================================================================================ FILE: Анатомия и физиология.pptx TOTAL SLIDES: 24 ================================================================================ --- SLIDE 1 --- TEXT CONTENT: • Отделителна система --- SLIDE 2 --- TEXT CONTENT: • Анатомия • Чифтен орган; Под слезка и черен дроб; 12/6/3см; Бобовидна форма; Основна структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек има 1-1,2 млн. нефрона --- SLIDE 3 --- TEXT CONTENT: • Нефрон • Малпигиево телце Гломерул Бауманова капсула Каналчета Между нефроните- интерстициална тъкан --- SLIDE 4 --- TEXT CONTENT: • Функция на бъбреците • 1. Очистителна (депурационна) функция. Бъбреците очистват кръвта от ненужните за организма крайни продукти от обмяната на веществата (урея, креатинин, пикочна киселина и др.), от токсичните вещества, багрилата и др. 2. Регулиране на хомеостазата на организма. Бъбреците регулират постоянния състав на телесните течности и поддържат оптимално водно-електролитно, алкално-киселинно, йонно и осмотично състояние, необ- ходими за нормалното функциониране на организма. 3. Ендокринна функция. В бъбреците се произвеждат някои биологично активни вещества, които имат характеристика на хормони. В юкстагломерулния апарат (ЮГА) се произвежда ензимът ренин, участващ в регулацията на артериалното налягане и стимулиращ секрецията на алдостерон от надбъбречната жлеза. В бъбреците се произвежда еритропоетин, който стимулира образуването на еритроцити от костния мозък. Активната форма на витамин D също се образува в бъбреците и по този начин те участват в калциевата обмяна на организма. --- SLIDE 5 --- TEXT CONTENT: • Образуване на урината • 1. Гломерулна филтрация. Кръвта се филтрира през полупропускливата капилярна стена и попада в капсулното пространство (пространството на Бауман-Шумлянски). Тази филтрирана течност се нарича първична урина, а нейният състав е еднакъв с този на обезбелтъчената плазма. Относителното тегло на първичната урина е 1010. --- SLIDE 6 --- TEXT CONTENT: • Образуване на урината • 2. Тубулна реабсорбция. От капсулното пространство редица съставки се подлагат на обратна резорбция, с цел да бъдат върнати и съхранени в организма. Тук се реабсорбират 100% от филтрираната глюкоза, аминокиселините, калция, фосфора и около 80% от водата, натрия и хлора. 3. Тубулна секреция. Посредством тубулната секреция се излъчват калиеви и водородни йони, медикаменти и други продукти от обмяната на веществата, ненужни на организма. 4. Образуваната окончателна урина е средно 1,2-1,5 l/24 h. В зависимост от конкретните нужди на организма се отделя по-концентрирана или по- разредена урина, като по този начин се регулира постоянният водно- електролитен състав в тялото. --- SLIDE 7 --- TEXT CONTENT: • Основни симптоми и синдроми • Полиурия (polyuria) – увеличено отделяне на урина над 2000 ml/24 h. физиологична (при прием на много течности, кон- сумация на диуретични плодове – диня); патологична – при захарен диабет, безвкусен диабет, отоци(след ОБН) и др. Олигурия (oliguria) – намалено отделяне на урина под 500 ml (диуреза между 100 и 500 ml/24 h). физиологична – при прием на малко течности, консумация на суха храна, обилно изпотяване, висока t на околната среда; патологична – при бъбречни и сърдечни заболявания, набиране на отоци и др. Анурия (anuria)- диуреза <100мл/24 часа --- SLIDE 8 --- TEXT CONTENT: • Основни симптоми и синдроми • Никтурия (nicturia) – нощно уриниране. Нарушен ритъм на отделяне на урината през денонощието. При здрави хора съотношението между отделената през деня и нощта урина е 3-4:1. При никтурия през нощта се отделя повече урина отколкото през деня. Среща се при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, хипертрофия на простата и др. Полакиурия (pollakiuria) – често уриниране на малки количества. Наблюдава се при цистит, простуди, пиелонефрит, простатен аденом и др. Дизурия (disuria) – чести, мъчителни позиви за уриниране, съп- роводени с парене, смъдене, болка и чувство за недовършено уриниране. Дизурията е проява на възпалителни заболявания на долните пикочни пътища – при цистит, уретрит. --- SLIDE 9 --- TEXT CONTENT: • Основни симптоми и синдроми • Хематурия – кръв в урината. Урината става розова до червена. Наблюдава се при бъбречнокаменна болест, остър гломерулонефрит, туморни процеси в отделителната система, бъбречен