1877 lines
98 KiB
Plaintext
1877 lines
98 KiB
Plaintext
================================================================================
|
||
FILE: Zabolqvaniq na kryvta - Prezentaciq (1).pptx
|
||
TOTAL SLIDES: 161
|
||
================================================================================
|
||
|
||
--- SLIDE 1 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КРЪВТА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 2 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КРЪВТА НА ЧОВЕКА
|
||
• Кръвта е особен вид тъкан, изградена от формени елементи и течна плазма, циркулираща в собствена система, наречена кръвоносна.
|
||
|
||
Формените елементи на кръвта са еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите. Плазмата, представлява средата за циркулация на формените елементи и разтворените в кръвта химични съединения.
|
||
|
||
Основната функция на кръвта е да доставя определени вещества до другите тъкани, както и да пренася отпадни метаболитни продукти.
|
||
|
||
Заедно с тъканната течност и лимфата образуват течната среда на организма, наречена хомеостаза.
|
||
|
||
Общото количество на кръвта в тялото варира от 5 до 8% от теглото. В организма количеството на циркулиращата кръв е малко над половината от общото количество кръв. Останалата съставка е резервната кръв, която се съхранява в т.нар. органи резервоари , слезка, черен дроб и кожа.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 3 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ФУНКЦИИ НА КРЪВТА
|
||
• Транспортна
|
||
• Хуморална
|
||
|
||
Терморегулаторна
|
||
|
||
Защитна
|
||
|
||
Цветът на кръвта се дължи на пигменти в нея. Основният от тях е червения, който се дължи на пигмента хемоглобин.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 4 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КРЪВНИТЕ ГРУПИ
|
||
• Наличието на определени аглутиногени в кръвта определя кръвногруповата принадлежност на индивида. Те са
|
||
полизахаридно-аминокиселинни комплекси, антигени, разположени по повърхността на клетъчната мембрана на всички формени елементи в кръвта.
|
||
|
||
Срещу някои от аглутиногените се откриват специфични антитела, аглутинини, произведени от плазматичните клетки
|
||
на слезката и лимфните възли. Нормално в един организъм не се съдържат едновременно аглутиногени и специфични за тях аглутинини.
|
||
|
||
Срещата на едноименни еритроцитни антигени и плазмени антитела става при погрешно кръвопреливане на
|
||
несъвместима за реципиента кръв, при което настъпва аглутинация (слепване) на еритроцитите на донора, хемолиза на прелятата кръв и запушване на малките кръвоносни съдове.
|
||
|
||
Еритроцитите на някои хора (около 85%) съдържат антигени, които наподобяват антигените в маймунските еритроцити от вида Макак резус (Macaca mulatta), наречени - Rh-антигени.
|
||
Кръвногруповата и Rh системата при човека са напълно независими и се различават съществено една от друга.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 5 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Определяне на кръвната група :
|
||
• КРЪВНИТЕ ГРУПИ
|
||
|
||
TEXT FROM IMAGES:
|
||
Image 1:
|
||
• Теч
|
||
• анти-д
|
||
• анти-В
|
||
• аНти-АВ
|
||
• кръвна
|
||
• серум
|
||
• (a}
|
||
• (B}
|
||
• група
|
||
• резултат
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 6 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КРЪВНИТЕ ГРУПИ
|
||
|
||
TEXT FROM IMAGES:
|
||
Image 1:
|
||
• RED BIOOD CELL COMPATIBILITY TABLE
|
||
• DONOR
|
||
• Recipient
|
||
• 0
|
||
• 0+
|
||
• А-
|
||
• А+
|
||
• B
|
||
• 0
|
||
• v
|
||
• 0+
|
||
• 7
|
||
• А-
|
||
• 4
|
||
• 4
|
||
• АВ-
|
||
• v
|
||
• АВ+
|
||
• v
|
||
• v
|
||
• v
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 7 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОПОЕЗА
|
||
• Всички видове кръвни клетки произлизат от стволовите в костния мозък, чиято
|
||
продукцията се контролира по механизмите на обратната връзка (feedback).
|
||
|
||
При повишени нужди от кръвни клетки се отделят стимулиращи субстанции – растежни фактори и цитокини.
|
||
|
||
Растежните фактори и цитокините стимулират стволовите клетки за
|
||
производство на зрели кръвни клетки. Това настъпва след няколко дни, време, необходимо за узряването на кръвните клетки.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 8 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОРГАНИ НА ХЕМОПОЕЗАТА
|
||
• Първични лимфоидни органи
|
||
• Вторични лимфоидни органи
|
||
• Тимус
|
||
• Костен мозък
|
||
• Лимфни възли
|
||
• Слезка
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 9 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОПОЕЗА (2)
|
||
• Нивата на различните типове кръвни клетки в кръвта се влияят от различни състояния в организма. При
|
||
гранулоцитните серии (неутрофили, еозинофили и базофили) отклонения се наблюдават при инфекции (бактериални и вирусни), алергични реакции и др.
|
||
|
||
Броя на моноцитете се променя при инфекции, лимфоцитите реагират на имунни промени, тромбоцитите на хеморагии и възпаление, еритроцитите реагират на хипоксията.
|
||
|
||
При увреждане на хемопоезата, първо намаляват
|
||
неутрофилите (живеят в кръвта само 6-8 ч), следвани от тромбоцитите (преживяемост от 7-11 дни). Анемията се развива по-бавно, поради по-дългия живот на еритроцитите (около 120 дни).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 10 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЕРИТРОЦИТНА РЕДИЦА
|
||
• Еритроцитопоеза
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 11 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Проеритробласт
|
||
• Базофилен еритробласт
|
||
• Полихроматофилен еритробласт
|
||
• Ацидофилен еритробласт
|
||
• Ретикулоцит
|
||
• Еритроцити
|
||
• Еритроцитопоеза
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 12 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТИ И МЕГАЛОЦИТИ
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТ
|
||
• МЕГАЛОЦИТ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 13 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛИМФОЦИТНА РЕДИЦА
|
||
• Лимфобласт
|
||
• Пролимфоцит
|
||
• Лимфоцит
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 14 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВИДОВЕ ЛИМФОЦИТИ
|
||
• Малък лимфоцит
|
||
• Голям лимфоцит
|
||
• Реактивен лимфоцит
|
||
• Плазмоцит
|
||
• Реактивен лимфоцит
|
||
• NK-клетки (natural killers)
|
||
• T-лимфоцити и
|
||
B-лимфоцити
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 15 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Развитие на Т- и В-лимфоцитните редици
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 16 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПЛАЗМАТИЧНА РЕДИЦА
|
||
• Центробласт
|
||
• Имунобласт
|
||
• Плазмобласт
|
||
• Плазмоцит
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 17 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАКАРИОЦИТНА РЕДИЦА
|
||
• Костен мозък
|
||
• Мегакариобласт
|
||
• Промегакариоцит
|
||
• Тромбоцити
|
||
• Грануларен мегакариоцит
|
||
• Тромбоцитогенен мегакариоцит
|
||
• Базофилен мегакариоцит
|
||
• Тромбоцитоза
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 18 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ГРАНУЛОЦИТНА РЕДИЦА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 19 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ГРАНУЛОЦИТНА РЕДИЦА
|
||
• Миелобласт
|
||
• Метамиелоцит (Юнг)
|
||
• Миелоцит
|
||
• Промиелоцит
|
||
• Пръчкоядрен (Щаб)
|
||
• Сегментоядрен гранулоцит
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 20 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Видове гранулоцити
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 21 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МОНОЦИТНА РЕДИЦА
|
||
• Монобласт
|
||
• Промоноцит
|
||
• Моноцит
|
||
• Макрофаг
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 22 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• НОРМАЛНА ХЕМОПОЕЗА
|
||
• Нормална хемограма
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 23 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Еритроцитите са най-много на брой и заемат най-голям обем от формените елементи на кръвта — около 96%. Формата им е различна при бозайниците, птиците, земноводните.
|
||
• Еритроцитите на бозайниците представляват двойно вдлъбнати дискчета, което увеличава около 20%
|
||
функционалната повърхност на клетката. Това благоприятства дифузията и обмяната на газовете. Клетъчната мембрана е фина белтъчно-липоидна обвивка с висока избираема проницателност.
|
||
• Еритроцитите съдържат голямо количество хемоглобин
|
||
- до 90% от сухото вещество. На него те дължат
|
||
червения си цвят, а от там и червения цвят на кръвта. Еритроцитите съдържат още белтъци, липоиди,
|
||
глюкоза, минерални соли, ензими.
|
||
• ЕРИТРОЦИТИ И ХЕМОГЛОБИН
|
||
• Човешка кръв
|
||
• Жабешка кръв
|
||
• Рибешка кръв
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 24 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЕРИТРОЦИТИТЕ
|
||
• Броя на еритроцитите е около 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 nm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтъка – глобин и небелтъчната хеминова група – хем.
|
||
|
||
Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма).
|
||
|
||
Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин.
|
||
|
||
Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 25 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• (еритроцитопении),
|
||
• с намалено количество
|
||
• на еритроцитната маса
|
||
• Заболяванията на еритроцитната система се разделят на
|
||
2 големи групи:
|
||
• (еритроцитози),
|
||
• с увеличено количество
|
||
• на еритроцитната маса
|
||
• АНЕМИИ
|
||
• ЕРИТРЕМИИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 26 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИЯ
|
||
• Анемия (на гръцки: Ἀναιμία, „без кръв“,
|
||
малокръвие, безкръвие) е недостиг на еритроцити и
|
||
/или хемоглобин в кръвта.
