361 lines
57 KiB
JSON
361 lines
57 KiB
JSON
{
|
||
"filename": "Лечение на ЗД.pptx",
|
||
"total_slides": 36,
|
||
"slides": [
|
||
{
|
||
"slide_number": 1,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение на ЗД"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 2,
|
||
"text_content": [
|
||
"Основен принцип",
|
||
"Захарният диабет е доживотно заболяване, затова и лечението му продължава цял живот. \nЛечението се осъществява от:\nводещ специалист ендокринолог; \nекип от специалисти като очен лекар, нефролог, общ и съдов хирург и др.\nактивно участие на самия болен."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 3,
|
||
"text_content": [
|
||
"Цел на лечението",
|
||
"Основна цел в лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата. \nКрайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните. \nДобрият контрол над гликемията е най-добрата профилактика на основните усложнения (проучвания доказват по-малък процент и по-късна изява на основните усложнения на заболяването при интензивен контрол над кръвната захар и поддържането и в нормални граници).\nЗа да се постигнат тези цели трябва да се наподоби нормалния инсулинов отговор на здравия човек между периодите на гладуване и хранене."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 4,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечението на ЗД зависи от типа на заболяването и неговата тежест.",
|
||
"Най-общо ЗД тип 1 се лекува с инсулин, балансиран режим на физическа активност и диета. \nЗД тип 2 се лекува:\nпървоначално с регулиране на телесното тегло, спазване на диета и балансиран режим на физическа активност; \nкогато тези мерки се окажат недостатъчни за контрол на повишената кръвна захар в лечението се прилагат лекарства, приемани през устата\nкогато и те се окажат неефективни се прилага инсулин."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 5,
|
||
"text_content": [
|
||
"Иновация в лечението на ЗД",
|
||
"Надежда за трайно и окончателно излекуване на захарния диабет представлява трансплантацията на панкреас. Засега резултатите в тази област са окуражаващи, но все още методът не е популярна практика.\n \nПредмет на спорове е дали трябва да се трансплантира цяла задстомашна жлеза или само клетките, произвеждащи инсулин. \n\nОсновни проблеми са:\nтрудното намиране на донор, \nрискът от отхвърляне на присадъка и необходимостта от постоянно приемане след трансплантацията на лекарства, потискащи имунитета, \nрискът за повторно развитие на 1 тип захарен диабет при наличие на автоимунен отговор срещу бета клетките, \nвисоката цена и техническа трудност и т.н."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 6,
|
||
"text_content": [
|
||
"Инсулинотералия",
|
||
"Цели да замести \"липсващия\" естесвен инсулин. Освен инсулина, други много важни елементи на лечението са диетата, физическата активност, самоконтрола и обучението и проследяването от специалист.\n\nИнсулинът се прилага инжекционно. \n\nПонастоящем в света, а и в България се прилага само човешки рекомбинантен инсулин, т.е. инсулин, произведен по генетичен път, абсолютно идентичен с човешкия. \nПо този начин се елиминират рискове като алергични реакции, развитите на нечувствителност към свинския и телешки инсулин, използван по-рано и риск от развитие на предавани по кръвен път болести. \n\nСъществува голямо разнообразие от инсулини, които се различават по време за начало на действие и продължителност на действието.\nВ България в момента се употребяват само бързодействащи и интермедиерни инсулини (\"умерено\" бавнодействащ, за улеснение го наричаме бавнодействащ). \nИма и трета категория инсулини - смесен, който представлява комбинация от бърз и бавен инсулин в стандартно фиксирани съотношения."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 7,
|
||
"text_content": [
|
||
"Съществува голямо разнообразие от инсулини, които се различават по време за начало на действие и продължителност на действието.\nВ България в момента се употребяват само бързодействащи и интермедиерни инсулини (\"умерено\" бавнодействащ, за улеснение го наричаме бавнодействащ). \nИма и трета категория инсулини - смесен, който представлява комбинация от бърз и бавен инсулин в стандартно фиксирани съотношения. \nБързодействащите инсулини в България са: Actrapid, Humulin-R и Rapid, а бавните: Insulatard, Humulin-N и Basal. \nОт скоро се прилага и нов вид бързодействащи инсулинови аналози. \nТе не полимеризират подкожно, навлизат направо в кръвта и затова действието им настъпва незабавно и трае кратко, което наподобява естествения начин на отделяне на инсулин и намалява риска от хипогликемия след нахранване (когато бързодействащият инсулин продължава да действа). \nОт бързодействащите аналози в България навлизат NovoRapid и Humalog. \nСъздадени са и бавнодействащи инсулинови аналози, които осигуряват устойчиво базално ниво на инсулин в кръвта. Такива са например препаратите Lantos и Detemir."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 8,
|
||
"text_content": [
|
||
"Възможни са различни схеми за прилагане на инсулин, инжектиранията са най-често 4 дори и 5 пъти на ден. Съвременното схващане е, че лечението на захарен диабет 1 тип с инсулин трябва да бъде интензивно.\nЦелта на инсулинолечението е да се наподоби естествения модел на отделяне на инсулин от панкреаса с рязко покачване на секрецията след нахранване и наличие на базално (основно), независимо от храненията, ниво. \nОбикновено при 1-и тип захарен диабет три пъти на ден преди хранене (колкото са основните хранения) се прилага бързодействащ инсулин и веднъж вечер или вечер и сутрин се прилага бавнодействащ. \nЕфектът на бързодействащия инсулин започва 30 мин. след инжектирането, продължава около 6 часа и е най-силен на 1-2-ия час. След подкожното инжектиране молекулите на бързодействащия инсулин полимеризират (групират се в по-голяма структура) по 6 молекули, което обуславя тези особености на действие.\nИзключително важно е след всяко инжектиране на бързодействащ инсулин болните да се хранят, за да не спадне глюкозата под нормалното ниво (хипогликемия)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 9,
|
||
"text_content": [
|
||
"Съществуват няколко начина за прилагане на инсулин.",
|
||
"Класическият начин е чрез подкожно инжектиране; \nза да се избегнат неудобствата и рисковете на обикновените многократни и еднократни спринцовки и игли, днес повечето инсулини се продават в готова еднократна спринцовка с еднократна тънка игла. \nСъществуват т.нар. \"инсулинови писалки\", те представляват устройство за подкожно инжектиране, приличащо на писалка, което след предварителна настройка инжектира минимално травматично през много фина игла (за многократна употреба) точно предвиденото количество инсулин. \nПо-съвременно, но слабо разпространено устройство е инсулиновата помпа. Тя представлява мини-компютър, който инжектира предварително зададени като данни количества инсулин през поставена в подкожието на корема канюла. Пациентът може лесно да препрограмира устройството в съответствие с хранителния си режим и да инжектира по-високи дози от лекарството по време на хранене."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 10,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диета при ЗД тип 1",
|
||
"Диетата трябва да осигурява нормален енергиен баланс за тялото, спазването и трябва да нормализира кръвната захар и липидите. \nБолните от 1 тип диабет обикновено отслабват на тегло и затова при тях трябва да се спазва изграждащ и поддържащ калоричен режим. \nза децата се предпочита изграждащ режим (35-50 kcal/кг), \nпри възрастните с ненаднормено тегло- поддържащ (25-30 kcal/кг). \nВъглехидратите трябва да набавят 55-60% от калорийния внос, но предимно за сметка на полизахаридите като нишесте. Ограничават се монозахарите-до 10%. \nБелтъчините трябва да бъдат около 0,8 грама/кг. телесно тегло. Трябва да се избягва по-голямо количество белтъци поради риск от бъбречно увреждане.\nИзбягват се храни, богати на холестерол, (мазнни храни, яйчен жълтък), трябва да се приемат повече ненаситени мазнини (риба и рибни масла, маслинов зехтин), \nТрябва да се приемат в обилно количество растителни фибри (има ги в голямо количество в зеленчуците) и т.н."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 11,
