207 lines
21 KiB
Plaintext
207 lines
21 KiB
Plaintext
================================================================================
|
||
FILE: Гломерулонефрити.pptx
|
||
TOTAL SLIDES: 21
|
||
================================================================================
|
||
|
||
--- SLIDE 1 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Гломерулонефрити
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 2 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Glomerulonephrites
|
||
• Определение: Гломерулонефритите са двустранни бъбречни болести с неизяснена етиология и имунна патогенеза.
|
||
Патогенеза: В основата стои разстройство в имунната система, водещо до патологичен отговор на организма към външни или собствени антигени.
|
||
В резултат на имунната дисрегулация се оформят 3 патогенетични механизма:
|
||
Образуване на антитела към собствената гломерулна базална мембрана – по нея се отлагат IgG и IgM и С3-фракция на комплемента. Образуването на антитела не е постоянно, а фазово.
|
||
Отлагане на циркулуращи в кръвта антиген-антитяло имунни комплекси в гломерулите.
|
||
Участие на клетъчния имунитет – уврежданията на гломерулните структури се дължат на пряко действие на различни лимфокини и цитокини, отделяни от макрофаги и Т-клетки; не се установяват нито антитела, нито имунни комплекси
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 3 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ (Glomerulonephritis acuta)
|
||
• Определение: Дифузно заболяване на двата бъбрека, което започва остро след прекарана стрептококова инфекция.
|
||
Характеризира се с отоци, артериална хипертония, олигурия, протеинурия и еритроцитурия.
|
||
Развива се главно в детска и юношеска възраст, по-често при момчета.
|
||
Етиология: Единствено при острия гломерулонефрит е доказана пряка етиологична връзка с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Най-често гломерулонфритът се предшества от стрептококов тонзилит или дерматит.
|
||
Патогенеза: По гломерулната базална мембрана се установява отлагане на IgG (имуноглобулин G) и С3-фракция на комплемента.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 4 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Патологоанатомия:
|
||
• Бъбреците са с нормални размери или леко уголемени, сочни, понякога с точковидни кръвоизливи по повърхността.
|
||
Гломерулите изглеждат уголемени, кръвонапълнени, капилярният лумен е стеснен или частично запушен от разрастване на ендотелните клетки.
|
||
Върху базалната мембрана се откриват отложени имунни комплекси под формата на „гърбици”.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 5 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Клинична картина:
|
||
• Латентен период – между предшестващата стрептококова инфекция и острия гломерулонефрит има безсимптомен период от 10 дни при тонзилита и 21 дни при дерматита. През този период оплакванията най-често са от отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, субфебрилитет, тъпи болки в кръста.
|
||
Понякога заболяването стартира остро с поява на триадата отоци, хипертония, олигурия, с разностепенна хематурия и протеинурия.
|
||
Отоци – най-често са първа изява на острия гломерулонефрит. Развиват се по местата с рехава съединителна тъкан – обикновено първо са периорбитални, а успоредно с тях или 1-2 дни след това се появяват и по долните крайници и лумбалната област. Степента им е в пряка зависимост от приемът на сол – по- високият внос на натрий води до масивни отоци.
|
||
Артериална хипертония – наблюдава се при 70% от болните. Артериалното налягане е обикновено около 140-160/95-120. Внезапното повишаване на артериалното налягане може да доведе до остро обременяване на лявата камера на сърцето и развитие на остра левокамерна сърдечна слабост, понякога с фатални последици. Хипертонията е ранен симптом на острия гломерулонефрит, има преходен характер и продължава не повече от 1 месец
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 6 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Промени в урината
|
||
• олигурия, хематурия и протеинурия. Те са задължителни белези на острия гломерулонефрит и са налице дори при отсъствие на манифестни отоци и хипертония.
|
||
Олигурия – през първите дни диурезата е под 500 ml – урината е тъмна, с високо специфично тегло.
|
||
Макроскопска хематурия – обикновено е краткотрайна – от няколко часа до 1 денонощие, урината има ръждивокафяв цвят. След изчезването й дълго време се установява микроскопска хематурия.
|
||
Протеинурия – около 3 g/24 h;
|
||
В седимента се установяват много еритроцити, също левкоцити, цилиндри.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 7 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Изследвания
|
||
• Кръв: повишени СУЕ и CRP, леко повишени серумен креатинин и урея.
