213 lines
24 KiB
JSON
213 lines
24 KiB
JSON
{
|
||
"filename": "Гломерулонефрити.pptx",
|
||
"total_slides": 21,
|
||
"slides": [
|
||
{
|
||
"slide_number": 1,
|
||
"text_content": [
|
||
"Гломерулонефрити"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 2,
|
||
"text_content": [
|
||
"Glomerulonephrites",
|
||
"Определение: Гломерулонефритите са двустранни бъбречни болести с неизяснена етиология и имунна патогенеза. \nПатогенеза: В основата стои разстройство в имунната система, водещо до патологичен отговор на организма към външни или собствени антигени.\nВ резултат на имунната дисрегулация се оформят 3 патогенетични механизма: \nОбразуване на антитела към собствената гломерулна базална мембрана – по нея се отлагат IgG и IgM и С3-фракция на комплемента. Образуването на антитела не е постоянно, а фазово. \nОтлагане на циркулуращи в кръвта антиген-антитяло имунни комплекси в гломерулите. \nУчастие на клетъчния имунитет – уврежданията на гломерулните структури се дължат на пряко действие на различни лимфокини и цитокини, отделяни от макрофаги и Т-клетки; не се установяват нито антитела, нито имунни комплекси"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 3,
|
||
"text_content": [
|
||
"ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ (Glomerulonephritis acuta)",
|
||
"Определение: Дифузно заболяване на двата бъбрека, което започва остро след прекарана стрептококова инфекция. \nХарактеризира се с отоци, артериална хипертония, олигурия, протеинурия и еритроцитурия. \nРазвива се главно в детска и юношеска възраст, по-често при момчета. \nЕтиология: Единствено при острия гломерулонефрит е доказана пряка етиологична връзка с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Най-често гломерулонфритът се предшества от стрептококов тонзилит или дерматит. \nПатогенеза: По гломерулната базална мембрана се установява отлагане на IgG (имуноглобулин G) и С3-фракция на комплемента."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 4,
|
||
"text_content": [
|
||
"Патологоанатомия:",
|
||
"Бъбреците са с нормални размери или леко уголемени, сочни, понякога с точковидни кръвоизливи по повърхността. \nГломерулите изглеждат уголемени, кръвонапълнени, капилярният лумен е стеснен или частично запушен от разрастване на ендотелните клетки. \nВърху базалната мембрана се откриват отложени имунни комплекси под формата на „гърбици”."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 5,
|
||
"text_content": [
|
||
"Клинична картина:",
|
||
"Латентен период – между предшестващата стрептококова инфекция и острия гломерулонефрит има безсимптомен период от 10 дни при тонзилита и 21 дни при дерматита. През този период оплакванията най-често са от отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, субфебрилитет, тъпи болки в кръста. \nПонякога заболяването стартира остро с поява на триадата отоци, хипертония, олигурия, с разностепенна хематурия и протеинурия. \nОтоци – най-често са първа изява на острия гломерулонефрит. Развиват се по местата с рехава съединителна тъкан – обикновено първо са периорбитални, а успоредно с тях или 1-2 дни след това се появяват и по долните крайници и лумбалната област. Степента им е в пряка зависимост от приемът на сол – по- високият внос на натрий води до масивни отоци. \nАртериална хипертония – наблюдава се при 70% от болните. Артериалното налягане е обикновено около 140-160/95-120. Внезапното повишаване на артериалното налягане може да доведе до остро обременяване на лявата камера на сърцето и развитие на остра левокамерна сърдечна слабост, понякога с фатални последици. Хипертонията е ранен симптом на острия гломерулонефрит, има преходен характер и продължава не повече от 1 месец"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 6,
|
||
"text_content": [
|
||
"Промени в урината",
|
||
"олигурия, хематурия и протеинурия. Те са задължителни белези на острия гломерулонефрит и са налице дори при отсъствие на манифестни отоци и хипертония. \nОлигурия – през първите дни диурезата е под 500 ml – урината е тъмна, с високо специфично тегло. \nМакроскопска хематурия – обикновено е краткотрайна – от няколко часа до 1 денонощие, урината има ръждивокафяв цвят. След изчезването й дълго време се установява микроскопска хематурия. \nПротеинурия – около 3 g/24 h; \nВ седимента се установяват много еритроцити, също левкоцити, цилиндри."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 7,
|
||
"text_content": [
|
||
"Изследвания",
|
||
