update
This commit is contained in:
954
ppt_data/output/InHospital CPCR (1).json
Normal file
954
ppt_data/output/InHospital CPCR (1).json
Normal file
@@ -0,0 +1,954 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "InHospital CPCR (1).pptx",
|
||||
"total_slides": 47,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Терминални състояния"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нашите задачи днес",
|
||||
"Болнична ресусцитация*\nЕКГ диагнози при клинична смърт \nРазширено поддържане на живота*\nПродължително поддържане на живота - постресусцитационно лечение и грижи*\nПрогноза при клинична смърт*\n\n\n*CPR Guidelines ERC (2015), Resuscitation 95 (2015) 100–147",
|
||||
"3"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"4",
|
||||
"Какво трябва да направим?",
|
||||
"Клинична смърт - КПЦР\nСмърт на мозъка - кондициониране на донора\nБиологична смърт - изпращане с достойнство\nКортикална смърт ?"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"5"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"EUROPEAN",
|
||||
"RESUSCITATION",
|
||||
"Болнична ресусцитация",
|
||||
"COUNCIL",
|
||||
"Пациент в критично състояние",
|
||||
"Повикайте за ПОМОЩ и оценете пациента",
|
||||
"He",
|
||||
"Признаци на живот?",
|
||||
"Да",
|
||||
"Потърсете",
|
||||
"Проверете/осигурете ABCDE",
|
||||
"реанимационен екип",
|
||||
"Разпознайте и лекувайте причина",
|
||||
"Осигурете кислород, мониторинг",
|
||||
"И венозен източник",
|
||||
"КПР 30.2",
|
||||
"при осигурени проходими",
|
||||
"ДП и кислород",
|
||||
"Потърсете",
|
||||
"реанимационен",
|
||||
"Мониторирайте сърдечния",
|
||||
"екип при",
|
||||
"необходимост",
|
||||
"ритъм",
|
||||
"При необходимост,",
|
||||
"опитайте дефибрилация",
|
||||
"Разширено поддържане",
|
||||
"Предайте пациента на",
|
||||
"на живота при пристигане",
|
||||
"реанимационния екип",
|
||||
"на реанимационния екип",
|
||||
"wwW-erc-edu",
|
||||
"info@ercedu",
|
||||
"Published October 2015 by European Resuscitation Council vzw, Emile Vanderveldelaan 35, 2845 Niel, Belgium",
|
||||
"Copyright: @ European Resuscitation Council vzw",
|
||||
"Product reference: Poster_ALS_IHCAT_Algorithm_ENG_20150930"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9994990993075539,
|
||||
0.8407328136066178,
|
||||
0.7591184305377366,
|
||||
0.7908545015587949,
|
||||
0.9701320024376779,
|
||||
0.8213839707752602,
|
||||
0.9588496181054108,
|
||||
0.7718089072409391,
|
||||
0.9998197848323576,
|
||||
0.9999921719079997,
|
||||
0.999175133221637,
|
||||
0.9586300858240382,
|
||||
0.9990193635054203,
|
||||
0.9991895479550611,
|
||||
0.9315457867465314,
|
||||
0.9279564435689535,
|
||||
0.9904592628779034,
|
||||
0.9916409767190877,
|
||||
0.9999939600535425,
|
||||
0.9924400199703561,
|
||||
0.9990865172015115,
|
||||
0.9275310598233354,
|
||||
0.9999955607470427,
|
||||
0.9998806335574976,
|
||||
0.8507245858792947,
|
||||
0.8679316944337033,
|
||||
0.9902815757420516,
|
||||
0.7932130124362518,
|
||||
0.9921652235843992,
|
||||
0.8955124658814029,
|
||||
0.9652304013153471,
|
||||
0.6166038028052704,
|
||||
0.9999963866556619,
|
||||
0.6800839111052346,
|
||||
0.9562062042953314,
|
||||
0.8813480468501605
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"2222"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8271118585501175
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"7",
|
||||
"По време на КПР",
|
||||
"Осигурете качествено непряко притискане на сърцето с отклонение на гръдната стена на най-малко 5 cm, но не повече от 6 cm при възрастни, 4 cm при кърмачета и 5 cm при деца с честота 100-120/min.\nОсигурете пълно връщане на гръдния кош при провеждане на непреките притискания на сърцето.\nОсигурете минимално прекъсване на КПР – за не повече от 5 s."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"8",
|
||||
"По време на КПР",
|
||||
"Вентилацията продължава за поне 1 s, при съотношение притискане/дишане - 30/2.\nЧестота на вентилацията 8-10 /min.\nИзбягвайте хипервентилация.\nОсигурете правилно положение на ЕТТ.\nПри поставена вече ЕТТ, можете да провеждате непрекъснати непреки притискания на сърцето без паузи за дишането."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"9",
|
||||
"По време на КПР",
|
||||
"Един цикъл на КПР = 30/2 (притискане /дишане); 5 цикъла = 2 min.\nПроследявайте кръвообращението на всеки 2 min.\nСмяна на екипа (дишане/циркулация) на всеки 2 min.\nТърсете и лекувайте възможните причини!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"10",
|
||||
"Разширено поддържане на живота",
|
||||
"D (Drugs and fluids) - осигуряване на източник за приложение на медикаменти и започване на инфузионна терапия.\nE – Eлектрокардиограма с диагностична цел.\nF (Fibrillation treatment) – Провеждане на медикаментозно и/или електролечение на ритъмните нарушения."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"11",
|
||||
"D - Drugs and Fluids",
|
||||
"Осигуряване на венозен път за приложение на медикаментите и инфузиите:\nПериферен венозен път – метод на избор - промива се с 20 ml bolus или крайника се повдига за 10-20 s.\nЦентрален венозен път – използва се само при наличен такъв. Ако няма такъв, не губете време за осигуряването му!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"12",
|
||||
"D - Drugs and Fluids",
|
||||
"Интраосален:\nПрилаганият медикамент е в 2-2.5 пъти по-висока доза.\nОсобено ефективен е в детската възраст."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"13",
|
||||
"Интраосално приложение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"14",
|
||||
"D - Drugs and Fluids",
|
||||
"Ендотрахеален - през интубационната тръба:\nAdrenaline – 2-3 пъти iv доза в 10 ml?\nAtropine sulfatis – 2 - 2.5 пъти iv доза\nLidocaine\nNaloxon\nVasopressin разредени в 10 ml NaCl 0.9%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"15",
|
||||
"Инфузионно лечение",
|
||||
"Използват се разтвори на:\nNaCl 0.9%\nRinger или Ringer-lactate (Hartmann)\nРазтвор на Glucose е забранен!\nОбемното натоварване и приложение на колоидни разтвори са показани само при хиповолемия и при масивна кръвозагуба."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"16",
|
||||
"Е - EКГ мониторинг",
|
||||
"Неподлежащи на дефибрилация:\nАсистолия (А)\nБезпулсова електрическа активност (РЕА)\nПодлежащи на дефибрилация:\nКамерно мъждене (VF)\nБезпулсова камерна тахикардия (VT)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"17",
|
||||
"Камерно мъждене и безпулсова камерна тахикардия",
|
||||
"Това е най-честата причина за клинична смърт.\nКамерното мъждене може да бъде предшествано от камерна екстрасистолия (VE), камерна тахикардия (VT) или надкамерна тахикардия SVT."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"18",
|
||||
"Камерно мъждене и безпулсова камерна тахикардия",
|
||||
"Камерна\neкстрасистолия",
|
||||
"Камерна тахикардия",
|
||||
"Камерно мъждене"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"V"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9885449139709444
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"19",
|
||||
"Прекордиален удар",
|
||||
"При доказани VT/VF може да се опита в първите 10 s.\nПри липса на дефибрилатор.\nПрави се удар със свита ръка в долната част стерналната кост от около 20 cm."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"20",
|
||||
"Външен дефибрилатор"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"21",
|
||||
"Външна дефибрилация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"22",
|
||||
"Поведение при камерно мъждене и камерна тахикардия",
|
||||
"Оценете кръвообращението на базата на:\nНалични пулсации на сънната артерия\nМониторен контрол\nАко камерното мъждене и камерната тахикардия продължават, проведете дефибрилация:\nСъс 150-360 J бифазен еквивалент\nС 360 J монофазен еквивалент\nПодновете КПР за 2 минути.\nПри липса на успех се провеждат още една, или две последователни дефибрилации."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"23",
|
||||
"Поведение при камерно мъждене и камерна тахикардия",
|
||||
"Adrenaline 1 mg iv bolus на 3-5 min\nCordarone 300 mg iv bolus + 150 mg iv\nLidocaine 1-1.5 mg/kg iv bolus 3 пъти до обща доза 3 mg/kg iv\nMagnesium sulfatе 1-2 g iv bolus\nПодновeте КПР за 2 минути\nОценявайте кръвообращението на всеки 5 цикъла КПР."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"24",
|
||||
"Определение за безпулсова електрическа активност (БЕА)",
|
||||
"Налична електрическа активност на сърцето, регистрирана на монитора, без да има отчетена ефективна циркулация – винаги липсват пулсации на сънните артерии!\nНаличните миокардни контракции, не могат да доведат до поява на пулс.\nTreat the patient not the monitor!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"25",
|
||||
"Асистолия (А)",
|
||||
"Липса на съкращения на сърцето"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"26",
|
||||
"Медикаментозно лечение при асистолия",
|
||||
"Проведете 5 цикъла непрекъсната КПР.\nAdrenaline – 1 mg iv bolus. Повторете на всеки 3 до 5 min.\nAtropine sulfatis – само при брадикардия – 0.5-1 mg iv bolus. Повторете на всеки 3 до 5 min до обща доза 3 mg."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"27",
|
||||
"Eлектролечение при асистолия не се прави!",
|
||||
"Eлектролечението има доказан ефект само при брадикардия!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"28",
|
||||
"Ако асистолията продължава",
|
||||
"Проверете за качеството на провежданата КПР.\nПреустановете КПР 20 min след последното регистрирано спиране на сърцето."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Други медикаменти",
|
||||
"Atropine sulfate:\nАсистолия? или БЕА със СЧ <60 /min\n0.5 - 3 mg iv\nAminophylline:\nАсистолия\nРефрактерна на Atropine брадикардия\n5 mg/kg iv",
|
||||
"29"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Други медикаменти",
|
||||
"Calcium chloride:\nБEA предизвикана от:\nХиперкалиемия\nХипокалцемия\nПредозиране на Са антогонисти\n10 ml 10% CaCl2 iv\nNaHCO3:\nПри рН <7.1\n50 ml 8.4% NaHCO3 iv",
|
||||
"30"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"31"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"He отговаря и не",
|
||||
"диша нормално",
|
||||
"Потърсете реанимационен екип",
|
||||
"КПР 30:2",
|
||||
"Включете пациента към дефибрилатор /монито",
|
||||
"Съкратете времето за прекъсване на КПР",
|
||||
"Оценете сърдечния ритъм",
|
||||
"Приложима",
|
||||
"Неприложима",
|
||||
"дефибрилация",
|
||||
"дефибрилация",
|
||||
"КМ или Безпулсова КТ",
|
||||
"БЕА или Асистолия",
|
||||
"дефибрилация",
|
||||
"Възстановяване",
|
||||
"при минимално",
|
||||
"на спонтанното",
|
||||
"прекъсване на КПР",
|
||||
"кръвообращение",
|
||||
"Незабавно проведете",
|
||||
"НЕЗАБАВНО ЛЕЧЕНИЕ",
|
||||
"Незабавно проведете",
|
||||
"КПР за 2 min при",
|
||||
"СЛЕД СПИРАНЕ HА СЪРЦЕТО",
|
||||
"КПР за 2 min при",
|
||||
"минимално прекъсване",
|
||||
"минимално прекъсване",
|
||||
"Приложете алгоритъма ABCDE",
|
||||
"Поддържайте SaOz = 94-98%",
|
||||
"Поддържайте нормално PaCOz",
|
||||
"Направете 12 канално ЕКГ",
|
||||
"Отстранете",
|
||||
"причините",
|
||||
"Поддържайте желаната",
|
||||
"температура на тялОТо",
|
||||
"ПО BPEMЕ HA ПРОВЕЖДАНАТА КПР",
|
||||
"КОРИГИРАЙТЕ ОБРАТИМИТЕ ПРИЧИНИ",
|
||||
"Осигурете високо качество на провежданата",
|
||||
"Хипоксия",
|
||||
"Тромбоза",
|
||||
"Осигурете минимално прекъсване на КПР",
|
||||
"Хиповолемия",
|
||||
"Вентилен пневмоторакс",
|
||||
"Винаги прилагайте кислородолечение",
|
||||
"Хипо-/хиперкалиемия/ метаболитна",
|
||||
"Тампонада на сърцето",
|
||||
"Използвайте капнография",
|
||||
"Хипо/хипертермия",
|
||||
"Токсини",
|
||||
"Продължете непрекъснатите непреки",
|
||||
"ВЗЕМЕТЕ РЕШЕНИЕ ЗА",
|
||||
"притискания на сърцето",
|
||||
"при вече осигурена",
|
||||
"проходимост на дихателните пътища",
|
||||
"Провеждане на ехографско образно изследване",
|
||||
"Осигурете венозен достъп (венозен или осален)",
|
||||
"Провеждане на механична КПР за улесняване на транспорта",
|
||||
"Прилагайте Adrenaline iv на всеки 3-5 min",
|
||||
"Провеждане на коронарография или PCI",
|
||||
"Приложете Cordarone iv след 3 електрошока",
|
||||
"Провеждане на извънтелесна КПР",
|
||||
"КПР"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9693738073800384,
|
||||
0.7826477175684158,
|
||||
0.9983220976283542,
|
||||
0.7036140389943716,
|
||||
0.9820632474119184,
|
||||
0.9952451464300689,
|
||||
0.9982997199124842,
|
||||
0.9999905824439529,
|
||||
0.9998019054681768,
|
||||
0.999991431196456,
|
||||
0.999997281389436,
|
||||
0.9826417612873912,
|
||||
0.7675163598146231,
|
||||
0.9999951477925457,
|
||||
0.999992257988368,
|
||||
0.9917319199952331,
|
||||
0.7572667624582012,
|
||||
0.9992648665179276,
|
||||
0.9999801191736932,
|
||||
0.9999789681367034,
|
||||
0.9999574868654852,
|
||||
0.9998031300681149,
|
||||
0.8953517053970221,
|
||||
0.602645584391474,
|
||||
0.986942314801446,
|
||||
0.9998924375701186,
|
||||
0.9999343128750471,
|
||||
0.936275023761931,
|
||||
0.9493418587131456,
|
||||
0.9958816446154181,
|
||||
0.7913872380073754,
|
||||
0.9999945338846564,
|
||||
0.9999968210830856,
|
||||
0.9999569462957845,
|
||||
0.5439854501277769,
|
||||
0.5297539856766619,
|
||||
0.9975421442360164,
|
||||
0.9230368039945709,
|
||||
0.9999782942754405,
|
||||
0.9999982719785926,
|
||||
0.9739273266008408,
|
||||
0.9999943907089772,
|
||||
0.999909159431536,
|
||||
0.9847175621073735,
|
||||
0.9407290812427304,
|
||||
0.9990015930982067,
|
||||
0.9147022599667932,
|
||||
0.9990255853624271,
|
||||
0.9999496710602427,
|
||||
0.8582513721880436,
|
||||
0.814791995901395,
|
||||
0.9996185165005639,
|
||||
0.886038423757059,
|
||||
0.9174082563086768,
|
||||
0.9889939801784312,
|
||||
0.9391317510346776,
|
||||
0.831165211486306,
|
||||
0.7421735741553221,
|
||||
0.777487946241413,
|
||||
0.889016658506298,
|
||||
0.9951904421750821,
|
||||
0.9998495489396879
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"32",
|
||||
"*Причини – 6 Н",
|
||||
"Хипоксия\nХиповолемия\nХипо/Хиперкалиемия/Хипокалцемия\nХипогликемия\nХипотермия/Хипертермия\nН+ - метаболитна ацидоза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"33",
|
||||
"*Причини – 5 Т",
|
||||
"Тампонада на сърцето\nТензионен (вентилен) пневмоторакс\nТромбоза:\nКоронарна тромбоза\nБелодробна емболия\nТоксини – медикаменти или други\nТравма"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вземете решение за провеждане на",
|
||||
"Образно ехографско изследване\nПровеждане на механично индиректно притискане на сърцето\nКоронарна ангиография и Перкутанна коронарна интервенция\nЕкстракорпорална КПР",
|
||||
"34"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"35",
|
||||
"G - Gauging",
|
||||
"Преценете продължителността на КПР:\nСлед всеки пет проведени цикъла.\nДори при правилно изпълнена КПР, се осигурява 30% от нормалния коронарен или мозъчен кръвоток. Ето защо:\nПри започната КПР, тя продължава най-малко 20 min и се преустановява, ако не са налице обратими причини за спирането на сърцето!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"36",
|
||||
"Противопоказания за КПЦР",
|
||||
"DNAR (DNACPR):\nПациентът не желае да бъде ресусцитиран.\nПациентът няма да преживее, дори при проведена КПР."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Do",
|
||||
"Nar"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.945949083099021,
|
||||
0.6114292294265151
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синдром на поражения след прекаран сърдечен арест (PCAS)",
|
||||
"Увреждане на главния мозък\nМиокардна дисфункция\nОтговор на системна исхемия и реперфузия\nСъпътстваща патология",
|
||||
"37"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"38",
|
||||
"H - Церебрална ресусцитация",
|
||||
"Осигуряване на проходими ДП и поддържане на адекватна вентилация и оксигенация – нормокапния и нормоксемия.\nПоддържане на кръвообращението:\n12 канално ЕКГ\nПодходящ венозен път\nСАКН > 100 mmHg\nИнфузия на кристалоиди за поддържане на нормоволемия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"39",
|
||||
"H - Церебрална ресусцитация",
|
||||
"Контрол на мозъчната активност и гърчовата симптоматика и треперене.\nПоддържане на хомеостазата:\nКонтрол на телесната температура:\nСвоевременно ефективно лечение на всяка хипертермия и контролирана изотермия – около 360 С.\nПоддържане на кръвно-захарно ниво под 10 mmol/l и избягване на хипогликемия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 40,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"40",
|
||||
"H - Церебрална ресусцитация",
|
||||
"Контрол на коагулацията:\nФибринолитици?\nАнтиаритмична профилактика\nТърсете причината!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 41,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"41",
|
||||
"I – Интензивно Отделение",
|
||||
"Провеждането на горепосоченото лечение може да се извършва ефективно единствено в условията на Интензивно Отделение.\nТранспортът до ИО да е:\nСвоевременен\nПри възможности за поддържане на ефективна вентилация, оксигенация, кръвообращение и оптимизирана мозъчна перфузия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 42,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"42"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Дихателни пътища и дишане",
|
||||
"Поддържайте $pO2 =94-98%",
|
||||
"Осигурете проходими ДП",
|
||||
"Проследявайте на капнограмата",
|
||||
"Вентилация до нормокапния",
|
||||
"Кръвообращение",
|
||||
"1",
|
||||
"Направете 12 канално ЕКГ",
|
||||
"Осигурете надежден венозен Източник",
|
||||
"Възстановете нормоволемията c кристалоиди",
|
||||
"Инвазивно проследяване на АКН",
|
||||
"Контролирайте САКН над 100 mmHg",
|
||||
"1",
|
||||
"Приложете симпатикомиметики за контрол",
|
||||
"на AКН",
|
||||
"Телесна температура",
|
||||
"Подържане на изотермия 32-36",
|
||||
"HE",
|
||||
"Сърцето ли",
|
||||
"основната причина?",
|
||||
"ДА",
|
||||
"ДА",
|
||||
"SТелевация на 12 канално ЕКГ?",
|
||||
"1",
|
||||
"HE",
|
||||
"Обмислете",
|
||||
"Коронарна ангиография + PCI",
|
||||
"Коронарна ангиография + PCI",
|
||||
"HE",
|
||||
"Обмислете КАТ на главен мозък",
|
||||
"Открита ли е причината за",
|
||||
"или КТ",
|
||||
"белодробна ангиограма",
|
||||
"спирането на сърцето?",
|
||||
"ДА",
|
||||
"Търсете/лекувайте",
|
||||
"Приемане",
|
||||
"причините извън сърцето",
|
||||
"Интензивно Отделение",
|
||||
"Интензивен мониторинг лечение и грижи",
|
||||
"Контрол на телесната температура в границите на",
|
||||
"32-36С за > 24 h",
|
||||
"борба с хипертермията за 72 h",
|
||||
"Поддържане на нормоксемия и нормокапния (протективна",
|
||||
"вентилация)",
|
||||
"1",
|
||||
"Оптимизиране на кръвообращението",
|
||||
"последяване и корекция",
|
||||
"на СрАКН , лактат, МОС/СИ; ScO_и диуреза)",
|
||||
"Провеждане на ехокардиографско образно изследване",
|
||||
"Поддържане на нормогликемия",
|
||||
"Проследяване и лечение на гърчова симптоматика (ЕЕГ,",
|
||||
"седиране, антиконвулсанти",
|
||||
"Определяне",
|
||||
"на",
|
||||
"прогнозата най-малко след 72 h",
|
||||
"Поставяори иналарофуувандефибрилатор за",
|
||||
"Продължаване на",
|
||||
"лечението и",
|
||||
"кардиоверзия",
|
||||
"проследяване за наследствени",
|
||||
"заболявания и рискови фактори",
|
||||
"рехабилитация"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9982543190209053,
|
||||
0.7577341787924837,
|
||||
0.9999865677803665,
|
||||
0.9962541701437093,
|
||||
0.9999492276516998,
|
||||
0.9999522596084678,
|
||||
0.9486840831203978,
|
||||
0.7985049530899652,
|
||||
0.7533031486272006,
|
||||
0.831422070988244,
|
||||
0.959075156156267,
|
||||
0.9975575604129653,
|
||||
0.8631175640005928,
|
||||
0.9345319347287895,
|
||||
0.8522183178131717,
|
||||
0.9999946687809346,
|
||||
0.7399965593937433,
|
||||
0.712726863843019,
|
||||
0.9997767419108715,
|
||||
0.9999160495636378,
|
||||
0.9999995785315409,
|
||||
0.9999995785315409,
|
||||
0.9926657165749453,
|
||||
0.7317465263071519,
|
||||
0.8598480384238799,
|
||||
0.9999940395266407,
|
||||
0.8490545835576718,
|
||||
0.9794689962724731,
|
||||
0.8598480384238799,
|
||||
0.9403665246995322,
|
||||
0.8857678938714518,
|
||||
0.9985363018784184,
|
||||
0.9995379607128062,
|
||||
0.9937075798603436,
|
||||
0.9998714545320504,
|
||||
0.9996466518984377,
|
||||
0.9999925821432661,
|
||||
0.9985302275858995,
|
||||
0.9957528622146099,
|
||||
0.8141265472383231,
|
||||
0.8519011505357797,
|
||||
0.7492040758466771,
|
||||
0.7021802296102124,
|
||||
0.7814650169090573,
|
||||
0.887003723731525,
|
||||
0.6869953379232498,
|
||||
0.8806993741520555,
|
||||
0.8791700372038619,
|
||||
0.7466699349701778,
|
||||
0.9150096419066669,
|
||||
0.9997167953946349,
|
||||
0.9292494973718792,
|
||||
0.8339831523798451,
|
||||
0.9993183327037928,
|
||||
0.800338320955743,
|
||||
0.9922211629876958,
|
||||
0.5754361697831667,
|
||||
0.9993074522397337,
|
||||
0.9989288959015404,
|
||||
0.999551218329974,
|
||||
0.8408558111487394,
|
||||
0.8856243524443269,
|
||||
0.9999356583082408
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 43,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"43",
|
||||
"Прогноза",
|
||||
"Клинични тестове:\nНаличие на миоклонус\nЛипсата след 72 h на:\nКорнеален рефлекс\nЗенична реакция\nОтговор на болка\nДвигателен отговор след 24 h и след 72 h е с много висока специфичност за лош изход – смърт или вегетативно състояние."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 44,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"44",
|
||||
"Прогноза",
|
||||
"Лабораторни тестове:\nНеврон специфична енолаза (NSE)\nПротеин S 100b\nНепотвърдени в RCT литературни данни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 45,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"45",
|
||||
"Прогноза",
|
||||
"Електрофизиологични тестове:\nЛипсата на соматосензорни евокирани потенциали на n. medianus при пациенти с кома за повече от 72 h е със 100% специфичност.\nБилатерална липса на N 20 компонентата на евокираните потенциали при пациенти в кома е фатална.\nЕЕГ е с ограничена прогностична стойност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 46,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"46"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"СПИРАНЕ HА СЪРЦЕТО",
|
||||
"1-2",
|
||||
"Ден",
|
||||
"1",
|
||||
"Контрол на телесната температура",
|
||||
"Затопляне",
|
||||
"Изключете остатъчно",
|
||||
"действие на медикаменти",
|
||||
"Липса на съзнание",
|
||||
"72 h след възстановяване на СК",
|
||||
"2",
|
||||
"Едното или двете от следните:",
|
||||
"ДА",
|
||||
"Много вероятен",
|
||||
"Липса на зеничен или корнеален рефлекс",
|
||||
"3-5",
|
||||
"Двустранна липса на N2O SSEP вълна",
|
||||
"лош изход",
|
||||
"Ден",
|
||||
"1",
|
||||
"Изчакайте поне 24 часа",
|
||||
"Две или повече от",
|
||||
"изброените:",
|
||||
"Миоклоничен статус",
|
||||
"48 h след ВСК",
|
||||
"ДА",
|
||||
"Много вероятен",
|
||||
"Високи нива на NSE",
|
||||
"лош изход",
|
||||
"Нереактивна супресия или епилептичен статус на ЕЕГ",
|
||||
"Дифузни аноксично мозъчни увреждания на КАТ/ЯМР",
|
||||
"HE",
|
||||
"Неясен изход",
|
||||
"Проследете и преоценете",
|
||||
"При възможност прилагайте мултимодална прогноза"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5600528877074942,
|
||||
0.9168281555175781,
|
||||
0.999991534466405,
|
||||
0.9631411887915,
|
||||
0.688235386051628,
|
||||
0.9999927679566917,
|
||||
0.8904958235726935,
|
||||
0.9919712291562884,
|
||||
0.9999037278612756,
|
||||
0.9618951631485196,
|
||||
0.602214056257683,
|
||||
0.8591844505175064,
|
||||
0.9977336739382452,
|
||||
0.9999596470426853,
|
||||
0.8739969970626346,
|
||||
0.8434932231903076,
|
||||
0.9325709994566269,
|
||||
0.9976933397491359,
|
||||
0.9999966963759913,
|
||||
0.9794909087742241,
|
||||
0.9707208665941571,
|
||||
0.9529029780963815,
|
||||
0.9999926316767278,
|
||||
0.9992004845132761,
|
||||
0.7811925812520739,
|
||||
0.9998856996601944,
|
||||
0.9999474269675969,
|
||||
0.9477294194410418,
|
||||
0.9979923149321044,
|
||||
0.9881809033419136,
|
||||
0.9242291914310622,
|
||||
0.6545784220297485,
|
||||
0.9998835476985682,
|
||||
0.999485553458778,
|
||||
0.9211207077103907
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 47,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"47",
|
||||
"Антиазбука",
|
||||
"А - Aggressive\nB - Brusque\nC - Callow\nD - Disability\nE - Exitus letalis",
|
||||
"F - Funeral\nG - Gravestone\nH - Heaven or Hell\nI - Interrogation\nJ - Jail!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
667
ppt_data/output/InHospital CPCR (1).txt
Normal file
667
ppt_data/output/InHospital CPCR (1).txt
Normal file
@@ -0,0 +1,667 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: InHospital CPCR (1).pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 47
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Терминални състояния
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нашите задачи днес
|
||||
• Болнична ресусцитация*
|
||||
ЕКГ диагнози при клинична смърт
|
||||
Разширено поддържане на живота*
|
||||
Продължително поддържане на живота - постресусцитационно лечение и грижи*
|
||||
Прогноза при клинична смърт*
|
||||
|
||||
|
||||
*CPR Guidelines ERC (2015), Resuscitation 95 (2015) 100–147
|
||||
• 3
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 4
|
||||
• Какво трябва да направим?
|
||||
• Клинична смърт - КПЦР
|
||||
Смърт на мозъка - кондициониране на донора
|
||||
Биологична смърт - изпращане с достойнство
|
||||
Кортикална смърт ?
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 5
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• EUROPEAN
|
||||
• RESUSCITATION
|
||||
• Болнична ресусцитация
|
||||
• COUNCIL
|
||||
• Пациент в критично състояние
|
||||
• Повикайте за ПОМОЩ и оценете пациента
|
||||
• He
|
||||
• Признаци на живот?
|
||||
• Да
|
||||
• Потърсете
|
||||
• Проверете/осигурете ABCDE
|
||||
• реанимационен екип
|
||||
• Разпознайте и лекувайте причина
|
||||
• Осигурете кислород, мониторинг
|
||||
• И венозен източник
|
||||
• КПР 30.2
|
||||
• при осигурени проходими
|
||||
• ДП и кислород
|
||||
• Потърсете
|
||||
• реанимационен
|
||||
• Мониторирайте сърдечния
|
||||
• екип при
|
||||
• необходимост
|
||||
• ритъм
|
||||
• При необходимост,
|
||||
• опитайте дефибрилация
|
||||
• Разширено поддържане
|
||||
• Предайте пациента на
|
||||
• на живота при пристигане
|
||||
• реанимационния екип
|
||||
• на реанимационния екип
|
||||
• wwW-erc-edu
|
||||
• info@ercedu
|
||||
• Published October 2015 by European Resuscitation Council vzw, Emile Vanderveldelaan 35, 2845 Niel, Belgium
|
||||
• Copyright: @ European Resuscitation Council vzw
|
||||
• Product reference: Poster_ALS_IHCAT_Algorithm_ENG_20150930
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• 2222
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 7
|
||||
• По време на КПР
|
||||
• Осигурете качествено непряко притискане на сърцето с отклонение на гръдната стена на най-малко 5 cm, но не повече от 6 cm при възрастни, 4 cm при кърмачета и 5 cm при деца с честота 100-120/min.
|
||||
Осигурете пълно връщане на гръдния кош при провеждане на непреките притискания на сърцето.
|
||||
Осигурете минимално прекъсване на КПР – за не повече от 5 s.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 8
|
||||
• По време на КПР
|
||||
• Вентилацията продължава за поне 1 s, при съотношение притискане/дишане - 30/2.
|
||||
Честота на вентилацията 8-10 /min.
|
||||
Избягвайте хипервентилация.
|
||||
Осигурете правилно положение на ЕТТ.
|
||||
При поставена вече ЕТТ, можете да провеждате непрекъснати непреки притискания на сърцето без паузи за дишането.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 9
|
||||
• По време на КПР
|
||||
• Един цикъл на КПР = 30/2 (притискане /дишане); 5 цикъла = 2 min.
|
||||
Проследявайте кръвообращението на всеки 2 min.
|
||||
Смяна на екипа (дишане/циркулация) на всеки 2 min.
|
||||
Търсете и лекувайте възможните причини!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 10
|
||||
• Разширено поддържане на живота
|
||||
• D (Drugs and fluids) - осигуряване на източник за приложение на медикаменти и започване на инфузионна терапия.
|
||||
E – Eлектрокардиограма с диагностична цел.
|
||||
F (Fibrillation treatment) – Провеждане на медикаментозно и/или електролечение на ритъмните нарушения.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 11
|
||||
• D - Drugs and Fluids
|
||||
• Осигуряване на венозен път за приложение на медикаментите и инфузиите:
|
||||
Периферен венозен път – метод на избор - промива се с 20 ml bolus или крайника се повдига за 10-20 s.
|
||||
Централен венозен път – използва се само при наличен такъв. Ако няма такъв, не губете време за осигуряването му!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 12
|
||||
• D - Drugs and Fluids
|
||||
• Интраосален:
|
||||
Прилаганият медикамент е в 2-2.5 пъти по-висока доза.
|
||||
Особено ефективен е в детската възраст.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 13
|
||||
• Интраосално приложение
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 14
|
||||
• D - Drugs and Fluids
|
||||
• Ендотрахеален - през интубационната тръба:
|
||||
Adrenaline – 2-3 пъти iv доза в 10 ml?
|
||||
Atropine sulfatis – 2 - 2.5 пъти iv доза
|
||||
Lidocaine
|
||||
Naloxon
|
||||
Vasopressin разредени в 10 ml NaCl 0.9%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 15
|
||||
• Инфузионно лечение
|
||||
• Използват се разтвори на:
|
||||
NaCl 0.9%
|
||||
Ringer или Ringer-lactate (Hartmann)
|
||||
Разтвор на Glucose е забранен!
|
||||
Обемното натоварване и приложение на колоидни разтвори са показани само при хиповолемия и при масивна кръвозагуба.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 16
|
||||
• Е - EКГ мониторинг
|
||||
• Неподлежащи на дефибрилация:
|
||||
Асистолия (А)
|
||||
Безпулсова електрическа активност (РЕА)
|
||||
Подлежащи на дефибрилация:
|
||||
Камерно мъждене (VF)
|
||||
Безпулсова камерна тахикардия (VT)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 17
|
||||
• Камерно мъждене и безпулсова камерна тахикардия
|
||||
• Това е най-честата причина за клинична смърт.
|
||||
Камерното мъждене може да бъде предшествано от камерна екстрасистолия (VE), камерна тахикардия (VT) или надкамерна тахикардия SVT.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 18
|
||||
• Камерно мъждене и безпулсова камерна тахикардия
|
||||
• Камерна
|
||||
eкстрасистолия
|
||||
• Камерна тахикардия
|
||||
• Камерно мъждене
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• V
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 19
|
||||
• Прекордиален удар
|
||||
• При доказани VT/VF може да се опита в първите 10 s.
|
||||
При липса на дефибрилатор.
|
||||
Прави се удар със свита ръка в долната част стерналната кост от около 20 cm.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 20
|
||||
• Външен дефибрилатор
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 21
|
||||
• Външна дефибрилация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 22
|
||||
• Поведение при камерно мъждене и камерна тахикардия
|
||||
• Оценете кръвообращението на базата на:
|
||||
Налични пулсации на сънната артерия
|
||||
Мониторен контрол
|
||||
Ако камерното мъждене и камерната тахикардия продължават, проведете дефибрилация:
|
||||
Със 150-360 J бифазен еквивалент
|
||||
С 360 J монофазен еквивалент
|
||||
Подновете КПР за 2 минути.
|
||||
При липса на успех се провеждат още една, или две последователни дефибрилации.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 23
|
||||
• Поведение при камерно мъждене и камерна тахикардия
|
||||
• Adrenaline 1 mg iv bolus на 3-5 min
|
||||
Cordarone 300 mg iv bolus + 150 mg iv
|
||||
Lidocaine 1-1.5 mg/kg iv bolus 3 пъти до обща доза 3 mg/kg iv
|
||||
Magnesium sulfatе 1-2 g iv bolus
|
||||
Подновeте КПР за 2 минути
|
||||
Оценявайте кръвообращението на всеки 5 цикъла КПР.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 24
|
||||
• Определение за безпулсова електрическа активност (БЕА)
|
||||
• Налична електрическа активност на сърцето, регистрирана на монитора, без да има отчетена ефективна циркулация – винаги липсват пулсации на сънните артерии!
|
||||
Наличните миокардни контракции, не могат да доведат до поява на пулс.
|
||||
Treat the patient not the monitor!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 25
|
||||
• Асистолия (А)
|
||||
• Липса на съкращения на сърцето
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 26
|
||||
• Медикаментозно лечение при асистолия
|
||||
• Проведете 5 цикъла непрекъсната КПР.
|
||||
Adrenaline – 1 mg iv bolus. Повторете на всеки 3 до 5 min.
|
||||
Atropine sulfatis – само при брадикардия – 0.5-1 mg iv bolus. Повторете на всеки 3 до 5 min до обща доза 3 mg.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 27
|
||||
• Eлектролечение при асистолия не се прави!
|
||||
• Eлектролечението има доказан ефект само при брадикардия!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 28
|
||||
• Ако асистолията продължава
|
||||
• Проверете за качеството на провежданата КПР.
