386 lines
48 KiB
JSON
386 lines
48 KiB
JSON
{
|
||
"filename": "Сърдечна недостатъчност-м.с..pptx",
|
||
"total_slides": 39,
|
||
"slides": [
|
||
{
|
||
"slide_number": 1,
|
||
"text_content": [
|
||
"Сърдечна недостатъчност"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 2,
|
||
"text_content": [
|
||
"Определение",
|
||
"Сърдечната недостатъчност е невъзможност на сърцето да изпомпва адекватно за нуждите на тялото количество кръв.\nКлиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на:\nневъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или \nневъзможност да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 3,
|
||
"text_content": [
|
||
"Епидемиология",
|
||
"В Европа честотата на симптомната СН се движи от 0,4% до 2%. При население от 900 милиона около 10 милиона души са с клинични прояви на СН. \nОще толкова са с асимптомна сърдечна дисфункция. Броят на случаите нараства с напредване на възрастта. \nЛевокамерна дисфункция се установява при 2% от населението между 25 и 65 години, а при хората над 65 г., този процент се движи между 4% и 6%."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 4,
|
||
"text_content": [
|
||
"Систолна или диастолна дисфункция",
|
||
"В основата на СН стои сърдечната дисфункция. \nСистолната дисфункция се характеризира с намалена помпена дейност на сърцето, при което има намалена фракция на изтласкване (ФИ) и увеличен телесистолен обем на засегнатата сърдечна камера. \nДиастолната сърдечна дисфункция включва нарушение на релаксацията на камерата по време на диастола при запазена систолна функция. Намалената камерна релаксация обуславя нарушаване на нейното пълнене с кръв. \nПричини за дисфункция:\nСистолна дисфункция се наблюдава най-често при исхемична болест на сърцето (ИБС) – инфаркт на миокарда или съществуваща тиха миокардна исхемия. \nДиастолната дисфункция е сравнително рядка при млади хора и е честа при лица в напреднала възраст, при които е налице камерна хипертрофия и/или миокардна исхемия. \nНе рядко при един и същи пациент има едновременно или последователно оформяне на систолна и диастолна дисфункция. При част от случаите със сърдечна дисфункция тя може да съществува за известно време безсимптомно."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 5,
|
||
"text_content": [
|
||
"Остра или хронична СН",
|
||
"Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) може да се изяви за първи път с появата на остра СН или в своето хронично протичане да има епизоди на изостряне. \nТерминът остра сърдечна недостатъчност се използва за обозначаване на острия кардиогенен белодробен оток и на кардиогенния шок."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 6,
|
||
"text_content": [
|
||
"СН с нисък или висок дебит",
|
||
"При повечето сърдечни заболявания при настъпила СН сърдечният дебит не нараства при физически усилия или показва понижение. При напредване на СН сърдечният дебит се понижава и при състояние на покой:\nИсхемична болест на сърцето\nАртериална хипертония\nКлапни сърдечни пороци\nКардиомиопатии\nПри някои заболявания, които протичат с повишен сърдечен дебит, при настъпване на СН минутният обем на сърцето намалява, но поради повишените му изходни стойности остава повишен или в границите на нормата:\nТиреотоксикоза\nАртерио-венозни фистули\nХронично белодробно сърце\nЧернодробни цирози\nТежки анемии"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 7,
|
||
"text_content": [
|
||
"Етиология",
|
||
"Сърдечна недостатъчност може да възникне при болести на ендокарда, миокарда, перикарда и големите съдове. \nПри 80 – 90% от случаите, Хронична левостранна СН се дължи на левокамерна дисфункция. При 75% от случаите с ХСН има данни за ИБС и артериална хипертония. По-малък е процентът на другите причини за случаите на левостранна СН: клапни сърдечни заболявания, миокардит, кардиомиопатии, вродени сърдечни пороци.\nОстър кардиогенен белодробен оток и кардиогенен шок настъпват най-често при остър инфаркт на миокарда (ОМИ), тежка хипертонична криза при хипертонично сърце, клапанни сърдечни заболявания с ЛК обременяване, остра митрална и аортна регургитация, тежка миокардна исхемия (зашеметен или или хиберниран миокард), остър перикардит със сърдечна тампонада, високочестотни тахиаритмии, тежка митрална стеноза или тромбозана митрална клапна протеза. При последните две заболявания високостепенните венозна и пулмонална хипертония са резултат на механична пречка за ЛК пълнене."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 8,
