med-notes/ppt_data/output/Анатомия и физиология.txt

================================================================================
FILE: Анатомия и физиология.pptx
TOTAL SLIDES: 24
================================================================================

--- SLIDE 1 ---
TEXT CONTENT:
• Отделителна система


--- SLIDE 2 ---
TEXT CONTENT:
• Анатомия
• Чифтен орган;
Под слезка и черен дроб;
12/6/3см;
Бобовидна форма;
Основна структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. 
 Всеки бъбрек има 1-1,2 млн. нефрона


--- SLIDE 3 ---
TEXT CONTENT:
• Нефрон
• Малпигиево телце
Гломерул
Бауманова капсула

Каналчета

Между нефроните- интерстициална тъкан


--- SLIDE 4 ---
TEXT CONTENT:
• Функция на бъбреците
• 1. Очистителна (депурационна) функция. Бъбреците очистват кръвта от ненужните за организма крайни продукти от обмяната на веществата (урея, креатинин, пикочна киселина и др.), от токсичните вещества, багрилата и др. 
2. Регулиране на хомеостазата на организма. Бъбреците регулират постоянния състав на телесните течности и поддържат оптимално водно-електролитно, алкално-киселинно, йонно и осмотично състояние, необ- ходими за нормалното функциониране на организма. 
3. Ендокринна функция. В бъбреците се произвеждат някои биологично активни вещества, които имат характеристика на хормони. 
В юкстагломерулния апарат (ЮГА) се произвежда ензимът ренин, участващ в регулацията на артериалното налягане и стимулиращ секрецията на алдостерон от надбъбречната жлеза. 
В бъбреците се произвежда еритропоетин, който стимулира образуването на еритроцити от костния мозък. 
Активната форма на витамин D също се образува в бъбреците и по този начин те участват в калциевата обмяна на организма.


--- SLIDE 5 ---
TEXT CONTENT:
• Образуване на урината
• 1. Гломерулна филтрация. Кръвта се филтрира през полупропускливата капилярна стена и попада в капсулното пространство (пространството на Бауман-Шумлянски). 
Тази филтрирана течност се нарича първична урина, а нейният състав е еднакъв с този на обезбелтъчената плазма. 
Относителното тегло на първичната урина е 1010.


--- SLIDE 6 ---
TEXT CONTENT:
• Образуване на урината
• 2. Тубулна реабсорбция. От капсулното пространство редица съставки се подлагат на обратна резорбция, с цел да бъдат върнати и съхранени в организма. Тук се реабсорбират 100% от филтрираната глюкоза, аминокиселините, калция, фосфора и около 80% от водата, натрия и хлора. 
3. Тубулна секреция. Посредством тубулната секреция се излъчват калиеви и водородни йони, медикаменти и други продукти от обмяната на веществата, ненужни на организма. 
4. Образуваната окончателна урина е средно 1,2-1,5 l/24 h. В зависимост от конкретните нужди на организма се отделя по-концентрирана или по- разредена урина, като по този начин се регулира постоянният водно- електролитен състав в тялото.


--- SLIDE 7 ---
TEXT CONTENT:
• Основни симптоми и синдроми
• Полиурия (polyuria) – увеличено отделяне на урина над 2000 ml/24 h. 
физиологична (при прием на много течности, кон- сумация на диуретични плодове – диня);
патологична – при захарен диабет, безвкусен диабет, отоци(след ОБН) и др. 
Олигурия (oliguria) – намалено отделяне на урина под 500 ml (диуреза между 100 и 500 ml/24 h). 
физиологична – при прием на малко течности, консумация на суха храна, обилно изпотяване, висока t на околната среда; 
патологична – при бъбречни и сърдечни заболявания, набиране на отоци и др.
Анурия (anuria)- диуреза <100мл/24 часа


--- SLIDE 8 ---
TEXT CONTENT:
• Основни симптоми и синдроми
• Никтурия (nicturia) – нощно уриниране. Нарушен ритъм на отделяне на урината през денонощието. 
При здрави хора съотношението между отделената през деня и нощта урина е 3-4:1. 
При никтурия през нощта се отделя повече урина отколкото през деня. 
Среща се при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, хипертрофия на простата и др. 
Полакиурия (pollakiuria) – често уриниране на малки количества. Наблюдава се при цистит, простуди, пиелонефрит, простатен аденом и др. 
Дизурия (disuria) – чести, мъчителни позиви за уриниране, съп- роводени с парене, смъдене, болка и чувство за недовършено уриниране. Дизурията е проява на възпалителни заболявания на долните пикочни пътища – при цистит, уретрит.


