706 lines
54 KiB
JSON
706 lines
54 KiB
JSON
{
|
||
"filename": "Изследване на ДС.pptx",
|
||
"total_slides": 48,
|
||
"slides": [
|
||
{
|
||
"slide_number": 1,
|
||
"text_content": [
|
||
"Дихателна система"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 2,
|
||
"text_content": [
|
||
"ДС-функция и анатомия",
|
||
"Дишането (газообмен-поглъщане на кислород и отделяне на въглероден диоксид) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми. \nПосредством този физиологичен процес в организма постъпва кислород, необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси в ролята на окислител. Посредством дишането се отделя от организма образувания в резултат на същите биохимични процеси въглероден диоксид. \n\nМолекулите на кислородо и въглеродния диоксид се обменят пасивно, чрез дифузия, между газообразната околна среда и кръвта. Този прозес се извършва в алвеолите на белите дробове.\n\nДихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища:\nносна кухина\nносоглътка\nларинкс\nтрахея\nбели дробове(бронхи,бронхиоли,алвеоли)\nДиафрагма"
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"нос",
|
||
"УСТА",
|
||
"гРъклян",
|
||
"БЕЛИ ДРОБОВЕ"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9999470045412716,
|
||
0.9674480557441711,
|
||
0.752865650536662,
|
||
0.9921861797040671
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 3,
|
||
"text_content": [
|
||
"Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво. Стената на бронхите е заздравена от хрущял. \nНай-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли. \nВ тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Устройство на белите дробове",
|
||
"тлавен",
|
||
"десен бронх",
|
||
"трахея",
|
||
"десни лоба",
|
||
"ляв бронх",
|
||
"бронхи",
|
||
"бронхиоли",
|
||
"леви лоба",
|
||
"плепрапна",
|
||
"течност",
|
||
"алвсол"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9970411285265977,
|
||
0.9642850051200247,
|
||
0.8500103947056167,
|
||
0.8800667359342671,
|
||
0.8462669941149851,
|
||
0.9964804482806787,
|
||
0.998617155890077,
|
||
0.9729861392633825,
|
||
0.6808041186930762,
|
||
0.8827827127144987,
|
||
0.6445513673731649,
|
||
0.6463906546207863
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 4,
|
||
"text_content": [
|
||
"Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура – нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях. \n\nБелите дробове са покрити с външна обвивка – плевра - изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална (пристенна) плевра. Тя осигурява херметичността на гръдния кош и на междуплевралното пространство като до голяма степен улеснява движението на белите дробове спрямо гръдния кош. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство. Между двата листа на плеврата се намира малко количество течност, която улеснява приплъзването помежду им през време на акта на вдишване и издишване.\n\nСъдовите капиляри и белодробните алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна, които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на белодробната тъкан."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"УСТА",
|
||
"ГРЪКЛЯН",
|
||
"БЕЛИ ДРОБОВЕ",
|
||
"ТРАХЕЯ"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9991888403892517,
|
||
0.999912858775313,
|
||
0.9985532355116653,
|
||
0.9990523527915333
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 5,
|
||
"text_content": [
|
||
"Между двата листа на плеврата се формира плеврална кухина, която е затворена. Обемът на белите дробове е по-малък от обема на гръдния кош, но благодарение на плеврата те са \"разгънати\" в гръдната клетка. \nАко плевалната кухина бъде отворена, в гръдния кош навлиза въздух извън белите дробове, те се свиват (колабират) и заемат по-малък обем – пневмоторакс. \nТъй като лявата и дясната плеврална кухина нямат пряка връзка, при едностранно нарушаване на херметичността се свива само единия бял дроб."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Pneumothorax"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9999880587208829
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 6,
|
||
"text_content": [
|
||
"Най-честите оплаквания при бронхо-пулмонални заболявания",
|
||
"кашлица (различни видове), \nотделяне на храчки, \nкръвохрак, \nгръдни болки, \nзадух, \nвтрисане, повишена температура, изпотяване, \nотпадналост, лесна уморяемост, \nзагуба на тегло."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 7,
|
||
"text_content": [
|
||
"Основни симптоми при белодробни заболявания",
|
||
"всички общи признаци и клинични прояви, които са характерни за заболяванията, засягащи белия дроб. \nанормална честота на дишане (тахипнея - учестено дишане; брадипнея - забавено дишане; апнея - временно спиране на дихателните движения; диспнея - затруднено дишане), \nкашлица (суха кашлица - без отделяне на секрет; влажна кашлица - с отделяне на секрет; кашлица с отделяне на храчки с кръв; пристъпна кашлица, тежка кашлица, продължителна кашлица, нощна кашлица), \nгръдна болка, \nсинкаво оцветяване на кожа и лигавици (цианоза), \nвисока температура, \nхрипове, \nасиметрично разширяване на гръдния кош, \nплеврално триене, крепитации и други"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 8,
|
||
"text_content": [
|
||
"Физикалното изследване на ДС- \u000bоглед, палпация, перкусия, аускултация",
|
||
"По време на физикално изследване могат да бъдат открити многобройни признаци за болестни процеси и състояния в организма. \nЖизнени показатели:\nКръвно налягане- нормално е под 120/80 mm Hg\nСърдечна честота- нормално между 60 и 100 уд/мин\nДихателна честота - нормално е около 16/мин\nТелесна температура - нормално около 36,6 градуса по Целзий"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 9,
|
||
"text_content": [
|
||
"оглед"
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Добра сmойка",
|
||
"2. Увсличена кифоза",
|
||
"Tomaлна кифоза",
|
||
"4. Увсличена лораоза",
|
||
"Плосък аръб"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.7853073650282224,
|
||
0.8855039949554218,
|
||
0.5955896238166786,
|
||
0.6734225395734605,
|
||
0.8216060376520716
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 10,
|
||
"text_content": [
|
||
"перкусия"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 11,
|
||
"text_content": [
|
||
"Аускултация"
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"MЕCTA АУСНУЛЬТАЦИИ ЛЕГНИХ",
|
||
"ПЕаЕйГй"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.5111498814143148,
|
||
0.5293090069911781
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 12,
|
||
"text_content": [
|
||
"Газов анализ(АКР,КАС)",
|
||
"Парциалното налягане на кислорода и въглерода в кръвта и рН на кръвта.\nБез тези данни не е възможно да се постави диагноза дихателна недостатъчност.\nНужно е пунктиране на артерия. Кръвта се взима с стерилни капилярки, хепаринизирани за да не се съсири кръвта"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 13,
|
||
"text_content": [
|
||
"При изследването на кръвни газове се измерва:",
|
||
"Парциално налягане на кислород (PaO2). Измерва се налягането на кислорода, който е разтворен в кръвта и колко добре кислорода преминава от дихателните пътища на белите дробове към кръвта.\nПарциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2). Измерва се какво количество въглероден диоксид е разтворен в кръвта и колко добре се отстранява въглеродния диоксид от кръвта.\nАктуално pH. Измерват се водородните йони в кръвта (H+). Нормалното pH е между 7.35 и 7.45.\nБикарбонати (HCO3). Бикарбонатите са химически буфер, който подпомага поддържането на нормално pH на кръвта.\nВЕ - излишък от основи (base excess)\nSB - стандартен бикарбонат (концентрация на бикарбоната в кръвта)\n\nАко се провежда кислородна терапия в случаите, когато е възможно се спира подаването на кислород за 20 минути и тогава се взема проба от кръв."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 14,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нормални стойности на АКР",
|
||