|
||
"text_content": [
|
||
"Етиология",
|
||
"Хроничната десностранна СН се наблюдава при ХОББ с хронично белодробно сърце, рецидивиращ БТЕ, първична пулмонална хипертония, трикуспидална инсуфициенция, увреждания на пулмоналната клапа. Тежката трикуспидална стеноза и туморите на дясното предсърдие водят до системна венозна хипертония както при деснокамерна слабост. \nОстра десностранна СН може да възникне при масивна белодробна емболия, инфаркт на миокарда на дясната камера, тромбоза или дехисценция на трикуспидална клапна протеза, миокардит с предимно деснокамерно ангажиране, ендокардит с тежка деструкция на трикуспидалната или пулмоналната клапи и др."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 9,
|
||
"text_content": [
|
||
"Етиология",
|
||
"При съществуваща сърдечна дисфункция проявата на манифестна СН може да бъде провокирана от редица фактори:\nспиране на провежданото лечение;\nголям прием на готварска сол;\nпоява на сърдечни аритмии;\nвъзникване на инфекциозно заболяване;\nфизически или психически стрес;\nбелодробен емболизъм;\nнеконтролирана артериална хипертония;\nпоява на възпалителни сърдечни заболявания;\nприбавяне на друго вътрешно заболяване (бъбречно, ендокринно)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 10,
|
||
"text_content": [
|
||
"Класификация",
|
||
"В зависимост от това коя камера е с нарушена функция се различават:\nЛевостранна сърдечна недостатъчност – засяга се лявата камера.\nДесностранна сърдечна недостатъчност – засяга се дясната камера.\nТотална сърдечна недостатъчност – засягат се и двете камери."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 11,
|
||
"text_content": [
|
||
"Класификация",
|
||
"Според начина на протичане се различават:\n\nОстра сърдечна недостатъчност – развива се за часове или дни.\n\nХронична сърдечна недостатъчност – развива се за месеци и години."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 12,
|
||
"text_content": [
|
||
"Класификация",
|
||
"Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:\nЗастойна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация назад.\nНискодебитна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация напред и намаляване на минутния сърдечен обем.\nСмесена сърдечна недостатъчност."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 13,
|
||
"text_content": [
|
||
"Според Нюйорската кардиологична асоциация (NYHA) сърдечната недостатъчност бива 4 класа:\nI клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.\nII клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.\nIII клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.\nIV клас – поява на задух в покой."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 14,
|
||
"text_content": [
|
||
"Симптоми и белези на СН",
|
||
"Оплакванията при сърдечната недостатъчност зависят от типа, т.е. дали тя настъпва остро или става въпрос за хронична сърдечна недостатъчност. \nСъщо така от значение е и коя от двете сърдечни половини е с нарушена функция - лявата, дясната или и двете.\nПри острата сърдечна недостатъчност промените настъпват бързо и ако не се превземат навреме мерки за овладяването и тя най-често води до шок (кардиогенен шок) с много вероятен неблагоприятен изход."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 15,
|
||
"text_content": [
|
||
"Задух (диспнея) - основния симптом при сърдечна недостатъчност. Задухът се дължи на задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове).\nВ началото задуха е провокиран от физически натоварвания, а с напредване на сърдечната недостатъчност се появява и в покой. \nЗадухът може да е придружен и с кашлица, която може да е както суха така и влажна, в зависимост от степента на застоя.\nОртопнеята е появата на задух в легнало и облекчаването му в седнало и право положение. Причината за ортопнеята е също в застоя на течности в белия дроб, който е по изразен в легнало положение."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 16,
|
||
"text_content": [
|
||
"Умората е симптом, който пряко корелира със степента на сърдечната недостатъчност. Този симптом варира от умора при големи физически натоварвания до умора, слабост и отпадналост при минимални натоварвания в по-напреднал стадий.\nУскорената сърдечна дейност и нарушения в сърдечния ритъм - промените в сърдечната честота и в сърдечния ритъм са често срещани явления. Сърцебиенето при сърдечна недостатъчност се явява и като компенсаторен - адаптивен механизъм."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 17,