|
||||
Преустановете КПР 20 min след последното регистрирано спиране на сърцето.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Други медикаменти
|
||||
• Atropine sulfate:
|
||||
Асистолия? или БЕА със СЧ <60 /min
|
||||
0.5 - 3 mg iv
|
||||
Aminophylline:
|
||||
Асистолия
|
||||
Рефрактерна на Atropine брадикардия
|
||||
5 mg/kg iv
|
||||
• 29
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Други медикаменти
|
||||
• Calcium chloride:
|
||||
БEA предизвикана от:
|
||||
Хиперкалиемия
|
||||
Хипокалцемия
|
||||
Предозиране на Са антогонисти
|
||||
10 ml 10% CaCl2 iv
|
||||
NaHCO3:
|
||||
При рН <7.1
|
||||
50 ml 8.4% NaHCO3 iv
|
||||
• 30
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 31
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• He отговаря и не
|
||||
• диша нормално
|
||||
• Потърсете реанимационен екип
|
||||
• КПР 30:2
|
||||
• Включете пациента към дефибрилатор /монито
|
||||
• Съкратете времето за прекъсване на КПР
|
||||
• Оценете сърдечния ритъм
|
||||
• Приложима
|
||||
• Неприложима
|
||||
• дефибрилация
|
||||
• дефибрилация
|
||||
• КМ или Безпулсова КТ
|
||||
• БЕА или Асистолия
|
||||
• дефибрилация
|
||||
• Възстановяване
|
||||
• при минимално
|
||||
• на спонтанното
|
||||
• прекъсване на КПР
|
||||
• кръвообращение
|
||||
• Незабавно проведете
|
||||
• НЕЗАБАВНО ЛЕЧЕНИЕ
|
||||
• Незабавно проведете
|
||||
• КПР за 2 min при
|
||||
• СЛЕД СПИРАНЕ HА СЪРЦЕТО
|
||||
• КПР за 2 min при
|
||||
• минимално прекъсване
|
||||
• минимално прекъсване
|
||||
• Приложете алгоритъма ABCDE
|
||||
• Поддържайте SaOz = 94-98%
|
||||
• Поддържайте нормално PaCOz
|
||||
• Направете 12 канално ЕКГ
|
||||
• Отстранете
|
||||
• причините
|
||||
• Поддържайте желаната
|
||||
• температура на тялОТо
|
||||
• ПО BPEMЕ HA ПРОВЕЖДАНАТА КПР
|
||||
• КОРИГИРАЙТЕ ОБРАТИМИТЕ ПРИЧИНИ
|
||||
• Осигурете високо качество на провежданата
|
||||
• Хипоксия
|
||||
• Тромбоза
|
||||
• Осигурете минимално прекъсване на КПР
|
||||
• Хиповолемия
|
||||
• Вентилен пневмоторакс
|
||||
• Винаги прилагайте кислородолечение
|
||||
• Хипо-/хиперкалиемия/ метаболитна
|
||||
• Тампонада на сърцето
|
||||
• Използвайте капнография
|
||||
• Хипо/хипертермия
|
||||
• Токсини
|
||||
• Продължете непрекъснатите непреки
|
||||
• ВЗЕМЕТЕ РЕШЕНИЕ ЗА
|
||||
• притискания на сърцето
|
||||
• при вече осигурена
|
||||
• проходимост на дихателните пътища
|
||||
• Провеждане на ехографско образно изследване
|
||||
• Осигурете венозен достъп (венозен или осален)
|
||||
• Провеждане на механична КПР за улесняване на транспорта
|
||||
• Прилагайте Adrenaline iv на всеки 3-5 min
|
||||
• Провеждане на коронарография или PCI
|
||||
• Приложете Cordarone iv след 3 електрошока
|
||||
• Провеждане на извънтелесна КПР
|
||||
• КПР
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 32
|
||||
• *Причини – 6 Н
|
||||
• Хипоксия
|
||||
Хиповолемия
|
||||
Хипо/Хиперкалиемия/Хипокалцемия
|
||||
Хипогликемия
|
||||
Хипотермия/Хипертермия
|
||||
Н+ - метаболитна ацидоза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 33
|
||||
• *Причини – 5 Т
|
||||
• Тампонада на сърцето
|
||||
Тензионен (вентилен) пневмоторакс
|
||||
Тромбоза:
|
||||
Коронарна тромбоза
|
||||
Белодробна емболия
|
||||
Токсини – медикаменти или други
|
||||
Травма
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вземете решение за провеждане на
|
||||
• Образно ехографско изследване
|
||||
Провеждане на механично индиректно притискане на сърцето
|
||||
Коронарна ангиография и Перкутанна коронарна интервенция
|
||||
Екстракорпорална КПР
|
||||
• 34
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 35
|
||||
• G - Gauging
|
||||
• Преценете продължителността на КПР:
|
||||
След всеки пет проведени цикъла.
|
||||
Дори при правилно изпълнена КПР, се осигурява 30% от нормалния коронарен или мозъчен кръвоток. Ето защо:
|
||||
При започната КПР, тя продължава най-малко 20 min и се преустановява, ако не са налице обратими причини за спирането на сърцето!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 36
|
||||
• Противопоказания за КПЦР
|
||||
• DNAR (DNACPR):
|
||||
Пациентът не желае да бъде ресусцитиран.
|
||||
Пациентът няма да преживее, дори при проведена КПР.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Do
|
||||
• Nar
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синдром на поражения след прекаран сърдечен арест (PCAS)
|
||||
• Увреждане на главния мозък
|
||||
Миокардна дисфункция
|
||||
Отговор на системна исхемия и реперфузия
|
||||
Съпътстваща патология
|
||||
• 37
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 38
|
||||
• H - Церебрална ресусцитация
|
||||
• Осигуряване на проходими ДП и поддържане на адекватна вентилация и оксигенация – нормокапния и нормоксемия.
|
||||
Поддържане на кръвообращението:
|
||||
12 канално ЕКГ
|
||||
Подходящ венозен път
|
||||
САКН > 100 mmHg
|
||||
Инфузия на кристалоиди за поддържане на нормоволемия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 39
|
||||
• H - Церебрална ресусцитация
|
||||
• Контрол на мозъчната активност и гърчовата симптоматика и треперене.
|
||||
Поддържане на хомеостазата:
|
||||
Контрол на телесната температура:
|
||||
Своевременно ефективно лечение на всяка хипертермия и контролирана изотермия – около 360 С.
|
||||
Поддържане на кръвно-захарно ниво под 10 mmol/l и избягване на хипогликемия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 40 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 40
|
||||
• H - Церебрална ресусцитация
|
||||
• Контрол на коагулацията:
|
||||
Фибринолитици?
|
||||
Антиаритмична профилактика
|
||||
Търсете причината!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 41 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 41
|
||||
• I – Интензивно Отделение
|
||||
• Провеждането на горепосоченото лечение може да се извършва ефективно единствено в условията на Интензивно Отделение.
|
||||
Транспортът до ИО да е:
|
||||
Своевременен
|
||||
При възможности за поддържане на ефективна вентилация, оксигенация, кръвообращение и оптимизирана мозъчна перфузия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 42 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 42
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Дихателни пътища и дишане
|
||||
• Поддържайте $pO2 =94-98%
|
||||
• Осигурете проходими ДП
|
||||
• Проследявайте на капнограмата
|
||||
• Вентилация до нормокапния
|
||||
• Кръвообращение
|
||||
• 1
|
||||
• Направете 12 канално ЕКГ
|
||||
• Осигурете надежден венозен Източник
|
||||
• Възстановете нормоволемията c кристалоиди
|
||||
• Инвазивно проследяване на АКН
|
||||
• Контролирайте САКН над 100 mmHg
|
||||
• 1
|
||||
• Приложете симпатикомиметики за контрол
|
||||
• на AКН
|
||||
• Телесна температура
|
||||
• Подържане на изотермия 32-36
|
||||
• HE
|
||||
• Сърцето ли
|
||||
• основната причина?
|
||||
• ДА
|
||||
• ДА
|
||||
• SТелевация на 12 канално ЕКГ?
|
||||
• 1
|
||||
• HE
|
||||
• Обмислете
|
||||
• Коронарна ангиография + PCI
|
||||
• Коронарна ангиография + PCI
|
||||
• HE
|
||||
• Обмислете КАТ на главен мозък
|
||||
• Открита ли е причината за
|
||||
• или КТ
|
||||
• белодробна ангиограма
|
||||
• спирането на сърцето?
|
||||
• ДА
|
||||
• Търсете/лекувайте
|
||||
• Приемане
|
||||
• причините извън сърцето
|
||||
• Интензивно Отделение
|
||||
• Интензивен мониторинг лечение и грижи
|
||||
• Контрол на телесната температура в границите на
|
||||
• 32-36С за > 24 h
|
||||
• борба с хипертермията за 72 h
|
||||
• Поддържане на нормоксемия и нормокапния (протективна
|
||||
• вентилация)
|
||||
• 1
|
||||
• Оптимизиране на кръвообращението
|
||||
• последяване и корекция
|
||||
• на СрАКН , лактат, МОС/СИ; ScO_и диуреза)
|
||||
• Провеждане на ехокардиографско образно изследване
|
||||
• Поддържане на нормогликемия
|
||||
• Проследяване и лечение на гърчова симптоматика (ЕЕГ,
|
||||
• седиране, антиконвулсанти
|
||||
• Определяне
|
||||
• на
|
||||
• прогнозата най-малко след 72 h
|
||||
• Поставяори иналарофуувандефибрилатор за
|
||||
• Продължаване на
|
||||
• лечението и
|
||||
• кардиоверзия
|
||||
• проследяване за наследствени
|
||||
• заболявания и рискови фактори
|
||||
• рехабилитация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 43 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 43
|
||||
• Прогноза
|
||||
• Клинични тестове:
|
||||
Наличие на миоклонус
|
||||
Липсата след 72 h на:
|
||||
Корнеален рефлекс
|
||||
Зенична реакция
|
||||
Отговор на болка
|
||||
Двигателен отговор след 24 h и след 72 h е с много висока специфичност за лош изход – смърт или вегетативно състояние.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 44 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 44
|
||||
• Прогноза
|
||||
• Лабораторни тестове:
|
||||
Неврон специфична енолаза (NSE)
|
||||
Протеин S 100b
|
||||
Непотвърдени в RCT литературни данни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 45 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 45
|
||||
• Прогноза
|
||||
• Електрофизиологични тестове:
|
||||
Липсата на соматосензорни евокирани потенциали на n. medianus при пациенти с кома за повече от 72 h е със 100% специфичност.
|
||||
Билатерална липса на N 20 компонентата на евокираните потенциали при пациенти в кома е фатална.
|
||||
ЕЕГ е с ограничена прогностична стойност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 46 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 46
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• СПИРАНЕ HА СЪРЦЕТО
|
||||
• 1-2
|
||||
• Ден
|
||||
• 1
|
||||
• Контрол на телесната температура
|
||||
• Затопляне
|
||||
• Изключете остатъчно
|
||||
• действие на медикаменти
|
||||
• Липса на съзнание
|
||||
• 72 h след възстановяване на СК
|
||||
• 2
|
||||
• Едното или двете от следните:
|
||||
• ДА
|
||||
• Много вероятен
|
||||
• Липса на зеничен или корнеален рефлекс
|
||||
• 3-5
|
||||
• Двустранна липса на N2O SSEP вълна
|
||||
• лош изход
|
||||
• Ден
|
||||
• 1
|
||||
• Изчакайте поне 24 часа
|
||||
• Две или повече от
|
||||
• изброените:
|
||||
• Миоклоничен статус
|
||||
• 48 h след ВСК
|
||||
• ДА
|
||||
• Много вероятен
|
||||
• Високи нива на NSE
|
||||
• лош изход
|
||||
• Нереактивна супресия или епилептичен статус на ЕЕГ
|
||||
• Дифузни аноксично мозъчни увреждания на КАТ/ЯМР
|
||||
• HE
|
||||
• Неясен изход
|
||||
• Проследете и преоценете
|
||||
• При възможност прилагайте мултимодална прогноза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 47 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 47
|
||||
• Антиазбука
|
||||
• А - Aggressive
|
||||
B - Brusque
|
||||
C - Callow
|
||||
D - Disability
|
||||
E - Exitus letalis
|
||||
• F - Funeral
|
||||
G - Gravestone
|
||||
H - Heaven or Hell
|
||||
I - Interrogation
|
||||
J - Jail!
|
||||
|
||||
1275
ppt_data/output/Kostno-stavni zabolqvaniq - Prezentaciq (1).json
Normal file
1275
ppt_data/output/Kostno-stavni zabolqvaniq - Prezentaciq (1).json
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
1235
ppt_data/output/Kostno-stavni zabolqvaniq - Prezentaciq (1).txt
Normal file
1235
ppt_data/output/Kostno-stavni zabolqvaniq - Prezentaciq (1).txt
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
1435
ppt_data/output/Prezentaciq Sуrdechnosydova sistema.json
Normal file
1435
ppt_data/output/Prezentaciq Sуrdechnosydova sistema.json
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
1471
ppt_data/output/Prezentaciq Sуrdechnosydova sistema.txt
Normal file
1471
ppt_data/output/Prezentaciq Sуrdechnosydova sistema.txt
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
250
ppt_data/output/SCAI-КЛАСИФИЦАЦИЯ НА КАРДИОГЕНЕН ШОК.json
Normal file
250
ppt_data/output/SCAI-КЛАСИФИЦАЦИЯ НА КАРДИОГЕНЕН ШОК.json
Normal file
@@ -0,0 +1,250 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "SCAI-КЛАСИФИЦАЦИЯ НА КАРДИОГЕНЕН ШОК.pptx",
|
||||
"total_slides": 22,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Единно определение на кардиогенен шок: Въвеждане на системата SCAI SHOCK"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Консенсус на клиничните експерти за \u000bкласификация на кардиогенния шок",
|
||||
"David A. Baran MD, FSCAI (Co‐Chair); Cindy L. Grines MD, FACC, FSCAI; Steven Bailey MD, MSCAI, FACC, FACP; Daniel Burkhoff MD, PhD; Shelley A. Hall MD, FACC, FHFSA, FAST; Timothy D. Henry MD, MSCAI; Steven M. Hollenberg MD; Navin K. Kapur MD, FSCAI; William O'Neill MD, MSCAI; Joseph P. Ornato MD, FACP, FACC, FACEP; Kelly Stelling RN; Holger Thiele MD, FESC; Sean van Diepen MD, MSc, FAHA; Srihari S. Naidu MD, FACC, FAHA, FSCAI (Chair)\n\nBaran, DA, Grines, CL, Bailey, S, et al. SCAI clinical expert consensus statement on the classification of cardiogenic shock. Catheter Cardiovasc Interv. 2019; 1– 9. https://doi.org/10.1002/ccd.28329"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ключови решения в диагнозата и лечението \u000bна кардиогенен шок"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Традиционно определение\u000bза кардиогенен шок"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Детерминанти на кардиогенния шок"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Мултидисциплинарен подход",
|
||||
"Експерти с различни специалности участват в изработването на тази система.\nТова се подкрепя от AHA, ACC, STS и SCCM."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Новото определение/класификация на кардиогенен шок",
|
||||
"Е лесно и интуитивно, без необходимост от допълнителни изчисления.\nДава възможност за детайлизиране на тежестта на шока.\nE приложимо за бърза оценка при леглото на пациента.\nДава възможост за честа преоценка и прекласификация.\nМоже да бъде използвано както за ретроспективни проучвания за преоценка на изхода, така и за бъдещи изследвания за оптимално определяне на включваната популация.\nОсигурява нов метод за комуникация между участниците в проследяването и лечението от мултидисциплинарния екип от едно или няколко отделения и дори различни болници.\nПозволява прогностично различаване на заболеваемост и смъртност.\nЛесно запомняне на номенклатурата (модел INTERMACS)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"SCAI",
|
||||
"Society for Cardiovascular",
|
||||
"SCAI Степени на Кардиогенния шок",
|
||||
"Angiography",
|
||||
"Interventions",
|
||||
"EXTREMIS",
|
||||
"CPF; including defbrilation",
|
||||
"DETERIORATING",
|
||||
"CLASSIC",
|
||||
"6",
|
||||
"BEGINNING",
|
||||
"AT RISK"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9965353426716328,
|
||||
0.9265326254080977,
|
||||
0.8112245849795088,
|
||||
0.7123023440080065,
|
||||
0.8117072695480618,
|
||||
0.999998103391072,
|
||||
0.637234157858237,
|
||||
0.9982352872443129,
|
||||
0.9999931062902536,
|
||||
0.9698183239409133,
|
||||
0.8389708774776504,
|
||||
0.8197179271526114
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Степен А: Pисков",
|
||||
"При пациента все още не е изявена симптоматиката на кардиогенния шок, но съществува риск от развитието й.\nТова са пациенти с остър NSTEMI, STEMI, остра или обострена хронична сърдечна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Степен B: Начален",
|
||||
"Пациентът е с изявена клинична симптоматика на относителна хипотензия или тахикардия, без данни за тъканна хипоперфузия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Степен C: Класически",
|
||||
"Пациентът е с клинични данни за хипоперфузия, която налага приложение на инотропни средства, вазоконстриктори или перкутанна MCS за възстановяване на перфузията.\nПри тези пациенти е типично да се установи относителна хипотензия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Стадий D: Влошаване",
|
||||
"Пациент, подобен на С, но тенденция към влошаване.\nПри тези пациенти е налице невъзможност за отговор на началните медикаментозни или процедурни интервенции."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Стадий E: Екстремен",
|
||||
"Пациент със спиране на сърцето, на който е провеждана КПР или поставен на ЕКМО.\nАлтернативно подпомагане с множество различни интервенции."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Преоценка на риска при настъпил арест на сърцето",
|
||||
"Всеки арест на сърцето, дори и краткотраен, налагащ приложение на дефибрилация или КПР:\nSCAI SHOCK B(A) - Пациент с относителна хипотензия или тахикардия, прекарал присъствено камерно мъждене, успешно дефибрилиран, като остава БЕЗ клинични данни за хипоперфузия на тъканите.\nАко са налице данни за хипоперфузия след арест, пациентът е SCAI SHOCK C(A), като се нуждае от начални усилия за подобряване на тъканната перфузия. Ако те нямат ефект, пациентът е в SCAI SHOCK D(A)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Случай #1",
|
||||
"Жена на 57 години с внезапно започнала болка по време на домашна работа.\nБолката не е преминала в продължение на 2 h при покой, което я накарало да се обърне към СПО.\nАКН = 90/65 mmHg, СЧ = 101 /min.\nБолната е котактна, адекватна и неспокойна.\nЧисто везикуларно дишане двустранно, без находка от страна на СССистема.\nХладни крайници, с налични пулсации на перферните съдове.\nЕКГ данни за елевация на ST в латералните отвеждания.\nПриета в кардиоинвазивна лаборатория за спешна катетеризация."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Случай #1",
|
||||
"Жена на 57 години с внезапно започнала болка по време на домашна работа.\nБолката не е преминала в продължение на 2 h при покой, което я накарало да се обърне към СПО.\nАКН = 90/65 mmHg, СЧ = 101 /min.\nБолната е котактна, адекватна и неспокойна.\nЧисто везикуларно дишане двустранно, без находка от страна на СССистема.\nХладни крайници, с налични пулсации на перферните съдове.\nЕКГ данни за елевация на ST в латералните отвеждания.\nПриета в кардиоинвазивна лаборатория за спешна катетеризация.",
|
||||
"ОТГОВОР: Степен B “Начален”"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Случай #2",
|
||||
"Мъж на 62 години, постъпил в СПО с гръдна болка и ЕКГ данни за преден ОМИ без елевация на ST сегмента.\nАКН 85/50 mmHg, СЧ= 115/min.\nСтудена и обляна с лепкава пот кожа.\nДребни влажни хрипове в основите на белия дроб.\nБез шумове на сърцето.\nКрайниците са без съществени изменения.\nНасочен към лабораторията за стентиране."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Случай #2",
|
||||
"ОТГОВОР: Степен C “Класически”",
|
||||
"Мъж на 62 години, постъпил в СПО с гръдна болка и ЕКГ данни за преден ОМИ без елевация на ST сегмента.\nАКН 85/50 mmHg, СЧ= 115/min.\nСтудена и обляна с лепкава пот кожа.\nДребни влажни хрипове в основите на белия дроб.\nБез шумове на сърцето.\nКрайниците са без съществени изменения.\nНасочен към лабораторията за стентиране."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Случай #3",
|
||||
"Мъж на 78 години, транспортиран с реамобил след като е колабирал.\nСъпругата му съобщава, че последните му оплавания са били от силно изразена „тежест и болка в гърдите“.\nНачален ритъм, оценен като камерно мъждене, възстановен след дефибрилация с 200 J.\nЕндотрахеална интубация, осъществена още на терена.\n“Стабилен” след обемно натоварване и приложение на Dopamine 20 mcg/kg/min по време на транспорта.\nСАКН 80 mmHg палпаторно, СЧ – 130 /min.\nДифузно разпръснати дребни влажни хрипове. Нововъзникнали шумове?\nСтудено тяло и крайници\nЕКГ данни за ЛББ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Случай #3",
|
||||
"ОТГОВОР: Степен D(A) “Влошаване” \u000bс преоценка на риска",
|
||||
"Мъж на 78 години, транспортиран с реамобил след като е колабирал.\nСъпругата му съобщава, че последните му оплавания са били от силно изразена „тежест и болка в гърдите“.\nНачален ритъм, оценен като камерно мъждене, възстановен след дефибрилация с 200 J.\nЕндотрахеална интубация, осъществена още на терена.\n“Стабилен” след обемно натоварване и приложение на Dopamine 20 mcg/kg/min по време на транспорта.\nСАКН 80 mmHg палпаторно, СЧ – 130 /min.\nДифузно разпръснати дребни влажни хрипове. Нововъзникнали шумове?\nСтудено тяло и крайници\nЕКГ данни за ЛББ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"А от сега нататък?",
|
||||
"Необходимо е представяне, публикуване и разпространение сред медицинските среди, които се занимават с проблема.\nУзаконяване на класификацията чрез оценка на прогностичните й възможности и лекотата на използването й в базата данни.\nРанно разпознаване на шока и уточняване на степента, с цел управление на приложението на подходящи и своевременни лечение, процедури и грижи, като и пребазиране в центрове с необходимите възможности.\nИзполване на класификацията за по-добро проспективно определяне на възможностите на MCS/ECMO и други терапевтични/процедурни възможности.\nВероятно бъдещите изследвания при подобни пациенти най-накрая ще намалят смъртността от кардиогенен шок."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
206
ppt_data/output/SCAI-КЛАСИФИЦАЦИЯ НА КАРДИОГЕНЕН ШОК.txt
Normal file
206
ppt_data/output/SCAI-КЛАСИФИЦАЦИЯ НА КАРДИОГЕНЕН ШОК.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,206 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: SCAI-КЛАСИФИЦАЦИЯ НА КАРДИОГЕНЕН ШОК.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 22
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Единно определение на кардиогенен шок: Въвеждане на системата SCAI SHOCK
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Консенсус на клиничните експерти за класификация на кардиогенния шок
|
||||
• David A. Baran MD, FSCAI (Co‐Chair); Cindy L. Grines MD, FACC, FSCAI; Steven Bailey MD, MSCAI, FACC, FACP; Daniel Burkhoff MD, PhD; Shelley A. Hall MD, FACC, FHFSA, FAST; Timothy D. Henry MD, MSCAI; Steven M. Hollenberg MD; Navin K. Kapur MD, FSCAI; William O'Neill MD, MSCAI; Joseph P. Ornato MD, FACP, FACC, FACEP; Kelly Stelling RN; Holger Thiele MD, FESC; Sean van Diepen MD, MSc, FAHA; Srihari S. Naidu MD, FACC, FAHA, FSCAI (Chair)
|
||||
|
||||
Baran, DA, Grines, CL, Bailey, S, et al. SCAI clinical expert consensus statement on the classification of cardiogenic shock. Catheter Cardiovasc Interv. 2019; 1– 9. https://doi.org/10.1002/ccd.28329
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ключови решения в диагнозата и лечението на кардиогенен шок
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Традиционно определение за кардиогенен шок
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Детерминанти на кардиогенния шок
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Мултидисциплинарен подход
|
||||
• Експерти с различни специалности участват в изработването на тази система.
|
||||
Това се подкрепя от AHA, ACC, STS и SCCM.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Новото определение/класификация на кардиогенен шок
|
||||
• Е лесно и интуитивно, без необходимост от допълнителни изчисления.
|
||||
Дава възможност за детайлизиране на тежестта на шока.
|
||||
E приложимо за бърза оценка при леглото на пациента.
|
||||
Дава възможост за честа преоценка и прекласификация.
|
||||
Може да бъде използвано както за ретроспективни проучвания за преоценка на изхода, така и за бъдещи изследвания за оптимално определяне на включваната популация.
|
||||
Осигурява нов метод за комуникация между участниците в проследяването и лечението от мултидисциплинарния екип от едно или няколко отделения и дори различни болници.
|
||||
Позволява прогностично различаване на заболеваемост и смъртност.
|
||||
Лесно запомняне на номенклатурата (модел INTERMACS).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• SCAI
|
||||
• Society for Cardiovascular
|
||||
• SCAI Степени на Кардиогенния шок
|
||||
• Angiography
|
||||
• Interventions
|
||||
• EXTREMIS
|
||||
• CPF; including defbrilation
|
||||
• DETERIORATING
|
||||
• CLASSIC
|
||||
• 6
|
||||
• BEGINNING
|
||||
• AT RISK
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Степен А: Pисков
|
||||
• При пациента все още не е изявена симптоматиката на кардиогенния шок, но съществува риск от развитието й.
|
||||
Това са пациенти с остър NSTEMI, STEMI, остра или обострена хронична сърдечна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Степен B: Начален
|
||||
• Пациентът е с изявена клинична симптоматика на относителна хипотензия или тахикардия, без данни за тъканна хипоперфузия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Степен C: Класически
|
||||
• Пациентът е с клинични данни за хипоперфузия, която налага приложение на инотропни средства, вазоконстриктори или перкутанна MCS за възстановяване на перфузията.
|
||||
При тези пациенти е типично да се установи относителна хипотензия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Стадий D: Влошаване
|
||||
• Пациент, подобен на С, но тенденция към влошаване.
|
||||
При тези пациенти е налице невъзможност за отговор на началните медикаментозни или процедурни интервенции.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Стадий E: Екстремен
|
||||
• Пациент със спиране на сърцето, на който е провеждана КПР или поставен на ЕКМО.
|
||||
Алтернативно подпомагане с множество различни интервенции.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Преоценка на риска при настъпил арест на сърцето
|
||||
• Всеки арест на сърцето, дори и краткотраен, налагащ приложение на дефибрилация или КПР:
|
||||
SCAI SHOCK B(A) - Пациент с относителна хипотензия или тахикардия, прекарал присъствено камерно мъждене, успешно дефибрилиран, като остава БЕЗ клинични данни за хипоперфузия на тъканите.
|
||||
Ако са налице данни за хипоперфузия след арест, пациентът е SCAI SHOCK C(A), като се нуждае от начални усилия за подобряване на тъканната перфузия. Ако те нямат ефект, пациентът е в SCAI SHOCK D(A).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Случай #1
|
||||
• Жена на 57 години с внезапно започнала болка по време на домашна работа.
|
||||
Болката не е преминала в продължение на 2 h при покой, което я накарало да се обърне към СПО.
|
||||
АКН = 90/65 mmHg, СЧ = 101 /min.
|
||||
Болната е котактна, адекватна и неспокойна.
|
||||
Чисто везикуларно дишане двустранно, без находка от страна на СССистема.
|
||||
Хладни крайници, с налични пулсации на перферните съдове.
|
||||
ЕКГ данни за елевация на ST в латералните отвеждания.
|
||||
Приета в кардиоинвазивна лаборатория за спешна катетеризация.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Случай #1
|
||||
• Жена на 57 години с внезапно започнала болка по време на домашна работа.
|
||||
Болката не е преминала в продължение на 2 h при покой, което я накарало да се обърне към СПО.
|
||||
АКН = 90/65 mmHg, СЧ = 101 /min.
|
||||
Болната е котактна, адекватна и неспокойна.
|
||||
Чисто везикуларно дишане двустранно, без находка от страна на СССистема.
|
||||
Хладни крайници, с налични пулсации на перферните съдове.
|
||||
ЕКГ данни за елевация на ST в латералните отвеждания.
|
||||
Приета в кардиоинвазивна лаборатория за спешна катетеризация.
|
||||
• ОТГОВОР: Степен B “Начален”
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Случай #2
|
||||
• Мъж на 62 години, постъпил в СПО с гръдна болка и ЕКГ данни за преден ОМИ без елевация на ST сегмента.
|
||||
АКН 85/50 mmHg, СЧ= 115/min.
|
||||
Студена и обляна с лепкава пот кожа.
|
||||
Дребни влажни хрипове в основите на белия дроб.
|
||||
Без шумове на сърцето.
|
||||
Крайниците са без съществени изменения.
|
||||
Насочен към лабораторията за стентиране.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Случай #2
|
||||
• ОТГОВОР: Степен C “Класически”
|
||||
• Мъж на 62 години, постъпил в СПО с гръдна болка и ЕКГ данни за преден ОМИ без елевация на ST сегмента.
|
||||
АКН 85/50 mmHg, СЧ= 115/min.
|
||||
Студена и обляна с лепкава пот кожа.
|
||||
Дребни влажни хрипове в основите на белия дроб.
|
||||
Без шумове на сърцето.
|
||||
Крайниците са без съществени изменения.
|
||||
Насочен към лабораторията за стентиране.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Случай #3
|
||||
• Мъж на 78 години, транспортиран с реамобил след като е колабирал.
|
||||
Съпругата му съобщава, че последните му оплавания са били от силно изразена „тежест и болка в гърдите“.
|
||||
Начален ритъм, оценен като камерно мъждене, възстановен след дефибрилация с 200 J.
|
||||
Ендотрахеална интубация, осъществена още на терена.
|
||||
“Стабилен” след обемно натоварване и приложение на Dopamine 20 mcg/kg/min по време на транспорта.
|
||||
САКН 80 mmHg палпаторно, СЧ – 130 /min.
|
||||
Дифузно разпръснати дребни влажни хрипове. Нововъзникнали шумове?
|
||||
Студено тяло и крайници
|
||||
ЕКГ данни за ЛББ.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Случай #3
|
||||
• ОТГОВОР: Степен D(A) “Влошаване” с преоценка на риска
|
||||
• Мъж на 78 години, транспортиран с реамобил след като е колабирал.
|
||||
Съпругата му съобщава, че последните му оплавания са били от силно изразена „тежест и болка в гърдите“.
|
||||
Начален ритъм, оценен като камерно мъждене, възстановен след дефибрилация с 200 J.
|
||||
Ендотрахеална интубация, осъществена още на терена.
|
||||
“Стабилен” след обемно натоварване и приложение на Dopamine 20 mcg/kg/min по време на транспорта.
|
||||
САКН 80 mmHg палпаторно, СЧ – 130 /min.
|
||||
Дифузно разпръснати дребни влажни хрипове. Нововъзникнали шумове?
|
||||
Студено тяло и крайници
|
||||
ЕКГ данни за ЛББ.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• А от сега нататък?
|
||||
• Необходимо е представяне, публикуване и разпространение сред медицинските среди, които се занимават с проблема.
|
||||
Узаконяване на класификацията чрез оценка на прогностичните й възможности и лекотата на използването й в базата данни.
|
||||
Ранно разпознаване на шока и уточняване на степента, с цел управление на приложението на подходящи и своевременни лечение, процедури и грижи, като и пребазиране в центрове с необходимите възможности.
|
||||
Изполване на класификацията за по-добро проспективно определяне на възможностите на MCS/ECMO и други терапевтични/процедурни възможности.
|
||||
Вероятно бъдещите изследвания при подобни пациенти най-накрая ще намалят смъртността от кардиогенен шок.
|
||||
|
||||
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
1778
ppt_data/output/Zabolqvaniq na hranosmilatelnata sistema (1) (1).txt
Normal file
1778
ppt_data/output/Zabolqvaniq na hranosmilatelnata sistema (1) (1).txt
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
1771
ppt_data/output/Zabolqvaniq na kryvta - Prezentaciq (1).json
Normal file
1771
ppt_data/output/Zabolqvaniq na kryvta - Prezentaciq (1).json
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
1876
ppt_data/output/Zabolqvaniq na kryvta - Prezentaciq (1).txt
Normal file
1876
ppt_data/output/Zabolqvaniq na kryvta - Prezentaciq (1).txt
Normal file
File diff suppressed because it is too large
Load Diff
95
ppt_data/output/combined_all_presentations.json
Normal file
95
ppt_data/output/combined_all_presentations.json
Normal file
@@ -0,0 +1,95 @@
|
||||
[
|
||||
{
|
||||
"filename": "Тема 10 СГ при болни с остра сърдечна недостатъчност.pptx",
|
||||
"total_slides": 9,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сестрински грижи при болни с Остра сърдечна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра сърдечна недостатъчност\n \nе клиничен синдром, който се характеризира с бързо настъпила високостепенна застойна сърдечна недостатъчност \n(остър белодробен оток, \nостър системен венозен застой)\n и/или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъканна хипоперфузия (шок)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Острата сърдечна недостатъчност бива:",
|
||||
"І. Левокамерна:\n\u000b1. Предимно застойна – доминира застойния синдром (остра венозна пулмонална хипертония и белодробен застой), настъпва кардиална астма и белодробен оток.\u000b2. Предимно нискодебитна – (силно понижение на минутния обем и развитие на тежка хипоперфузия на тъканите), настъпва кардиогенен шок.\u000b3. Смесена."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ІІ. Деснокамерна:\n\u000b1. Предимно застойна – настъпва остър системен венозен застой.\u000b2. Предимно нискодебитна – настъпва кардиогенен шок.\u000b3. Смесена.\n\n\nІІІ. Двукамерна (тотална)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност",
|
||||
"Етиология: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.\nПатофизиология: повишава се налягането в белодробната венозна система. Повишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина:",
|
||||
"Кардиална астма:\u000b– пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най-често възникват през нощта. \nБолните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се отзвучава.\u000b– суха, дразнеща кашлица;\u000b– бледост, изпотяване, цианоза по устните;\u000b– сърцебиена;\u000b– неспокойствие, страх.\n влажни хрипове, предимно в белодробните основи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания",
|
||||
"Рентгенография на белите дробове - интерстициален оток. \nЕхокардиография- се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.\u000bКардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. \nПри задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен оток",
|
||||
"много силен задух, болните заемат седнало положение;\u000b– учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”;\u000b– дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки;\u000b– кожата е бледа, цианотична, студена.\u000bПри аускултация - влажни хрипове; тахикардия, отслабени сърдечни тонове.. \nРентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки.\n Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.\u000bВ повечето случаи белодробният оток завършва летално."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"кардиналната астма и на белодробния оток - лечение в интензивно болнично отделение. Прилагат се:\nДиуретици;\nКардиотоници;\nКислород; \nСпазмолитици;\nпо показание - антихипертензивни и аналгетични медикаменти. \nВ хода на интензивното лечение се изяснява произходът на острата лявокамерна сърдечна недостатъчност, включително развитие на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
78
ppt_data/output/combined_all_presentations.txt
Normal file
78
ppt_data/output/combined_all_presentations.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,78 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Тема 10 СГ при болни с остра сърдечна недостатъчност.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 9
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сестрински грижи при болни с Остра сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
е клиничен синдром, който се характеризира с бързо настъпила високостепенна застойна сърдечна недостатъчност
|
||||
(остър белодробен оток,
|
||||
остър системен венозен застой)
|
||||
и/или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъканна хипоперфузия (шок).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Острата сърдечна недостатъчност бива:
|
||||
• І. Левокамерна:
|
||||
1. Предимно застойна – доминира застойния синдром (остра венозна пулмонална хипертония и белодробен застой), настъпва кардиална астма и белодробен оток. 2. Предимно нискодебитна – (силно понижение на минутния обем и развитие на тежка хипоперфузия на тъканите), настъпва кардиогенен шок. 3. Смесена.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ІІ. Деснокамерна:
|
||||
1. Предимно застойна – настъпва остър системен венозен застой. 2. Предимно нискодебитна – настъпва кардиогенен шок. 3. Смесена.
|
||||
|
||||
|
||||
ІІІ. Двукамерна (тотална).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност
|
||||
• Етиология: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.
|
||||
Патофизиология: повишава се налягането в белодробната венозна система. Повишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина:
|
||||
• Кардиална астма: – пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най-често възникват през нощта.
|
||||
Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се отзвучава. – суха, дразнеща кашлица; – бледост, изпотяване, цианоза по устните; – сърцебиена; – неспокойствие, страх.
|
||||
влажни хрипове, предимно в белодробните основи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания
|
||||
• Рентгенография на белите дробове - интерстициален оток.
|
||||
Ехокардиография- се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност. Кардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове.
|
||||
При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен оток
|
||||
• много силен задух, болните заемат седнало положение; – учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”; – дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки; – кожата е бледа, цианотична, студена. При аускултация - влажни хрипове; тахикардия, отслабени сърдечни тонове..
|
||||
Рентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки.
|
||||
Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния. В повечето случаи белодробният оток завършва летално.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• кардиналната астма и на белодробния оток - лечение в интензивно болнично отделение. Прилагат се:
|
||||
Диуретици;
|
||||
Кардиотоници;
|
||||
Кислород;
|
||||
Спазмолитици;
|
||||
по показание - антихипертензивни и аналгетични медикаменти.
|
||||
В хода на интензивното лечение се изяснява произходът на острата лявокамерна сърдечна недостатъчност, включително развитие на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит и др.