|
||
"text_content": [
|
||
"Важно за болните при определяне на диетата им е т.нар. \"хлебна единица\" или \"въглехидратна единица\". \nЕдна въглехидратна единица съдържа 12 грама въглехидрат, а при разграждането на всеки грам въглехидрати се отделят 4kcal. \nТова трябва да се използва за изчисление на енергийния прием, болните трябва да се научат да боравят сами с хлебните единици. \nПо принцип за диабетиците не съществуват забранени храни, а има забранени количества."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 12,
|
||
"text_content": [
|
||
"Режим при ЗД тип1",
|
||
"Желателно е болният да спазва режим на хранене с прием на храна в определени часове, съобразени с прилагането на инсулина. \nСъобразени с тази схема обикновено трябва да са и физическите активности. \nТова спомага за най-добра адекватност на инжектирания инсулин на моментните инсулинови нужди на организма и избягване на хипогликемия. \nФизическата активност улеснява независимото от инсулина навлизане на глюкоза в мускулите. \nПрепоръчва се поне 30-40 мин. ходене на ден както и всякакъв вид физическа активност без травмиращи спортове. \nДобрият двигателен режим оказва благоприятно влияние върху сърдечносъдовата система, оросяването на крайниците и т.н."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 13,
|
||
"text_content": [
|
||
"Обучение",
|
||
"Обучението на болните от диабет е много важен елемент в лечението. \nБолните трябва да се научат как правилно да прилагат инсулина и как да следят сами кръвната си захар чрез домашни глюкомери. \nПациентите трябва да са способни да коригират количеството инжектиран инсулин спрямо нивото на кръвната захар.\nПодбирането и спазването на правилна диета и добра физическа активност е също важна точка от обучението. \nДобрата грижа за хигиена на краката е елемент на профилактиката на диабетното ходило и язвите по глезените.\nВажно е болните да се обучат да търсят незабавно лекарска помощ при начални белези на инфекция (например повишена температура), тъй като всяко такова състояние е свързано с по-високи нужди от инсулин и крие риск от кетоацидоза. \nБолните както и техните близки трябва да се обучат да разпознават спешните, бързо настъпващи и животозастрашаващи усложнения на диабета като кетоацидоза, хипогликемия, диабетна кома и др. и да реагират по адекватен начин."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 14,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение на ЗД тип2",
|
||
"Лечението на диабета от 2-и тип е стъпаловидно: \nзапочва се с диета и спазване на активен двигателен режим; \nако тези мерки не дадат резултат, към лечението се добавят лекарства от различни групи, които могат да се комбинират; \nкогато и тези медикаменти се окажат недостатъчни за поддържане на кръвната захар в нормални стойности в лечението се включва инсулин; \nмного често инсулинът се прилага в комбинация с някои от използваните преди това лекарства. \nОбучението, самоконтролът и проследяването от лекар-специалист са също важни елементи от лечението на 2-и тип диабет.\nДиета:\nтъй като преобладаващата част от болните от 2-и тип диабет страдат от андроидно затлъстяване диетата трябва да осигури хипокалоричен режим за пациентите с наднормено тегло; \nхраната трябва да осигурява 15-20 kcal/кг идеално тегло дневно. \nвсички останали особености и препоръки към диетата са същите както при диабет тип 1."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 15,
|
||
"text_content": [
|
||
"Двигателен режим при ЗД тип2",
|
||
"двигателните активности трябва да са адекватни на енергийния прием за да има нормален енергиен баланс, препоръчва се добре изразена физическа активност във всяка разновидност. \nФизическата активност както и отслабването на тегло водят до повишаване на чувствителността на клетките към инсулина. \nНа диета и активен двигателен режим се разчита около 1-3 месеца (индивидуално). Ако тези мерки не постигнат желаното нормализиране на кръвната захар се включват перорални антиадиабетни средства."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 16,
