307 lines
27 KiB
JSON
307 lines
27 KiB
JSON
{
|
||
"filename": "Бронхиектазии, белодробен абсцес.pptx",
|
||
"total_slides": 30,
|
||
"slides": [
|
||
{
|
||
"slide_number": 1,
|
||
"text_content": [
|
||
"Брохиектазии, белодробен абсцес"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 2,
|
||
"text_content": [
|
||
"Определение",
|
||
"Бронхиектазиите са перманентно дилатирани дихателни пътища. \nСледствие на хронично възпаление на бронхите.\nДължи се на неефективен клирънс на патологични микроорганизми и рекурентни или персистиращи белодробни инфекции. \nКрайният резултат е обструкция на бронхиоли и бронхи и прогресиране на структурните увреждания на дихателните пътища- увреждане на еластичните и мускулни елементи, изграждащи стената им.\nКогато се говори за бронхиектазна болест (Morbus bronchiectaticus), се има предвид инфектирането на съществуващите бронхиектазии."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 3,
|
||
"text_content": [
|
||
"Етиология",
|
||
"Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността в резултат на различни инфекции на майката или генни мутации. \nПовишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма. \nЧесто заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво- наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други. \nНерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 4,
|
||
"text_content": [
|
||
"Патогенеза",
|
||
"Патофизиологично се оформя порочен кръг, включващ три основни елемента: възпаление, инфекция и структурни промени в дихателните пътища. \nКолонизирането на дихателните пътища с микроорганизми, които не могат да бъдат елиминирани, води до по-тежка възпалителна реакция.\nПри персистиране на възпалителните промени в бронхите се стига до увеличена продукция на цитокини, неконтролирано отделяне на различни проинфламаторни клетки, увреждане на бронхиалната стена, необратима дилатация на бронхите и хронифициране на процеса."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 5,
|
||
"text_content": [
|
||
"В зависимост от формата, бронхиектазиите биват:",
|
||
"Цилиндрични- бронхите са с минимална дилатация и имат гладки и правилни очертания.\nВретеновидни(варикозни) бронхиектазии-при образно изследване те изглеждат като варикозни вени, дилатацията е по-голяма, отколкото при първа степен, и очертанията на бронхите са неравни.\nТорбовидни - кистозни деформации с изразена дилатация на бронхите\nСмесени\nМогат да бъдат едностранни или двустранни"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 6,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"нормален бял",
|
||
"бронхиектазии",
|
||
"дроб"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9836556032982293,
|
||
0.9998991215926942,
|
||
0.9990415573120117
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 7,
|
||
"text_content": [
|
||
"Клиника:",
|
||
"Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне и ремисия. \nНай-честият симптом е хроничната кашлица, която е мъчителна с отделянето на много храчки. Понякога тяхното количество може да стигне до 1500мл. Затова се казва, че болният храчи с пълна уста. \nПонякога при засягане(деструкция) на кръвоносен съд може да се наблюдава и кръвохрачене. \nТемпературата е висока, като може да се задържи субфебрилна с месеци наред. \nМоже да има болки в гърдите, задух, който е късен симптом и се свързва с фиброзни промени.\nАко се касае за вродена форма на заболяването, се установява изоставане в развитието на детето, влошено общо състояние. \nПонякога в хода на заболяването може да се установи анемия, намаляване на общия белтък в кръвта, но това са вторични прояви на болестта. \nЧести усложнения на заболяването са пневмоничните тласъци, развитието на абсцеси и емпиеми, сепсис, по-рядко метастатични абсцеси в други органи."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 8,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диагноза",
|
||
"Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи. \nУстановява се наличието на множество различни по характеристика хрипове. \nБронхоскопия \nС навлизането на компютърната томография с висока резолюция (HRCT) и магнитно резонансното изобразяване (MRI) се подобри изобразяването на промените в белите дробове, което позволи замяната на бронхографията като златен стандарт за диагностициране на бронхиектазиите."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 9,
|
||
"text_content": [
|
||
"КАТ"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 10,
|
||
"text_content": [
|
||
"Бронхография"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 11,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение",
|
||
"Целта на терапията при пациентите с бронхиектазии е да се:\n– подобри клирънса на дихателните пътища\n– постигне облекчаване на симптомите (кашлица, експекторация и диспнея)\n– контролира ендобронхиалната инфекция\n– намали активността на възпалителния процес, водещ до прогресиране на структурните увреждания на дихателните пътища."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 12,
|
||
"text_content": [
|
||
"Други изследвания",
|
||
"Лабораторни изследвания. \nКръвната картина по време на тласък показва ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване. \nВ напреднал стадий има анемия и хипопротеинемия.\nФункционално изследване на дишането. Установява се снижен витален капацитет (ВК) и форсиран експираторен обем (ФЕО1).\nМикробиологично изследване. При изследване на храчките се установяват най-честите причинители – H. influenzae, St. pneumoniae, Klebsiella pneumoniae, Proteus и др. \nПри изследване на бронхиален секрет може да се установи намаление на IgA, което говори за понижена защита на бронхиалната лигавица."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 13,
|
||
"text_content": [
|
||
"Ваксини:",
|
||
"Противогрипната ваксина е част от рутинните имунизации, препоръчвани при хора над 65 години или при пациенти с хронични заболявания, включително на дихателните пътища. Въпреки че до момента няма рандомизирано клинично проучване, което да доказва ефективността на тази активна профилактика специфично при болни с бронхиектазии, те трябва да бъдат ваксинирани срещу сезонен грип в съответствие с общоприетите указания.\nДанните за ползата от 23-валентната пневмококова ваксина като рутинна имунизация при деца и възрастни с бронхиектазии са ограничени."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 14,
|
||
"text_content": [
|
||
"Секретолиза",
|
||
"За повишаване на клирънса на бронхиалните секрети се прилагат различни техники за дренаж (постурален дренаж, перкусия, механични устройства за положително експираторно налягане).\nЛипсват данни от рандомизирани клинични проучвания за оценка на ефективността на бронходитаторната терапия с инхалаторни бързо или дългодействащи бета2 адренергични рецепторни агонисти, антихолинергични средства, инхалаторни кортикостероиди, theophylline и левкотриенови антагонисти.\nТъй като голяма част от пациентите с бронхиектазии имат ХОББ или бронхиална хиперреактивност и бронхиална обструкция, то те често получават посочените лекарствени средства."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 15,
|
||
"text_content": [
|
||
"Друго лечение:",
|
||
"Инхалациите с хипертоничен разтвор на натриев хлорид (7%) и с mannitol все по-често се прилагат в клиничната практика, тъй като подобряват хидратацията на мукуса в дихателните пътища и облекчават експекторацията\nАБ:\nПри остра инфекция е необходимо да се проведе антибактериално лечение. \nИзборът на антибиотик зависи от установения микроорганизъм, като курс с продължителност 10-14 дни е достатъчен, за да се постигне ерадикация. \nДа се предпочитат медикаменти, които са активни срещу H. influenzae и S. aureus.\nХирургичното лечение е показано при наличие на локализирани кистозни бронхиектазии и симптоматика, която не се подобрява след медикаментозно лечение, както и при животозастрашаващи състояния като неконтролирана хемоптиза или белодробен абсцес.\nСпиране на тютюнопушенето"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 16,
|
||
"text_content": [
|
||
"Белодробен абсцес",
|
||
"Аbscessus рulmonis(лат).\nОпределение: Белодробният абсцес представлява ограничено гнойно възпаление на белия дроб. \nСреща се по-често у мъже на възраст между 20 и 50 години."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 17,
|
||
"text_content": [
|
||
"Етиология:",
|
||
"Най-честите причинители са: Грам-положителни бактерии (стафилококи, по-рядко пневмококи) и Грам-отрицателни бактерии (Klebsiella pneumoniae, Proteus, E.coli и др.). \nСъществена e ролята на анаеробните бактерии – Bacteroides fragilis, Fusobacterium, Peptostreptococcus при путридните абсцеси. \nПо-редки причинители са някои гъби и паразити."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 18,
|
||
"text_content": [
|
||
"Патогенеза:",
|
||
"За развитието на белодробния абсцес значение имат три главни патогенетични механизма:\n\u000b1. Наличие на остър възпалителен процес.\n\u000b2. Нарушена бронхиална проходимост (бронхиална обструкция).\n\u000b3. Нарушение на кръвоснабдяването на белодробната тъкан с последваща некроза."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 19,
|
||
"text_content": [
|
||
"Предразполагащи фактори:",
|
||
"1. Аспирация на инфектиран материал – слуз, кръв, гной.\u000b2. Локални фактори – пневмонии, бронхиектазии, кисти, тумори, белодробен инфаркт.\u000b3. Обструкция на бронх от чуждо тяло или тумор.\u000b4. Травми на белия дроб.\u000b5. Хематогенни абсцеси се развиват при инфекциозен ендокардит, тромбофлебит, остеомиелит, сепсис.\u000b6. Общи предразполагащи фактори са диабет, тумори, оперативни интервенции, имуносупресивно лечение"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 20,
|
||
"text_content": [
|
||
"Патоанатомия:",
|
||