|
||||
|
||||
125
ppt_data/output/Алергии.json
Normal file
125
ppt_data/output/Алергии.json
Normal file
@@ -0,0 +1,125 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Алергии.pptx",
|
||||
"total_slides": 12,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Алергии"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Алергия",
|
||||
"Повишена чувствителност на организма, обикновено към безвредни субстанции от околната среда – антигени, след предшестващ контакт с тях. \nВ този случай антигените са известни под името алергени, а свръхчувствителността е в резултат на прекомерната защитна реакция на имунната система. \nТази реакция е придобита, предвидима и краткотрайна"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"За пръв път през 1906г-д-р Клеманс фон Пирке- след ваксинация с/у дифтерия\n\nВсе по-често\n\nПредимно при хора с по-висок стандарт\n\nУрбанизация-по-разнообразни материали,"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Най-чести алергени",
|
||||
"Акари в домашен прах.\nПолени – житни, дървесни, тревисти.\nУжилвания от насекоми - пчела, оса.\nПродукти от животински произход – животински косми и слюнка, пух и пера.\nЛекарства - пеницилин, сулфонамиди, антибиотици местни обезболяващи.\nбитова химия и козметика.\nХранителни алергии към: краве мляко, белтъка на яйца, риба, плодове, зеленчуци и ядки, оцветители, консерванти и аромати."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптоми",
|
||||
"Кихане-продължително\nСекрет от носа- бистър и воднист\nЗапушен нос- от оток на лигавицата\nКожен сърбеж- уртикария или екзем\nСърбеж на очите, подути клепачи"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"Клинични картина\nАнамнеза за контакт с евентуален алерген\nКожни тестове-подутина, зачервяване и сърбеж\nКръвен тест- общи и специфични IgE\nПровокационна проба-когато другите са противоречиви"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Избягване на алергена\n\nАнтихистамини, КС, Адреналин\n\nХипосенсибилизация- успех 50-90%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Видове алергични болести",
|
||||
"Симптоми от страна на различните органи и системи, като клиничните прояви са често с определена локализация — кожа, лигавици, очи, нос, бели дробове, ХС и др.\nАлегичен ринит или стоматит\nАлергичен ринисинуит или риноконюнктивит\nБронхиална астма, едем на Квинке\nКожна алергия- уртикария, нодозен еритем\nАнафилаксия, анафилактичен шок\nХранителна алергия, слънчева алергия,към насекоми"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анафикактичен шок",
|
||||
"Синдром на остра депресия на хемодинамиката заради генерализирана реакция на комплекса Аг-Ат\nНавлизане на алергени в тялото- различни в-ва с различна входна врата\nНай-често- л-ва (АБ, анестетици,контраст), чужди белтъци(серум, ваксина, пчелна отрова)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Освобождаване на медиатори: хистамин, брадикинин и др.\nПериферна вазодилатация и повишена пермеабилитация на съдовата стена. Повишен тонус на гладка мускулатура.\nЗагуба на инравазален обем- хиповолемия (заради естравазация на течности)\nХемодинамика: нисък МО, намалена съдова резистентност, спад на ЦВН, хипотония"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Кожни промени: бледа или сива кожа, генерализиран сърбеж, уртикариален екзантем, оток на клепачи, мидриаза, ангионевротичен едем\nДС- хриптящо дишане, стридор, оток на ларикгс, бронхоспазъм, затруднено гълтане\nССС-хипотония, тахикардия, филиформен пулс\nПовръщане, коремни колики, диария"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Поведение",
|
||||
"Отстраняване на Аг\nЛегнал с повдигнати крака\nОсновна ресусцитация( свободни ДП, О2 , ИБВ?, трахеостома)\nДва венозни източника\nАдреналин 0,3-0,5мг/кг (1:10000 ) и.в.\nКС- Метилпреднизолон 1-2мг/кг на 4-6ч\nАнтихистамини\nВливания на течности + Допамин"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
122
ppt_data/output/Алергии.txt
Normal file
122
ppt_data/output/Алергии.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,122 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Алергии.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 12
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Алергии
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Алергия
|
||||
• Повишена чувствителност на организма, обикновено към безвредни субстанции от околната среда – антигени, след предшестващ контакт с тях.
|
||||
В този случай антигените са известни под името алергени, а свръхчувствителността е в резултат на прекомерната защитна реакция на имунната система.
|
||||
Тази реакция е придобита, предвидима и краткотрайна
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• За пръв път през 1906г-д-р Клеманс фон Пирке- след ваксинация с/у дифтерия
|
||||
|
||||
Все по-често
|
||||
|
||||
Предимно при хора с по-висок стандарт
|
||||
|
||||
Урбанизация-по-разнообразни материали,
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Най-чести алергени
|
||||
• Акари в домашен прах.
|
||||
Полени – житни, дървесни, тревисти.
|
||||
Ужилвания от насекоми - пчела, оса.
|
||||
Продукти от животински произход – животински косми и слюнка, пух и пера.
|
||||
Лекарства - пеницилин, сулфонамиди, антибиотици местни обезболяващи.
|
||||
битова химия и козметика.
|
||||
Хранителни алергии към: краве мляко, белтъка на яйца, риба, плодове, зеленчуци и ядки, оцветители, консерванти и аромати.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптоми
|
||||
• Кихане-продължително
|
||||
Секрет от носа- бистър и воднист
|
||||
Запушен нос- от оток на лигавицата
|
||||
Кожен сърбеж- уртикария или екзем
|
||||
Сърбеж на очите, подути клепачи
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• Клинични картина
|
||||
Анамнеза за контакт с евентуален алерген
|
||||
Кожни тестове-подутина, зачервяване и сърбеж
|
||||
Кръвен тест- общи и специфични IgE
|
||||
Провокационна проба-когато другите са противоречиви
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Избягване на алергена
|
||||
|
||||
Антихистамини, КС, Адреналин
|
||||
|
||||
Хипосенсибилизация- успех 50-90%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Видове алергични болести
|
||||
• Симптоми от страна на различните органи и системи, като клиничните прояви са често с определена локализация — кожа, лигавици, очи, нос, бели дробове, ХС и др.
|
||||
Алегичен ринит или стоматит
|
||||
Алергичен ринисинуит или риноконюнктивит
|
||||
Бронхиална астма, едем на Квинке
|
||||
Кожна алергия- уртикария, нодозен еритем
|
||||
Анафилаксия, анафилактичен шок
|
||||
Хранителна алергия, слънчева алергия,към насекоми
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анафикактичен шок
|
||||
• Синдром на остра депресия на хемодинамиката заради генерализирана реакция на комплекса Аг-Ат
|
||||
Навлизане на алергени в тялото- различни в-ва с различна входна врата
|
||||
Най-често- л-ва (АБ, анестетици,контраст), чужди белтъци(серум, ваксина, пчелна отрова)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Освобождаване на медиатори: хистамин, брадикинин и др.
|
||||
Периферна вазодилатация и повишена пермеабилитация на съдовата стена. Повишен тонус на гладка мускулатура.
|
||||
Загуба на инравазален обем- хиповолемия (заради естравазация на течности)
|
||||
Хемодинамика: нисък МО, намалена съдова резистентност, спад на ЦВН, хипотония
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Кожни промени: бледа или сива кожа, генерализиран сърбеж, уртикариален екзантем, оток на клепачи, мидриаза, ангионевротичен едем
|
||||
ДС- хриптящо дишане, стридор, оток на ларикгс, бронхоспазъм, затруднено гълтане
|
||||
ССС-хипотония, тахикардия, филиформен пулс
|
||||
Повръщане, коремни колики, диария
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Поведение
|
||||
• Отстраняване на Аг
|
||||
Легнал с повдигнати крака
|
||||
Основна ресусцитация( свободни ДП, О2 , ИБВ?, трахеостома)
|
||||
Два венозни източника
|
||||
Адреналин 0,3-0,5мг/кг (1:10000 ) и.в.
|
||||
КС- Метилпреднизолон 1-2мг/кг на 4-6ч
|
||||
Антихистамини
|
||||
Вливания на течности + Допамин
|
||||
|
||||
250
ppt_data/output/Анатомия и физиология.json
Normal file
250
ppt_data/output/Анатомия и физиология.json
Normal file
@@ -0,0 +1,250 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Анатомия и физиология.pptx",
|
||||
"total_slides": 24,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Отделителна система"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анатомия",
|
||||
"Чифтен орган;\nПод слезка и черен дроб;\n12/6/3см;\nБобовидна форма;\nОсновна структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. \n Всеки бъбрек има 1-1,2 млн. нефрона"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нефрон",
|
||||
"Малпигиево телце\nГломерул\nБауманова капсула\n\nКаналчета\n\nМежду нефроните- интерстициална тъкан"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Функция на бъбреците",
|
||||
"1. Очистителна (депурационна) функция. Бъбреците очистват кръвта от ненужните за организма крайни продукти от обмяната на веществата (урея, креатинин, пикочна киселина и др.), от токсичните вещества, багрилата и др. \n2. Регулиране на хомеостазата на организма. Бъбреците регулират постоянния състав на телесните течности и поддържат оптимално водно-електролитно, алкално-киселинно, йонно и осмотично състояние, необ- ходими за нормалното функциониране на организма. \n3. Ендокринна функция. В бъбреците се произвеждат някои биологично активни вещества, които имат характеристика на хормони. \nВ юкстагломерулния апарат (ЮГА) се произвежда ензимът ренин, участващ в регулацията на артериалното налягане и стимулиращ секрецията на алдостерон от надбъбречната жлеза. \nВ бъбреците се произвежда еритропоетин, който стимулира образуването на еритроцити от костния мозък. \nАктивната форма на витамин D също се образува в бъбреците и по този начин те участват в калциевата обмяна на организма."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Образуване на урината",
|
||||
"1. Гломерулна филтрация. Кръвта се филтрира през полупропускливата капилярна стена и попада в капсулното пространство (пространството на Бауман-Шумлянски). \nТази филтрирана течност се нарича първична урина, а нейният състав е еднакъв с този на обезбелтъчената плазма. \nОтносителното тегло на първичната урина е 1010."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Образуване на урината",
|
||||
"2. Тубулна реабсорбция. От капсулното пространство редица съставки се подлагат на обратна резорбция, с цел да бъдат върнати и съхранени в организма. Тук се реабсорбират 100% от филтрираната глюкоза, аминокиселините, калция, фосфора и около 80% от водата, натрия и хлора. \n3. Тубулна секреция. Посредством тубулната секреция се излъчват калиеви и водородни йони, медикаменти и други продукти от обмяната на веществата, ненужни на организма. \n4. Образуваната окончателна урина е средно 1,2-1,5 l/24 h. В зависимост от конкретните нужди на организма се отделя по-концентрирана или по- разредена урина, като по този начин се регулира постоянният водно- електролитен състав в тялото."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни симптоми и синдроми",
|
||||
"Полиурия (polyuria) – увеличено отделяне на урина над 2000 ml/24 h. \nфизиологична (при прием на много течности, кон- сумация на диуретични плодове – диня);\nпатологична – при захарен диабет, безвкусен диабет, отоци(след ОБН) и др. \nОлигурия (oliguria) – намалено отделяне на урина под 500 ml (диуреза между 100 и 500 ml/24 h). \nфизиологична – при прием на малко течности, консумация на суха храна, обилно изпотяване, висока t на околната среда; \nпатологична – при бъбречни и сърдечни заболявания, набиране на отоци и др.\nАнурия (anuria)- диуреза <100мл/24 часа"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни симптоми и синдроми",
|
||||
"Никтурия (nicturia) – нощно уриниране. Нарушен ритъм на отделяне на урината през денонощието. \nПри здрави хора съотношението между отделената през деня и нощта урина е 3-4:1. \nПри никтурия през нощта се отделя повече урина отколкото през деня. \nСреща се при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, хипертрофия на простата и др. \nПолакиурия (pollakiuria) – често уриниране на малки количества. Наблюдава се при цистит, простуди, пиелонефрит, простатен аденом и др. \nДизурия (disuria) – чести, мъчителни позиви за уриниране, съп- роводени с парене, смъдене, болка и чувство за недовършено уриниране. Дизурията е проява на възпалителни заболявания на долните пикочни пътища – при цистит, уретрит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни симптоми и синдроми",
|
||||
"Хематурия – кръв в урината. Урината става розова до червена. Наблюдава се при бъбречнокаменна болест, остър гломерулонефрит, туморни процеси в отделителната система, бъбречен инфаркт, хеморагични диатези и др. \nПротеинурия (proteinuria) – наличие на белтък в урината над 150 mg/24 h. Основна причина е нарушената пропускливост на гломерул- ния филтър. \nнезначителна – белтък в урината 150 mg – 0,5 g/ 24 h; \nумерена – 0,5 – 3,5 g/ 24 h; \nмасивна над 3,5 g/ 24 h; \nпостоянна – открива се при всяко изследване; \nнепостоянна (интермитентна) – установява се от време на време. \nНепостоянна протеинурия може да се установи и при здрави лица при определени условия – при ортостатизъм, мускулни усилия, фебрилитет и др. \nПротеинурията при гломерулни заболявания (гломерулонефрити) най-често е масивна – над 3,5 g/24 h, със значителна загуба на плазмени белтъци; при тубуло-интерстициалните заболявания (пиелонефрити) обик- новено е нискостепенна – до 2 g/24 h"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лабораторни находки:",
|
||||
"Глюкозурия – наличие на захар в урината. Среща се при захарен диабет, заболявания на бъбреците, панкреаса, черния дроб, ЦНС и др.; \nКетонурия – наличие на кетонни тела в урината (ацетон, ацетоцетна киселина и бета-оксимаслена киселина). Среща се при декомпенсиран захарен диабет, диабетна кома, обилни повръщания и диарии, интоксикации и др. \nБилирубинурия – билирубин в урината. Среща се при хепатити и други заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. \nУробилиногенурия – увеличен уробилиноген в урината. Среща се при заболявания на черния дроб, хемолитични анемии и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нефрозен синдром",
|
||||
"Клинико-лабораторен синдром, включващ:\nвисокостепенна протеинурия;\nхипопротеинемия и масивни отоци;\nхиперлипопротеинемия и липидурия. \nНаблюдава се най-често при гломерулонефрити, диабетна нефропатия, нефропатия на бременността, отравяне с медикаменти (антибиотици, АСЕ инхибитори, златни препарати)и тежки метали, при инфекциозни заболявания (хепатит, малария, токсоплазмоза), неопластични процеси, при мултиплен миелом и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза на нерфозен синдром",
|
||||
"Имунен и автоимунен патогенетичен механизъм. \nОтлагане на имунни комплекси по базалната мембрана на гломерулните капиляри\nНарушена пропускливост и започват да се филтрират (пропускат) плазмени белтъци. \nРазвива се масивна протеинурия (3-5 g/24 h). \nТова води до понижаване нивото на плазмените белтъци (хипопротеинемия)\nСпада онкотичното налягане в съдовете(1 g белтък задържа 20 g вода) , което води до излив на течности в тъканите– появяват се отоци (меки, тестовати, хипостатични)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Caplliary Microcirculalion",
|
||||
"Hydrastat €"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9446123898276422,
|
||||
0.6341950230494703
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза на нерфозен синдром",
|
||||
"Важна роля играе и увеличеното производство на алдостерон (активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон).\nПатогенезата на хиперлипидемията не е съвсем ясна. Загубата с урината на протеини, регулиращи мастната обмяна, засилва продукцията на VLDL в черния дроб. Поради подтиснатата активност на липопротеинлипазата е нарушено превръщането на VLDL в LDL."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина на нефрозен синдром:",
|
||||
"Оточен синдром. Те се локализират по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум, а в по-късните стадии се наблюдават изливи и в коремната и плевралната кухина и перикарда. Когато отокът е в подкожната тъкан на цялото тяло, се нарича аназарка. \nПоявяват се при снижаване на общия белтък под 50 g/l и на албумина под 30 g/l. При стойности на албумина под 15 g/l настъпва генерализиране на отоците с поява на изливи в телесните кухини – хидроторакс, хидроперикард, асцит. Повишава се телесната маса.\nБъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. \nДруги: тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. \nОлигурия: общото количество на урината е намалено.\nЛабораторни изследвания: високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триг- лицериди, силно повишена СУЕ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на нефрозен синдром:",
|
||||
"Лекува се основното заболяване, довело до нефрозен синдром. \nДиета – строго безсолна, с увеличен внос на белтъчини, намален на мазнини и въглехидрати;\nМедикаментозно лечение с кортикостероиди, имуносупресори (имуран, циклофосфамид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), антикоагуланти, диуретици.\nВливания на хуманалбумин, плазма или плазмозаместители при тежка хипопротеинемия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА",
|
||||
"Проба за концентрация на урината по Фолхард (Folhard) – изследване на специфично тегло на урината при спазване на строг режим на хранене и ограничен до минимум прием на течности. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена концентрационната способност на бъбрека. \nПроба за разреждане на урината по Фолхард – изследване на специфично тегло на урината при обременяване с течност. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена разредителната способност на бъбрека. \nПроба на Зимницки – предназначена е за изследване на концентрационната и разредителната способност на бъбрека без обременяване на болния с режим на хранене или прием на течности. \n\n\nПри здрави лица нормалното специфично тегло варира от 1001 до 1036, средно – 1015-1025 (до 1035). При прием на повече течности относителното тегло е по-ниско – спада до 1005, а при намален прием на течности – може да се увеличи до 1030."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клирънсови проби",
|
||||
"Използват се за оценка на очистителната функция на бъбреците. \nБъбречният клирънс (очистване) на дадено вещество представлява количеството кръв, изразено в ml, което се очиства напълно от това вещество за единица време (1 min). Използват се клирънс на креатинин, на пикочна киселина, на урея и др.\nКреатининов клирънс:\nМъже: 97–137 ml/min\nЖени: 88–128 ml/min"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгенови изследвания на бъбреците",
|
||||
"Обзорна или нативна (суха) рентгенография на бъбреците – дава ориентация за големината и местоположението на бъбреците и за наличие на конкременти в отделителната система, когато те са рентгеноконтрастни (фосфатни и оксалатни камъни). \nВенозна (екскреторна) урография – посредством въвеждане на контрастни йод-съдържащи вещества се изобразява отделителната система и се получава информация за морфологичното и функционалното състояние на бъбреците и пикочните пътища – чашки, легенчета, уретери и пикочен мехур. \nИзследването е противопоказано при алергия към рентгенови контрастни вещества и при напреднала бъбречна недостатъчност. \nПредварителна подготовка на болния – 2-3 дена безцелулозна диета, приемане на активен въглен или адсорган в деня преди изследването, очистителна клизма вечерта и сутринта преди изследването. \nРетроградна (асцендентна) пиелография – метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища – бъбречни папили, чашки, легенчета, уретери. Извършва се с контрастно вещество, което се вкарва през уретрален катетър. \nБъбречна ангиография (реновазография) – метод за изобразяване на съдовата система на бъбреците чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през феморалната или радиална артерия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ултразвуково изследване на бъбреците (ехография) Широко използван съвременен, неинвазивен и лесно достъпен метод за проследяване състоянието на бъбречния паренхим и легенче. \nС него се определят местоположението и размерите на бъбреците, открива се наличието на конкременти, хидронефроза, туморни и кистозни образувания на бъбреците и др. Методът няма противопоказания за приложение, може да се извършва многократно, при всички болни, вкл. и при деца и бременни.",
|
||||
"Компютърна аксиална томография (КАТ). \nМетодът е особено информативен при туморни процеси, кисти, абсцеси на бъбреците."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Радиоизотопни изследвания на бъбреците",
|
||||
"Изотопна нефрография – със специална апаратура се регистрира постъпването, натрупването и излъчването на даден изотоп (йод-131-хипуран) от бъбреците. \nИзотопът се въвежда по венозен път, а получените данни се изобразяват графично за всеки бъбрек поотделно.",
|
||||
"Бъбречна сцинтиграфия – изобразява се разпределението на изотопа в бъбречния паренхим. По този начин се получава информация за формата, големината, местоположението и структурата на бъбреците, наличието на кисти, тумори и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбречна биопсия",
|
||||
"Метод, при който чрез пункция със специална игла се взема бъбречна тъкан за хистологично изследване. \nБъбречната биопсия дава полезна информация и се използва за диагностично уточняване на неясни протеинурии, гломерулонефрити, бъбречна амилоидоза и др. \nБъбречната биопсия е противопоказана при единствен функциониращ бъбрек, нарушения в кръвосъсирването, лечение с антикоагуланти, тумори на бъбрека, бъбречен абсцес, ехинокок, напреднала бъбречна недостатъчност и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбречна биопсия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
225
ppt_data/output/Анатомия и физиология.txt
Normal file
225
ppt_data/output/Анатомия и физиология.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,225 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Анатомия и физиология.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 24
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Отделителна система
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анатомия
|
||||
• Чифтен орган;
|
||||
Под слезка и черен дроб;
|
||||
12/6/3см;
|
||||
Бобовидна форма;
|
||||
Основна структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът.
|
||||
Всеки бъбрек има 1-1,2 млн. нефрона
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нефрон
|
||||
• Малпигиево телце
|
||||
Гломерул
|
||||
Бауманова капсула
|
||||
|
||||
Каналчета
|
||||
|
||||
Между нефроните- интерстициална тъкан
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Функция на бъбреците
|
||||
• 1. Очистителна (депурационна) функция. Бъбреците очистват кръвта от ненужните за организма крайни продукти от обмяната на веществата (урея, креатинин, пикочна киселина и др.), от токсичните вещества, багрилата и др.
|
||||
2. Регулиране на хомеостазата на организма. Бъбреците регулират постоянния състав на телесните течности и поддържат оптимално водно-електролитно, алкално-киселинно, йонно и осмотично състояние, необ- ходими за нормалното функциониране на организма.
|
||||
3. Ендокринна функция. В бъбреците се произвеждат някои биологично активни вещества, които имат характеристика на хормони.
|
||||
В юкстагломерулния апарат (ЮГА) се произвежда ензимът ренин, участващ в регулацията на артериалното налягане и стимулиращ секрецията на алдостерон от надбъбречната жлеза.
|
||||
В бъбреците се произвежда еритропоетин, който стимулира образуването на еритроцити от костния мозък.
|
||||
Активната форма на витамин D също се образува в бъбреците и по този начин те участват в калциевата обмяна на организма.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Образуване на урината
|
||||
• 1. Гломерулна филтрация. Кръвта се филтрира през полупропускливата капилярна стена и попада в капсулното пространство (пространството на Бауман-Шумлянски).
|
||||
Тази филтрирана течност се нарича първична урина, а нейният състав е еднакъв с този на обезбелтъчената плазма.
|
||||
Относителното тегло на първичната урина е 1010.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Образуване на урината
|
||||
• 2. Тубулна реабсорбция. От капсулното пространство редица съставки се подлагат на обратна резорбция, с цел да бъдат върнати и съхранени в организма. Тук се реабсорбират 100% от филтрираната глюкоза, аминокиселините, калция, фосфора и около 80% от водата, натрия и хлора.
|
||||
3. Тубулна секреция. Посредством тубулната секреция се излъчват калиеви и водородни йони, медикаменти и други продукти от обмяната на веществата, ненужни на организма.
|
||||
4. Образуваната окончателна урина е средно 1,2-1,5 l/24 h. В зависимост от конкретните нужди на организма се отделя по-концентрирана или по- разредена урина, като по този начин се регулира постоянният водно- електролитен състав в тялото.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни симптоми и синдроми
|
||||
• Полиурия (polyuria) – увеличено отделяне на урина над 2000 ml/24 h.
|
||||
физиологична (при прием на много течности, кон- сумация на диуретични плодове – диня);
|
||||
патологична – при захарен диабет, безвкусен диабет, отоци(след ОБН) и др.
|
||||
Олигурия (oliguria) – намалено отделяне на урина под 500 ml (диуреза между 100 и 500 ml/24 h).
|
||||
физиологична – при прием на малко течности, консумация на суха храна, обилно изпотяване, висока t на околната среда;
|
||||
патологична – при бъбречни и сърдечни заболявания, набиране на отоци и др.
|
||||
Анурия (anuria)- диуреза <100мл/24 часа
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни симптоми и синдроми
|
||||
• Никтурия (nicturia) – нощно уриниране. Нарушен ритъм на отделяне на урината през денонощието.
|
||||
При здрави хора съотношението между отделената през деня и нощта урина е 3-4:1.
|
||||
При никтурия през нощта се отделя повече урина отколкото през деня.
|
||||
Среща се при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, хипертрофия на простата и др.
|
||||
Полакиурия (pollakiuria) – често уриниране на малки количества. Наблюдава се при цистит, простуди, пиелонефрит, простатен аденом и др.
|
||||
Дизурия (disuria) – чести, мъчителни позиви за уриниране, съп- роводени с парене, смъдене, болка и чувство за недовършено уриниране. Дизурията е проява на възпалителни заболявания на долните пикочни пътища – при цистит, уретрит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни симптоми и синдроми
|
||||
• Хематурия – кръв в урината. Урината става розова до червена. Наблюдава се при бъбречнокаменна болест, остър гломерулонефрит, туморни процеси в отделителната система, бъбречен инфаркт, хеморагични диатези и др.
|
||||
Протеинурия (proteinuria) – наличие на белтък в урината над 150 mg/24 h. Основна причина е нарушената пропускливост на гломерул- ния филтър.
|
||||
незначителна – белтък в урината 150 mg – 0,5 g/ 24 h;
|
||||
умерена – 0,5 – 3,5 g/ 24 h;
|
||||
масивна над 3,5 g/ 24 h;
|
||||
постоянна – открива се при всяко изследване;
|
||||
непостоянна (интермитентна) – установява се от време на време.
|
||||
Непостоянна протеинурия може да се установи и при здрави лица при определени условия – при ортостатизъм, мускулни усилия, фебрилитет и др.
|
||||
Протеинурията при гломерулни заболявания (гломерулонефрити) най-често е масивна – над 3,5 g/24 h, със значителна загуба на плазмени белтъци; при тубуло-интерстициалните заболявания (пиелонефрити) обик- новено е нискостепенна – до 2 g/24 h
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лабораторни находки:
|
||||
• Глюкозурия – наличие на захар в урината. Среща се при захарен диабет, заболявания на бъбреците, панкреаса, черния дроб, ЦНС и др.;
|
||||
Кетонурия – наличие на кетонни тела в урината (ацетон, ацетоцетна киселина и бета-оксимаслена киселина). Среща се при декомпенсиран захарен диабет, диабетна кома, обилни повръщания и диарии, интоксикации и др.
|
||||
Билирубинурия – билирубин в урината. Среща се при хепатити и други заболявания на черния дроб и жлъчните пътища.
|
||||
Уробилиногенурия – увеличен уробилиноген в урината. Среща се при заболявания на черния дроб, хемолитични анемии и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нефрозен синдром
|
||||
• Клинико-лабораторен синдром, включващ:
|
||||
високостепенна протеинурия;
|
||||
хипопротеинемия и масивни отоци;
|
||||
хиперлипопротеинемия и липидурия.
|
||||
Наблюдава се най-често при гломерулонефрити, диабетна нефропатия, нефропатия на бременността, отравяне с медикаменти (антибиотици, АСЕ инхибитори, златни препарати)и тежки метали, при инфекциозни заболявания (хепатит, малария, токсоплазмоза), неопластични процеси, при мултиплен миелом и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза на нерфозен синдром
|
||||
• Имунен и автоимунен патогенетичен механизъм.
|
||||
Отлагане на имунни комплекси по базалната мембрана на гломерулните капиляри
|
||||
Нарушена пропускливост и започват да се филтрират (пропускат) плазмени белтъци.
|
||||
Развива се масивна протеинурия (3-5 g/24 h).
|
||||
Това води до понижаване нивото на плазмените белтъци (хипопротеинемия)
|
||||
Спада онкотичното налягане в съдовете(1 g белтък задържа 20 g вода) , което води до излив на течности в тъканите– появяват се отоци (меки, тестовати, хипостатични).
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Caplliary Microcirculalion
|
||||
• Hydrastat €
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза на нерфозен синдром
|
||||
• Важна роля играе и увеличеното производство на алдостерон (активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон).
|
||||
Патогенезата на хиперлипидемията не е съвсем ясна. Загубата с урината на протеини, регулиращи мастната обмяна, засилва продукцията на VLDL в черния дроб. Поради подтиснатата активност на липопротеинлипазата е нарушено превръщането на VLDL в LDL.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина на нефрозен синдром:
|
||||
• Оточен синдром. Те се локализират по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум, а в по-късните стадии се наблюдават изливи и в коремната и плевралната кухина и перикарда. Когато отокът е в подкожната тъкан на цялото тяло, се нарича аназарка.
|
||||
Появяват се при снижаване на общия белтък под 50 g/l и на албумина под 30 g/l. При стойности на албумина под 15 g/l настъпва генерализиране на отоците с поява на изливи в телесните кухини – хидроторакс, хидроперикард, асцит. Повишава се телесната маса.
|
||||
Бъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи.
|
||||
Други: тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции.
|
||||
Олигурия: общото количество на урината е намалено.
|
||||
Лабораторни изследвания: високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триг- лицериди, силно повишена СУЕ.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на нефрозен синдром:
|
||||
• Лекува се основното заболяване, довело до нефрозен синдром.
|
||||
Диета – строго безсолна, с увеличен внос на белтъчини, намален на мазнини и въглехидрати;
|
||||
Медикаментозно лечение с кортикостероиди, имуносупресори (имуран, циклофосфамид), нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), антикоагуланти, диуретици.
|
||||
Вливания на хуманалбумин, плазма или плазмозаместители при тежка хипопротеинемия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА
|
||||
• Проба за концентрация на урината по Фолхард (Folhard) – изследване на специфично тегло на урината при спазване на строг режим на хранене и ограничен до минимум прием на течности. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена концентрационната способност на бъбрека.
|
||||
Проба за разреждане на урината по Фолхард – изследване на специфично тегло на урината при обременяване с течност. Целта е да се прецени до каква степен е съхранена разредителната способност на бъбрека.
|
||||
Проба на Зимницки – предназначена е за изследване на концентрационната и разредителната способност на бъбрека без обременяване на болния с режим на хранене или прием на течности.
|
||||
|
||||
|
||||
При здрави лица нормалното специфично тегло варира от 1001 до 1036, средно – 1015-1025 (до 1035). При прием на повече течности относителното тегло е по-ниско – спада до 1005, а при намален прием на течности – може да се увеличи до 1030.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клирънсови проби
|
||||
• Използват се за оценка на очистителната функция на бъбреците.
|
||||
Бъбречният клирънс (очистване) на дадено вещество представлява количеството кръв, изразено в ml, което се очиства напълно от това вещество за единица време (1 min). Използват се клирънс на креатинин, на пикочна киселина, на урея и др.
|
||||
Креатининов клирънс:
|
||||
Мъже: 97–137 ml/min
|
||||
Жени: 88–128 ml/min
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгенови изследвания на бъбреците
|
||||
• Обзорна или нативна (суха) рентгенография на бъбреците – дава ориентация за големината и местоположението на бъбреците и за наличие на конкременти в отделителната система, когато те са рентгеноконтрастни (фосфатни и оксалатни камъни).
|
||||
Венозна (екскреторна) урография – посредством въвеждане на контрастни йод-съдържащи вещества се изобразява отделителната система и се получава информация за морфологичното и функционалното състояние на бъбреците и пикочните пътища – чашки, легенчета, уретери и пикочен мехур.
|
||||
Изследването е противопоказано при алергия към рентгенови контрастни вещества и при напреднала бъбречна недостатъчност.
|
||||
Предварителна подготовка на болния – 2-3 дена безцелулозна диета, приемане на активен въглен или адсорган в деня преди изследването, очистителна клизма вечерта и сутринта преди изследването.
|
||||
Ретроградна (асцендентна) пиелография – метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните пикочни пътища – бъбречни папили, чашки, легенчета, уретери. Извършва се с контрастно вещество, което се вкарва през уретрален катетър.
|
||||
Бъбречна ангиография (реновазография) – метод за изобразяване на съдовата система на бъбреците чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през феморалната или радиална артерия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ултразвуково изследване на бъбреците (ехография) Широко използван съвременен, неинвазивен и лесно достъпен метод за проследяване състоянието на бъбречния паренхим и легенче.
|
||||
С него се определят местоположението и размерите на бъбреците, открива се наличието на конкременти, хидронефроза, туморни и кистозни образувания на бъбреците и др. Методът няма противопоказания за приложение, може да се извършва многократно, при всички болни, вкл. и при деца и бременни.
|
||||
• Компютърна аксиална томография (КАТ).
|
||||
Методът е особено информативен при туморни процеси, кисти, абсцеси на бъбреците.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Радиоизотопни изследвания на бъбреците
|
||||
• Изотопна нефрография – със специална апаратура се регистрира постъпването, натрупването и излъчването на даден изотоп (йод-131-хипуран) от бъбреците.
|
||||
Изотопът се въвежда по венозен път, а получените данни се изобразяват графично за всеки бъбрек поотделно.
|
||||
• Бъбречна сцинтиграфия – изобразява се разпределението на изотопа в бъбречния паренхим. По този начин се получава информация за формата, големината, местоположението и структурата на бъбреците, наличието на кисти, тумори и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбречна биопсия
|
||||
• Метод, при който чрез пункция със специална игла се взема бъбречна тъкан за хистологично изследване.
|
||||
Бъбречната биопсия дава полезна информация и се използва за диагностично уточняване на неясни протеинурии, гломерулонефрити, бъбречна амилоидоза и др.
|
||||
Бъбречната биопсия е противопоказана при единствен функциониращ бъбрек, нарушения в кръвосъсирването, лечение с антикоагуланти, тумори на бъбрека, бъбречен абсцес, ехинокок, напреднала бъбречна недостатъчност и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбречна биопсия
|
||||
|
||||
116
ppt_data/output/Артериална хипертония.json
Normal file
116
ppt_data/output/Артериална хипертония.json
Normal file
@@ -0,0 +1,116 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Артериална хипертония.pptx",
|
||||
"total_slides": 11,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Артериална хипертония"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение:",
|
||||
"Хронично здравословно състояние, при което налягането в артериите е повишено ≥140/90ммЖ, което се установява при най-малко две последователни посещения при лекар."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Значимост:",
|
||||
"Артериалната хипертония засяга не само на сърцето, а целия организъм. \nТова е една от най-разпространените болести и същевременно води до множество усложнения.\nСреща се по-често в развитите райони на света(>20% от населението). За България- около 30% от населението >18 години.\nОколо 1/5 от хипертониците не знаят, че имат високо кръвно налягане, а 40% са нелекувани или недостатъчно лекувани."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация",
|
||||
"Изолирана систолна хипертония >140ммЖ <90ммЖ",
|
||||
"Високо нормално"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация",
|
||||
"Първичната хипертония (Есенциална хипертония, Идиопатична хипертония) -причината за повишаване на артериалното налягане е неизвестна. Обхваща над 90% от хипертониците.\nВторична хипертония –тя е симптом на друго заболяване, т.е. причината за възникването й е известна. Обхваща около 10% от хипертониците"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология на първичната АХ",
|
||||
"Полиетиологично заболяване:\nГенетична предиспозиция\nДиета (повишена консумация на готварска сол, кафе, алкохол и др.), \nЗатлъстяване, метаболитен синдром, \nСтрес, \nТютюнопушене, \nЕндокринни фактори (жени в климактериум)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вторични хипертонии:",
|
||||
"Бъбречни\nЕндокринни\nПри прием на контрацептиви и др. л-ва\nКоарктация на Аорта\nХипертония на бременността\nНеврологични заболявания"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Латентен период (асимптомно)-роля на профилактичните прегледи- особено при РФ\nИзява на симптоматика:\nГлавоболие;\nСветовъртеж;\nШум в ушите;\nНервност;\nБолки в прекордиалната област;\nСърцебиене;\nЕпистаксис;\nЗадух при натоварване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза:",
|
||||
"Анамнеза за оплаквания, фамилност и други РФ;\nИзмерване на АН:директни и индиректни методи;\nИндиректен метод по Riva Rocci (RR) - чрез аускултация на тонове на Коротков (Korotkoff) – измерването става в седнало положение. Ръката да е на нивото на сърцето. Маншетът се поставя на мишницата на пациента и се аускултира пулсът дистално от него. Измерването става на двете ръце (поне по едно измерване на всяка ръка). Маншетът трябва да се напомпва с 20-30 mmHg след изчезване на радиалния пулс. Бавно спадане на налягането- с около 3 mmHg в секунда. Систолното налягане се определя от появата на първия шум на Коротков, а диастолното – при неговото изчезване. \nПодходящ диаметър на маншета."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Измерване на АН",
|
||||
"Случайно АН\nСамостоятелно измерване на АН\nХолтер-АН- 24 часово мониториране"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика:",
|
||||
"Не е ефективна, защото до голяма степен е генно определено заболяване\nПодпомага отсрочване на болестта или по-добрия контрол на АН\nНавременното и правилно лечение значително редуцира риска от усложнения\nМедикаментозното лечение по правило продължава с години, често и през целия живот на болния."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
102
ppt_data/output/Артериална хипертония.txt
Normal file
102
ppt_data/output/Артериална хипертония.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,102 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Артериална хипертония.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 11
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Артериална хипертония
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение:
|
||||
• Хронично здравословно състояние, при което налягането в артериите е повишено ≥140/90ммЖ, което се установява при най-малко две последователни посещения при лекар.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Значимост:
|
||||
• Артериалната хипертония засяга не само на сърцето, а целия организъм.
|
||||
Това е една от най-разпространените болести и същевременно води до множество усложнения.
|
||||
Среща се по-често в развитите райони на света(>20% от населението). За България- около 30% от населението >18 години.
|
||||
Около 1/5 от хипертониците не знаят, че имат високо кръвно налягане, а 40% са нелекувани или недостатъчно лекувани.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация
|
||||
• Изолирана систолна хипертония >140ммЖ <90ммЖ
|
||||
• Високо нормално
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация
|
||||
• Първичната хипертония (Есенциална хипертония, Идиопатична хипертония) -причината за повишаване на артериалното налягане е неизвестна. Обхваща над 90% от хипертониците.