|
||
|
||
Анемията води до намален транспорт на кислород
|
||
към тъканите и причинява тъканна хипоксия.
|
||
|
||
Три са основните причини за анемията:
|
||
масирана (остра или хронична) кръвозагуба;
|
||
недостатъчно производство на еритроцити (неефективна хемопоеза);
|
||
повишено разрушаване на еритроцити
|
||
хемолиза).
|
||
• Анемията може
|
||
• самостоятелно заболяване
|
||
• да се разглежда както като
|
||
(отделна нозологична
|
||
• единица), така и като симптом на други заболявания
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 27 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИИ
|
||
• Дефиниция:
|
||
Заболявания, свързани с намаление на кислородо-пренасящия капацитет на кръвта и при които е налице
|
||
намаление на хемоглобиновата концентрация и симптоми на тъканна хипоксия.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 28 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Причини за анемията - многобройни и разнообразни (1)
|
||
• Генетични:
|
||
Хемоглобинопатии
|
||
Таласемии
|
||
Ензимни аномалии на гликолитичния път
|
||
Дефекти в еритроцитната мембрана
|
||
Вродена дисеритропоетична анемия
|
||
Анемия на Фанкони
|
||
Нутритивни:
|
||
Железен дефицит
|
||
Витамин В12 дефицит
|
||
Фолатен дефицит
|
||
От гладуване и общо недогранване
|
||
Хеморагии:
|
||
Имунологични – антитяло медиирани
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 29 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Причини за анемията - многобройни и разнообразни (2)
|
||
• Физикални ефекти:
|
||
Травма
|
||
Изгаряне
|
||
Измръзване
|
||
Клапно протезиране
|
||
Лекарства и химикали:
|
||
Апластична анемия
|
||
Мегалобластна анемия
|
||
Хронични заболявания и неоплазии:
|
||
Бъбречни заболявания
|
||
Чернодробни заболявания
|
||
Хронични инфекции
|
||
Неоплазии
|
||
Съединително-тъканни болести
|
||
Инфекции:
|
||
Вирусни – хепатити, инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловирус
|
||
Бактериални - Clostridia, Грам-негативен сепсис
|
||
Протозои – малария, лайшманиоза, токсоплазмоза
|
||
Тромботична-тромбоцитопенична пурпура и хемолитико-уремичен синдром
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 30 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИИ – СТЕПЕНИ НА ТЕЖЕСТ
|
||
• Тежест на анемията:
|
||
Лека: Нb ≤ 119 g/l и ≥ 100 g/l
|
||
Умерена: Нb ≤ 99 g/l и ≥ 80 g/l
|
||
Тежка : Нb ≤ 80 g/l
|
||
|
||
Степени на свързаната с лечението анемия (National Cancer Institute Common Toxicity Criteria of Adverse Events):
|
||
Степен 0 – Нb в нормални граници
|
||
Степен 1 – Нb < 100 g/l
|
||
Степен 2 – Нb 80 < 100 g/l
|
||
Степен 3 – Hb 65 < 80 g/l
|
||
Степен 4 – Hb < 65 g/l
|
||
Степен 5 - смърт
|
||
• Annals Oncology, 2010, Suppl. 21, 224-247
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 31 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВИДОВЕ АНЕМИИ
|
||
• Според големината на еритроцитите: нормоцитни, макроцитни и микроцитни анемии;
|
||
|
||
Според оцветката им: нормохромни, хипохромни и
|
||
хиперхромни;
|
||
|
||
По начина на възникване: вродени и придобити;
|
||
|
||
Според протичането: остри и хронични;
|
||
|
||
Според броя на ретикулоцитите в периферната кръв: хиперрегенераторни (с повишени ретикулоцити) и хипорегенераторни (с понижени ретикулоцити).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 32 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИИ – КЛАСИФИКАЦИЯ (1)
|
||
• Анемии от увредени стволови клетки (апластични анемии)
|
||
|
||
Анемии от нарушен ДНК метаболизъм (мегалобластни)
|
||
Анемии от дефицит на витамин В12
|
||
Анемии от фолиев дефицит
|
||
Вродени и лекарствени мегалобластни анемии
|
||
|
||
Анемии от нарушен синтез на хемоглобина
|
||
Желязодефицитни (вкл. остри следкръвоизливни) анемии
|
||
Абнормна хем-синтеза (сидероахрестични анемии)
|
||
Абнормна синтеза на глобин: таласемии и хемоглобинози
|
||
Вродени дизеритропоетични анемии
|
||
Порфиринопатични анемии
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 33 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИИ – КЛАСИФИКАЦИЯ (2)
|
||
• Анемии от повишена деструкция
|
||
Вродени хемолитични анемии
|
||
Сфероцитна анемия
|
||
Елиптоцитна анемия
|
||
Акантоцитна анемия
|
||
Ензимопатична анемия
|
||
Г-6ФД-дефицитна анемия
|
||
Пируваткиназна анемия
|
||
Анемия от нарушен глутатионов метаболизъм
|
||
Придобити хемолитични анемии
|
||
Имунни хемолитични анемии (изо- и авто-имунни)
|
||
Хемолитична анемия на новороденото (ХБН)
|
||
Автоимунни хемолитични анемии
|
||
Хемолитични анемии от химически агенти (вкл. лекарства)
|
||
Хемолитични анемии при инфекции и паразити
|
||
Параксизмална нащна хемоглобинурия
|
||
Микроангиопатична (еритрокластична) хемолитична анемия
|
||
Вторични анемични синдроми
|
||
При хронични заболявания (бъбречни, чернодробни, ендокринни)
|
||
При неоплазии и костно-мозъчна инфилтрация
|
||
Анемии при бременност
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 34 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИИ – КЛИНИЧНА КАРТИНА
|
||
• Анемичният синдром е един от най- честите синдроми. Среща се при множество остри и хронични
|
||
заболявания.
|
||
|
||
Характеризира с отпадналост, лесна уморяемост, бледост, чувство на студ, главоболие, намалена концентрация,
|
||
световъртеж, сърцебиене, шум в ушите.
|
||
|
||
При хемолитични анемии се увеличава билирубинът в кръвта и тъканите, и се получава жълтеникава оцветка на кожата и лигавиците.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 35 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ДИАГНОСТИКА НА АНЕМИИТЕ
|
||
• Анамнеза: подробна сегашна, минала и фамилна (вкл. за прием на медикаменти) и физикален преглед.
|
||
Кръвна картина: хемоглобин, еритроцити, хематокрит,
|
||
концентрация на хемоглобина, средна големина и съдържание на хемоглобин на еритроцитите (полезни при определяне на
|
||
причината за анемията), ретикулоцити.
|
||
Биохимия: билирубин, свободен хемоглобин в плазмата, феритин, трансферин (при ЖДА), съдържание на витамин B12 и фолиевата киселина (при мегалобластна анемия);
|
||
Търсене на източници на кървене: (стомах, черва, генитално кървене при жените);
|
||
Изследване на костен мозък: (миелограма, трепанобиопсия).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 36 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНИ АНЕМИИ
|
||
• ЖДА е най-често срещаната анемия, и се дължи на взаимодействието на 3 различни фактора:
|
||
• Увеличени нужди
|
||
• Ограничен външен прием
|
||
• Увеличена кръвозагуба
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 37 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНА АНЕМИЯ
|
||
• ЖДА – хипохромия анулоцитоза
|
||
• Койлонихия
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 38 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВИДОВЕ ЖЕЛЕЗЕН ДЕФИЦИТ
|
||
• Физиологичен
|
||
• Патологичен
|
||
• Наблюдава се при увеличен растеж във ранната възраст, подрастващите и бременността.
|
||
При здрави жени нормалната менструация представлява един допълнителен
|
||
физиологичен проблем.
|
||
• Най-често кръвозагуби.
|
||
Има данни за поява на железен дефицит и рефрактерна
|
||
на пероорално лечение с желязо анемия при инфекция с хеликобактер пилори.
|
||
Добър лечебен отговор се постига след ерадикация
|
||
на инфекцията.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 39 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНИ АНЕМИИ
|
||
• Обмяна на желязото: Fe е важна съставка на хемопротеините (хемоглобин и миоглобин), каталазите, пероксидазите, оксигеназите,
|
||
цитохромите и др.
|
||
|
||
Общото количество Fe при възрастни е 3 - 5 g.
|
||
|
||
Най-голямо е съдържанието в хемоглобина – 3.1 g, миоглобина - 400 mg, в цитохромите - 4 mg,
|
||
ензимно желязо - 5 mg, феритин/хемосидерин - 690 mg трансферин - 3 mg и около 300 mg в т.н. неидентифицирано желязо.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 40 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Феритин/
|
||
Хемосидерин
|
||
690 mg
|
||
• Миоглобин 400 mg
|
||
• Хемоглобин
|
||
3.1 g
|
||
• Ензимно Fe
|
||
5 mg
|
||
• Трансферин
|
||
3 mg
|
||
• Цитохроми
|
||
4 mg
|
||
• Неидентиф.
|
||
Fe - 300 mg
|
||
• Общо количество Fe при възрастни
|
||
3 – 5 g
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 41 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНИ АНЕМИИ
|
||
• Човешки нужди от Fe
|
||
В организма се съдържа около 4 g Fe, най-вече под формата на хемоглобин. Освен чрез хеморагиите, Fe се губи чрез
|
||
изпражненията, урината, кожата и потта, но тази загуба е много малка. Fe се губи с млякото и менструалната кръв.
