update

ppt_data/output/Анатомия и физиология.json

@@ -0,0 +1,250 @@
+{
+  "filename": "Анатомия и физиология.pptx",
+  "total_slides": 24,
+  "slides": [
+    {
+      "slide_number": 1,
+      "text_content": [
+        "Отделителна система"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 2,
+      "text_content": [
+        "Анатомия",
+        "Чифтен орган;\nПод слезка и черен дроб;\n12/6/3см;\nБобовидна форма;\nОсновна структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. \n Всеки бъбрек има 1-1,2 млн. нефрона"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 3,
+      "text_content": [
+        "Нефрон",
+        "Малпигиево телце\nГломерул\nБауманова капсула\n\nКаналчета\n\nМежду нефроните- интерстициална тъкан"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 4,
+      "text_content": [
+        "Функция на бъбреците",
+        "1. Очистителна (депурационна) функция. Бъбреците очистват кръвта от ненужните за организма крайни продукти от обмяната на веществата (урея, креатинин, пикочна киселина и др.), от токсичните вещества, багрилата и др. \n2. Регулиране на хомеостазата на организма. Бъбреците регулират постоянния състав на телесните течности и поддържат оптимално водно-електролитно, алкално-киселинно, йонно и осмотично състояние, необ- ходими за нормалното функциониране на организма. \n3. Ендокринна функция. В бъбреците се произвеждат някои биологично активни вещества, които имат характеристика на хормони. \nВ юкстагломерулния апарат (ЮГА) се произвежда ензимът ренин, участващ в регулацията на артериалното налягане и стимулиращ секрецията на алдостерон от надбъбречната жлеза. \nВ бъбреците се произвежда еритропоетин, който стимулира образуването на еритроцити от костния мозък. \nАктивната форма на витамин D също се образува в бъбреците и по този начин те участват в калциевата обмяна на организма."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 5,
+      "text_content": [
+        "Образуване на урината",
+        "1. Гломерулна филтрация. Кръвта се филтрира през полупропускливата капилярна стена и попада в капсулното пространство (пространството на Бауман-Шумлянски). \nТази филтрирана течност се нарича първична урина, а нейният състав е еднакъв с този на обезбелтъчената плазма. \nОтносителното тегло на първичната урина е 1010."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 6,
+      "text_content": [
+        "Образуване на урината",
+        "2. Тубулна реабсорбция. От капсулното пространство редица съставки се подлагат на обратна резорбция, с цел да бъдат върнати и съхранени в организма. Тук се реабсорбират 100% от филтрираната глюкоза, аминокиселините, калция, фосфора и около 80% от водата, натрия и хлора. \n3. Тубулна секреция. Посредством тубулната секреция се излъчват калиеви и водородни йони, медикаменти и други продукти от обмяната на веществата, ненужни на организма. \n4. Образуваната окончателна урина е средно 1,2-1,5 l/24 h. В зависимост от конкретните нужди на организма се отделя по-концентрирана или по- разредена урина, като по този начин се регулира постоянният водно- електролитен състав в тялото."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 7,
+      "text_content": [
+        "Основни симптоми и синдроми",
+        "Полиурия (polyuria) – увеличено отделяне на урина над 2000 ml/24 h. \nфизиологична (при прием на много течности, кон- сумация на диуретични плодове – диня);\nпатологична – при захарен диабет, безвкусен диабет, отоци(след ОБН) и др. \nОлигурия (oliguria) – намалено отделяне на урина под 500 ml (диуреза между 100 и 500 ml/24 h). \nфизиологична – при прием на малко течности, консумация на суха храна, обилно изпотяване, висока t на околната среда; \nпатологична – при бъбречни и сърдечни заболявания, набиране на отоци и др.\nАнурия (anuria)- диуреза <100мл/24 часа"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 8,
+      "text_content": [
+        "Основни симптоми и синдроми",
+        "Никтурия (nicturia) – нощно уриниране. Нарушен ритъм на отделяне на урината през денонощието. \nПри здрави хора съотношението между отделената през деня и нощта урина е 3-4:1. \nПри никтурия през нощта се отделя повече урина отколкото през деня. \nСреща се при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, хипертрофия на простата и др. \nПолакиурия (pollakiuria) – често уриниране на малки количества. Наблюдава се при цистит, простуди, пиелонефрит, простатен аденом и др. \nДизурия (disuria) – чести, мъчителни позиви за уриниране, съп- роводени с парене, смъдене, болка и чувство за недовършено уриниране. Дизурията е проява на възпалителни заболявания на долните пикочни пътища – при цистит, уретрит."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 9,
+      "text_content": [
+        "Основни симптоми и синдроми",