|
||||
Вторична хипертония –тя е симптом на друго заболяване, т.е. причината за възникването й е известна. Обхваща около 10% от хипертониците
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология на първичната АХ
|
||||
• Полиетиологично заболяване:
|
||||
Генетична предиспозиция
|
||||
Диета (повишена консумация на готварска сол, кафе, алкохол и др.),
|
||||
Затлъстяване, метаболитен синдром,
|
||||
Стрес,
|
||||
Тютюнопушене,
|
||||
Ендокринни фактори (жени в климактериум)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вторични хипертонии:
|
||||
• Бъбречни
|
||||
Ендокринни
|
||||
При прием на контрацептиви и др. л-ва
|
||||
Коарктация на Аорта
|
||||
Хипертония на бременността
|
||||
Неврологични заболявания
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Латентен период (асимптомно)-роля на профилактичните прегледи- особено при РФ
|
||||
Изява на симптоматика:
|
||||
Главоболие;
|
||||
Световъртеж;
|
||||
Шум в ушите;
|
||||
Нервност;
|
||||
Болки в прекордиалната област;
|
||||
Сърцебиене;
|
||||
Епистаксис;
|
||||
Задух при натоварване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза:
|
||||
• Анамнеза за оплаквания, фамилност и други РФ;
|
||||
Измерване на АН:директни и индиректни методи;
|
||||
Индиректен метод по Riva Rocci (RR) - чрез аускултация на тонове на Коротков (Korotkoff) – измерването става в седнало положение. Ръката да е на нивото на сърцето. Маншетът се поставя на мишницата на пациента и се аускултира пулсът дистално от него. Измерването става на двете ръце (поне по едно измерване на всяка ръка). Маншетът трябва да се напомпва с 20-30 mmHg след изчезване на радиалния пулс. Бавно спадане на налягането- с около 3 mmHg в секунда. Систолното налягане се определя от появата на първия шум на Коротков, а диастолното – при неговото изчезване.
|
||||
Подходящ диаметър на маншета.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Измерване на АН
|
||||
• Случайно АН
|
||||
Самостоятелно измерване на АН
|
||||
Холтер-АН- 24 часово мониториране
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика:
|
||||
• Не е ефективна, защото до голяма степен е генно определено заболяване
|
||||
Подпомага отсрочване на болестта или по-добрия контрол на АН
|
||||
Навременното и правилно лечение значително редуцира риска от усложнения
|
||||
Медикаментозното лечение по правило продължава с години, често и през целия живот на болния.
|
||||
|
||||
131
ppt_data/output/Атеросклероза.json
Normal file
131
ppt_data/output/Атеросклероза.json
Normal file
@@ -0,0 +1,131 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Атеросклероза.pptx",
|
||||
"total_slides": 12,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Атеросклероза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение (по СЗО)",
|
||||
"Комбинация на:\nпромени на вътрешния слой(интимата)на големите и средни артерии, изразяващи се в локално натрупване на липиди, комплексни въглехидрати, кръв и кръвни продукти, фиброзна (съединителна) тъкан и калциеви отлагания;\nсъпроводени с промени на средния съдов слой на артериалната стена (медията). Това натрупване води до образуване на плаки, съдово ремделиране, остра и хронична обструкция на лумена на съда, аномалии в кръвотока и намалена доставка на кислород до таргетните органи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Еволюцията на атеросклерозата обикновено отнема години. Формирането на склеротичната плака е сложен процес в който вземат участие клетъчни елементи, съдовата стена, липиди, холестерол и други. Появата на симптоми и настъпване на усложнения зависи от локализацията на плаката, големината на засегнатия съд и наличието на подлежащи рискови фактори. Една от социално значимите изяви на атеросклеротичната болест е исхемичната болест на сърцето. От това заболяване страдат милиони хора по целия свят, като често се наблюдават усложнения (миокарден инфаркт, нестабилна ангина пекторис), които нелекувани навреме могат да доведат до инвалидизация или смърт.",
|
||||
"25.10.2022",
|
||||
"3"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Характеристика",
|
||||
"Бавен процес\nСтесняване на лумена на артериите\nКлиника при стеснение >50%\nСтабилни и нестабилни плаки\nЛипидно ядро и фиброзна (съединително-тъканна) шапка\nСтеснение, тромбоза, емболия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"6",
|
||||
"Последици от Прогресията на Лезията",
|
||||
"Нестабилна ангина",
|
||||
"МИ",
|
||||
"Други свързани с ОКС събития",
|
||||
"Стабилна (при усилие) ангина",
|
||||
"Нестабилна Плака",
|
||||
"Стабилна Плака"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рискови фактори",
|
||||
"Метаболитни- дислипидемии: \nОХ<5,2ммлол/л;\nLDL-хол <3,0ммлол/л;\nHDL-хол >1,1ммлол/л;\nтриглицериди <1,7 м\nЕндогенни- пол,възраст, наследственост.\nЕкзогенни- тютюнопушене, алкохол, стрес, обездвижване, л-ва (диуретици, КС, контрацептиви и др)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиична изява",
|
||||
"Стеснение и/или запушване- до исхемия (остра или хронична) на подлежащите тъкани\nИБС\nМСБ\nПАБ (ХАНДК)\nБъбречно засягане\nАорта"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Условно можем да разделим атеросклеротичните прояви на коронарна атеросклеротична болест и некоронарна атеросклероза. \u000bКоронарното засягане от атеросклерозата се представя с широк спектър от симптоми, вариращи от асимптомно протичане на заболяването или слабо изразена гръдна болка, до остро настъпила гръдна опресия, миокарден инфаркт и внезапна сърдечна смърт.",
|
||||
"25.10.2022",
|
||||
"9"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Признаците и симптомите на некоронарната атеросклероза, която засяга различни органи или системи, включват:от страна на централна нервна система - мозъчен инфаркт (инсулт), реверзибилен исхемичен неврологичен дефицит, транзиторна исхемична атакаот страна на периферна съдова система - клаудикацио интермитенс, импотенция, незарастващи ранички и инфекции на крайницитеот страна на гастроинтестинална съдова система - мезентериална ангина, характеризираща се с епигастрална или периумбиликална постпрандиална болка - възможно е да е свързана с хематемеза, хематоцхезия, мелена, диария, хранителен дефицит, загуба на тегло; аневризма на абдоминална аорта, която в повечето случаи е асимптоматична, докато не настъпят драматичните и в повечето случаи фатални симптоми на настъпила руптура.",
|
||||
"25.10.2022",
|
||||
"10"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностика",
|
||||
"Ангиография\nУлтразвук (IVUS-intravasular ultrasound; IMT-intima-media thickness; Doppler)\nKAT с контраст"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тенденции",
|
||||
"Увеличаваща се заболеваемост в световен мащаб\nВсе по-млада възраст\nБългария е на челно място сред страните в Европа\nПрофилактиката е най-доброто лечение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
104
ppt_data/output/Атеросклероза.txt
Normal file
104
ppt_data/output/Атеросклероза.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,104 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Атеросклероза.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 12
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Атеросклероза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение (по СЗО)
|
||||
• Комбинация на:
|
||||
промени на вътрешния слой(интимата)на големите и средни артерии, изразяващи се в локално натрупване на липиди, комплексни въглехидрати, кръв и кръвни продукти, фиброзна (съединителна) тъкан и калциеви отлагания;
|
||||
съпроводени с промени на средния съдов слой на артериалната стена (медията). Това натрупване води до образуване на плаки, съдово ремделиране, остра и хронична обструкция на лумена на съда, аномалии в кръвотока и намалена доставка на кислород до таргетните органи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Еволюцията на атеросклерозата обикновено отнема години. Формирането на склеротичната плака е сложен процес в който вземат участие клетъчни елементи, съдовата стена, липиди, холестерол и други. Появата на симптоми и настъпване на усложнения зависи от локализацията на плаката, големината на засегнатия съд и наличието на подлежащи рискови фактори. Една от социално значимите изяви на атеросклеротичната болест е исхемичната болест на сърцето. От това заболяване страдат милиони хора по целия свят, като често се наблюдават усложнения (миокарден инфаркт, нестабилна ангина пекторис), които нелекувани навреме могат да доведат до инвалидизация или смърт.
|
||||
• 25.10.2022
|
||||
• 3
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Характеристика
|
||||
• Бавен процес
|
||||
Стесняване на лумена на артериите
|
||||
Клиника при стеснение >50%
|
||||
Стабилни и нестабилни плаки
|
||||
Липидно ядро и фиброзна (съединително-тъканна) шапка
|
||||
Стеснение, тромбоза, емболия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 6
|
||||
• Последици от Прогресията на Лезията
|
||||
• Нестабилна ангина
|
||||
• МИ
|
||||
• Други свързани с ОКС събития
|
||||
• Стабилна (при усилие) ангина
|
||||
• Нестабилна Плака
|
||||
• Стабилна Плака
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рискови фактори
|
||||
• Метаболитни- дислипидемии:
|
||||
ОХ<5,2ммлол/л;
|
||||
LDL-хол <3,0ммлол/л;
|
||||
HDL-хол >1,1ммлол/л;
|
||||
триглицериди <1,7 м
|
||||
Ендогенни- пол,възраст, наследственост.
|
||||
Екзогенни- тютюнопушене, алкохол, стрес, обездвижване, л-ва (диуретици, КС, контрацептиви и др)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиична изява
|
||||
• Стеснение и/или запушване- до исхемия (остра или хронична) на подлежащите тъкани
|
||||
ИБС
|
||||
МСБ
|
||||
ПАБ (ХАНДК)
|
||||
Бъбречно засягане
|
||||
Аорта
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Условно можем да разделим атеросклеротичните прояви на коронарна атеросклеротична болест и некоронарна атеросклероза. Коронарното засягане от атеросклерозата се представя с широк спектър от симптоми, вариращи от асимптомно протичане на заболяването или слабо изразена гръдна болка, до остро настъпила гръдна опресия, миокарден инфаркт и внезапна сърдечна смърт.
|
||||
• 25.10.2022
|
||||
• 9
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Признаците и симптомите на некоронарната атеросклероза, която засяга различни органи или системи, включват:от страна на централна нервна система - мозъчен инфаркт (инсулт), реверзибилен исхемичен неврологичен дефицит, транзиторна исхемична атакаот страна на периферна съдова система - клаудикацио интермитенс, импотенция, незарастващи ранички и инфекции на крайницитеот страна на гастроинтестинална съдова система - мезентериална ангина, характеризираща се с епигастрална или периумбиликална постпрандиална болка - възможно е да е свързана с хематемеза, хематоцхезия, мелена, диария, хранителен дефицит, загуба на тегло; аневризма на абдоминална аорта, която в повечето случаи е асимптоматична, докато не настъпят драматичните и в повечето случаи фатални симптоми на настъпила руптура.
|
||||
• 25.10.2022
|
||||
• 10
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностика
|
||||
• Ангиография
|
||||
Ултразвук (IVUS-intravasular ultrasound; IMT-intima-media thickness; Doppler)
|
||||
KAT с контраст
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тенденции
|
||||
• Увеличаваща се заболеваемост в световен мащаб
|
||||
Все по-млада възраст
|
||||
България е на челно място сред страните в Европа
|
||||
Профилактиката е най-доброто лечение
|
||||
|
||||
423
ppt_data/output/БТЕ.json
Normal file
423
ppt_data/output/БТЕ.json
Normal file
@@ -0,0 +1,423 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "БТЕ.pptx",
|
||||
"total_slides": 38,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"БТЕ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ДЕФИНИЦИЯ",
|
||||
"Запушване на артериални белодробни съдове от тромби, изхождащи от тромби при периферна венозна система. \nБелодробния тромбоемболизъм (БТЕ) е етап от единен болестен процес, започващ с тромбоза на периферна вена и тромбоза в клон на белодробната артерия.\nЧестотата на БТЕ варира- в Европа тя е 60/10 000. \n30 % смъртност при нелекувани\nДиагнозата на заболяването е трудна и тя може да бъде поставена своевременно, ако клиницистите мислят за това заболяване. \nТова е един интердисциплинарен проблем, който засяга пулмолози, кардиолози, хирурзи, ортопеди, акушер-гинеколози."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ПАТОГЕНЕЗА",
|
||||
"Вирхов(известен немски патолог) определя трите основни патогенетични механизми на заболяването: \u000b\n1. Увреждане на съдовата стена при правени операции. \n\u000b2. Промени в съсирването. \n\u000b3. Промени в кръвотока - венозна стаза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Източници на белодробна емболия:",
|
||||
"90% от клинично изявения БТЕ е свързан ДВТ\n- Вени на долни крайници-флеботромбоза, тромбофлебит в 70-75% от случаите. \u000b- Тазови вени при родилки, гинекологични операции, аборти, простатен плексус. \u000b- Сърдечно-съдови заболявания - сърдечни пороци, митрална стеноза. Източник на емболизъм може и да е първична тромбоза в дясно сърце или автохтонна тромбоза в самата а.pulmonalis и / или нейните клонове\n- Фрактури на таза, крайници (в тези случаи се развива и мастна емболия). \u000b- Оперативни интервенции с хипостаза особено ортопедични , алопластика на тазобедрената става."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рискови фактори:",
|
||||
"96% от пациентите с ДВТ или БТЕ имат един или повече рискови фактори\nРискът нараства пропорционалнo на броя РФ\nДълбоката венозна тромбоза(ДВТ) и белодробния емболизъм (БТЕ) са състояния с еднаква патогенеза, етапи на един болестен процес- венозен тромбоемболизъм.\nРисковите фактори за ДВТ са рискови фактори и за БТЕ.\nВ 70%–90% от пациентите с остра БТЕ –наличие на една или повече тромбози в областта на долната празна вена, по-често на нивото на феморалните и илиачните вени.\n\n- Залежаване, продължително пътуване с обездвижване. \u000b- Затлъстяване. \u000b- Хронични белодробни заболявания с дихателна недостатъчност. \u000b- Медикаменти - масивна терапия с диуретици, лаксативи, цитостатици, психофармака, хормони, противозачатъчни средства. \u000b- Карциноми (на бял дроб, панкреас, матка, яйчници), които отделят съсирващи субстанции, т.нар. симптоматичен БТЕ (синдром на Трусо). \u000b- Нарушение на хемостазата (състояние на т.н.“тромбофилия” или хиперкоагулобилитет )- вроден (дифицит на антитромбин 3 и аномалии на фактор 5), придобит антифосфолипиден синдром, нефрозен синдром и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Честотата на ДВТ при хирургичните пациенти е приблизително 50%–75% при случаите на оперирани фрактури на шийката на бедрената кост, и от 50% до 100% при травмите на гръбначния мозък.\u000b\u000bОколо една четвърт от всички постоперативни БТЕ настъпват след изписване от болницата .\u000b\u000bБТБ е пет пъти по-висок при бременните жени, отколкото при не бременните жени на същата възраст, като 75% от ДВТ настъпват преди раждането, а 66% от БТЕ настъпват след раждането\u000b\u000bNB! Пациентите с т.н. идиопатичен БТE развиват в последствие злокачествени новообразувания в приблизително 10% от случаите"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Придобити рискови фактори и болестни състояния-преходни или трайни за ДВТ \u000b n = 1231",
|
||||
"Рискови фактори относителен риск в % \nВъзраст > 40 год. 88.5% \nЗатлъстяване 37.8%\nПреживян епизод \n на тромбоемболизъм 26% \nНеоплазма 22.3%\n Режим на легло > 5дни 12%\nГоляма хирургична намеса 11,2%",
|
||||
"Anderson FA et. Al J Vasc Surg 1992"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хронична сърдечна недостатъчност 8,2% \nВарикозни вени 5.8%\nФрактура на таза или крака 3,7% \nХормон-заместителна терапия 2% \nИнсулт 1.8%\nМножествена травма 1.1%\nБременност и раждане 1.1%\nОМИ 0.7%",
|
||||
"Anderson FA et. Al J Vasc Surg 1992"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пероралните контрацептиви и пост-менопаузалната хормонална заместителна терапия повишават риска от ДВТ трикратно.\nТютюнопушенето е независим рисков фактор за белодробен тромбемболизъм."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Антифосфолипиден синдром",
|
||||
"При наличие на рецидивиращи спонтанни аборти през I-ия триместър (> 2 пъти), един епизод на интраутеринна смърт на плода или загуба на плода през средния триместър на бременността-скрининг за антифосфолипиден синдром"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ДИАГНОЗАТА",
|
||||
"Базира се на:\nСимптоматиката \nБроят на асоциираните рискови фактори\nВероятността за алтернативна диагноза\nОбективни методи"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина на БТЕ",
|
||||
"1.Задух и/или тахипнея,\nс или без плевритен тип \nгръдна болка и/или хемоптое- в 80% от случаите \t\t\t\t\t\t\n\n 2.Гръдна болка 88%\u000b - плеврална 52%\u000b -неплеврална/ субстернална/ 12%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"І.1. Симптоми - честота на клинична изява в ( % )",
|
||||
"Диспнея -80%\nБолка в гърдите (плеврална) -52%\nБолка в гърдите (субстернална) -12%\nКашлица -20%\nКръвохрачене -11%\nСинкоп -19%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"І.2.Физикална находка",
|
||||
"Тахипнея (>20/min) -70%\nТахикардия (>100/min) -26%\nПризнаци на ДВТ -15%\nФебрилитет (>38·5 _C) -7%\nЦианоза -11%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Честота на симптомите",
|
||||
"БТЕ\nДиспнея 73%\nПлеврална болка 66%\nКашлица 37%\nБолки в краката 26%\nХемоптое 13%",
|
||||
"Не БТЕ",
|
||||
"72%",
|
||||
"59%",
|
||||
"36%",
|
||||
"24%",
|
||||
"8%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Честота на симптомите",
|
||||
"тахипнея 70%\nтахикардия 35%\nтемпература\u000b > 38.5 7%\nБелези на ДВТ 11%",
|
||||
"БТЕ",
|
||||
"Не БТЕ",
|
||||
"68%",
|
||||
"24%",
|
||||
"12%",
|
||||
"11%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогностичен score за БТЕ",
|
||||
"Клинични симптоми за ДВТ 3.0\nНяма алтернативна диагноза 3.0\nСЧ > 100 1.5\nОбездвижване или хирургия < 4 седм 1.5\nПредшестваща ДВТ или БТЕ 1.5\nХемоптое 1.0\nЗлокачествено заболявания 1.0",
|
||||
"Wells, Anderson, Rodger, Ginsberg, Kearon,Gent,Turpie Bormanis,\nWeitzChamberlain,Bowie,Barnes,Hirsh Thromb.Haemost. 2000 416"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза на БТЕ по предиктивния score",
|
||||
"Малко вероятен < 2.0\u000b\nумерено вероятен 2 - 6\u000b\nвисок > 6\u000b\n\nпациенти < 4 имат 7.8% инциденти на БТЕ",
|
||||
"Wells, Anderson, Rodger, Ginsberg, Kearon,Gent,Turpie, Bormanis, Weitz, Chamberlain,\nBowie,Barnes,Hirsh Derivation of a simple clinical model to categorize patients probability\nof pulmonary embolism: increasing the models utility with the SimpliRED D-dimer\n Thromb.Haemost. 2000 416"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"КЛАСИФИКАЦИЯ НА БТЕ",
|
||||
"1. Масивна емболия (Кардиална форма)- на голям клон на белодробната артерия. Шоково състояние. \u000b2. Субмасивна (белодробна форма)-най-честа. Изявена симптоматика, прояви на остро ДК-обременяване, без срив на хемодинамиката.\u000b3. Немасивна форма.\n\nРецидивираща микроемболична форма- води до хронично ДК-обременяване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностични мероприятия от първи ред \u000bЦелта-оценка на вероятноста за БТЕ и оценка клиничното състояние на пациента",
|
||||
"ЕКГ\nРентгенова графия бял дроб и сърце\nКръвно-газов анализ\nД-димер"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ІІ.Инструментални изследвания",
|
||||
"ІІ.1.Рентгенография на гръден кош \n\nАтелектаза или инфилтрат -49%\nПлеврален излив /необясним/ -46%\nЗасенчване с основа към плеврата (инфаркт) -23%\nПовдигната диафрагма -36%\nПонижен белодробен съдов рисунък-олигемия -36%\nАмпутиране на хилусна артерия -36%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгенова графия бял дроб и сърце"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгенова графия бял дроб и сърце"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгенова графия бял дроб и сърце"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ІІ.2. Кръвни газове",
|
||||
"Хипоксемия /с или без хипокапния/ -75%\n\n\nD-dimer\nДеградационен продукт на фибрина\nГолям брой от патологичните състояния водят до повишаването му-фибринолиза, хирургия, възпаление, карцином,травма\nИма висока негативна предиктивна стойност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Електрокардиограма",
|
||||
"Деснокамерно обременяване (S1Q3 синдром); инверсия на Т- вълните V1-V3 отвеждания, ДББ/ -50%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"CIL: 1"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.6021672131146796
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностични методи от втори ред",
|
||||
"/Подлежат пациенти стратифицирани в групата на вероятен БТЕ/",
|
||||
"ЕхоКГ\n\nОбективизиране на ДВТ\u000b\nКлиничен метод- до 50% диагностична достоверност\nЛабораторен метод- за скрининг – Д-димер\nДоплерова сонография- сегментна локализация на тромбозата. \nЦветно кодиране дуплекс сканиране: локализира тромбозата, диагностицира и пристенни тромбози, извършва оценка на хемодинамиката\nФлебография- 90 до 100% диагностична достоверност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробна сцинтиграфия \u000bVENTILATION / PERFUSION SCAN\u000bV/Q scan",
|
||||
"МЕТОДИКА-симултантна перфузионна и вентилационна образна диагностика Визуализира газовата обмяна в белия дроб с помощта на Xenon-133 и перфузията на белия дроб посредством technetium99m- маркирани албуминови агрегати\n\nПрактически теста може да бъде:\nС голяма вероятност за БТЕ\nУмерена вероятност.\nНиска вероятност.\nНормален ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Висока вероятност за БТЕ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Lung Perfusion",
|
||||
"Rt Lat",
|
||||
"Anterior",
|
||||
"Lt Lat",
|
||||
"LPO",
|
||||
"Posterior",
|
||||
"RPO"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999934746823458,
|
||||
0.9960982612032646,
|
||||
0.9998924305915491,
|
||||
0.9889752460655781,
|
||||
0.9999888502748309,
|
||||
0.6926498618682766,
|
||||
0.9999503769683435
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Внимание!",
|
||||
"Нормалната белодробна сцинтиграфия с голяма вероятност изключва наличието на БТЕ, но значителна част от високо суспектните резултати са фалшиво-позитивни."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Спиралнa компютърна \u000bтомография (сКТ)",
|
||||
"Основен диагностичен метод при установяването на белодробната тромбемболия –позволява прякото визуализиране на интралуминален дефект – тромб под формата на хиподензна зона на фона на контрастирания съд.\nКогато е налице пълна обструкция, луменът може да е с нормални размери или дилатиран, а дистално не се проследява стълб от инжектираната контрастна материя"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Периферни зони на консолидация на паренхима с триъгълна форма и основа, разположена към плеврата - морфологичен субстрат на белодробния инфаркт."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предимства",
|
||||
"1.Възможност за директна визуализация на емболи\n 2.Висока прецизност за големите емболи\n 3.Възможност за алтернативна диагноза при пациенти без БТЕ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ограничения за SCT :",
|
||||
"1.Трудно се диагностицират по – малките съдове \n2.Контрастът може да усложни предшестващо бъбречно заболяване\n3.Сигнификантна радиация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пулмоналната ангиография демонстрира вътрелуменните дефекти"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА",
|
||||
"1. С пневмонии. \u000b2. Миокарден инфаркт. \u000b3. Плеврити. \u000b4. Интракостална невралгия. \u000b5. Бронхиална астма."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ЛЕЧЕНИЕ",
|
||||
"А. Доболнично \u000b1. Подаване на кислород 2-3 l/min. \u000b2. Обезболяване - Морфин, Фентанил. \u000b3. Венозно инжектиране на Хепарин 4000-5000Е/Болус/ с последваща инфузия. \u000bБ. Болнично лечение \u000b1. Фибринолитици- стрептокиназа, урокиназа , Актилизе. След реканилизиране лечението продължава с Хепарин за 3 до 5 дни, след това с индиректен антикоагулант(Синтром, Валфарин) или НОАК(Дабигатран,Апиксабан, Ривароксабан). \u000bКонтраиндикации - скорошен мозъчен инсулт, неконтролирана АХ, хеморагична диатеза. \u000b2. Оперативно-емболектомия (оперативно отстраняване на ембола) в условията на екстракорпорално кръвообръщение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ПРОФИЛАКТИКА НА БТЕ",
|
||||
"Тя трябва да бъде прилагана при рискови болни в съвременната хирургия, травматология, гинекология и вътрешна медицина.\nПри висок риск се прилага нискомулекулярен Хепарин. При малък и среден риск се прилагат антиагреганти. \nВъзможно е прилагане на класическа схема с малки дози обикновен хепарин подкожно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
361
ppt_data/output/БТЕ.txt
Normal file
361
ppt_data/output/БТЕ.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,361 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: БТЕ.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 38
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• БТЕ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ДЕФИНИЦИЯ
|
||||
• Запушване на артериални белодробни съдове от тромби, изхождащи от тромби при периферна венозна система.
|
||||
Белодробния тромбоемболизъм (БТЕ) е етап от единен болестен процес, започващ с тромбоза на периферна вена и тромбоза в клон на белодробната артерия.
|
||||
Честотата на БТЕ варира- в Европа тя е 60/10 000.
|
||||
30 % смъртност при нелекувани
|
||||
Диагнозата на заболяването е трудна и тя може да бъде поставена своевременно, ако клиницистите мислят за това заболяване.
|
||||
Това е един интердисциплинарен проблем, който засяга пулмолози, кардиолози, хирурзи, ортопеди, акушер-гинеколози.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ПАТОГЕНЕЗА
|
||||
• Вирхов(известен немски патолог) определя трите основни патогенетични механизми на заболяването:
|
||||
1. Увреждане на съдовата стена при правени операции.
|
||||
2. Промени в съсирването.
|
||||
3. Промени в кръвотока - венозна стаза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Източници на белодробна емболия:
|
||||
• 90% от клинично изявения БТЕ е свързан ДВТ
|
||||
- Вени на долни крайници-флеботромбоза, тромбофлебит в 70-75% от случаите. - Тазови вени при родилки, гинекологични операции, аборти, простатен плексус. - Сърдечно-съдови заболявания - сърдечни пороци, митрална стеноза. Източник на емболизъм може и да е първична тромбоза в дясно сърце или автохтонна тромбоза в самата а.pulmonalis и / или нейните клонове
|
||||
- Фрактури на таза, крайници (в тези случаи се развива и мастна емболия). - Оперативни интервенции с хипостаза особено ортопедични , алопластика на тазобедрената става.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рискови фактори:
|
||||
• 96% от пациентите с ДВТ или БТЕ имат един или повече рискови фактори
|
||||
Рискът нараства пропорционалнo на броя РФ
|
||||
Дълбоката венозна тромбоза(ДВТ) и белодробния емболизъм (БТЕ) са състояния с еднаква патогенеза, етапи на един болестен процес- венозен тромбоемболизъм.
|
||||
Рисковите фактори за ДВТ са рискови фактори и за БТЕ.
|
||||
В 70%–90% от пациентите с остра БТЕ –наличие на една или повече тромбози в областта на долната празна вена, по-често на нивото на феморалните и илиачните вени.
|
||||
|
||||
- Залежаване, продължително пътуване с обездвижване. - Затлъстяване. - Хронични белодробни заболявания с дихателна недостатъчност. - Медикаменти - масивна терапия с диуретици, лаксативи, цитостатици, психофармака, хормони, противозачатъчни средства. - Карциноми (на бял дроб, панкреас, матка, яйчници), които отделят съсирващи субстанции, т.нар. симптоматичен БТЕ (синдром на Трусо). - Нарушение на хемостазата (състояние на т.н.“тромбофилия” или хиперкоагулобилитет )- вроден (дифицит на антитромбин 3 и аномалии на фактор 5), придобит антифосфолипиден синдром, нефрозен синдром и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Честотата на ДВТ при хирургичните пациенти е приблизително 50%–75% при случаите на оперирани фрактури на шийката на бедрената кост, и от 50% до 100% при травмите на гръбначния мозък. Около една четвърт от всички постоперативни БТЕ настъпват след изписване от болницата . БТБ е пет пъти по-висок при бременните жени, отколкото при не бременните жени на същата възраст, като 75% от ДВТ настъпват преди раждането, а 66% от БТЕ настъпват след раждането NB! Пациентите с т.н. идиопатичен БТE развиват в последствие злокачествени новообразувания в приблизително 10% от случаите
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Придобити рискови фактори и болестни състояния-преходни или трайни за ДВТ n = 1231
|
||||
• Рискови фактори относителен риск в %
|
||||
Възраст > 40 год. 88.5%
|
||||
Затлъстяване 37.8%
|
||||
Преживян епизод
|
||||
на тромбоемболизъм 26%
|
||||
Неоплазма 22.3%
|
||||
Режим на легло > 5дни 12%
|
||||
Голяма хирургична намеса 11,2%
|
||||
• Anderson FA et. Al J Vasc Surg 1992
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хронична сърдечна недостатъчност 8,2%
|
||||
Варикозни вени 5.8%
|
||||
Фрактура на таза или крака 3,7%
|
||||
Хормон-заместителна терапия 2%
|
||||
Инсулт 1.8%
|
||||
Множествена травма 1.1%
|
||||
Бременност и раждане 1.1%
|
||||
ОМИ 0.7%
|
||||
• Anderson FA et. Al J Vasc Surg 1992
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пероралните контрацептиви и пост-менопаузалната хормонална заместителна терапия повишават риска от ДВТ трикратно.
|
||||
Тютюнопушенето е независим рисков фактор за белодробен тромбемболизъм.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Антифосфолипиден синдром
|
||||
• При наличие на рецидивиращи спонтанни аборти през I-ия триместър (> 2 пъти), един епизод на интраутеринна смърт на плода или загуба на плода през средния триместър на бременността-скрининг за антифосфолипиден синдром
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ДИАГНОЗАТА
|
||||
• Базира се на:
|
||||
Симптоматиката
|
||||
Броят на асоциираните рискови фактори
|
||||
Вероятността за алтернативна диагноза
|
||||
Обективни методи
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина на БТЕ
|
||||
• 1.Задух и/или тахипнея,
|
||||
с или без плевритен тип
|
||||
гръдна болка и/или хемоптое- в 80% от случаите
|
||||
|
||||
2.Гръдна болка 88% - плеврална 52% -неплеврална/ субстернална/ 12%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• І.1. Симптоми - честота на клинична изява в ( % )
|
||||
• Диспнея -80%
|
||||
Болка в гърдите (плеврална) -52%
|
||||
Болка в гърдите (субстернална) -12%
|
||||
Кашлица -20%
|
||||
Кръвохрачене -11%
|
||||
Синкоп -19%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• І.2.Физикална находка
|
||||
• Тахипнея (>20/min) -70%
|
||||
Тахикардия (>100/min) -26%
|
||||
Признаци на ДВТ -15%
|
||||
Фебрилитет (>38·5 _C) -7%
|
||||
Цианоза -11%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Честота на симптомите
|
||||
• БТЕ
|
||||
Диспнея 73%
|
||||
Плеврална болка 66%
|
||||
Кашлица 37%
|
||||
Болки в краката 26%
|
||||
Хемоптое 13%
|
||||
• Не БТЕ
|
||||
• 72%
|
||||
• 59%
|
||||
• 36%
|
||||
• 24%
|
||||
• 8%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Честота на симптомите
|
||||
• тахипнея 70%
|
||||
тахикардия 35%
|
||||
температура > 38.5 7%
|
||||
Белези на ДВТ 11%
|
||||
• БТЕ
|
||||
• Не БТЕ
|
||||
• 68%
|
||||
• 24%
|
||||
• 12%
|
||||
• 11%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогностичен score за БТЕ
|
||||
• Клинични симптоми за ДВТ 3.0
|
||||
Няма алтернативна диагноза 3.0
|
||||
СЧ > 100 1.5
|
||||
Обездвижване или хирургия < 4 седм 1.5
|
||||
Предшестваща ДВТ или БТЕ 1.5
|
||||
Хемоптое 1.0
|
||||
Злокачествено заболявания 1.0
|
||||
• Wells, Anderson, Rodger, Ginsberg, Kearon,Gent,Turpie Bormanis,
|
||||
WeitzChamberlain,Bowie,Barnes,Hirsh Thromb.Haemost. 2000 416
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза на БТЕ по предиктивния score
|
||||
• Малко вероятен < 2.0
|
||||
умерено вероятен 2 - 6
|
||||
висок > 6
|
||||
|
||||
пациенти < 4 имат 7.8% инциденти на БТЕ
|
||||
• Wells, Anderson, Rodger, Ginsberg, Kearon,Gent,Turpie, Bormanis, Weitz, Chamberlain,
|
||||
Bowie,Barnes,Hirsh Derivation of a simple clinical model to categorize patients probability
|
||||
of pulmonary embolism: increasing the models utility with the SimpliRED D-dimer
|
||||
Thromb.Haemost. 2000 416
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• КЛАСИФИКАЦИЯ НА БТЕ
|
||||
• 1. Масивна емболия (Кардиална форма)- на голям клон на белодробната артерия. Шоково състояние. 2. Субмасивна (белодробна форма)-най-честа. Изявена симптоматика, прояви на остро ДК-обременяване, без срив на хемодинамиката. 3. Немасивна форма.
|
||||
|
||||
Рецидивираща микроемболична форма- води до хронично ДК-обременяване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностични мероприятия от първи ред Целта-оценка на вероятноста за БТЕ и оценка клиничното състояние на пациента
|
||||
• ЕКГ
|
||||
Рентгенова графия бял дроб и сърце
|
||||
Кръвно-газов анализ
|
||||
Д-димер
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ІІ.Инструментални изследвания
|
||||
• ІІ.1.Рентгенография на гръден кош
|
||||
|
||||
Ателектаза или инфилтрат -49%
|
||||
Плеврален излив /необясним/ -46%
|
||||
Засенчване с основа към плеврата (инфаркт) -23%
|
||||
Повдигната диафрагма -36%
|
||||
Понижен белодробен съдов рисунък-олигемия -36%
|
||||
Ампутиране на хилусна артерия -36%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгенова графия бял дроб и сърце
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгенова графия бял дроб и сърце
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгенова графия бял дроб и сърце
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ІІ.2. Кръвни газове
|
||||
• Хипоксемия /с или без хипокапния/ -75%
|
||||
|
||||
|
||||
D-dimer
|
||||
Деградационен продукт на фибрина
|
||||
Голям брой от патологичните състояния водят до повишаването му-фибринолиза, хирургия, възпаление, карцином,травма
|
||||
Има висока негативна предиктивна стойност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Електрокардиограма
|
||||
• Деснокамерно обременяване (S1Q3 синдром); инверсия на Т- вълните V1-V3 отвеждания, ДББ/ -50%
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• CIL: 1
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностични методи от втори ред
|
||||
• /Подлежат пациенти стратифицирани в групата на вероятен БТЕ/
|
||||
• ЕхоКГ
|
||||
|
||||
Обективизиране на ДВТ
|
||||
Клиничен метод- до 50% диагностична достоверност
|
||||
Лабораторен метод- за скрининг – Д-димер
|
||||
Доплерова сонография- сегментна локализация на тромбозата.
|
||||
Цветно кодиране дуплекс сканиране: локализира тромбозата, диагностицира и пристенни тромбози, извършва оценка на хемодинамиката
|
||||
Флебография- 90 до 100% диагностична достоверност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробна сцинтиграфия VENTILATION / PERFUSION SCAN V/Q scan
|
||||
• МЕТОДИКА-симултантна перфузионна и вентилационна образна диагностика Визуализира газовата обмяна в белия дроб с помощта на Xenon-133 и перфузията на белия дроб посредством technetium99m- маркирани албуминови агрегати
|
||||
|
||||
Практически теста може да бъде:
|
||||
С голяма вероятност за БТЕ
|
||||
Умерена вероятност.
|
||||
Ниска вероятност.
|
||||
Нормален .
