1 line
8.7 KiB
HTML
1 line
8.7 KiB
HTML
<p><strong>Физикални методи </strong></p><ul><li>Оглед</li><li>Палпация</li><li>Перкусия</li><li>Аусклултация</li></ul><p><strong>Специални методи:<br/><br/>Функционални изследване на хранопровода</strong></p><ul><li><strong>Манометрия</strong> (измерване на налягането в хранопровода)</li><li><strong>pH-метрия</strong> (измерване на киселинността в хранопровода)</li><li><strong>Рентгеново изследване на хранопровода- </strong>По време на изследването пациента поглъща контрастно вещество - бариева каша. Контрастът се поглъща на порции през определени интервали. Правят се серия рентгенови снимки.</li><li><strong> </strong>вещество, което излъчва ниски дози радиация. Движението на маркера се проследява посредством специална камера.</li></ul><p><strong>Ендоскопски изследвания на хранопровода</strong></p><p><strong>езофагоскопия</strong>: Ендоскопско изследване, при което се оглеждане вътрешността на хранопровода с помощта на езофагоскоп</p><p>Подготовка на болния:</p><ol><li>Информирано съглсие</li><li>Плануване на изследвнето</li><li>Боlният не закусва</li><li>Наблюдение на болния след изследването</li></ol><p><br/><strong>Инструментални изследвания на стомаха</strong></p><p><strong>Рентгенови изследвания с контрастна материя </strong>(бариева суспензия)– установяват се промени в структурата, обема, формата, мотилитета на стомаха.<br/><strong>Ендоскопски изследвания на стомаха и дуоденума</strong></p><p><strong>-</strong>Фиброгастроскопия и фиброгастродуоденоскопия – обстойно оглеждане на стомашната и дуоденална лигавица.<br/><strong>-</strong>Хеликобактер- доказва чрез: дихателен тест, културелно, хистологично, серологично.<br/>-Фиброгастроскопия с ендоскопска биопсия и хистоморфологично изследване – ПРИ всички язви на стомаха. </p><p>Определя се точно големината, формата, разположението на язвения дефект; дълбочината и инфилтрацията на стомашната стена </p><p><strong>Методи на изследване при заболявания на червата</strong></p><p>Анамнеза – да се търсят внимателно всички симптоми; тяхното начало, продължителност и еволюция. <br/>Физикално изследване<br/>* Оглед – език обложен с бял налеп – при заболявания на стомаха и червата; изгладен, атрофичен, блед, с рагади език – при атрофичен гастрит и хроничен ентероколит. <br/>* Палпация</p><p><strong>Ректално туширане </strong>- Изследването се извършва в колянно-лакътно положение. Може да се достигнат тумори, намиращи се на 10-12 сm от ануса. чрез него се открива ракът на ректума в 80-90% от случаите. Определя се големината, локализацията, релефът на тумора, наличието на разязвявания. </p><p><strong>Инструментални изследвания</strong></p><p><strong>Рентгенови изследвания с контрастна материя </strong>(бариева суспензия)<br/>- Рентгеново изследване на стомаха и червата (пасаж) – установяват се промени в структурата, обема, формата, мотилитета на стомаха и червата.<br/><strong>- </strong>Иригография<strong> </strong>– рентгеново изследване на дебелото черво, при която контрастната материя под форма на суспензия (бариево мляко) се въвежда с клизма в ректума и дебелото черво. Чрез иригографията може да се установи дефект в изпълването, стеснение на лумена, атипичен лигавичен релеф, язвена ниша, разширение на червото над тумора. Окончателната диагноза се поставя след биопсия и хистологично изследване.</p><p><strong>Ендоскопски изследвания на тънкото и дебелото черво</strong><br/>- Аспирационна чревна биопсия<strong> </strong>– сляпа биопсия, с хистоморфологично изследване и количествено определяне на съдържанието на чревни ензими в чревната лигавица<br/>- Ректороманоскопия<strong> </strong>– оглед на ректума на височина 25-28 cm над аналното отвърстие; може да се вземе чревна биопсия<br/>- Фибросигмоидоскопия<strong> </strong>– оглeд на дебелото черво до Flexura coli hepatica – 65-75 cm над аналното отвърстие; може да се вземе чревна биопсия<br/>- Фиброколоноскопия<strong> </strong>– оглед на цялото дебело черво с вземане на материал за хистоморфологично изследване<br/><strong>Ендолуменна трансендоскопска (колоноскопска) ехография </strong>– изобразява обема и разпространението на туморния процес в стената на дебелото черво</p><p><strong> Радиоизотопни изследвания</strong></p><ul><li>Бактериологично изследване<strong> </strong>на изпражнения и секрети от дебелото черво – за диагностиката на дизбактериози, Lamblia intestinalis, Candida albicans и др.<br/><strong> </strong></li><li>Паразитологично изследване на изпражнения<strong> </strong>– установяват се яйца от различни паразити</li><li> Имунологични изследвания<strong> </strong>- антигенни маркери</li></ul><p><strong>Функционални изследвания</strong><br/>- Моторно-евакуационна функция на червата<strong> </strong>– проследява се времето на преминаването на контрастната материя през червата.<br/><strong>- </strong>Копрологично изследване<strong> </strong>– дава информация за смилателните и резорбтивни функции на тънкото черво. Определят се консистенцията и цветът на фекалиите</p><p><strong>Лабораторни изследвания</strong></p><ul><li>Рутинна лаборатория</li><li>Дихателен тест на H. Pylori</li><li>Тестове за ензимна непоносимост – дизахаридазна</li><li>Микробиологични и паразитологични копрокултури</li><li>Калпротектин – специфичен за язвен колит и болест на крон</li><li>Перкутанни биопсии – основно черва, стомах и черен дроб</li></ul> |