"Кръв: повишени СУЕ и CRP, леко повишени серумен креатинин и урея.\nимунологичните – повишено ниво на циркулиращите имунни комплекси. \nФункционалните бъбречни изследвания показват запазена концентрационна способност на бъбреците, намалена гломерулна филтрация, намален клирънс на креатинина (СCr)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 8,
|
||
"text_content": [
|
||
"Усложнения: Вследствие рязкото покачване на артериалното налягане и внезапното натоварване на сърцето съществува риск от развитие на остра левокамерна сърдечна недостатъчност. \nДруги по-редки усложнения: мозъчен оток, остра бъбречна недостатъчност. \nДиагноза: описаните водещи симптоми, съчетани с лабораторната находка. Хистологичната диагноза се осигурява чрез бъбречна биопсия."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 9,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение:",
|
||
"Режимът и диетата са най-важните терапевтични мероприятия. \nВ началото режимът е постелен, впоследствие се либерализира. \nДиетата е абсолютно безсолна; течностите са до 1 l дневно – заради отоците и артериалната хипертония; храната – лека, без подправки, около 1500 kcal/дн. \nПри този режим още в първите дни отоците и артериалното налягане спадат и диурезата се увеличава. \nДиуретици – фурантрил 1-2 табл. от 40 mg дневно, след което дозата се намалява до 2-3 табл. седмично. При болни с изразени отоци, висока артериална хипертония, данни за белодробен застой фуроземидът може да се приложи и интравенозно – до 100 mg дневно. \nПри артериална хипертония – антихипертензивни средства – хлофазолин, бета-блокери; СаА; диуретици и др. \nАнтибиотици – при всички болни се провежда антибиотичен курс за саниране на стрептококовата инфекция:\nПеницилин 1,5-3 млн Е дн.; \nПри алергия към Пеницилин – Еритромицин 5 х 400 mg (2 g/дн.)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 10,
|
||
"text_content": [
|
||
"Протичане и прогноза:",
|
||
"Острият гломерулонефрит има добра прогноза и повечето пациенти оздравяват напълно без съществени увреждания на бъбреците. \nПри някои болни с тежко клинично протичане е възможно развитието на т.нар. късни последици, изразяващи се в артериална хипертония, промени в урината, хронична бъбречна недостатъчност."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 11,
|
||
"text_content": [
|
||
"ХРОНИЧНИ ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ (Glomerulonephrites chronicae)",
|
||
"Двустранни дифузни гломерулни заболявания с неизвестна етиология и сходна патогенеза. \nРазличават се следните видове хронични гломерулонефрити: \nГломерулонефрит с минимални промени\nДифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит\nОгнищна и сегментна гломерулна склероза и хиалиноза \nДифузен мембранозен гломерулонефрит\nДифузен мембранопролиферативен гломерулонефрит\nМезангиален IgA гломерулонефрит \nХроничните гломерулонефрити протичат с няколко общи клинични синдрома, различно проявени при отделните видове, имат бавна, но прогресираща еволюция и водят до развитие на хронична бъбречна недостатъчност."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 12,
|
||
"text_content": [
|
||
"Патогенеза:",
|
||
"Приема се, че основна причина за развитието на хроничните гломерулонефрити е патологичният имунен отговор на организма към собствени или външни антигени. \nВ резултат настъпва отлагане на автоантитела и циркулиращи имунни комплекси в гломерулите, което предизвиква увреждане и постепенно загиване на гломерулните структури."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 13,
|
||
"text_content": [
|
||
"Клинична картина:",
|
||
"В повечето случаи хроничните гломерулонефрити протичат с триадата: \nнефрозен синдром \nартериална хипертония\nбъбречна недостатъчност\nСамо при гломерулонефритът с минимални промени се наблюдава нефрозен синдром без артериална хипертония и без бъбречна недостатъчност."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 14,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нефрозен синдром",
|
||
"Изявява с отоци, локализирани по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум. \nБъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. \nВ периодите на ремисия те са слабо проявени, а при обостряне стават масивни и са възможни изливи в коремната и плевралната кухина и перикарда. \nКогато отокът обхваща подкожната тъкан на цялото тяло, се говори за аназарка. \nБолните съобщават за тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. \nСукусио реналис често е положително. \nОбщото количество на урината е намалено-олиго- анурия\nЛабораторните изследвания установяват високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триглицериди, силно повишена СУЕ. \nПри някои форми на хроничен гломерулонефрит в седимента на урината се откриват цилиндрурия, еритроцитурия, оскъдна по време на ремисия до обилна при изостряне на болестта."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 15,