"Белодробният абсцес представлява кухина, изпълнена с гной и некротична материя. \nОколо кухината се образува фиброзна капсула. \nАбсцесите магат да бъдат единични или множествени, по-често са в десния долен дял.\nВ развитието на белодробния абсцес се различават два стадия:\nІ стадий (пневмоничен стадий) – до пробива на абсцеса в бронх;\nІІ стадий (стадий на открит гнойник) – след пробив в бронха се образува кухина, изпълнена с гной и некротични материи."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 21,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 22,
|
||
"text_content": [
|
||
"Класификация:",
|
||
"І. В зависимост от пътя на проникване на инфекцията абсцесите биват:\u000b1. Аспирационни (бронхогенни);\u000b2. Хематогенно-емболични;\u000b3. Травматични;\u000b4. Метапневмонични;\u000b5. Други – при бронхиектазии, тумори, белодробен инфаркт, гнойни процеси в коремната кухина и под диафрагмата.\u000bІІ. По протичане се различават:\u000b1. Остър абсцес на белия дроб;\u000b2. Хроничен абсцес на белия дроб."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 23,
|
||
"text_content": [
|
||
"Клиника:",
|
||
"В началния период заболяването протича с клиниката на остра пневмония. Има тежко общо състояние, висока температура, задух, цианоза, кашлица, гнойна експекторация, болки в гърдите.\nОколо три седмици след първите признаци на възпалителния процес настъпва пробив на абсцеса в бронх. \nВторият стадий на открит гнойник се характеризира с изхрачване на обилно количество гнойни храчки, т.нар. “вомик”. \nДнес по-често се наблюдава т.нар. “фракциониран вомик” – неколкократно отделяне на малки количества храчки в продължение на 2-3 дни.\nХрачките имат три слоя – пенест, воднист и гноен. Те съдържат левкоцити, еластични влакна, еритроцити. \nСлед изхрачването температурата се понижава и общото състояние се подобрява.\nПри физикалното изследване се установява притъпено-тимпаничен тон, бронхиално дишане, при по-голяма кухина – амфорично дишане, средни и едри влажни хрипове."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 24,
|
||
"text_content": [
|
||
"Изследвания:",
|
||
"1. Лабораторни изследвания. Кръвната картина показва левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ.\u000b\n2. Микробиологично изследване. В храчките се откриват причинителите на инфекцията.\u000b\n3. Рентгеново изследване. Установява се една или няколко хидроаерични сянки с гладки външни и вътрешни очертания."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 25,
|
||
"text_content": [
|
||
"Усложнения:",
|
||
"1. Тежки кръвоизливи при увреждане на голям кръвоносен съд;\u000b\n2. Пробив в плевралната кухина – развива се емпием, пиопневмоторакс;\u000b\n3. Сепсис и метастатични абсцеси в мозък, черен дроб, бъбрек."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 26,
|
||
"text_content": [
|
||
"Диференциална диагноза:",
|
||
"разпаднал се белодробен карцином, \nинфектирани белодробни кисти, \nкавернозна туберкулоза на белия дроб, \nинкапсулиран емпием, \nактиномикоза на белия дроб и др."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 27,
|
||
"text_content": [
|
||
"Лечение:",
|
||
"І. Консервативно лечение.\n1. Антибиотично лечение.\u000b– при стафилококова инфекция се прилагат полусинтетични пеницилини (Oxacillin, Flucloxacillin), цефалоспорини (Cefalotin, Zinacef, Rocefin).\u000b– при Грам-отрицателна флора се прилагат аминоглюкозиди (Gentamycin, Tobramycin), ацилуреидопеницилини (Azlocillin, Piperacillin).\u000b– при инфекция с анаеробни бактерии се прилагат Clindamycine (Dalacin C), Metronidazol (Flagyl).\n2. Прилагат се глюкозо-солеви разтвори, антистафилококова плазма, антистафилококов гамаглобулин (Staphovenin).\n3. Физикална терапия – постурален дренаж – болният заема положени, определено от локализацията на огнището в белия дроб: ако е в горните лобове – седнал, ако е в долните – главата трябва да е надолу. Цели се изтласкване на секрецията от белия дроб към трахеята.\nІІ. Оперативно лечение. Провежда се при неуспех от консервативното лечение или при обилно кървене. Извършва се белодробна резекция."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 28,
|
||
"text_content": [
|
||
"Хроничен абсцес на белия дроб",
|
||
"Определение: За хроничен абсцес на белия дроб се говори, когато един остър абсцес персистира повече от три месеца.\n\n\nЕтиология: Най-честите причини за хронифициране са: \nнеправилно или късно започнало лечение на острия абсцес, \nпонижени защитни сили, \nголяма абсцесна кухина, \nдебела пиогенна мембрана и др."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 29,
|
||
"text_content": [
|
||
"Хроничен абсцес на белия дроб",
|
||
"Клиника: \nЗаболяването протича с периоди на изостряния и на ремисии. \nНалице е хронична кашлица, гнойна експекторация с примес на кръв. \nПо-късно се развива анемия, хипопротеинемия, барабанни пръсти, амилоидоза.\u000b\nПри рентгенологичното изследване се установява кухина с неравни очертания.\nЛечение: Лечението е оперативно. Извършва се белодробна резекция или лобектомия."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 30,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
}
|
||
]
|
||
} |