|
||
"text_content": [
|
||
"Никтурията представлява често нощно уриниране. Намалено е уринирането през деня, когато болния е активен и изправен. Когато той заеме легнало положение през нощта се увеличава притока на кръв към бъбреците и се увеличава и количеството отделена урина.\nОлигурията представлява намалено отделяне на урина и се дължи на намаленото кръвоснабдяване на бъбреците при левостранна сърдечна недостатъчност и е белег за напреднала сърдечна недостатъчност.\nПри сърдечна недостатъчност кръвообращението в мозъка може да намалее и до 50%. Това води мозъчни прояви като възбуда, обърканост, апатия и сънливост. Значение имат намалената и забавена циркулация в мозъка и пониженото кислородно насищане на кръвта."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 18,
|
||
"text_content": [
|
||
"Оточен синдром- периферни отоци, най-често по долните крайници и набиране на течност серозните обвивки:\nв гръдния кош - хидроторакс;\nв сърдечната торбичка - хидроперикард;\nв корема - асцит.\nУвеличаването на размера на черния дроб се отбелязва като хепатомегалия. Черният дроб се увеличава вследствие на десностранна сърдечна недостатъчност, тъй като кръвта от черния дроб се влива в дясната половина на сърцето."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 19,
|
||
"text_content": [
|
||
"Анамнеза при СН",
|
||
"Пациентите със сърдечна недостатъчност съобщават за намален толеранс към физически натоварвания. Най-честите оплаквания са задух и лесна умора. \nТези оплаквания, освен при сърдечна недостатъчност може да се наблюдават и при детренирани хора или при други (несърдечни) заболявания - белодробни, анемия и др. \nПодуване на краката или корема- оточен синдром. \nОтоците при сърдечна недостатъчност се наблюдават най-често по долните крайници и са по-изразени вечер.\nСъпътстващи и минали заболявания - високо кръвно налягане, захарен диабет, високи нива на холестерола, исхемична болест на сърцето и др. \nФамилна анамнеза, за да се установи дали има предразположеност към сърдечни заболявания. \nСпоред анамнестичните данни се определя и функционалния капацитет, а именно при каква степен на натоварване пациента получава оплаквания."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 20,
|
||
"text_content": [
|
||
"Физикален преглед",
|
||
"Прегледа започва с оглед на пациента. От огледа може да се получи ценна информация. При някои заболявания и състояния са налице характерни промени в изгледа на лицето, гръдния кош и други части на тялото. С оглед се установява дали има оток по краката.\nСледваща стъпка от прегледа е палпацията. Например с палпация може да се установи мястото на сърдечния връх, който е изместен наляво или наляво и надолу при сърдечна недостатъчност.\nАускултацията. С този метод се чуват сърдечните тонове и евентуално за налични шумове. Много ценен метод е за установяване на клапни пороци - вродени или придобити. Също така се аускултират и белите дробове за наличието на хрипове.\nПеркусията. С този метод се определят сърдечните граници които са разширени при дилатация на сърдечните кухини.\nИзмерва се кръвното налягане, честотата на пулса и честотата на дишането."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 21,
|
||
"text_content": [
|
||
"Инструментални изследвания",
|
||
"ЕКГ\nРентгенография на гръден кош\nЕхоКГ\nЯМР\nЛабораторни изследвания:\nПКК-анемия, левкоцитоза\nКр.захар\nУрея, креатинин\nЙонограма-Na, K\nСърдечни инзими\nЧернодробни ензими\nНатриуретични пептиди- BNP под 100 пг/мл, NT-proBNР под 400 пг/мл говори за нормален лявокамерен стрес. Малко вероятно е наличието на сърдечна недостатъчност, ако пациентът не е лекуван"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 22,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение на СН",
|
||
"Лечението на сърдечната недостатъчност зависи от вида нарушение - остро или хронично. \nПри остра левокамерна или деснокамерна сърдечна недостатъчност целта е една - спасяване живота на болния. \nПри хроничната сърдечна недостатъчност целите на лечението се изразяват в:\nотлагане на смъртта, \nподобряване качеството на живот чрез подобряване на симптомите, непозволяване те да се влошат, избягвне на факторите, които влошават СН, намаляване на възможностите за възникване на нови прояви."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 23,
|
||
"text_content": [
|
||
"Терапевтичен подход",
|
||
"В терапевтичния подход преди всичко се поставя лечението на основното заболяване - хипертония, ИБС, сърдечен възпалителен процес, байпас при миокардна исхемия, оперативно лечение на вродените и придобитите пороци, перикардиектомия и други.\nПодобряване помпената ф-я на сърцето. \nТя се определя от 4 фактора - миокарден контрактилитет, сърдечна честота, преднатоварване и следнатоварване. \nОсновната причина за появат на сърдечна недостатъчност по правило е отслабване на миокардния контрактилитет, често в съчетание с механични фактори, които ограничават функцията на сърцето, в това число и на диастолата."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 24,
|
||
"text_content": [
|
||
"Основните групи препарати, които се използват при лечение на сърдечна недостатъчност са:",
|
||
"диуретици, \nбета-блокери, \nАСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ), \nдигиталисови препарати, \nнитрати, \nКатехоламини,\nдруги."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 25,
|
||
"text_content": [
|
||
"дигиталисови препарати",
|
||
"Дигоксин,Ланитоп и др.\nПодобряват клинично сърдечната недостатъчност, но смъртността не се повлиява, а при наличие на ектопия тя може дори да се увеличи (повишават възбудимостта). \nВ резултат на клиничното подобрение намалява необходимостта от хоспитализации. \nНай-добре се повлияват от лечението с дигоксин болните с тахиаритмия и белодробен застой; функционален клас III и IV по NYHA с ФИ <35%, кардиомегалия, лекуваните с диуретици.\nАбсолютни противопоказания за лечение с дигиталисови гликозиди са интоксикация с дигиталис, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия; атриовентрикуларен блок от втора или трета степен; камерна тахикардия; предсърдно мъждене, свързано с WPW-синдром; камерна екстрасистолия при дигитализирането. \nОтносителни противопоказания за приложение на тези препарати са увеличена чувствителност към дигиталисови гликозиди; хипокалиемия; хиперкалциемия; изолирана митрална стеноза с белодробен оток; изолирана диастолна дисфунцкия."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 26,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диуретици",
|
||
"Много от клиничните симптоми при сърдечна недостатъчност се дължат на задръжката на течности и съпътсващата я хиперволемия и увеличаването на интерстициалната течност. \nКлинично приложение намират голям брой диуретици с различен механизъм на действие. Изборът на диуретичен препарат при лечението на сърдечна недостатъчност зависи от личния опит на лекуващия лекар. \nГолемите дози трябва да се избягват, поради опасността от хиповолемия. Бързото намаляване на обема на кръвта се отразява върху минутния обем и води до засилване на проявите на СН.\nТиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон); \nБримкови (Фуроземид, Тораземид); \nКалийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 27,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диуретиците са основно лечение на СН, особено при наличие на застой (отоци, подути юголарни вени, застойни хрипове в белите дробове). \nПодобряват хемодинамичната основа на двата основни симптома на СН - задуха и умората, чрез намаляването на крайното диастолно налягане в лявата камера и периферното съдово съпротивление. \nМогат да се съчетават с останалите използвани при СН медикаменти.\nОсновни групи\nТиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон); \nБримкови (Фуроземид, Тораземид); \nКалийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 28,
|
||
"text_content": [
|
||
"АСЕ-инхибитори",
|
||
"АСЕ-инхибиторите са базово лечение при сърдечна недостатъчност от всички класове по NYHA. \nТе намаляват ремоделирането, в голяма степен ограничават смъртността и хоспитализациите при СН, като същевременно подобряват класа по NYHA. \nИползват се и при безсимптомни болни със СН. \nПри-по тежките форми на СН те могат да се съчетават с бета-блокери. Тогава смъртността се ограничава с още 15%. Най-добро е съчетаването на АСЕ инхибитори с диуретици. Тогава те намаляват значително умората и задуха, увеличават толеранса към усилия, забавят развитието на СН. \nВсички болни със сърдечна недостатъчност (ако нямат противопоказания) трябва да се лекуват с АСЕ инхибитор, и най-вече тези, които имат левокамерна систолна дисфункция, независимо дали преди това са имали, или не подобрение само от диуретично лечение."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 29,
