med-notes/data_structure/md_files/F_1_13_1.md
2025-06-25 11:30:35 +00:00

4.9 KiB
Raw Blame History

Белодробна туберкулоза

Етиология

Белодробната туберкулоза (ТБ) е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosis (пръчката на Кох). Тя се предава по въздушно-капков път при кашляне, кихане или говорене на болен човек. Други видове микобактерии могат да причинят подобни заболявания, но основният причинител на белодробната ТБ е M. tuberculosis.

Патогенеза

След вдишване на аерозолни капчици, съдържащи бацила, те достигат до белодробните алвеоли. Там бактериите се поглъщат от макрофагите, но успяват да оцелеят и се размножават вътре в тях. Тялото реагира с клетъчен имунен отговор, формирайки грануломи (туберкули) — типична тъканна реакция на опит за изолиране на инфекцията.

  • При първична инфекция възниква първична туберкулоза.
  • Ако имунната система не успее да изчисти инфекцията или настъпи повторна активация, възниква вторична (реактивираща) туберкулоза.

Клинчна картина

Белодробната туберкулоза може да има различни прояви, като симптомите често се развиват постепенно:

  • Продължителна кашлица (повече от 3 седмици)
  • Кашлица с храчки, понякога със слуз и кръв
  • Гръдна болка
  • Треска, особено вечерна и вечерно изпотяване
  • Отпадналост, загуба на тегло, липса на апетит
  • Задух при напреднали форми

Първична белодробна туберкулоза

  • Възниква при първоначален контакт с M. tuberculosis.
  • Обикновено се развива в детска или млада възраст.
  • Образува се първичен туберкулозен комплекс — огнище на инфекция в белия дроб с лимфни възли.
  • Често протича безсимптомно или с лека обща симптоматика.
  • Може да се излекува спонтанно или да премине към латентна инфекция.

Вторична белодробна туберкулоза

  • Настъпва при реактивация на латентната инфекция, често при намален имунитет (напр. при СПИН, хронични заболявания, стрес).
  • Локализира се предимно в горните белодробни полета.
  • Клиничната картина е по-изразена с хронична кашлица, хемоптиза (кръвохрак), прогресивна загуба на тегло.
  • По-тежко протичане и по-голяма инфекциозност.

Лечение на белодробната туберкулоза

Лечението е комплексно и продължително, като включва комбинирана терапия с антибактериални препарати:

  • Основни лекарства: Изониазид, Рифампицин, Пиразинамид, Етамбутол.
  • Продължителност на лечението: обикновено минимум 6 месеца.
  • При резистентни форми се използват вторична линия лекарства и по-дълъг режим.
  • Лечението трябва да се провежда под строг лекарски контрол и с добро спазване на режима, за да се избегне резистентност.

Профилактика на белодробната туберкулоза

  • Ранно откриване и лечение на болните.
  • Ваксинация с БЦЖ (Бацил Калмет-Герен) при новородени.
  • Подобряване на социално-битовите условия и храненето.
  • Редовни профилактични прегледи и скрининг в рискови групи.
  • Изолация на болните по време на активната фаза на заболяването.