1 line
9.6 KiB
HTML
1 line
9.6 KiB
HTML
<p><strong>Определение: </strong>Остеоартрозата е хронично невъзпалително заболява-не на ставите, в основата на което стои първична дегенерация и деструкция на ставния хрущял с последваща пролиферация на костната тъкан. Заболяването е широко разпространено и се явява главно през втората половина от живота. </p><p><strong>Етиология и патогенеза: </strong></p><p><strong>1. Възраст – </strong>Остеоартрозата се явява като последица от естественото стареене на ставния хрущял, при което настъпват определени ултраструктурни промени </p><p><strong>2. Механично свръхнатоварване на ставите – </strong>Роля играят продължителното принудително положение, повтарящите се стереотипни движения, прилагането на голямо физическо усилие и др. </p><p><strong>3. Затлъстяване – </strong>Играе роля за развитие на остеоартроза по пътя на механично натоварване на носещите стави от наднорменото тегло</p><p><strong>4. Генетични фактори – </strong>Играят роля при някои ранни форми на коксартроза и др. </p><p><strong>5. Ендокринни фактори – </strong>Остеоартрозата е по-честа при жени в менопауза</p><p><strong>6. Метаболитни фактори – </strong>Отлагането на различни субстанции на обмяната – урати (при подагра), калций и др., причинява хрущялна дегенерация чрез увреждане на хондроцитите и хрущялния матрикс. </p><p><strong>7. Възпалителни ставни заболявания – </strong>Остеоартроза може да се развие в хода на някои възпалителни ставни заболявания – ревматоиден артрит, псориатичен артрит и др. </p><p><strong>8. Локални причини – </strong>вродени или придобити малформации, които променят структурата и функцията на ставите. </p><p><strong>9. Други причини – </strong>свръхупотребата на кортикостероиди вътреставно също води до дегенеративни промени в ставния хрущял. </p><p><strong>Патологоанатомия: </strong>Основните промени, които настъпват в хрущяла, са: </p><p>– увреждане на хондроцитите – намаляват броят им и тяхната метаболитна активност; </p><p>– увреждане на колагенната фиброзна мрежа. </p><p>При увреждане на ставния хрущял започва структурна адаптация на костната тъкан, чрез образуване на нова кост. По този начин се стига, от една страна, до костна склероза, а от друга – до образуване на патологични костни израстъци (<strong>остеофити</strong>). </p><p>В крайните стадии хрущялът е толкова изтънен, че местата с оголена кост се трият една в друга, а ставната междина изчезва. </p><p><strong>Клинична картина: </strong>Оплакванията зависят от вида на засегнатата става, продължителността и интензивността на болестния процес. Остеоартрозата засяга най-често дисталните интерфалангиални стави, коленни и тазобедрени стави, шийния и поясния отдел на гръбначния стълб и др. </p><p>Началният стадий на болестта протича безсимптомно. Първите признаци, са „изпукването” на ставите, „схващане” на коляното, леки болки след физически натоварвания. Често е затруднено клякането. Симптомите са малко или липсват, защото в началото изхабяването на ставния хрущял е повърхностно. При увреждането му липсва болка, тъй като той не съдържа нерви. </p><p>В напредналите стадии основен симптом е <strong>болката. </strong>Първоначално тя е след физическо натоварване и се облекчава след покой, в напреднал-те стадии е и при покой. Локализира се в засегнатата става, може и да ирадиира. Обикновено се усилва при промяна на времето. Развива се възпаление, характеризиращо се с оток, затопляне, болка и ограничени движения в ставата. <strong>Ставна скованост – </strong>наблюдава се обикновено сутрин и след период на обездвижване през деня; продължава около 10-15 min. <strong>Ограничение на движенията – </strong>дължи се на увредените ставни повърхности, на мускулна контрактура, на уплътняване на ставна капсула. <strong>Деформиране на ставите – </strong>уголемяване и деформиране на ставите ‚</p><p><strong>Диагноза: </strong>Решаващо диагностично значение има рентгенографията. Ранен диагностичен метод е артросонографията (ставна ехография), чрез която се установява наличието на вътреставен и околоставен оток, оценяват се хрущялното покритие, ранните ерозии на ставните повърхности, остеофитите. </p><p><strong>Лечение: </strong>Основните цели на лечението са: </p><p>– да се облекчат болката и сковаността; </p><p>– да се овладее съпътстващото възпаление (ако такова е налице); </p><p>– да се подобри функцията на засегнатите стави, респ. качеството на живот на болния; </p><p>– да се предотврати или забави прогресията на заболяването. </p><p>Принципите на лечение на артрозите включват: </p><p><strong>1. Отбременяване на ставата </strong>– физически покой при тласък на за-боляването; </p><p><strong>2. Лечебна гимнастика</strong>; </p><p><strong>3. Физиотерапия; </strong></p><p><strong>4. Медикаментозно лечение </strong>– използват се: </p><p><strong>Аналгетици – </strong>аспирин, аналгин, темпалгин и др. </p><p><strong>НСПВС – </strong>имат противовъзпалителен аналгетичен ефект – диклофе-нак, фелоран, напроксен, пироксикам, ибупрофен, СОХ-2 инхибитори – целекоксиб (Celecoxib), династат (Dynastat), нимезулид (Nimesulide) и др. </p><p><strong>Кортикостероиди </strong>за локално вътреставно приложение – използват се рядко, защото задълбочават хрущялната деструкция. </p><p><strong>Миорелаксанти – </strong>мидокалм (Midocalm) – отпуска мускулният спазъм, причинен от ставната болка. </p><p><strong>Хондропротективна терапия – </strong>нов подход за лечение на остеоартрозата, който цели изграждане и предпазване на ставния хрущял и забавяне на изхабяването му. Основни доказани хондропротектори, съдържащи се в различните фармацевтични препарати, са глюкозамин сулфатПредставители – флексодон (Flexodon), ходроник (Hodronic), хондросейф и др. </p><p><strong>5. Хирургично лечение – </strong>използват се артроскопски метод, ендопротезиране.</p> |