|
||
"text_content": [
|
||
"Прилагането на АСЕ-инхибиторите се съобразява задължително с бъбречната функция, още повече че те по-правило се прилагат при СН съвместно с диуретик. \nПри влошаването на тази функция първо се ограничава диуретикът. \nСъществените контраиндикации за употреба на АСЕ-инхибитори са непоносимост към препаратите, ангионевротичен едем, упорита кашлица (при поносима не се спират), реновазална хипертония. \nДозирането на АСЕ-инхибиторите при сърдечна недостатъчност е постепенно, с мониториране на артериалното налягане и бъбречната функция. Прицелна доза се достига за различно време."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 30,
|
||
"text_content": [
|
||
"Бетаблокери",
|
||
"Препоръчват се при сърдечна недостатъчност от ІІ – ІV ФК по NYHA с исхемичен и неисхемичен произход и намалена левокамерна фракция на изтласкване, в допълнение на стандартната терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици. \nБета-блокерите са показани при всички пациенти с левокамерна дисфункция след миокарден инфаркт, независимо от това дали има симптоми на СН\nПациентите трябва да са на базисна терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици и трябва да са в относително стабилизирано състояние - без нужда от иннотропни агенти и без прояви на маркантна задръжка на течности\nКарведилол, Небиволол, Метопролол сукцинат, Бизопролол са разрешените В-блокери при СН.\nТитриране на дозите"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 31,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нитрати",
|
||
"понижават изключително тонуса на венозните съдове, като значително количество кръв се депонира във венозното кръвообращение (ефект на кръвопускане). \nПритокът на кръв към дясното сърце намалява с последващо отражение върху преднатоварването на двете камери. \nНаляганията в белодробната артерия и пулмо-капилярната област се понижават и застоят в белите дробове се ограничава. \nНамаляват (макар и в малка степен) и следнатоварването чрез понижаване на периферното съдово съпротивление.\nПостига се ограничаване на кислородната консумация в миокарда, помпената функция на сърцето се подобрява.\nНай-често използваните нитропрепарати са нитроглицеринът и изосорбиддинитратът."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 32,
|
||
"text_content": [
|
||
"Катехоламини",
|
||
"Използват се обикновено при ограничени във времето епизоди на тежка сърдечна недостаттъчност или като мост към сърдечна трансплантация . \nЧести странични ефекти и несигурният им ефект върху прогнозата. Пролонгираната употреба води до увеличаване на смъртността.\nНай-често използваният препарат е Добутамин. Най-често срещаните нежелани странични явления са тахифилаксия, тахикардия и неадекватна вазодилатация. \nИнтравенозният Допамин се използва за краткотрайна корекция на хемодинамичните нарушения при тежка влошена сърдечна недостатъчност. В малки дози може да подобри бъбречния кръвоток."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 33,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нефармакологични мерки",
|
||
"обучение на пациентите за същността на заболяването и неговите причини и за целите на хигенно-диетичния режим и фармакологичната терапия\nредовен контрол на телесното тегло – ежедневно или поне два пъти седмично и при неочаквано наддаване от повече от 2 кг за 3 дни задължително консултиране с лекар\nдиетични мерки - ограничаване приема на сол особено при напреднала сърдечна недостатъчност. Внимание с К –съдаржащите заместители,особено в съчетание с АСЕ- инхибитори, поради опасност от хиперкалиемия.\nприемът на течности трябва да се намали (до 1,5 – 2 л. дневно) само при напреднала СН с или без хипонатриемия"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 34,
|
||
"text_content": [
|
||
