Хипертонията, наричана още високо кръвно налягане и артериална хипертония, е хронично здравословно състояние, при което кръвното налягане в артериите е повишено. Такова повишаване на налягането кара сърцето да работи по-усилено, за да осъществява циркулацията на кръвта в кръвоносните съдове.
Определянето на кръвното налягане включва измерването на две стойности – систолна и диастолна – които зависят от това дали сърдечният мускул се съкращава (систола) или се разпуска между ударите (диастола).
Хипертонията е главен рисков фактор за
Промените в хранителния режим и начина на живот могат да подобрят контрола на кръвното налягане и да намалят риска от здравни усложнения. Често обаче при хора, при които промените в начина на живот са неефективни или недостатъчни, се налага медикаментозно лечение.
Лечението на хипертоничната болест на сърцето трябва да започне възможно най-рано. Немедикаментозната терапия е първостъпалоно лечение при лица с лека по степен хипертония. Медикаментозната терапия се започва и при ниски стойности на артериална хипертония. Медикаментозното лечение трябва да бъде индивидуално при съобразяване на данните от пациента за възраст, пол, професия, степен на хипертонията, наличие или липса на увреждане на таргетните органи, наличие на рискови фактори за артериална хипертония и исхемична болест нс сърцето, съпътстващи заболявания, оценка на цялостния риск за сърдечно-съдова заболяваемост и смъртност.
Тиазидните диуретици, бета-блокерите, ACE-инхибиторите и калциевите антагонисти намаляват смъртността и удължават преживяемостта при хипертонично болни с лека, умерена и тежка артериална хипертония и намаляват риска от мозъчен инсулт.