med-notes/ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност-м.с..txt

================================================================================
FILE: Сърдечна недостатъчност-м.с..pptx
TOTAL SLIDES: 39
================================================================================

--- SLIDE 1 ---
TEXT CONTENT:
• Сърдечна недостатъчност


--- SLIDE 2 ---
TEXT CONTENT:
• Определение
• Сърдечната недостатъчност е невъзможност на сърцето да изпомпва адекватно за нуждите на тялото количество кръв.
Клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на:
невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или 
невъзможност да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене.


--- SLIDE 3 ---
TEXT CONTENT:
• Епидемиология
• В Европа честотата на симптомната СН се движи от 0,4% до 2%. При население от  900 милиона около 10 милиона души са с клинични прояви на СН. 
Още толкова са с асимптомна сърдечна дисфункция. Броят на случаите нараства с напредване на възрастта. 
Левокамерна дисфункция се установява при 2% от населението между 25 и 65 години, а при хората над 65 г., този процент се движи между 4% и 6%.


--- SLIDE 4 ---
TEXT CONTENT:
• Систолна или диастолна дисфункция
• В основата на СН стои сърдечната дисфункция. 
Систолната дисфункция се характеризира с намалена помпена дейност на сърцето, при което има намалена фракция на изтласкване (ФИ) и увеличен телесистолен обем на засегнатата сърдечна камера. 
Диастолната сърдечна дисфункция включва нарушение на релаксацията на камерата по време на диастола при запазена систолна функция. Намалената камерна релаксация обуславя нарушаване на нейното пълнене с кръв. 
Причини за дисфункция:
Систолна дисфункция се наблюдава най-често при исхемична болест на сърцето (ИБС) – инфаркт на миокарда или съществуваща тиха миокардна исхемия. 
Диастолната дисфункция е сравнително рядка при млади хора и е честа при лица в напреднала възраст, при които е налице камерна хипертрофия и/или миокардна исхемия. 
Не рядко при един и същи пациент има едновременно или последователно оформяне на систолна и диастолна дисфункция. При част от случаите със сърдечна дисфункция тя може да съществува за известно време безсимптомно.


--- SLIDE 5 ---
TEXT CONTENT:
• Остра или хронична СН
• Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) може да се изяви за първи път с появата на остра СН или в своето хронично протичане да има епизоди на изостряне. 
Терминът остра сърдечна недостатъчност се използва за обозначаване на острия кардиогенен белодробен оток и на кардиогенния шок.


--- SLIDE 6 ---
TEXT CONTENT:
• СН с нисък или висок дебит
• При повечето сърдечни заболявания при настъпила СН сърдечният дебит не нараства при физически усилия или показва понижение. При напредване на СН сърдечният дебит се понижава и при състояние на покой:
Исхемична болест на сърцето
Артериална хипертония
Клапни сърдечни пороци
Кардиомиопатии
При някои заболявания, които протичат с повишен сърдечен дебит, при настъпване на СН минутният обем на сърцето намалява, но поради повишените му изходни стойности остава повишен или в границите на нормата:
Тиреотоксикоза
Артерио-венозни фистули
Хронично белодробно сърце
Чернодробни цирози
Тежки анемии


--- SLIDE 7 ---
TEXT CONTENT:
• Етиология
• Сърдечна недостатъчност може да възникне при болести на ендокарда, миокарда, перикарда и големите съдове. 
При 80 – 90% от случаите, Хронична левостранна СН се дължи на левокамерна дисфункция. При 75% от случаите с ХСН има данни за ИБС и артериална хипертония. По-малък е процентът на другите причини за случаите на левостранна СН: клапни сърдечни заболявания, миокардит, кардиомиопатии, вродени сърдечни пороци.
Остър кардиогенен белодробен оток и кардиогенен шок настъпват най-често при остър инфаркт на миокарда (ОМИ), тежка хипертонична криза при хипертонично сърце, клапанни сърдечни заболявания с ЛК обременяване, остра митрална и аортна регургитация, тежка миокардна исхемия (зашеметен или или хиберниран миокард), остър перикардит със сърдечна тампонада, високочестотни тахиаритмии, тежка митрална стеноза или тромбозана митрална клапна протеза. При последните две заболявания високостепенните венозна и пулмонална хипертония са резултат на механична пречка за ЛК пълнене.