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Висока вероятност за БТЕ
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Lung Perfusion
|
||||
• Rt Lat
|
||||
• Anterior
|
||||
• Lt Lat
|
||||
• LPO
|
||||
• Posterior
|
||||
• RPO
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Внимание!
|
||||
• Нормалната белодробна сцинтиграфия с голяма вероятност изключва наличието на БТЕ, но значителна част от високо суспектните резултати са фалшиво-позитивни.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Спиралнa компютърна томография (сКТ)
|
||||
• Основен диагностичен метод при установяването на белодробната тромбемболия –позволява прякото визуализиране на интралуминален дефект – тромб под формата на хиподензна зона на фона на контрастирания съд.
|
||||
Когато е налице пълна обструкция, луменът може да е с нормални размери или дилатиран, а дистално не се проследява стълб от инжектираната контрастна материя
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Периферни зони на консолидация на паренхима с триъгълна форма и основа, разположена към плеврата - морфологичен субстрат на белодробния инфаркт.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предимства
|
||||
• 1.Възможност за директна визуализация на емболи
|
||||
2.Висока прецизност за големите емболи
|
||||
3.Възможност за алтернативна диагноза при пациенти без БТЕ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ограничения за SCT :
|
||||
• 1.Трудно се диагностицират по – малките съдове
|
||||
2.Контрастът може да усложни предшестващо бъбречно заболяване
|
||||
3.Сигнификантна радиация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пулмоналната ангиография демонстрира вътрелуменните дефекти
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
|
||||
• 1. С пневмонии. 2. Миокарден инфаркт. 3. Плеврити. 4. Интракостална невралгия. 5. Бронхиална астма.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ЛЕЧЕНИЕ
|
||||
• А. Доболнично 1. Подаване на кислород 2-3 l/min. 2. Обезболяване - Морфин, Фентанил. 3. Венозно инжектиране на Хепарин 4000-5000Е/Болус/ с последваща инфузия. Б. Болнично лечение 1. Фибринолитици- стрептокиназа, урокиназа , Актилизе. След реканилизиране лечението продължава с Хепарин за 3 до 5 дни, след това с индиректен антикоагулант(Синтром, Валфарин) или НОАК(Дабигатран,Апиксабан, Ривароксабан). Контраиндикации - скорошен мозъчен инсулт, неконтролирана АХ, хеморагична диатеза. 2. Оперативно-емболектомия (оперативно отстраняване на ембола) в условията на екстракорпорално кръвообръщение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ПРОФИЛАКТИКА НА БТЕ
|
||||
• Тя трябва да бъде прилагана при рискови болни в съвременната хирургия, травматология, гинекология и вътрешна медицина.
|
||||
При висок риск се прилага нискомулекулярен Хепарин. При малък и среден риск се прилагат антиагреганти.
|
||||
Възможно е прилагане на класическа схема с малки дози обикновен хепарин подкожно.
|
||||
|
||||
149
ppt_data/output/Балканска ендемична нефропатия.json
Normal file
149
ppt_data/output/Балканска ендемична нефропатия.json
Normal file
@@ -0,0 +1,149 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Балканска ендемична нефропатия.pptx",
|
||||
"total_slides": 13,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Балканска ендемична нефропатия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Балканска ендемична нефропатия",
|
||||
"Хронично невъзпалително тубуло-интерстициално бъбречно заболяване\n\nБавна прогресия към хронична бъбречна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"Среща се в определени райони на Балканския полуостров - България, Румъния, Централна Сърбия, Хърватия и Македония.\nЕндемично заболяване, среща се предимно в селските райони, покрай притоците на някои реки. \nВ България ендемичният район обхваща 77 села и 3 града (Монтана, Враца и Лом) между реките Мали Искър и Огоста."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"AUSTRIA",
|
||||
"HUNGARY",
|
||||
"ELOYENLl",
|
||||
"SERBIA",
|
||||
"Ta5NH"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8713882974764582,
|
||||
0.8081356348219417,
|
||||
0.6202905676293907,
|
||||
0.8875574536962858,
|
||||
0.8152839857950386
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"В последните 10 години броят на болните от балканската ендемична нефропатия остава постоянен или бавно намалява. \nБоледуват по-често жени. Клинична изява едва между 40-60 год възраст.\nВ засегнатите райони туморите на пикочните пътища се срещат самостоятелно около 100 пъти по-често отколкото в незасегнатите, а в 1/3 от случаите са комбинирани с балканската ендемична нефропатия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Не е изяснена. \nСъществуват 3 хипотези:\nТоксична - заради микроелементи: манган, кадмий, хром, олово, алуминий, мед и др.;\nИнфекциозна – микотоксини, изолирани от зърнените храни (аристохолова киселина и охратоксин А, доказани нефротоксини с висок канцерогенен потенциал) или бавноразвиващи се вируси (Corona), пичиняващи генетични мутации;\nГенетична – при болни и техни родственици са доказани хромозомни аберации.\n\nПодчертан фамилен характер. Младежи, емигрирали от района, по-късно също заболяват. Предполага се, че се касае за наследствено заболяване от автозомно-доминантен тип с висока пенетратност и експресивност на болестния ген (установен е хромозомен маркер). Външните фактори играят роля на отключващ фактор."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Вероятно, при налична генетична предиспозиция, токсичните вещества увреждат бъбречните структури, преди всичко – проксималните тубули и тяхната функция, освен това стават причина за неоплазми на пикочните пътища.\n\nПатоанатомия\nОгнища от тубулно увреждане и интерстициална фиброза, предимно в бъбречната кора.\nВ крайния стадий – дифузно склерозирала тънка кора.\nСред съединителната тъкан не се откриват каналчета, а гломерулите са изцяло хиалинизирани.\nНезависимо от тежестта на пораженията, интерстициалните лимфоидни инфилтрати са оскъдни.\nБъбреците достигат много малки размери."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Отпадналост, безапетитие, главоболие. \nПодчертана бледност, бакърен оттенък на кожата, ксантохромия на дланите и ходилата. \nБавно развитие на хронична бъбречна недостатъчност. \nПри поява на тумори на пикочните пътища- изява на макроскопска хематурия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лабораторни стигми на болестта",
|
||||
"Нискостепенна тубулна протеинурия, съдържаща b2-микроглобулин и α1-микроглобулин. \nАминоацидурия (повишено количество на аминокиселини в урината), глюкозурия (глюкоза в урината). \nНарушена концентрационна способност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Допълнителни промени",
|
||||
"Нормоцитна нормохромна анемия, дължаща се на ранен дефицит на еритропоетин. \nПовишена СУЕ. \nДизаминоацидемия (увеличение на аланин, пролин, глицин и др).\nПрогресивно повишаване на креатинина, по-значително повишаване на уреята, ранна метаболитна ацидоза в хода на хронична бъбречба недостатъчност.\nАбдоминална ехография: силно намалени размери на бъбреците двустранно (до 6-7 cm), висока ехогенност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Поставяне на диагноза",
|
||||
"Ендемичен характер със засягане на определени фамилии в съответните географски райони. \nХарактерна клинична картина, твърде малки бъбреци, съчетание с Ту на отделителната с-ма.\n Пункционна бъбречна биопсия - в началните стадии."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диференциална диагноза",
|
||||
"Други хронични тубулоинтерстициални заболявания (аналгетична нефропатия, нефропатия от китайски чай и др.).\n\nПрофилактика\nДиспансерен контрол на членовете на засегнатите фамилии. Хранене с индустриално, а не с домашно отглеждани продукти. Изселване на жителите от ендемичните райони."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Симптоматично лечение на хронична бъбречна недостатъчност, лечение на анемията със средства, стимулиращи еритропоезата (ССЕ). \nБолните обичайно нямат хипертония, не се ограничава солта. \nВ краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност – диализни методи на очистване (хемодиализа, перитонеална диализа) и бъбречна трансплантация."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
121
ppt_data/output/Балканска ендемична нефропатия.txt
Normal file
121
ppt_data/output/Балканска ендемична нефропатия.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,121 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Балканска ендемична нефропатия.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 13
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Балканска ендемична нефропатия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Балканска ендемична нефропатия
|
||||
• Хронично невъзпалително тубуло-интерстициално бъбречно заболяване
|
||||
|
||||
Бавна прогресия към хронична бъбречна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• Среща се в определени райони на Балканския полуостров - България, Румъния, Централна Сърбия, Хърватия и Македония.
|
||||
Ендемично заболяване, среща се предимно в селските райони, покрай притоците на някои реки.
|
||||
В България ендемичният район обхваща 77 села и 3 града (Монтана, Враца и Лом) между реките Мали Искър и Огоста.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• AUSTRIA
|
||||
• HUNGARY
|
||||
• ELOYENLl
|
||||
• SERBIA
|
||||
• Ta5NH
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• В последните 10 години броят на болните от балканската ендемична нефропатия остава постоянен или бавно намалява.
|
||||
Боледуват по-често жени. Клинична изява едва между 40-60 год възраст.
|
||||
В засегнатите райони туморите на пикочните пътища се срещат самостоятелно около 100 пъти по-често отколкото в незасегнатите, а в 1/3 от случаите са комбинирани с балканската ендемична нефропатия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Не е изяснена.
|
||||
Съществуват 3 хипотези:
|
||||
Токсична - заради микроелементи: манган, кадмий, хром, олово, алуминий, мед и др.;
|
||||
Инфекциозна – микотоксини, изолирани от зърнените храни (аристохолова киселина и охратоксин А, доказани нефротоксини с висок канцерогенен потенциал) или бавноразвиващи се вируси (Corona), пичиняващи генетични мутации;
|
||||
Генетична – при болни и техни родственици са доказани хромозомни аберации.
|
||||
|
||||
Подчертан фамилен характер. Младежи, емигрирали от района, по-късно също заболяват. Предполага се, че се касае за наследствено заболяване от автозомно-доминантен тип с висока пенетратност и експресивност на болестния ген (установен е хромозомен маркер). Външните фактори играят роля на отключващ фактор.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Вероятно, при налична генетична предиспозиция, токсичните вещества увреждат бъбречните структури, преди всичко – проксималните тубули и тяхната функция, освен това стават причина за неоплазми на пикочните пътища.
|
||||
|
||||
Патоанатомия
|
||||
Огнища от тубулно увреждане и интерстициална фиброза, предимно в бъбречната кора.
|
||||
В крайния стадий – дифузно склерозирала тънка кора.
|
||||
Сред съединителната тъкан не се откриват каналчета, а гломерулите са изцяло хиалинизирани.
|
||||
Независимо от тежестта на пораженията, интерстициалните лимфоидни инфилтрати са оскъдни.
|
||||
Бъбреците достигат много малки размери.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Отпадналост, безапетитие, главоболие.
|
||||
Подчертана бледност, бакърен оттенък на кожата, ксантохромия на дланите и ходилата.
|
||||
Бавно развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
|
||||
При поява на тумори на пикочните пътища- изява на макроскопска хематурия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лабораторни стигми на болестта
|
||||
• Нискостепенна тубулна протеинурия, съдържаща b2-микроглобулин и α1-микроглобулин.
|
||||
Аминоацидурия (повишено количество на аминокиселини в урината), глюкозурия (глюкоза в урината).
|
||||
Нарушена концентрационна способност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Допълнителни промени
|
||||
• Нормоцитна нормохромна анемия, дължаща се на ранен дефицит на еритропоетин.
|
||||
Повишена СУЕ.
|
||||
Дизаминоацидемия (увеличение на аланин, пролин, глицин и др).
|
||||
Прогресивно повишаване на креатинина, по-значително повишаване на уреята, ранна метаболитна ацидоза в хода на хронична бъбречба недостатъчност.
|
||||
Абдоминална ехография: силно намалени размери на бъбреците двустранно (до 6-7 cm), висока ехогенност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Поставяне на диагноза
|
||||
• Ендемичен характер със засягане на определени фамилии в съответните географски райони.
|
||||
Характерна клинична картина, твърде малки бъбреци, съчетание с Ту на отделителната с-ма.
|
||||
Пункционна бъбречна биопсия - в началните стадии.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диференциална диагноза
|
||||
• Други хронични тубулоинтерстициални заболявания (аналгетична нефропатия, нефропатия от китайски чай и др.).
|
||||
|
||||
Профилактика
|
||||
Диспансерен контрол на членовете на засегнатите фамилии. Хранене с индустриално, а не с домашно отглеждани продукти. Изселване на жителите от ендемичните райони.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Симптоматично лечение на хронична бъбречна недостатъчност, лечение на анемията със средства, стимулиращи еритропоезата (ССЕ).
|
||||
Болните обичайно нямат хипертония, не се ограничава солта.
|
||||
В краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност – диализни методи на очистване (хемодиализа, перитонеална диализа) и бъбречна трансплантация.
|
||||
|
||||
184
ppt_data/output/Болести на надбъбреците.json
Normal file
184
ppt_data/output/Болести на надбъбреците.json
Normal file
@@ -0,0 +1,184 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Болести на надбъбреците.pptx",
|
||||
"total_slides": 15,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Болести на надбъбреците"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анатомия и функция",
|
||||
"Надбъбречната медула е сърцевината на надбъбречната жлеза. Изградена е от клетки, които произвеждат катехоламините адреналин (епинефрин)и норадреналин (норепинефрин). Тези два хормона вземат участие в отговора на симпатиковата нервна система в резултат на стресов стимул.\nНадбъбречната кора е специализирана в синтеза кортикостероидни хормони. Една част от клетките синтезират кортизол, друга част — андрогени, а трета част секретират алдостерон, който регулира водно-електролитния баланс в обмяната на веществата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хиперкортицизъм",
|
||||
"Всички състояния на повишена хормонална секреция на хормони от надбъбречната кора. Хиперглюкокортицизмът е най-често срещаното от тези състояния.\nБолестта и синдромът на Кушинг са патологични състояния, които се характеризират с повишена продукция на глюкокортикоиди. \nПовишената секреция на минералкортикоиди от надбъбречната кора е известно като първичен хипералдостеронизъм или синдром на Conn. \nПовишената продукция на третия вид надбъбречнокорови хормони - андрогени, се дължи най- често на андроген-продуциращи тумори."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Болест на Кушинг се разбира повишена хормонална продукция от надбъбречната кора, поради заболяване на хипофизата, която отделя по-големи количества адренокортикотропен хормон (който стимулира функцията на надбъбречната кора).\nСиндром на Кушинг се дължи на първични патологични процеси в надбъбреците. Най-често това са аденоми или карциноми на надбъбречните жлези.\nРеактивен хиперкортицизъм-при затлъстяване, бременност, по време на пубертета, при употреба на алкохол. Този хиперкортицизъм е функционален и обратим.\nПредизвикан хиперглюкокортицизъм- при хронично лечение с високи дози корткистроиди. Нарича се още екзогенен синдром на Кушинг"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ефект на хиперглюкокортицизма",
|
||||
"Засягат се белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна. Натъпват изменения и в хемодинамиката, хемопоезата, кожни промени и хормонален дисбаланс. Възможни са психични нарушения. При деца с преустановява растежа.\nЗасягането на мастната обмяна води до затлъстяване от централен тип (с тънки крайници), мастна гърбица, луновидно лице. \nНарушенията на белтъчната обмяна са свързани със засилване на белтъчния разпад. Това води до кожни стрии, стероидна миопатия, остеопороза и др. \nДиабетогенно деиствие и водят до стероиден диабет. \nТе предизвикват още и повишена чувствителност на кръвоносните съдове спрямо катехоламини, което води до артериална хипертония в 85% от случаите с хиперкортизолизъм.\nПри болест на Кушинг освен глюкортикоидната секреция се увеличава и секрецията на андрогенни хормони. Това води до измнения, които се дължат на действието на андрогените – вирилизъм, хирзутизъм, теменно оплешивяване, нарушения на менструацията."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза- сериозна\n\nПрофилактика- незвъможна (неясна причина за Ту).\n\nЛечение- в повечето случаи-оперативно (според локализациятра на процеса)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хипокортицизъм- болест на Адисон",
|
||||
"Хронична недостатъчност на надбъбречната кора, обуславяща недостиг на минералкортикоиди (МКО) и глюкокортикоиди (ГКО) в резултат на болестен процес в самата жлеза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хипокортицизъм-причини",
|
||||
"Идиопатична атрофия на надбъбречната кора – причина при 70-80% от болните с адисонова болест. За развитието й играят роля автоимунни процеси.\nНадбъбречна туберкулоза – развива се при хематогенна разсейка от белодробна туберкулоза. \nРедки причини – неопластични процеси, амилоидоза, медикаменти и др.\n\nИзявата- при разрушаване на 90% от жлезата"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Адинамия – задължителен белег. Болните се чувстват отпаднали, уморени, неработоспособни. В основата й стоят както глюкокортикоиден дефицит със смущения в обмяната на белтъци, мазнини и въглехидрати, така и минералкортикоиден дефицит с електролитни смущения и дехидратация.\nХипотония – артериалното налягане е ниско и се придружава от световъртеж, учестен пулс, прилошавания. Свързано е с тежестта на адисоновата болест и може да бъде белег за влошаване на заболяването. Дължи се на минералкортикоиден дефицит, който води до загуба на Nа + и СІ - . Дефицитът на глюкокортикоиди води до намалено периферно съдово съпротивление. \nМеланодермия (засилена пигментация) – важен симптом, ранен белег и се среща при 98% от болните. Засягат се главно откритите части на тялото, тези, които са изложени на триене, както и нормално пигментираните зони – устни, венци, ареоли, кожни гънки, перинеум, линиите на дланта, пресните раневи цикатрикси. Дължи се на повишен меланоцит стимулиращ хормон (МСХ) (молекулата на МСХ е част от голямата молекула на адрено-кортикотропния хормон, който е повишен вследствие на ниския кортизол).\nГастроинтестинални смущения – най-често безапетитие, по-късно гадене, тежест в корема, повръщане, диарии .\nЗагуба на тегло - причина са гастроинтестиналните смущения и нарушеният енергетичен метаболизъм.\nДруги прояви – смущения в либидото и потенцията, менструални нарушения, бременността е възможна. Наблюдават се хипогликемии(особено след натоварване), раздразнителност, депресия и др"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Болест на Адисън",
|
||||
"Бронзова",
|
||||
"пигментация на",
|
||||
"Хипогликемия",
|
||||
"кожата",
|
||||
"Промени",
|
||||
"Постурална",
|
||||
"окосмяването",
|
||||
"ГИТ Смущения",
|
||||
"Загуба на тегло",
|
||||
"Слабост",
|
||||
"АДИСОНОВА КРИЗА",
|
||||
"Тежка умора",
|
||||
"Дехидратация",
|
||||
"Колапс (кръвно)",
|
||||
"ОБН",
|
||||
"Серумен NA",
|
||||
"Серумен K"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9902609006047135,
|
||||
0.9999946894912469,
|
||||
0.8374380387686619,
|
||||
0.9999832408841922,
|
||||
0.9976477889842338,
|
||||
0.8894810436496322,
|
||||
0.9961692706092987,
|
||||
0.9364254492048554,
|
||||
0.9982737900733226,
|
||||
0.9995632043406159,
|
||||
0.9995938757443844,
|
||||
0.9992174424438034,
|
||||
0.9999026428390781,
|
||||
0.9997800847759318,
|
||||
0.9806079612063818,
|
||||
0.9997262859443727,
|
||||
0.9721572162329903,
|
||||
0.8933111641137551
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Адисонова криза",
|
||||
"Белег е на остро настъпващ хормонален дефицит (след инфекции, травми, оперативни интервенции, прекъсване на поддържащото лечение) и се изявява със задълбочаване на симптоматиката на адисоновата болест. Увеличават се адинамията, безапетитието, теглото бързо намалява, артериалното налягане спада още повече, меланодермията се засилва. Появяват се обилни повръщания, абдоминални болки, диария. Ако не се вземат мерки, дехидратацията и хиповолемията нарастват, настъпва олигурия до анурия (липса на урина), появяват се хематинни (черни) материи при повръщането, очните ябълки стават меки. Съзнанието се помрачава, появяват се гърчове, халюцинации, ритъмни и проводни нарушения, артериалното налягане става недоловимо(ШОК) – настъпва смърт."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на хипокортицизма",
|
||||
"Заместително- със съответни хормони"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
125
ppt_data/output/Болести на надбъбреците.txt
Normal file
125
ppt_data/output/Болести на надбъбреците.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,125 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Болести на надбъбреците.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 15
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Болести на надбъбреците
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анатомия и функция
|
||||
• Надбъбречната медула е сърцевината на надбъбречната жлеза. Изградена е от клетки, които произвеждат катехоламините адреналин (епинефрин)и норадреналин (норепинефрин). Тези два хормона вземат участие в отговора на симпатиковата нервна система в резултат на стресов стимул.
|
||||
Надбъбречната кора е специализирана в синтеза кортикостероидни хормони. Една част от клетките синтезират кортизол, друга част — андрогени, а трета част секретират алдостерон, който регулира водно-електролитния баланс в обмяната на веществата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хиперкортицизъм
|
||||
• Всички състояния на повишена хормонална секреция на хормони от надбъбречната кора. Хиперглюкокортицизмът е най-често срещаното от тези състояния.
|
||||
Болестта и синдромът на Кушинг са патологични състояния, които се характеризират с повишена продукция на глюкокортикоиди.
|
||||
Повишената секреция на минералкортикоиди от надбъбречната кора е известно като първичен хипералдостеронизъм или синдром на Conn.
|
||||
Повишената продукция на третия вид надбъбречнокорови хормони - андрогени, се дължи най- често на андроген-продуциращи тумори.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Болест на Кушинг се разбира повишена хормонална продукция от надбъбречната кора, поради заболяване на хипофизата, която отделя по-големи количества адренокортикотропен хормон (който стимулира функцията на надбъбречната кора).
|
||||
Синдром на Кушинг се дължи на първични патологични процеси в надбъбреците. Най-често това са аденоми или карциноми на надбъбречните жлези.
|
||||
Реактивен хиперкортицизъм-при затлъстяване, бременност, по време на пубертета, при употреба на алкохол. Този хиперкортицизъм е функционален и обратим.
|
||||
Предизвикан хиперглюкокортицизъм- при хронично лечение с високи дози корткистроиди. Нарича се още екзогенен синдром на Кушинг
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ефект на хиперглюкокортицизма
|
||||
• Засягат се белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна. Натъпват изменения и в хемодинамиката, хемопоезата, кожни промени и хормонален дисбаланс. Възможни са психични нарушения. При деца с преустановява растежа.
|
||||
Засягането на мастната обмяна води до затлъстяване от централен тип (с тънки крайници), мастна гърбица, луновидно лице.
|
||||
Нарушенията на белтъчната обмяна са свързани със засилване на белтъчния разпад. Това води до кожни стрии, стероидна миопатия, остеопороза и др.
|
||||
Диабетогенно деиствие и водят до стероиден диабет.
|
||||
Те предизвикват още и повишена чувствителност на кръвоносните съдове спрямо катехоламини, което води до артериална хипертония в 85% от случаите с хиперкортизолизъм.
|
||||
При болест на Кушинг освен глюкортикоидната секреция се увеличава и секрецията на андрогенни хормони. Това води до измнения, които се дължат на действието на андрогените – вирилизъм, хирзутизъм, теменно оплешивяване, нарушения на менструацията.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза- сериозна
|
||||
|
||||
Профилактика- незвъможна (неясна причина за Ту).
|
||||
|
||||
Лечение- в повечето случаи-оперативно (според локализациятра на процеса).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хипокортицизъм- болест на Адисон
|
||||
• Хронична недостатъчност на надбъбречната кора, обуславяща недостиг на минералкортикоиди (МКО) и глюкокортикоиди (ГКО) в резултат на болестен процес в самата жлеза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хипокортицизъм-причини
|
||||
• Идиопатична атрофия на надбъбречната кора – причина при 70-80% от болните с адисонова болест. За развитието й играят роля автоимунни процеси.
|
||||
Надбъбречна туберкулоза – развива се при хематогенна разсейка от белодробна туберкулоза.
|
||||
Редки причини – неопластични процеси, амилоидоза, медикаменти и др.
|
||||
|
||||
Изявата- при разрушаване на 90% от жлезата
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Адинамия – задължителен белег. Болните се чувстват отпаднали, уморени, неработоспособни. В основата й стоят както глюкокортикоиден дефицит със смущения в обмяната на белтъци, мазнини и въглехидрати, така и минералкортикоиден дефицит с електролитни смущения и дехидратация.
|
||||
Хипотония – артериалното налягане е ниско и се придружава от световъртеж, учестен пулс, прилошавания. Свързано е с тежестта на адисоновата болест и може да бъде белег за влошаване на заболяването. Дължи се на минералкортикоиден дефицит, който води до загуба на Nа + и СІ - . Дефицитът на глюкокортикоиди води до намалено периферно съдово съпротивление.
|
||||
Меланодермия (засилена пигментация) – важен симптом, ранен белег и се среща при 98% от болните. Засягат се главно откритите части на тялото, тези, които са изложени на триене, както и нормално пигментираните зони – устни, венци, ареоли, кожни гънки, перинеум, линиите на дланта, пресните раневи цикатрикси. Дължи се на повишен меланоцит стимулиращ хормон (МСХ) (молекулата на МСХ е част от голямата молекула на адрено-кортикотропния хормон, който е повишен вследствие на ниския кортизол).
|
||||
Гастроинтестинални смущения – най-често безапетитие, по-късно гадене, тежест в корема, повръщане, диарии .
|
||||
Загуба на тегло - причина са гастроинтестиналните смущения и нарушеният енергетичен метаболизъм.
|
||||
Други прояви – смущения в либидото и потенцията, менструални нарушения, бременността е възможна. Наблюдават се хипогликемии(особено след натоварване), раздразнителност, депресия и др
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Болест на Адисън
|
||||
• Бронзова
|
||||
• пигментация на
|
||||
• Хипогликемия
|
||||
• кожата
|
||||
• Промени
|
||||
• Постурална
|
||||
• окосмяването
|
||||
• ГИТ Смущения
|
||||
• Загуба на тегло
|
||||
• Слабост
|
||||
• АДИСОНОВА КРИЗА
|
||||
• Тежка умора
|
||||
• Дехидратация
|
||||
• Колапс (кръвно)
|
||||
• ОБН
|
||||
• Серумен NA
|
||||
• Серумен K
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Адисонова криза
|
||||
• Белег е на остро настъпващ хормонален дефицит (след инфекции, травми, оперативни интервенции, прекъсване на поддържащото лечение) и се изявява със задълбочаване на симптоматиката на адисоновата болест. Увеличават се адинамията, безапетитието, теглото бързо намалява, артериалното налягане спада още повече, меланодермията се засилва. Появяват се обилни повръщания, абдоминални болки, диария. Ако не се вземат мерки, дехидратацията и хиповолемията нарастват, настъпва олигурия до анурия (липса на урина), появяват се хематинни (черни) материи при повръщането, очните ябълки стават меки. Съзнанието се помрачава, появяват се гърчове, халюцинации, ритъмни и проводни нарушения, артериалното налягане става недоловимо(ШОК) – настъпва смърт.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на хипокортицизма
|
||||
• Заместително- със съответни хормони
|
||||
|
||||
389
ppt_data/output/Болести на хипофизата.json
Normal file
389
ppt_data/output/Болести на хипофизата.json
Normal file
@@ -0,0 +1,389 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Болести на хипофизата.pptx",
|
||||
"total_slides": 39,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Болести на хипофизата"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хипофизата (хипофизната жлеза)",
|
||||
"Основен ендокринен орган в човешкото тяло. \nТя ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях. \nСъставена от две части: \nаденохипофиза (предна част) и неврохипофиза. \nХипофизата се разполага в черепната кухина и чрез малък фуниевиден израстък се свързва с подхълмието. Има овална форма и тегло 0,6 g. Ширината ѝ е около 13 mm, а дължината- около 9 mm. \nРегулацията на секрецията на аденохипофизата и неврохипофизата се осъществява от подхълмието.\nНеврохипофизата служи като депо, където се складират хормоните получени в хипоталамуса — окситоцин и антидиуретичен хормон(вазопресин)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Физиология на хипофизата",
|
||||
"Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.\n\nАденохипофизата произвежда:\nсоматотропен хормон – хормон на растежа, растежен хормон\nпролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуванетона кърма (лактация)\nфоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа\nлутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон\nтиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза\nадренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза\u000b\nНеврохипофизата произвежда:\nвазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава,намалява диурезата\nокситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Fomnarg (GH]",
|
||||
"(СIH)"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5523476673950134,
|
||||
0.5921244822593863
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Соматотропния хормон",
|
||||
"Играе централна роля в растежа на организма, поради което е известен и като растежен хормон. \nТой е белтък, изграден от 190 аминокиселини и има относителна молекулна маса 21500 далтона. \nОсновното действие на соматотропния хормон в периода на растежа се изразява в удължаване на скелета и увеличаване размера на мускулите. Освен това той стимулира синтеза на белтък във всички клетки, намалява използването на въглехидратите и мастите от тъканите и засилва мобилизирането им за енергийните нужди на организма.\nНамалената секреция на соматотропен хормон в детска възраст води до изоставане в растежа(хипофизарен нанизъм), а увеличената секреция води до гигантизъм. \nУвеличеното производство на хормона при възрастни (след завършване на костния разтеж) води до развитие на акромегалия.\nНивото на соматотропина е обект на контрол от страна на соматотропин рилийзинг хормона и соматостатина, произвеждани в хипоталамуса."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Акромегалия",
|
||||
"Хронично ендокринно заболяване, дължащо се на повишена секреция на растежен хормон при лица със завършен линеарен костен растеж. \nПричината обикновено е туморно образувание – аденом, в областта на хипофизата, изхождащ от соматотропните клетки. \nРядко етиологията е повишена секреция на соматотропинрилийзинг хормон от тумори в хипоталамус или други органи (ектопична), както и рядко са описвани случаи на ектопична секреция на самия растежен хормон. \nПри диагностицирането на заболяването обикновено размерите на аденома са над 10мм – макроаденоми. В не малка част от случаите освен соматотропин се произвежда и пролактин.\nПри акромегалия не само е повишено нивото на растежния хормон, но и се променя характера на типичната за него пулсативна секреция. Тя става произволна, с повишаване честотата на пиковете при по-високо базално ниво и сравнително по-ниска амлитуда спрямо тази при здрав човек. \nПролиферативните изменения засягат както костите, така и меките тъкани."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на акромегалия",
|
||||
"Най-често тя се наблюдава около 40-50 годишна възраст, еднакво засяга и двата пола. Диагностицирането и обикновено става години след началото на заболяването поради бавната му прогресия. \nТипични белези са уголемяването на крайниците, загрубяването на чертите на лицето. \nРъцете и краката стават груби, широки. Пръстени, ръкавици, обувки стават тесни. \nВ областта на лицето се установява уголемяване на горната и долната челюст с разреждане на зъбите, подчертават се скулите, надочните дъги, хипертрофират хрущялите на носа и ушите. Задебеляват носа, устните, езика. \nПоявяват се подчертани кожни гънки в областта на лицето и тила. Кожата загрубява, повишава се мастната и потната секреция, разширяват се порите, появяват се масово фиброми, засилва се окосмяването. \nОбикновено е налице лесна уморяемост, сънливост, намалена работоспособност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на акромегалия",
|
||||
"Във връзка с пролиферативни промени и структурни изменения в ларингса настъпва загрубяване на гласа. \nУголемяват се вътрешните органи – бъбреци, черен дроб. \nНаблюдава се хипертрофия на миокарда, акромегална кардиомиопатия, и други сърдечно съдови заболявания като артериална хипертония, аритмия. \nПри щитовидната жлеза освен общо увеличение могат да се наблюдават и възли. Хипертофират слюнчените жлези. \nПо-висока е честотата на миомите и папиломите. \nПовишен е рискът от карцином на дебелото черво и гърдата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пролиферативните промени в костните тъкани водят до остеофити, артроза в по повечето стави, включително и междупрешленните, стесняване на междудисковите пространстрва в гръбначния стълб, стесняване на спиналния канал с последващи неврологични усложнения. Същото се отнася и за синдрома на карпалния тунел (нарастване костите на китките и оточност и хипертрофия на околните мекти тъкани) - изтърпвания и мравучкания в областта на ръцете. Едновременно с това се формира остеопороза.\nПо отношение на мускулатурата – развива се миопатия с изразена мускулна слабост, особено в проксималната част на горните крайници – раменен пояс, мишници.\nПри съпровождаща секреция на пролактин се наблюдава още нарушения в менструацията, галакторея. При мъжете симптомите са свързани с еректилна дисфункция, потиснато либидо.\nПо отношение метаболитната обмяна – налице е склонност към инсулинова резистентност с хиперинсулинемия, нарушен въглехидратен толеранс и захарен диабет."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза:",
|
||||
"Клиничната картина, обективизирането на промените във външния вид. \n\nТова бива подкрпено от хормонални изследвания:\nПри изследване на базалното ниво на Растежния хормон очакваме повишени стойности, такива са и тези на инсулиноподобния растежен фактор – IGF-1. \nОсвен тях се провеждат и динамични тестове. \nобременяването с глюкоза, което при здрави лица предизвиква потиксане на рилийзинг хормона до под 1ng/ml. При акромегалия той остава същия, парадоксално се повишава или се понижава, но в ниска степен. \nпо-рядко се провеждат и други специализирани стимулационни тестове. \nОт допълнителните лабораторни изследвания типично е увеличението на нивото на фосфора поради висока реабсорбция в бъбреците, както и повишената загуба на калций с урината. \n\nОбразната диагностика включва компютърна томография или ядреномагнитен резонанс на турското седло за обективизиране наличието на формация, нейните размери и отношението и към околните структури. \n\nВъв връзка с близостта на очните нерви и и структури, свързани с тях (очна хиазма) е необходимо изследване на зрителното поле (периметрия)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечението",
|
||||
"Бива оперативно, медикаментозно или чрез лъчетерапия. \nКритерии за ремисия са растежен хормон на гладно под 1 ng/ml и супресия до тези стойности при обременяване с глюкоза и нормално ниво на IGF – 1. \u000b\nТерапия на първи избор е транссфеноидалната аденомектомия. Успех се постига в 60 до 80% от случаите, по –голям при по-малки размери на формацията и по-ниски изходни стойности на соматотропния хормон. \nЧестотата на рецидивите при успешна операция възлиза на около 5%."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"В случаите на рецидив или остатъчна туморна формация, противопоказания за оперативна намеса или отказ за провеждането на такава се преминава към медикаментозно лечение. \nС него целим нормализиране на хормоналното ниво, намаляване размерите на тумора и овладяване на клиничната картина. \nМедикаменти на избор са допаминовите агонисти, аналозите на соматостатина и антагонистите на рецептора за растежен хормон."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При здрави лица допаминът е невротрансмитер, който повишава секрецията на соматотропин. \nПри акромегалия той има точно обратния ефект – потиска я. \nПреди започване на лечението е удачно провеждането на терапевтичен тест за оценка податливостта на заболяването към подобно лечение – търси се супресия на растежен хормон. \nМедикаменти на избор са бромокриптин и каберголин. При комбинирано лечение със соматостатинов аналог резултатите са по-добри. \nСоматостатинът е хормон, произвждан от хипоталамуса, който потиска секрецията на соматотропин от хипофизата. В терапията на акромегалията се прилагат неговите синтетични аналози. Тези препарати водят до чувствително подобрение в прогнозата на заболяването, редукция в размера на туморната маса и овладяване на клиничната картина.\nНай- новите медикаменти са рецепторните антагонисти на растежен хормон. Те все още подлежат на проучване и са скъпи. Резултатите са окуражаващи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лъчетерапията включва облъчване с около 45-50Gy. Резултатите настъпват бавно (години), но в 80% от случаите се отчита терапевтичен ефект. Проблем е съпровождащото развитие на хипопитуитаризъм.\u000b \u000b\nЕфект от терапията:\nПри пациентите с потиснат растежен хормон се прекратяват пролиферативните промени в костите, овладява се оточността на меките тъкани, подобрява се общото състояние, работоспособността. \nКоригират се нарушенията във въглеходратната обмяна и калциурията до известна степен. \nКостните промени не регресират."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Гигантизъм",
|
||||
"Ендокринно заболяване, дължащо се на повишена секреция на растежен хормон при лица преди завършване на линеарния костен растеж. \nПри това състояние е характерен прекомерния растеж, като хората, страдащи от гигантизъм, достигат до височина между 2.12 и 2.72 метра. \nРанната диагноза при това заболяване е много важна, тъй като навременното лечение може да забави растежа.\n2.72 метра е рекордът за най-висок човек, живял някога. Робърт Уодлоу е човекът, достигнал тези размери."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на гигантизъм",
|
||||
"Гигантизмът се забелязва още в детска възраст, когато дете с това заболяване израства повече от връстниците си. Освен по—голямата височина се забелязвани и по-дълги ръце, крака, по-дебели пръсти, по-груби лицеви черти. Децата често имат по-едри носове, по-големи глави и ясно очертани устни. Ушните миди са по-едри, езикът е по-голям, скулите са изпъкнали, кожата е по-груба, а стъпалата са по-широки.\nОтличителните признаци на симптомите зависят от степента на смущение в хипофизната жлеза. Когато аденохипофизенят аденом расте, много хора изпитват главоболие, проблеми със зрението и гадене.\nХората с това състояние се оплакват от т.нар виждане в тунел, при което зрителното поле е стеснено и болният не може да вижда с периферията си в резултат на растящия тумор.\nУ почти половината от пациентите се установяват данни за захарен диабет, а повечето от тях развиват депресивни състояния.\nВ някой случай се появяват и симптоми като прекомерно изпотяване, закъснял пубертет, нередовна менструация при момичетата и глухота."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения при гигантизъм",
|
||||
"Смъртността от сърдечно-съдови заболявания заема първо място. Повишеното ниво на растежния хормон предизвиква:\nуголемяване на сърцето, \nпреждевременно развитие на атеросклероза, особено на сърдечните (коронарни) артерии, \nритъмни нарушения,\nсърдечна недостатъчност.\nСмъртността от белодробни усложнения е на второ място. Наблюдава се стеснение на дихателните пътища и повишен риск от тяхното запушване, особено нощно време. Болните често страдат от т. нар. сънна апнея."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностика",
|
||||
"Ако има подозрения, че едно дете страда от гигантизъм, му се назначава кръвен тест, от който да се установят нивата на хормоните.\nПри прегледа се прави и скенер на тялото, който има за цел са открие туморни образувания – тяхното разположение и тяхната големина."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на гигантизъм",
