1 line
9.7 KiB
HTML
1 line
9.7 KiB
HTML
<p><strong>Тема: 30 Гастрити .ГЕРБ</strong></p><p><strong><br /><br />Гастрит</strong>- е възпаление на лигавица на стомаха. Това е най-често срещаното заболяване на храносмилателната система.</p><p>Нелекуването на гастрита може да доведе до образуване на стомашна язва.</p><p> Заболяването се проявява като остро или хронично в зависимост от това дали факторите, причиняващи го, са краткотрайни или продължителни. </p><p><strong>-Остър гастрит</strong> - остър краткотраен възпалителен процес на стомашната лигавица с пълно възстановяване.</p><p><strong>-Етиология</strong> –</p><ul><li>груби диетични грешки </li><li>-употреба на пикантни,</li><li>дразнещи и богато целулозни храни, </li><li>злоупотреба с алкохол; </li><li>прием на медикаменти / НСПВС – Аспирин, Индометацин, Фелоран и др., </li><li>кортикостероиди, антибиотици и др./,</li><li>хранителни токсикоинфекции, </li><li>тежки изгаряния, </li><li>травми</li><li>, операции.</li></ul><p>-<strong>Клинична картина</strong> – няколко часа след поглъщане на вредния агент се появяват тежест, спастична болка в епигастриума, слюноотделяне, гадене, повръщане, след което настъпва временно облекчение. Честра проява на острия гастрит е безболковия стомашен кръвоизлив. Болните са отпаднали, със силно обложен с бял налеп език и различно изразена палпаторна болка в епигастриума.</p><p><strong>-Лечение</strong> – незабавно отстраняване на факторите, довели до остро възпаление на стомашната лигавица.;</p><p><strong>Спазване на диетичен режим</strong> – през чвите няколко часа/6-12/ болните се оствят на глад, като приемат само течности. Диетичният режим цели механично, термично и химично щадене на стомашната лигавица. В следващите 1-2 дни болните се включват на диета 1а, след което постепенно преминават на диета 1. Забраняват се дразнещи подправки и храни, пържени ястия, грубо-целилозни храни, шоколадови изделия, кафе, алкохол, газирани напитки. Менюто се изгражда от млечни продукти, нетлъсто крехко пилешко, телешко месо, риба, ориз, картофи, пюрета, обезсолено сирене, извара, сухар и т.н.</p><p>-<strong>Медикаментозно лечение – Спазмолитици</strong> – Buscolysin, Spasmalgon, No-Spa 3-4x1t. </p><p>Гелни гастропротективни препарати - Almagel, Almagel A, Almazym, Sucralfat, 3-4x1 мерителна лъжичка;</p><p><strong>Прокинетици</strong> - Domperidon, Coordinax, Cerucal, Degan 3-4x1t.</p><p><strong>Н2-блокери</strong> Ranitidin, Famotidin/Quamatel/ 2x1t. или 1t. v 22ч.</p><p>При хеморагични прояви се прилага и парентерално лечение с водно-солеви и глюкозни р-ри, <strong>кръвоспиращи средства </strong>– вит. К, вит. С , калциев глюконат и др.</p><p><strong>-Хроничен гастрит</strong> – хронично възпаление на стомашната лигавица, с продължително дълготрайно протичане, която води до трайни морфологични промени.</p><p><strong>-Етиология</strong>-. Ендогенни ф-ри и Екзогенни ф-ри</p><p><strong>Екзогенни ф-ри</strong> – хронично дразнене на лигавицата, предизвикана от редовн аупотреба на дразнещи храни, системна алкохолна употреба, употреба на НСПВС, кортикостероиди, цитостатици и др. Водеща роля играе хеликобактер пилори.</p><p><strong>Ендогенни ф-ри</strong> – наследствено-генетични фактори, увреждане на стом лигавица при хрон заболявания и др.</p><p><strong>-Клинична картина</strong> – в 50% от случаите има безсимптомно протичане. В останалите случаи са налице диспептични болкови оплаквания – епигастрална болка и парене на гладно, тежест след нахранване, особено след прием на пържени и дразнещи храни, гадене, промени в апетита. Палпаторна болка в епигастриум аили ляво подребрие.</p><p><strong>-Лечение</strong> – спазване на диетичен режим с ограничение на твърди, пикантни, запържени, тлъсти храни, остри подправки, алкохол, газирани напитки. Забранява се прием на дразнещи стомаха лекарства. При обостряне на възпалителния процес се прилагат бисмутови препарати / Antiacid, Neutracid, De Nol, Bismonol/; Н2-блокери ; вит. А , Невробекс и др. При доказана инфекция се прилага АБ лечение.</p><p><strong>Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)</strong></p><p>Гастроезофагеалната рефлуксна болест се развива когато стомашното кисело съдържимо се връща към хранопровода и понякога в устата (рефлукс). В заболяването се обвинява нарушената функция на долния езофагеален сфинктер - мускулна структура, отговорна за пропускането на храната нормално само в едно направление - от хранопровода към стомаха. Когато този сфинктер не се затваря плътно се получава рефлукс в обратна посока. Предразполагащи фактори са: затлъстяване, тютюнопушене, преяждане, обилен прием на алкохол или кофеин, употреба на противовъзпалителни медикаменти - аспирин, нурофен, ибупрофен и др., диетични грешки - прекомерна употреба на пикантни и мазни храни.<br /></p><p>Симптоми:</p><ul><li>парене зад гръдната кост или т.нар киселини</li><li>връщане на храна към устата в наведено положение на тялото или в по-тежките случаи спонтанно</li><li>гадене с или без повръщане</li><li>горчив вкус в устата</li><li>При деца, а и при някои възрастни, вместо киселини може да се появи астма или суха дразнеща кашлица. Наличието на киселини може да е симптом и на инфекция с H.pylori-микроорганизъм, който се обвинява в причиняването на пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника.<br /></li></ul><p>Диагнозата на рефлуксната болест се поставя чрез:</p><p>Рентгенография на горен храносмилателен тракт с контраст (Бариева каша)</p><p>Фиброгастроскопия - ендоскопско изследване на стомаха и хранопровода с фиброоптична апаратура и с възможност за взимане на биопсия</p><p>Езофагеална манометрия - измерване на тонуса на долния езофагеален сфинктер в покой</p><p>24-часово измерване на киселинността (рН) в областта на долния езофагеален сфинктер и хранопровода</p><p>Изследване на кръв - имунологично за изключване на инфекция с H.pylori</p><p>Дихателен тест за инфекция с H.pylori</p> |