Основни симптоми и синдроми

болка – коликообразна при жлъчни заболявания, ирадираща към дясна лумбална област, дясната плешка, дясното рамо и шията;

оплаквания от стомашно-чревния тракт:

гадене,

оригване,

повръщане,

тежест в стомашната и чернодробната област

намаление на апетита,

горчив и лош вкус в устата,

метеоризъм, диария, запек;

отпадналост, главоболие, понякога болки в мускулите и ставите;

безсъние;

жълтеница (icterus) – при слаба степен на жълтеница се оцветяват само склерите и лигавицата на твърдото небце – казваме, че болният има суб иктер. Добре изразената жълтеница се съпровожда и с интензивно пожълтяване на кожата. Настъпва незабелязано при болни с вирусен хепатит, има изразен интензитет при болни с обструктивна жълтеница. При неопластичните заболявания жълтеницата е продължителна и интензивна; Има три основни типа жълтеница – механична (механично препятствие на оттока на жлъчката в дуоденума), паренхиматозна (или хепатална, дължи се на увреждане на чернодробния паренхим под влияние на различни инфекции и интоксикации – увреденият чернодробен паренхим е с увредени функции) и хемолитична (има извънхепатален произход, черния дроб е с неувредени функции, жълтеницата е резултат на увеличен разпад на еритроцитите и освобождаване на хемоглобина – при малария, хемолиза от различни отрови, при преливане на несъвместими групи кръв и др.)

анемия - развива се при болни с дълготрайна жълтеница; (тя се дължи на жлъчните киселини, но освен това и на разстройство във всмукването на някои вещества, нужни за еритропоезата)

дефекация на бели, ахолични изпражнения; (при пълно запушване на жлъчните пътища жлъчка не се излива в червата, поради което не се образуват стеркобирин и уробилиноген и мазнините не се усвояват; затова изпражненията са бели, съдържащи мазнини);

отделяне на урина с цвят на тъмна бира; (в урината няма уробилиноген)

сърбеж на кожата – дължи се на повишеното ниво на жлъчните киселини и соли в кръвта, засилва се нощем, води до разчесвания и дерматити;

повишена телесна температура – при инфекция на жлъчните пътища и при некротичен тласък на хроничните чернодробни заболявания;

“съдови звезди” – дължат се на разширени артериоли – паяковидни образувания с централна артериола, от която изхождат лъчисто нагънати разклонения, локализирани по кожата на лицето, горната част на гърдите и гърба у болните с чернодробна цироза. При натиск изчезват и отново се появяват;

разширени венули – наблюдават се по лицето, с което му придават зачервен вид;

ярко зачервен и изгладен език, често съчетан с рагади в ъглите на устните – характерен за чернодробната цироза;

намалено окосмяване – окапване на космите в аксилите, по гърдите и корема;

промени в ноктите – при чернодробна цироза и хроничен хепатит ноктите са бели или порцеланови, понякога набраздени и чупливи;

асцит с “жабешки корем”, изгладен пъп, пъпна херния – признаци на напреднала чернодробна цироза с портална хипертония;

отоци: на долните крайници, скротума или по цялото тяло – израз на хипопротеинемия и на повишена капилярна пропускливост;

портална хипертония – повишеното кръвно налягане във v. portae, която настъпва при затруднение в кръвния й ток. При синдрома на порталната хипертония се наблюдава: увеличена слезка (кръвта се застоява в долната част на хранопровода, стомаха, слезката, червата и перитонеума – получава се пасивна венозна хиперемия), асцит (от кръвоносните капиляри на коремната кухина започва трансудация – получава се асцит) и колатерално кръвообращение (разширение) (чрез които кръвта се оттича в горната и долната куха вена, като заобикаля чернодробното кръвообращение. Тези колатерали са разширени, понеже налягането на кръвта в тях е голямо. Колатерално кръвообращение се появява между разклоненията на v. portae и v. cava inferior; и v. portae и v. cava superior. Връзки между тези съдове съществуват и при нормални условия, но при портална хипертония тези връзки се разрастват в големи кръвоносни съдове. Такива колатерални разширени венозни съдове се наблюдват най-често около пъпа чрез пъпната вена (caput medusae=глава на медуза), в долната част на хранопровода чрез вените на стомаха (varices oesophagi) и в правото черво, чрез хемороидалните вени (които при разкъсването си също могат да дадат кръвоизливи);

хепатолиенален синдром – при дифузни чернодробни заболявания, които протичат с увеличение на черния дроб, може да се установи и увеличение на слезката.

Изследвания:
физикални изследвания
Лабораторни изследвания
инструментални:
Абдоминална ехография –изследване при което се оглеждат коремните органи, изследва се черен дроб, жлъчен мехур панкреас, бъбреци, надбъбречни жлези
Компютърна томография – е изследване с ренгеново изображение на даден обект
ЯМР –метод за детайлен оглед на цялото тяло без да се използват ренгенови лъчи
Абдоминална лапароскопия-манипулация при която тънък ендоскоп се въвежда през коремната стена с цел да се огледат вътрешните органи
Показания- тумори на стомаха, възпалителни заболявания, хернии, апендицит, забол. на черен дроб, жл. мехур и жл. пътища, полови органи, забол. на слезката.
Чернодробна биопсия- метод чрез който се използва хистологичен или цитологичен материал от черен дроб
Сляпа перкутанна биопсия –чернодробна биопсия по метода на менгхини
Индикации-хроничен хепатит, остър хепатит
Противопоказания-нарушения в кръвообръщението, кисту, огнищни промени в черния дроб, изразен асцит
Биопсията се осъществява от лекар МС подготвя необходимото:
-дез. разтвор, тампони, игла за биопсия, стерилна превръзка, фишове за изследване, формалинов разтвор, медикаменти за анестезия, предварително се осъществява проба за чувствителност, по време на биопсията наблюдаваме реакциите на пациента
-след биопсия се прави серилна превръзка на пациента и се оставя 2 часа дясно странично положение
-пулс и АН се измерват първите 6 часа; стойноста на хемоглобин тромбоцити левкоцити се контролират 6-12 часа
-пациента трябва да се хранил поне преди 6 часа преди биопсията