|
||
"text_content": [
|
||
"Медикаменти за лечение на ЗД тип 2",
|
||
"Тук спадат няколко групи средства, всяка група има различен механизъм на действие, различни предимства и недостатъци. \n\nМеханичзъмна действие:\nповишават секрециаята на инсулин от панкреаса, \nнамаляват призводството и отделянето на глюкоза от черния дроб, \nувеличават чувствителността на клетките към инсулина, \nнамаляват абсорбцията на въглехидратите в тънките черва, \nнамаляват изпразването на стомаха и отлагат резорбцията на въглехидратите в тънките черва. \n\nПри избирането на най-подходящото лекарство или най-подходящата комбинация се имат предвид редица фактори като степен на повлияване на кръвната захар и спектър на благоприятни ефекти, странични ефекти, други заболявания на пациента, противопоказания, цена."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 17,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лекарства, които увеличават отделянето на инсулин от панкреаса",
|
||
"Сулфанилурейните препарати стимулират отделянето на инсулин и увеличават броя и чувствителността на клетъчните рецептори за инсулин.\nВ България са често разпространени медикаментите Glibenclamid (Maninil) с двукратен прием по 2 таблетки, \nGlipizide (Glucotrol), Gliclazide (Diaprel) са сулфанилурейни медикаменти от втора генерация \nGlimepiride (Amaryl)- от трета генерация, който се приема еднократно дневно. \nТези лекарства бързо понижават кръвната захар, но крият известен риск от предизвикване на хипогликемия. \nТе не трябва да се прилагат при алергия към сулфонамиди. \nМеглитинидите също подпомагат отделянето на инсулин от панкреаса. \nТе имат бързо и кратко действие и се прилагат 30 мин. преди хранене. \nТе се дават до три пъти дневно преди основните блюда. \nТези медикаменти също крият риск от хипогликемия, но значително по-нисък отколкото при сулфанилурейните. \nКъм тази нова група медикаменти спадат Repaglinide (Prandin, Novonorm) и Nateglinide (Starlix)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 18,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лекарства, понижаващи количеството на произведената от черния дроб глюкоза",
|
||
"Тук спадат бигванидите- \nте не влияят на панкреаса, а подобряват работата на инсулиновоте рецептори в клетките, потискат производството на глюкоза в черния дроб и понижават серумния холестерол и триглицериди (подобряват липидния профил). \nпотискат апетита и се прилагат често при пациенти с наднормено тегло. \nНай-популярният медикамент в тази група е Metformin. \nТой се прилага по време на хранене. \nНегов потенциален страничен ефект е развитието на лактатна ацидоза и затова не се препоръчва при болни страдащи от сърдечна и бъбречна недостатъчност, както и по време на рентгенови изследвания с инжектиране на контрастна материя."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 19,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лекарства, които подобряват чувствителността на клетките към инсулин",
|
||
"Инсулинови очувствители;\nКъм тази група спадат Pioglitazone (Actos) и Rosiglitazone (Avandia). \nЕфектът им е най-силен в мастната и мускулната тъкан. \nТе действат бързо и се дават веднъж дневно; \nповлияват благоприятно съотношението на добрия и лошия холестерол; \nмогат да се използват в комбинация с всички останали групи антидиабетни лекарства. \nСъществува малък риск от чернодробно увреждане като страничен ефект и затова не се прилагат при хора с чернодробна недостатъчност."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 20,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лекарства, които потискат абсорбцията на въглехидратите от тънкото черво",
|
||