--- SLIDE 9 ---
TEXT CONTENT:
• Основни симптоми и синдроми
• Хематурия – кръв в урината. Урината става розова до червена. Наблюдава се при бъбречнокаменна болест, остър гломерулонефрит, туморни процеси в отделителната система, бъбречен инфаркт, хеморагични диатези и др. 
Протеинурия (proteinuria) – наличие на белтък в урината над 150 mg/24 h. Основна причина е нарушената пропускливост на гломерул- ния филтър. 
незначителна – белтък в урината 150 mg – 0,5 g/ 24 h; 
умерена – 0,5 – 3,5 g/ 24 h; 
масивна над 3,5 g/ 24 h; 
постоянна – открива се при всяко изследване; 
непостоянна (интермитентна) – установява се от време на време. 
Непостоянна протеинурия може да се установи и при здрави лица при определени условия – при ортостатизъм, мускулни усилия, фебрилитет и др. 
Протеинурията при гломерулни заболявания (гломерулонефрити) най-често е масивна – над 3,5 g/24 h, със значителна загуба на плазмени белтъци; при тубуло-интерстициалните заболявания (пиелонефрити) обик- новено е нискостепенна – до 2 g/24 h


--- SLIDE 10 ---
TEXT CONTENT:
• Лабораторни находки:
• Глюкозурия – наличие на захар в урината. Среща се при захарен диабет, заболявания на бъбреците, панкреаса, черния дроб, ЦНС и др.; 
Кетонурия – наличие на кетонни тела в урината (ацетон, ацетоцетна киселина и бета-оксимаслена киселина). Среща се при декомпенсиран захарен диабет, диабетна кома, обилни повръщания и диарии, интоксикации и др. 
Билирубинурия – билирубин в урината. Среща се при хепатити и други заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. 
Уробилиногенурия – увеличен уробилиноген в урината. Среща се при заболявания на черния дроб, хемолитични анемии и др.


--- SLIDE 11 ---
TEXT CONTENT:
• Нефрозен синдром
• Клинико-лабораторен синдром, включващ:
високостепенна протеинурия;
хипопротеинемия и масивни отоци;
хиперлипопротеинемия и липидурия. 
Наблюдава се най-често при гломерулонефрити, диабетна нефропатия, нефропатия на бременността, отравяне с медикаменти (антибиотици, АСЕ инхибитори, златни препарати)и тежки метали, при инфекциозни заболявания (хепатит, малария, токсоплазмоза), неопластични процеси, при мултиплен миелом и др.


--- SLIDE 12 ---
TEXT CONTENT:
• Патогенеза на нерфозен синдром
• Имунен и автоимунен патогенетичен механизъм. 
Отлагане на имунни комплекси по базалната мембрана на гломерулните капиляри
Нарушена пропускливост и започват да се филтрират (пропускат) плазмени белтъци. 
Развива се масивна протеинурия (3-5 g/24 h). 
Това води до понижаване нивото на плазмените белтъци (хипопротеинемия)
Спада онкотичното налягане в съдовете(1 g белтък задържа 20 g вода) , което води до излив на течности в тъканите– появяват се отоци (меки, тестовати, хипостатични).

TEXT FROM IMAGES:
Image 1:
  • Caplliary Microcirculalion
  • Hydrastat €


--- SLIDE 13 ---
TEXT CONTENT:
• Патогенеза на нерфозен синдром
• Важна роля играе и увеличеното производство на алдостерон (активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон).
Патогенезата на хиперлипидемията не е съвсем ясна. Загубата с урината на протеини, регулиращи мастната обмяна, засилва продукцията на VLDL в черния дроб. Поради подтиснатата активност на липопротеинлипазата е нарушено превръщането на VLDL в LDL.


--- SLIDE 14 ---
TEXT CONTENT:
• Клинична картина на нефрозен синдром:
• Оточен синдром. Те се локализират по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум, а в по-късните стадии се наблюдават изливи и в коремната и плевралната кухина и перикарда. Когато отокът е в подкожната тъкан на цялото тяло, се нарича аназарка. 
Появяват се при снижаване на общия белтък под 50 g/l и на албумина под 30 g/l. При стойности на албумина под 15 g/l настъпва генерализиране на отоците с поява на изливи в телесните кухини – хидроторакс, хидроперикард, асцит. Повишава се телесната маса.
Бъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. 
Други: тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. 
Олигурия: общото количество на урината е намалено.
Лабораторни изследвания: високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триг- лицериди, силно повишена СУЕ.


--- SLIDE 15 ---


--- SLIDE 16 ---
TEXT CONTENT:
• Лечение на нефрозен синдром:
• Лекува се основното заболяване, довело до нефрозен синдром. 
Диета – строго безсолна, с увеличен внос на белтъчини, намален на мазнини и въглехидрати;
Медикаментозно лечение с кортикостероиди, имуносупресори (имуран, циклофосфамид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), антикоагуланти, диуретици.
Вливания на хуманалбумин, плазма или плазмозаместители при тежка хипопротеинемия.


