med-notes/reader/dist/files_html/f077.html
2025-04-06 00:20:57 +00:00

1 line
11 KiB
HTML
Raw Blame History

This file contains ambiguous Unicode characters

This file contains Unicode characters that might be confused with other characters. If you think that this is intentional, you can safely ignore this warning. Use the Escape button to reveal them.

<p><strong>БЪБРЕЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ (Nephrolithiasis)</strong> Бъбречнокаменната болест е едно най-разпространените заболявания на отделителната система. Касае се за утаяване на неорганични вещества с образуване на камъни (конкременти) в бъбречното легенче и чашки, уретерите и пикочния мехур. Причини за образуване на камъни в пикочните пътища: <br/>1. Повишена концентрация в урината на вещества, образуващи камъни отделяне на малко количество концентрирана урина при сух климат, намален прием на течности и др<br/>2. Инфекция на пикочните пътища при инфекции се създават литогенни ядра от олющени епителни клетки, гнойни и кървави съсиреци, които способстват за формиране на камъни.<br/><br/>Химически състав на камъните Конкремените в пикочните пътища се състоят от органичен матрикс и кристална структура</p><p><strong>. Най-често са</strong>:</p><ul><li>Оксалатни тъмнокафяви, твърди, множествени;</li><li>Фосфатни белезникави, меки, трошливи; </li><li>Уратни от чиста пикочна киселина</li><li>жълтокафяви, гладки, меки, често отливъчни</li><li>; Смесени. <br/><br/><strong>Клинична картина:</strong> Проявите на заболяването зависят от големината, формата и локализацията на конкрементите. Нефролитиазата може да протича латентно (скрито) и манифестно. При латентната форма болестта дълго време е безсимптомна и се открива случайно при рентгеново или ехографско изследване. При единичен конкремент в бъбречните чашки и легенче, както и при отливъчните камъни също може да липсват клинични прояви или да има тъпа болка или тежест в поясната област, понякога с епизоди от макроскопска хематурия. Класическата проява на нефролитиазата е бъбречната колика, която се дължи на придвижване на конкремент по хода на уретера. Провокира се обикновено от физически усилия, обилен прием на течности, алкохол, диуретици, но може да се появи и без провокация. Болката е внезапна, остра, локализирана в едната половина на поясната област. Тя е силна до непоносима, с коликообразен характер засилва се и отслабва, ирадиира към кръста, по хода на уретера към пикочния мехур. Болката може да продължи часове до дни и обикновено е съпроводена с дизурични смущения често и болезнено уриниране, парене, нерядко видима хематурия. Сукусио реналис е силно положително. Общото състояние е нарушено има гадене, повръщане, дискомфорт, болните са възбудени, неспокойни. Бъбречната колика завършва със спонтанно елиминиране на камъка или със спирането му в едно от трите физиологични стеснения на уретера пиелоуретералния сегмент, пресичането на уретера с а. илиака или уретеровезикалния преход. В тези случаи болката може да спре и да се пропусне настъпването на хидронефроза. <br/>Лабораторни изследвания: Бъбречната колика винаги се придружава от хематурия макроскопска или микроскопска, възможна е оскъдна левкоцитурия. При вторична инфекция левкоцитурията става обилна, откриват се бактериурия, протеинурия, ускорена СУЕ, левкоцитоза. <br/><strong>Усложнения:</strong> Нефролитиазата води до нарушаване целостта на лигавицата на бъбречното легенче, уретера, пикочния мехур и създава условия за уростаза, които благоприятстват заселването на микроорганизми и развитието на калкулозен пиелонефрит. При запушване на пикочните пътища се развива хидронефроза, а при вторична инфекция пионефроза, бъбречни абсцеси. </li></ul><p>Диагноза: Ултразвуковото изследване (ехографията) дава възможност за визуализиране на всички видове конкременти, и за определяне на тяхната локализация, големина и брой. Калций-съдържащите камъни се откриват при обзорна рентгенография, а венозната урография установява точното им разположение, функционалното състояние на бъбреците, проходимостта на пикочните пътища. Лечение: Режимът по време на криза е постелен, прилагат се различни топлинни процедури грейка, електрическа възглавница в поясната област. Ако болните не повръщат, се осигуряват топли диуретични чайове от меча стъпка, дръжки на череши, коса от царевица и др., минерална вода. Храната е лека, недразнеща. <br/><br/><strong>Медикаментозното лечение:</strong> има за цел да премахне спазъма и болката, да засили диурезата и да подпомогне изхвърлянето на камъка. Прилагат се: Обезболяващи средства аналгетици аналгин, при тежки и продължителни кризи фентанил + дроперидол, лидол. Използват се и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) диклофенак, ибупрофен, индометацин и др. Спазмолитици папаверин, но-шпа, бусколизин, атропин, спазмалгон. Тъй като повечето от болните повръщат по време на бъбречна криза, медикаментите се въвеждат най-често парентерално интравенозно или интрамускулно. При леки кризи без повръщане могат да се приемат през устата. Висока диуреза се осигурява с прием на 2-3 l течности, по преценка приложение на фурантрил. Антибактериални средства се включват само при данни за уроинфекция. Ако коликата не се овладее и конкрементът не се елиминира спонтанно за няколко дни, се провежда ретроградна катетеризация, деблокиране на застойния бъбрек; екстракорпорална литотрипсия или ако конкрементът се намира ниско отстраняване на камъка чрез налагане на примка. В периодите извън криза режимът на болните трябва да бъде с достатъчна физическа активност, да се осигурява прием на течности над 2 l, чайове от мечо грозде, кора от бяла бреза, свила от царевица, леска, полски хвощ, хвойна и др. Диетата трябва да е съобразена с вида на конкрементите. При калциева литиаза се препоръчва ограничаване на калция в диетата до 400-600 mg днeвно. Прилага се редукто-3 до 5 табл. дневно, който намалява ендогенния синтез на вит. D и чревната резорбция на калций и инхибира кристалообразуването в урината. При калциево-фосфатни камъни се цели подкиселяване на урината и се препоръчват кисели минерални води от Стефан Караджово, Михалково, консумация на белтъчна храна всички видове меса, а се забраняват млечните храни. При уратни камъни се цели алкализиране на урината (поддържане на рН около 6,4-6,8), което се постига с прием на натриев цитрат, магурлит, уралит, солуран. Избягват се храни, богати на пурини, и при чието разграждане се образуват пикочна киселина или урати животински вътрешности, месо, риба, боб, леща и др. </p><p>Диетата е млечно-вегетарианска. При калциевооксалатни камъни се препоръчва ограничаване на калция и оксалатите в диетата, алкализиране на урината с минерални води от Хисаря, Горна баня, Сливен, Меричлери. Ограничават се млякото, млечните продукти, салатите, спанакът, киселецът, шоколадът. </p>