12 KiB
4.Демографски измерители на общественото здраве.Статика на населението-значение за здравеопазванто.Демографски показатели за естесвеното движение на населението-раждаемост и плодовитост.Характеристика на раждаемостта в България
Демографията е наука за населението-демос (народ) графос-описвам.
Индикаторите на общественото здраве зависят в голяма степен от промените в числеността на населението,разпределението му по територия,пол,възраст и др признаци.
Статиката на населението включва данни за броя и структурата на населението в определен момент(общо,по пол,по възраст,по местоживеене и др).Тези данни са небходими за определяне на общите и специфичните показатели за естестевното движение на населението,за измарване на здрваните потребности и з аоценка на дейността на здравната служба.
Динамика на населението включва промнеите,които настъпват в резултат на естевни събития(раждания,смърт,бракове,разводи) или на миграционни прецеси.Съответно на това различавеме естевно и механично движение на населението.
-механично движение на населнеието-численост и струкрура на мигриращите отоци(емиграция,имиграция,в рамките на страната село-град,село-село,град-град и др.)
-естесвено движение на населението-брачност,раждаемост,обща и сумарна плодовитост,смъртност(обща и детска),естесвен прираст.средна продължителност на живот и др.
Показатели за статика на населението-най-точна информация за статиката на населението дават преброяванията,които представляват цялостни едномоменти статистически наблюдения и класически се извършват през 10 години.В България до сега са извършени 17 преброявания.
Демографски показатели за естесвеното движение на населението-раждаемост и плодовитост
Раждането като процес е биологично явление,но вземането на решение в семейството за раждане на определен брой деца е сложен просец в/у който оказват влияение факторите от обкръжаващата индивида или семейството социална среда.
Раждаемостта е социално явление с масов характер,за чието изучаване и анализ се използват коефициенти за честота,пропорции,средни величини и р.
1.Коефициент за раждаемост-общ интезивен показател,характеризииращ честотат на раждане на живи деца на 1000 души през дадена година.Изчислява се по следната формула: раждаемост= брой живородени деца в/у средногод.брой на населението *1000
Средногодичният брой на населението се получава като получената сума от населенеето в началото и в края на дадената година.
Коефициентът на раждаемост зависи от възрастово-половата характеристика на населението в конкретния район.В страни и райони с млада възрастова структура раждаемостта е по-висока и обратното.Това обяснява различията в стойностите на коефициента за раждаемост в градските и селските райони у нас.
2.Коефициент на плодовитост-използва се,за да намали влиянието на различията във възрастовата стуктура на населнието при сравняване на раждаемостта в различните райони.
*коефициент за обща плодовистост или фертилност-общ интензивен показател,който характеризира честотата на раждане на живи деца на 1000 жени във фертилна възраст в дадена територия и се изразява в промили.Според критериите на СЗО фертилната възасрт е в границите 15-49г.Изчислява се по формулата:
Обща плодовитост=бр живородени в дадена година и територия в/у средногодишен бр жени 15-49 *1000
Следователно раждаемостта и плодовитостта се изчисляват по един и същ начин,имат еднакви числители,изразяват се в промили и се различават едиствено по знаменателя.Съотношението м/у раждаемостта и общата плодовитост е 1:4.
*коефициент за повъзрастова плодовитост-представлява възрастово-специфични показатели и характеризират честотата на живородени деца на 1000 жени в дадена възраст за 1 година.Изразяват се в промили.Изчислява се:повъзрас.плодовистост= бр живородени от жени в определена възраст в/у средногодичен бр жени на същата възраст *1000
*други коефициенти за плодовитост-освем обяата и възрастовата плодовитост могат да се изчисляват и коефициенти за обяа брачна и извънбрачна плодовитост,повъзрастова брачана и извънбрачна плодовистост и др.
Характеристика на раждаемостта в България
Динамиката на раждаемостта ва България през изминалия 20-век сочи интересни закономерности.В периода на войните 1912-1918 е под нивото на смъртността на се наблюдава отрицателен естествен прираст.Наблюдават се повишения и спадове и след 1950 започва непрекъсното снижаване на раждаемостта.Най-ниското ниво е отбелязано през 1997 г 7,7 промила.В следващите години се наблюдава леко завишение до около 10 промила.
Характеристики на раждаемостта в България и техните медико-социални отражения:
1.Нивото и динамиката на раждаемостта в градовете и селата се различава съществено.Това се дължи на силно застаряване на селските райони.,където вс 3 жител е над 60 г.
2.Наблюдават се териотриални различия-най-висока е раждаемостта в Сливен(12 промила),София и Бургас.В останалите области тя е по-ниска от средната за страната,като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян,Габрово и Видин.
3.Общата плодовитост има тенденция към снижение –общата плодовитост винаги е била по-висока в селата.
4.Повъзрастовата плодовитост е най-висока при жените на възраст 25-29 г.Раждането на първо дете често предхожда сключването на брак.
5.Характерна особеност за Бълагария е по-високата повъзрастова плодовитост при 15-19 годишните жени-България е на едно от първите места в Европа по раждания от майки под 20 г .Високата плодовитост на жените до 20г се оценява като неблагоприятен фектор за качествената страна на възпроизводството на населението.В тази възраст жената не е готова за майчинство,както по физиологични така и по социални причини.Наблюдават се по-често усложнения на бременността,по-висока честота на недоносеност и мъртвораждаемост.
6.Нараства значителния дял на извънбрачните раждания-той е по висок в селата в сравнение с градовете.Родителите отглеждат деца и живеят в съжителство без брак.
7.Наблюдава се благоприятна тенденция за намаляване честотата на абортите-до 1995 се наблюдава повишаване,а след 2000г намаляване .Независимо от това,профикатиката на изкуствено прекъсване на бремеността има важно значение,особено в условията на ниска раждаемост.
Семейството е в правото си да решава колко деца да има,но обществото трябв да му оказва помощ и съдействие в тази реализация.Здравните специалисти трябва да изучват тенденциите на раждаемостта,да оценяват медико-социалните й отражения,да съдействат за опазване на здравето на майките и жените за раздането на здраво поколение деца.