"Преди да навлязат в кръвта въглехидратите трябва да се \"смелят\" до прости захари (каквато е глюкозата) от ензимите в тънкото черво. \nЕдин от тези ензими се нарича алфа-гликозидаза. Ако този ензим се потисне, \"смилането\" на въглехидратите в тънкото черво става неефективно в голяма степен и резорбцията на глюкозата (навлизането и от храносмилателната система в кръвния ток) се забавя и намалява. \nНай-популярен от тази група у нас е препаратът Glucobay. \nтой е особено подходящ за пациенти с нарушен глюкозен толеранс, \nчесто се прилага в комбинация с други средства. \nпоради значителен риск от развитие на странични ефекти от храносмилателния път (диария, подуване, образуване на газове) лечението се започва с ниска доза, която постепенно се увеличава със затихването на оплакванията от стомашно-чревния тракт."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 21,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нови медикаменти",
|
||
"Symlin (pramlintide) e синтетичен аналог на човешкия амилин-това е естествен невроендокринен хормон, произвеждан от бета клетките на панкреаса, който съдейства за контрола на кръвната захар в периода след нахранването. \nПрепаратът се прилага инжекционно при болни от 1-и и 2-и тип диабет, които са на инсулин. \nАмилинът е в оскъдно количество или липсва при болните от диабет. Прилаган паралелно с инсулина Symlin постига по-добър контрол над гликемията, намалява колебанията в стойностите на кръвната захар през деня, създава усещане за ситост и съдейства за намаляване на теглото, намалява потребностите от инсулин. \nПрепаратът се инжектира преди хранене. Прилага се при болни от 2 тип диабет, които не могат да постигнат добър контрол над кръвната захар, самостоятелно или в комбинация със сулфанилурейни медикаменти и/или Metformin, както и при болни от 1 тип захарен диабет, които не могат да постигнат добър контрол над гликемията въпреки оптимизирането на инсулиновата схема. \nByetta (exenatide) е първият медикамент от нова група антидиабетни лекарства, които се наричат инкретинови миметици. \nТой забавя изпразването на стомаха след нахранване и има много от ефектите на естествения чревен хормон GLP-1. Byetta се прилага при болни от ЗД тип 2 на лечение със сулфанилуреен препарат, метформин или комбинация от двете, при които не могат да се постигнат желаните стойности на кръвната захар. \nПрепаратът също така потиска апетита и забавя абсорбцията на въглехидратите в кръвта. \nЛекартсвото се прилага инжекционно, два пъти на ден. Както и при Symlin, основният страничен ефект на Byetta е гадене.\nJardiance (Еmpagliflozin) - SGLT-2 (селективни и обратими инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер 2)– \nУвеличава отделяната с урината Глюкоза\nнамаляване на сърдечносъдовата смърт с 38%, на общата смъртност – с 32%, на нефаталните инфаркти и инсулти – с 14%, на хоспитализациите поради сърдечна недостатъчност – с 35%"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 22,
|
||
"text_content": [
|
||
"Комбинирани лекарства",
|
||
"сравнително нови лекарства са готовите комбинации \nGlybride/metformine (Glucovance), \nrosiglitazone/metformin (Avandamet)\nglipizide/metformin (Metaglip). \nПредимството на тези лекарства е в по-малкия брой таблетки за пиене, което улеснява пациента и подобрява правилното провеждане на лечението.\u000b\nЧесто тези медикаменти от различни групи се комбинират в двойни и дори тройни комбинации. Комбинират се лекарства , които имат различен механизъм на действие и действат на различни \"нива\". \nЧесто срещани комбинации са: сулфанилуреен препарат+бигванид или сулфанилуреен препарат +бигванид +глюкозен очувствител и т.н."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 23,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение с инсулин при ЗД тип2",
|
||
"Идва след неуспех на изброените дотук методи и средства.\nВ много случаи инсулинът се прилага в комбинация с някои от изброените вече лекарства. \nПри втори тип диабет се прилагат обикновено смесени инсулини. Това за България са Mixtard 10, 20, 30, 40 и 50 (числото показва процента на бързодействащия инсулин в сместа), Humulin M1, M2, M3 и M4 (отново различни съотношения) и Comb (Rapid+Basal с 25% дял на бързодействащия).\nПри 2-и тип диабет обикновено към съществуващото досега лечение се добавят една или две инжекции интермедиерен инсулин. \nЗапочва се с вечерна доза и ако се наложи се добавя и сутрешна. \nАко са високи стойностите на кръвната захар след нахранване се прилага двукратно смесен инсулин. \nПри по-младите болни от 2-и тип диабет може да се прилага схема на инсулинолечение както при 1 тип."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 24,
