1 line
11 KiB
HTML
1 line
11 KiB
HTML
<p>Алергията представлява свръхчувствителност на организма към антигени от външната среда, наречени алергени. </p><p>Анафилактичният шок е остро развиващ се синдром, най-тежката проява на алергия, което е животозастрашаващо състояние и изисква спешно лечение със специализирана помощ.</p><p>При първи контакт на организма с алерген от защитните клетки на организма се секретират антитела, които се фиксират по повърхността на специфични имунни клетки (мастоцити и базофили). Този процес се нарича сенсибилизация и не предизвиква клинична изява.</p><p>При втори контакт със същото вещество, антителата разпознават антигените и предизвикват дегранулация на имунните клетки. Това е процес при който се отделят силно активни вещества (хистин, серотонин, простагландини и др.), който оказват силно влияние в организма и предизвикват дифузни промени в кръвоносните съдове и нервните клетки, което води до характерните клиничните симптоми, наблюдавани при алергиите и анафилактичния шок.</p><p>Анафилаксията може да се предизвика от:</p><ul><li><strong>Медикаменти – </strong>9% антибиотици – пеницилин, медикаменти използвани за анестезия (24% от случаите), като сред тях са мускулните релаксанти (най-често сукцинилхолин), венозните хипнотици, производните на морфина, естерните локални анестетици, обезболяващи медикаменти, често от групата на нестероидни противовъзпалителни-ибупрофен, аспилин; парацетамол, аналгин и 13% йодни продукти (съдържат се в медикаментите, използвани при контрастните образни изследвания, КАТ, ЯМР);</li><li><strong>Ужилване от насекоми-</strong> 17% (ципокрили)</li><li><strong>Храни –</strong> ядки, риба и морски продукти, мляко, яйца; орехи и други ядки, ягоди и др.</li></ul><p><strong>Алергичните реакции протичат в 4 степени на тежест, като анафилактичният шок е най-тежката от тях.</strong></p><p><strong>Първи стадий: </strong>наблюдават се само кажни реакции – еритем (зачервяване) и уртикарии (дифузни обриви като плаки, зачервени и със силн сърбеж)</p><p><strong>Втори стадий:</strong> засягат се повече органи и освен кожно-лигавичните симптоми има и хипотония, тахикардия, бронхиална хиперреактивност.</p><ul><li>Кардиогенна – протича с болка зад гръдната кост, спадане на артериалното налягане, ритъмното-проводни нарушения;</li><li>Абдоминална – болка в корема, колика, диария, симптоми като при остър хирургичен корем;</li><li>Церебрална форма – предимно засягане на централната нервна система – гърчове, инсулт и др. </li><li>Кожна – генерализиращ сърбящ еритем, оток, уртикария и др.</li></ul><p><strong>Животозастрашаващите условия са</strong>: Сърдечно-съдови – колапс, загуба на съзнание, ритъмни нарушения; и дихателни – оток на ларинкса, необратима бронхиална обструкция.</p><p>Диагнозата се поставя на базата на клиничното състояние и анамнезата за наличието на алергия или предиспозиция към значение, тъй като състоянието е животозастрашаващо. Видът на алергията се определя с помощта на кожно тестуване, кръвен алергологичен тест и други специфични изследвания. Алергологичното тестуване става след овладяване на спешното състояние.</p><p>ДД</p><p>Шок от друг произход:</p><ul><li>Кардиогенен шок – при миокарден инфаркт, при ритъмни нарушения, при белодробна тромбоемболия;</li><li>Ендотоксинов шок – при сепсис;</li><li>Колапс, синкоп, загуба на съзнание с друг произход;</li><li>Хиповолемичен шок;</li></ul><p>Единственото специфично лечение на анфилактичния шок е адреналинът, който противодейства на силната вазодилатация, дифузно разширяване на всички кръвоносни съдове в организма, причинявано от вазоактивните субстанции отделяни от имунните клетки при контакта им с алергените води до спадане на кръвното налягане и нарушение на кръвоснабдяването на органите. </p><p>Адреналин може да бъде приложен мускулно, подкожно или интравенозно инжекционно, но след специфично разреждане и прецизно дозиране. Допълнителните мерки при лечението включват корекция на хиповолемията, чрез интравенозни вливания на водно-солеви разтвори. Други медикаменти, използвани при овладяване на анафилаксията включват бронходилататори и кортикостероидите.</p><p>Най-добрата превенция за борба с анафилактичния шок избягването ма контакта с алергените.</p><p><strong>Трети стадий: </strong>полиорганно засягане със симптоми, застрашаващи живота възможно е например настъпване на миокарден инфаркт поради хипоксия или поради лошо кръвоснабдяване на сърдечния мускул</p><p><strong>Четвърти стадий </strong>(анафилактичен шок): спиране на кръвообращението или спиране на дишането. Кожните симптоми могат и да липсват или да се появят със закъснение. Пострадалият става силно зачервен, затоплен, изпотен, настъпват затруднения в дишането, задух, кашлица, поради оток на ларинкса и силен бронхоспазъм, силно спада артериалното налягане, при опипване на пулсациите на артериите те са много слаби и трудно доловими, силно учестен пулс, могат да настъпят промени в съзнанието, световъртеж, причерняване, пациентът реагира вяло на команди, постепенно може да престане да отговаря на въпроси, да изпадне в кома.</p><p><strong>Лечението </strong>трябва да започне в максимално спешен порядък. Болният трябва да се постави в легнало положение с леко повдигнати крайници (положение Тренделенбург) освобождават се горните дихателни пътища и се подава кислород. Медикамент на първи избор при анафилаксия е адреналин. Той се поставя подкожно; вливания на водно-солеви разтвори за възтановяване на вътресъдовия обем и артериалното налягане. Медикаменти от следните групи: H1- блокери, H2 – блокери, бета2 – миметици, кортикостероиди, антиаритмични медикаменти и други според клиничната картина. Кортикостероидите са важни при анафилактичния шок, тъй като те профилактират късните алергични прояви. </p><p><strong>Профилактика:</strong></p><p>Болни с повишен риск от развитие на анафилактичен шок са тези, които имат медикаментозна или хранителна алергия, алергия към насекоми, бронхиална астма.</p><p>При такива пациенти се препоръчват някои специални мерки за предпазване от анафилактичен шок. Те включват: щателно изследване за сензибилизация преди лекарствена терапия или анестезия, прекъсване на лечението с бета-блокери в периоди с повишен риск оптимизиране на противоалергичната терапия преди изследване с йод – контрастни вещества, при прилагане на медикаменти, които са директни хистаминолибератори, като атропин, кодеин, нивалин, папаверин и др.</p> |