+        "Хематурия – кръв в урината. Урината става розова до червена. Наблюдава се при бъбречнокаменна болест, остър гломерулонефрит, туморни процеси в отделителната система, бъбречен инфаркт, хеморагични диатези и др. \nПротеинурия (proteinuria) – наличие на белтък в урината над 150 mg/24 h. Основна причина е нарушената пропускливост на гломерул- ния филтър. \nнезначителна – белтък в урината 150 mg – 0,5 g/ 24 h; \nумерена – 0,5 – 3,5 g/ 24 h; \nмасивна над 3,5 g/ 24 h; \nпостоянна – открива се при всяко изследване; \nнепостоянна (интермитентна) – установява се от време на време. \nНепостоянна протеинурия може да се установи и при здрави лица при определени условия – при ортостатизъм, мускулни усилия, фебрилитет и др. \nПротеинурията при гломерулни заболявания (гломерулонефрити) най-често е масивна – над 3,5 g/24 h, със значителна загуба на плазмени белтъци; при тубуло-интерстициалните заболявания (пиелонефрити) обик- новено е нискостепенна – до 2 g/24 h"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 10,
+      "text_content": [
+        "Лабораторни находки:",
+        "Глюкозурия – наличие на захар в урината. Среща се при захарен диабет, заболявания на бъбреците, панкреаса, черния дроб, ЦНС и др.; \nКетонурия – наличие на кетонни тела в урината (ацетон, ацетоцетна киселина и бета-оксимаслена киселина). Среща се при декомпенсиран захарен диабет, диабетна кома, обилни повръщания и диарии, интоксикации и др. \nБилирубинурия – билирубин в урината. Среща се при хепатити и други заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. \nУробилиногенурия – увеличен уробилиноген в урината. Среща се при заболявания на черния дроб, хемолитични анемии и др."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 11,
+      "text_content": [
+        "Нефрозен синдром",
+        "Клинико-лабораторен синдром, включващ:\nвисокостепенна протеинурия;\nхипопротеинемия и масивни отоци;\nхиперлипопротеинемия и липидурия. \nНаблюдава се най-често при гломерулонефрити, диабетна нефропатия, нефропатия на бременността, отравяне с медикаменти (антибиотици, АСЕ инхибитори, златни препарати)и тежки метали, при инфекциозни заболявания (хепатит, малария, токсоплазмоза), неопластични процеси, при мултиплен миелом и др."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 12,
+      "text_content": [
+        "Патогенеза на нерфозен синдром",
+        "Имунен и автоимунен патогенетичен механизъм. \nОтлагане на имунни комплекси по базалната мембрана на гломерулните капиляри\nНарушена пропускливост и започват да се филтрират (пропускат) плазмени белтъци. \nРазвива се масивна протеинурия (3-5 g/24 h). \nТова води до понижаване нивото на плазмените белтъци (хипопротеинемия)\nСпада онкотичното налягане в съдовете(1 g белтък задържа 20 g вода) , което води до излив на течности в тъканите– появяват се отоци (меки, тестовати, хипостатични)."
+      ],
+      "image_content": [
+        {
+          "text": [
+            "Caplliary Microcirculalion",
+            "Hydrastat €"
+          ],
+          "confidence_scores": [
+            0.9446123898276422,
+            0.6341950230494703
+          ]
+        }
+      ],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": true
+    },
+    {
+      "slide_number": 13,
+      "text_content": [
+        "Патогенеза на нерфозен синдром",
+        "Важна роля играе и увеличеното производство на алдостерон (активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон).\nПатогенезата на хиперлипидемията не е съвсем ясна. Загубата с урината на протеини, регулиращи мастната обмяна, засилва продукцията на VLDL в черния дроб. Поради подтиснатата активност на липопротеинлипазата е нарушено превръщането на VLDL в LDL."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 14,
+      "text_content": [
+        "Клинична картина на нефрозен синдром:",
+        "Оточен синдром. Те се локализират по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум, а в по-късните стадии се наблюдават изливи и в коремната и плевралната кухина и перикарда. Когато отокът е в подкожната тъкан на цялото тяло, се нарича аназарка. \nПоявяват се при снижаване на общия белтък под 50 g/l и на албумина под 30 g/l. При стойности на албумина под 15 g/l настъпва генерализиране на отоците с поява на изливи в телесните кухини – хидроторакс, хидроперикард, асцит. Повишава се телесната маса.\nБъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. \nДруги: тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. \nОлигурия: общото количество на урината е намалено.\nЛабораторни изследвания: високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триг- лицериди, силно повишена СУЕ."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 15,
+      "text_content": [],
+      "image_content": [],
+      "has_text": false,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 16,
+      "text_content": [
+        "Лечение на нефрозен синдром:",
+        "Лекува се основното заболяване, довело до нефрозен синдром. \nДиета – строго безсолна, с увеличен внос на белтъчини, намален на мазнини и въглехидрати;\nМедикаментозно лечение с кортикостероиди, имуносупресори (имуран, циклофосфамид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), антикоагуланти, диуретици.\nВливания на хуманалбумин, плазма или плазмозаместители при тежка хипопротеинемия."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 17,
+      "text_content": [
+        "ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА",