"Парциално налягане на кислород (PaO2) > 80 mm Hg (>10.6 kPa)\nПарциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2) 35–45 mm Hg (4.6–5.9 kPa)\npH 7.35–7.45\nБикарбонати (HCO3) 21-25 mmol/l (23–30mEq/l)\nSB (стандартен бикарбонат) 21-25mmol/l\nBE +2,4 до - 2,4 mmol/l\nСатурация на кислород (O2Sat) 95%–100% (0.95–1.00)\nМного състояния могат да доведат до промяна в нивото на кръвните газове. В зависимост от отклоненията от нормата на различните показатели и най-вече на pH, състоянието може да се определи като ацидоза или алкалоза."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 15,
|
||
"text_content": [
|
||
"Дихателна (респираторна) ацидоза - първично дихателно обусловено повишение на PaCO2, водещо до понижение на pH. Дължи се на алвеоларна хиповентилация предизвикана от:\nзапушване на дихателните пътища: аспирация, чуждо тяло, ларингоспазъм, бронхиална астма, белодробен емфизем, ХОББ\nрестриктивни белодробни заболявания: пневмония, белодробна фиброза, плеврални страствания\nпотискане на дихателния център: анестезия, лекарства (производни на морфина, седативни средства), увреждане на дихателния център от травми, инфаркт, кръвоизлив\nДихателна (респираторна) алкалоза – първично, дихателно обусловено понижение на PaCO2, водещо до повишаване на pH, дължи се на хипервентилация. Най-честите причини за възникване на дихателна алкалоза са:\nхипоксия – бързо изкачване на голяма височина, белодробна дифузия, тежка анемия, остра сърдечна недостатъчност\nцентрално стимулиране на дихателния център – нарушено кръвоснабдяване, тумори, менингит, енцефалит, действието на салицилати, никотин\nпървични белодробни заболявания\nдруги: неврозен дихателен синдром, чернодробна недостатъчност"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 16,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 17,
|
||
"text_content": [
|
||
"Синдром на дихателна недостатъчност",
|
||
"Дихателната недостатъчност (лат.-Insufficientia respiratoria) е състояние (остро или хронично), при което е нарушена обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между атмосферата и кръвта, като най-често нарушението е в белите дробове или дихателните пътища. \n\nРазвива се артериална хипоксемия(↓рО2<80ммЖ), с или без хиперкапния (↑рСО2>46ммЖ)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 18,
|
||
"text_content": [
|
||
"Рентгеново изследване",
|
||
"Има голямо, а в някои случаи решаващо значение при диагностика на заболяванията на дихателната система.\nВисоката информативност и достъпност, относително ниската себестойност, малкото лъчево натоварване и възможността за повторяемост, определят честото използване на рентгенографията при диагностициране и проследяване хода на много заболявания на белите дробове."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 19,
|
||
"text_content": [
|
||
"Рентгенография на гръден кош е първото средство на избор за диагностициране в следните случаи:",
|
||
"Кръвохрак\nКашлица\nПромяна в характера на хронична кашлица\nНеясна гръдна болка\nЗадух\nДанни за възпалителен процес\nНаранявания на гръден кош\nСъмнение за инхалирано чуждо тяло"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 20,
|
||
"text_content": [
|
||
"Потготовка за ретген на бял дроб",
|
||
"Необходимо е да се отстранят всички бижута, очила и всякакви метални предмети или дрехи, които могат да попречат на рентгеновото изображение.\nПри наличие на пиърсинг или предишна операция на гърдите трябва да се уведоми рентгенолога.\nЖените винаги трябва да съобщават при установена или предполагаема бременност, когато им предстои рентгеново изследване."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 21,
|
||
"text_content": [
|
||
"Предпазни престилки за бременни"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 22,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 23,
|
||
"text_content": [
|
||
"Функционални изследвания на дишането",
|
||
"Обхващат измерването на вентилацията, дифузията и перфузията и се допълват от кръвно-газовия анализ. \nДокато изследването на белодробната вентилация се осъществява от апарати, чиято цена позволява то да се провежда рутинно, то изследването на белодробната дифузия и перфузия се осъществява в специални звена за функционална диагностика на дишането."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 24,
|
||
"text_content": [
|
||
"ФИД (спирометрия)трябва да даде отговор на следните пет въпроса:",
|
||
"Съществува ли клинично значимо нарушение на белодробната вентилация?\nАко съществува, то дали се касае за обструктивно или рестриктивно нарушение на вентилацията?\nДали обструкцията е обратима?\nКак белодробната функция се повлиява от лечението?\nКакъв е дихателният капацитет (например възможност за физическо натоварване или провеждане на операция)?\n\nФункционалното изследване на дишането само по себе си не позволява поставянето на точна диагноза на дадено белодробно заболяване и не допринася за изясняването на диференциалната диагноза: пневмония - туберкулоза - бронхиален карцином."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 25,
|
||
"text_content": [
|
||
"Спирометрия"
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Инспиратарен",
|
||
"резервен",
|
||
"Инспнратарен",
|
||
"оБем",
|
||
"Жмзнена",
|
||
"3.0",
|
||
"внестимост",
|
||
"Тотален",
|
||
"белодробен",
|
||
"Дихателен",
|
||
"Експираторен",
|
||
"капацитет",
|
||
"резервсн",
|
||
"g",
|
||
"Функционален",
|
||
"абeM",
|
||
"25",
|
||
"остатъчен",
|
||
"капацитет",
|
||
"Остатъчен обeм"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9611456955515092,
|
||
0.9699472544405447,
|
||
0.6679104443737413,
|
||
0.8266090154647827,
|
||
0.6360381812041787,
|
||
0.9999650367200591,
|
||
0.7261327760436981,
|
||
0.9300354930649553,
|
||
0.9998681675361003,
|
||
0.8822736930537477,
|
||
0.999818873647893,
|
||
0.7811336702344764,
|
||
0.7768054691772664,
|
||
0.9433860707667385,
|
||
0.6309470547175541,
|
||
0.824896091995165,
|
||
0.9875737595307219,
|
||
0.9852704060144658,
|
||
0.7531230385759973,
|
||
0.7413021224343135
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 26,
|
||
"text_content": [
|
||
"Спирографски методи-бодиплетизмография\u000bСтатични показатели",
|
||
"1. Витален капацитет(ВК): промяната в обема въздух от пълно вдишване (inspirium) до пълно издишване (expirium). Нормални стойности: 3500 — 5000 ml. \nИзмерен в спокойно състояние от пълно издишване до пълно вдишване - инспираторен витален капацитет. \nИзмерен в спокойно състояние от пълно вдишване до пълно издишване - експираторен витален капацитет. \nКогато същата процедура се извърши форсирано – форсиран витален капацитет. \n2. Дихателен обем(ДО): количеството въздух, което се вентилира при спокойно дишане за един дихателен цикъл. Hopма: 500 - 800 ml. \n3. Инспираторен резервен обем(ИРО) — количеството въздух, което след нормално вдишване може още допълнително да се вдиша. Норма: 1500 — 2000 ml. Намален е при емфизем и фиброза. \n4. Експираторен резервен обем(ЕРО) — количеството въздух, което може допълнително да се издиша след нормално издишване. Норма: 1000 —1400 ml. \n5. Резидуален (остатъчен) обем(ОО) — количеството въздух, което остава в белия дроб след максимално издишване. Норма: 1000—1500 ml. \n6. Инспираторен капацитет – количеството въздух, което може да се вдиша след края на спокойно издишване.\n7. Общ (тотален) белодробен капацитет — обемът въздух в белите дробове след максимално вдишване, равен е на сбора от виталния и резидуалния обем. Норма: 4500 — 6500 ml."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 27,
|
||
"text_content": [
|
||
"Спирометрия-\u000bдинамични показатели",
|
||
"Функционален тест за изследване на дишането чрез който се измерват обемите на вдишване и издишване като функция на времето. Проследява се обема и потока. \nФорсиран витален капацитет (ФВК)– максималното количество въздух, издишан с най-голямото възможно усилие след максимално вдишване. \nФорсиран експираторен обем за 1 сек(ФЕО1)– максималния обем въздух, издишан през първата секунда на форсирано издишване след пълно вдишване. \nФЕО1/ВК(%)- индекс на Tifno\nВърхов експираторен дебит – най-големият въздушен поток, отчетен в хода на форсирано издишване, веднага след максимално вдишване."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 28,
|
||
"text_content": [
|
||
"Синдром на вентилаторна недостатъчност",
|
||