--- SLIDE 8 ---
TEXT CONTENT:
• Етиология
• Хроничната десностранна СН се наблюдава при ХОББ с хронично белодробно сърце, рецидивиращ БТЕ, първична пулмонална хипертония, трикуспидална инсуфициенция, увреждания на пулмоналната клапа. Тежката трикуспидална стеноза и туморите на дясното предсърдие водят до системна венозна хипертония както при деснокамерна слабост. 
Остра десностранна СН може да възникне при масивна белодробна емболия, инфаркт на миокарда на дясната камера, тромбоза или дехисценция на трикуспидална клапна протеза, миокардит с предимно деснокамерно ангажиране, ендокардит с тежка деструкция на трикуспидалната или пулмоналната клапи и др.


--- SLIDE 9 ---
TEXT CONTENT:
• Етиология
• При съществуваща сърдечна дисфункция проявата на манифестна СН може да бъде провокирана от редица фактори:
спиране на провежданото лечение;
голям прием на готварска сол;
поява на сърдечни аритмии;
възникване на инфекциозно заболяване;
физически или психически стрес;
белодробен емболизъм;
неконтролирана артериална хипертония;
поява на възпалителни сърдечни заболявания;
прибавяне на друго вътрешно заболяване (бъбречно, ендокринно).


--- SLIDE 10 ---
TEXT CONTENT:
• Класификация
• В зависимост от това коя камера е с нарушена функция се различават:
Левостранна сърдечна недостатъчност – засяга се лявата камера.
Десностранна сърдечна недостатъчност – засяга се дясната камера.
Тотална сърдечна недостатъчност – засягат се и двете камери.


--- SLIDE 11 ---
TEXT CONTENT:
• Класификация
• Според начина на протичане се различават:

Остра сърдечна недостатъчност – развива се за часове или дни.

Хронична сърдечна недостатъчност – развива се за месеци и години.


--- SLIDE 12 ---
TEXT CONTENT:
• Класификация
• Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:
Застойна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация назад.
Нискодебитна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация напред и намаляване на минутния сърдечен обем.
Смесена сърдечна недостатъчност.


--- SLIDE 13 ---
TEXT CONTENT:
• Според Нюйорската кардиологична асоциация (NYHA) сърдечната недостатъчност бива 4 класа:
I клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.
II клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.
III клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.
IV клас – поява на задух в покой.


--- SLIDE 14 ---
TEXT CONTENT:
• Симптоми и белези на СН
• Оплакванията при сърдечната недостатъчност зависят от типа, т.е. дали тя настъпва остро или става въпрос за хронична сърдечна недостатъчност. 
Също така от значение е и коя от двете сърдечни половини е с нарушена функция - лявата, дясната или и двете.
При острата сърдечна недостатъчност промените настъпват бързо и ако не се превземат навреме мерки за овладяването и тя най-често води до шок (кардиогенен шок) с много вероятен неблагоприятен изход.


--- SLIDE 15 ---
TEXT CONTENT:
• Задух (диспнея) - основния симптом при сърдечна недостатъчност. Задухът се дължи на задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове).
В началото задуха е провокиран от физически натоварвания, а с напредване на сърдечната недостатъчност се появява и в покой. 
Задухът може да е придружен и с кашлица, която може да е както суха така и влажна, в зависимост от степента на застоя.
Ортопнеята е появата на задух в легнало и облекчаването му в седнало и право положение. Причината за ортопнеята е също в застоя на течности в белия дроб, който е по изразен в легнало положение.


--- SLIDE 16 ---
TEXT CONTENT:
• Умората е симптом, който пряко корелира със степента на сърдечната недостатъчност. Този симптом варира от умора при големи физически натоварвания до умора, слабост и отпадналост при минимални натоварвания в по-напреднал стадий.
Ускорената сърдечна дейност и нарушения в сърдечния ритъм - промените в сърдечната честота и в сърдечния ритъм са често срещани явления. Сърцебиенето при сърдечна недостатъчност се явява и като компенсаторен - адаптивен механизъм.


