{
  "filename": "Бъбречна поликистоза.pptx",
  "total_slides": 11,
  "slides": [
    {
      "slide_number": 1,
      "text_content": [
        "Бъречна поликистоза"
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 2,
      "text_content": [
        "Бъбречната поликистоза у възрастни е генетично (автозомно-доминантно) заболяване, което се проявява с формиране на множество кисти в двата бъбрека.\nПрогресията на бъбречната поликистоза води до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.\nЧестотата на заболяването е около 1:1000.\nРанното откриване и проследяването от лекар нефролог може да забави прогресията бъбречната поликистоза."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 3,
      "text_content": [],
      "image_content": [],
      "has_text": false,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 4,
      "text_content": [
        "Етиология и патогенеза",
        "БПК се дължи на различни мутации в човешкия геном (ДНК). \nЗа сега са открити два типа бъбречна поликистоза:\n-         БПК 1 – засегнатият ген се намира в късото рамо на 16- та хромозома.\n-         БПК 2 – засегнатият ген се намира в 4-та хромозома\nТези генетични дефекти предизвикват нестабилност на мембраните на бъбречните клетки и те стават податливи към разширение, което е предпоставка за образуване на бъбречни кисти."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 5,
      "text_content": [
        "Патоанатомия",
        "Поликистозните бъбреци са с увеличени размери, по повърхността им прозират множество кисти, които правят повърхността им неравна.\nКистите могат да достигнат размери от няколко милиметра до 7-8 см.\nПостепенно с напредване на заболяването кистите обхващат все по- голяма часто от бъбречния паренхим и водят до влошаване на бъбречната функция и развитието на Хронична бъбречна недостатъчност ."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 6,
      "text_content": [
        "Клиника",
        "Заболяването протича безсимптомно до 20 годишна възраст.\nСимптомите започват да се проявяват най-често в третото или четвъртото десетилетие от живота на болния.\nНай-честите симптоми са:\nБолка и тежест в поясната област;\nНаличие на кръв в урината (хематурия);\nПалпираща се формация в областта на бъбреците, която в някои случаи може да достигн значителни размери;\nАртериална хипертония;\nЧесто уриниране, нощно уриниране, жажда;\nПри нагнояване на някоя от кистите може да се стигне до септични състояния"
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 7,
      "text_content": [
        "Диагноза",
        "Най- лесно диагнозата може да се докаже с образни изследвания:\nАбдоминална ехография;\nКомпютарна Аксиална Томография (КАТ);\nВенозна урография;\nЯдрено Магнитен Резонанс (ЯМР).\nВ ранна детска възраст, още преди да могат да се видят кистите с образни изследвания, диагнозата се поставя с цитогенетично изследване- при роднините на засегнатити от болестта."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 8,
      "text_content": [],
      "image_content": [
        {
          "text": [
            "МЗ"
          ],
          "confidence_scores": [
            0.976012303215699
          ]
        },
        {
          "text": [
            "стрельами"
          ],
          "confidence_scores": [
            0.6061936294682289
          ]
        }
      ],
      "has_text": false,
      "has_images_with_text": true
    },
    {
      "slide_number": 9,
      "text_content": [
        "Диференциална диагноза",
        "Няколко заболявания , с които може да бъде объркана поради сходството си в клиничната картина и до извесна степен в образните изследвания.\nСолитарни (единични) кисти.Те най- често се развиват едностранно и се намират предимно в долния полюс на засегнатия бъбрек.Могат да достигнат размери до 10-15 см.\nХидронефроза;\nБъбречна туберкулоза;\nМедуларен гъбест бъбрек ;\nТуморни заболявания на бъбрека."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 10,
      "text_content": [
        "Лечение",
        "За сега не е открит метод с който може да се излекува бъбречната поликистоза.\nЛечението се състои в адекватното лечение на артериалната хипертония, предпазване и лечение на инфекциите на пикочните пътища и използването на нетоксични за бъбреците медикаменти .\nГолемите кисти могат да бъдат пунктирани и с това да се предотврати влошаването на бъбречната функция от притискането на бъбрекаот самата киста.\nПри нагнояване на кистите може да се наложи и отстраняването на засегнатия бъбрек - нефректомия.\nБолните с БПК стигнали до ХБН трябва а започната диализно лечение.\nСтигналите до диализно лечение трябва да бъдат включени в списъка с чакащи за трансплантация на бъбрек.\nБъбречната трансплантация е най- добрата алтернатива за повишаване качеството на живот и преживяемостта на болните с БПК."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 11,
      "text_content": [
        "Профилактика",
        "Генетичното изследване на бременните жени и на техния плод е единствения механизъм да се предотврати раждането на болно дете.Такова изследване е задължително особенно ако в семейството на родителите има потомци с поликистоза.\nПрофилактичните прегледи, следенето на болестта от специалист нефролог и предпазването от инфекции на отделителната система могат да забавят прогресията на болестта и да отсрочат включването на хемодиализа."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    }
  ]
}