"При нормалната белодробна вентилация динамичните и статичните белодробни показатели са над тяхната долна лимитна стойност.\nНамалението на динамичните спирографски показатели - ФЕО1, експираторните дебити и др., и увеличението на ФОК, ОО (при нормални статични показатели) говорят за оформяне на обструктивен тип вентилаторна недостатъчност - обструктивни заболявания.\nНамалението на статичните показатели ТВК и ВК / ТВК(%) - по-малки от 80 %, свидетелстват, че се развива рестриктивен тип вентилаторна недостатъчност - рестриктивни заболявания. Корелира с понижение и на дифузионния капацитет на белите дробове (DLCO). Тестът на Тифно и моментните и средните дебити при истински рестриктивен тип ВН са нормални.\nСъчетаното намаление на динамичните и статичните обеми и показатели говорят за наличие на смесен тип вентилаторна недостатъчност. Тя бива три вида:\nс доминиране на обструктивната компонента\nс доминиране на рестриктивната компонентаи\nеднакво са изразени и двете компоненти \nВъзможни са и преходи към даден тип вентилаторна недостатъчност"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 29,
|
||
"text_content": [
|
||
"Измерване съпротивлението на дихателните пътища",
|
||
"Измерване съпротивлението на дихателните пътища (Resistance = R/резистанс) се провежда с цел да бъде доказана или изключена ендобронхиапна обструкция. \nРезистансът обхваща предимно обструкцията на по-големите дихателни пътища. \nОбструкциите на по-малките дихателни пътища могат да бъдат установени с други методи на изследване (например посредством определяне на динамичния комплайнс)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 30,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нарушения на дифузията\u000b(Дифузионен капацитет)",
|
||
"Етиология:\nИзменения на алвеоларната мембрана (белодробна фиброза)\nРазреждане на алвеолите (емфизем)\nБелодробен оток\nРецидивиращи белодробни емболии\nСкъсено контактно време на кръвта и алвеолите\nТъй като разтворимостта на въглеродния двуокис е 20 пъти по-голяма от тази на кислорода, то нарушенията на дифузията довеждат до хипоксия без повишаване на рСО2."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 31,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 32,
|
||
"text_content": [
|
||
"Нарушения на перфузията",
|
||
"Патогенеза: \nНарушения на артериалния кръвен приток, например при белодробни емболии\nОграничаване на капилярното русло:\nИзчезване на капилярите при деструктивни белодробни заболявания\nАлвеоло-капилярен рефлукс (на Euler-Liliestrand/Ойлер-Лилиенщранд). Алвеоло-капилярната хиповентилация води до констрикция на малките белодробни артерии в зоните, които се обдишват недостатъчно. Резултатът е преразпределение на кръвта и поява на белодробна хипертония.\nНарушения на вeнозния отток: например при левокамерна сърдечна недостатъчност или митрална стеноза.\n\nСпециалната диагностика включва перфузионна сцинтиграфия на белите дробове (с маркиран с 99mТс - албумин), дигитална субтракционна ангиография (DSA), пулмонална ангиография."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 33,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 34,
|
||
"text_content": [
|
||
"вентилация/перфузия",
|
||
"нормално по време на покой алвеолите се вентилират от 4 l въздух на минута и перфузират от 5 I кръв на минута: В/П = 4:5 или 0,8.\nПри наличие на шънтов ефект: оросявани, но недостатъчно вентилирани алвеоли (В/П < 0,8)\nПри наличието на ефект на мъртвото пространство: вентилирани, но недостатъчно оросявани алвеоли (В/П > 0,8)\nСпециалната диагностика включва инхалационна сцинтиграфия (133Xe) и перфузионна сцинтиграфия (99mТс) на белия дроб."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 35,
|
||
"text_content": [
|
||
"Сцинтиграфия на белите дробове",
|
||
"сцинтиграфия се извършва чрез венозно инжектиране на човешки серумен албумин, белязан е радиоактивно вещество. \nЧастиците са с размер, по-голям от диаметъра на белодробните капиляри, и предизвикват множество микроемболии на пре- и капилярите, които не са опасни за болния. \nЧрез детектор се определят зоните на радиоактивност в белия дроб. По този начин се получава информация за капилярното оросяване в системата на белодробната артерия (a. pulmonalis). \nВажна при на диагностицирането на рак и емболия."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 36,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 37,
