1 line
18 KiB
HTML
1 line
18 KiB
HTML
<p>2 Изследване на ДС. Основни симптоми и синдроми на заболявания на ДС. Физиклани и спциални методи на изследване </p><p><em>*Диспнея/задух</em>/-усилено и учестено напрегнато дишане с участието на спомагателна дих. мускулатура/обективна диспнея/. придружено с чувство на затруднено дишане и недостиг на въздух/субективна диспнея/. Задухът може да бъде-инспираторен(затруднено вдишване)-при чуждо тяло/тумори; експираторен(затрудено издишване-при заболявания на б. дробове).</p><p><em>*Цианоза(посиняване)-</em>може да е централна и периферна. Централна-недостатъчно насищане на ар. кръв с кислород в б. дробове. Проявява се по устните, лицето бързо се коригира с подавен ана кислород; дължи се на дих. недостаъчност или недостатъчно кислород в околната среда. Среща се при хрон. бронхит, белодробен емфизием, бронх. астма и др. Периферна-дължи се на забавяне на кръвния ток и недостатъчно оросяване на тъканите. При общи и местни нарушения на кръвообръщението. Среща се при сърд. недостатъчност, при венозно или артериално запушване. Слабо се повлиява от вдишване на кислород.</p><p><em>*Гръдна болка</em>-болезнено усещане в предните, страничните и задните части на гръдния кош</p><p>-Париентална-поражда се в органите на гръдната стена и се провежда по междуребрените нерви. Усеща се повърхностно, локализирана е добре, силна и рязка при вдишване, кашлица и движение. Наблюдава се при плеврит, фрактура на ребро, счупване на ребро.</p><p>-Висцерална болка-поражда се при заболявания на сърцето, хранопровода, но не и от процеси в белодробния паренхим. Клинично се усеща вдълбочина на гърдите, зад гръдната кост, без определена локализация. Наблюдава се ирадиация към шия, ръце и назад към плешките.</p><p><em>*Кашлица</em>-рефлексен или волеви акт при който се изкрава въздух с характерен шум от дих. пътища. Очистване на дих. пътища, защитна реакция от попаднали или образувани в нея материи/храчки/. Кашлицата може да бъде: постоянна/хр. бронхит, туберкулоза, ларингит/; периодична/хронични заболявания/; пристъпна/при алерг. заболявания на б. дроб-астма/; суха/липсва ексекрурация, среща се при вирусни заболявания-бронхит./; влажна отделят се секрети, храчки. По скоро е характерна за бак. инфекция –бронхит, пневмония, бронхиекстазии.</p><p><em>*Храчки</em>-те са винаги патологичо явление. Представляват смес от секрети на трахиобронхиалната лигавица и слюнка. Според количеството могат да бъдат единични, умерено к-во 20-50 мл и обилно к-во над 50 мл. Според консистенцията биват: слузни; слузно-гнойни(бронхит, пневмония), гнойни(абцеси, бронхиекстазииз); ръждиво кафеви при пневмококови пневмонии.</p><p>Кръвохрак(хемоптое)-характеризира се с отделяне на алено червена кръв с кашлица. Може да бъдат точковидни или като жилки кръв, може да бъде и като течна, пенеста ярко червена материя. Наблюдава се при туберкулоза, тумори, абцес на б. дробове.</p><p><strong>Основни сидроми:</strong></p><p><em>*Бронхобелодробен синдром</em>-включва няколко симптома(кашлица, експектурация, задух и гръдна болка).</p><p><em>*Токсоинфекциозен синдром</em>-при възпалителни бел. заболявания, включва повишена температура, изпотяване, интоксикация.</p><p><em>*Астено-адинамичен синдром</em>-вкл общи симптоми като лесна умора, отпадналост, намален физ. капацитет.</p><p><em>*Дихателна недостатъчност</em>-състояние на нарушение на дишането при което се разтройва газовата обмяна и равновесие. За дих. недостатъчност се говори когато Pa в арт. кръв на кислорода спадне под 40 мм/живачен стълб и Pa CO2 се повиши над 60 мм/ж. стълб.</p><p><strong>ИзсЛедвания на ДС:</strong></p><p>*Функционални белодробни изследвания</p><p>-спиробронхия(спирометрия)-това са методи за определяне на дих. обеми и дих. показатели важни за дих. функция. Апаратите за провеждане се разделят на 2 системи-закрити(чрез спирографска затворена с-ма) и открити. Чрез спирографията се изследва статичния белодробен обем.</p><p>-витален капацитет-най-големия обем въздух, които може да бъде издишан след макс вдишавен до максм издишване. Нормални стойности от 3500-5000.</p><p>-дихателен обем-въздухът, който се издишва при един дих цикъл. От 500 -800 мл.</p><p>-инспираторен резервен обем-к-вото въздух, което може да се вдиша допълнително след завършаване на спокойното дишане. Нормално 1500-2000мл.</p><p>-ескпираторен резервен обем-квото въздих, което допълнително може да се издиша чрез завършване на нормалното изидшване-1000-1400 мл. Намален е при емфизем.</p><p>-Остатъчен обем-квото въздух, което остава след макс. изидшване</p><p>-функционален остатъчен капацитет-обема газ, който се намира в б. дроб в края на изидшването</p><p>Динамични белодробни обеми:</p><p>1. минутен дих. обем-к-вото въздух, което се вентилира от б. дробове при спокойно дишане. Норма 8 л/м.</p><p>2. максимална минутна вентилация-най-голямото к-во въздух, което може да се вентилира през б. дробове за 1 мин. Норма 120-160 л/мин.</p><p>3. форсиран експираторен обем-к-во въздух, което може да бъде издишано за 1 секунда след макс. вдишване.