+        "Проба за концентрация на урината по Фолхард (Folhard) – изследване на специфично тегло на урината при спазване на строг режим на хранене и ограничен до минимум прием на течности. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена концентрационната способност на бъбрека. \nПроба за разреждане на урината по Фолхард – изследване на специфично тегло на урината при обременяване с течност. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена разредителната способност на бъбрека. \nПроба на Зимницки – предназначена е за изследване на концентрационната и разредителната способност на бъбрека без обременяване на болния с режим на хранене или прием на течности. \n\n\nПри здрави лица нормалното специфично тегло варира от 1001 до 1036, средно – 1015-1025 (до 1035). При прием на повече течности относителното тегло е по-ниско – спада до 1005, а при намален прием на течности – може да се увеличи до 1030."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 18,
+      "text_content": [
+        "Клирънсови проби",
+        "Използват се за оценка на очистителната функция на бъбреците. \nБъбречният клирънс (очистване) на дадено вещество представлява количеството кръв, изразено в ml, което се очиства напълно от това вещество за единица време (1 min). Използват се клирънс на креатинин, на пикочна киселина, на урея и др.\nКреатининов клирънс:\nМъже: 97–137 ml/min\nЖени: 88–128 ml/min"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 19,
+      "text_content": [
+        "Рентгенови изследвания на бъбреците",
+        "Обзорна или нативна (суха) рентгенография на бъбреците – дава ориентация за големината и местоположението на бъбреците и за наличие на конкременти в отделителната система, когато те са рентгеноконтрастни (фосфатни и оксалатни камъни). \nВенозна (екскреторна) урография – посредством въвеждане на контрастни йод-съдържащи вещества се изобразява отделителната система и се получава информация за морфологичното и функционалното състояние на бъбреците и пикочните пътища – чашки, легенчета, уретери и пикочен мехур. \nИзследването е противопоказано при алергия към рентгенови контрастни вещества и при напреднала бъбречна недостатъчност. \nПредварителна подготовка на болния – 2-3 дена безцелулозна диета, приемане на активен въглен или адсорган в деня преди изследването, очистителна клизма вечерта и сутринта преди изследването. \nРетроградна (асцендентна) пиелография – метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища – бъбречни папили, чашки, легенчета, уретери. Извършва се с контрастно вещество, което се вкарва през уретрален катетър. \nБъбречна ангиография (реновазография) – метод за изобразяване на съдовата система на бъбреците чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през феморалната или радиална артерия."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 20,
+      "text_content": [],
+      "image_content": [],
+      "has_text": false,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 21,
+      "text_content": [
+        "Ултразвуково изследване на бъбреците (ехография) Широко използван съвременен, неинвазивен и лесно достъпен метод за проследяване състоянието на бъбречния паренхим и легенче. \nС него се определят местоположението и размерите на бъбреците, открива се наличието на конкременти, хидронефроза, туморни и кистозни образувания на бъбреците и др. Методът няма противопоказания за приложение, може да се извършва многократно, при всички болни, вкл. и при деца и бременни.",
+        "Компютърна аксиална томография (КАТ). \nМетодът е особено информативен при туморни процеси, кисти, абсцеси на бъбреците."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 22,
+      "text_content": [
+        "Радиоизотопни изследвания на бъбреците",
+        "Изотопна нефрография – със специална апаратура се регистрира постъпването, натрупването и излъчването на даден изотоп (йод-131-хипуран) от бъбреците. \nИзотопът се въвежда по венозен път, а получените данни се изобразяват графично за всеки бъбрек поотделно.",
+        "Бъбречна сцинтиграфия –  изобразява се разпределението на изотопа в бъбречния паренхим. По този начин се получава информация за формата, големината, местоположението и структурата на бъбреците, наличието на кисти, тумори и т.н."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 23,
+      "text_content": [
+        "Бъбречна биопсия",
+        "Метод, при който чрез пункция със специална игла се взема бъбречна тъкан за хистологично изследване. \nБъбречната биопсия дава полезна информация и се използва за диагностично уточняване на неясни протеинурии, гломерулонефрити, бъбречна амилоидоза и др. \nБъбречната биопсия е противопоказана при единствен функциониращ бъбрек, нарушения в кръвосъсирването, лечение с антикоагуланти, тумори на бъбрека, бъбречен абсцес, ехинокок, напреднала бъбречна недостатъчност и др."
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    },
+    {
+      "slide_number": 24,
+      "text_content": [
+        "Бъбречна биопсия"
+      ],
+      "image_content": [],
+      "has_text": true,
+      "has_images_with_text": false
+    }
+  ]
+}