1 line
9.4 KiB
HTML
1 line
9.4 KiB
HTML
<p><strong><br/>Ентеритите</strong> са възпалителни заболявания на лигавицата на тънкото черво /йеюнум и илеум/, а <strong>ентероколитите</strong> - едновременно на тънкото и дебелото черво. По своето протичане биват остри и хронични.</p><p><strong>-Остър ентерит и ентероколит</strong> - ентеритите представляват сериозни разтройства в процесите на храносмилане и чревна резорбция на храните, поради което настъпват значителни промени в общото състояние на организма и работоспособността на болния.</p><p><strong>-Етиология и патогенеза</strong> – грешки в храненето и хранителния режим / прехранване, системна употреба на груби, дразнещи храни, непълноценно хранене идр./; алергични реакции към някои храни, инфекциозни причинители/грип, ентеровируси, аденовируси, салмонелоза, Е. коли идр./ медикаменти, гъбични инфекции, токсични в-ва / живачни, арсенови в-ва и др./ </p><p><strong>-КК</strong> – Острият ентерит започва бързо с чувство на значителна отпадналост, тежест и присвиваща болка в корема – най-често в областта на пъпа, куркане на червата, гадене, може и повръщане, диарични изхождания. Изпражненията са кашеви или воднисти, с примеси на недосмляна храна и много слуз. Общото състояние е увредено в различна степен.</p><p>При инфекциозните ентероколити общата интоксикация е по-значителна. Налице са общо неразположение, студени тръпки или разтрисане, повишена температура до 28-29, повръщания, болки в корема, диарията е по-силна и изтоштителна, обикновено без примес на слуз и кръв. Болните са силно отпаднали, с хипотония, често дехидратирани. Тези явления започват няколко часа след поемане на инфектираната храна.</p><p>При алергичните ентероколити проявите на болестта започват при приемане на храни или лекарства, към които те са свръхчувствителни, често се наблюдават и уртикариални, промени, обриви по кожата, сърбеж и др.</p><p>При по леките скучаи болестните прояви отшумяват за няколко дни с лечение на диета и спазмоаналгетици. при по-тежките форми със значителен диаричен синдром и загуба на течности и електролити се налага по активно лечение - реаним–ция и прилагане на АБ. /при салмонелози/</p><p><strong>-Лечение</strong> – диетичен режим - чаена пауза за 6-12ч., след нея – леко течно-кашева храна, силно механично щадяща – чай с изкиснато сирене, бисквити, сухар, извара, картофено пюре, печени ябълки. След няколко дни се започва постепенно захранване с варен ориз, ястия от картофи, варено пилешко и др. Прясно мляко и храни съдържащи пр мляко се изключват и ограничават за по-дълъг период -1-2седмици след пълното възстановяване. Прилага се диета 4а в острия стадий и 4 в периода на възстановяване.</p><p>-<strong>Медикаментозно лечение</strong>:</p><p><strong>Антибактериално лечение</strong> – Дизентерол, Интетрикс, Сулфагвандин, Ципрофлоксацин/ Ципринол/ и др.; </p><p><strong>Антидиарични медикаменти</strong> - Смекта, Имодиум, Карбофос, идр.</p><p><strong>Спазмоаналгетици </strong>- Бусколизин, Но-Шпа, Антиспазмин, Спазмалгон;</p><p>Рехидранти – Рехидрин;</p><p><strong>При загуба на течности и електролити –</strong> венозна реанимация с глюкозни р-ри, физ р-р, електролити, витамини.</p><p><strong>-Хроничният ентерит</strong> -представлява хронично възпалително-дегенеративно заболяване на тънкото черво, причинено от бактериални, вирусни, токсични нокси, което протича с нарушен чревен мотилитет, парциална лигавична атрофия, множествени ензимни дефицити. обикн е налице едновременно засягане на дебелото черво / ентероколит/ и стомаха / гастро-ентерит/.</p><p><strong>-Етиология</strong> – прекарани остри ентероколити, паразитни инфекции, диетични грешки и др.</p><p><strong>-КК –</strong> най-чест симптом е диарията – 2-4 до 8-10 пъти/денонощие на кашеви, воднисти, миризливи изпражнения, в голямо количество, с частици несмляна храна. Налице е коремен дискомфорт, болка около пъпа, метеоризъм. Болните са отпаднали с намалена работоспособност. обложен език, подут корем, болезнен около пъпа. при по-тежки форми настъпва отслабване на тегло, суха кожа с намален тургор, рагади по устните, желязодефицитна анемия, наруш-я в калциево-фосфатната обмяна и др.</p><p><strong>-Лечение </strong>: диета номер 4;</p><p><strong>Ензимна заместителна терапия</strong> – за подобряване на смилателно-резорбтивните функции на тънкото черво – Креон, Фестал, Панцитрат, Мезим Форте, </p><p><strong>Антибактериално лечение</strong> – по време на обостряне на заболяването- Бисептол, Хлорнитромицин, Гентамицин, 4-хинолони/ Ципринон, Ципрофлоксацин/, Интетрикс и др.</p><p><strong>Антидиарични медикаменти</strong> – Сулфагвандин, Дизентерол, Ентерол, Смекта;</p><p><strong>Рак на дебелото черво</strong></p><p><strong>-Етиология</strong>- За рискови фактори се смятат: храна, богата на животински мазнини и бедна на баластни вещества, полипи, наследственост. Ракът обикновено се локализира в зоните на физиологични стеснения и прегъвания, по-често в левия колон и ректума.</p><p><strong>-Клинична картина- </strong>Наблюдават се 4 групи симптома</p><ul><li><strong>функционални нарушения</strong>-могат да бъдат ранна проява и се изразяват с нарушен ритъм на дефекация-редуване на запек и диария</li><li><strong>патологични отделяния в изпражненията</strong>-слуз и кръв</li><li><strong>болка</strong>-може да е слаба ил да липсва</li><li><strong>нарушения в общото състояние</strong>- дискомфорт, метеоризъм, намален апетит, намаление на теглото</li></ul><p><strong>-Лечение</strong>-Оперативно. При неоперативни болни се прилага симптоматично лечение-болкоуспокояващи, спазмоаналгетици, вливания на плазма, кръв, водно-електролитни разтвори и др.</p> |