1 line
17 KiB
HTML
1 line
17 KiB
HTML
<p><strong>36 Основни симптоми и синдроми при заболявания на отделителната система .Функционално изследване на ОС.</strong></p><p> <strong>1. Полиурия (polyuria) – </strong>увеличено отделяне на урина над 2000 ml/24 h. Разделя се на: физиологична (при прием на много течности) и патологична – при захарен диабет, безвкусен диабет, отоци и др. </p><p><strong>2. Олигурия (oliguria) – </strong>намалено отделяне на урина под 500 ml (диуреза между 100 и 500 ml/24 h). Тя е физиологична – при прием на много малко течности, консумация на суха храна, обилно изпотяване, висока t на околната среда, и патологична – при бъбречни и сърдечни заболявания, набиране на отоци и др. </p><p><strong>3. Никтурия (nicturia</strong>) – нощно уриниране. При никтурия през нощта се отделя повече урина отколкото през деня. Среща се при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, хипертрофия на простата и др. </p><p><strong>4. Полакиурия (pollakiuria) </strong>– често уриниране на малки количества. Наблюдава се при цистит, простуди, пиелонефрит, простатен аденом и др. </p><p><strong>5. Дизурия (disuria) </strong>– чести, мъчителни позиви за уриниране, съп-роводени с парене, смъдене, болка и чувство за недовършено уриниране. Дизурията е проява на възпалителни заболявания на долните пикочни пъ-тища – при цистит, уретрит. </p><p><strong>6. Хематурия – </strong>кръв в урината. Урината става розова до червена. Наблюдава се при бъбречнокаменна болест, остър гломерулонефрит и др. </p><p><strong>7. Протеинурия (proteinuria) – </strong>наличие на белтък в урината над 150 mg/24 h. Основна причина е нарушената пропускливост на гломерул-ния филтър. </p><p><strong>8. Бъбречна хипертония </strong>– наблюдава се при редица бъбречни заболявания – гломерулонефрити, пиелонефрити, диабетна нефропатия, стеснение на бъбречната артерия и др. Бъбречната хипертония се развива на базата на следните механизми: задръжка на натрий и Н2О; активиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон; потиснати механизми за понижаване на артериалното налягане (простагландини и каликреин-кинини). </p><p><strong>9. Нефрозен синдром – </strong>клинико-лабораторен синдром, включващ: – високостепенна протеинурия; – хипопротеинемия и масивни отоци; – хиперлипопротеинемия и липидурия.<strong> Етиология: </strong>Нефрозният синдром се наблюдава най-често при гломерулонефрити, диабетна нефропатия, нефропатия на бременността, отравяне с медикаменти и тежки метали и др. </p><p><strong>Клинична картина: </strong>Най-характерната проява на нефрозния синдром са отоците. Те се локализират по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум, а в по-късните стадии се наблюдават изливи и в коремната и плевралната кухина и перикарда. Когато отокът е в подкожната тъкан на цялото тяло, се нарича <strong>аназарка. </strong>Бъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. Болните съобщават за тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. Общото количество на урината е намалено, а лабораторните изследвания установяват високостепенна протеин-рия ,клирънсът на креатинина (Скреат)е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триг-лицериди, силно повишена СУЕ. </p><p><strong>Лечение: </strong>Лекува се основното заболяване, довело до нефрозен синд-ром. Основната терапия включва: Диета – строго безсолна, с увеличен внос на белтъчини, намален на мазнини и въглехидрати; – Медикаментозно лечение с кортикостероиди, имуносупресори (имуран, циклофосфамид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), антикоагуланти, диуретици. – Вливания на хуман-албумин, плазма или плазмозаместители при тежка хипопротеинемия. </p><p><strong>Патологични отклонения: </strong></p><p><strong>Протеинурия – </strong>белтък в урината; в зависимост от количеството му бива: лека, умерена, значителна. Физиологично протеинурия има при но-вородени до 5-10 ден след раждането; бременност; преходна протеинурия при физическо натоварване; патологична протеинурия при гломерулонеф-рит, пиелонефрит и др. </p><p><strong>Глюкозурия </strong>– наличие на захар в урината. Среща се при захарен ди-абет, заболявания на бъбреците, панкреаса, черния дроб, ЦНС и др.; </p><p><strong>Кетонурия – </strong>наличие на кетонни тела в урината (ацетон, ацетоцетна киселина и бета-оксимаслена киселина). Среща се при декомпенсиран заха-рен диабет, диабетна кома, обилни повръщания и диарии, интоксикации и др. </p><p><strong>Хематурия </strong>– кръв в урината. Среща се при бъбречно-каменна бо-лест, туморни процеси в отделителната система, бъбречен инфаркт, хемо-рагични диатези и др. </p><p><strong>Билирубинурия </strong>– билирубин в урината. Среща се при хепатити и други заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. </p><p><strong>Уробилиногенурия – </strong>увеличен уробилиноген в урината. Среща се при заболявания на черния дроб, хемолитични анемии и др.18 </p><p><strong>3. Микроскопско изследване на уринния седимент </strong>-При продължителен престой на урината или центрофугиране, крис-талите и формените елементи на урината се утаяват (седиментират) и мо-гат да се видят под микроскоп. Изследването на седимента на урината включва определяне на наличието на еритроцити, левкоцити, епителни клетки, цилиндри, туморни клетки, бактерии, кристали, соли и др. </p><p><strong>4. Микробиологично изследване (урокултура) на урината </strong>-С него се цели да се изолират микроорганизми от урината. Нормал-ната урина е стерилна. </p><p>ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ </p><p>1. <strong>Проба за концентрация на урината по Фолхард (Folhard) – </strong>из-следване на специфично тегло на урината при спазване на строг режим на хранене и ограничен до минимум прием на течности. Целта е да се преце-ни до каква степен е съхранена концентрационната способност на бъбрека. </p><p>2. <strong>Проба за разреждане на урината по Фолхард – </strong>изследване на специфично тегло на урината при обременяване с течност. Целта е да се пре-цени до каква степен е съхранена разредителната способност на бъбрека. </p><p>3. <strong>Проба на Зимницки – </strong>предназначена е за изследване на концен-трационната и разредителната способност на бъбрека без обременяване на болния с режим на хранене или прием на течности. </p><p><strong>4. Клирънсови проби – </strong>използват се за оценка на очистителната функция на бъбреците. Бъбречният клирънс (очистване) на дадено вещест-во представлява количеството кръв, изразено в ml, което се очиства напъл-но от това вещество за единица време (1 min). Използват се клирънс на креатинин, на пикочна киселина, на урея и др. </p><p>ИНСТРУМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ </p><p><strong>Рентгенови изследвания на бъбреците </strong></p><p><strong>1. Обзорна или нативна (суха) рентгенография </strong>на бъбреците – дава ориентация за големината и местоположението на бъбреците и за на-личие на конкременти в отделителната система, когато те са рентгеноконт-растни (фосфатни и оксалатни камъни).</p><p><strong>2. Венозна (екскреторна) урография – </strong>посредством въвеждане на контрастни йод-съдържащи вещества се изобразява отделителната система и се получава информация за морфологичното и функционалното състоя-ние на бъбреците и пикочните пътища – чашки, легенчета, уретери и пико-чен мехур. Изследването е противопоказано при алергия към рентгенови контрастни вещества и при напреднала бъбречна недостатъчност. Необхо-дима е предварителна подготовка на болния – 2-3 дена безцелулозна диета, приемане на активен въглен или адсорган в деня преди изследването, очистителна клизма вечерта и сутринта преди изследването. </p><p><strong>3. Ретроградна (асцендентна) пиелография – </strong>метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища – бъб-речни папили, чашки, легенчета, уретери. Извършва се с контрастно ве-щество, което се вкарва през уретрален катетър. </p><p><strong>4. Бъбречна ангиография (реновазография) – </strong>метод за изобразя-ване на съдовата система на бъбреците чрез въвеждане на контрастна ма-терия с катетър през феморалната артерия. </p><p><strong>Ултразвуково изследване на бъбреците (ехография) </strong>-Ехографията е широко използван съвременен, неинвазивен и лесно достъпен метод за проследяване състоянието на бъбречния паренхим и ле-генче. С него се определят местоположението и размерите на бъбреците, открива се наличието на конкременти, хидронефроза, туморни и кистозни образувания на бъбреците и др. Методът няма противопоказания за при-ложение, може да се извършва многократно, при всички болни, вкл. и при деца и бременни. </p><p><strong>Компютърна аксиална томография (КАТ) </strong>-Провежда се с компютърен томограф за цяло тяло. Методът е особе-но информативен при туморни процеси, кисти, абсцеси на бъбреците. </p><p><strong>Радиоизотопни изследвания на бъбреците </strong>-Тези изследвания намират широко приложение поради достъпността, многостранността на получаваната информация и лесния начин на изпъл-нение.</p><p><strong>1. Изотопна нефрография </strong>– метод, при който със специална апара-тура се регистрира постъпването, натрупването и излъчването на даден изотоп (йод-131-хипуран) от бъбреците. Изотопът се въвежда по венозен път, а получените данни се изобразяват графично за всеки бъбрек поотделно. </p><p><strong>2. Бъбречна сцинтиграфия – </strong>метод, при който се изобразява разп-ределението на изотопа в бъбречния паренхим. По този начин се получава информация за формата, големината, местоположението и структурата на бъбреците, наличието на кисти, тумори и т.н. </p><p><strong>Бъбречна биопсия </strong>-Метод, при който чрез пункция със специална игла се взема бъбречна тъкан за хистологично изследване. Бъбречната биопсия дава полезна ин-формация и се използва за диагностично уточняване на неясни протеину-рии, гломерулонефрити </p> |