|
||
"text_content": [
|
||
"Бронхоскопия",
|
||
"Метод за директно наблюдение на трахеята и бронхите и вземане на биопсични материал при нужда.\nПровежда се след местна анестезия с лидокаин или новокаин на носогълтача, ларинкса, трахеята и съответния бронх. \nЗадължения на медицинската сестра:\nДа успокои предварително болния и го увери, че изследването не е опасно - за получаване на добри резултати е много важно пациентът да бъде спокоен.\nИзследването се провежда сутрин на гладно. В противен случай има опасност от повръщане и аспирация. Половин час преди това болният се успокоява чрез подкожно инжектиране на 1 mg атропин. \nСлед изследването болният трябва да почива 2 до 3 h, през което време се следят пулсът, кръвното налягане, дишането и за признаци па оток на ларинкса. \nЗа избягване на неприятните усещания в гърлото се назначават дезинфекционни разтвори или таблетки. \nХрана се разрешава 30 — 40 min, след като изчезнат симптомите на местната анестезия."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Еронхоскап"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.5291636439794869
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 38,
|
||
"text_content": [
|
||
"Бронхография",
|
||
"Метод за контрастно изследване на бронхиалното дърво. \nМетодика: след локална анестезия с лидокаин или новокаин на носогълтача, ларинкса, трахеята и бронха, който ще се изследва, през бронхоскопа се впръсква контрастно вещество. \nЗадължения на медицинската сестра- \nДа подготви психически болния за изследването. \nИзследването се извършва на гладно. \nЗа да се снижи вероятността от въвеждане на микрофлора през носогълтача в белите дробове, той се санира 2—З дни преди изследването. \nПоловин час преди бронхографията болният се успокоява с 1 mg атропин подкожно. \nСлед завършване на изследването болният заема за 3—5 min положение на Тренделенбург (Trendelenburg) за бързо освобождаване на бронхите в долните лобове на белия дроб от контрастното вещество. \nВ отделението болният се поставя да легне на здравата половина на гръдпия кош при леко повдигнато положение, чрез което се освобождават бронхите в горните лобове от контрастното вещество. \n3a2—3h се следят пулса, кръвното налягане и дишането. За 2-3 дни след бронхографията се назначават експекторанси и антибиотици."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 39,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 40,
|
||
"text_content": [
|
||
"Микробиологично изследване на ДС",
|
||
"Провежда се за установяване на причинителите на различни инфекциозни заболявания, като за целта се изследват телесни течности и секрети като храчка, носо - гърлен секрет, бронхо-алвеоларен лаваж, плеврален пунктат и др. \nЧрез микробиологичното изследване и посявката на секрета на специални среди се доказва точния причинител на дадена инфекциозна болест, което позволява и прилагането на антибиотик, към който съответния причинител е най-чувствителен. \nРезултатите отнемат няколко дни, особено ако пробата е положителна и се прави антибиотично тестване.\nЗа правилното провеждане на микробиологичното изследване значение имат взимането на материал преди започване на антибиотично лечение и предпазването на пробата от замърсяване."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 41,
|
||
"text_content": [],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"O€",
|
||
"9"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.7278226406336696,
|
||
0.9598120298301325
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": false,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 42,
|
||
"text_content": [
|
||
"Проба на Манту (Mantoux)",
|
||
