1. Ендокардити- (Endocarditis) се нарича възпаление на ендокарда, което може да обхване клапите (валвулит) или останалата част на ендокарда.
-класификация- Ендокардитите се делят на две основни групи:
-Бактериални ендокардити, които се предизвикват пряко от бактериални причинители. Те биват:
-Остри, септични (или злокачествени) ендокардити.
-Бавен (или подостър) ендокардит или lenta.
-Небактериални ендокардити, при които липсват бактериални агенти в ендокарда. Към тази група се отнасят ревматичният и колагенозните ендокардити.
-лечение- Провежда се със съответния антибиотик, който се прилага в големи дози (по-добре венозно или мускулно) и продължително време. Бавен (подостър) ендокардит (endocarditis lenta). Този вид ендокардит се причинява най-често от нехемолитичния зеленеещ стрептокок (streptococcus viridans) и протича под формата на хронично възпаление. Изходно огнище може да бъде всяка инфекция, но много често е зъбна (гранулом и особено често при екстракция на зъб). По-редки причинители са стафилококи, пневмококи, коли бактерии и др. За развитието на заболяването значение има не само видът на причинителя, но и имунната защита на организма.
2. Перикардити- е състояние, което представлява възпаление на сърдечната торбичка /обвивка/. Перикардът е тънка мембрана, която обвива сърцето. Тя се от няколко слоя и държи сърцето в съответното положение в гърдите, като едновременно с това го предпазва от инфекции и тумори, които могат да се разпространят от други органи, близо до него. Това например са белите дробове и хранопровода. Перикардът също пречи на сърцето да се разширява прекалено много, което позволява на мускулните му влакна да поддържат своята идеална дължина.
-лечение- За да бъде успешно лечението на перикардитът трябва да бъде открита точната причина за неговата поява. Класическото лечение на състоянието включва назначаването на кортикостероди, противоболкови препарати, антибиотици и противовъзпалителни средства. Кортикостероидите се прилагат при болни в много тежко състояние или с проявата на чести