|
||||
"Главната задача на лечението е да се отстрани свръхсекретиращия аденом. \nТова става по оперативен път или чрез облъчване. \nТъй като туморните клетки са лъчечувствителни, се прилага рентгеново облъчване. Тези лъчи не вредят на околната тъкан, а рушат единствено тумора. Облъчването продължава, докато намалеят измененията при меките тъкани. \nАко от тази процедура не настъпят подобрения, се предприема хирургическа намеса.\nПредписват се и лекарства, които имитират хормон, ограничаващ хормона на растежа. Най-често те са прилагат под формата на инжекция веднъж в месеца."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нанизъм",
|
||||
"Nanismus-лат.\nИзоставането в растежа, дължащо се на намалена продукция на хипофизния соматотропен хормон (СТХ) се нарича хипофизарен нанизъм. \nИзоставането в растежа може да е налице при раждането или да се развие в последствие."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини за нанизъм",
|
||||
"Заболяването се дължи на намалена секреция на СТХ поради:\nгенетични дефекти, \nувреждане на хипоталамо-хипофизарната система през ембрионалното развитие\nувреждане на хипоталамо-хипофизарната система след раждането поради възпалителни процеси, травми или наличие на неактивни хипофизни тумори."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на хипофизарен нанизъм",
|
||||
"Честотата на заболяването е 1:20 000 новородени и се среща два пъти по-често при момчетата.\nЗа хипофизарния нанизъм е характерно пропорционално изоставане в растежа. \nДецата имат кукленско лице, къса шия и натрупване на мастна тъкан около мамилите и пъпа. \nПоради малкия ларинкс гласът е висок и писклив. \nГениталиите са инфантилни и често се среща микропенис. \nСкоростта на растежа е забавена до под 3 см. годишно и костната възраст отговаря с 3 до 6 години по-малка от календарната. \nВследствие на това е и късно настъпващият пубертет. \nИнтелигентността на тези децата е нормална, но те са стеснителни и затворени в себе си.\nПоради липсата на пубертет и ниският ръст могат да възникнат тежки психосоциални проблеми."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на Хипофизарен нанизъм",
|
||||
"Лечението се провежда с рекомбинантен човешки растежен хормон. \nПреди пубертета най-добри резултати се постигат с ежедневно подкожно инжектиране с писалка вечер в дози от 0,07 – 0,1 Е/кг телесна маса. \nСлед настъпване на пубертета дозата се удвоява. \nПо време на първата година от началото на лечението детето израства рязко с около 10 – 12 см. От втората година темпа на растеж е с 4 – 6 см./година. \nСпирането на лечението трябва да се извършва постепенно и то само след достигане на крайния ръст и добро полово развитие"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синдром на Симондс- Шихан",
|
||||
"Синдромът на Шихан е сравнително рядко срещано състояние, при което страда хипофизната жлеза вследствие на тежка кръвозагуба при раждане- постпартална хипофизна некроза. \nНай-уязвими са родилките от развиващите се страни, при които не се взимат навременни и адекватни мерки за възстановяване обема на кръвта след загубата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиопатогенеза",
|
||||
"По време на бременността хипофизната жлеза нараства, за да осигури необходимите нива хормони, имащи за цел да контролират множество процеси в организма, както и работата на някои други жлези с вътрешна секреция.\nЗа да нарастне и функционира, хипофизата се нуждае от достатъчно количество кислород. \nПри тежка кръвозагуба по време на раждането или бременността, количеството кислород намалява. Вследствие на това хипофизата се свива рязко, а понякога дори спира да работи напълно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Жените се чувстват зле, отпаднали са, включени са на кръвопреливане и са посъветвани да приемат големи количества вода, не могат да отделят и кърма. \nПричината е, че млечните жлези също са се свили и са потиснали функцията си. Дори гърдите изглеждат свити при това състояние.\nНиско артериално налягане, липса на кърма, ниски нива на кръвната захар, липса на менструация, крайно изтощение, окапване на окосмяването по всички окосмени части на тялото, включително половите органи и подмишниците, много силна жажда."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"Клиника, настъпваща след раждане или по време на бременност. \nСлед това се правят редица изследвания, включително кръвни изследвания, хормонални изследвания, стимулация на мозъчната дейност.\nОбразни методи- КАТ, ядрено-магнитен резонанс."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение:",
|
||||
"За съжаление най-често то представлява хормонзаместителна терапия. \nВ по-тежки случаи се налага доживотно приемане на най-важните хормони от жлезите с вътрешна секреция – прогестерон, естроген, хормоните на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Безвкусен ( инсипиден) диабет",
|
||||
"Клиничен синдром, характеризиращ се с отделянето на повишено количество урина с ниско относително тегло, засилено чувство на жажда и съответен прием на течности. \nВ основата на заболяването стои абсолютния или относителен дефицит на антидиуретичния хормон, в резултат на което е нарушена концентрационната способност на бъбрека."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Роля на АДХ",
|
||||
"АДХ е пептиден хормон, произвеждан в хипоталамуса. Последният е функционално и морфологично тясно свързан с хипофизата. Аксоните на неврони от определени ядра в хипоталамуса окончават в задната част на хипофизата. В разширения в нервните окончания се складира неврохормомът АДХ (антидиуритичен хормон). При определени стимули те биват освобождавани в кръвното русло и оказват системното си действие. \u000b\nАДХ има важна роля в регулацията на обема и осмоларитета на екстрацелуларното пространство. Той притежава няколко физиологични функции. Една от тях е действието му върху събирателните каналчета в бъбреците. Под негова стимулация в стените на епителните клетки се образуват канали, които опосредствяват обратната резорбция на водата и концентрирането на урината."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форми на безвкусен диабет",
|
||||
"Централен безвкусен диабет - при тази форма липсва секреция на антидиуретичен хормон от хипофизата. \nЕтиологията може да бъде травма, включително оперативна намеса, тумори – аденоми на хипофизата, краниофарингеоми, менингеоми, дисгерминоми и др., както и метастази – от рак на бял дроб, на гърда, лимфоми. \nСъдови аномалии, грануломатозни процеси, менингит, менингоенцефалит са сред по-редките причини. \nАвтоимунен процес също може да обуслови безвкусен диабет. \nВ част от случаите причината не може да бъде установена и се поставя диагноза идиопатичен инсипиден диабет. \nОписани са и фамилни форми на заболяването. \u000b\nНефрогенен безвкусен диабет - тук се наблюдава бъбречно увреждане, поради което събирателните тубули остават резистентни на действието на вазопресина. Това от своя страна отново опорочава концентрационната функция и провокира класическите симптоми. \nПричината може да бъде в употребата ня някои медиакменти (аминогликозидни антибиотици, цитостатици, амфотерици В и др). \nПоликистоза на бъбреците, амилоидоза, саркоидоза, усложнения след обструкция (запушване) на пикочните пътища. \nФамилни заболявания са описани. Установени са мутации в рецепторите за вазопресина, намиращи се в събирателните каналчета. Унаследяват се по Х-рецесивен начин. Други мутации са установени в белтъка, формиращ каналчетата в апикалната мембрана за транспорт на водните молекули - аквапурин. Тук унаследяването е автозомно-рецесивно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форми на безвкусен диабет",
|
||||
"Гестационен безвкусен диабет - по време на бременността от плацентата се образува ензим, който разгражда АДХ. Ускореният метаболизъм на хормона води до намаляване биологичния му полуживот и съответно влошаване на концентрационната способност на бъбрека. След края на бременността метаболизмът се нормализира в рамките на 10-20 дни. \u000b\nБезвкусният диабет трябва да бъде разграничен от друга причина за полидипсо-полиуричен синдром с ниско относително тегло на урината. \nТова е психогенната полидипсия. При последната първичен е повишеният прием на течности от психогенно естество. Това води до намаляване осмоларитета на плазмата, а от там и супресиране секрецията на вазопресина. Това се отразява на концентрирането на урината в събирателните тубули и в крайна сметка – отделянето на разредена урина с ниско относително тегло."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Водеща е повишената диуреза с 5 до 20л и повече за денонощие, последвана от съответен прием на течности. Включително се появява никтурия, при малки деца – енурезис ноктурна. С това се нарушава съня, настъпва раздразнителност, емоционална нестабилност, нарушена работоспособност. Ако центърът за жажда е неувреден, болните компенсират загубата на течности и поддържат организма достатъчно хидратиран. При увредено чувство за жажда или съпровождащи състояния, не позволяващи адекватен прием на течности, настъпва дехидратация – сухи кожа и лигавици, ниско кръвно налягане, ускорен пулс, мускулна слабост, отпадналост, меки очния ябълки. В лаборатнорните изследвания също настъпват промени – хипернатриемия, повишен хематокрит и т.н.\u000b\nОсобено опасно състояние е дефектът в осморецепторите. Последните са отговорни за освобождаването на АДХ при повишение на осмолалитета. Освен тях, обикновено увредени са и осморецепторите за жажда. Това води до полиурия поради недостиг на вазопресин, която не е последвана от повишен прием на течности поради липса на чувство за жажда. Тези състояния предразполагат към дехидратация. \u000b\nПри вторичен безвкусен диабет, освен горепосочените оплаквания се наблюдават и такива във връзка със съпровождащото ендокринно (аденоми на хипофизата или хипопитуитаризъм), неврологично ( тумори, възпаление, инфилтративни процеси), злокачествено (метастази) заболяване, както и такова, засягащо бъбреците и пикочнитя пътища."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"За диагностициране на инсипиден диабет се прибягва първо до измерване на серумния натрий и осмолалитет, както и този на урината и относителното и тегло. \nОценка на гликемичния контрол, бъбречната функция и нивото на калия и калция в серума е важно за изключване на друга причина за полидипсо-полиуричен синдром – а именно – захарен диабет, бъбречно заболяване, хипокалимия или хиперкалциемия. \u000b\nСледващ етап в диагностиката е пробата с жадуване. При последната болният се ограничава от прием на течности. Следва периодично измерване на натрий и плазмен осмолалитет, уринен осмолалитет или относително тегло. \nПроследява се теглото и артериалното налягане. Пробата продължава поне 6 ч., може да стигне и до 72ч. \nПрекратява се при измерване на серумен натрий над 146 ммол/л или разлика в уринния осмолалитет с по-малко от 10% или на относителното тегло с по-малко от 1 в продължение на 6ч,. както и спадане на теглото с повече от 2%. \nТестът се прекратява по-рано при данни за ортостатична хипотония, загуба на повече от 3% от теглото , оплаквания от замайване, силна слабост, силна жажда."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прилагането на синтетичен вазопресин (дезмопресин) мускулно или интраназално позволява диференцирането между централния и нефрогенния инсипиден диабет. При първият се наблюдава се концентриране на урината с повишение на осмолалитета с над 50%. При нефрогенен поради резистентност към хормона, концентрирането е ниско – под 10%. \nПри парциалните форми на централния и нефрогенния безвкусен диабет диагнозата се поставя по-трудно. Пробата с жадуване не рядко не е достатъчно информативна. Удачно е измерването на нивото на самия вазопресин в кръвта преди и след пробата с жадуване. \nПри психогенна полидипсо-полиурия дълго време могат да отделят урина с ниско относително тегло. При тях серумния осмолалитет и нивото на натрия са ниски, както и това на вазопресина. Тук увеличеният прием на течности може да наруши допълнително концентрационната функция на бъбрека. \u000b \u000bПри пробата с жадуване и тук по-висока информативност има при измерването и нивото на вазопресина. При психогенна полидипсия той е потиснат. За достоверен резултат, трябва да се отчете покачване на осмолалитета на плазмата до 295mosm/kg.\nОтговорът към дезмопресин е потиснат, за разлика от това при централен диабет, където има нисък АДХ, но силен отговор към дезмопресин."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"При централен безвкусен диабет препарат на избор е вазопресинът и неговите аналози. \nПървоначално лечението е провеждано с екстракти от хипофиза с животински произход. Впоследствие това е заменено с аналози – аргинин-вазопресин; лизин-8-вазопресин, прилаган като назален спрей.\nДнес използваният масово препарат на избор е Дезамино-8-D-Аргинин вазопресин – Адиуретидин SD,Desmopressin. Има препарати за интраназално приложение под формата на спрей, прилаган на 8 или 12 часа, за перорално - с таблетки, също на 2 или 3 приема, ампули за парентерално приложение.\u000b \u000b\nПри нефрогенен инсипиден диабет първо вниманието се насочва към първопричината. \nОсвен това се ограничава приемът на сол и белтъци. \nСредство на избор за корекцията на диурезата са тиазидните диуретици. Последните намаляват вътресъдовия обем, което води до повишаване абсорбцията на вода и соли на друго ниво - проксимални тубули в бъбреците. \nПростагландините са ендогенни антагонисти на антидиуретичния хормон. Приложението на нестероидни противовъзпалителни средства (инхибитори на ензима циклооксигеназа, продуцираща простгландини) води до подобряване на чувствителността към вазопресин и редуцира поиурията. Използва се индометацин средно в доза 100мг/дневно.\nПри някои форми на нефрогенен инсипиден диабет е наблюдаван ефект и при употребата на по-високи дози дезмопресин.\u000b \u000b\nПри гестационен безвкусен диабет с изявена клиника се допуска приложението на дезмопресин.\u000b \u000b\nПри дефект в осморецепторите се прилага фиксирана доза дезмопресин със стриктен контрол над осмолалитета на плазмата и концентрационната функция на бъбрека. Болният се научава да приема определен обем течности. Наблюдават се лабораторни показатели един - два пъти седмично, тегло ежедневно, впоследствие и на по-дълги интервали."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
364
ppt_data/output/Болести на хипофизата.txt
Normal file
364
ppt_data/output/Болести на хипофизата.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,364 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Болести на хипофизата.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 39
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Болести на хипофизата
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хипофизата (хипофизната жлеза)
|
||||
• Основен ендокринен орган в човешкото тяло.
|
||||
Тя ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях.
|
||||
Съставена от две части:
|
||||
аденохипофиза (предна част) и неврохипофиза.
|
||||
Хипофизата се разполага в черепната кухина и чрез малък фуниевиден израстък се свързва с подхълмието. Има овална форма и тегло 0,6 g. Ширината ѝ е около 13 mm, а дължината- около 9 mm.
|
||||
Регулацията на секрецията на аденохипофизата и неврохипофизата се осъществява от подхълмието.
|
||||
Неврохипофизата служи като депо, където се складират хормоните получени в хипоталамуса — окситоцин и антидиуретичен хормон(вазопресин).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Физиология на хипофизата
|
||||
• Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.
|
||||
|
||||
Аденохипофизата произвежда:
|
||||
соматотропен хормон – хормон на растежа, растежен хормон
|
||||
пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуванетона кърма (лактация)
|
||||
фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа
|
||||
лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон
|
||||
тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза
|
||||
адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза
|
||||
Неврохипофизата произвежда:
|
||||
вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава,намалява диурезата
|
||||
окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Fomnarg (GH]
|
||||
• (СIH)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Соматотропния хормон
|
||||
• Играе централна роля в растежа на организма, поради което е известен и като растежен хормон.
|
||||
Той е белтък, изграден от 190 аминокиселини и има относителна молекулна маса 21500 далтона.
|
||||
Основното действие на соматотропния хормон в периода на растежа се изразява в удължаване на скелета и увеличаване размера на мускулите. Освен това той стимулира синтеза на белтък във всички клетки, намалява използването на въглехидратите и мастите от тъканите и засилва мобилизирането им за енергийните нужди на организма.
|
||||
Намалената секреция на соматотропен хормон в детска възраст води до изоставане в растежа(хипофизарен нанизъм), а увеличената секреция води до гигантизъм.
|
||||
Увеличеното производство на хормона при възрастни (след завършване на костния разтеж) води до развитие на акромегалия.
|
||||
Нивото на соматотропина е обект на контрол от страна на соматотропин рилийзинг хормона и соматостатина, произвеждани в хипоталамуса.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Акромегалия
|
||||
• Хронично ендокринно заболяване, дължащо се на повишена секреция на растежен хормон при лица със завършен линеарен костен растеж.
|
||||
Причината обикновено е туморно образувание – аденом, в областта на хипофизата, изхождащ от соматотропните клетки.
|
||||
Рядко етиологията е повишена секреция на соматотропинрилийзинг хормон от тумори в хипоталамус или други органи (ектопична), както и рядко са описвани случаи на ектопична секреция на самия растежен хормон.
|
||||
При диагностицирането на заболяването обикновено размерите на аденома са над 10мм – макроаденоми. В не малка част от случаите освен соматотропин се произвежда и пролактин.
|
||||
При акромегалия не само е повишено нивото на растежния хормон, но и се променя характера на типичната за него пулсативна секреция. Тя става произволна, с повишаване честотата на пиковете при по-високо базално ниво и сравнително по-ниска амлитуда спрямо тази при здрав човек.
|
||||
Пролиферативните изменения засягат както костите, така и меките тъкани.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на акромегалия
|
||||
• Най-често тя се наблюдава около 40-50 годишна възраст, еднакво засяга и двата пола. Диагностицирането и обикновено става години след началото на заболяването поради бавната му прогресия.
|
||||
Типични белези са уголемяването на крайниците, загрубяването на чертите на лицето.
|
||||
Ръцете и краката стават груби, широки. Пръстени, ръкавици, обувки стават тесни.
|
||||
В областта на лицето се установява уголемяване на горната и долната челюст с разреждане на зъбите, подчертават се скулите, надочните дъги, хипертрофират хрущялите на носа и ушите. Задебеляват носа, устните, езика.
|
||||
Появяват се подчертани кожни гънки в областта на лицето и тила. Кожата загрубява, повишава се мастната и потната секреция, разширяват се порите, появяват се масово фиброми, засилва се окосмяването.
|
||||
Обикновено е налице лесна уморяемост, сънливост, намалена работоспособност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на акромегалия
|
||||
• Във връзка с пролиферативни промени и структурни изменения в ларингса настъпва загрубяване на гласа.
|
||||
Уголемяват се вътрешните органи – бъбреци, черен дроб.
|
||||
Наблюдава се хипертрофия на миокарда, акромегална кардиомиопатия, и други сърдечно съдови заболявания като артериална хипертония, аритмия.
|
||||
При щитовидната жлеза освен общо увеличение могат да се наблюдават и възли. Хипертофират слюнчените жлези.
|
||||
По-висока е честотата на миомите и папиломите.
|
||||
Повишен е рискът от карцином на дебелото черво и гърдата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пролиферативните промени в костните тъкани водят до остеофити, артроза в по повечето стави, включително и междупрешленните, стесняване на междудисковите пространстрва в гръбначния стълб, стесняване на спиналния канал с последващи неврологични усложнения. Същото се отнася и за синдрома на карпалния тунел (нарастване костите на китките и оточност и хипертрофия на околните мекти тъкани) - изтърпвания и мравучкания в областта на ръцете. Едновременно с това се формира остеопороза.
|
||||
По отношение на мускулатурата – развива се миопатия с изразена мускулна слабост, особено в проксималната част на горните крайници – раменен пояс, мишници.
|
||||
При съпровождаща секреция на пролактин се наблюдава още нарушения в менструацията, галакторея. При мъжете симптомите са свързани с еректилна дисфункция, потиснато либидо.
|
||||
По отношение метаболитната обмяна – налице е склонност към инсулинова резистентност с хиперинсулинемия, нарушен въглехидратен толеранс и захарен диабет.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза:
|
||||
• Клиничната картина, обективизирането на промените във външния вид.
|
||||
|
||||
Това бива подкрпено от хормонални изследвания:
|
||||
При изследване на базалното ниво на Растежния хормон очакваме повишени стойности, такива са и тези на инсулиноподобния растежен фактор – IGF-1.
|
||||
Освен тях се провеждат и динамични тестове.
|
||||
обременяването с глюкоза, което при здрави лица предизвиква потиксане на рилийзинг хормона до под 1ng/ml. При акромегалия той остава същия, парадоксално се повишава или се понижава, но в ниска степен.
|
||||
по-рядко се провеждат и други специализирани стимулационни тестове.
|
||||
От допълнителните лабораторни изследвания типично е увеличението на нивото на фосфора поради висока реабсорбция в бъбреците, както и повишената загуба на калций с урината.
|
||||
|
||||
Образната диагностика включва компютърна томография или ядреномагнитен резонанс на турското седло за обективизиране наличието на формация, нейните размери и отношението и към околните структури.
|
||||
|
||||
Във връзка с близостта на очните нерви и и структури, свързани с тях (очна хиазма) е необходимо изследване на зрителното поле (периметрия).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечението
|
||||
• Бива оперативно, медикаментозно или чрез лъчетерапия.
|
||||
Критерии за ремисия са растежен хормон на гладно под 1 ng/ml и супресия до тези стойности при обременяване с глюкоза и нормално ниво на IGF – 1.
|
||||
Терапия на първи избор е транссфеноидалната аденомектомия. Успех се постига в 60 до 80% от случаите, по –голям при по-малки размери на формацията и по-ниски изходни стойности на соматотропния хормон.
|
||||
Честотата на рецидивите при успешна операция възлиза на около 5%.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• В случаите на рецидив или остатъчна туморна формация, противопоказания за оперативна намеса или отказ за провеждането на такава се преминава към медикаментозно лечение.
|
||||
С него целим нормализиране на хормоналното ниво, намаляване размерите на тумора и овладяване на клиничната картина.
|
||||
Медикаменти на избор са допаминовите агонисти, аналозите на соматостатина и антагонистите на рецептора за растежен хормон.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При здрави лица допаминът е невротрансмитер, който повишава секрецията на соматотропин.
|
||||
При акромегалия той има точно обратния ефект – потиска я.
|
||||
Преди започване на лечението е удачно провеждането на терапевтичен тест за оценка податливостта на заболяването към подобно лечение – търси се супресия на растежен хормон.
|
||||
Медикаменти на избор са бромокриптин и каберголин. При комбинирано лечение със соматостатинов аналог резултатите са по-добри.
|
||||
Соматостатинът е хормон, произвждан от хипоталамуса, който потиска секрецията на соматотропин от хипофизата. В терапията на акромегалията се прилагат неговите синтетични аналози. Тези препарати водят до чувствително подобрение в прогнозата на заболяването, редукция в размера на туморната маса и овладяване на клиничната картина.
|
||||
Най- новите медикаменти са рецепторните антагонисти на растежен хормон. Те все още подлежат на проучване и са скъпи. Резултатите са окуражаващи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лъчетерапията включва облъчване с около 45-50Gy. Резултатите настъпват бавно (години), но в 80% от случаите се отчита терапевтичен ефект. Проблем е съпровождащото развитие на хипопитуитаризъм.
|
||||
Ефект от терапията:
|
||||
При пациентите с потиснат растежен хормон се прекратяват пролиферативните промени в костите, овладява се оточността на меките тъкани, подобрява се общото състояние, работоспособността.
|
||||
Коригират се нарушенията във въглеходратната обмяна и калциурията до известна степен.
|
||||
Костните промени не регресират.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Гигантизъм
|
||||
• Ендокринно заболяване, дължащо се на повишена секреция на растежен хормон при лица преди завършване на линеарния костен растеж.
|
||||
При това състояние е характерен прекомерния растеж, като хората, страдащи от гигантизъм, достигат до височина между 2.12 и 2.72 метра.
|
||||
Ранната диагноза при това заболяване е много важна, тъй като навременното лечение може да забави растежа.
|
||||
2.72 метра е рекордът за най-висок човек, живял някога. Робърт Уодлоу е човекът, достигнал тези размери.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на гигантизъм
|
||||
• Гигантизмът се забелязва още в детска възраст, когато дете с това заболяване израства повече от връстниците си. Освен по—голямата височина се забелязвани и по-дълги ръце, крака, по-дебели пръсти, по-груби лицеви черти. Децата често имат по-едри носове, по-големи глави и ясно очертани устни. Ушните миди са по-едри, езикът е по-голям, скулите са изпъкнали, кожата е по-груба, а стъпалата са по-широки.
|
||||
Отличителните признаци на симптомите зависят от степента на смущение в хипофизната жлеза. Когато аденохипофизенят аденом расте, много хора изпитват главоболие, проблеми със зрението и гадене.
|
||||
Хората с това състояние се оплакват от т.нар виждане в тунел, при което зрителното поле е стеснено и болният не може да вижда с периферията си в резултат на растящия тумор.
|
||||
У почти половината от пациентите се установяват данни за захарен диабет, а повечето от тях развиват депресивни състояния.
|
||||
В някой случай се появяват и симптоми като прекомерно изпотяване, закъснял пубертет, нередовна менструация при момичетата и глухота.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения при гигантизъм
|
||||
• Смъртността от сърдечно-съдови заболявания заема първо място. Повишеното ниво на растежния хормон предизвиква:
|
||||
уголемяване на сърцето,
|
||||
преждевременно развитие на атеросклероза, особено на сърдечните (коронарни) артерии,
|
||||
ритъмни нарушения,
|
||||
сърдечна недостатъчност.
|
||||
Смъртността от белодробни усложнения е на второ място. Наблюдава се стеснение на дихателните пътища и повишен риск от тяхното запушване, особено нощно време. Болните често страдат от т. нар. сънна апнея.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностика
|
||||
• Ако има подозрения, че едно дете страда от гигантизъм, му се назначава кръвен тест, от който да се установят нивата на хормоните.
|
||||
При прегледа се прави и скенер на тялото, който има за цел са открие туморни образувания – тяхното разположение и тяхната големина.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на гигантизъм
|
||||
• Главната задача на лечението е да се отстрани свръхсекретиращия аденом.
|
||||
Това става по оперативен път или чрез облъчване.
|
||||
Тъй като туморните клетки са лъчечувствителни, се прилага рентгеново облъчване. Тези лъчи не вредят на околната тъкан, а рушат единствено тумора. Облъчването продължава, докато намалеят измененията при меките тъкани.
|
||||
Ако от тази процедура не настъпят подобрения, се предприема хирургическа намеса.
|
||||
Предписват се и лекарства, които имитират хормон, ограничаващ хормона на растежа. Най-често те са прилагат под формата на инжекция веднъж в месеца.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нанизъм
|
||||
• Nanismus-лат.
|
||||
Изоставането в растежа, дължащо се на намалена продукция на хипофизния соматотропен хормон (СТХ) се нарича хипофизарен нанизъм.
|
||||
Изоставането в растежа може да е налице при раждането или да се развие в последствие.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини за нанизъм
|
||||
• Заболяването се дължи на намалена секреция на СТХ поради:
|
||||
генетични дефекти,
|
||||
увреждане на хипоталамо-хипофизарната система през ембрионалното развитие
|
||||
увреждане на хипоталамо-хипофизарната система след раждането поради възпалителни процеси, травми или наличие на неактивни хипофизни тумори.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на хипофизарен нанизъм
|
||||
• Честотата на заболяването е 1:20 000 новородени и се среща два пъти по-често при момчетата.
|
||||
За хипофизарния нанизъм е характерно пропорционално изоставане в растежа.
|
||||
Децата имат кукленско лице, къса шия и натрупване на мастна тъкан около мамилите и пъпа.
|
||||
Поради малкия ларинкс гласът е висок и писклив.
|
||||
Гениталиите са инфантилни и често се среща микропенис.
|
||||
Скоростта на растежа е забавена до под 3 см. годишно и костната възраст отговаря с 3 до 6 години по-малка от календарната.
|
||||
Вследствие на това е и късно настъпващият пубертет.
|
||||
Интелигентността на тези децата е нормална, но те са стеснителни и затворени в себе си.
|
||||
Поради липсата на пубертет и ниският ръст могат да възникнат тежки психосоциални проблеми.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на Хипофизарен нанизъм
|
||||
• Лечението се провежда с рекомбинантен човешки растежен хормон.
|
||||
Преди пубертета най-добри резултати се постигат с ежедневно подкожно инжектиране с писалка вечер в дози от 0,07 – 0,1 Е/кг телесна маса.
|
||||
След настъпване на пубертета дозата се удвоява.
|
||||
По време на първата година от началото на лечението детето израства рязко с около 10 – 12 см. От втората година темпа на растеж е с 4 – 6 см./година.
|
||||
Спирането на лечението трябва да се извършва постепенно и то само след достигане на крайния ръст и добро полово развитие
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синдром на Симондс- Шихан
|
||||
• Синдромът на Шихан е сравнително рядко срещано състояние, при което страда хипофизната жлеза вследствие на тежка кръвозагуба при раждане- постпартална хипофизна некроза.
|
||||
Най-уязвими са родилките от развиващите се страни, при които не се взимат навременни и адекватни мерки за възстановяване обема на кръвта след загубата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиопатогенеза
|
||||
• По време на бременността хипофизната жлеза нараства, за да осигури необходимите нива хормони, имащи за цел да контролират множество процеси в организма, както и работата на някои други жлези с вътрешна секреция.
|
||||
За да нарастне и функционира, хипофизата се нуждае от достатъчно количество кислород.
|
||||
При тежка кръвозагуба по време на раждането или бременността, количеството кислород намалява. Вследствие на това хипофизата се свива рязко, а понякога дори спира да работи напълно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Жените се чувстват зле, отпаднали са, включени са на кръвопреливане и са посъветвани да приемат големи количества вода, не могат да отделят и кърма.
|
||||
Причината е, че млечните жлези също са се свили и са потиснали функцията си. Дори гърдите изглеждат свити при това състояние.
|
||||
Ниско артериално налягане, липса на кърма, ниски нива на кръвната захар, липса на менструация, крайно изтощение, окапване на окосмяването по всички окосмени части на тялото, включително половите органи и подмишниците, много силна жажда.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• Клиника, настъпваща след раждане или по време на бременност.
|
||||
След това се правят редица изследвания, включително кръвни изследвания, хормонални изследвания, стимулация на мозъчната дейност.
|
||||
Образни методи- КАТ, ядрено-магнитен резонанс.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение:
|
||||
• За съжаление най-често то представлява хормонзаместителна терапия.
|
||||
В по-тежки случаи се налага доживотно приемане на най-важните хормони от жлезите с вътрешна секреция – прогестерон, естроген, хормоните на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Безвкусен ( инсипиден) диабет
|
||||
• Клиничен синдром, характеризиращ се с отделянето на повишено количество урина с ниско относително тегло, засилено чувство на жажда и съответен прием на течности.
|
||||
В основата на заболяването стои абсолютния или относителен дефицит на антидиуретичния хормон, в резултат на което е нарушена концентрационната способност на бъбрека.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Роля на АДХ
|
||||
• АДХ е пептиден хормон, произвеждан в хипоталамуса. Последният е функционално и морфологично тясно свързан с хипофизата. Аксоните на неврони от определени ядра в хипоталамуса окончават в задната част на хипофизата. В разширения в нервните окончания се складира неврохормомът АДХ (антидиуритичен хормон). При определени стимули те биват освобождавани в кръвното русло и оказват системното си действие.
|
||||
АДХ има важна роля в регулацията на обема и осмоларитета на екстрацелуларното пространство. Той притежава няколко физиологични функции. Една от тях е действието му върху събирателните каналчета в бъбреците. Под негова стимулация в стените на епителните клетки се образуват канали, които опосредствяват обратната резорбция на водата и концентрирането на урината.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форми на безвкусен диабет
|
||||
• Централен безвкусен диабет - при тази форма липсва секреция на антидиуретичен хормон от хипофизата.
|
||||
Етиологията може да бъде травма, включително оперативна намеса, тумори – аденоми на хипофизата, краниофарингеоми, менингеоми, дисгерминоми и др., както и метастази – от рак на бял дроб, на гърда, лимфоми.
|
||||
Съдови аномалии, грануломатозни процеси, менингит, менингоенцефалит са сред по-редките причини.
|
||||
Автоимунен процес също може да обуслови безвкусен диабет.
|
||||
В част от случаите причината не може да бъде установена и се поставя диагноза идиопатичен инсипиден диабет.
|
||||
Описани са и фамилни форми на заболяването.
|
||||
Нефрогенен безвкусен диабет - тук се наблюдава бъбречно увреждане, поради което събирателните тубули остават резистентни на действието на вазопресина. Това от своя страна отново опорочава концентрационната функция и провокира класическите симптоми.
|
||||
Причината може да бъде в употребата ня някои медиакменти (аминогликозидни антибиотици, цитостатици, амфотерици В и др).
|
||||
Поликистоза на бъбреците, амилоидоза, саркоидоза, усложнения след обструкция (запушване) на пикочните пътища.
|
||||
Фамилни заболявания са описани. Установени са мутации в рецепторите за вазопресина, намиращи се в събирателните каналчета. Унаследяват се по Х-рецесивен начин. Други мутации са установени в белтъка, формиращ каналчетата в апикалната мембрана за транспорт на водните молекули - аквапурин. Тук унаследяването е автозомно-рецесивно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форми на безвкусен диабет
|
||||
• Гестационен безвкусен диабет - по време на бременността от плацентата се образува ензим, който разгражда АДХ. Ускореният метаболизъм на хормона води до намаляване биологичния му полуживот и съответно влошаване на концентрационната способност на бъбрека. След края на бременността метаболизмът се нормализира в рамките на 10-20 дни.
|
||||
Безвкусният диабет трябва да бъде разграничен от друга причина за полидипсо-полиуричен синдром с ниско относително тегло на урината.
|
||||
Това е психогенната полидипсия. При последната първичен е повишеният прием на течности от психогенно естество. Това води до намаляване осмоларитета на плазмата, а от там и супресиране секрецията на вазопресина. Това се отразява на концентрирането на урината в събирателните тубули и в крайна сметка – отделянето на разредена урина с ниско относително тегло.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Водеща е повишената диуреза с 5 до 20л и повече за денонощие, последвана от съответен прием на течности. Включително се появява никтурия, при малки деца – енурезис ноктурна. С това се нарушава съня, настъпва раздразнителност, емоционална нестабилност, нарушена работоспособност. Ако центърът за жажда е неувреден, болните компенсират загубата на течности и поддържат организма достатъчно хидратиран. При увредено чувство за жажда или съпровождащи състояния, не позволяващи адекватен прием на течности, настъпва дехидратация – сухи кожа и лигавици, ниско кръвно налягане, ускорен пулс, мускулна слабост, отпадналост, меки очния ябълки. В лаборатнорните изследвания също настъпват промени – хипернатриемия, повишен хематокрит и т.н.
|
||||
Особено опасно състояние е дефектът в осморецепторите. Последните са отговорни за освобождаването на АДХ при повишение на осмолалитета. Освен тях, обикновено увредени са и осморецепторите за жажда. Това води до полиурия поради недостиг на вазопресин, която не е последвана от повишен прием на течности поради липса на чувство за жажда. Тези състояния предразполагат към дехидратация.
|
||||
При вторичен безвкусен диабет, освен горепосочените оплаквания се наблюдават и такива във връзка със съпровождащото ендокринно (аденоми на хипофизата или хипопитуитаризъм), неврологично ( тумори, възпаление, инфилтративни процеси), злокачествено (метастази) заболяване, както и такова, засягащо бъбреците и пикочнитя пътища.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• За диагностициране на инсипиден диабет се прибягва първо до измерване на серумния натрий и осмолалитет, както и този на урината и относителното и тегло.
|
||||
Оценка на гликемичния контрол, бъбречната функция и нивото на калия и калция в серума е важно за изключване на друга причина за полидипсо-полиуричен синдром – а именно – захарен диабет, бъбречно заболяване, хипокалимия или хиперкалциемия.
|
||||
Следващ етап в диагностиката е пробата с жадуване. При последната болният се ограничава от прием на течности. Следва периодично измерване на натрий и плазмен осмолалитет, уринен осмолалитет или относително тегло.
|
||||
Проследява се теглото и артериалното налягане. Пробата продължава поне 6 ч., може да стигне и до 72ч.
|
||||
Прекратява се при измерване на серумен натрий над 146 ммол/л или разлика в уринния осмолалитет с по-малко от 10% или на относителното тегло с по-малко от 1 в продължение на 6ч,. както и спадане на теглото с повече от 2%.
|
||||
Тестът се прекратява по-рано при данни за ортостатична хипотония, загуба на повече от 3% от теглото , оплаквания от замайване, силна слабост, силна жажда.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прилагането на синтетичен вазопресин (дезмопресин) мускулно или интраназално позволява диференцирането между централния и нефрогенния инсипиден диабет. При първият се наблюдава се концентриране на урината с повишение на осмолалитета с над 50%. При нефрогенен поради резистентност към хормона, концентрирането е ниско – под 10%.
|
||||
При парциалните форми на централния и нефрогенния безвкусен диабет диагнозата се поставя по-трудно. Пробата с жадуване не рядко не е достатъчно информативна. Удачно е измерването на нивото на самия вазопресин в кръвта преди и след пробата с жадуване.
|
||||
При психогенна полидипсо-полиурия дълго време могат да отделят урина с ниско относително тегло. При тях серумния осмолалитет и нивото на натрия са ниски, както и това на вазопресина. Тук увеличеният прием на течности може да наруши допълнително концентрационната функция на бъбрека. При пробата с жадуване и тук по-висока информативност има при измерването и нивото на вазопресина. При психогенна полидипсия той е потиснат. За достоверен резултат, трябва да се отчете покачване на осмолалитета на плазмата до 295mosm/kg.
|
||||
Отговорът към дезмопресин е потиснат, за разлика от това при централен диабет, където има нисък АДХ, но силен отговор към дезмопресин.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• При централен безвкусен диабет препарат на избор е вазопресинът и неговите аналози.
|
||||
Първоначално лечението е провеждано с екстракти от хипофиза с животински произход. Впоследствие това е заменено с аналози – аргинин-вазопресин; лизин-8-вазопресин, прилаган като назален спрей.
|
||||
Днес използваният масово препарат на избор е Дезамино-8-D-Аргинин вазопресин – Адиуретидин SD,Desmopressin. Има препарати за интраназално приложение под формата на спрей, прилаган на 8 или 12 часа, за перорално - с таблетки, също на 2 или 3 приема, ампули за парентерално приложение.
|
||||
При нефрогенен инсипиден диабет първо вниманието се насочва към първопричината.
|
||||
Освен това се ограничава приемът на сол и белтъци.
|
||||
Средство на избор за корекцията на диурезата са тиазидните диуретици. Последните намаляват вътресъдовия обем, което води до повишаване абсорбцията на вода и соли на друго ниво - проксимални тубули в бъбреците.