"Изследване, което се използва за откриване на инфекция с микобактериум туберкулозис (Mycobacterium tuberculosis) — бактерията, причинител на туберкулозата.\nЧрез това изследване се прави оценка на имунния отговор на организма към туберкулозните антигени.\nТуберкулиновият кожен тест се провежда, когато резултати от скринингов тест, данни от изследване (например рентгенография на гръден кош) или наличието на специфични симптоми насочват към туберкулоза.\nПробата на Мендел-Манту е основният скринингов тест за откриване на туберкулоза.\nТуберкулинът представлява глицеринов екстракт на туберкулозната микобактерия (M. tuberculosis).\nТуберкулиновият пречистен протеинов дериват (туберкулин PPD) представлява разтвор от видово неспецифични молекули, получен чрез филтрация на концентрирани клетъчни култури.ППД не съдържа живи бактерии.\nПреди извършването на туберкулиновия кожен тест изследваното лице не трябва да се третира с противоалергични препарати (антихистамини)."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 43,
|
||
"text_content": [
|
||
"Туберкулиновият кожен тест носи името на Чарлз Манту (Charles Mantoux) — френски лекар, който на базата на работата на Кох и Клеменс фон Пирке (Clemens von Pirquet), разработил теста през 1907 година.\nИнтрадермалната (вътрекожната) техника на въвеждане на туберкулина (наречена техника на Манту) е описана за първи път от Чарлз Манту през 1912 година."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Роберт Кох",
|
||
"Клеменс фон Пирке",
|
||
"Чарлз",
|
||
"Манту"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9973207490873354,
|
||
0.8734431286898295,
|
||
0.9999221808046005,
|
||
0.999978408606413
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 44,
|
||
"text_content": [
|
||
"ППД се инжектира вътре в кожата (интра-\nдермално) в доза 0.1 мл (5 TU — туберкулинови единици)"
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 45,
|
||
"text_content": [
|
||
"Отчитането на резултата от туберкулиновия кожен тест и неговата интерпретация се извършва само и единствено от лекар!!!",
|
||
"Туберкулиновата кожна реакция трябва да се отчете в рамките на 48-72 часа.\nСлед 72-ия час тестът се смята за невалиден и ще трябва да се повтори.\nОтчитането на резултата от теста се извършва в добре осветено помещение, като предмишницата се поставя върху твърда повърхност.\nИзмерва се диаметърът на образуваната (ако се е образувала) папула (подутина, инфилтрат), чийто граници се определят внимателно с пръсти (палпация).\nДиаметърът на папулата се измерва напречно (перпендикулярно) на надлъжната ос на предмишницата и се записва в милиметри (mm).\nИзмерва се само и единствено диаметърът на подутината, без околното зачервяване (еритем).\nАко не се установява инфилтрат, резултатът се записва като \"0 mm\"."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Неправилно отчитане",
|
||
"Правилно отчитане",
|
||
"Зачервяване",
|
||
"еритем)",
|
||
"Папула",
|
||
"(инфилтрат)"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.7215593867144278,
|
||
0.999993846538888,
|
||
0.9963980177841475,
|
||
0.9999984680658268,
|
||
0.8876606507870055,
|
||
0.9999994967985721
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 46,
|
||
"text_content": [
|
||
"Отчитане- на 72-я час",
|
||
"При липса на специфични рискови фактори за развитие на туберкулоза, инфилтрат с диаметър между 5 и 15 mm е по-вероятно да се дължи на предишна БЦЖ ваксинация или на инфекция с нетуберкулозни микобактерии, отколкото на туберкулозна инфекция.\nПри лица, при които е налице по-голям риск за туберкулозна инфекция (скорошен контакт с туберкулозно болен, пребиваване в страна с висока честота на туберкулозно болни и др.), наличието на папула с диаметър ≥ 5 mm, без да е налице анамнеза за предишна BCG ваксинация, е по-вероятно да се дължи на туберкулоза.\nИнфилтрат с диаметър >15 е малко вероятно да се дължи на предишна БЦЖ ваксинация или на излагане с нетуберкулозни микобактерии."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 47,
|
||
"text_content": [
|
||
"Група с висок риск – обикновено пациентите са ХИВ-позитивни, контактни с туберкулозно болен, самите те с данни за туберкулоза по рентгеново изследване, със срив в имунната система, лекувани агресивно с кортикостероиди;\nГрупа със среден риск – обитатели на социални домове, затворници, ученици, деца под 4-годишна възраст, пребивавали в държави с активни зони на туберкулоза, тежко болни пациенти – с левкемия, бъбречна недостатъчност, рак, диабет, претърпелите гастректомия, хора с тегло много под нормата.\nГрупа с нисък риск – всички останали, които не принадлежат към предишните две групи (framar.bg)."