|
||
В здрави мъже и постменопаузални жени загубата се
|
||
замества чрез абсорбция на 1 mg Fe дневно и от 1,5 до 2 mg дневно за пременопаузални жени.
|
||
През детството и юношеството нуждите са пропорционално по-големи и са свързани с растежа. Fe абсорбция варира и обикновено е между 5, 5 -15% или около 10 mg дневно за мъже и 15 mg дневно за жени с нормална менструална
|
||
кръвозагуба.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 42 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВИДОВЕ ЖЕЛЕЗЕН ДЕФИЦИТ
|
||
• Ларвиран Fe дефицит - най-ранно и леко нарушение в обмяната на Fe. Fe в депата е намалено или липсващо (нисък феритин), но серумното Fe и хемоглобина са в нормални граници.
|
||
|
||
Латентен Fe дефицит - по-напреднал стадий на Fe дефицит. Намалено или липсващо резервно Fe, намалено серумно Fe и коефициент на насищане на трансферина (под 15%), при нормален хемоглобин и хематокрит.
|
||
|
||
При тези състояния липсва клинично изявена анемия и те се
|
||
обединяват с наименованието “желязодефицитни състояния”.
|
||
|
||
ЖДА - най-напредналия стадий на Fe дефицит. Fe резерви са
|
||
намалени или липсващи,, серумно Fe е намалено, ЖСК е увеличен, коефициентът на насищане на трансферина е под 10%, нисък хемоглобин и еритроцити.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 43 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЖДА – ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
|
||
• Намаление на броя на еритроцитите и хемоглобина в единица обем кръв, хипохромия и микроцитоза на
|
||
еритроцитите.
|
||
|
||
За анемия се приема спадане на стойностите на хемоглобина:
|
||
за мъжете - под 130 g/l
|
||
за жените - под 120 g/l
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 44 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВИДОВЕ ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНИ АНЕМИИ
|
||
• Остри и хронични следкръвоизливни анемии
|
||
|
||
Нутритивни (алиментарни) – недостатъчен внос.
|
||
|
||
Резорбтивни ЖДА
|
||
|
||
ЖДА при повишени нужди от желязо-новородени и малки деца, подрастващи, бременност, раждане и лактация.
|
||
|
||
ЖДА при други заболявания (вторични ЖДА).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 45 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ДИАГНОСТИКА НА ЖДА
|
||
• Насочена анамнеза
|
||
• Хемограма: Hb, Er, Ht, MCV, Ret.
|
||
Морфология на еритроцитите: микроцитна,
|
||
хипохромна, анулоцитоза, пойкилоцитоза
|
||
• Серумно Fe, ЖСК,
|
||
феритин, трансферин
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 46 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТЕСТОВЕ ПРИ ЖДА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 47 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Хипохромия и анулоцитоза при ЖДА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 48 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Анизопойкилоцитоза при ЖДА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 49 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНАТА АНЕМИЯ
|
||
• Пероралният прием - най-физиологичният. Fe се включва предимно в еритропоезата. Двувалентното Fe се резорбира 15 пъти по- добре от тривалентното !
|
||
|
||
Венозният прием – предпочита се за запълване на депата, използва се само тривалентно Fe.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 50 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПРАВИЛА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ЖДА (1)
|
||
• Пероралният прием е най-физиологичният ! Желязото се включва предимно в еритропоезата ! Fe++ се резорбира 15 пъти по-добре от Fe+++ !
|
||
|
||
Леките форми на ЖДА - лекуват се с Fe++.
|
||
|
||
Средно изявените и тежките – комбинирано лечение с
|
||
перорални и парентерални препарати. Eдновременно се
|
||
попълват резервните депа и се осигурява желязо за синтеза на
|
||
Hb в костния мозък.
|
||
|
||
Венозният прием се предпочита за запълване на железните депа (използва се само Fe+++) !
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 51 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПРАВИЛА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ЖДА (2)
|
||
• За перооралните форми – необходимото количество желязо е 150-300 mg/дневно
|
||
|
||
За парентералните – 100-150 mg/дневно
|
||
• Основен принцип - количеството желязо не трябва да надвишава това,
|
||
което организмът може да свърже, транспортира и използва !
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 52 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИЯ ПРИ ХРОНИЧНО ВЪЗПАЛЕНИЕ
|
||
• Нивото на хемоглобина е обичайно между 70-110 g/l
|
||
|
||
Еритроцитите са нормо- или микроцити, ниски ретикулоцити
|
||
|
||
Повишени стойности на CRP
|
||
|
||
Промени в електрофорезата на белтъците
|
||
|
||
Увеличени инфламаторни цитокини – TNF- alfa, IL-1 и
|
||
интерферони, които взаимодействат с еритропоезата.
|
||
|
||
При възпаление нивата на хепсидина са увеличении този
|
||
протеин може да блокиратранспорта на Fe към еритробластите.
|
||
• Симптоми и синдроми в
|
||
клиничната практика 2014
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 53 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Анемия при хронични болести (1)
|
||
• Вторична анемия, резултат от различни хронични заболявания, най- често при бъбречна и ендокринна патология, съединителнотъканни болести, малигнени процеси и др.
|
||
В резултат от основното заболяване настъпват патофизиологични
|
||
изменения:
|
||
намалена преживяемост на еритроцитите - скъсена до 80 - 90 дни като причините са извънеритроцитни. Повишената температура може да увреди еритроцитната мембрана и да доведе до по- ранното разрушаване на еритроцитите.
|
||
ниско серумно желязо - в началото на заболяването нивото на
|
||
серумното желязо се понижава, а по-късно депата в организма се изчерпват напълно, което води до недостатъчност на хемопоезата .
|
||
намалена секреция на еритропоетин (ЕРО)
|
||
- намалени стойности на хемоглобин и хематокрит
|
||
- намален брой на ретикулоцити
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 54 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Анемия при хронични болести (2)
|
||
• Желязото е необходим елемент за жизнения цикъл на всички
|
||
микроорганизми, особено бактериите. Те притежават на
|
||
повърхноста си сидерофори, участъци, които улавят желязото от организма и го използват за собствените си обменни процеси.
|
||
|
||
Подобно на бактериите, неопластичните клетки също се нуждаят от желязо за своя растеж.
|
||
|
||
При патологични процеси като възпаление, инфекции, неоплазии, в отговор на клетъчното увреждане се активират макрофагите и ретикулоендотелните клетки, като поглъщат значителни количества желязо, което се използва иначе в синтезата на хема. Тази реакция на организма предпазва желязото от изконсумиране от микроорганизмите или туморните клетки.
|
||
|
||
Този защитен механизъм е изключително важен при възпалителните процеси. Докато трае хроничното заболяване, клетките на ретикулоендотелната система трудно освобождават намиращото се в тях желязо.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 55 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Анемия при хронични болести (3)
|
||
• При анемията при хронични заболявания е нарушената функция на
|
||
костния мозък. Намалената еритропоеза се дължи на намалената
|
||
продукция на еритропоетин от бъбреците, както и на развития железен дефицит. При малигнени процеси, секрецията на еритропоетин е
|
||
нормална, но костния мозък не реагира нормално на стимулацията с еритропоетин.
|
||
|
||
Пример за вторична анемия е анемията при бъбречни заболявания. Тя се развива в хода на остра и хронична бъбречна недостатъчност и други
|
||
бъбречни състояния.
|
||
|
||
Основната причина за анемията е намалената продукция на еритропоетин от бъбреците от увредените секретиращи еритропоетин клетки. Поради
|
||
натрупването на остатъчноазотни тела в плазмата настъпва супресия на костния мозък.
|
||
|
||
Освен това при болните с бъбречни заболявания е установен токсичен фактор в плазмата, който обуславя скъсената преживяемост на
|
||
еритроцитите.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 56 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Стойности на желязото при хронични заболяния и ЖДА
|
||
• TFR = трансферинови рецептори
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 57 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНЕМИЯ ПРИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
|
||
• 1. Анемия при болни със солидни тумори
|
||
В около 40% от болните (лека - 30%, умерена – 9% и тежка – 1%)
|
||
В около 54% от болните с химиотерапия (лека-39%, умерена
|
||
14% и тежка-1%), нараства с броя на циклите.
|
||
С най-висок дял - белодробен рак (71%), гинекологични тумори (65%).
|
||
2. Анемия при болни с малигнени хемопатии
|
||
При болни с МДС (60-80%), всички видове левкемии (остри и
|
||
хронични, миелоидни и лимфоидни), при миелом и лимфоми (71,6% в новодиагностицирани).
|
||
Задълбочава се след курсове ХТ, след автоложна трансплантация с ХСК и
|
||
костномозъчна недостатъчност.
|
||
• Annals Oncology, 2010, Suppl. 21, 224-247
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 58 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Цитотоксична химиотерапия
|
||
• Ангажиране на костния мозък
|
||
Увреждане на бъбреците
|
||
Дефицит на Fe, фолати и вит. В12 Чести кръвозагуби
|
||
Хронични инфекции
|
||
• Етиология на анемията при злокачествени заболявания
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 59 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Лечение на анемията при хронични болести (3)
|
||
• Лечение на основното заболяване - извършва се бъбречна трансплантация или хрониодиализа
|
||
|
||
Лечение с еритропоетин (Eprex, Neorecormon, Mircera, Aranesp)
|
||
|
||
Трансфузионна терапия - вместо еритропоетин могат да се прилагат
|
||
еритроцитни концентрати периодично или при наличие на симптоматика
|
||
|
||
Заместителна терапия с желязо – то може да се прилага самостоятелно, както и в комбинация с еритропоетин
|
||
|
||
Допълнителна терапия - приложение на андрогени, които стимулират продукцията на еритропоетин.
|
||
• Основните акценти в лечението
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 60 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Общи правила за лечение на болни с ЖДА
|
||
• Има ли железен дефицит и от какво е причинен?
|
||
Корекция на дефицита с перорални и по-рядко парентерални форми трябва да започне след
|
||
уточняване на причината за ЖДА.
|
||
|
||
Парентерално желязо – при малабсорбция и липса на толеранс при орален прием.
|
||
|
||
Парентерално Fe не се препоръчва:
|
||
първи триместър на бременност
|
||
при ниски нива на трансферин
|
||
при анамнеза за алергия, включително астма
|
||
с готовност за лечение на анафилаксия
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 61 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ
|
||
• Пернициозна анемия Хънтеров глосит
|
||
• Мегалобласти в костния мозък
|
||
• Хиперсегментация и мегалоцити
|
||
в периферната кръв
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 62 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Анемиите се дължат на нарушен синтез на ДНК, при запазена синтеза на РНК
|
||
на клетките.
|
||
|
||
Тази диспоеза причинява интрамедуларна клетъчна смърт (неефективна
|
||
еритропоеза) и индиректна хипербилирубинемия и хиперурикемия.
|
||
|
||
Диспоезата уврежда всички клетъчни редици и се изявява още с левко- и тромбоцитопения.
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ
|
||
• Диагноза:
|
||
Ранната диагноза преди да настъпят неврологичните усложнения. Анемията е макроцитна - MCV>100 fl.
|
||
Хемограма:
|
||
Овалоцитоза, анизоцитоза, пойкилоцитоза, макроцити и мегалоцити. Телца на Howell-Jolly (остатъчни фрагменти от ядро).
|
||
Ниски стойности на хемоглобина, еритроцитите и тромбоцитите. Нисък брой ретикулоцити. Хиперсегментация в гранулоцитите.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 63 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНА АНЕМИЯ – КЛИНИЧНИ И ЛАБОРАТОРНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 64 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ
|
||
• В12 дефицитна анемия
|
||
Обмяната се извършва с терминалния илеум при наличие на
|
||
интринзинк фактор, отделящ се от париеталните клетки на стомаха за транспорт през интестиналната мукоза.
|
||
|
||
Витамин В12 от храната се свързва със свързващи протеини
|
||
(R-протеини), секретирани от слюнчените жлези, в комплекс,
|
||
който го предпазва от киселинното съдържание от стомаха.
|
||
|
||
В тънкото черво панкреатичните ензими отделят свързващите R-протеини и се свързва с “интринзинк” фактора.
|
||
|
||
Транспортен белтък е транскобаламин ІІ, а транскобаламин І е формата за съхранение. Нормално съдържанието на витамин В12 в кръвта е 150-750 pg/ml.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 65 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Фолиеводефицитна анемия
|
||
Фолиевонедоимъчната анемия е вид мегалобластна анемия, която се дължи на фолиев дефицит, поради нарушена обмяна на фолиевата киселина.
|
||
|
||
Фолиевата киселина се съдържа в много растителни продукти - спанак, броколи, зеле, зелена салата, маруля, зърнени храни, орехи, лешници.
|
||
От животинските продукти, богати на фолиева киселина са вътрешните
|
||
органи, месото, млякото. Тя се синтезира от различни микроорганизми,
|
||
включително от чревната микрофлора при човека.
|
||
|
||
Дневните нужди са минимални - около 50 микрограма, а с храната човек
|
||
приема всеки ден около 400 - 500 микрограма фолати.
|
||
|
||
В човешкият организъм фолиевата киселина има еднопосочно действие с това на витамин В12. Участва в синтезата на аминокиселините метионин, тимидин, в синтезата на нуклеиновите киселини (ДНК) и повлиява
|
||
узряването, пролиферацията и диференциацията на еритробластите.
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 66 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ – В12 и фолиев дефицит
|
||
• Причини: Пернициозна анемия. Тотална гастректомия. Болест на Крон. Резекция на тънко черво и синдром на сляпата бримка. Лимфом на тънкото черво. Болести на тънкото черво.
|
||
Нарушена диета (вегетарианци).
|
||
Цитотиксични медикаменти – азатиоприн, метотрексат, хидроксиурея и др. Други
|
||
лекарства – антиконвулсивни, зидоводин при HIV.
|
||
Заболявания – миелодисплазия, остра миелоидна левкемия.
|
||
• Витамин В12 дефицит: етиология и диференциална диагноза
|
||
• Фолиев дефицит: етиология и диференциална диагноза
|
||
|
||
Намален внос с храната: при хронично гладуване, при недоносени или на изкуствено хранене деца, при болни на хронична хемодиализа.
|
||
Нарушена резорбция: от ентероцитите, наблюдава се при различни заболявания на
|
||
червата (тропическо и нетропическо шпру).
|
||
Повишени потребности: по време на бременност, при хроничен хемолитичен процес.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 67 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Класификация на мегалобластните анемии
|
||
• І. Дефицит на витамин В12 (кобаламин)
|
||
Нарушена абсорбция: гастрогенни причини (пернициозна анемия, гастректомия, синдром на Zolingen- Ellison), чревни заболявания (резекция на илеума или заболявания, паразити – Diphylobotriom latam), панкреасна недостатъчност.
|
||
Непълноценно хранене (вегетариантство)
|
||
ІІ. Дефицит на фолиева киселина
|
||
Нарушен прием (екзогенен дефицит): неправилно хранене при възрастни, алкохолизъм, хемодиализа,
|
||
недоносени деца.
|
||
Нарушена резорбция: нетропическа и тропическа спру, други заболявания на тънките черва.
|
||
Повишени нужди: бременност, повишен клетъчен разпад (хронична хемолиза, ексфолиативни дерматити).
|
||
ІІІ. Остра мегалобластна анемия
|
||
Експозиция на азотен окис.
|
||
Тежки заболявания с екстензивни трансфузии, диализа, тотално парентерално хранене.
|
||
Лечение с фолиеви антагонисти (триметроприм или ниски дози метотрексат)
|
||
ІV. Лекарствени мегалобластни анемии.
|
||
Дихидрофолат-редуктаза инхибитори.
|
||
Антиметаболити
|
||
Инхибитори на дезоксинуклеоидния синтез
|
||
Антиконвулсива, орални контрацептива и др.
|
||
V. Вродени мегалобластни анемии
|
||
Витамин В12 дефицит: болест на Imerslund-Grasneck, вроден дефицит на интринзинк фактор, транскобаламин ІІ дефицит.
|
||
Нарушения на фолатния метаболизъм: фолатна малабсорбция, дехидрофолатредуктазен дефицит и др.
|
||
Нарушения в метаболизма на витамин В12: “кобаламин мутант” синдром с хомоцистеинурия.
|
||
Други: вродена ацидурия на оротовата киселина, тиамин-зависима мегалобластна анемия.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 68 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ
|
||
• Диагноза: Ранната диагноза е важна, преди да са настъпили неврологичните усложнения. Анемията е макроцитна, с MCV>100 fl.
|
||
Хемограма:
|
||
- овалоцитоза, анизоцитоза, пойкилоцитоза,
|
||
макроцити и мегалоцити. Могат да се видят и телца на Howell-Jolly (остатъчни фрагменти от ядро).
|
||
- ниски стойности на хемоглобина, еритроцитите и тромбоцитите (в около ½ от болните). Нисък брой ретикулоцити. Хиперсегментация в гранулоцитите.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 69 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Анизомакроцитоза
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 70 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕГАЛОБЛАСТНИ АНЕМИИ
|
||
• Миелограма: еритробластна хиперплазия, т.н. “син костен мозък”. Мегалобластна хемопоеза. Наличие на мегалобласти, гигантски щаб и юнг.
|
||
|
||
Повишен уробилиноген в урината, серумен билирубин за сметка на индиректната фракция. Повишена ЛДХ, белег за неефективна хемопоеза и засилена хемолиза.
|
||
|
||
Увеличени серумно желязо и феритин - свързани също с
|
||
хемолизата.
|
||
|
||
Понижени нивата на витамин В12 в серума.
|
||
|
||
При доказан В12 дефицит се изяснява етиологията: атрофичен гастрит, рибна тения, хирургически интервенции с резекции на стомах и тънки черва, антитела срещу “вътрешния” фактор.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 71 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
|
||
• Хемолитичните анемии са група. заболявания, характеризиращи се с повишен разпад на еритроцити, стимулирана хемопоеза и типична клинична картина и лабораторни характеристики.
|
||
|
||
Разделят се на вродени и
|
||
придобити хемолитични анемии.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 72 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Микросфероцитоза
|
||
|
||
Ензимопатии
|
||
|
||
Хемоглобинози
|
||
• ВРОДЕНИ ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 73 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОЛИЗА – ОСНОВНИ ЛАБОРАТОРНИ БЕЛЕЗИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 74 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Микросфероцитна анемия Болест на Минковски Шофар
|
||
• Наследствената сфероцитоза е фамилна хемолитична анемия с хетерогенна клинична характеристика, граничеща от асимптоматично заболяване до фулминантна хемолитична
|
||
криза.
|
||
|
||
Морфологичен белег е микросфероцитозата, резултат от генетични дефекти, загуба на мембранни протеини,
|
||
намалена осмотична резистентност и увеличена чупливост на еритроцитите “in vitro”.
|
||
|
||
Слезката играе важна роля като орган, който поддържа интегритета на еритроците.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 75 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МИКРОСФЕРОЦИТНА АНЕМИЯ
|
||
• Микросфероцитозата е най-честата наследствена
|
||
анемия в Северна Европа.
|
||
|
||
Спленомегалията е честа и се установява в над 75% от пациентите. Тежките хемолитични кризи изискват трансфузии на еритроцитни концентрати.
|
||
|
||
При хроничните и по-леки форми повишеното разрушаване на микросфероцитите се компенсира от повишена еритропоеза в костния мозък.
|
||
|
||
Холелитиазата е чест симптом при сфероцитната анемия, калкулозата е от пигментен тип
|
||
(билирубинови) , броя и обема им нараства с възрастта.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 76 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МИКРОСФЕРОЦИТНА АНЕМИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 77 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВРОДЕНИ ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
|
||
• ТАЛАСЕМИИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 78 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТАЛАСЕМИИ
|
||
• Таласемиите представляват количествени
|
||
смущения в синтеза на хемоглобина – генетично фиксирана и нарушена регулация на образуване на глобиновите вериги.
|
||
|
||
При β-таласемия е намален синтезът на β-веригите, при рядко срещаната α-таласемия е смутен
|
||
синтезът на α-веригите.
|
||
Хемоглобинови съчетания в нормалните
|
||
еритроцити:
|
||
Новородени:
|
||
Hb A1 (αα/ββ) – 20 – 40% Hb A2 (αα/δδ) – 0.5 – 1.5% Hb F (αα/γγ) – 60 – 80%
|
||
Възрастни:
|
||
Hb A1 (αα/ββ) – 97% Hb A2 (αα/δδ) – 2.5%
|
||
Hb F (αα/γγ) < 0.5% (следи)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 79 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТАЛАСЕМИЯ – КРЪВНА КАРТИНА
|
||
• Нормална кръвна картина
|
||
• Таргетни клетки при таласемия
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 80 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТАЛАСЕМИИ
|
||
• Таласемичният дефект се унаследява по законите на Мендел за доминантно автозомно унаследяване.
|
||
|
||
В зависимост от генотипа на родителите са
|
||
възможни 4 комбинации.
|
||
|
||
Практически най-често се наблюдават два възможни вида съчетания между родителските гамети.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 81 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Диагностичен алгоритъм при таласемия
|
||
• Анамнеза: раса, фамилна анамнеза, възраст, развитие
|
||
|
||
Физикален статус: кожна бледост, жълтеница, спленомегалия,
|
||
скелетни деформации, пигментации
|
||
|
||
Кръвна картина и биохимия:
|
||
Нв, MCV, MCH, хематокрит, морфология на Ер, ретикулоцити, включвания в Ер, еритробласти.
|
||
|
||
Миелограма или трепанобиопсия: еритробластна реакция на костния мозък.
|
||
Рентгенови изследвания
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 82 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ТАЛАСЕМИЯТА
|
||
• При леките форми – фолиева киселина и
|
||
витамини от група В.
|
||
• еритроцитни концентрати с цел да
|
||
• При тежките форми лечението е симптоматично с хемотрансфузии на
|
||
се
|
||
• поддържа хемоглобин над 95 g/l, за да се избегне изоставането във физическото развитие, костните промени и да се коригира анемичният синдром.
|
||
|
||
Поради развитието на вторична хемохроматоза (натрупване на желязо в паренхимните органи) е задължително лечението и с хелатори на желязото за извеждане на излишното желязо чрез урината (венозно или пер ос).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 83 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
|
||
• Вродени хемолитични анемии
|
||
• Придобити хемолитични анемии
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 84 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
|
||
• Анамнестични данни:
|
||
периодично побледняване и пожълтяване на кожата, потъмняване на урината,
|
||
болки в кръста, в корема и оплаквания, свързани с типичните прояви на хронична анемия.
|
||
|
||
Физикален статус:
|
||
спленомегалия, понякога с хемосидероза на кожата, жълтеница.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 85 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ
|
||
• Лабораторни изследвания: анемия, ретикулоцитоза, повишен общ и индиректен билирубин, пигменти в
|
||
урината-увеличен уробилиноген, повишена LDH (данни за цитолиза), възможно повишаване на АЛАТ и АСАТ,
|
||
повишено ниво на серумното желязо и кръвния феритин.
|
||
|
||
За някои анемии са необходими специализирани лаборатории – за електрофореза на Нв (за доказване на таласемии и хемоглобинози), за определяне на
|
||
еритроцитни ензими (за вродени ензимопатии), за
|
||
изследване на хаптоглобин, осмотична резистентност на еритроцитите (микросфероцитоза).
|
||
|
||
При вродените хемолитични анемии миелограмата няма тежестта на диагностичен метод.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 86 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Еритроцитните ензимопатии са заболявания, характеризиращи се с различна по степен
|
||
нарушения в ензимната функция на
|
||
еритроцитите, водещи до скъсена преживяемост и затруднения в нормалното им функциониране.
|
||
|
||
Най-честите хемолитични анемии от тази група са свързани с дефицит на Глюкозо-6 фосфат дехидрогеназата и пируват-киназата.
|
||
• ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ - ЕНЗИМОПАТИИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 87 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА АНЕМИИТЕ (1)
|
||
• Първо и основно: причината за анемия трябва да бъдат идентифициранa и коригиранa.
|
||
Уточнявяне на възникването на анемията: вродена или придобита.
|
||
Започване на етиологично лечение (анемия, в резултат на загуба на кръв от язва започва с лекарства, за да излекува язвата или операция за премахване на рак на дебелото черво, с хронична кръвозагуба и анемия).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 88 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА АНЕМИИТЕ (2)
|
||
|
||
Заместително лечение: желязо, В12, фолиева киселина, преливане на еритроцитна маса,
|
||
еритропоетинови препарати и др.
|
||
|
||
Продължителност на лечението: достатъчно, за корекция на анемията и запълване на железните депа. Може да продължи от 3 до 6 мес., в
|
||
зависимост от изчерпването на железните депа; възможно е лечението да продължи и по-дълго, ако причината за анемията не може да бъде овладяна.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 89 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• МЕХАНИЗЪМ НА ХЕМОСТАЗАТА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 90 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ДЕФИНИЦИЯ
|
||
• Хеморагичните диатези са заболявания, причинени от нарушения на различни механизми на хемостазата.
|
||
|
||
В едни случаи нарушенията са предимно в структурата и функциите на кръвоносните
|
||
съдове (вазопатии), в броя или функциите на
|
||
тромбоцитите (тромбоцитопении и тромбоцитопатии) и в трети – в коагулацията (коагулопатии).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 91 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОРАГИЧНИ ДИАТЕЗИ
|
||
• Заболяванията може да са вродени и най- често се унаследяват и придобити, като
|
||
придружават друго заболяване или се явяват като негово усложнение.
|
||
|
||
Обединяваща клинична проява са
|
||
кръвоизливите, в редки случаи могат допълнително се наблюдават микро-или макротромбози.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 92 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВАЗОПАТИИ - КЛИНИКА
|
||
• КЛИНИЧНИ ИЗЯВИ НА ВАЗОПАТИИТЕ:
|
||
|
||
петехии, екхимози, подкожни хематоми, суфузии, епистаксис,
|
||
гингиворагии, стомашно- чревни кръвоизливи (хематемезис и мелена), хематурии, белодробни кръвоизливи (хемоптое).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 93 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Дефиниция: Системно заболяване на малките съдове, определящо се като токсо- алергичен васкулит.
|
||
|
||
Отключващи фактори: инфекции, химически агенти, токсини, ухапвания от
|
||
насекоми, дефицит на С2 компонентата на комплемента, малигнени неоплазии.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 94 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 95 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Капиляротоксикозата е автоимунно
|
||
заболяване (имунната система атакува организма).
|
||
|
||
Малките кръвоносни съдове на кожата се
|
||
възпаляват (васкулит), започва
|
||
преминаване на еритроцити, което води до виолетов, надигнат обрив по краката, бедрата и ръцете.
|
||
|
||
Могат да бъдат засегнати ставите,
|
||
стомашно-чревния тракт и бъбреците с болка и спазми.
|
||
|
||
Засяга се всяка възраст, но най-често
|
||
засяга децата на възраст между 2 между и 11 год? Заболяването не е заразно.
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 96 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Патогенеза: Пурпурата е имунокомплексно
|
||
заболяване с отлагане на IgA, IgG и С3 в съдовете.
|
||
|
||
Васкулитът ангажира прекапилярите, капилярите и постакпилярите на кожата, гастроинтестиналния тракт, ставите и бъбреците.
|
||
|
||
Активирането на комплемента също има участие при формирането на кожните лезии.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 97 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Патогенеза: В 50% от болните се доказва ревматоиден фактор и IgA-съдържащи имунни комплекси, особено в ранните
|
||
стадии на болестта.
|
||
|
||
Откриват се и комплекси от IgA-фибронектин и IgA- антикардиолипинови антитела. Имунофлуоресценцията на кожата установява IgA антитела.
|
||
|
||
Високите титри на IgA антиентотелни антитела и повишените нива на тромбомодулин в серума се свързват с тежката
|
||
протеинурия и тежкото бъбречно засягане.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 98 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• КЛИНИЧНА КАРТИНА: Проявява се с палпираща се пурпура по кожата, засягане на ставите, бъбреците и ГИТ. Тези
|
||
класически симптоми се установяват по различно време и в различни комбинации.
|
||
|
||
Кожната форма се наблюдава в 50% в началото на болестта и е в зоната на уртикариален обрив, локализацията има
|
||
гравитационна зависимост и засяга ниско разположените части на ръцете и краката, глутеалната област. Той е
|
||
преходен и персистира няколко седмици и може да рецидивира. Лезиите са уртикариална пурпура до плаки,
|
||
лезии с хеморагични були и везикули.Лезиите по правило са симетрични!