|
||
имунологичните – повишено ниво на циркулиращите имунни комплекси.
|
||
Функционалните бъбречни изследвания показват запазена концентрационна способност на бъбреците, намалена гломерулна филтрация, намален клирънс на креатинина (СCr).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 8 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Усложнения: Вследствие рязкото покачване на артериалното налягане и внезапното натоварване на сърцето съществува риск от развитие на остра левокамерна сърдечна недостатъчност.
|
||
Други по-редки усложнения: мозъчен оток, остра бъбречна недостатъчност.
|
||
Диагноза: описаните водещи симптоми, съчетани с лабораторната находка. Хистологичната диагноза се осигурява чрез бъбречна биопсия.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 9 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Лечение:
|
||
• Режимът и диетата са най-важните терапевтични мероприятия.
|
||
В началото режимът е постелен, впоследствие се либерализира.
|
||
Диетата е абсолютно безсолна; течностите са до 1 l дневно – заради отоците и артериалната хипертония; храната – лека, без подправки, около 1500 kcal/дн.
|
||
При този режим още в първите дни отоците и артериалното налягане спадат и диурезата се увеличава.
|
||
Диуретици – фурантрил 1-2 табл. от 40 mg дневно, след което дозата се намалява до 2-3 табл. седмично. При болни с изразени отоци, висока артериална хипертония, данни за белодробен застой фуроземидът може да се приложи и интравенозно – до 100 mg дневно.
|
||
При артериална хипертония – антихипертензивни средства – хлофазолин, бета-блокери; СаА; диуретици и др.
|
||
Антибиотици – при всички болни се провежда антибиотичен курс за саниране на стрептококовата инфекция:
|
||
Пеницилин 1,5-3 млн Е дн.;
|
||
При алергия към Пеницилин – Еритромицин 5 х 400 mg (2 g/дн.).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 10 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Протичане и прогноза:
|
||
• Острият гломерулонефрит има добра прогноза и повечето пациенти оздравяват напълно без съществени увреждания на бъбреците.
|
||
При някои болни с тежко клинично протичане е възможно развитието на т.нар. късни последици, изразяващи се в артериална хипертония, промени в урината, хронична бъбречна недостатъчност.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 11 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХРОНИЧНИ ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ (Glomerulonephrites chronicae)
|
||
• Двустранни дифузни гломерулни заболявания с неизвестна етиология и сходна патогенеза.
|
||
Различават се следните видове хронични гломерулонефрити:
|
||
Гломерулонефрит с минимални промени
|
||
Дифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит
|
||
Огнищна и сегментна гломерулна склероза и хиалиноза
|
||
Дифузен мембранозен гломерулонефрит
|
||
Дифузен мембранопролиферативен гломерулонефрит
|
||
Мезангиален IgA гломерулонефрит
|
||
Хроничните гломерулонефрити протичат с няколко общи клинични синдрома, различно проявени при отделните видове, имат бавна, но прогресираща еволюция и водят до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 12 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Патогенеза:
|
||
• Приема се, че основна причина за развитието на хроничните гломерулонефрити е патологичният имунен отговор на организма към собствени или външни антигени.
|
||
В резултат настъпва отлагане на автоантитела и циркулиращи имунни комплекси в гломерулите, което предизвиква увреждане и постепенно загиване на гломерулните структури.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 13 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Клинична картина:
|
||
• В повечето случаи хроничните гломерулонефрити протичат с триадата:
|
||
нефрозен синдром
|
||
артериална хипертония
|
||
бъбречна недостатъчност
|
||
Само при гломерулонефритът с минимални промени се наблюдава нефрозен синдром без артериална хипертония и без бъбречна недостатъчност.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 14 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Нефрозен синдром
|
||
• Изявява с отоци, локализирани по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум.
|
||
Бъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи.
|
||
В периодите на ремисия те са слабо проявени, а при обостряне стават масивни и са възможни изливи в коремната и плевралната кухина и перикарда.
|
||
Когато отокът обхваща подкожната тъкан на цялото тяло, се говори за аназарка.
|
||
Болните съобщават за тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции.
