Определение-възпалителн процес на плеврата с набиране на течност в олевралното пространство. Течността може да бъде: трансудат(нормално се среща) и ексудат(възпалителна течност).

Повечето плеврални изливи възникват при гнойно-възпалителни процеси на прилежащите в съседство структури(пневмонии, туберкулоза)

Класификация:

*Фибринозен/сух плеврит/-касае се за възпаление на плеврите, при което по тяхната повърхност се отлага фибрин. Плеврата е зачервена, неравна, оточна, мътна, без блесък. Основен симптом е болката в съответната гръдна половина. Болката е с бодеж, засилва се при дълбоко дишане, кашлица и ирадиира в рамото. Често е налице суха кашлица. При своевременно лечение плевритът оздравява, но при не лечение може да премине в ексудативен плеврит.

*Ексудативен-характеризира се с набиране на различно к-во ексудат-воден плеврит. Изливът е безцветен или бледожълт, но винаги прозрачен. Протича с задух, тежест в гърдите, суха, силна и мъчителна кашлица. Болката е най-иразена в началото, при набиране на излива и при неговото резорбиране.

*Гноен плеврит-гнойна течност, която в зависимост от причинителя може да има хеморагични примеси, кафеникъв или зеленикъв цвят. Гнойният плеврут се развива при възпалителни, гнойни процеси в б. дробовр. Протича тежко, с интоксикации, висока температура, силни болки в гърдите, задух, умерен мек пулс.

При възпалителни плеврални изливи ПКК показва ускорено СУЕ, левкоцитоза.

Трансудатите се срещат най-често при съдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания.

Лечение: Включва лечение на основното заболяване, довело до плевралния излив. При възпалителните плеврални изливи се прилагат широкостърни АБ, най-добре съобразени с антибиограмата. Основна цел при гнойните плеврити е ранна аспирация на гнойта и приложение на широкоспектърни антибиотици, вкл. апликации в плевралната кухина.

Пунктирането и източването на ексудат от плевралната кухина с лечебна цел е показано само при големи изливи, които изместват медиастинума, както и при бавна резорбция на ексудата.