|
||
],
|
||
"image_content": [
|
||
{
|
||
"text": [
|
||
"Отклонение от",
|
||
"Папула",
|
||
"диаметър равен или >5 mm ce",
|
||
"нормата",
|
||
"приема за положителна",
|
||
"реакция при хора, които",
|
||
"(положителен",
|
||
"в група",
|
||
"висок риск",
|
||
"резултат)",
|
||
"Папула",
|
||
"c диаметър >1O",
|
||
"mm",
|
||
"ce приема",
|
||
"положителен",
|
||
"резултат при хора,",
|
||
"в група",
|
||
"СЪС среден риск",
|
||
"Папула",
|
||
"диаметър >15 mm ce приема",
|
||
"за",
|
||
"положителен резултат при хора;",
|
||
"в група",
|
||
"нисък риск"
|
||
],
|
||
"confidence_scores": [
|
||
0.9989984980926069,
|
||
0.999993721954033,
|
||
0.913591962862624,
|
||
0.9999963053339395,
|
||
0.9931057570142231,
|
||
0.8350835225467584,
|
||
0.9999989332040946,
|
||
0.9980384049443536,
|
||
0.9999334321921212,
|
||
0.9999790190549886,
|
||
0.999997177313762,
|
||
0.6841404396698983,
|
||
0.9999998314126102,
|
||
0.8632536436447253,
|
||
0.9999143455276353,
|
||
0.6941163805180789,
|
||
0.9407249443480482,
|
||
0.6138223165450684,
|
||
0.9999919212725472,
|
||
0.8918316781375005,
|
||
0.9996979890427956,
|
||
0.9148611578656627,
|
||
0.9442670869254104,
|
||
0.9998692698538041
|
||
]
|
||
}
|
||
],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": true
|
||
},
|
||
{
|
||
"slide_number": 48,
|
||
"text_content": [
|
||
"Квантиферонов тест(QuantiFERON -TB-Gold)",
|
||
"Подобен на Манту, но с тази разлика, че се прави in vitro в епруветка. Кръвен тест. Резултат след 48-72 часа.\nРазликата между двата теста е в това, че квантифероновият тест е много по-специфичен и чувствителен от теста на Манту и може да разграничи заболяването туберкулоза от имунизацията с БЦЖ.\nТой е много важен във фазата, когато човек не отделя туберкулозни бацили и не може да се докаже микробиологично неговото заболяване. И това е една индикация, че човек наистина е инфектиран с туберкулоза и развива процес на туберкулозна инфекция. \nВажен е във фазата на латентната туберкулоза,както и на туберкулозата, която е извън белите дробове."
|
||
],
|
||
"image_content": [],
|
||
"has_text": true,
|
||
"has_images_with_text": false
|
||
}
|
||
]
|
||
} |