Тема: 10Дихателна недостатъчност- остра и хронична.Етиология,степени,клиника
и поведение
1. Опр.- ДН е състояние, при което е нарушена обмяната на кислорода и въглеродния диоксид между атмосферата и б.дробове. Развива се артериална хипоксимия със или без хиперкапнея.
2.Етиология- причините за развиване на ДН са многобройни:
А) заболяване на дих. с-ма, плеврални изливи, плевмоторакс обструкция на дих. пътища тази обструкция може да бъде от чуждо тяло, оток на ларингса
-белодр. Заболявания и превмония,белодр.абцес, бронхиална астма, белодр.тромбоемболизъм, емфизем
-деформация на гр.кош, сколиоза
Б) заболяване на ССЗ
- вродени сърдечни проблеми, левостранна сърдечна недостатъчност, остра миокардна исхемия, ритъмни нарушения
В) нервно рискови забол.- тумори, мозъчен инсулт, полиомиелит, травми, мускулна дистрофия
Г) промени в кръвта намаляване на колич. На кръв при кръвозагуба, нарушени киселинно аккални показатели при ендокринни бъбречни и чернодрб.забол.
Д)- индоксикация с арсен, форфор,лкално медикаменти опиати, седативни средства, антидепресанти
3.Патогенеза:
-намаляване на вентилаторните резерви развива се обетруктивен, рестриктивен или смесен вентилаторен синдром
- нарушено разпределение на газовете и кръвта в б. дробове
-дифузни нарушения-намалена дихателен площ
4.Класификация:
А) според бързината на развитие на дих. пътища
-остра ДН- възниква бързо за часове или дни. Нарушена газова обмяна в б. дробове прогресира бързо и организма трудно се адаптира към газовете нарушения застрашаващо живота силно
-хронична ДН-постепенно снижаване на паруалното нал. На кръвта, развива се в продължение на год. И месеци
5.Кл. картина- задух, учестено дишане,цианоза-задъл. Белег. Наличието и по устните и езика повръждава хипоксимия, тахикардия,хипертония,ритъмни нарушения. Болните са: неспокойни, бъзбудени, често объркани, при тежки форми главоболие, тремор, гърчове.
6.Усложнения- риск от ВТЕ, кървене от гастроенгестералния трак, ритъмни нарушения
7.Диагноза- анемниатични данни, лабораторни изследвания, кръвно газов анализ, за опр. на О2 и на въгл. Диоксид.Ренгенография на гр.кош, ЕКГ.
8.Лечение:
-осиг. На свободни приходими дих. пътища
-болният се поставя в странично положение за избягванр на аспирациа та на секрети
-кислородотерапия
- бронходилататори-беротек,новфилин
-кортикостероиди-метил преднизолон
-секретолитични-амброксол,амбрекс
-антитоксивни-студал
-антибиотици- хепарин
- при неуспех от лечение болния се поставя на изкуствена терапия
Остра дихателна недостатъчност е внезапно настъпило критично състояние на базата на неувредени предварително бели дробове.Белодробният газообмен внезапно се блокира, потиска или силно се затруднява. Той не е в състояние да оксигенира кръвта и става неадекватен на кислородните нужди на организма. пациенти с остра дихателна недостатъчност имат затруднено или невъзможно дишане, синкаво оцветяване на кожата, пръстите или устните (цианоза), тахипнея, сърдечна аритмия, полиурия. Когато нивото на въглеродния диоксид е високо, сърдечната честота може да се увеличи. Пациентът е объркан, дезориентиран и изплашен.
Хронична дихателна недостатъчност е прогресивно заболяване, което обикновено се влошава с течение на времето. Симптомите на дихателна недостатъчност включват затруднено дишане, цианоза (синьо или пурпурно оцветяване на кожата) и летаргия.При хроничната дихателна недостатъчност се различават два стадия - компенсиран и декомпенсиран, т.е. латентна и изявена хронична дихателна недостатъчност.Компенсирана ХДН - при състояние на покой не се наблюдават артериална хипоксия и клинични симптоми, защото са налице ефективни компенсаторни механизми. При физическо натоварване обаче, настъпват артериална хипоксия, диспнея и други клинични признаци. От декомпенсиращите фактори особено значение имат: активна бронхопулмонална инфекция, депресивни въздействия върху дихателния център, левостранна сърдечна декомпенсация, ритъмни нарушения, засилени метаболитни процеси, хиперволемия и др.Изявена ХДН - характеризира се с наличие на артериална хипоксия при покой, диспнея, цианоза, лесна уморяемост, тахикардия, полиглобулия и др. При физическо усилие клиничните прояви се засилват. Оформят се следните функционални синдроми: бронхо-пулмонален, кардио-циркулаторен, кръвно-газов, нервно-психичен, гастро-интестинален и бъбречен.Диагнозата хронична дихателна недостатъчност се поставя въз основа на симптомите на пациента, анамнезата и физикалното изследване. Диагностичните тестове включват пулсова оксиметрия, кръвно-газов анализ, рентгенография, компютърна томография.