|
||||
Простагландините са ендогенни антагонисти на антидиуретичния хормон. Приложението на нестероидни противовъзпалителни средства (инхибитори на ензима циклооксигеназа, продуцираща простгландини) води до подобряване на чувствителността към вазопресин и редуцира поиурията. Използва се индометацин средно в доза 100мг/дневно.
|
||||
При някои форми на нефрогенен инсипиден диабет е наблюдаван ефект и при употребата на по-високи дози дезмопресин.
|
||||
При гестационен безвкусен диабет с изявена клиника се допуска приложението на дезмопресин.
|
||||
При дефект в осморецепторите се прилага фиксирана доза дезмопресин със стриктен контрол над осмолалитета на плазмата и концентрационната функция на бъбрека. Болният се научава да приема определен обем течности. Наблюдават се лабораторни показатели един - два пъти седмично, тегло ежедневно, впоследствие и на по-дълги интервали.
|
||||
|
||||
307
ppt_data/output/Бронхиектазии, белодробен абсцес.json
Normal file
307
ppt_data/output/Бронхиектазии, белодробен абсцес.json
Normal file
@@ -0,0 +1,307 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Бронхиектазии, белодробен абсцес.pptx",
|
||||
"total_slides": 30,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Брохиектазии, белодробен абсцес"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение",
|
||||
"Бронхиектазиите са перманентно дилатирани дихателни пътища. \nСледствие на хронично възпаление на бронхите.\nДължи се на неефективен клирънс на патологични микроорганизми и рекурентни или персистиращи белодробни инфекции. \nКрайният резултат е обструкция на бронхиоли и бронхи и прогресиране на структурните увреждания на дихателните пътища- увреждане на еластичните и мускулни елементи, изграждащи стената им.\nКогато се говори за бронхиектазна болест (Morbus bronchiectaticus), се има предвид инфектирането на съществуващите бронхиектазии."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността в резултат на различни инфекции на майката или генни мутации. \nПовишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма. \nЧесто заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво- наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други. \nНерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Патофизиологично се оформя порочен кръг, включващ три основни елемента: възпаление, инфекция и структурни промени в дихателните пътища. \nКолонизирането на дихателните пътища с микроорганизми, които не могат да бъдат елиминирани, води до по-тежка възпалителна реакция.\nПри персистиране на възпалителните промени в бронхите се стига до увеличена продукция на цитокини, неконтролирано отделяне на различни проинфламаторни клетки, увреждане на бронхиалната стена, необратима дилатация на бронхите и хронифициране на процеса."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"В зависимост от формата, бронхиектазиите биват:",
|
||||
"Цилиндрични- бронхите са с минимална дилатация и имат гладки и правилни очертания.\nВретеновидни(варикозни) бронхиектазии-при образно изследване те изглеждат като варикозни вени, дилатацията е по-голяма, отколкото при първа степен, и очертанията на бронхите са неравни.\nТорбовидни - кистозни деформации с изразена дилатация на бронхите\nСмесени\nМогат да бъдат едностранни или двустранни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"нормален бял",
|
||||
"бронхиектазии",
|
||||
"дроб"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9836556032982293,
|
||||
0.9998991215926942,
|
||||
0.9990415573120117
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне и ремисия. \nНай-честият симптом е хроничната кашлица, която е мъчителна с отделянето на много храчки. Понякога тяхното количество може да стигне до 1500мл. Затова се казва, че болният храчи с пълна уста. \nПонякога при засягане(деструкция) на кръвоносен съд може да се наблюдава и кръвохрачене. \nТемпературата е висока, като може да се задържи субфебрилна с месеци наред. \nМоже да има болки в гърдите, задух, който е късен симптом и се свързва с фиброзни промени.\nАко се касае за вродена форма на заболяването, се установява изоставане в развитието на детето, влошено общо състояние. \nПонякога в хода на заболяването може да се установи анемия, намаляване на общия белтък в кръвта, но това са вторични прояви на болестта. \nЧести усложнения на заболяването са пневмоничните тласъци, развитието на абсцеси и емпиеми, сепсис, по-рядко метастатични абсцеси в други органи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи. \nУстановява се наличието на множество различни по характеристика хрипове. \nБронхоскопия \nС навлизането на компютърната томография с висока резолюция (HRCT) и магнитно резонансното изобразяване (MRI) се подобри изобразяването на промените в белите дробове, което позволи замяната на бронхографията като златен стандарт за диагностициране на бронхиектазиите."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"КАТ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхография"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Целта на терапията при пациентите с бронхиектазии е да се:\n– подобри клирънса на дихателните пътища\n– постигне облекчаване на симптомите (кашлица, експекторация и диспнея)\n– контролира ендобронхиалната инфекция\n– намали активността на възпалителния процес, водещ до прогресиране на структурните увреждания на дихателните пътища."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Други изследвания",
|
||||
"Лабораторни изследвания. \nКръвната картина по време на тласък показва ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване. \nВ напреднал стадий има анемия и хипопротеинемия.\nФункционално изследване на дишането. Установява се снижен витален капацитет (ВК) и форсиран експираторен обем (ФЕО1).\nМикробиологично изследване. При изследване на храчките се установяват най-честите причинители – H. influenzae, St. pneumoniae, Klebsiella pneumoniae, Proteus и др. \nПри изследване на бронхиален секрет може да се установи намаление на IgA, което говори за понижена защита на бронхиалната лигавица."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ваксини:",
|
||||
"Противогрипната ваксина е част от рутинните имунизации, препоръчвани при хора над 65 години или при пациенти с хронични заболявания, включително на дихателните пътища. Въпреки че до момента няма рандомизирано клинично проучване, което да доказва ефективността на тази активна профилактика специфично при болни с бронхиектазии, те трябва да бъдат ваксинирани срещу сезонен грип в съответствие с общоприетите указания.\nДанните за ползата от 23-валентната пневмококова ваксина като рутинна имунизация при деца и възрастни с бронхиектазии са ограничени."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Секретолиза",
|
||||
"За повишаване на клирънса на бронхиалните секрети се прилагат различни техники за дренаж (постурален дренаж, перкусия, механични устройства за положително експираторно налягане).\nЛипсват данни от рандомизирани клинични проучвания за оценка на ефективността на бронходитаторната терапия с инхалаторни бързо или дългодействащи бета2 адренергични рецепторни агонисти, антихолинергични средства, инхалаторни кортикостероиди, theophylline и левкотриенови антагонисти.\nТъй като голяма част от пациентите с бронхиектазии имат ХОББ или бронхиална хиперреактивност и бронхиална обструкция, то те често получават посочените лекарствени средства."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Друго лечение:",
|
||||
"Инхалациите с хипертоничен разтвор на натриев хлорид (7%) и с mannitol все по-често се прилагат в клиничната практика, тъй като подобряват хидратацията на мукуса в дихателните пътища и облекчават експекторацията\nАБ:\nПри остра инфекция е необходимо да се проведе антибактериално лечение. \nИзборът на антибиотик зависи от установения микроорганизъм, като курс с продължителност 10-14 дни е достатъчен, за да се постигне ерадикация. \nДа се предпочитат медикаменти, които са активни срещу H. influenzae и S. aureus.\nХирургичното лечение е показано при наличие на локализирани кистозни бронхиектазии и симптоматика, която не се подобрява след медикаментозно лечение, както и при животозастрашаващи състояния като неконтролирана хемоптиза или белодробен абсцес.\nСпиране на тютюнопушенето"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен абсцес",
|
||||
"Аbscessus рulmonis(лат).\nОпределение: Белодробният абсцес представлява ограничено гнойно възпаление на белия дроб. \nСреща се по-често у мъже на възраст между 20 и 50 години."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология:",
|
||||
"Най-честите причинители са: Грам-положителни бактерии (стафилококи, по-рядко пневмококи) и Грам-отрицателни бактерии (Klebsiella pneumoniae, Proteus, E.coli и др.). \nСъществена e ролята на анаеробните бактерии – Bacteroides fragilis, Fusobacterium, Peptostreptococcus при путридните абсцеси. \nПо-редки причинители са някои гъби и паразити."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза:",
|
||||
"За развитието на белодробния абсцес значение имат три главни патогенетични механизма:\n\u000b1. Наличие на остър възпалителен процес.\n\u000b2. Нарушена бронхиална проходимост (бронхиална обструкция).\n\u000b3. Нарушение на кръвоснабдяването на белодробната тъкан с последваща некроза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предразполагащи фактори:",
|
||||
"1. Аспирация на инфектиран материал – слуз, кръв, гной.\u000b2. Локални фактори – пневмонии, бронхиектазии, кисти, тумори, белодробен инфаркт.\u000b3. Обструкция на бронх от чуждо тяло или тумор.\u000b4. Травми на белия дроб.\u000b5. Хематогенни абсцеси се развиват при инфекциозен ендокардит, тромбофлебит, остеомиелит, сепсис.\u000b6. Общи предразполагащи фактори са диабет, тумори, оперативни интервенции, имуносупресивно лечение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патоанатомия:",
|
||||
"Белодробният абсцес представлява кухина, изпълнена с гной и некротична материя. \nОколо кухината се образува фиброзна капсула. \nАбсцесите магат да бъдат единични или множествени, по-често са в десния долен дял.\nВ развитието на белодробния абсцес се различават два стадия:\nІ стадий (пневмоничен стадий) – до пробива на абсцеса в бронх;\nІІ стадий (стадий на открит гнойник) – след пробив в бронха се образува кухина, изпълнена с гной и некротични материи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация:",
|
||||
"І. В зависимост от пътя на проникване на инфекцията абсцесите биват:\u000b1. Аспирационни (бронхогенни);\u000b2. Хематогенно-емболични;\u000b3. Травматични;\u000b4. Метапневмонични;\u000b5. Други – при бронхиектазии, тумори, белодробен инфаркт, гнойни процеси в коремната кухина и под диафрагмата.\u000bІІ. По протичане се различават:\u000b1. Остър абсцес на белия дроб;\u000b2. Хроничен абсцес на белия дроб."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"В началния период заболяването протича с клиниката на остра пневмония. Има тежко общо състояние, висока температура, задух, цианоза, кашлица, гнойна експекторация, болки в гърдите.\nОколо три седмици след първите признаци на възпалителния процес настъпва пробив на абсцеса в бронх. \nВторият стадий на открит гнойник се характеризира с изхрачване на обилно количество гнойни храчки, т.нар. “вомик”. \nДнес по-често се наблюдава т.нар. “фракциониран вомик” – неколкократно отделяне на малки количества храчки в продължение на 2-3 дни.\nХрачките имат три слоя – пенест, воднист и гноен. Те съдържат левкоцити, еластични влакна, еритроцити. \nСлед изхрачването температурата се понижава и общото състояние се подобрява.\nПри физикалното изследване се установява притъпено-тимпаничен тон, бронхиално дишане, при по-голяма кухина – амфорично дишане, средни и едри влажни хрипове."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания:",
|
||||
"1. Лабораторни изследвания. Кръвната картина показва левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ.\u000b\n2. Микробиологично изследване. В храчките се откриват причинителите на инфекцията.\u000b\n3. Рентгеново изследване. Установява се една или няколко хидроаерични сянки с гладки външни и вътрешни очертания."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения:",
|
||||
"1. Тежки кръвоизливи при увреждане на голям кръвоносен съд;\u000b\n2. Пробив в плевралната кухина – развива се емпием, пиопневмоторакс;\u000b\n3. Сепсис и метастатични абсцеси в мозък, черен дроб, бъбрек."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диференциална диагноза:",
|
||||
"разпаднал се белодробен карцином, \nинфектирани белодробни кисти, \nкавернозна туберкулоза на белия дроб, \nинкапсулиран емпием, \nактиномикоза на белия дроб и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение:",
|
||||
"І. Консервативно лечение.\n1. Антибиотично лечение.\u000b– при стафилококова инфекция се прилагат полусинтетични пеницилини (Oxacillin, Flucloxacillin), цефалоспорини (Cefalotin, Zinacef, Rocefin).\u000b– при Грам-отрицателна флора се прилагат аминоглюкозиди (Gentamycin, Tobramycin), ацилуреидопеницилини (Azlocillin, Piperacillin).\u000b– при инфекция с анаеробни бактерии се прилагат Clindamycine (Dalacin C), Metronidazol (Flagyl).\n2. Прилагат се глюкозо-солеви разтвори, антистафилококова плазма, антистафилококов гамаглобулин (Staphovenin).\n3. Физикална терапия – постурален дренаж – болният заема положени, определено от локализацията на огнището в белия дроб: ако е в горните лобове – седнал, ако е в долните – главата трябва да е надолу. Цели се изтласкване на секрецията от белия дроб към трахеята.\nІІ. Оперативно лечение. Провежда се при неуспех от консервативното лечение или при обилно кървене. Извършва се белодробна резекция."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен абсцес на белия дроб",
|
||||
"Определение: За хроничен абсцес на белия дроб се говори, когато един остър абсцес персистира повече от три месеца.\n\n\nЕтиология: Най-честите причини за хронифициране са: \nнеправилно или късно започнало лечение на острия абсцес, \nпонижени защитни сили, \nголяма абсцесна кухина, \nдебела пиогенна мембрана и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен абсцес на белия дроб",
|
||||
"Клиника: \nЗаболяването протича с периоди на изостряния и на ремисии. \nНалице е хронична кашлица, гнойна експекторация с примес на кръв. \nПо-късно се развива анемия, хипопротеинемия, барабанни пръсти, амилоидоза.\u000b\nПри рентгенологичното изследване се установява кухина с неравни очертания.\nЛечение: Лечението е оперативно. Извършва се белодробна резекция или лобектомия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
261
ppt_data/output/Бронхиектазии, белодробен абсцес.txt
Normal file
261
ppt_data/output/Бронхиектазии, белодробен абсцес.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,261 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Бронхиектазии, белодробен абсцес.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 30
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Брохиектазии, белодробен абсцес
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение
|
||||
• Бронхиектазиите са перманентно дилатирани дихателни пътища.
|
||||
Следствие на хронично възпаление на бронхите.
|
||||
Дължи се на неефективен клирънс на патологични микроорганизми и рекурентни или персистиращи белодробни инфекции.
|
||||
Крайният резултат е обструкция на бронхиоли и бронхи и прогресиране на структурните увреждания на дихателните пътища- увреждане на еластичните и мускулни елементи, изграждащи стената им.
|
||||
Когато се говори за бронхиектазна болест (Morbus bronchiectaticus), се има предвид инфектирането на съществуващите бронхиектазии.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Най-често се касае за вродени аномалии на бронхиалното дърво, които обикновено се получат в първите месеци на бременността в резултат на различни инфекции на майката или генни мутации.
|
||||
Повишена честота на заболяването се наблюдава освен това и при муковисцидоза, атипична бронхиална астма.
|
||||
Често заболяването се проявява в хода на различни обструктивни състояния, които нарушават нормалната пропускливост на бронхиалното дърво- наличието на възпалителен процес с оформянето на гнойни и слузни запушалки, обструкция от чуждо тяло или тумор и други.
|
||||
Нерядко бактериалната инфекция води увреда на бронхиалната стена, в резултат на което голяма част от нейните елементи некротизират с последващо разширение на бронхите.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Патофизиологично се оформя порочен кръг, включващ три основни елемента: възпаление, инфекция и структурни промени в дихателните пътища.
|
||||
Колонизирането на дихателните пътища с микроорганизми, които не могат да бъдат елиминирани, води до по-тежка възпалителна реакция.
|
||||
При персистиране на възпалителните промени в бронхите се стига до увеличена продукция на цитокини, неконтролирано отделяне на различни проинфламаторни клетки, увреждане на бронхиалната стена, необратима дилатация на бронхите и хронифициране на процеса.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• В зависимост от формата, бронхиектазиите биват:
|
||||
• Цилиндрични- бронхите са с минимална дилатация и имат гладки и правилни очертания.
|
||||
Вретеновидни(варикозни) бронхиектазии-при образно изследване те изглеждат като варикозни вени, дилатацията е по-голяма, отколкото при първа степен, и очертанията на бронхите са неравни.
|
||||
Торбовидни - кистозни деформации с изразена дилатация на бронхите
|
||||
Смесени
|
||||
Могат да бъдат едностранни или двустранни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• нормален бял
|
||||
• бронхиектазии
|
||||
• дроб
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне и ремисия.
|
||||
Най-честият симптом е хроничната кашлица, която е мъчителна с отделянето на много храчки. Понякога тяхното количество може да стигне до 1500мл. Затова се казва, че болният храчи с пълна уста.
|
||||
Понякога при засягане(деструкция) на кръвоносен съд може да се наблюдава и кръвохрачене.
|
||||
Температурата е висока, като може да се задържи субфебрилна с месеци наред.
|
||||
Може да има болки в гърдите, задух, който е късен симптом и се свързва с фиброзни промени.
|
||||
Ако се касае за вродена форма на заболяването, се установява изоставане в развитието на детето, влошено общо състояние.
|
||||
Понякога в хода на заболяването може да се установи анемия, намаляване на общия белтък в кръвта, но това са вторични прояви на болестта.
|
||||
Чести усложнения на заболяването са пневмоничните тласъци, развитието на абсцеси и емпиеми, сепсис, по-рядко метастатични абсцеси в други органи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• Диагнозата се поставя на базата на клинични и инструментални методи.
|
||||
Установява се наличието на множество различни по характеристика хрипове.
|
||||
Бронхоскопия
|
||||
С навлизането на компютърната томография с висока резолюция (HRCT) и магнитно резонансното изобразяване (MRI) се подобри изобразяването на промените в белите дробове, което позволи замяната на бронхографията като златен стандарт за диагностициране на бронхиектазиите.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• КАТ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхография
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Целта на терапията при пациентите с бронхиектазии е да се:
|
||||
– подобри клирънса на дихателните пътища
|
||||
– постигне облекчаване на симптомите (кашлица, експекторация и диспнея)
|
||||
– контролира ендобронхиалната инфекция
|
||||
– намали активността на възпалителния процес, водещ до прогресиране на структурните увреждания на дихателните пътища.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Други изследвания
|
||||
• Лабораторни изследвания.
|
||||
Кръвната картина по време на тласък показва ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване.
|
||||
В напреднал стадий има анемия и хипопротеинемия.
|
||||
Функционално изследване на дишането. Установява се снижен витален капацитет (ВК) и форсиран експираторен обем (ФЕО1).
|
||||
Микробиологично изследване. При изследване на храчките се установяват най-честите причинители – H. influenzae, St. pneumoniae, Klebsiella pneumoniae, Proteus и др.
|
||||
При изследване на бронхиален секрет може да се установи намаление на IgA, което говори за понижена защита на бронхиалната лигавица.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ваксини:
|
||||
• Противогрипната ваксина е част от рутинните имунизации, препоръчвани при хора над 65 години или при пациенти с хронични заболявания, включително на дихателните пътища. Въпреки че до момента няма рандомизирано клинично проучване, което да доказва ефективността на тази активна профилактика специфично при болни с бронхиектазии, те трябва да бъдат ваксинирани срещу сезонен грип в съответствие с общоприетите указания.
|
||||
Данните за ползата от 23-валентната пневмококова ваксина като рутинна имунизация при деца и възрастни с бронхиектазии са ограничени.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Секретолиза
|
||||
• За повишаване на клирънса на бронхиалните секрети се прилагат различни техники за дренаж (постурален дренаж, перкусия, механични устройства за положително експираторно налягане).
|
||||
Липсват данни от рандомизирани клинични проучвания за оценка на ефективността на бронходитаторната терапия с инхалаторни бързо или дългодействащи бета2 адренергични рецепторни агонисти, антихолинергични средства, инхалаторни кортикостероиди, theophylline и левкотриенови антагонисти.
|
||||
Тъй като голяма част от пациентите с бронхиектазии имат ХОББ или бронхиална хиперреактивност и бронхиална обструкция, то те често получават посочените лекарствени средства.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Друго лечение:
|
||||
• Инхалациите с хипертоничен разтвор на натриев хлорид (7%) и с mannitol все по-често се прилагат в клиничната практика, тъй като подобряват хидратацията на мукуса в дихателните пътища и облекчават експекторацията
|
||||
АБ:
|
||||
При остра инфекция е необходимо да се проведе антибактериално лечение.
|
||||
Изборът на антибиотик зависи от установения микроорганизъм, като курс с продължителност 10-14 дни е достатъчен, за да се постигне ерадикация.
|
||||
Да се предпочитат медикаменти, които са активни срещу H. influenzae и S. aureus.
|
||||
Хирургичното лечение е показано при наличие на локализирани кистозни бронхиектазии и симптоматика, която не се подобрява след медикаментозно лечение, както и при животозастрашаващи състояния като неконтролирана хемоптиза или белодробен абсцес.
|
||||
Спиране на тютюнопушенето
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен абсцес
|
||||
• Аbscessus рulmonis(лат).
|
||||
Определение: Белодробният абсцес представлява ограничено гнойно възпаление на белия дроб.
|
||||
Среща се по-често у мъже на възраст между 20 и 50 години.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология:
|
||||
• Най-честите причинители са: Грам-положителни бактерии (стафилококи, по-рядко пневмококи) и Грам-отрицателни бактерии (Klebsiella pneumoniae, Proteus, E.coli и др.).
|
||||
Съществена e ролята на анаеробните бактерии – Bacteroides fragilis, Fusobacterium, Peptostreptococcus при путридните абсцеси.
|
||||
По-редки причинители са някои гъби и паразити.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
• За развитието на белодробния абсцес значение имат три главни патогенетични механизма:
|
||||
1. Наличие на остър възпалителен процес.
|
||||
2. Нарушена бронхиална проходимост (бронхиална обструкция).
|
||||
3. Нарушение на кръвоснабдяването на белодробната тъкан с последваща некроза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предразполагащи фактори:
|
||||
• 1. Аспирация на инфектиран материал – слуз, кръв, гной. 2. Локални фактори – пневмонии, бронхиектазии, кисти, тумори, белодробен инфаркт. 3. Обструкция на бронх от чуждо тяло или тумор. 4. Травми на белия дроб. 5. Хематогенни абсцеси се развиват при инфекциозен ендокардит, тромбофлебит, остеомиелит, сепсис. 6. Общи предразполагащи фактори са диабет, тумори, оперативни интервенции, имуносупресивно лечение
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патоанатомия:
|
||||
• Белодробният абсцес представлява кухина, изпълнена с гной и некротична материя.
|
||||
Около кухината се образува фиброзна капсула.
|
||||
Абсцесите магат да бъдат единични или множествени, по-често са в десния долен дял.
|
||||
В развитието на белодробния абсцес се различават два стадия:
|
||||
І стадий (пневмоничен стадий) – до пробива на абсцеса в бронх;
|
||||
ІІ стадий (стадий на открит гнойник) – след пробив в бронха се образува кухина, изпълнена с гной и некротични материи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация:
|
||||
• І. В зависимост от пътя на проникване на инфекцията абсцесите биват: 1. Аспирационни (бронхогенни); 2. Хематогенно-емболични; 3. Травматични; 4. Метапневмонични; 5. Други – при бронхиектазии, тумори, белодробен инфаркт, гнойни процеси в коремната кухина и под диафрагмата. ІІ. По протичане се различават: 1. Остър абсцес на белия дроб; 2. Хроничен абсцес на белия дроб.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• В началния период заболяването протича с клиниката на остра пневмония. Има тежко общо състояние, висока температура, задух, цианоза, кашлица, гнойна експекторация, болки в гърдите.
|
||||
Около три седмици след първите признаци на възпалителния процес настъпва пробив на абсцеса в бронх.
|
||||
Вторият стадий на открит гнойник се характеризира с изхрачване на обилно количество гнойни храчки, т.нар. “вомик”.
|
||||
Днес по-често се наблюдава т.нар. “фракциониран вомик” – неколкократно отделяне на малки количества храчки в продължение на 2-3 дни.
|
||||
Храчките имат три слоя – пенест, воднист и гноен. Те съдържат левкоцити, еластични влакна, еритроцити.
|
||||
След изхрачването температурата се понижава и общото състояние се подобрява.
|
||||
При физикалното изследване се установява притъпено-тимпаничен тон, бронхиално дишане, при по-голяма кухина – амфорично дишане, средни и едри влажни хрипове.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания:
|
||||
• 1. Лабораторни изследвания. Кръвната картина показва левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ.
|
||||
2. Микробиологично изследване. В храчките се откриват причинителите на инфекцията.
|
||||
3. Рентгеново изследване. Установява се една или няколко хидроаерични сянки с гладки външни и вътрешни очертания.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения:
|
||||
• 1. Тежки кръвоизливи при увреждане на голям кръвоносен съд;
|
||||
2. Пробив в плевралната кухина – развива се емпием, пиопневмоторакс;
|
||||
3. Сепсис и метастатични абсцеси в мозък, черен дроб, бъбрек.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диференциална диагноза:
|
||||
• разпаднал се белодробен карцином,
|
||||
инфектирани белодробни кисти,
|
||||
кавернозна туберкулоза на белия дроб,
|
||||
инкапсулиран емпием,
|
||||
актиномикоза на белия дроб и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение:
|
||||
• І. Консервативно лечение.
|
||||
1. Антибиотично лечение. – при стафилококова инфекция се прилагат полусинтетични пеницилини (Oxacillin, Flucloxacillin), цефалоспорини (Cefalotin, Zinacef, Rocefin). – при Грам-отрицателна флора се прилагат аминоглюкозиди (Gentamycin, Tobramycin), ацилуреидопеницилини (Azlocillin, Piperacillin). – при инфекция с анаеробни бактерии се прилагат Clindamycine (Dalacin C), Metronidazol (Flagyl).
|
||||
2. Прилагат се глюкозо-солеви разтвори, антистафилококова плазма, антистафилококов гамаглобулин (Staphovenin).
|
||||
3. Физикална терапия – постурален дренаж – болният заема положени, определено от локализацията на огнището в белия дроб: ако е в горните лобове – седнал, ако е в долните – главата трябва да е надолу. Цели се изтласкване на секрецията от белия дроб към трахеята.
|
||||
ІІ. Оперативно лечение. Провежда се при неуспех от консервативното лечение или при обилно кървене. Извършва се белодробна резекция.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен абсцес на белия дроб
|
||||
• Определение: За хроничен абсцес на белия дроб се говори, когато един остър абсцес персистира повече от три месеца.
|
||||
|
||||
|
||||
Етиология: Най-честите причини за хронифициране са:
|
||||
неправилно или късно започнало лечение на острия абсцес,
|
||||
понижени защитни сили,
|
||||
голяма абсцесна кухина,
|
||||
дебела пиогенна мембрана и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен абсцес на белия дроб
|
||||
• Клиника:
|
||||
Заболяването протича с периоди на изостряния и на ремисии.
|
||||
Налице е хронична кашлица, гнойна експекторация с примес на кръв.
|
||||
По-късно се развива анемия, хипопротеинемия, барабанни пръсти, амилоидоза.
|
||||
При рентгенологичното изследване се установява кухина с неравни очертания.
|
||||
Лечение: Лечението е оперативно. Извършва се белодробна резекция или лобектомия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
|
||||
373
ppt_data/output/Бронхит и емфизем.json
Normal file
373
ppt_data/output/Бронхит и емфизем.json
Normal file
@@ -0,0 +1,373 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Бронхит и емфизем.pptx",
|
||||
"total_slides": 34,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хронични болести на дихателната система"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхит – Описание:",
|
||||
"Това е едно от най-честите заболявания, които водят пациента при лекаря. \nТо се характеризира с възпаление на лигавицата на бронхите, които провеждат вдишания въздух от от трахеята до малките въздухоносни пътища и алвеолите на белия дроб."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Видове бронхит",
|
||||
"Според начина на протичане и продължителността на процеса се различават два основни вида бронхит – остър и хроничен.\nОстър бронхит– проявява се с кашлица с или без отделяне на храчки, което продължава не повече от три седмици. \nАлергени и дразнители могат до доведат до поява на сходни оплаквания. \nПонякога астма може погрешно да се диагностицира като остър бронхит, особено ако няма данни за предходни епизоди на астма.\u000b \nХроничен бронхит– клинично се проявява с кашлица и отделяне на храчки за период от поне три месеца годишно, през две последователни години. С напредване на заболяването настъпва ограничаване на свободния достъп на въздуха през бронхите и развитие на състояние, наречено емфизем.\u000b \nИзострен хроничен бронхит– влошаване на стабилното състояние на пациент с хроничен бронхит, с увеличаване на количеството отделени храчки, поява на гной в храчките и/или задълбочаване на задуха. Такова влошаване може да настъпи при излагане на пациента на инфекциозни агенти, като бактерии и вируси, както и на неинфекциозни – тютюнев дим, прах."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причинители:",
|
||||
"Респираторните вируси са най-честите причинители на остър бронхит, а тютюнопушенето безспорно е доминираща причина за развитие на хроничен бронхит.\nНай-честите вируси, причинители на бронхит са вирусите на грипа тип А и В, парагрипен вирус, респираторно синцитиален вирус, коронавирус, въпреки че конкретен причинител се изолира в малка част от случаите.\nОт бактериалните причинители водещи са Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae, Streptococcus, Haemophilus influenzaе.\nИзлагането на дразнители като замърсяване, химикали, тютюнев дим могат също да причинят остро бронхиално дразнене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхит - Симптоми:",
|
||||
"Кашлицата е най-честият симптом. \nТя се появява в ранните етапи на заболяването и става отчетлива с прогресирането му. \nОстрият бронхит се различава трудно от инфекция на горните дихателни пътища през първите няколко дни, но задържането на кашлицата над пет дни предполага развитие на остър бронхит. При тези пациенти кашлицата продължава обикновено от 10 до 20 дни. \nХрачките, които се отделят могат да са белезникави, жълти, зелени и дори с наличие на кръв. При половината от болните с остър бронхит се наблюдават гнойни храчки.\u000b \nПовишената температура не е обичаен симптом и когато се съчетава с кашлица, предполага наличие на грип или пневмония.\nГадене, повръщане и диария също са рядко срещани симптоми. Тежките случаи може да доведат до обща отпадналост и гръдна болка. Ангажирането и на трахеята добавя към клиничната картина симптоми като парене, болка зад гръдната кост, която е свързана с дишането, и кашлица.\u000b \nЗадух и цианоза не се наблюдават често при възрастни, освен ако пациентът няма подлежащо обструктивно белодробно заболяване, нарушаващо белодробната функция.\u000b \nДруги симптоми, които се срещат при остър бронхит включват: зачервено и болезнено гърло, запушен нос, главоболие, мускулни болки, отпадналост."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Физикално изследване\nПрез първите няколко дни е трудно заболяването да се отграничи от простудно заболяване. \nПри огледа на болния може да не се установят промени, но може и да има зачервяване на гърлото, течение от носа, увеличени лимфни възли, както и ясно доловими хрипове, които се преместват при дълбока кашлица. Пръснати хрипове, свирене и участие на допълнителни мускули при кашлица се наблюдават при по-тежките случаи. \nМикробиологично изследване на храчка\nТърсенето на бактерии в храчка не винаги води до изолиране на причинител. \nНеговата цел е да се изключат заболявания като коклюш и други, които се лекуват успешно с антибиотици.\nРентгенологично изследване- за да се изключи развитие на пневмония."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Терапия:",
|
||||
"Терапията при пациенти при пациенти с бронхит включва прилагане на средства, облекчаващи симптомите – аналгетици, антипиретици, антитусивни и отхрачващи, кортикостероиди, бронходилататори. \nАнтибиотиците се изписват при пациенти с бронхит, въпреки че тяхната полза не е напълно доказана.\n\nАнтипиретиците и аналгетиците облекчават температурните състояния, чувството на отпадналост и слабост. Най-често се прилагат препарати съдържащи нестероидни противовъзпалителни – ибупрофен, парацетамол и др.\nПри суха, непродуктивна и дразнеща кашлица се прилагат средства, потискащи кашлицата. При наличие на експекторация се предпочитат лекарства, които втечняват секретите и улесняват отделянето им – амброксол, ацетил-цистеин."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Терапия:",
|
||||
"Бронходилататорите отпускат мускулатурата на бронхите чрез повлияване на бета-2 рецепторите. Това води до разширяване на въздухоносните пътища и облекчава задуха. Прилагат се лекарства като салбутамол, салметерол. Други средства, облекчаващи задуха по други механизми са теофилин, ипратропиум, тиотропиум.\n\nКортикостероидите имат мощно противовъзпалително действие и намират място в терапията на хроничен бронхит. При пациенти с остър обструктивен бронхит и стабилно състояние използването на кортикостероидни в инхалаторна форма е едновременно ефективно и с малко странични ефекти. Прилагат се препарати съдържащи бетаметазон, флутиказон."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен бронхит",
|
||||
"Определение: възпалително заболяване на белодробното дърво и, по-точно, бронхите. \nХарактеризира се с наличие на кашлица с експекторация (храчки, влажна кашлица) в две последователни години, в продължение на най-малко 3 месеца на годината, при липса на други белодробни или сърдечни причини (СЗО)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен бронхит",
|
||||
"Епидемиология: \nБългария (1-2%)\nИндустриални страни (до 5%)\nМъже: жени = 2-3:1\n\n Само 25-30% са регистрирани"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен бронхит",
|
||||
"Рискови фактори:(физикални, химични, биологични и др.)\nТютюнопушене;\nПрофесионални вредности- сажди, стъклени влакна, цимент, силиций, силикати, осмий, ванадий, пари при заварка, органични прахове, автомобилни газове \nОколна среда\nБелодробни инфекции\nАлергии\nНаследственост\nПол"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патоморфология- хиперсекреция→повишен вискозитет → мукостаза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен бронхит",
|
||||
"Клиника- вълнообразен ход с фази на тласък(влошаване) и ремисия(подобрение):\nОбщ вид: дебели и ниски\nКашлица- понякога зачестява, а понякога е рядка, корелира най-вече с броя на изпушените цигари дневно. Тя е по-честа сутрин.\nЕкспекторация (храчки)-слузести, гнойни или слузно-гнойни\nСвирене в гърдите,изострено дишане с разнокалибрени хрипове;\nПо-често-афебрилни, в леко увредено общо с/е в началото\nЗадух (по-късна изява, напреднало заболяване)\nПосиняване (цианоза)\nДруги- главоболие, безсъние, раздразнителност\nОбикновено причинители на острите влошавания са бактерии: Haemophilus ifluenzae, Pseudomanas aeruginosa, Staphylococcus aureus и др), по-рядко вируси."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен бронхит",
|
||||
"Изследвания:\n\n↓О2 и ↑СО2 в кръвта, а при напредване- ↓рН\n„сгъстяване“ на кръвта- ↑Хб, ↑хематокрит;\n↑Левкоцити- при възпалителен тласък\n„Усилен рисунък“ на рентген\nВъншно дишане (ФИД) показва различна степен на нарушения на вентилацията от обструктивен тип. \nнамаляване в различна степен на показателя ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 секунда. \nФЕО1/ВК(%)-показва намаление в различна степен според тежестта на хроничния процес."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания:",
|
||||
"„Усилен рисунък“ на рентген\nВъншно дишане (ФИД) показва различна степен на нарушения на вентилацията от обструктивен тип. \nнамаляване в различна степен на показателя ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 секунда. \nФЕО1/ВК(%)-показва намаление в различна степен според тежестта на хроничния процес."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза:",
|
||||
"Възпалителен тласък с пневмония;\nХроничен ход с постепенно развитие на ХОББ\nПрогресиране на ХДН\nРазвитие на хронично белодробно сърце и десностранна сърдечна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен бронхит",
|
||||
"Лечение:\nАБ или химиотерапевтици;\nСекретолитици (отхрачващи);\nБронходилататори;\nСимптоматични- вкл. кислородотерапия;\nСпиране на тютюнопушене и алкохолна злоупотреба;\nПромяна на работна и битова среда;\nРехабилитация."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен емфизем",
|
||||
"Определение: \nНеобратимо разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой. \nРезултат на разрушаване на междуалвеоларните стени."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен емфизем",
|
||||
"Епидемиология и РФ- сходни с тези на Хроничен бронхит.\nКлиника- фази на тласък(влошаване) и ремисия(подобрение):\nОбщ вид: слаби\nЗадух (ранна изява още в начален стадий)\nКашлица;\nЕкспекторация (храчки);\nСвирене в гърдите;\nПосиняване (цианоза)\nДруги- главоболие, безсъние, раздразнителност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен емфизем",
|
||||
"Изследвания:\n\n↓О2 при нормален СО2 в кръвта\n„Намален рисунък“ на рентген- свръх раздути бели дробове\nВъншно дишане (ФИД)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен емфизем",
|
||||
"Лечение: \nподобно на това при Хроничен бронхит"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхиална астма",
|
||||
"Определние: \nчесто срещано възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с обратима обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Оток",
|
||||
"Секрешия",
|
||||
"слуз",
|
||||
"Въапаленне",
|
||||
"Бронхоспазъм"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999188780784607,
|
||||
0.5060108768943383,
|
||||
0.9947049617767334,
|
||||
0.8839925485727772,
|
||||
0.6040365768246087
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхиална астма",
|
||||
"Епидемиология:\n3-5% от населението (по-висока честота в индустриалните страни и градове)\nРФ:\nТютюн, замърсен въздух(влага, прах), повишени нива на озон, стрес\nЧести инфекции(особено в детска възраст)\nАлергия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхиална астма",
|
||||
"Симптоми:\nПристъпно възникващ задух;\nСухи свиркащи хрипове при издишване (експираторен стридор);\nДразнеща кашлица;\nОскъдни жилави стъкловидни храчки ;\nПо време на пристъпа болният седи изправен с ръце подпряни на коленете в принудителна поза (ортопнея), изплашен. Тираж.\nУдължено време на издишване;\nРедуване на коремно и ребрено дишане (дихателен алтеранс) при изтошение на болния;\nУчестен пулс (тахикардия);\nЧесто- оплаквания от «киселини» в стомаха"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхиална астма",
|
||||
"Изледвания: \n „Нормални“ при ремисия (↑IgE)\nПодобни на хроничен бронхит при тласък"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхиална астма",
|
||||
"Класификация:\nПо тежест: интермитентна, лека, средна и тежка персистираща\nАтопична (доказана алергична провокация) или неатопична\nОсобени състояния: Астматичен статус (спешно състояние); Астма при усилие; Професионална астма"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхиална астма",
|
||||
"Лечение:\nЕтиологично (причината се лекува- атопична)\nБронходилататори\nПротивовъзпалително\nПрофилактика- тютюн, алергии, замърсители, инфекции, имунизации"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ХОББ",
|
||||
"Определение:\nсъстояние на необратима и прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ХОББ",
|
||||
"Епидемиология:\n1% от населението\nМъже> жени\nРФ:Комбинация на тези при бронхит, емфизем и астма"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Enlarged/",
|
||||
"blocked",
|
||||
"alveoli",
|
||||
"Trappcd",
|
||||
"Collapsed",
|
||||
"bronchiole"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9529125988412945,
|
||||
0.9999959448784781,
|
||||
0.9998192265364235,
|
||||
0.9021584519337837,
|
||||
0.6519273092618864,
|
||||
0.9999886153815678
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ХОББ",
|
||||
"Симптоми:\nХронична кашлица –по-честа сутрин, с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).\nЗадух или недостиг на въздух (т.нар диспнея) –основен симптом (в по-късните етапи )- признак на декомпенсация.\n\"Свиркане\" (сухи хрипове) при дишане – музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.\nЦианоза – синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика (израз на ↓О2)\n\u000bПериоди на ремисия и тласък- намаляване или увеличаване на оплкванията, но винаги са налице"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ХОББ",
|
||||
"Изследвания:\nКръв\nФИД\nрентген"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ХОББ",
|
||||
"Лечение:\nАБ,\nСекретолитици,\nБронходилататори,\nО2\n\nПрофилактика: Без цигари, чист въздух, профилактика и ранно лечение на белодробни инфекции"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
344
ppt_data/output/Бронхит и емфизем.txt
Normal file
344
ppt_data/output/Бронхит и емфизем.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,344 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Бронхит и емфизем.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 34
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хронични болести на дихателната система
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхит – Описание:
|
||||
• Това е едно от най-честите заболявания, които водят пациента при лекаря.