|
||
Сукусио реналис често е положително.
|
||
Общото количество на урината е намалено-олиго- анурия
|
||
Лабораторните изследвания установяват високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триглицериди, силно повишена СУЕ.
|
||
При някои форми на хроничен гломерулонефрит в седимента на урината се откриват цилиндрурия, еритроцитурия, оскъдна по време на ремисия до обилна при изостряне на болестта.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 15 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Артериална хипертония
|
||
• При ХГН е предимно от диастолен тип.
|
||
С напредване на болестта тя се фиксира трайно, с високи стойности както за систолното, така и за диастолното налягане.
|
||
Понякога придобива характера на малигнена хипертония. Съпроводена е с развитие на характерни изменения в очните дъна, електрокардиограмата и често води до развитие на сърдечна недостатъчност.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 16 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Бъбречна недостатъчност
|
||
• Настъпва постепенно, с напредване на бъбречните увреждания и отпадане на гломерулната функция.
|
||
Клирънсът на креатинина прогресивно намалява, азотните тела в кръвта се повишават и се развива азотна задръжка с повишени нива на серумната урея и креатинин.
|
||
Увреждането на концентрационната и разредителната способност на бъбреците води до развитие на хипостенурия, в напредналите стадии – до изостенурия.
|
||
Постепенно, с напредване на бъбречната недостатъчност се развива бъбречна анемия.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 17 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Диагноза:
|
||
• Поставя се въз основа на клиничните прояви, характерните промени в урината и кръвните показатели, функционалните бъбречни нарушения и данните от пункционната бъбречна биопсия.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 18 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Лечение:
|
||
• Целта е:
|
||
1) да се отстрани съществуваща стрептококова или друга инфекция;
|
||
2) да се потисне активността на имунните процеси, за да се забави прогресирането на болестта;
|
||
3) да се поддържа отделителната функция на бъбреците;
|
||
4) да се облекчат основните оплаквания на болните.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 19 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Режимът на болните е в зависимост от стадия на болестта.
|
||
В компенсиран стадий болните трябва да избягват физически натоварвания, простуди, употребата на алкохол се забранява, полагат се грижи за добра хигиена, за да не се допуснат инфекциозни усложнения.
|
||
При обостряне на болестта се налага постелен режим или хоспитализация.
|
||
Диетичното хранене има важен дял в лечението на хроничните гломерулонефрити.
|
||
Храненето трябва да бъде пълноценно, богато на витамини, с ограничен прием на животински мазнини.
|
||
Свободно се консумират всякакъв вид въглехидрати, а вносът на белтъчини е в зависимост от стадия на заболяването:
|
||
нормален – при компенсирана бъбречна функция,
|
||
повишен – при изразен нефрозен синдром.
|
||
Готварската сол се ограничава при липса на отоци и хипертония до абсолютно безсолна диета при поява на оточен и хипертоничен синдром.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 20 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Патогенетичното медикаментозно лечение
|
||
• По схема с кортикостероиди (преднизон, преднизолон), имуносупресори (имуран, циклофосфамид, циклоспорин А и др.), имуноглобулин.
|
||
Прилагат се и антикоагуланти – хепарин, синтром и др.
|
||
Антибиотично лечение се включва при активна огнищна инфекция.
|
||
Симптоматичното лечение се провежда с диуретици, антихипертензивни средства;
|
||
при развитие на сърдечна недостатъчност – диуретици, сърдечни гликозиди.
|
||
при изразена хипопротеинемия се налага вливане на хуман албумин, нативна плазма.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 21 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Протичане и прогноза:
|
||
• Протичането на хроничните гломерулонефрити е с периоди на обостряния и спонтанни или терапевтични ремисии.
|
||
Еволюцията на хроничните гломерулонефрити зависи от морфологичната форма.
|
||
Единствено гломерулонефритът с минимални увреждания е с по- благоприятна прогноза.
|
||
Всички останали гломерулонефрити в различен срок довеждат до хронична бъбречна недостатъчност.
|
||
Уремията, сърдечната недостатъчност, мозъчните и сърдечно-съдовите усложнения водят до летален изход.
|
||
Понастоящем с методите на хемодиализа и бъбречна трансплантация прогнозата е значително подобрена.
|
||
|