med-notes/ppt_data/output/Балканска ендемична нефропатия.json

{
  "filename": "Балканска ендемична нефропатия.pptx",
  "total_slides": 13,
  "slides": [
    {
      "slide_number": 1,
      "text_content": [
        "Балканска ендемична нефропатия"
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 2,
      "text_content": [
        "Балканска ендемична нефропатия",
        "Хронично невъзпалително тубуло-интерстициално бъбречно заболяване\n\nБавна прогресия към хронична бъбречна недостатъчност"
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 3,
      "text_content": [
        "Епидемиология",
        "Среща се в определени райони на Балканския полуостров - България, Румъния, Централна Сърбия, Хърватия и Македония.\nЕндемично заболяване, среща се предимно в селските райони, покрай притоците на някои реки. \nВ България ендемичният район обхваща 77 села и 3 града (Монтана, Враца и Лом) между реките Мали Искър и Огоста."
      ],
      "image_content": [
        {
          "text": [
            "AUSTRIA",
            "HUNGARY",
            "ELOYENLl",
            "SERBIA",
            "Ta5NH"
          ],
          "confidence_scores": [
            0.8713882974764582,
            0.8081356348219417,
            0.6202905676293907,
            0.8875574536962858,
            0.8152839857950386
          ]
        }
      ],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": true
    },
    {
      "slide_number": 4,
      "text_content": [
        "Епидемиология",
        "В последните 10 години броят на болните от балканската ендемична нефропатия остава постоянен или бавно намалява. \nБоледуват по-често жени. Клинична изява едва между 40-60 год възраст.\nВ засегнатите райони туморите на пикочните пътища се срещат самостоятелно около 100 пъти по-често отколкото в незасегнатите, а в 1/3 от случаите са комбинирани с балканската ендемична нефропатия."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 5,
      "text_content": [
        "Етиология",
        "Не е изяснена. \nСъществуват 3 хипотези:\nТоксична - заради микроелементи: манган, кадмий, хром, олово, алуминий, мед и др.;\nИнфекциозна – микотоксини, изолирани от зърнените храни (аристохолова киселина и охратоксин А, доказани нефротоксини с висок канцерогенен потенциал) или бавноразвиващи се вируси (Corona), пичиняващи генетични мутации;\nГенетична – при болни и техни родственици са доказани хромозомни аберации.\n\nПодчертан фамилен характер. Младежи, емигрирали от района, по-късно също заболяват. Предполага се, че се касае за наследствено заболяване от автозомно-доминантен тип с висока пенетратност и експресивност на болестния ген (установен е хромозомен маркер). Външните фактори играят роля на отключващ фактор."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 6,
      "text_content": [
        "Патогенеза",
        "Вероятно, при налична генетична предиспозиция, токсичните вещества увреждат бъбречните структури, преди всичко – проксималните тубули и тяхната функция, освен това стават причина за неоплазми на пикочните пътища.\n\nПатоанатомия\nОгнища от тубулно увреждане и интерстициална фиброза, предимно в бъбречната кора.\nВ крайния стадий – дифузно склерозирала тънка кора.\nСред съединителната тъкан не се откриват каналчета, а гломерулите са изцяло хиалинизирани.\nНезависимо от тежестта на пораженията, интерстициалните лимфоидни инфилтрати са оскъдни.\nБъбреците достигат много малки размери."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 7,
      "text_content": [
        "Клиника",
        "Отпадналост, безапетитие, главоболие. \nПодчертана бледност, бакърен оттенък на кожата, ксантохромия на дланите и ходилата. \nБавно развитие на хронична бъбречна недостатъчност. \nПри поява на тумори на пикочните пътища- изява на макроскопска хематурия."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 8,
      "text_content": [],
      "image_content": [],
      "has_text": false,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 9,
      "text_content": [
        "Лабораторни стигми на болестта",
        "Нискостепенна тубулна протеинурия, съдържаща b2-микроглобулин и α1-микроглобулин. \nАминоацидурия (повишено количество на аминокиселини в урината), глюкозурия (глюкоза в урината). \nНарушена концентрационна способност."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 10,
      "text_content": [
        "Допълнителни промени",
        "Нормоцитна нормохромна анемия, дължаща се на ранен дефицит на еритропоетин. \nПовишена СУЕ. \nДизаминоацидемия (увеличение на аланин, пролин, глицин и др).\nПрогресивно повишаване на креатинина, по-значително повишаване на уреята, ранна метаболитна ацидоза в хода на хронична бъбречба недостатъчност.\nАбдоминална ехография: силно намалени размери на бъбреците двустранно (до 6-7 cm), висока ехогенност."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 11,
      "text_content": [
        "Поставяне на диагноза",
        "Ендемичен характер със засягане на определени фамилии в съответните географски райони. \nХарактерна клинична картина, твърде малки бъбреци, съчетание с Ту на отделителната с-ма.\n Пункционна бъбречна биопсия - в началните стадии."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 12,
      "text_content": [
        "Диференциална диагноза",
        "Други хронични тубулоинтерстициални заболявания (аналгетична нефропатия, нефропатия от китайски чай и др.).\n\nПрофилактика\nДиспансерен контрол на членовете на засегнатите фамилии. Хранене с индустриално, а не с домашно отглеждани продукти. Изселване на жителите от ендемичните райони."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    },
    {
      "slide_number": 13,
      "text_content": [
        "Лечение",
        "Симптоматично лечение на хронична бъбречна недостатъчност, лечение на анемията със средства, стимулиращи еритропоезата (ССЕ). \nБолните обичайно нямат хипертония, не се ограничава солта. \nВ краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност – диализни методи на очистване (хемодиализа, перитонеална диализа) и бъбречна трансплантация."
      ],
      "image_content": [],
      "has_text": true,
      "has_images_with_text": false
    }
  ]
}