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 99 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Ставната форма е втората по честота изява. Наблюдава се в началото на болестта в около 25% от болните.
|
||
|
||
Отокът по-скоро се дължи на периартикулярно възпаление, отколкото на излив или хемартроза. Най-често се ангажират коленните и глезенните стави.
|
||
|
||
Артритът е с кратка продължителност и отминава без остатъчни увреждания.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 100 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Бъбречната форма е сериозно усложнение и в повечето случаи определя дълготрайната прогноза на заболяването. Наблюдава се в около 20% от случаите.
|
||
|
||
Проявите варират от микроскопска
|
||
хематурия до прогресиращ глумерулонефрит (т.н. Хенох-нефрит).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 101 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Гастроинтестиналната форма е най-тежка и се обуславя от субмукозни и интрамурални
|
||
екстравазации на тъканна течност и кръв в резултат от мезентериален васкулит.
|
||
|
||
Болката е значителна и може да доведе до
|
||
неоправдани хирургически операции и резекции на черва. В някои случаи операцията е оправдана,
|
||
поради наличието на инфаркт на чревната стена, инвагинация, перфорация.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 102 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• Лабораторна диагноза: Няма специфични лабораторни показатели.
|
||
|
||
Изследванията на хемостазните показатели са нормални.
|
||
|
||
Тестът за капилярна токсичност на Rumpel Leede може да бъде положителен.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 103 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПУРПУРА НА SCHÖNLEIN-HENOCH
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ: Средство на избор - хепарин и кортикостероиди.
|
||
|
||
При хепаринът дозата е от 40 Е венозно и 20 Е подкожно с последваща радукция.
|
||
|
||
Обичайната доза на кортизона е от 1 mg/kg дневно венозно.
|
||
Лечението продължава до постигане на ефект (4-6 седм.). Постепенно дозата се намалява с по 10 mg седм. до дневна доза от 20 mg, след което се намаля с 5 mg седм.
|
||
|
||
При бъбречно ангажиране се прилагат и комбинации с кортизон, алкилиращи агенти, имуносупресори, антикоагуланти и плазмафереза.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 104 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТРОМБОЦИТОПЕНИИ
|
||
• Разнородна група заболявания, дължащи се на различни
|
||
причини при които броя на тромбоцитите е под 150 G/l.
|
||
|
||
Патогенетичната класификация ги разделя на 2 групи:
|
||
|
||
Хипопродуктивни форми (централен тип) – с намалена количествено или качествено тромбоцитопоезата.
|
||
|
||
Хипердеструктивно и консумативни форми (периферен тип) – с
|
||
нормална или повишена тромбоцитна продукция, но поради различни
|
||
причини тромбоцитите бързо се разрушават, консумират или отстраняват от циркулацията.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 105 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТРОМБОЦИТОПЕНИИТЕ
|
||
• Тромбоцитопении поради намалена продукция.
|
||
Наследствени тромбоцитопении
|
||
Придобити тромбоцитопении
|
||
при хипо- и аплазии на костния мозък
|
||
при инфилтрация на костния мозък от неоплазми
|
||
при мегалобластни анемии
|
||
при инфекциозни заболявания
|
||
Тромбоцитопении поради повишена деструкция
|
||
Автоимунна тромбоцитопенична пурпура
|
||
Автоимунен тромбоцитопеничен синдром
|
||
Лекарствени имунни тромбоцитопении
|
||
Алоимунни тромбоцитопении
|
||
Тромбоцитопении поради повишена консумация и есквестрация
|
||
Синдром на дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК)
|
||
Тромботична тромбоцитопенична пурпура (ТТП)
|
||
Хиперспленен синдром
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 106 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КОАГУЛОПАТИИ
|
||
• Коагулопатиите са вродени и придобити състояния, предизвикани от дефицит или
|
||
функционален дефект в структурата на един
|
||
или повече плазмени коагулационни фактори.
|
||
• ДЕФИНИЦИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 107 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛАСИФИКАЦИЯ НА КОАГУЛОПАТИИТЕ
|
||
• І. ВРОДЕНИ КОАГУЛОПАТИИ:
|
||
- Хемофилия А
|
||
Хемофилия В
|
||
Болест на Вилебранд
|
||
Афибриногенемия и хипофибриногенемия
|
||
Дисфибриногенемия
|
||
Дефицит на фактор ІІ
|
||
Дефицит на фактор V
|
||
Дефицит на фактор VІІ
|
||
Дефицит на фактор Х
|
||
Дефицит на фактор ХІ
|
||
Дефицит на фактор ХІІ
|
||
Дефицит на фактор ХІІІ
|
||
Дефицит на антитромбин ІІІ
|
||
Дефицит на протеин С
|
||
Дефицит на протеин S
|
||
Дефицит на плазминоген
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 108 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛАСИФИКАЦИЯ НА КОАГУЛОПАТИИТЕ
|
||
• ІІ. ПРИДОБИТИ КОАГУЛОПАТИИ:
|
||
|
||
Придобити нарушения на факторите на протромбиновия комплекс: хеморагична болест на новороденото, недостатъчна резорбция на витамин К, лечение с орални антикоагуланти
|
||
|
||
Чернодробни заболявания.
|
||
|
||
Придобити инхибитори: срещу фактор VІІІ и други коагулационни фактири,
|
||
циркулиращи антикоагуланти при системен лупус.
|
||
|
||
ДИК синдром.
|
||
|
||
Патологично активирана (първична) фибринолиза.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 109 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВРОДЕНИ КОАГУЛОПАТИИ
|
||
• ЧЕСТОТА: Проучванията в света сочат, че 1 болен се среща на 10 000-20 000 мъже и
|
||
5 000 000 жени.
|
||
|
||
У нас на 100 000 души се падат по 4.2 болни от хемофилия.
|
||
|
||
Регистрирани са над 700 души с хемофилия А и над 100 – с хемофилия В.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 110 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВРОДЕНИ КОАГУЛОПАТИИ
|
||
• ИСТОРИЯ: Най-често срещаното заболяване от тази група е хемофилия А. Това е заболяване описвано още от древността.
|
||
|
||
Наименованието му произлиза от гръцките думи
|
||
haima – кръв и philein – любов.
|
||
|
||
Заболяването е известно като болест на кралските фамилии, от които най-известна е фамилията на
|
||
кралица Виктория.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 111 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОФИЛИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 112 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОФИЛИИ
|
||
• ТИП НА ХЕМОФИЛИЯТА - А ИЛИ В
|
||
|
||
ФОРМА НА ХЕМОФИЛИЯТА
|
||
ТЕЖКА
|
||
СРЕДНО ТЕЖКА
|
||
ЛЕКА
|
||
• ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ:
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 113 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВРОДЕНИ КОАГУЛОПАТИИ
|
||
• Хемофилия А е класически пример за
|
||
наследствено заболяване, предавано по полово рецесивен тип.
|
||
|
||
Боледуват само мъжете, а жените са носителки на хемофилната наследственост.
|
||
|
||
Синовете на болните хемофилици са винаги здрави, а дъщерите им – винаги носителки
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 114 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ВРОДЕНИ КОАГУЛОПАТИИ
|
||
• ПАТОГЕНЕЗА: Хемофилия А се дължи на мутация в гена на фактор VІІІ, който е разположен на половата хромозома Х. Той е разположен на дългото рамо на хромозомата, в близост до гена на Г-6ФД.
|
||
|
||
Заболяването се дължи на широк спектър от различни мутации в гена (инверсии, делеции, реаранжиране и др.). Молекулата на фактор VІІІ при генен дефект е неустойчива, не се натрупва в
|
||
циркулацията.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 115 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ХЕМОФИЛИЯ - А
|
||
• КЛИНИЧНА КАРТИНА: Въпреки че хемофилията е вродено
|
||
заболяване и кръвта от пъпната връв не съдържа фактор VІІІ, кърмачетата дори при тежко изразени форми не кървят през първите 3-6 месеца след раждане.
|
||
|
||
Кръвоизливите се дължат на незначителна травма, незабележима за болния, така че той да определи кръвоизлива като “спонтанен”.
