18 KiB
17.Правен режим на социалното осигуряване. КСО, ЗСП, ЗИХУ.
__ 1. КСО__ - държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при: ¬ временна неработоспособност; ¬ временна намалена работоспособност; ¬ инвалидност; ¬ майчинство; ¬ безработица; ¬ старост; ¬ смърт. Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във: ¬ фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство; ¬ фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; ¬ фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; ¬ фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест; ¬ фонд "Безработица" за безработица. За осигурените лица се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете.
Осигурител - това е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Осигурителите, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.
- Осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години*. Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:
¬ Парични обезщетения за временна неработоспособност (поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, при належащ медицински преглед или изследване, карантина, гледане на болен или на член от семейството под карантина и др.), трудоустрояване при временно намалена работоспособност, бременност, раждане и кърмене и др.;
¬ Парични помощи за инвалидност, профилактика и рехабилитация;
¬ Обезщетения за безработица, пенсии (за осигурителен стаж и възраст, инвалидност) поради трудова злополука или професионална болест; При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице.
2. ЗСП (закон за социалното подпомагане) - този закон урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги.
Законът има за цел: ¬ Подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;
¬ Укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации; ¬ Подкрепа за социално включване на лицата, които получават социални помощи, и на лицата, които ползват социални услуги;
¬ Подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи;
¬ Насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица. Социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата.
-
Социалното подпомагане се осъществява чрез*: ¬ Предоставяне на помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество; ¬ Предоставяне на социални услуги.
-
Право на социални помощи имат*българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това. От правата се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане. За изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика.
- Социалните помощи са*средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Като цяло те се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. Социалните помощи са: 1. месечни; 2. целеви; 3. еднократни. Социални помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи. Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.
__3. ЗИХУ (закон за интеграция на хората с увреждания) __- този закон урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания, чиято цел е създаване на условия и гаранции за: ¬ равнопоставеност на хората с увреждания; ¬ социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им; ¬ подкрепа на хората с увреждания и техните семейства; ¬ интегриране на хората с увреждания в работна среда.
Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез: ¬ медицинска и социална рехабилитация; ¬ образование и професионално обучение; ¬ трудова заетост и професионална реализация; ¬ достъпна жизнена и архитектурна среда; ¬ социални услуги; ¬ социално-икономическа защита; ¬ достъпна информация.
Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съобразно приета национална стратегия за хората с увреждания. За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенция за хората с увреждания.
Оценяването на увреждането се извършва чрез медицинска експертиза и социална оценка. Социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика. Освен това тя установява: ¬ потребностите и възможностите за рехабилитация; ¬ възможностите за обучение; ¬ възможностите за трудова заетост и професионална реализация; ¬ потребностите от социални услуги; ¬ възможностите за социално включване.Социалната оценка се извършва по искане на:¬ лицето с увреждане; ¬ родителя (осиновителя), настойника; ¬ семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено дете с увреждане.
Министерският съвет приема програми за профилактика, в които определя приоритетните цели, мерките и средствата за предотвратяване на увреждането. Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация, която представлява лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване.
Медицинската рехабилитация включва: ¬ поддържаща медикаментозна терапия; ¬ физикална терапия; ¬ говорна и зрителна терапия; ¬ кинезитерапия; ¬ ерготерапия; ¬ психотерапия; ¬ трудово лечение; ¬ назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието и науката.
Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда.