1 line
18 KiB
HTML
1 line
18 KiB
HTML
<p>2 Изследване на ДС.Основни симптоми и синдроми на заболявания на ДС.Физиклани и спциални методи на изследване </p><p><strong>Основни симптоми на ДС:</strong></p><p><em>*Диспнея/задух</em>/-усилено и учестено напрегнато дишане с участието на спомагателна дих.мускулатура/обективна диспнея/.придружено с чувство на затруднено дишане и недостиг на въздух/субективна диспнея/.Задухът може да бъде-инспираторен(затруднено вдишване)-при чуждо тяло/тумори ;експираторен(затрудено издишване-при заболявания на б.дробове).</p><p><em>*Цианоза(посиняване)-</em>може да е централна и периферна.Централна-недостатъчно насищане на ар.кръв с кислород в б.дробове.Проявява се по устните,лицето бързо се коригира с подавен ана кислород;дължи се на дих.недостаъчност или недостатъчно кислород в околната среда.Среща се при хрон.бронхит,белодробен емфизием ,бронх.астма и др.Периферна-дължи се на забавяне на кръвния ток и недостатъчно оросяване на тъканите.При общи и местни нарушения на кръвообръщението.Среща се при сърд.недостатъчност,при венозно или артериално запушване.Слабо се повлиява от вдишване на кислород.</p><p><em>*Гръдна болка</em>-болезнено усещане в предните,страничните и задните части на гръдния кош</p><p>-Париентална-поражда се в органите на гръдната стена и се провежда по междуребрените нерви.Усеща се повърхностно,локализирана е добре,силна и рязка при вдишване,кашлица и движение.Наблюдава се при плеврит,фрактура на ребро,счупване на ребро.</p><p>-Висцерална болка-поражда се при заболявания на сърцето,хранопровода,но не и от процеси в белодробния паренхим.Клинично се усеща вдълбочина на гърдите ,зад гръдната кост,без определена локализация.Наблюдава се ирадиация към шия,ръце и назад към плешките.</p><p><em>*Кашлица</em>-рефлексен или волеви акт при който се изкрава въздух с характерен шум от дих.пътища.Очистване на дих.пътища,защитна реакция от попаднали или образувани в нея материи/храчки/.Кашлицата може да бъде :постоянна/хр.бронхит,туберкулоза,ларингит/;периодична/хронични заболявания/;пристъпна/при алерг.заболявания на б.дроб-астма/;суха/липсва ексекрурация,среща се при вирусни заболявания-бронхит./;влажна отделят се секрети ,храчки.По скоро е характерна за бак.инфекция –бронхит,пневмония,бронхиекстазии.</p><p><em>*Храчки</em>-те са винаги патологичо явление.Представляват смес от секрети на трахиобронхиалната лигавица и слюнка.Според количеството могат да бъдат единични ,умерено к-во 20-50 мл и обилно к-во над 50 мл.Според консистенцията биват: слузни;слузно-гнойни(бронхит,пневмония),гнойни(абцеси,бронхиекстазииз);ръждиво кафеви при пневмококови пневмонии.</p><p>Кръвохрак(хемоптое)-характеризира се с отделяне на алено червена кръв с кашлица.Може да бъдат точковидни или като жилки кръв,може да бъде и като течна,пенеста ярко червена материя.Наблюдава се при туберкулоза,тумори,абцес на б.дробове.</p><p><strong>Основни сидроми:</strong></p><p><em>*Бронхобелодробен синдром</em>-включва няколко симптома(кашлица,експектурация,задух и гръдна болка).</p><p><em>*Токсоинфекциозен синдром</em>-при възпалителни бел.заболявания,включва повишена температура,изпотяване ,интоксикация.</p><p><em>*Астено-адинамичен синдром</em>-вкл общи симптоми като лесна умора,отпадналост,намален физ.капацитет.</p><p><em>*Дихателна недостатъчност</em>-състояние на нарушение на дишането при което се разтройва газовата обмяна и равновесие.За дих.недостатъчност се говори когато Pa в арт.кръв на кислорода спадне под 40 мм/живачен стълб и Pa CO2 се повиши над 60 мм/ж.стълб.</p><p><strong>ИзсЛедвания на ДС:</strong></p><p>*Функционални белодробни изследвания</p><p>-спиробронхия(спирометрия)-това са методи за определяне на дих.обеми и дих.показатели важни за дих.функция.Апаратите за провеждане се разделят на 2 системи-закрити(чрез спирографска затворена с-ма) и открити.Чрез спирографията се изследва статичния белодробен обем.</p><p>-витален капацитет-най-големия обем въздух,които може да бъде издишан след макс вдишавен до максм издишване.Нормални стойности от 3500-5000.</p><p>-дихателен обем-въздухът ,който се издишва при един дих цикъл.От 500 -800 мл.</p><p>-инспираторен резервен обем-к-вото въздух ,което може да се вдиша допълнително след завършаване на спокойното дишане.Нормално 1500-2000мл.</p><p>-ескпираторен резервен обем-квото въздих,което допълнително може да се издиша чрез завършване на нормалното изидшване-1000-1400 мл.Намален е при емфизем.</p><p>-Остатъчен обем-квото въздух,което остава след макс.изидшване</p><p>-функционален остатъчен капацитет-обема газ,който се намира в б.дроб в края на изидшването</p><p>Динамични белодробни обеми:</p><p>1.минутен дих.обем-к-вото въздух,което се вентилира от б.дробове при спокойно дишане.Норма 8 л/м.</p><p>2.максимална минутна вентилация-най-голямото к-во въздух,което може да се вентилира през б.дробове за 1 мин.Норма 120-160 л/мин.</p><p>3.форсиран експираторен обем-к-во въздух,което може да бъде издишано за 1 секунда след макс.вдишване.</p><p>4.бронходилататорен тест-определя се обратимостта на бронхиалната обструкция(стеснение на бронхите).