--- SLIDE 17 ---
TEXT CONTENT:
• Никтурията представлява често нощно уриниране. Намалено е уринирането през деня, когато болния е активен и изправен. Когато той заеме легнало положение през нощта се увеличава притока на кръв към бъбреците и се увеличава и количеството отделена урина.
Олигурията представлява намалено отделяне на урина и се дължи на намаленото кръвоснабдяване на бъбреците при левостранна сърдечна недостатъчност и е белег за напреднала сърдечна недостатъчност.
При сърдечна недостатъчност кръвообращението в мозъка може да намалее и до 50%. Това води мозъчни прояви като възбуда, обърканост, апатия и сънливост. Значение имат намалената и забавена циркулация в мозъка и пониженото кислородно насищане на кръвта.


--- SLIDE 18 ---
TEXT CONTENT:
• Оточен синдром- периферни отоци, най-често по долните крайници и набиране на течност серозните обвивки:
в гръдния кош - хидроторакс;
в сърдечната торбичка - хидроперикард;
в корема - асцит.
Увеличаването на размера на черния дроб се отбелязва като хепатомегалия. Черният дроб се увеличава вследствие на десностранна сърдечна недостатъчност, тъй като кръвта от черния дроб се влива в дясната половина на сърцето.


--- SLIDE 19 ---
TEXT CONTENT:
• Анамнеза при СН
• Пациентите със сърдечна недостатъчност съобщават за намален толеранс към физически натоварвания. Най-честите оплаквания са задух и лесна умора. 
Тези оплаквания, освен при сърдечна недостатъчност може да се наблюдават и при детренирани хора или при други (несърдечни) заболявания - белодробни, анемия и др. 
Подуване на краката или корема- оточен синдром. 
Отоците при сърдечна недостатъчност се наблюдават най-често по долните крайници и са по-изразени вечер.
Съпътстващи и минали заболявания - високо кръвно налягане, захарен диабет, високи нива на холестерола, исхемична болест на сърцето и др. 
Фамилна анамнеза, за да се установи дали има предразположеност към сърдечни заболявания. 
Според  анамнестичните данни се определя и функционалния капацитет, а именно при каква степен на натоварване пациента получава оплаквания.


--- SLIDE 20 ---
TEXT CONTENT:
• Физикален преглед
• Прегледа започва с оглед на пациента. От огледа може да се получи ценна информация. При някои заболявания и състояния са налице характерни промени в изгледа на лицето, гръдния кош и други части на тялото. С оглед се установява дали има оток по краката.
Следваща стъпка от прегледа е палпацията. Например с палпация може да се установи мястото на сърдечния връх, който е изместен наляво или наляво и надолу при сърдечна недостатъчност.
Аускултацията. С този метод се чуват сърдечните тонове и евентуално за налични шумове. Много ценен метод е за установяване на клапни пороци - вродени или придобити. Също така се аускултират и белите дробове за наличието на хрипове.
Перкусията. С този метод се определят сърдечните граници които са разширени при дилатация на сърдечните кухини.
Измерва се кръвното налягане, честотата на пулса и честотата на дишането.


--- SLIDE 21 ---
TEXT CONTENT:
• Инструментални изследвания
• ЕКГ
Рентгенография на гръден кош
ЕхоКГ
ЯМР
Лабораторни изследвания:
ПКК-анемия, левкоцитоза
Кр.захар
Урея, креатинин
Йонограма-Na, K
Сърдечни инзими
Чернодробни ензими
Натриуретични пептиди- BNP под 100 пг/мл, NT-proBNР под 400 пг/мл говори за нормален лявокамерен стрес. Малко вероятно е наличието на сърдечна недостатъчност, ако пациентът не е лекуван


--- SLIDE 22 ---
TEXT CONTENT:
• Лечение на СН
• Лечението на сърдечната недостатъчност зависи от вида нарушение - остро или хронично. 
При остра левокамерна или деснокамерна сърдечна недостатъчност целта е една - спасяване живота на болния. 
При хроничната сърдечна недостатъчност целите на лечението се изразяват в:
отлагане на смъртта, 
подобряване качеството на живот чрез подобряване на симптомите, непозволяване те да се влошат, избягвне на факторите, които влошават СН, намаляване на възможностите за възникване на нови прояви.