|
||
"text_content": [
|
||
"Хипогликемия",
|
||
"Хипогликемията е състояние, при което кр.захар се понижава под 3,5 ммол/л. Тя е остро усложнение на захарен диабет и може да бъде сериозна заплаха за живота на пациента.\nХипогликемията се развива внезапно за минути, с хипертонична мускулатура, тремор, влажна кожа, нормално дишане, нормални очни ябълки. Делирни прояви, евентуална картина на мозъчен инсулт с отпадни явления, евентуални епилептични припадъци\nПричини за хипогликемията:\nГрешки в хранителния режим\nПовишена физическа активност\nНеадекватно висока инсулинова дозировка\nПерорални хипогликемизиращи средства\nАлкохолна консумация, когато не е съпроводено с адекватен прием на храна\nНякои медикаменти\nЗапочваща бъбречна и чернодробна недостатъчност"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 25,
|
||
"text_content": [
|
||
"Признаци на хипогликемия:",
|
||
"Изпотяване\nСилен глад\nНервност, раздразнителност\nСърцебиене\nЗамъглено зрение\nРазтреперване\nНамалена концентрация\nОбща слабост\nСветовъртеж и обърканост\nРазширение на зениците\nНастръхване на космите\nДиплопия\nУпорито главоболие\nАгресивност\nНеспокойствие\nХалюцинации (рядко)\nАпатия\nСънливост"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 26,
|
||
"text_content": [
|
||
"Поведение при хипогликемия:",
|
||
"Приемане на болния в отделението\nПри безсъзнание да се инжектира венозно 20-40% глюкоза или 1 мг глюкагон мускулно\nДа се има предвид незадоволителен ефект на глюкагона при гладувал пациент\nДа се приемат въглехидрати през устата след това и да се следи за повторна хипогликемия\nУстановяване причините, които са водели до хипогликемия\nГрижа за кожата и лигавиците\nНормализиране на пулса, кр.налягане\nНаблюдение на общото му състояние\nНаблюдение на дишането\nНаблюдение за повръщане\nНаблюдение за психични прояви\nЗдравно-просветна дейност- да се обучат здравните специалисти и близките да използват глюкагон при чести хипогликемии\nОбщуване с болния и неговите близки с цел да не се депресира"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 27,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диабетна кома",
|
||
"Като правило диабетната кома се развива бавно, в течение на няколко дни или седмици. \nВ ранния продромален стадий са налице главоболие, гадене, апатия или обратното – повишена психическа възбудимост. Те отразяват нарушение на функциите на ЦНС и наред с жаждата, полидипсията, полиурията свидетелсват за развиваща се декомпенсация на диабета. \nСъс задълбочаване на комата нарушението на функциите на ЦНС прогресира.\nВ стадий на кома болните са в безсъзнание със силно отслабени или липсващи рефлекси. Кожата им е бледа и студена, устните са цианотични, пулсът им е слабодоловим, нишковиден, много ниско кр.налягане, температура, коремни болки, меки очни ябълки.\nОтключващи фактори:\nлипса на екзогенен внос на инсулин: първа изява на недиагностициран диабет, пропусната инсулинова инжекция, лечение с таблетки вместо инсулин\nнедостатъчен екзогенен внос на инсулин: предписване на недостатъчна доза, техническа грешка при определяне на дозата и нейното инжектиране\nповишена нужда от инсулин: инфекции, грешки в диетата, операция, произшествия, бременност, стомашно-чревни заболявания, инфаркт на миокарда, хипертиреоидизъм\nВ 25 % от случаите се касае за т.нар.манифестна кома, т.е захарния диабет се диадностицира за първи път в състояние на кома. Като най-честа причина се посочват инфекциите (около 40 %)"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 28,
|
||
"text_content": [
|
||
"Известни са три клинични форми на диабетна декомпенсация:\nСС форма (загуба на обем, шок)\nБъбречна форма (ОБН)\nПсевдоперитонитна форма (прояви на перитонеално дразнене, стомашно-чревна атония\nЛабораторните изследвания:\nМного високи стойности на кр.захар\nВисоко съдържание на захар в урината и наличие на ацетон в нея\nПонижени са серумните електролити на К+, Na+, CL-\nАцидоза – pH на кръвта спада под 7,36\nЛевкоцитоза\nОграничаване на бъбречната функция - покачване на урея и креатинин в серума\nКр.захар, ацетон и захар в урина се проследяват ежечасно"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 29,