Извършва се спирометрия,вбръсква се бронходилататор и след 15 мин се извършва отново спирометрия.Бронходилататорения тест говори за обратима бронхиална обструкция при брон.астма.Необратима брон.обструкция има при белодробен емфизем,ОББ и хрон.обструктивен бронхит.</p><p><em>*Сцинтиграфия на белите дробове</em>-извършва се чрез инжекционно приложение на изотопно радиактивно в-во интарвенозно.Получава се информация за капилярното оросяване на системата на белодр.артерия в зоните където оросяването е нарушено се отчита дефект(липсва натрупване на радиоактивно в-во)Показания при белодробна емболия и белодробен карцином.</p><p><em>*Рентегнови изследвания(реография и реоскопия)</em></p><p>-реоскопия-човекът може да се изследва в различни позиции.Недостатъци –по-голяма опасност от облъчване,субективизъм при отчитане и липса на документ /снимка/</p><p>-ренгенография-осигурява по добра видимост на малки детайли,по-малко облъчавен;по-високо ниво на обективност;възможност за проследяване в динамика на заболяването.</p><p>-томографско изследване на бел.дроб-послойно изследване на б.дроб,точна локализация на патологичния процес,използва се контрасно вещество</p><p>*Ендоскопски изследвания на б.дробове:</p><p><em>-фибробронхоскопия</em>-метод за директно наблюдение на бронхите и трахеята с възможност за вземане на бипсичен материал/щипкоа бипсия,четкова,лаваж(сонда)/.Провежда се с лечебна и диагностична цел.Осигурява директно оглеждане на дих.пътища.Извършва се при неясна кажлица,кръвотечения,ренгенови промени на б.дробове и др.Бронхоскопа се въвежда през носа/устата и се осъществява директния оглед.Хоризонтално положение на болния.В деня на изследване болния не трябва да приема вода и храна.Осъществява се местна анестезия с лидокаин(впръсква се).Измерва се артер.налягане .При високо се снижава .Мс след изследване трябва да проследява пулс,кръвно,дишане .</p><p>*Плеврална пункция-Плевралната пункция е процедура, при която чрез специална игла се прониква през гръдната стена в междуплевралното пространство.</p><p>Нормално в плевралната кухина се намира малко количество плеврална течност. То може да се повиши при редица заболявания – тумори, пневмония, туберкулоза, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания, чернодробна цироза, системен лупус еритематодес, панкреатит. При значителен плеврален излив дишането е затруднено.<br />Наличието на плеврален излив може да се докаже чрез физикално изследване (перкусия) и чрез рентгеново изследване.</p><p>Плевралната пункция може да се извърши с диагностична или с лечебна цел.<br /><strong>Показания за диагностична плеврална пункция:<br /></strong>1. Да се установи дали има течност в плевралната кухина.</p><p>2. Да се установи характера на плевралната течност – трансудат или ексудат.</p><p>Плевралната течност в зависимост от механизма на образуването си може да бъде:<br />– <strong>трансудат</strong> – невъзпалителна течност. Представлява светложълта, бистра течност, има относително тегло под 1012, съдържанието на белтък е под 20 %, няма бактерии, има единични ендотелни клетки, лимфоцити.<br />Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, нефрити, нефрозен синдром, чернодробна цироза.<br />– <strong>ексудат</strong> – възпалителна течност. Представлява жълтозелена или кървава течност, мътна, има относително тегло над 1018, съдържанието на белтък е над 40 %, откриват се бактерии (пневмококи, стрептококи, туберкулозни бактерии), има лимфоцити, левкоцити.<br />Наблюдава се при плеврити, емпием, пиопневмоторакс.<br />Различават се няколко вида ексудат – серозен (жълт), гноен (богат на фибрин), хеморагичен (наличие на еритроцити), хилозен, псевдохилозен (млековиден).</p><p>3. Да се изследва биохимично, цитологично, бактериологично и имунологично плевралната течност.</p><p><strong>Показания за лечебна плеврална пункция:<br /></strong>– отбременяване на белия дроб и медиастинума при големи плеврални изливи;<br />– въвеждане на медикаменти в плевралното пространство.</p><p><strong>Техника на плевралната пункция:<br /></strong>Пункцията се извършва в мястото на най-интензивното притъпление по скапуларна или задна аксиларна линия, по горния ръб на реброто в VII – IX междуребрие. Не се пунктира по долния ръб на реброто, за да не се наранят интеркосталните съдове и нерви.<br />Пунктирането се извършва с игла с широк лумен, която прониква на дълбочина 3-5 cm. Ако иглата е в плевралната кухина при аспириране се изважда част от плевралната течност. Ако иглата е в белия дроб се аспирира пенесторозова течност, а ако е в черния дроб – кръв. Когато при аспирация не се извади течност, се счита, че иглата не е в плевралната кухина или е в област с плеврални сраствания, без течност. В такива случаи се пунктира по-дълбоко, по-плитко или се променя посоката.</p><p>*КАС-киселинно алкално състояние</p><p>-метаболитна ацидоза-пивишена концетрация на бикарбонати,натрупване или излишък на въглеродни йони.Патологични механизми формиращи патоличната ацидоза-свръхобразуване на H+ в ор-ма,пониженото им оотделяне от бъбреците.</p><p> </p> |