Бронхиектазиите представляват трайно разширение на бронхиите с последваща деструкция на еластичните и мускулни влакна на бронхиалната стена. Разделят се на 2 осн. Вида: вродени и придобити.

Етиология и патогенеза: В патогенезата на заболяването участват 3 осн. Фактора: 1. вродени аномалнии на бронхиалното дърво, бронхиална обструкция, бактериална инфекция.

Патологоанатомия-Развиват се цилиндрични, торбовидни и смесени бронхиектазии. Вродените бронхиекстазии най-често са двустранни.

Клинична картина: заболяването протича вълнообразно с периоди на влошаване и ремисии. Най-чест симптом е хроничната кашлица, тя е влажна с отделяне на обилна експекторация. Често се наблюдава и кръвохрак(хемаптое). По време на тласък на заболяването темп. Се повишава, общото състояние се влошава, появява се задух. При аускутация се чуват едри и средни влажни хрипове. Протича в 3 форми: лека, средна и тежка.

Изследвания: рентгенография на бял дроб-мож да се види деформация на бронхите;, КАТ на бял дроб-установява се картина на пчелна пита, бронхоскопия-деформация на брохите, бронхография, ФИД, ПКК-ускорено СУЕ, левкоцитоза

Диагноза: при бронхиекстазии в детска възраст трябва да се изключи муковисцедоза.

Усложненията вкл. чести пневмонии, развитие на абцес, обилни кръвохрачения с последваща аспирационна пневмония, ДН

Лечение:

КОНСЕРВАТИВНО лечение –Антибактериално лечение, при стафилококови инф. Се вклю. Цефалоспорини, при Гр / - / флора- аминогликозиди, ацилуреидопеницилини, 4 хинолони; При анаеробна флора се прилагат Пеницилин, Метронидазол, Ровамицин, Рулид. Важно значение имат дезобструктивните терапии –прилагат се бронходилатори(Салбутамол), секретолитици(Бромхексин, АЦЦ) и рехабилитационните мероприятия-вибрационен масаж, дихателна рехабилитация, брохоалвеоларен лаваж.. Оперативно лечение е показно при ограничени бронхиекстазии, кръвохрачене

При кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи-дицинон, Ca глюконици, PAMBA

Профилактика: своевременно лечение на дихателните инфекции и на възпалителните заболявания на б. дробове.

Белодробния абцес представлява гнойно възпаление и некроза на белия дроб с тенденция за отграничаване на околния паренхим. Среща се най-често във възрастта м/у 20 и 50год. Предимно при имнуннокометирани пациенти-алкохолици, със захарен диабет, карцином

Острият белодробен абцес най-често се касае за смесена бакт. инфекция-стафилококи, по рядко-пневмококи, Клебсиела пневмое и др.

Патогенеза: Развитието на белодр. Абцес се обуславя от 3 гл. Патогенетични механизма: 1. Бронхиална обструкция; 2. ИНФЕКЦия; 3. нарушение на местноото кръвообращение. Абцесите се делят на: бронхогенни, хематогенно-емболични, аспирационни, обтурационни, травматични и др. В развитието на белодр. абцес се отбелязват 2 стадия: 1. до пробив в бронха и 2. След пробив в бронха.

Кл. Картина: В началния период до пробива в бронха, клиниката е на остра пневмония. Вторият период се характеризира с изхрачване на обилно количествогнойни храчки-вомик. Обикновено след изхрачването температурата спада и състоянието се подобрява.

Изследвания:Физикално изследване показва притъпено-тимпаничен тон, бронхиално дишане, едри, влажни звънливи хрипове. Ренгенологично изсл. след пробива хидроаерична сянка с гладки външни и вътр. Граници. Лаб. изследвания показват левкоцитоза, ускорено СУЕ, смесена флора в храчките.

Диагноза: от голямо значение са бронхоскопията и бронхографията. С тях се установява проходимоста на дренажния бронх, локализацията и големината на абцесната к-на.

Усложнение: при пробив на абцес в плевралната к-на се развива емпием, матстатични абцеси в мозъка, черния дроб и бъбрека.

Лечение: Консервативно: бактерицидни антибиотици-интравенозно и инхалаторно-Цефалоспорини. Изборът на АБ е в зависимост от антибиограмата.

Значение има постуралния дренаж, дихателната рехабилитация, бронхоаспирацията.

КОгато острия абцес персистира повече от 3мес. Говорим за хроничен абцес.Причината най-често е недостатъчно или неадекватно лечение, имуносупресия. Лечението е оперативно.