|
||
"text_content": [
|
||
"Артериална хипертония",
|
||
"При ХГН е предимно от диастолен тип. \nС напредване на болестта тя се фиксира трайно, с високи стойности както за систолното, така и за диастолното налягане. \nПонякога придобива характера на малигнена хипертония. Съпроводена е с развитие на характерни изменения в очните дъна, електрокардиограмата и често води до развитие на сърдечна недостатъчност."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 16,
|
||
"text_content": [
|
||
"Бъбречна недостатъчност",
|
||
"Настъпва постепенно, с напредване на бъбречните увреждания и отпадане на гломерулната функция.\nКлирънсът на креатинина прогресивно намалява, азотните тела в кръвта се повишават и се развива азотна задръжка с повишени нива на серумната урея и креатинин. \nУвреждането на концентрационната и разредителната способност на бъбреците води до развитие на хипостенурия, в напредналите стадии – до изостенурия. \nПостепенно, с напредване на бъбречната недостатъчност се развива бъбречна анемия."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 17,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диагноза:",
|
||
"Поставя се въз основа на клиничните прояви, характерните промени в урината и кръвните показатели, функционалните бъбречни нарушения и данните от пункционната бъбречна биопсия."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 18,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение:",
|
||
"Целта е: \n1) да се отстрани съществуваща стрептококова или друга инфекция; \n2) да се потисне активността на имунните процеси, за да се забави прогресирането на болестта; \n3) да се поддържа отделителната функция на бъбреците; \n4) да се облекчат основните оплаквания на болните."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 19,
|
||
"text_content": [
|
||
"Режимът на болните е в зависимост от стадия на болестта. \nВ компенсиран стадий болните трябва да избягват физически натоварвания, простуди, употребата на алкохол се забранява, полагат се грижи за добра хигиена, за да не се допуснат инфекциозни усложнения. \nПри обостряне на болестта се налага постелен режим или хоспитализация. \nДиетичното хранене има важен дял в лечението на хроничните гломерулонефрити. \nХраненето трябва да бъде пълноценно, богато на витамини, с ограничен прием на животински мазнини. \nСвободно се консумират всякакъв вид въглехидрати, а вносът на белтъчини е в зависимост от стадия на заболяването: \nнормален – при компенсирана бъбречна функция, \nповишен – при изразен нефрозен синдром. \nГотварската сол се ограничава при липса на отоци и хипертония до абсолютно безсолна диета при поява на оточен и хипертоничен синдром."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 20,
|
||
"text_content": [
|
||
"Патогенетичното медикаментозно лечение",
|
||
"По схема с кортикостероиди (преднизон, преднизолон), имуносупресори (имуран, циклофосфамид, циклоспорин А и др.), имуноглобулин. \nПрилагат се и антикоагуланти – хепарин, синтром и др. \nАнтибиотично лечение се включва при активна огнищна инфекция. \nСимптоматичното лечение се провежда с диуретици, антихипертензивни средства; \nпри развитие на сърдечна недостатъчност – диуретици, сърдечни гликозиди. \nпри изразена хипопротеинемия се налага вливане на хуман албумин, нативна плазма."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 21,
|
||
"text_content": [
|
||
"Протичане и прогноза:",
|
||
"Протичането на хроничните гломерулонефрити е с периоди на обостряния и спонтанни или терапевтични ремисии. \nЕволюцията на хроничните гломерулонефрити зависи от морфологичната форма. \nЕдинствено гломерулонефритът с минимални увреждания е с по- благоприятна прогноза. \nВсички останали гломерулонефрити в различен срок довеждат до хронична бъбречна недостатъчност. \nУремията, сърдечната недостатъчност, мозъчните и сърдечно-съдовите усложнения водят до летален изход. \nПонастоящем с методите на хемодиализа и бъбречна трансплантация прогнозата е значително подобрена."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
}
|
||
]
|
||
} |