|
||
"text_content": [
|
||
"Има три основни видове диабетна кома:",
|
||
"1. Диабетна кетоацидозна кома – (типична за диабет от I тип) характеризира с пълна загуба на съзнанието. Болният лежи съвсем отпуснат. Контактът с него е невъзможен. В началото реагира на болезнени дразнения. Първоначално червените устни цианозират, температурата се понижава, пулсът е мек, нишковиден, кр.налягане е мн.ниско, диурезата намалява и може да стигне до анурия.\n2. Хиперосмоларна диабетнанекетонна кома – най-опаснотот остро усложнение при диабет тип 2. \nЕтиология: голяма загуба на течности (от висока температура, масивно лечение с диуретици, гадене, повръщане, диария, изгаряния, обилно потене, след тежка физическа работа), третиране с някои медикамети.\nКл.картина: Колапс,Жажда,Полиурия,Безапетитие,Неориентиран и объркан,Понякога възбуден, Дехидратация на кожа и лигавица, Липсва мирис на ацетон\n3. Лактацидозна кома – едно от фаталните усложнения на захарния диабет. \nЕтиология:състояния, съпроводени с аноксия, тъканна хипоксия и ацидоза, при които спонтанно нараства образуване на лактат. Такива са СН и дих.недостатъчност, тежки чернодробни и бъбречни заболявания, сепсисът.\nКл.картина: Състоянието рязко се влошава. Явяват се за няколко часа тежка отпадналост, прилошаване, коремни болки, изразена хипервентилация, тахикардия, колапс"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 30,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение и грижи за болния",
|
||
"От изключително важно значение е лечението да се започне навреме (ако то се забави повече за 1-2 дни, шансовете болният да излезе от това състояние значително намаляват). \nТакива болни трябва да бъдат незабавно изпращани в болница със спешен транспорт, добре затоплени с одеала и грейки на краката. \nВ болницата трябва да се осигури екип от лекар, мед.сестра, лаборант и санитар, които неотлъчно да полагат грижи за болния до излизането му от коматозно състояние и до изчезване на ацетона в урината"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 31,
|
||
"text_content": [
|
||
"Сестрински грижи:",
|
||
"Спешна хоспитализация на болния в интензивно отделение\nНаблюдение на общото състояние\nПопълване на медицинска документация\nТребваме го за храна\nБолният внимателно се затопля от м.с. със завивки, грейки\nИзмерване и регистриране на соматичните показатели в реанимационния лист на всеки 1-2 часа\nКонтролиране на дишането - дали е учестено, повърхностно, забавено\nНаблюдение на циркулацията - тахикардия, аритмия, брадикардия, хипотония, хипертония, изчезване на периферен пулс\nДа измери кръвното му налягане и да го проследява през определен интервал"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 32,
|
||
"text_content": [
|
||
"Наблюдение на кожата за промени - бледост, цианоза, студена пот, кръвоизливи, уртикария, зачервяване, сухост, влажност\nНаблюдение на повърнатите материи – цвят, количество\nПри настъпили усложнения се уведомява лекарят\nКонтролиране на водно-електролитно равновесие - съставяне на реанимационен план ( изчисляване загубата на течности и соли, като повръщане, изпотяване, диуреза, дефекация, дишане, хипертермия, изтичане на секрети), определяне състава на въвежданите течности, определяне скоростта на вливане\nПоставяне на уретрален катетър за балансиране вноса на течности и поддържане на проходимостта му\nОределяне количеството на диурезата и регистрирането й",
|
||
"Сестрински грижи:"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 33,
|
||
"text_content": [
|
||
"Сестрински грижи:",
|
||
