1 line
11 KiB
HTML
1 line
11 KiB
HTML
<p><strong><br/>Основни симптоми и синдроми</strong></p><p>болка – коликообразна при жлъчни заболявания, ирадираща към дясна лумбална област, дясната плешка, дясното рамо и шията;</p><p>оплаквания от стомашно-чревния тракт:</p><p>гадене, </p><p>оригване,</p><p> повръщане, </p><p>тежест в стомашната и чернодробната област </p><p>намаление на апетита, </p><p>горчив и лош вкус в устата, </p><p>метеоризъм, диария, запек;</p><p>отпадналост, главоболие, понякога болки в мускулите и ставите;</p><p>безсъние;</p><p>жълтеница (icterus) – при слаба степен на жълтеница се оцветяват само склерите и лигавицата на твърдото небце – казваме, че болният има суб иктер. Добре изразената жълтеница се съпровожда и с интензивно пожълтяване на кожата. Настъпва незабелязано при болни с вирусен хепатит, има изразен интензитет при болни с обструктивна жълтеница. При неопластичните заболявания жълтеницата е продължителна и интензивна; Има три основни типа жълтеница – механична (механично препятствие на оттока на жлъчката в дуоденума), паренхиматозна (или хепатална, дължи се на увреждане на чернодробния паренхим под влияние на различни инфекции и интоксикации – увреденият чернодробен паренхим е с увредени функции) и хемолитична (има извънхепатален произход, черния дроб е с неувредени функции, жълтеницата е резултат на увеличен разпад на еритроцитите и освобождаване на хемоглобина – при малария, хемолиза от различни отрови, при преливане на несъвместими групи кръв и др.)</p><p> анемия - развива се при болни с дълготрайна жълтеница; (тя се дължи на жлъчните киселини, но освен това и на разстройство във всмукването на някои вещества, нужни за еритропоезата)</p><p>дефекация на бели, ахолични изпражнения; (при пълно запушване на жлъчните пътища жлъчка не се излива в червата, поради което не се образуват стеркобирин и уробилиноген и мазнините не се усвояват; затова изпражненията са бели, съдържащи мазнини);</p><p>отделяне на урина с цвят на тъмна бира; (в урината няма уробилиноген)</p><p>сърбеж на кожата – дължи се на повишеното ниво на жлъчните киселини и соли в кръвта, засилва се нощем, води до разчесвания и дерматити;</p><p>повишена телесна температура – при инфекция на жлъчните пътища и при некротичен тласък на хроничните чернодробни заболявания; </p><p>“съдови звезди” – дължат се на разширени артериоли – паяковидни образувания с централна артериола, от която изхождат лъчисто нагънати разклонения, локализирани по кожата на лицето, горната част на гърдите и гърба у болните с чернодробна цироза. При натиск изчезват и отново се появяват;</p><p>разширени венули – наблюдават се по лицето, с което му придават зачервен вид;</p><p>ярко зачервен и изгладен език, често съчетан с рагади в ъглите на устните – характерен за чернодробната цироза;</p><p>намалено окосмяване – окапване на космите в аксилите, по гърдите и корема;</p><p>промени в ноктите – при чернодробна цироза и хроничен хепатит ноктите са бели или порцеланови, понякога набраздени и чупливи;</p><p>асцит с “жабешки корем”, изгладен пъп, пъпна херния – признаци на напреднала чернодробна цироза с портална хипертония;</p><p>отоци: на долните крайници, скротума или по цялото тяло – израз на хипопротеинемия и на повишена капилярна пропускливост;</p><p>портална хипертония – повишеното кръвно налягане във v. portae, която настъпва при затруднение в кръвния й ток. При синдрома на порталната хипертония се наблюдава: увеличена слезка (кръвта се застоява в долната част на хранопровода, стомаха, слезката, червата и перитонеума – получава се пасивна венозна хиперемия), асцит (от кръвоносните капиляри на коремната кухина започва трансудация – получава се асцит) и колатерално кръвообращение (разширение) (чрез които кръвта се оттича в горната и долната куха вена, като заобикаля чернодробното кръвообращение. Тези колатерали са разширени, понеже налягането на кръвта в тях е голямо. Колатерално кръвообращение се появява между разклоненията на v. portae и v. cava inferior; и v. portae и v. cava superior. Връзки между тези съдове съществуват и при нормални условия, но при портална хипертония тези връзки се разрастват в големи кръвоносни съдове. Такива колатерални разширени венозни съдове се наблюдват най-често около пъпа чрез пъпната вена (caput medusae=глава на медуза), в долната част на хранопровода чрез вените на стомаха (varices oesophagi) и в правото черво, чрез хемороидалните вени (които при разкъсването си също могат да дадат кръвоизливи);</p><p>хепатолиенален синдром – при дифузни чернодробни заболявания, които протичат с увеличение на черния дроб, може да се установи и увеличение на слезката.</p><p>Изследвания:<br/>физикални изследвания <br/>Лабораторни изследвания <br/>инструментални: <br/>Абдоминална ехография –изследване при което се оглеждат коремните органи, изследва се черен дроб, жлъчен мехур панкреас, бъбреци, надбъбречни жлези<br/>Компютърна томография – е изследване с ренгеново изображение на даден обект <br/>ЯМР –метод за детайлен оглед на цялото тяло без да се използват ренгенови лъчи<br/>Абдоминална лапароскопия-манипулация при която тънък ендоскоп се въвежда през коремната стена с цел да се огледат вътрешните органи <br/>Показания- тумори на стомаха, възпалителни заболявания, хернии, апендицит, забол. на черен дроб, жл. мехур и жл. пътища, полови органи, забол. на слезката.<br/>Чернодробна биопсия- метод чрез който се използва хистологичен или цитологичен материал от черен дроб<br/>Сляпа перкутанна биопсия –чернодробна биопсия по метода на менгхини <br/>Индикации-хроничен хепатит, остър хепатит<br/>Противопоказания-нарушения в кръвообръщението, кисту, огнищни промени в черния дроб, изразен асцит<br/>Биопсията се осъществява от лекар МС подготвя необходимото: <br/>-дез. разтвор, тампони, игла за биопсия, стерилна превръзка, фишове за изследване, формалинов разтвор, медикаменти за анестезия, предварително се осъществява проба за чувствителност, по време на биопсията наблюдаваме реакциите на пациента <br/>-след биопсия се прави серилна превръзка на пациента и се оставя 2 часа дясно странично положение <br/>-пулс и АН се измерват първите 6 часа; стойноста на хемоглобин тромбоцити левкоцити се контролират 6-12 часа <br/>-пациента трябва да се хранил поне преди 6 часа преди биопсията </p> |