инфаркт, хеморагични диатези и др. Протеинурия (proteinuria) – наличие на белтък в урината над 150 mg/24 h. Основна причина е нарушената пропускливост на гломерул- ния филтър. незначителна – белтък в урината 150 mg – 0,5 g/ 24 h; умерена – 0,5 – 3,5 g/ 24 h; масивна над 3,5 g/ 24 h; постоянна – открива се при всяко изследване; непостоянна (интермитентна) – установява се от време на време. Непостоянна протеинурия може да се установи и при здрави лица при определени условия – при ортостатизъм, мускулни усилия, фебрилитет и др. Протеинурията при гломерулни заболявания (гломерулонефрити) най-често е масивна – над 3,5 g/24 h, със значителна загуба на плазмени белтъци; при тубуло-интерстициалните заболявания (пиелонефрити) обик- новено е нискостепенна – до 2 g/24 h --- SLIDE 10 --- TEXT CONTENT: • Лабораторни находки: • Глюкозурия – наличие на захар в урината. Среща се при захарен диабет, заболявания на бъбреците, панкреаса, черния дроб, ЦНС и др.; Кетонурия – наличие на кетонни тела в урината (ацетон, ацетоцетна киселина и бета-оксимаслена киселина). Среща се при декомпенсиран захарен диабет, диабетна кома, обилни повръщания и диарии, интоксикации и др. Билирубинурия – билирубин в урината. Среща се при хепатити и други заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. Уробилиногенурия – увеличен уробилиноген в урината. Среща се при заболявания на черния дроб, хемолитични анемии и др. --- SLIDE 11 --- TEXT CONTENT: • Нефрозен синдром • Клинико-лабораторен синдром, включващ: високостепенна протеинурия; хипопротеинемия и масивни отоци; хиперлипопротеинемия и липидурия. Наблюдава се най-често при гломерулонефрити, диабетна нефропатия, нефропатия на бременността, отравяне с медикаменти (антибиотици, АСЕ инхибитори, златни препарати)и тежки метали, при инфекциозни заболявания (хепатит, малария, токсоплазмоза), неопластични процеси, при мултиплен миелом и др. --- SLIDE 12 --- TEXT CONTENT: • Патогенеза на нерфозен синдром • Имунен и автоимунен патогенетичен механизъм. Отлагане на имунни комплекси по базалната мембрана на гломерулните капиляри Нарушена пропускливост и започват да се филтрират (пропускат) плазмени белтъци. Развива се масивна протеинурия (3-5 g/24 h). Това води до понижаване нивото на плазмените белтъци (хипопротеинемия) Спада онкотичното налягане в съдовете(1 g белтък задържа 20 g вода) , което води до излив на течности в тъканите– появяват се отоци (меки, тестовати, хипостатични). TEXT FROM IMAGES: Image 1: • Caplliary Microcirculalion • Hydrastat € --- SLIDE 13 --- TEXT CONTENT: • Патогенеза на нерфозен синдром • Важна роля играе и увеличеното производство на алдостерон (активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон). Патогенезата на хиперлипидемията не е съвсем ясна. Загубата с урината на протеини, регулиращи мастната обмяна, засилва продукцията на VLDL в черния дроб. Поради подтиснатата активност на липопротеинлипазата е нарушено превръщането на VLDL в LDL. --- SLIDE 14 --- TEXT CONTENT: • Клинична картина на нефрозен синдром: • Оточен синдром. Те се локализират по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум, а в по-късните стадии се наблюдават изливи и в коремната и плевралната кухина и перикарда. Когато отокът е в подкожната тъкан на цялото тяло, се нарича аназарка. Появяват се при снижаване на общия белтък под 50 g/l и на албумина под 30 g/l. При стойности на албумина под 15 g/l настъпва генерализиране на отоците с поява на изливи в телесните кухини – хидроторакс, хидроперикард, асцит. Повишава се телесната маса. Бъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. Други: тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. Олигурия: общото количество на урината е намалено. Лабораторни изследвания: високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триг- лицериди, силно повишена СУЕ. --- SLIDE 15 --- --- SLIDE 16 --- TEXT CONTENT: • Лечение на нефрозен синдром: • Лекува се основното заболяване, довело до нефрозен синдром. Диета – строго безсолна, с увеличен внос на белтъчини, намален на мазнини и въглехидрати; Медикаментозно лечение с кортикостероиди, имуносупресори (имуран, циклофосфамид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), антикоагуланти, диуретици. Вливания на хуманалбумин, плазма или плазмозаместители при тежка хипопротеинемия. --- SLIDE 17 --- TEXT CONTENT: • ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА • Проба за концентрация на урината по Фолхард (Folhard) – изследване на специфично тегло на урината при спазване на строг режим на хранене и ограничен до минимум прием на течности. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена концентрационната способност на бъбрека. Проба за разреждане на урината по Фолхард – изследване на специфично тегло на урината при обременяване с течност. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена разредителната способност на бъбрека. Проба на Зимницки – предназначена е за изследване на концентрационната и разредителната способност на бъбрека без обременяване на болния с режим на хранене или прием на течности. При здрави лица нормалното специфично тегло варира от 1001 до 1036, средно – 1015-1025 (до 1035). При прием на повече течности относителното тегло е по-ниско – спада до 1005, а при намален прием на течности – може да се увеличи до 1030. --- SLIDE 18 --- TEXT CONTENT: • Клирънсови проби • Използват се за оценка на очистителната функция на бъбреците. Бъбречният клирънс (очистване) на дадено вещество представлява количеството кръв, изразено в ml, което се очиства напълно от това вещество за единица време (1 min). Използват се клирънс на креатинин, на пикочна киселина, на урея и др. Креатининов клирънс: Мъже: 97–137 ml/min Жени: 88–128 ml/min --- SLIDE 19 --- TEXT CONTENT: • Рентгенови изследвания на бъбреците • Обзорна или нативна (суха) рентгенография на бъбреците – дава ориентация за големината и местоположението на бъбреците и за наличие на конкременти в отделителната система, когато те са рентгеноконтрастни (фосфатни и оксалатни камъни). Венозна (екскреторна) урография – посредством въвеждане на контрастни йод-съдържащи вещества се изобразява отделителната система и се получава информация за морфологичното и функционалното състояние на бъбреците и пикочните пътища – чашки, легенчета, уретери и пикочен мехур. Изследването е противопоказано при алергия към рентгенови контрастни вещества и при напреднала бъбречна недостатъчност. Предварителна подготовка на болния – 2-3 дена безцелулозна диета, приемане на активен въглен или адсорган в деня преди изследването, очистителна клизма вечерта и сутринта преди изследването. Ретроградна (асцендентна) пиелография – метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища – бъбречни папили, чашки, легенчета, уретери. Извършва се с контрастно вещество, което се вкарва през уретрален катетър. Бъбречна ангиография (реновазография) – метод за изобразяване на съдовата система на бъбреците чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през феморалната или радиална артерия. --- SLIDE 20 --- --- SLIDE 21 --- TEXT CONTENT: • Ултразвуково изследване на бъбреците (ехография) Широко използван съвременен, неинвазивен и лесно достъпен метод за проследяване състоянието на бъбречния паренхим и легенче. С него се определят местоположението и размерите на бъбреците, открива се наличието на конкременти, хидронефроза, туморни и кистозни образувания на бъбреците и др. Методът няма противопоказания за приложение, може да се извършва многократно, при всички болни, вкл. и при деца и бременни. • Компютърна аксиална томография (КАТ). Методът е особено информативен при туморни процеси, кисти, абсцеси на бъбреците. --- SLIDE 22 --- TEXT CONTENT: • Радиоизотопни изследвания на бъбреците • Изотопна нефрография – със специална апаратура се регистрира постъпването, натрупването и излъчването на даден изотоп (йод-131-хипуран) от бъбреците. Изотопът се въвежда по венозен път, а получените данни се изобразяват графично за всеки бъбрек поотделно. • Бъбречна сцинтиграфия – изобразява се разпределението на изотопа в бъбречния паренхим. По този начин се получава информация за формата, големината, местоположението и структурата на бъбреците, наличието на кисти, тумори и т.н. --- SLIDE 23 --- TEXT CONTENT: • Бъбречна биопсия • Метод, при който чрез пункция със специална игла се взема бъбречна тъкан за хистологично изследване. Бъбречната биопсия дава полезна информация и се използва за диагностично уточняване на неясни протеинурии, гломерулонефрити, бъбречна амилоидоза и др. Бъбречната биопсия е противопоказана при единствен функциониращ бъбрек, нарушения в кръвосъсирването, лечение с антикоагуланти, тумори на бъбрека, бъбречен абсцес, ехинокок, напреднала бъбречна недостатъчност и др. --- SLIDE 24 --- TEXT CONTENT: • Бъбречна биопсия