--- SLIDE 17 ---
TEXT CONTENT:
• ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА
• Проба за концентрация на урината по Фолхард (Folhard) – изследване на специфично тегло на урината при спазване на строг режим на хранене и ограничен до минимум прием на течности. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена концентрационната способност на бъбрека. 
Проба за разреждане на урината по Фолхард – изследване на специфично тегло на урината при обременяване с течност. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена разредителната способност на бъбрека. 
Проба на Зимницки – предназначена е за изследване на концентрационната и разредителната способност на бъбрека без обременяване на болния с режим на хранене или прием на течности. 


При здрави лица нормалното специфично тегло варира от 1001 до 1036, средно – 1015-1025 (до 1035). При прием на повече течности относителното тегло е по-ниско – спада до 1005, а при намален прием на течности – може да се увеличи до 1030.


--- SLIDE 18 ---
TEXT CONTENT:
• Клирънсови проби
• Използват се за оценка на очистителната функция на бъбреците. 
Бъбречният клирънс (очистване) на дадено вещество представлява количеството кръв, изразено в ml, което се очиства напълно от това вещество за единица време (1 min). Използват се клирънс на креатинин, на пикочна киселина, на урея и др.
Креатининов клирънс:
Мъже: 97–137 ml/min
Жени: 88–128 ml/min


--- SLIDE 19 ---
TEXT CONTENT:
• Рентгенови изследвания на бъбреците
• Обзорна или нативна (суха) рентгенография на бъбреците – дава ориентация за големината и местоположението на бъбреците и за наличие на конкременти в отделителната система, когато те са рентгеноконтрастни (фосфатни и оксалатни камъни). 
Венозна (екскреторна) урография – посредством въвеждане на контрастни йод-съдържащи вещества се изобразява отделителната система и се получава информация за морфологичното и функционалното състояние на бъбреците и пикочните пътища – чашки, легенчета, уретери и пикочен мехур. 
Изследването е противопоказано при алергия към рентгенови контрастни вещества и при напреднала бъбречна недостатъчност. 
Предварителна подготовка на болния – 2-3 дена безцелулозна диета, приемане на активен въглен или адсорган в деня преди изследването, очистителна клизма вечерта и сутринта преди изследването. 
Ретроградна (асцендентна) пиелография – метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища – бъбречни папили, чашки, легенчета, уретери. Извършва се с контрастно вещество, което се вкарва през уретрален катетър. 
Бъбречна ангиография (реновазография) – метод за изобразяване на съдовата система на бъбреците чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през феморалната или радиална артерия.


--- SLIDE 20 ---


--- SLIDE 21 ---
TEXT CONTENT:
• Ултразвуково изследване на бъбреците (ехография) Широко използван съвременен, неинвазивен и лесно достъпен метод за проследяване състоянието на бъбречния паренхим и легенче. 
С него се определят местоположението и размерите на бъбреците, открива се наличието на конкременти, хидронефроза, туморни и кистозни образувания на бъбреците и др. Методът няма противопоказания за приложение, може да се извършва многократно, при всички болни, вкл. и при деца и бременни.
• Компютърна аксиална томография (КАТ). 
Методът е особено информативен при туморни процеси, кисти, абсцеси на бъбреците.


--- SLIDE 22 ---
TEXT CONTENT:
• Радиоизотопни изследвания на бъбреците
• Изотопна нефрография – със специална апаратура се регистрира постъпването, натрупването и излъчването на даден изотоп (йод-131-хипуран) от бъбреците. 
Изотопът се въвежда по венозен път, а получените данни се изобразяват графично за всеки бъбрек поотделно.
• Бъбречна сцинтиграфия –  изобразява се разпределението на изотопа в бъбречния паренхим. По този начин се получава информация за формата, големината, местоположението и структурата на бъбреците, наличието на кисти, тумори и т.н.


--- SLIDE 23 ---
TEXT CONTENT:
• Бъбречна биопсия
• Метод, при който чрез пункция със специална игла се взема бъбречна тъкан за хистологично изследване. 
Бъбречната биопсия дава полезна информация и се използва за диагностично уточняване на неясни протеинурии, гломерулонефрити, бъбречна амилоидоза и др. 
Бъбречната биопсия е противопоказана при единствен функциониращ бъбрек, нарушения в кръвосъсирването, лечение с антикоагуланти, тумори на бъбрека, бъбречен абсцес, ехинокок, напреднала бъбречна недостатъчност и др.


--- SLIDE 24 ---
TEXT CONTENT:
• Бъбречна биопсия