"Подготвяме и асистираме на лекар при поставяне на централен венозен катетър за измерване на ЦВН\nПодготвяме и асистираме на лекар при поставяне на стомашна сонда (заради стомашната атония и пилороспазъма с гадене\nНа всеки час се определя кръвната захар, а калият и кръвните газове - на всеки 2 часа\nДа регистрира измерените показатели в специален реанимационен лист\nИзвършване на ежедневни хигиенни тоалети - включва сутрешен тоалет, частична баня, вечерна баня, тоалет на гениталиите. При необходимост - специалет тоалет на устата, носа и очите\nГрижи против декубитус - за целта се полагат грижи за леглото на болния (равен дюшек, галдък, чисто постелно бельо и винаги добре изпънато), на всеки 2 часа смяна на положението на тялото; поставяне на гумени кръгове на застрашените места \nХранене на тежко болни или подпомагане\nПрофилактика на тромбоемболиите - лечение с ниски дози Хепарин/НМХ\nПроследяване за болката - особено за коремната болка"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 34,
|
||
"text_content": [
|
||
"Медицинската сестра участва и в лекарствената терапия",
|
||
"Лечение с инсулин, обикновено на всеки половин или един час, по 10-20Е до спадането на кр.захар. При понижението й в лечението се включва и Глюкоза. Използва се и левулоза или сорбит\nОсигуряват се големи количества течности и сол; когато е необходимо в инфузии – физиологичен или Рингеров разтвор, общо 2-5 л за 24 часа, с бързина на вливане около 500мл/1-3 часа. Трябва да се има впредвид диурезата на болния и степента на дехидратация. \nЗа борба с ацидоза се влизат в границите на предвидените течности 8,4% разтвор на натриев бикарбонат. При необходимост и връщане на болния в съзнание се прави промивка на стомаха с 5% от натриев бикарбонат.\nПри хипокалиемя се прилагат най-добре ижекционно калиеви соли- К-хлорид.\nКогато болния дойде в съзнание и е в състояние да поема храна, му се дават течности богати на калий – плодов сок, нектар, компот, портокалов сок, мляко\nПри сърдечно-съдова слабост се прилагат КА при нужда\nСъпътстващите инфекции се лекуват с антибиотици\nПри упорито повръщане – деган, хлоразин. В краен случай – промивка на стомаха с топъл физ.разтвор."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 35,
|
||
"text_content": [
|
||
"Сестрински грижи",
|
||
"След преминаването на острия стадий, на болния се назначава т.нар. антикетогенни диети – овесена, картофена, плодова.\nТя трябва да познава и следи за клиничните симптоми на диабетна кома\nДа осигури покой на болния и да следи състоянието му\nПри поява на застрашаващи симтоми веднага да уведоми лекаря за предприемане на спешни мерки за овладяване на състоянието \nДа следи за спазването на диетата и да не нарушава приема на лекарства\nДа предупреди близките да не натоварват допълно психически болния\nИзписване на пациента, попълване на необходимата документация"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 36,
|
||
"text_content": [
|
||
"Сестрински грижи- здравно-просветна дейност",
|
||
"Да им даде разяснения във връзка начина им на живот след напускане на болничното заведение: \nда се запознае с условията и начина на живот на болния; дали живее сам; разполага ли със всички необходими неща; има ли кой да се грижи и за него. \nподдържане на двигателен режим на пациента – е много важен; трябва да се движат и да спортуват (но не се препоръчват състезателни спортове).\nда поддържа добро състояние на кожата, лигавиците, зъбите, ноктите, стъпалата с цел предпазване от замърсяване и инфекции\nспазване на диета номер 9 (най-основния момент при лечението) – да му подготвим примерно меню; храненията да е пето- или шестократно. Диетата е за цял живот. Забранено е алкохолът и тютюнопушенето\nда ги обучим как да изследват кр.захар с глюкомер (и да изследва пред нас, за да видим дали се справя) и как да водят дневник – какви храни са приели, какви лекарства използват, колко е кр.захар, какви оплаквания са имали, какви други лекарства приема освен за диабета\n постоянно поддържане на нормална кръвна захар\n да обучим болния за работа с писалка и какви правила да използва; тя трябва да е убедена, че болният и близките могат да се справят и спазват правилата за инжектиране\nда обучим пациента да разпознае симптомите на хипогликемичен шок и диабетна кома и как да се справи с тях"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
}
|
||
]
|
||
} |