--- SLIDE 23 ---
TEXT CONTENT:
• Терапевтичен подход
• В терапевтичния подход преди всичко се поставя лечението на основното заболяване - хипертония, ИБС, сърдечен възпалителен процес, байпас при миокардна исхемия, оперативно лечение на вродените и придобитите пороци, перикардиектомия и други.
Подобряване помпената ф-я на сърцето. 
Тя се определя от 4 фактора - миокарден контрактилитет, сърдечна честота, преднатоварване и следнатоварване. 
Основната причина за появат на сърдечна недостатъчност по правило е отслабване на миокардния контрактилитет, често в съчетание с механични фактори, които ограничават функцията на сърцето, в това число и на диастолата.


--- SLIDE 24 ---
TEXT CONTENT:
• Основните групи препарати, които се използват при лечение на сърдечна недостатъчност са:
• диуретици, 
бета-блокери, 
АСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ), 
дигиталисови препарати, 
нитрати, 
Катехоламини,
други.


--- SLIDE 25 ---
TEXT CONTENT:
• дигиталисови препарати
• Дигоксин,Ланитоп и др.
Подобряват клинично сърдечната недостатъчност, но смъртността не се повлиява, а при наличие на ектопия тя може дори да се увеличи (повишават възбудимостта). 
В резултат на клиничното подобрение намалява необходимостта от хоспитализации.  
Най-добре се повлияват от лечението с дигоксин болните с тахиаритмия и белодробен застой; функционален клас III и IV по NYHA с ФИ <35%, кардиомегалия, лекуваните с диуретици.
Абсолютни противопоказания за лечение с дигиталисови гликозиди са интоксикация с дигиталис, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия; атриовентрикуларен блок от втора или трета степен; камерна тахикардия; предсърдно мъждене, свързано с WPW-синдром; камерна екстрасистолия при дигитализирането. 
Относителни противопоказания за  приложение на тези препарати са увеличена чувствителност към дигиталисови гликозиди; хипокалиемия; хиперкалциемия; изолирана митрална стеноза с белодробен оток; изолирана диастолна дисфунцкия.


--- SLIDE 26 ---
TEXT CONTENT:
• Диуретици
• Много от клиничните симптоми при сърдечна недостатъчност се дължат на задръжката на течности и съпътсващата я хиперволемия и увеличаването на интерстициалната течност. 
Клинично приложение намират голям брой диуретици с различен механизъм на действие. Изборът на диуретичен препарат при лечението на сърдечна недостатъчност зависи от личния опит на лекуващия лекар.  
Големите дози трябва да се избягват, поради опасността от хиповолемия. Бързото намаляване на обема на кръвта се отразява върху минутния обем и води до засилване на проявите на СН.
Тиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон); 
Бримкови (Фуроземид, Тораземид); 
Калийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)


--- SLIDE 27 ---
TEXT CONTENT:
• Диуретиците са основно лечение на СН, особено при наличие на застой (отоци, подути юголарни вени, застойни хрипове в белите дробове). 
Подобряват хемодинамичната основа на двата основни симптома на СН - задуха и умората, чрез намаляването на крайното диастолно налягане в лявата камера и периферното съдово съпротивление. 
Могат да се съчетават с останалите използвани при СН медикаменти.
Основни групи
Тиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон); 
Бримкови (Фуроземид, Тораземид); 
Калийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)


--- SLIDE 28 ---
TEXT CONTENT:
• АСЕ-инхибитори
• АСЕ-инхибиторите са базово лечение при сърдечна недостатъчност от всички класове по NYHA. 
Те намаляват ремоделирането, в голяма степен ограничават смъртността и хоспитализациите при СН, като същевременно подобряват класа по NYHA. 
Иползват се и при безсимптомни болни със СН. 
При-по тежките форми на СН те могат да се съчетават с бета-блокери. Тогава смъртността се ограничава с още 15%. Най-добро е съчетаването на АСЕ инхибитори с  диуретици. Тогава те намаляват значително умората и задуха, увеличават толеранса към усилия, забавят развитието на СН. 
Всички болни със сърдечна недостатъчност (ако нямат противопоказания) трябва да се лекуват с АСЕ инхибитор, и най-вече тези, които имат левокамерна систолна дисфункция, независимо дали преди това са имали, или не подобрение само от диуретично лечение.


--- SLIDE 29 ---
TEXT CONTENT:
• Прилагането на АСЕ-инхибиторите се съобразява задължително с бъбречната функция, още повече че те по-правило се прилагат при СН съвместно с диуретик. 
При влошаването на тази функция първо се ограничава диуретикът. 
Съществените контраиндикации за употреба на АСЕ-инхибитори са непоносимост към препаратите, ангионевротичен едем, упорита кашлица (при поносима не се спират), реновазална хипертония. 
Дозирането на АСЕ-инхибиторите при сърдечна недостатъчност е постепенно, с мониториране на артериалното налягане и бъбречната функция. Прицелна доза се достига за различно време.


--- SLIDE 30 ---
TEXT CONTENT:
• Бетаблокери
• Препоръчват се при сърдечна недостатъчност от ІІ – ІV ФК по NYHA с исхемичен и неисхемичен произход и намалена левокамерна фракция на изтласкване, в допълнение на стандартната терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици. 
Бета-блокерите са показани при всички пациенти с левокамерна дисфункция след миокарден инфаркт, независимо от това дали има симптоми на СН
Пациентите трябва да са на базисна терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици и трябва да са в относително стабилизирано състояние - без нужда от иннотропни агенти и без прояви на маркантна задръжка на течности
Карведилол, Небиволол, Метопролол сукцинат, Бизопролол са разрешените В-блокери при СН.
Титриране на дозите


--- SLIDE 31 ---
TEXT CONTENT:
• Нитрати
• понижават изключително тонуса на венозните съдове, като значително количество кръв се депонира във венозното кръвообращение (ефект на кръвопускане). 
Притокът на кръв към дясното сърце намалява с последващо отражение върху преднатоварването на двете камери. 
Наляганията в белодробната артерия и пулмо-капилярната област се понижават и застоят в белите дробове се ограничава. 
Намаляват (макар и в малка степен) и следнатоварването чрез понижаване на периферното съдово съпротивление.
Постига се ограничаване на кислородната консумация в миокарда, помпената функция на сърцето се подобрява.
Най-често използваните нитропрепарати са нитроглицеринът и изосорбиддинитратът.


--- SLIDE 32 ---
TEXT CONTENT:
• Катехоламини
• Използват се обикновено при ограничени във времето епизоди на тежка сърдечна недостаттъчност или като мост към сърдечна трансплантация . 
Чести странични ефекти и несигурният им ефект върху прогнозата. Пролонгираната употреба води до увеличаване на смъртността.
Най-често използваният препарат е Добутамин. Най-често срещаните нежелани странични явления са тахифилаксия, тахикардия и неадекватна вазодилатация. 
Интравенозният Допамин се използва за краткотрайна корекция на хемодинамичните нарушения при тежка влошена сърдечна недостатъчност. В малки дози може да подобри бъбречния кръвоток.


--- SLIDE 33 ---
TEXT CONTENT:
• Нефармакологични мерки
• обучение на пациентите за същността на заболяването и неговите причини и за целите на хигенно-диетичния режим и фармакологичната терапия
редовен контрол на телесното тегло – ежедневно или поне два пъти седмично и при неочаквано наддаване от повече от 2 кг за 3 дни задължително консултиране с лекар
диетични мерки - ограничаване приема на сол особено при напреднала сърдечна недостатъчност. Внимание с К –съдаржащите заместители,особено в съчетание с АСЕ- инхибитори, поради опасност от хиперкалиемия.
приемът на течности трябва да се намали (до 1,5 – 2 л. дневно) само при напреднала СН с или без хипонатриемия


