1 line
9.3 KiB
HTML
1 line
9.3 KiB
HTML
<p><strong><br/>ХЕМОЛИТИЧНИ АНЕМИИ</strong> Това са група анемии с различна етиология и патогенеза, при които е налице повишен разпад (хемолиза) на еритроцитите и активна костномозъчна еритропоеза (хиперплазия), която обаче не е в състояние да възстанови и компенсира бързо загубеното количество еритроцити в периферната кръв.</p><p> Хемолизата бива два типа – вътресъдова (интравазална) и извънсъдова (екстравазална). При вътресъдовата хемолиза еритроцитите се разрушават в кръвоносните съдове и клиничните прояви са тежки – втрисане, фебрилитет, рязко влошаване на общото състояние, сърдечно-съдова слабост и шок. При извънсъдовата хемолиза еритроцитите се разпадат в мезенхимномоноцитната система (ММС) на слезката, черния дроб и костния мозък, а клиничното протичане е по-леко – разностепенно изразена анемия в периферната кръв, повишени нива на индиректния билирубин (индиректна хипербилирубинемия), хипербилирубинурия, повишени нива на серумното желязо. <br/><strong>БОЛЕСТИ НА ЛЕВКОПОЕЗАТА ЛЕВКЕМИИ (ЛЕВКОЗИ) <br/></strong>Левкемиите са злокачествени миелопролиферативни кръвни заболявания. Характеризират се с непрестанна пролиферация (разрастване) на клетките от белия кръвен ред. В периферната кръв нахлуват значителен брой млади, незрели форми от белия кръвен ред, които са с количествени и качествени промени и ограничена функционална способност. Тази малигнена пролиферация на левкемични клетки редуцира и дори блокира нормалната хемопоеза. </p><p><strong>Левкозите биват: </strong></p><p>1. Остри, бластни левкози – според вида на пролифериращите клетки острите левкози се разделят на лимфобластни, миелобластни, монобластни и др.<br/> 2. Хронични левкози – миелолевкоза и лимфолевкоза. </p><p><strong> ОСТРИ ЛЕВКЕМИИ (БЛАСТНИ ЛЕВКОЗИ)</strong>) Бластните левкози засягат всички възрасти, с предпочитание към помладата възраст, особено лимфобластните левкемии, които засягат найвече детската и юношеска възраст. <br/><strong>Етиология</strong>: остра левкоза оказват наследствени фактори, конгенитални заболявания, предизвикани от хромозомни аномалии (напр. деца със синдром на Даун заболяват 70-80 пъти по-често); имунодефицитни състояния; йонизиращи радиации; т. нар. клетъчни онкогени; левкемични вируси – ретровируси </p><p><strong>Остри лимфобластни левкози </strong></p><p><strong> </strong>Острата лимфобластна левкоза се характеризира с малигнена пролиферация на млади лимфоидни клетки на ниво най-ранни предшественици на лимфоидните клетки. Клетките се разрастват в костния мозък, като потискат миелопоезата, нахлуват в циркулиращата кръв и инфилтрират лимфните възли, далака, а често и други органи. Заболяването засяга всички възрасти, но най-често се развива в детската възраст. <br/>Клинична картина: Заболяването обикновено се развива бавно, постепенно.</p><p><strong> Наблюдават се общи симптоми </strong></p><ul><li>адинамия,</li><li>субфебрилна температура, </li><li>костно-ставни болки.</li><li>По-късно се изявява анемичен синдром и хеморагична диатеза. Налице са спленомегалия, лимфаденомегалия.</li></ul><p> Лабораторни изследвания: Броят на левкоцитите се колебае в голям диапазон – от левкопения до много високи стойности. Установяват се атипични бласти (млади клетки) в периферната кръв и най-вече в костния мозък. СУЕ е силно повишена. Наблюдават се анемичен синдром и тромбоцитопения. Най-често усложнение е левкемичният менингит. </p><p><strong>Остри миелобластни левкози </strong>-Заболяване, при което се наблюдава пролиферация на стволовите миелоидни клетки в различни стадии на тяхната диференциация (най-ранна миелоидна стволова клетка, миелобласт, промиелоцит, монобласт, проеритробласт или мегакариобласт). Това определя вида на острата миелоидна левкемия.</p><p><strong>Клинична картина</strong>: Заболяването засяга предимно средна и напреднала възраст, може и по-млада възраст. </p><p>Началото е с неясни общи симптоми – </p><ul><li>отпадналост,</li><li>костни или ставни болки,</li><li>стомашно-чревен дискомфорт, </li><li>температура,</li><li>менометрорагии, </li><li>обилни епистаксиси. </li><li>Често началото е остро с висока температура</li><li>, неповлияваща се от антипиретичното лечение,</li><li>втрисане с изпотяване, </li><li>рязко влошаване на общото състояние. </li><li>По лигавиците на устната кухина,</li><li>венците, тонзилите, </li><li>мекото небце, </li></ul><p>езика се появяват и бързо нарастват язвено-некротични промени, покрити с мръсни налепи. В хода на заболяването могат да се развият левкемични инфилтрати в различни органи – бял дроб, сърце, стомашно-чревен тракт, ЦНС и т. н. Рядко се наблюдават лимфаденомегалия и спленомегалия. Характерни са анемичният синдром, който не е с характеристика нито на желязодефицитна анемия, нито на пернициозна анемия, и хеморагичната диатеза с кожни, лигавични или висцерални кръвоизливи. Състоянието на болните се влошава прогресивно<br/><strong>Лечение на острите левкемии</strong></p><p> Провежда се с хемотрансфузии на прясна едногрупова кръв, масивна реанимация с витамини, глюкозни и левулозни разтвори, хемокоагуланти и др. Включват се и следни групи медикаменти: Цитостатици – метотрексат, 6-меркаптопурин, 6-тиогванин, алексан, цитарабин (Cytarabine). Антитуморни антибиотици – даунорубицин и доксорубицин (адриамицин или адриабластин); винкристин и винбластин, етопозид, бизантрен и др. Глюкокортикоиди, имунотерапия, трансплантация на костен мозък. </p> |