За поставянето на правил и точна диагноза се използват различни клинични и параклинични методи на изследване.

Клинични методи-анамнеза(разпит на болния и неговите близки); сегашно състояние(цялостен преглед и обективно изследване на болния).

1. Анамнеза-подробно разпитване на болния /неговите близки. Представлява основен диагностичен метод, които се състои от:

*паспортна част-име, възраст, пол, местоживеене, професия, семейно положение. Тези данни са важни тък като едни и същи оплаквания в различни възрастови групи могат да говорят за различни заболявания; данните за месторабота могат да насочат към наличие на професионално заболяване.

*разпит на сегашното заболяване-включва информация получена от самия пациент, от неговите близки или придружаващи лица или мед. документация. Вземат се данни насочени към:

• -главни оплаквания на болния-разпитване на пациента за всички оплаквания, довели до търсене на мед. помощ.
• -начало на оплакванията-болният се разпитва подробно за първите прояви на сегашното заболяване до деня на прегледа-кога е започнала болестта, какво е било началото-остро или постепенно, свързано ли е с определени провокиращи фактори.
• -описание на развитието на проявите на болестта-как е протекла до момента, оплакванията имат ли прогресиращ ход, появили ли са се нови оплаквания.
• -провеждани изследвания и лечение във връзка с това заболяване-провеждал ли е пациентът някакви изследвания или лечение, какви медикаменти е взимал, колко време.

1. *минали заболявания-събират се данни за предшестващи заболявания, ако е възможно в хронологичен ред-детство, млада, зряла възраст. В тази част се отбелязва и наличието на алергични заболявания и алергии към лекарства, храни и др.
2. *фамилна анамнеза-включва разпит за сериозни заболявания на кръвни близки и роднини-артериална хипертония, захарен диабет, миокарден инфаркт, наличие на вродени, наследствени, психически заб.
3. *Гинекологична анамнеза-задължителна част при жените-1 меструация, редовност на менструалния цикъл, бременности, аборти, раждания.
4. *социално-битова анамнеза-изясняват се условията на живот и труд на болния с оглед отчитане на тяхното влияние в/у развитието на заболяването. Отбелязват се данни за наличието на вредни навици-тютюнопушене, алкохолна консуламция, наркотици

3. Параклиничнни методи

• *лабораторни-ПКК, СУЕ, биохимия; излседване на урина и др.
• *рентегенологични –рентегеноскопия, графия, томография, венозна урография, коронарна ангиография, КТ, ЯМР
• *Радиоизтопни-сцинтиграфия на бъбреци, бели дробове, черен дроб, сърце
• *биопсични
• *ендоскопски-бронхоскопи, фиброгастроскопия, колоноскопия, ендоскопска ретроградна холангиопанкреато-скопия-ERCP.
• *Утрзвукови-ехокардиография, ехография на коремни органи
• *Хормонални изследвания-хипофизарни, щитоводни, надбъбречни, полови хормони
• *методи за функционална оценка на жизнените функции-ЕКГ, ЕЕГ, електромиография, ФИД

4. Клинична диагноза и прогноза-под диагноза се разбира разпознаването на основно заболяване, усложненията му и придружаващите болести. Диагнозата бива: етиологична, функционална, патоанатомична, предварителна, окончателна.

Диференциалната диагноза -еактивен процес на съпоставяне на клиничните признаци на болестта, резулттаите от изследванията с подобни признаци. Целта е да се достигне до постепенното отхвърляна на вероятните болести и да се постави окончателната диагноза.

Прогноза-разбира се евентуалното предсказване на изхода от заболяването, възможностите за оздравяване или усложнение, степента на нарушаване на рабостоспобността на пациента.