--- SLIDE 34 ---
TEXT CONTENT:
• алкохол - забранява се при алкохолна кардиомиопатия. Леката до умерена алкохолна консумация според някои съобщения подобрява прогнозата на левокамерната дисфункция.
редукция на тегло при пациенти с наднормено тегло (ИТМ 25-30) и затлъстяване (ИТМ над З0)
наддаване на тегло при кардиачна кахексия при тежка сърдечна недостатъчност - чест прием на малки порции храна
преустановяване на пушенето
внимание при пътуване - посещенията на места с голяма надморска височина или топъл и влажен климат не са препоръчителни.Като цяло кратки полети са за предпочитане пред продължително пътуване с друг вид транспорт.
внимание при сексуална активност - пацинтите с ІІ ФК по НИХА имат умерен, а тези с ІІІ – ІV клас повишен риск от декомпенсация, вследствие сексуална активност


--- SLIDE 35 ---
TEXT CONTENT:
• имунизации – независимо от липсата на документирани данни за положителен ефект, пациентите със сърдечна недостатъчност се съветват да се имунизират с пневмококова и противогрипна ваксина
лекарства, които трябва да се избягват или употребяват с повишено внимание – НСПВС, кортикостероиди(задръжка на сол)
режим на физическа активност и почивка – 
режим на пълна почивка и на легло трябва да бъде назаначаван при остра сърдечна недостатъчност и дестабилизация и екзацербация на хроничната. Но дори и тогава трябва да се извършват първо пасивни, а след това активни движения в леглото и дихателна гимнастика.
В стабилно състояние пациентите трябва да бъдат окуражавани да извършват всичики ежедневни активности, които не предизвикват симптоми. 
Нещо повече пацинтите от ІІ – ІІІ ФК трябва да провеждат тренировъчна програма с аеробни физически упражнения и стремеж към достигане на 60-80% от предвидената максимална честота и бавно, постепенно увеличаване на натоварването. 
По-увредените пациенти могат да провеждат неколкократни 5-10 минутни тренировки ежедневно, а пациентите с по-добър функционален клас могат да провеждат по-продължителни сесии - 20-30 минуни – 3-5 пъти седмично.


--- SLIDE 36 ---
TEXT CONTENT:
• Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност
• Етиология: Най-честите причини са: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.
Патофизиология: 
остро се повишава налягането в белодробната венозна система. 
Повишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток).


--- SLIDE 37 ---
TEXT CONTENT:
• Кардиална астма.
• Проявява се с: пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. 
Най-често възникват през нощта. Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се успокоява (за разлика от ортопнеята).
суха, дразнеща кашлица;
бледост, изпотяване, цианоза по устните;
сърцебиене;
неспокойствие, страх.
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове, предимно в белодробните основи.
Рентгенографията на белите дробове показва интерстициален оток. 
Чрез ехокардиографията се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.
Кардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток.


--- SLIDE 38 ---
TEXT CONTENT:
• Белодробен оток
• Проявява се с:– много силен задух, болните заемат седнало положение;– учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”;– дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки;– кожата е бледа, цианотична, студена.
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове. 
Аускултацията на сърцето е затруднена. Има тахикардия, отслабени сърдечни тонове, Т3 галопен ритъм, акцентуиран втори тон на пулмоналната артерия. 
Рентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки. 
Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.
В повечето случаи белодробният оток завършва летално.


--- SLIDE 39 ---
TEXT CONTENT:
• Терапевтична схема при ОЛСН- в определен порядък.
• Болният се поставя в полуседнало положение. 
Подава се кислород с лицева маска в дозировка около 4-6 литра на минута. 
Веднага се поставя венозен източник и се започва спешното прилагане на бримкови диуретици - фуроземид от 40 до 80 мг. 
В последствие може да се включат аналгетици - морфинът. 
Прилагат се таблетки с нитроглицерин под езика или венозно. Алтернатива са нитратните спрейове(Изокет), които се впръскват в доза 1-2 впръсквания под езика. 
При систолна стойност на артериалното налягане под 100 ммЖ се включва кардиотоници като допамин и добутамин. 
В крайния стадий, при липса на терапевтичен ефект, и задълбочаване на дихателната недостатъчност, пациентите се поставят на ИБВ.