</p><p>4. бронходилататорен тест-определя се обратимостта на бронхиалната обструкция(стеснение на бронхите). Извършва се спирометрия, вбръсква се бронходилататор и след 15 мин се извършва отново спирометрия. Бронходилататорения тест говори за обратима бронхиална обструкция при брон. астма. Необратима брон. обструкция има при белодробен емфизем, ОББ и хрон. обструктивен бронхит.</p><p><em>*Сцинтиграфия на белите дробове</em>-извършва се чрез инжекционно приложение на изотопно радиактивно в-во интарвенозно. Получава се информация за капилярното оросяване на системата на белодр. артерия в зоните където оросяването е нарушено се отчита дефект(липсва натрупване на радиоактивно в-во)Показания при белодробна емболия и белодробен карцином.</p><p><em>*Рентегнови изследвания(реография и реоскопия)</em></p><p>-реоскопия-човекът може да се изследва в различни позиции. Недостатъци –по-голяма опасност от облъчване, субективизъм при отчитане и липса на документ /снимка/</p><p>-ренгенография-осигурява по добра видимост на малки детайли, по-малко облъчавен; по-високо ниво на обективност; възможност за проследяване в динамика на заболяването.</p><p>-томографско изследване на бел. дроб-послойно изследване на б. дроб, точна локализация на патологичния процес, използва се контрасно вещество</p><p>*Ендоскопски изследвания на б. дробове:</p><p><em>-фибробронхоскопия</em>-метод за директно наблюдение на бронхите и трахеята с възможност за вземане на бипсичен материал/щипкоа бипсия, четкова, лаваж(сонда)/. Провежда се с лечебна и диагностична цел. Осигурява директно оглеждане на дих. пътища. Извършва се при неясна кажлица, кръвотечения, ренгенови промени на б. дробове и др. Бронхоскопа се въвежда през носа/устата и се осъществява директния оглед. Хоризонтално положение на болния. В деня на изследване болния не трябва да приема вода и храна. Осъществява се местна анестезия с лидокаин(впръсква се). Измерва се артер. налягане. При високо се снижава. Мс след изследване трябва да проследява пулс, кръвно, дишане.</p><p>*Плеврална пункция-Плевралната пункция е процедура, при която чрез специална игла се прониква през гръдната стена в междуплевралното пространство.</p><p>Нормално в плевралната кухина се намира малко количество плеврална течност. То може да се повиши при редица заболявания – тумори, пневмония, туберкулоза, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания, чернодробна цироза, системен лупус еритематодес, панкреатит. При значителен плеврален излив дишането е затруднено.<br/>Наличието на плеврален излив може да се докаже чрез физикално изследване (перкусия) и чрез рентгеново изследване.</p><p>Плевралната пункция може да се извърши с диагностична или с лечебна цел.<br/><strong>Показания за диагностична плеврална пункция:<br/></strong>1. Да се установи дали има течност в плевралната кухина.</p><p>2. Да се установи характера на плевралната течност – трансудат или ексудат.</p><p>Плевралната течност в зависимост от механизма на образуването си може да бъде:<br/>– <strong>трансудат</strong> – невъзпалителна течност. Представлява светложълта, бистра течност, има относително тегло под 1012, съдържанието на белтък е под 20 %, няма бактерии, има единични ендотелни клетки, лимфоцити.<br/>Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, нефрити, нефрозен синдром, чернодробна цироза.<br/>– <strong>ексудат</strong> – възпалителна течност. Представлява жълтозелена или кървава течност, мътна, има относително тегло над 1018, съдържанието на белтък е над 40 %, откриват се бактерии (пневмококи, стрептококи, туберкулозни бактерии), има лимфоцити, левкоцити.<br/>Наблюдава се при плеврити, емпием, пиопневмоторакс.<br/>Различават се няколко вида ексудат – серозен (жълт), гноен (богат на фибрин), хеморагичен (наличие на еритроцити), хилозен, псевдохилозен (млековиден).</p><p>3. Да се изследва биохимично, цитологично, бактериологично и имунологично плевралната течност.</p><p><strong>Показания за лечебна плеврална пункция:<br/></strong>– отбременяване на белия дроб и медиастинума при големи плеврални изливи;<br/>– въвеждане на медикаменти в плевралното пространство.</p><p><strong>Техника на плевралната пункция:<br/></strong>Пункцията се извършва в мястото на най-интензивното притъпление по скапуларна или задна аксиларна линия, по горния ръб на реброто в VII – IX междуребрие. Не се пунктира по долния ръб на реброто, за да не се наранят интеркосталните съдове и нерви.<br/>Пунктирането се извършва с игла с широк лумен, която прониква на дълбочина 3-5 cm. Ако иглата е в плевралната кухина при аспириране се изважда част от плевралната течност. Ако иглата е в белия дроб се аспирира пенесторозова течност, а ако е в черния дроб – кръв. Когато при аспирация не се извади течност, се счита, че иглата не е в плевралната кухина или е в област с плеврални сраствания, без течност. В такива случаи се пунктира по-дълбоко, по-плитко или се променя посоката.</p><p>*КАС-киселинно алкално състояние</p><p>-метаболитна ацидоза-пивишена концетрация на бикарбонати, натрупване или излишък на въглеродни йони. Патологични механизми формиращи патоличната ацидоза-свръхобразуване на H+ в ор-ма, пониженото им оотделяне от бъбреците.</p> |