|
||
|
||
Първите кръвоизливи настъпват когато децата започнат да
|
||
получават първите травми (да сядат, да пълзят), хематоми по тазовата мускулатура, по главата и бедрата. При поникване
|
||
за зъбите могат да кървят със седмици. По-късно се появяват
|
||
първите хемартрози.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 116 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• УНАСЛЕДЯВАНЕ НА ХЕМОФИЛИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 117 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• УНАСЛЕДЯВАНЕ НА ХЕМОФИЛИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 118 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТЕЖКА ФОРМА ХЕМОФИЛИЯ А
|
||
• КРЪВОИЗЛИВ
|
||
ХРОНИЧЕН СИНОВИТ
|
||
АРТРОПАТИЯ
|
||
АНКИЛОЗА
|
||
• РАЗВИТИЕ НА ХЕМАРТРОЗИТЕ
|
||
• РАЗВИТИЕ НА РАЗВИТИЕ НА МУСКУЛНИТЕ ХЕМАТОМИ
|
||
• КРЪВОИЗЛИВ
|
||
КОНТРАКТУРА
|
||
ПСЕВДОТУМОР (ПСЕВДОКИСТА)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 119 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТЕЖКА ФОРМА
|
||
• ВЪТРЕЧЕРЕПНИ КРЪВОИЗЛИВИ
|
||
СТОМАШНОЧРЕВНИ КРЪВОИЗЛИВИ
|
||
РЕТРОПЕРИТОНЕАЛНИ КРЪВОИЗЛИВИ
|
||
ЕЗИК, ШИЯ, ФАРИНКС
|
||
ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА
|
||
• ТЕЖКА ФОРМА ХЕМОФИЛИЯ А
|
||
• ЖИВОТОЗАПЛАШВАЩИ ЛОКАЛИЗАЦИИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 120 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ТЕЖКА ФОРМА
|
||
• ЗЪБНИ ЕКСТРАКЦИИ
|
||
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
||
НЕВРОХИРУРГИЯ
|
||
ОРТОПЕДИЯ
|
||
ГРЪДНА ХИРУРГИЯ
|
||
КОРЕМНА ХИРУРГИЯ
|
||
• ТЕЖКА ФОРМА ХЕМОФИЛИЯ А
|
||
• КРЪВОИЗЛИВИ ПРИ:
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 121 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕКА ФОРМА
|
||
• ТРАВМИ И ОПЕРАЦИИ
|
||
РАЗЛИЧНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ
|
||
СЛУЧАЙНО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ
|
||
БЕЗ СЕРИОЗНИ СТАВНИ УВРЕЖДАНИЯ
|
||
• ЛЕКА ФОРМА ХЕМОФИЛИЯ А
|
||
• КРЪВОИЗЛИВИ ПРИ:
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 122 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АНАМНЕСТИЧНИ ДАННИ
|
||
• МИНАЛИ СПОНТАННИ ХЕМОРАГИИ
|
||
ПЪРВИ ПРОЯВИ НА ХЕМОРАГИИ
|
||
МЕНОРАГИИ И МЕТРОРАГИИ
|
||
МИНАЛИ ТРАВМАТИЧНИ И ОПЕРАТИВНИ ХЕМОРАГИИ
|
||
КРЪВОИЗЛИВИ СЛЕД РАЖДАНЕ
|
||
ЗАЗДРАВЯВАНЕ НА РАНИ
|
||
ФАМИЛНА ОБРЕМЕНЕНОСТ
|
||
СЪПЪТСТВАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
|
||
ПРИЕМАНЕ НА МЕДИКАМЕНТИ
|
||
ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ
|
||
ВРЕДНИ НАВИЦИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 123 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ФИЗИКАЛЕН СТАТУС ПРИ ХЕМОФИЛИЯ
|
||
• КОЖНИ ХЕМОРАГИИ
|
||
КОЖНИ ХЕМАНГИОМИ
|
||
ХЕМАРТРОЗИ И МУСКУЛНИ ХЕМАТОМИ
|
||
ВИСЦЕРАЛНИ КРЪВОИЗЛИВИ
|
||
ЖЪЛТЕНИЦА
|
||
ХЕПАТОМЕГАЛИЯ И СПЛЕНОМЕГАЛИЯ
|
||
ЛИМФАДЕНОМЕГАЛИЯ
|
||
ХИПЕРЕЛАСТИЧНОСТ НА КОЖАТА
|
||
ШОКОВО СЪСТОЯНИЕ
|
||
СЕПСИС
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 124 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОЗА
|
||
• АЛГОРИТЪМ
|
||
СКРИНИРАЩА КОНСТЕЛАЦИЯ ОТ ТЕСТОВЕ
|
||
ДИФЕРЕНЦИРАНИ ТЕСТОВЕ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 125 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛАБОРАТОРНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХЕМОФИЛИЯ А
|
||
• Тежка форма – ниво на фактор VІІІ под 1%.
|
||
• Средно тежка форма – ниво на фактор VІІІ между 1 и 5%
|
||
• Лека форма – ниво на фактор VІІІ между 6 и 30%.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 126 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛИНИЧНИ ИЗЯВИ СПОРЕД ТЕЖЕСТТА
|
||
• При тежката форма клиничната картина е особено богата и тежка, като хемартрозите са най-типичната изява.
|
||
|
||
При средно-тежката форма проявите са по-леки.
|
||
|
||
При леката форма кръвоизливите могат да настъпят късно, в зряла възраст. Те се провокирани – след
|
||
екстракция на зъб, травма или операция
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 127 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ДИАГНОЗА НА ХЕМОФИЛИЯ А
|
||
• Съвременната диагностика позволява да се извършва и пренатална диагностика, както и доказване на носителство на хемофилна
|
||
наследственост.
|
||
|
||
Етапите на пренаталната диагностика са: амниоцентеза, изследване на хорионни въси, директно изследване на фетална кръв.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 128 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОФИЛИЯ-А
|
||
• Количеството препарат зависи от:
|
||
Вида на кръвоизлива Формата на хемофилия
|
||
|
||
Времето на полуживот на фактор VІІІ (12 ч!)
|
||
|
||
Възстановяването in vivo на прелятата активност в циркулацията на болния.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 129 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОФИЛИЯ - А
|
||
• Практически ориентир за изчисляване на количеството на фактор VІІІ, което трябва да се приложи на болен от хемофилия А е
|
||
установения факт, че
|
||
|
||
преливането на 1 U/kg телесна маса повишава в циркулацията нивото на фактор VІІІ с 2%.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 130 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Хемофилия В
|
||
• При нейното лечение се има предвид, че дозите на кг. телесна маса са 1.5-2 пъти по-високи от тези при хемофилия А. Повторните вливания се правят през 24 ч интервали, поради по-дългото време на
|
||
полуживот на фактор ІХ (18-30 ч!).
|
||
|
||
Една единица фактор ІХ прелята на килограм телесна маса повишава нивото на фактор ІХ в циркулацията с 1%.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 131 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЦЕЛИ НА ЛЕЧЕНИЕТО
|
||
• ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ ОВЛАДЯВАНЕ НА КРЪВОИЗЛИВИТЕ
|
||
|
||
ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА ПАЦИЕНТА
|
||
|
||
ПРОТЕКЦИЯ НА ОЗДРАВИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
|
||
|
||
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БЪДЕЩИ УСЛОЖНЕНИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 132 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА КРЪВОИЗЛИВИТЕ
|
||
• КОМПЛЕКСНО
|
||
|
||
СПЕЦИФИЧНО (СПОРЕД ВИДА НА КРЪВОИЗЛИВА)
|
||
|
||
|
||
РАННО
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 133 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПРОФИЛАКТИКА НА КРЪВОИЗЛИВИТЕ
|
||
• ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА
|
||
|
||
ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА
|
||
|
||
КРАТКОСРОЧНА ПРОФИЛАКТИКА
|
||
|
||
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОФИЛАКТИКА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 134 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ХЕМОФИЛИИТЕ
|
||
• УСЛОЖНЕНИЯ ОТ ЗАБОЛЯВАНЕТО:
|
||
СИНОВИТИ И АНКИЛОЗИ
|
||
КОНТРАКТУРИ
|
||
ПСЕВДОТУМОРИ
|
||
|
||
УСЛОЖНЕНИЯ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО:
|
||
ТРАНСМИСИВНИ ИНФЕКЦИИ
|
||
ИНХИБИТОРИ
|
||
ПРИОНОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 135 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПРИДОБИТИ КОАГУЛОПАТИИ
|
||
• СИНДРОМ
|
||
НА ДИСЕМИНИРАНА ИНТРАВАЗАЛНА КОАГУЛАЦИЯ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 136 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ДЕФИНИЦИЯ
|
||
• ДИК синдромът е сложен патологичен процес, в основата на който лежи
|
||
дисеминирано вътресъдово съсирване на ниво микроциркулация, с възникване на
|
||
тромбози и кръвоизливи, тъканна хипоксия, ацидоза, водещи до дълбоки нарушения във функциите на различни органи и системи.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 137 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОТКЛЮЧВАЩИ ФАКТОРИ (1)
|
||
• Прокоагулационни стимули, действащи на различни етапи на коагулационната каскада:
|
||
|
||
На ранен етап - нахлуване в циркулацията на вещества с активност на тъканен тромбопластин, активиращи външната система на
|
||
кръвосъсирването.
|
||
|
||
На междинен и по-късен етап - туморни
|
||
екстракти (активират Х фактор), змийски отрови (протеолитични ензими, които превръщат фибриногена във фибрин).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 138 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОТКЛЮЧВАЩИ ФАКТОРИ (2)
|
||
• То водят до увреждане на съдовите епители и оголване на колагена (при остри алергични и имунни васкулити).
|
||
Настъпва агрегация на тромбоцитите и отделяне на тромбоцитния фактор 3 активиране на фактор ХII.
|
||
|
||
Фактор ХII се активира и при контакт с чужди повърхности (например екстракорпорално кръвообръщение, аферези, диализи).
|
||
|
||
От увредените съдови ендотели се освобождават и субстанции с активност на тъканен тромбопластин.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 139 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Грам отрицателни инфекции ендотоксинемия, която отключва ДИК: чрез директно активиране на фактор ХII (липид А на бактериалните миозахариди го активира директно).