"алкохол - забранява се при алкохолна кардиомиопатия. Леката до умерена алкохолна консумация според някои съобщения подобрява прогнозата на левокамерната дисфункция.\nредукция на тегло при пациенти с наднормено тегло (ИТМ 25-30) и затлъстяване (ИТМ над З0)\nнаддаване на тегло при кардиачна кахексия при тежка сърдечна недостатъчност - чест прием на малки порции храна\nпреустановяване на пушенето\nвнимание при пътуване - посещенията на места с голяма надморска височина или топъл и влажен климат не са препоръчителни.Като цяло кратки полети са за предпочитане пред продължително пътуване с друг вид транспорт.\nвнимание при сексуална активност - пацинтите с ІІ ФК по НИХА имат умерен, а тези с ІІІ – ІV клас повишен риск от декомпенсация, вследствие сексуална активност"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 35,
|
||
"text_content": [
|
||
"имунизации – независимо от липсата на документирани данни за положителен ефект, пациентите със сърдечна недостатъчност се съветват да се имунизират с пневмококова и противогрипна ваксина\nлекарства, които трябва да се избягват или употребяват с повишено внимание – НСПВС, кортикостероиди(задръжка на сол)\nрежим на физическа активност и почивка – \nрежим на пълна почивка и на легло трябва да бъде назаначаван при остра сърдечна недостатъчност и дестабилизация и екзацербация на хроничната. Но дори и тогава трябва да се извършват първо пасивни, а след това активни движения в леглото и дихателна гимнастика.\nВ стабилно състояние пациентите трябва да бъдат окуражавани да извършват всичики ежедневни активности, които не предизвикват симптоми. \nНещо повече пацинтите от ІІ – ІІІ ФК трябва да провеждат тренировъчна програма с аеробни физически упражнения и стремеж към достигане на 60-80% от предвидената максимална честота и бавно, постепенно увеличаване на натоварването. \nПо-увредените пациенти могат да провеждат неколкократни 5-10 минутни тренировки ежедневно, а пациентите с по-добър функционален клас могат да провеждат по-продължителни сесии - 20-30 минуни – 3-5 пъти седмично."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 36,
|
||
"text_content": [
|
||
"Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност",
|
||
"Етиология: Най-честите причини са: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.\nПатофизиология: \nостро се повишава налягането в белодробната венозна система. \nПовишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 37,
|
||
"text_content": [
|
||
"Кардиална астма.",
|
||
"Проявява се с: пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. \nНай-често възникват през нощта. Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се успокоява (за разлика от ортопнеята).\nсуха, дразнеща кашлица;\nбледост, изпотяване, цианоза по устните;\nсърцебиене;\nнеспокойствие, страх.\nПри аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове, предимно в белодробните основи.\nРентгенографията на белите дробове показва интерстициален оток. \nЧрез ехокардиографията се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.\nКардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 38,
|
||
"text_content": [
|
||
"Белодробен оток",
|
||
"Проявява се с:\u000b– много силен задух, болните заемат седнало положение;\u000b– учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”;\u000b– дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки;\u000b– кожата е бледа, цианотична, студена.\nПри аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове. \nАускултацията на сърцето е затруднена. Има тахикардия, отслабени сърдечни тонове, Т3 галопен ритъм, акцентуиран втори тон на пулмоналната артерия. \nРентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки. \nКръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.\nВ повечето случаи белодробният оток завършва летално."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 39,
|
||
"text_content": [
|
||
"Терапевтична схема при ОЛСН- в определен порядък.",
|
||
"Болният се поставя в полуседнало положение. \nПодава се кислород с лицева маска в дозировка около 4-6 литра на минута. \nВеднага се поставя венозен източник и се започва спешното прилагане на бримкови диуретици - фуроземид от 40 до 80 мг. \nВ последствие може да се включат аналгетици - морфинът. \nПрилагат се таблетки с нитроглицерин под езика или венозно. Алтернатива са нитратните спрейове(Изокет), които се впръскват в доза 1-2 впръсквания под езика. \nПри систолна стойност на артериалното налягане под 100 ммЖ се включва кардиотоници като допамин и добутамин. \nВ крайния стадий, при липса на терапевтичен ефект, и задълбочаване на дихателната недостатъчност, пациентите се поставят на ИБВ."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
}
|
||
]
|
||
} |