БОЛЕСТ НА ХОДЖКИН

Болестта на Ходжкин е злокачествено лимфопролиферативно заболяване с неуточнена генеза. Боледуват по-често мъжете.
Етиология: Неуточнена. Заболяването се среща по-често при имуносупресирани болни, при HIV инфекция, при работещи с гориво-смазочни материали и с пестициди. С повишен риск за заболяването са лица, преболедували инфекциозна мононуклеоза, тъй като при част от болните е установено наличие на генома на вируса на Епщайн-Бар.

Клинична картина: Заболяването започва с увеличение на периферните лимфни възли (лимфаденомегалия). Най-честата начална локализация е в лявата шийна област. Могат да бъдат ангажирани аксиларните и ингвиналните лимфни възли. Увеличените лимфни възли са неболезнени, несраснали, не нагнояват, не фистулизират. Могат да се уплътняват и втвърдяват от разрастването на фиброзна тъкан. Не се открива регионален възпалителен процес, който да обясни увеличените лимфни възли. При част от болните в началото на заболяването се установява и увеличена слезка (спленомегалия), вследствие на лимфомна инфилтрация. Общите симптоми се изразяват в

• адинамия,
• лесна умора,
• безапетитие,
• повишена температура – 380 С,
• нощни изпотявания,
• намаление на теглото,
• безапетитие.

Инфлитрацията на черния дроб се проявява с хепатомегалия, а при прогресия на заболяването се развива жълтеница.

Лечение: Целта на лечението е пълно излекуване. Най-благоприятни са резултатите, когато ходжкиновият лимфом е в І или ІІ стадий на развитие. Прилагат се: Лъчелечение - за І, ІІ и ІІІ стадий – телегаматерапия или бетатрон – облъчват се не само ангажираните, но и съседните лимфни възли, като от лъчите се защитават сърцето, белите дробове, бъбреците, яйчниците. Комбинирана химиотерапия – едновременно приложение на няколко цитостатика. Най-често се използват следните схеми: Схема МОРР – по схема приложение на Mustargen (Nitrogen mustard), Vincristin (Oncovin), Procarbasine (Natulan), Prednisone. Схема COPP – Ciclophosphamid вместо Нитроген мустард При болни с ІІІ б и ІV ст. се използва схема ABVD – Adriamycin, Bleomycin, Vinblastin, Dacarbasine. Прилага се и интензивен режим за лечение, включващ Bleomycin, Etoposide, Doxorubicin, Ciclophosphamid, Vincristine, Procarbasine, Prednisone (BEACOPP). Провеждат се средно 6 курса химиотерапия през 2 седмици. Комплексното лъче- и химиолечение осигуряват ремисия при 80-90% от болните и продължителен безрецидивен период.

• НЕХОДЖКИНОВИ МАЛИГНЕНИ ЛИМФОМИ Неходжкиновите лимфоми са голяма и разнородна група лимфопролиферативни заболявания. Те са най-честата неоплазма между 20- и 40-годишна възраст. В зависимост от морфологичната им характеристика се делят на две основни групи: лимфоцитни – с ниска степен на малигненост, и лимфобластни – с висока степен на малигненост. Според имунологичната им характеристика биват В- и Т- лимфоми, в зависимост от произхода им от В- и Т-лимфоцитите. Около 90% от НХЛ са В-лимфоми, 10% са Т-лимфоми
  Клинична картина: Най-характерната проява са увеличените лимфни възли, които са плътни, неболезнени, с тенденция за срастване помежду си и с околните тъкани. Част от болните имат
• фебрилитет,
• нощни изпотявания,
• телесна редукция.
• При големи туморни маси в медиастиналните лимфни възли има компресивни явления
• диспнея,
• дисфагия,
• синдром на горната празна вена.
• При стомашна и чревна локализация оплакванията са от
• коремни болки,
• диария,
• хеморагии или остра перфорация.
• При големи туморни маси в корема се развиват
• асцит, лимфостаза или прояви на компресия.
• Слезката и черният дроб са увеличени от лимфомна инфилтрация.

Рентгенологичното изследване може да покаже увеличение на медиастиналните и/или хилусните лимфни възли, плеврални изливи или белодробна инфилтрация. С ехография или КАТ се установява засягането на коремните лимфни възли. Кръвната картина не дава характерни промени. СУЕ се увеличава с прогресирането на процеса. В хода на заболяването може да се изяви хемолитична анемия; левкоцитният брой обикновено е нормален. Диференциалното броене може да установи лимфопения.

Лечение: Лъчетерапия – използва се в І и ІІ стадий, с предшестваща и последваща химиотерапия, а в напредналите стадии – като спомагателно лечение. Химиотерапия – цитостатици (циклофосфамид, хлорбутин) в съчетание с преднизон. При лимфоми с ниска степен на малигненост, но в стадий В, се прилага комбинирана химиотерапия: схема СVР (циклофосфамид, винкристин, преднизон), схема СНОР (циклофосфамид, адриамицин, винкристин,