|
||
|
||
Активираният фактор ХII активира каликреин- кининовата система кинините активират фактор VII и оттам и вътрешната система на тромбопластинобразуването.
|
||
• ОТКЛЮЧВАЩИ ФАКТОРИ (3)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 140 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Друг механизъм е активиране на външната система, чрез освобождаване на тромбопластин от левкоцитите (особено от моноцитите) при възникнала
|
||
ентотоксинемия.
|
||
• ОТКЛЮЧВАЩИ ФАКТОРИ (4)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 141 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Грам отрицателни инфекции ендотоксинемия, която отключва ДИК: чрез директно активиране на фактор ХII (липид А на бактериалните миозахариди го активира директно).
|
||
|
||
Активираният фактор ХII активира каликреин- кининовата система кинините активират фактор VII и оттам и вътрешната система на тромбопластинобразуването.
|
||
• ОТКЛЮЧВАЩИ ФАКТОРИ (5)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 142 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТОРИ
|
||
• Индуцират и повишават тежестта на ДИК:
|
||
шок;
|
||
ацидоза;
|
||
хипоксемия;
|
||
хиперазотемия;
|
||
съдова стаза;
|
||
чернодробна недостатъчност;
|
||
повишен кръвен вискозитет (дехидратация с хемоконцентрация).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 143 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• СИНДРОМ НА ДИСЕМИНИРАНА ИНТРАВАЗАЛНА КОАГУЛАЦИЯ
|
||
• ИНФЕКЦИИ
|
||
АКУШЕРСКИ УСЛОЖНЕНИЯ
|
||
ИНТРАВАЗАЛНА ХЕМОЛИЗА
|
||
ШОК
|
||
СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
|
||
ОПЕРАТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ
|
||
ЗМИЙСКИ ОТРОВИ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 144 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АКТИВИРАНЕ НА КОАГУЛАЦИЯТА
|
||
• АКТИВИРАНЕ НА ВЪНШНАТА СИСТЕМА
|
||
|
||
|
||
АКТИВИРАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА СИСТЕМА
|
||
|
||
|
||
АКТИВИРАНЕ НА ФАКТОР Х ИЛИ ІІ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 145 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПАТОГЕНЕЗА ПРИ ДИК
|
||
• Образуваните кръвни съсиреци (тромбоцити, еритроцити и левкоцити) запушват кръвотока, с последващи хипоксия и некрози.
|
||
|
||
Еритроцитите, минаващи покрай тромба, се разрушават
|
||
(микроангиопатична анемия).
|
||
|
||
Активираният фактор ХII активира каликреин-кининовата система.
|
||
|
||
Кинините (дори и в ниска концентрация) имат разностранно биологично действие и предизвикват: вазодилатация
|
||
(спадане на RR), потискане на миокардната контрактилност, повишен съдов пермеабилитет, болка и т.н.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 146 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОСНОВЕН ПАТОГЕНЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ (1)
|
||
• Независимо от това кои механизми действат, в
|
||
циркулацията се образува тромбин, който превръща
|
||
фибриногена във фибрин.
|
||
|
||
Образуват се фибрин-мономери:
|
||
една част от тях полимеризира и образуват фибринов съсирек,
|
||
друга част от тях се свързват с интактни
|
||
фибриногенови молекули и ранните ФДП (X и Y) като се образуват разтворими фибрин-мономерни
|
||
комплекси (РФМК).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 147 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Консумират се и част от останалите фактори на
|
||
съсирването: факторите V, VIII, ХIII и по-малко: II,VII, IХ и Х факторите.
|
||
|
||
Антитромбин III (АТ III) също се консумира.
|
||
|
||
Отлагането на фибрин в микроциркулацията стимулира локалната вторична фибринолиза.
|
||
• ОСНОВЕН ПАТОГЕНЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ (2)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 148 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• АКТИВИРАНЕ НА КОАГУЛАЦИЯТА
|
||
|
||
АМПЛИФИКАЦИЯ НА КОАГУЛАЦИЯТА
|
||
АКТИВИРАНЕ ИЛИ ИНХИБИЦИЯ НА ФИБРИНОЛИЗАТА
|
||
• ФАЗИ НА ДИК СИНДРОМА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 149 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ОСНОВНА ТРИАДА ПРИ ДИК
|
||
• Доказва се ниско ниво на циркулиращия плазминоген (поради консумацията му);
|
||
|
||
В циркулацията се установява наличието на повишени количества ФДП;
|
||
|
||
Установява се липсата на системно активирана фибринолиза и дори понижена активност (поради ниското ниво на плазминогена).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 150 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЕТАПИ ПРИ ДИК (1)
|
||
• ПЕРИОД НА ХИПЕРКОАГУЛАЦИЯ: с вътресъдова агрегация на кръвните клетки, активиране на други плазмени ензимни
|
||
системи (каликреин-кининовата), блокиране на органната микроциркулация (бели дробове, бъбреци, сърце и черен дроб). Тази фаза се развива бурно, за минути и води до тежък
|
||
шок.
|
||
|
||
Тази първа фаза е не само вътресъдово съсирване, а
|
||
комплексен протеолитичен взрив, при който се активират и
|
||
същевременно изчерпват повече или по-малко
|
||
инхибиторните механизми (АТ III), други плазмени протеолитични системи (каликреин-кининовата, комплементарната, фибринолитичната).
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 151 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ПЕРИОД НА ИЗТОЩЕНИЕ на коагулационните механизми (консумация на факторите I, V, VIII, ХIII и тромбоцитите), а също така и на инхибиторите (АТ III)
|
||
|
||
Натрупване на патологични инхибитори – фибрин деградационни продукти (ФДП).
|
||
• ЕТАПИ ПРИ ДИК (2)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 152 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛИНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ УСЛОЖНЯТ С ДИК СИНДРОМ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 153 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛИНИЧНА КАРТИНА (1)
|
||
• Характеризира се с проявите на основното заболяване;
|
||
|
||
Признаци на хемокоагулационния шок (при острите форми);
|
||
|
||
Блокада в микроциркулацията в органите, с тежка тъканна хипоксия и ацидоза;
|
||
|
||
Настъпва тежка дистрофия и дисфункция на органите, тромбохеморагични прояви.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 154 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛИНИЧНА КАРТИНА (2)
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 155 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• КЛИНИЧНИ ФОРМИ НА ДИК (1)
|
||
• Настъпва при бързо нахлуване на коагулационни субстанции (при мастна емболия при счупвания, травматологични операции, остър сепсис, остра хемолиза, ухапване от змии, емболия от околоплодните води). Засягат се белите дробове и бъбреците (бъбречна недостатъчност, белодробен оток).
|
||
|
||
Хеморагичният синдром настъпва във втората фаза на острия ДИК при изчерпване коагулационния потенциал и се проявява в профузни
|
||
кръвоизливи от матката (акушерска патология), на оперативното поле
|
||
(при операции), на местата на мускулните и венозни инжекции,
|
||
множество спонтанни кръвоизливи по кожата и лигавиците, епистаксис,
|
||
стомашно-чревни хеморагии, хематурия.
|
||
|
||
Изтичащата кръв остава течна и не се съсирва.
|
||
• ОСТЪР ДИК
|
||
• Има 2 клинични форми на ДИК синдрома:
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 156 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Най-често тази форма е протрахирана във времето, с ондулиращ ход;
|
||
|
||
Тя се проявява с кожни хеморагии,
|
||
епистаксис, хематурия, склонност към суфузии по кожата.
|
||
• КЛИНИЧНИ ФОРМИ НА ДИК (2)
|
||
• ХРОНИЧЕН ДИК
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 157 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• РУТИННИ ЛАБОРАТОРНИ ОТКЛОНЕНИЯ ПРИ ДИК СИНДРОМ
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 158 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ДИК СИНДРОМА – ТАКТИКА
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ОСНОВНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ
|
||
|
||
ВАРИАНТИ
|
||
ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ И ХИПОФИБРИНОГЕНЕМИЯ БЕЗ ХЕМОРАГИИ
|
||
ХЕМОРАГИИ ПРИ ОВЛАДЯН ОТКЛЮЧВАЩ МЕХАНИЗЪМ
|
||
ХЕМОРАГИИ ПРИ НЕОВЛАДЯН ОТКЛЮЧВАЩ МЕХАНИЗЪМ
|
||
АКТИВИРАНА ФИБРИНОГЕНОЛИЗА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 159 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ДИК СИНДРОМА – СТРАТЕГИЯ
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ОСНОВНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ
|
||
|
||
АНТИКОАГУЛАНТНО ЛЕЧЕНИЕ
|
||
ХЕПАРИН
|
||
АНТИТРОМБИН ІІІ
|
||
АКТИВИРАН ПРОТЕИН С
|
||
ЗАМЕСТВАЩО ЛЕЧЕНИЕ С КРЪВНИ ПРОДУКТИ
|
||
АНТИПРОТЕАЗНИ И АНТИФИБРИНОЛИТИЧНИ СРЕДСТВА
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 160 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• ЛЕЧЕНИЕ НА ДИК
|
||
• Лечението е в 2 основни посоки
|
||
|
||
Етиологично лечение: най-важното !
|
||
|
||
|
||
Патогенетично лечение:
|
||
|
||
В острата фаза - хепарин
|
||
|
||
В хроничната фаза - заместителна терапия с тромбоцити, плазма, АХП и др.
|
||
|
||
|
||
--- SLIDE 161 ---
|
||
TEXT CONTENT:
|
||
• Благодаря за вниманието!
|
||
|