|
||||
То се характеризира с възпаление на лигавицата на бронхите, които провеждат вдишания въздух от от трахеята до малките въздухоносни пътища и алвеолите на белия дроб.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Видове бронхит
|
||||
• Според начина на протичане и продължителността на процеса се различават два основни вида бронхит – остър и хроничен.
|
||||
Остър бронхит– проявява се с кашлица с или без отделяне на храчки, което продължава не повече от три седмици.
|
||||
Алергени и дразнители могат до доведат до поява на сходни оплаквания.
|
||||
Понякога астма може погрешно да се диагностицира като остър бронхит, особено ако няма данни за предходни епизоди на астма.
|
||||
Хроничен бронхит– клинично се проявява с кашлица и отделяне на храчки за период от поне три месеца годишно, през две последователни години. С напредване на заболяването настъпва ограничаване на свободния достъп на въздуха през бронхите и развитие на състояние, наречено емфизем.
|
||||
Изострен хроничен бронхит– влошаване на стабилното състояние на пациент с хроничен бронхит, с увеличаване на количеството отделени храчки, поява на гной в храчките и/или задълбочаване на задуха. Такова влошаване може да настъпи при излагане на пациента на инфекциозни агенти, като бактерии и вируси, както и на неинфекциозни – тютюнев дим, прах.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причинители:
|
||||
• Респираторните вируси са най-честите причинители на остър бронхит, а тютюнопушенето безспорно е доминираща причина за развитие на хроничен бронхит.
|
||||
Най-честите вируси, причинители на бронхит са вирусите на грипа тип А и В, парагрипен вирус, респираторно синцитиален вирус, коронавирус, въпреки че конкретен причинител се изолира в малка част от случаите.
|
||||
От бактериалните причинители водещи са Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae, Streptococcus, Haemophilus influenzaе.
|
||||
Излагането на дразнители като замърсяване, химикали, тютюнев дим могат също да причинят остро бронхиално дразнене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхит - Симптоми:
|
||||
• Кашлицата е най-честият симптом.
|
||||
Тя се появява в ранните етапи на заболяването и става отчетлива с прогресирането му.
|
||||
Острият бронхит се различава трудно от инфекция на горните дихателни пътища през първите няколко дни, но задържането на кашлицата над пет дни предполага развитие на остър бронхит. При тези пациенти кашлицата продължава обикновено от 10 до 20 дни.
|
||||
Храчките, които се отделят могат да са белезникави, жълти, зелени и дори с наличие на кръв. При половината от болните с остър бронхит се наблюдават гнойни храчки.
|
||||
Повишената температура не е обичаен симптом и когато се съчетава с кашлица, предполага наличие на грип или пневмония.
|
||||
Гадене, повръщане и диария също са рядко срещани симптоми. Тежките случаи може да доведат до обща отпадналост и гръдна болка. Ангажирането и на трахеята добавя към клиничната картина симптоми като парене, болка зад гръдната кост, която е свързана с дишането, и кашлица.
|
||||
Задух и цианоза не се наблюдават често при възрастни, освен ако пациентът няма подлежащо обструктивно белодробно заболяване, нарушаващо белодробната функция.
|
||||
Други симптоми, които се срещат при остър бронхит включват: зачервено и болезнено гърло, запушен нос, главоболие, мускулни болки, отпадналост.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Физикално изследване
|
||||
През първите няколко дни е трудно заболяването да се отграничи от простудно заболяване.
|
||||
При огледа на болния може да не се установят промени, но може и да има зачервяване на гърлото, течение от носа, увеличени лимфни възли, както и ясно доловими хрипове, които се преместват при дълбока кашлица. Пръснати хрипове, свирене и участие на допълнителни мускули при кашлица се наблюдават при по-тежките случаи.
|
||||
Микробиологично изследване на храчка
|
||||
Търсенето на бактерии в храчка не винаги води до изолиране на причинител.
|
||||
Неговата цел е да се изключат заболявания като коклюш и други, които се лекуват успешно с антибиотици.
|
||||
Рентгенологично изследване- за да се изключи развитие на пневмония.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Терапия:
|
||||
• Терапията при пациенти при пациенти с бронхит включва прилагане на средства, облекчаващи симптомите – аналгетици, антипиретици, антитусивни и отхрачващи, кортикостероиди, бронходилататори.
|
||||
Антибиотиците се изписват при пациенти с бронхит, въпреки че тяхната полза не е напълно доказана.
|
||||
|
||||
Антипиретиците и аналгетиците облекчават температурните състояния, чувството на отпадналост и слабост. Най-често се прилагат препарати съдържащи нестероидни противовъзпалителни – ибупрофен, парацетамол и др.
|
||||
При суха, непродуктивна и дразнеща кашлица се прилагат средства, потискащи кашлицата. При наличие на експекторация се предпочитат лекарства, които втечняват секретите и улесняват отделянето им – амброксол, ацетил-цистеин.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Терапия:
|
||||
• Бронходилататорите отпускат мускулатурата на бронхите чрез повлияване на бета-2 рецепторите. Това води до разширяване на въздухоносните пътища и облекчава задуха. Прилагат се лекарства като салбутамол, салметерол. Други средства, облекчаващи задуха по други механизми са теофилин, ипратропиум, тиотропиум.
|
||||
|
||||
Кортикостероидите имат мощно противовъзпалително действие и намират място в терапията на хроничен бронхит. При пациенти с остър обструктивен бронхит и стабилно състояние използването на кортикостероидни в инхалаторна форма е едновременно ефективно и с малко странични ефекти. Прилагат се препарати съдържащи бетаметазон, флутиказон.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен бронхит
|
||||
• Определение: възпалително заболяване на белодробното дърво и, по-точно, бронхите.
|
||||
Характеризира се с наличие на кашлица с експекторация (храчки, влажна кашлица) в две последователни години, в продължение на най-малко 3 месеца на годината, при липса на други белодробни или сърдечни причини (СЗО)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен бронхит
|
||||
• Епидемиология:
|
||||
България (1-2%)
|
||||
Индустриални страни (до 5%)
|
||||
Мъже: жени = 2-3:1
|
||||
|
||||
Само 25-30% са регистрирани
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен бронхит
|
||||
• Рискови фактори:(физикални, химични, биологични и др.)
|
||||
Тютюнопушене;
|
||||
Професионални вредности- сажди, стъклени влакна, цимент, силиций, силикати, осмий, ванадий, пари при заварка, органични прахове, автомобилни газове
|
||||
Околна среда
|
||||
Белодробни инфекции
|
||||
Алергии
|
||||
Наследственост
|
||||
Пол
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патоморфология- хиперсекреция→повишен вискозитет → мукостаза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен бронхит
|
||||
• Клиника- вълнообразен ход с фази на тласък(влошаване) и ремисия(подобрение):
|
||||
Общ вид: дебели и ниски
|
||||
Кашлица- понякога зачестява, а понякога е рядка, корелира най-вече с броя на изпушените цигари дневно. Тя е по-честа сутрин.
|
||||
Експекторация (храчки)-слузести, гнойни или слузно-гнойни
|
||||
Свирене в гърдите,изострено дишане с разнокалибрени хрипове;
|
||||
По-често-афебрилни, в леко увредено общо с/е в началото
|
||||
Задух (по-късна изява, напреднало заболяване)
|
||||
Посиняване (цианоза)
|
||||
Други- главоболие, безсъние, раздразнителност
|
||||
Обикновено причинители на острите влошавания са бактерии: Haemophilus ifluenzae, Pseudomanas aeruginosa, Staphylococcus aureus и др), по-рядко вируси.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен бронхит
|
||||
• Изследвания:
|
||||
|
||||
↓О2 и ↑СО2 в кръвта, а при напредване- ↓рН
|
||||
„сгъстяване“ на кръвта- ↑Хб, ↑хематокрит;
|
||||
↑Левкоцити- при възпалителен тласък
|
||||
„Усилен рисунък“ на рентген
|
||||
Външно дишане (ФИД) показва различна степен на нарушения на вентилацията от обструктивен тип.
|
||||
намаляване в различна степен на показателя ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 секунда.
|
||||
ФЕО1/ВК(%)-показва намаление в различна степен според тежестта на хроничния процес.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания:
|
||||
• „Усилен рисунък“ на рентген
|
||||
Външно дишане (ФИД) показва различна степен на нарушения на вентилацията от обструктивен тип.
|
||||
намаляване в различна степен на показателя ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 секунда.
|
||||
ФЕО1/ВК(%)-показва намаление в различна степен според тежестта на хроничния процес.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза:
|
||||
• Възпалителен тласък с пневмония;
|
||||
Хроничен ход с постепенно развитие на ХОББ
|
||||
Прогресиране на ХДН
|
||||
Развитие на хронично белодробно сърце и десностранна сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен бронхит
|
||||
• Лечение:
|
||||
АБ или химиотерапевтици;
|
||||
Секретолитици (отхрачващи);
|
||||
Бронходилататори;
|
||||
Симптоматични- вкл. кислородотерапия;
|
||||
Спиране на тютюнопушене и алкохолна злоупотреба;
|
||||
Промяна на работна и битова среда;
|
||||
Рехабилитация.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен емфизем
|
||||
• Определение:
|
||||
Необратимо разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой.
|
||||
Резултат на разрушаване на междуалвеоларните стени.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен емфизем
|
||||
• Епидемиология и РФ- сходни с тези на Хроничен бронхит.
|
||||
Клиника- фази на тласък(влошаване) и ремисия(подобрение):
|
||||
Общ вид: слаби
|
||||
Задух (ранна изява още в начален стадий)
|
||||
Кашлица;
|
||||
Експекторация (храчки);
|
||||
Свирене в гърдите;
|
||||
Посиняване (цианоза)
|
||||
Други- главоболие, безсъние, раздразнителност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен емфизем
|
||||
• Изследвания:
|
||||
|
||||
↓О2 при нормален СО2 в кръвта
|
||||
„Намален рисунък“ на рентген- свръх раздути бели дробове
|
||||
Външно дишане (ФИД)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен емфизем
|
||||
• Лечение:
|
||||
подобно на това при Хроничен бронхит
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхиална астма
|
||||
• Определние:
|
||||
често срещано възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с обратима обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Оток
|
||||
• Секрешия
|
||||
• слуз
|
||||
• Въапаленне
|
||||
• Бронхоспазъм
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхиална астма
|
||||
• Епидемиология:
|
||||
3-5% от населението (по-висока честота в индустриалните страни и градове)
|
||||
РФ:
|
||||
Тютюн, замърсен въздух(влага, прах), повишени нива на озон, стрес
|
||||
Чести инфекции(особено в детска възраст)
|
||||
Алергия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхиална астма
|
||||
• Симптоми:
|
||||
Пристъпно възникващ задух;
|
||||
Сухи свиркащи хрипове при издишване (експираторен стридор);
|
||||
Дразнеща кашлица;
|
||||
Оскъдни жилави стъкловидни храчки ;
|
||||
По време на пристъпа болният седи изправен с ръце подпряни на коленете в принудителна поза (ортопнея), изплашен. Тираж.
|
||||
Удължено време на издишване;
|
||||
Редуване на коремно и ребрено дишане (дихателен алтеранс) при изтошение на болния;
|
||||
Учестен пулс (тахикардия);
|
||||
Често- оплаквания от «киселини» в стомаха
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхиална астма
|
||||
• Изледвания:
|
||||
„Нормални“ при ремисия (↑IgE)
|
||||
Подобни на хроничен бронхит при тласък
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхиална астма
|
||||
• Класификация:
|
||||
По тежест: интермитентна, лека, средна и тежка персистираща
|
||||
Атопична (доказана алергична провокация) или неатопична
|
||||
Особени състояния: Астматичен статус (спешно състояние); Астма при усилие; Професионална астма
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхиална астма
|
||||
• Лечение:
|
||||
Етиологично (причината се лекува- атопична)
|
||||
Бронходилататори
|
||||
Противовъзпалително
|
||||
Профилактика- тютюн, алергии, замърсители, инфекции, имунизации
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ХОББ
|
||||
• Определение:
|
||||
състояние на необратима и прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ХОББ
|
||||
• Епидемиология:
|
||||
1% от населението
|
||||
Мъже> жени
|
||||
РФ:Комбинация на тези при бронхит, емфизем и астма
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Enlarged/
|
||||
• blocked
|
||||
• alveoli
|
||||
• Trappcd
|
||||
• Collapsed
|
||||
• bronchiole
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ХОББ
|
||||
• Симптоми:
|
||||
Хронична кашлица –по-честа сутрин, с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).
|
||||
Задух или недостиг на въздух (т.нар диспнея) –основен симптом (в по-късните етапи )- признак на декомпенсация.
|
||||
"Свиркане" (сухи хрипове) при дишане – музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
|
||||
Цианоза – синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика (израз на ↓О2)
|
||||
Периоди на ремисия и тласък- намаляване или увеличаване на оплкванията, но винаги са налице
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ХОББ
|
||||
• Изследвания:
|
||||
Кръв
|
||||
ФИД
|
||||
рентген
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ХОББ
|
||||
• Лечение:
|
||||
АБ,
|
||||
Секретолитици,
|
||||
Бронходилататори,
|
||||
О2
|
||||
|
||||
Профилактика: Без цигари, чист въздух, профилактика и ранно лечение на белодробни инфекции
|
||||
|
||||
125
ppt_data/output/Бъбречна поликистоза.json
Normal file
125
ppt_data/output/Бъбречна поликистоза.json
Normal file
@@ -0,0 +1,125 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Бъбречна поликистоза.pptx",
|
||||
"total_slides": 11,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъречна поликистоза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбречната поликистоза у възрастни е генетично (автозомно-доминантно) заболяване, което се проявява с формиране на множество кисти в двата бъбрека.\nПрогресията на бъбречната поликистоза води до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.\nЧестотата на заболяването е около 1:1000.\nРанното откриване и проследяването от лекар нефролог може да забави прогресията бъбречната поликистоза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология и патогенеза",
|
||||
"БПК се дължи на различни мутации в човешкия геном (ДНК). \nЗа сега са открити два типа бъбречна поликистоза:\n- БПК 1 – засегнатият ген се намира в късото рамо на 16- та хромозома.\n- БПК 2 – засегнатият ген се намира в 4-та хромозома\nТези генетични дефекти предизвикват нестабилност на мембраните на бъбречните клетки и те стават податливи към разширение, което е предпоставка за образуване на бъбречни кисти."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патоанатомия",
|
||||
"Поликистозните бъбреци са с увеличени размери, по повърхността им прозират множество кисти, които правят повърхността им неравна.\nКистите могат да достигнат размери от няколко милиметра до 7-8 см.\nПостепенно с напредване на заболяването кистите обхващат все по- голяма часто от бъбречния паренхим и водят до влошаване на бъбречната функция и развитието на Хронична бъбречна недостатъчност ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Заболяването протича безсимптомно до 20 годишна възраст.\nСимптомите започват да се проявяват най-често в третото или четвъртото десетилетие от живота на болния.\nНай-честите симптоми са:\nБолка и тежест в поясната област;\nНаличие на кръв в урината (хематурия);\nПалпираща се формация в областта на бъбреците, която в някои случаи може да достигн значителни размери;\nАртериална хипертония;\nЧесто уриниране, нощно уриниране, жажда;\nПри нагнояване на някоя от кистите може да се стигне до септични състояния"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"Най- лесно диагнозата може да се докаже с образни изследвания:\nАбдоминална ехография;\nКомпютарна Аксиална Томография (КАТ);\nВенозна урография;\nЯдрено Магнитен Резонанс (ЯМР).\nВ ранна детска възраст, още преди да могат да се видят кистите с образни изследвания, диагнозата се поставя с цитогенетично изследване- при роднините на засегнатити от болестта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"МЗ"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.976012303215699
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"стрельами"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.6061936294682289
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диференциална диагноза",
|
||||
"Няколко заболявания , с които може да бъде объркана поради сходството си в клиничната картина и до извесна степен в образните изследвания.\nСолитарни (единични) кисти.Те най- често се развиват едностранно и се намират предимно в долния полюс на засегнатия бъбрек.Могат да достигнат размери до 10-15 см.\nХидронефроза;\nБъбречна туберкулоза;\nМедуларен гъбест бъбрек ;\nТуморни заболявания на бъбрека."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"За сега не е открит метод с който може да се излекува бъбречната поликистоза.\nЛечението се състои в адекватното лечение на артериалната хипертония, предпазване и лечение на инфекциите на пикочните пътища и използването на нетоксични за бъбреците медикаменти .\nГолемите кисти могат да бъдат пунктирани и с това да се предотврати влошаването на бъбречната функция от притискането на бъбрекаот самата киста.\nПри нагнояване на кистите може да се наложи и отстраняването на засегнатия бъбрек - нефректомия.\nБолните с БПК стигнали до ХБН трябва а започната диализно лечение.\nСтигналите до диализно лечение трябва да бъдат включени в списъка с чакащи за трансплантация на бъбрек.\nБъбречната трансплантация е най- добрата алтернатива за повишаване качеството на живот и преживяемостта на болните с БПК."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"Генетичното изследване на бременните жени и на техния плод е единствения механизъм да се предотврати раждането на болно дете.Такова изследване е задължително особенно ако в семейството на родителите има потомци с поликистоза.\nПрофилактичните прегледи, следенето на болестта от специалист нефролог и предпазването от инфекции на отделителната система могат да забавят прогресията на болестта и да отсрочат включването на хемодиализа."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
102
ppt_data/output/Бъбречна поликистоза.txt
Normal file
102
ppt_data/output/Бъбречна поликистоза.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,102 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Бъбречна поликистоза.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 11
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъречна поликистоза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбречната поликистоза у възрастни е генетично (автозомно-доминантно) заболяване, което се проявява с формиране на множество кисти в двата бъбрека.
|
||||
Прогресията на бъбречната поликистоза води до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
|
||||
Честотата на заболяването е около 1:1000.
|
||||
Ранното откриване и проследяването от лекар нефролог може да забави прогресията бъбречната поликистоза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология и патогенеза
|
||||
• БПК се дължи на различни мутации в човешкия геном (ДНК).
|
||||
За сега са открити два типа бъбречна поликистоза:
|
||||
- БПК 1 – засегнатият ген се намира в късото рамо на 16- та хромозома.
|
||||
- БПК 2 – засегнатият ген се намира в 4-та хромозома
|
||||
Тези генетични дефекти предизвикват нестабилност на мембраните на бъбречните клетки и те стават податливи към разширение, което е предпоставка за образуване на бъбречни кисти.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патоанатомия
|
||||
• Поликистозните бъбреци са с увеличени размери, по повърхността им прозират множество кисти, които правят повърхността им неравна.
|
||||
Кистите могат да достигнат размери от няколко милиметра до 7-8 см.
|
||||
Постепенно с напредване на заболяването кистите обхващат все по- голяма часто от бъбречния паренхим и водят до влошаване на бъбречната функция и развитието на Хронична бъбречна недостатъчност .
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Заболяването протича безсимптомно до 20 годишна възраст.
|
||||
Симптомите започват да се проявяват най-често в третото или четвъртото десетилетие от живота на болния.
|
||||
Най-честите симптоми са:
|
||||
Болка и тежест в поясната област;
|
||||
Наличие на кръв в урината (хематурия);
|
||||
Палпираща се формация в областта на бъбреците, която в някои случаи може да достигн значителни размери;
|
||||
Артериална хипертония;
|
||||
Често уриниране, нощно уриниране, жажда;
|
||||
При нагнояване на някоя от кистите може да се стигне до септични състояния
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• Най- лесно диагнозата може да се докаже с образни изследвания:
|
||||
Абдоминална ехография;
|
||||
Компютарна Аксиална Томография (КАТ);
|
||||
Венозна урография;
|
||||
Ядрено Магнитен Резонанс (ЯМР).
|
||||
В ранна детска възраст, още преди да могат да се видят кистите с образни изследвания, диагнозата се поставя с цитогенетично изследване- при роднините на засегнатити от болестта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• МЗ
|
||||
Image 2:
|
||||
• стрельами
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диференциална диагноза
|
||||
• Няколко заболявания , с които може да бъде объркана поради сходството си в клиничната картина и до извесна степен в образните изследвания.
|
||||
Солитарни (единични) кисти.Те най- често се развиват едностранно и се намират предимно в долния полюс на засегнатия бъбрек.Могат да достигнат размери до 10-15 см.
|
||||
Хидронефроза;
|
||||
Бъбречна туберкулоза;
|
||||
Медуларен гъбест бъбрек ;
|
||||
Туморни заболявания на бъбрека.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• За сега не е открит метод с който може да се излекува бъбречната поликистоза.
|
||||
Лечението се състои в адекватното лечение на артериалната хипертония, предпазване и лечение на инфекциите на пикочните пътища и използването на нетоксични за бъбреците медикаменти .
|
||||
Големите кисти могат да бъдат пунктирани и с това да се предотврати влошаването на бъбречната функция от притискането на бъбрекаот самата киста.
|
||||
При нагнояване на кистите може да се наложи и отстраняването на засегнатия бъбрек - нефректомия.
|
||||
Болните с БПК стигнали до ХБН трябва а започната диализно лечение.
|
||||
Стигналите до диализно лечение трябва да бъдат включени в списъка с чакащи за трансплантация на бъбрек.
|
||||
Бъбречната трансплантация е най- добрата алтернатива за повишаване качеството на живот и преживяемостта на болните с БПК.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• Генетичното изследване на бременните жени и на техния плод е единствения механизъм да се предотврати раждането на болно дете.Такова изследване е задължително особенно ако в семейството на родителите има потомци с поликистоза.
|
||||
Профилактичните прегледи, следенето на болестта от специалист нефролог и предпазването от инфекции на отделителната система могат да забавят прогресията на болестта и да отсрочат включването на хемодиализа.
|
||||
|
||||
211
ppt_data/output/Бъбречна туберкулоза.json
Normal file
211
ppt_data/output/Бъбречна туберкулоза.json
Normal file
@@ -0,0 +1,211 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Бъбречна туберкулоза.pptx",
|
||||
"total_slides": 8,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбречна туберкулоза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Туберкулозата е бактериално заболяване с причинител Мicobacterium tuberculosis. \nОбикновено инфекцията се развива в белите дробове и се разпространява по въздушно-капков път. \nУрогениталната туберкулоза е най-честата извънбелодробна локализация. Засягането на пикочоотделителна система се дължи на:\nхематогенни разсейки от огнище в белите дробове; \nлимфогенни разсейки от огнище в белите дробове;\nреактивация на старо туберкулозно огнище"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Tuberculosis Affects Маnу Parts of the Body",
|
||||
"CHS",
|
||||
"Toпsil",
|
||||
"(hrain аПЧ",
|
||||
"periloneumT",
|
||||
"musde",
|
||||
"epidilymis",
|
||||
"Pras ale",
|
||||
"apposile",
|
||||
"To alhel",
|
||||
"дпеха",
|
||||
"Pericarciumm",
|
||||
"Ureler"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8060194356771716,
|
||||
0.5744081574719292,
|
||||
0.58502472921513,
|
||||
0.59629076578496,
|
||||
0.7842023053985416,
|
||||
0.9882606362088017,
|
||||
0.7940101092552911,
|
||||
0.6737730636662486,
|
||||
0.901225526229457,
|
||||
0.5565201441911551,
|
||||
0.9549533334324956,
|
||||
0.680051326252206,
|
||||
0.8071348230403854
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза и патоанатомия",
|
||||
"Заболелият бъбрек е с увеличени размери, но понякога- с намалени. \nЦветът му на места е жълтеникав до червеникав. \nПовърхността му е хълмиста и неравна. \nВъв вътрешността на органа се откриват множество кухини – каверни, изпълнени с гъста гной и калциеви отлагания. \nВ крайния етап на заболяването се наблюдава бъбречна пионефроза, характеризираща се с пълно унищожаване на бъбречната тъкан и заместването й от каверни, пълни с гной – „маджунест бъбрек”. Анатомичната структура е променена. \nЧесто при въвличане на уретера в болестния процес се получават множество стриктури. \nПикочният мехур е с намалени размери, разязвена лигавица и задебелена стена. Това създава условия за рефлукс на урината (придвижването й обратно на нормалния и поток – от мехура, по уретера до бъбрека) и заразяване на другия, незасегнат бъбрек."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Основните симптоми на заболяването са отпадналост, липса на желание за работа, смущения в съня и нощни изпотявания. \nНаблюдава се субфебрилитет в следобедните часове и повишено АН. \nБолните се оплакват от болка, локализирана в бъбречната област или ниско в корема. \nХарактерни са микционно-дизуричните смущения – често уриниране, инконтиненция на урината, наличие на остатъчна урина след микция, хематурия, пиурия. \nНалице е „изглаждане” на талията, което е причинено от увеличените размери на бъбрека."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и прегледа. \nНаходката от кръвните изследвания е: лека анемия, левкоцитоза и ускорена СУЕ. \nОт изследването на урината се установява кисела реакция, хематурия и левкоцитурия. \nЧрез директна микроскопия може да се наблюдава причинителят Micobacterium tuberculosis. \nМикробиологичното изследване на урина върху подходяща хранителна среда доказва също бактерия. Резултатите са готови след 35-40 дни. \nПоради тази причина микробиологичното изследване в днешно време е заменено от квантифероновия тест. Сигурността му е 99%. Базира се на измерване на количеството на интерферон-гама – субстанция, отделена от специфични имунни клетки след стимулацията им от туберкулозния причинител.\nДруг метод е PCR – диагностиката. Това е високотехнологичен метод, при който се намножава специфичен фрагмент от ДНК на туберкулозния причинител. \nОт образната диагностика най-често изпозлвани са рентгена и ехографията. Откриват се промени в размерите и структурата на бъбреците. \nЧрез цистоскопия се диагностицират разязвени участъци в лигавица. От тях може да се вземе късче тъкан и да се изследва микробиологично. \nКомпютърната томография и ядреномагнитният резонанс доказват налични каверни."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Лечението на бъбречната туберкулоза се извършва с комбинация от няколко туберкулостатични препарата. \nПродължителността е различна – от 6 до 12 месеца, като периодично се проследява бъбречната функция. \nПри напреднала и тежка туберкулоза с необратими промени в органа лечението е хирургично – пълно или частично отстраняване на органа."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"СЗО препоръчва следната схема на дозиране, базирана на телесно тегло, като първа линия лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Веднъж дневно",
|
||||
"3 пъти седмично",
|
||||
"Лекарство",
|
||||
"Доза в mgl Максимална",
|
||||
"Доза в mgl Максимална",
|
||||
"дозов",
|
||||
"доза",
|
||||
"mg",
|
||||
"дозов",
|
||||
"доза",
|
||||
"mg",
|
||||
"интервал",
|
||||
"интервал",
|
||||
"mg kg",
|
||||
"в mg kg",
|
||||
"телесно",
|
||||
"телесно",
|
||||
"тегло",
|
||||
"тегло",
|
||||
"Изониазид",
|
||||
"5 (4-6)",
|
||||
"300",
|
||||
"10 (8-12)",
|
||||
"900",
|
||||
"Рифампицин",
|
||||
"10 (8-12)",
|
||||
"G00",
|
||||
"10 (8-12)",
|
||||
"600",
|
||||
"Пиразинамид",
|
||||
"25 (20-",
|
||||
"35 (30-",
|
||||
"30)",
|
||||
"40)",
|
||||
"Етамбутол",
|
||||
"15 (15",
|
||||
"35 (25-",
|
||||
"20)",
|
||||
"35)",
|
||||
"Стрептомицин",
|
||||
"15 (12-",
|
||||
"15 (12-",
|
||||
"1000",
|
||||
"18)",
|
||||
"18)"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9993134661600761,
|
||||
0.9207571593795274,
|
||||
0.9978637806228958,
|
||||
0.9487924035538127,
|
||||
0.951467257580946,
|
||||
0.9957740741715145,
|
||||
0.8464692234992981,
|
||||
1.0,
|
||||
0.9966589696520045,
|
||||
0.9994921088218689,
|
||||
1.0,
|
||||
0.9998733453978623,
|
||||
0.9998862851245452,
|
||||
0.9068615536179694,
|
||||
0.6486592250174906,
|
||||
0.748263073308775,
|
||||
0.731822823089929,
|
||||
0.8219667207584838,
|
||||
0.8744854294289567,
|
||||
0.9999848206261938,
|
||||
0.9445524935358325,
|
||||
0.99073325505633,
|
||||
0.9945552420772098,
|
||||
0.9996551233107737,
|
||||
0.999786695527373,
|
||||
0.9902551015190547,
|
||||
0.8641526824939092,
|
||||
0.9235926771048519,
|
||||
0.9028391691647967,
|
||||
0.9999251289833725,
|
||||
0.9998499525563138,
|
||||
0.882675274742146,
|
||||
0.9998834793119388,
|
||||
0.9991669136419712,
|
||||
0.9920975601136323,
|
||||
0.6478229160719423,
|
||||
0.9612072578948808,
|
||||
0.9998785239538365,
|
||||
0.9982950427052679,
|
||||
0.9985359504730795,
|
||||
0.9745852244995266,
|
||||
0.7917537557773622,
|
||||
0.9707611799240112,
|
||||
0.9990857090436674,
|
||||
0.9998634514264995
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
137
ppt_data/output/Бъбречна туберкулоза.txt
Normal file
137
ppt_data/output/Бъбречна туберкулоза.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,137 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Бъбречна туберкулоза.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 8
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбречна туберкулоза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Туберкулозата е бактериално заболяване с причинител Мicobacterium tuberculosis.
|
||||
Обикновено инфекцията се развива в белите дробове и се разпространява по въздушно-капков път.
|
||||
Урогениталната туберкулоза е най-честата извънбелодробна локализация. Засягането на пикочоотделителна система се дължи на:
|
||||
хематогенни разсейки от огнище в белите дробове;
|
||||
лимфогенни разсейки от огнище в белите дробове;
|
||||
реактивация на старо туберкулозно огнище
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Tuberculosis Affects Маnу Parts of the Body
|
||||
• CHS
|
||||
• Toпsil
|
||||
• (hrain аПЧ
|
||||
• periloneumT
|
||||
• musde
|
||||
• epidilymis
|
||||
• Pras ale
|
||||
• apposile
|
||||
• To alhel
|
||||
• дпеха
|
||||
• Pericarciumm
|
||||
• Ureler
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза и патоанатомия
|
||||
• Заболелият бъбрек е с увеличени размери, но понякога- с намалени.
|
||||
Цветът му на места е жълтеникав до червеникав.
|
||||
Повърхността му е хълмиста и неравна.
|
||||
Във вътрешността на органа се откриват множество кухини – каверни, изпълнени с гъста гной и калциеви отлагания.
|
||||
В крайния етап на заболяването се наблюдава бъбречна пионефроза, характеризираща се с пълно унищожаване на бъбречната тъкан и заместването й от каверни, пълни с гной – „маджунест бъбрек”. Анатомичната структура е променена.
|
||||
Често при въвличане на уретера в болестния процес се получават множество стриктури.
|
||||
Пикочният мехур е с намалени размери, разязвена лигавица и задебелена стена. Това създава условия за рефлукс на урината (придвижването й обратно на нормалния и поток – от мехура, по уретера до бъбрека) и заразяване на другия, незасегнат бъбрек.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Основните симптоми на заболяването са отпадналост, липса на желание за работа, смущения в съня и нощни изпотявания.
|
||||
Наблюдава се субфебрилитет в следобедните часове и повишено АН.
|
||||
Болните се оплакват от болка, локализирана в бъбречната област или ниско в корема.
|
||||
Характерни са микционно-дизуричните смущения – често уриниране, инконтиненция на урината, наличие на остатъчна урина след микция, хематурия, пиурия.
|
||||
Налице е „изглаждане” на талията, което е причинено от увеличените размери на бъбрека.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и прегледа.
|
||||
Находката от кръвните изследвания е: лека анемия, левкоцитоза и ускорена СУЕ.
|
||||
От изследването на урината се установява кисела реакция, хематурия и левкоцитурия.
|
||||
Чрез директна микроскопия може да се наблюдава причинителят Micobacterium tuberculosis.
|
||||
Микробиологичното изследване на урина върху подходяща хранителна среда доказва също бактерия. Резултатите са готови след 35-40 дни.
|
||||
Поради тази причина микробиологичното изследване в днешно време е заменено от квантифероновия тест. Сигурността му е 99%. Базира се на измерване на количеството на интерферон-гама – субстанция, отделена от специфични имунни клетки след стимулацията им от туберкулозния причинител.
|
||||
Друг метод е PCR – диагностиката. Това е високотехнологичен метод, при който се намножава специфичен фрагмент от ДНК на туберкулозния причинител.
|
||||
От образната диагностика най-често изпозлвани са рентгена и ехографията. Откриват се промени в размерите и структурата на бъбреците.
|
||||
Чрез цистоскопия се диагностицират разязвени участъци в лигавица. От тях може да се вземе късче тъкан и да се изследва микробиологично.
|
||||
Компютърната томография и ядреномагнитният резонанс доказват налични каверни.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Лечението на бъбречната туберкулоза се извършва с комбинация от няколко туберкулостатични препарата.
|
||||
Продължителността е различна – от 6 до 12 месеца, като периодично се проследява бъбречната функция.
|
||||
При напреднала и тежка туберкулоза с необратими промени в органа лечението е хирургично – пълно или частично отстраняване на органа.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• СЗО препоръчва следната схема на дозиране, базирана на телесно тегло, като първа линия лечение.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Веднъж дневно
|
||||
• 3 пъти седмично
|
||||
• Лекарство
|
||||
• Доза в mgl Максимална
|
||||
• Доза в mgl Максимална
|
||||
• дозов
|
||||
• доза
|
||||
• mg
|
||||
• дозов
|
||||
• доза
|
||||
• mg
|
||||
• интервал
|
||||
• интервал
|
||||
• mg kg
|
||||
• в mg kg
|
||||
• телесно
|
||||
• телесно
|
||||
• тегло
|
||||
• тегло
|
||||
• Изониазид
|
||||
• 5 (4-6)
|
||||
• 300
|
||||
• 10 (8-12)
|
||||
• 900
|
||||
• Рифампицин
|
||||
• 10 (8-12)
|
||||
• G00
|
||||
• 10 (8-12)
|
||||
• 600
|
||||
• Пиразинамид
|
||||
• 25 (20-
|
||||
• 35 (30-
|
||||
• 30)
|
||||
• 40)
|
||||
• Етамбутол
|
||||
• 15 (15
|
||||
• 35 (25-
|
||||
• 20)
|
||||
• 35)
|
||||
• Стрептомицин
|
||||
• 15 (12-
|
||||
• 15 (12-
|
||||
• 1000
|
||||
• 18)
|
||||
• 18)
|
||||
|
||||
148
ppt_data/output/Бъбречно-каменна болест.json
Normal file
148
ppt_data/output/Бъбречно-каменна болест.json
Normal file
@@ -0,0 +1,148 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Бъбречно-каменна болест.pptx",
|
||||
"total_slides": 15,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбречно-каменна болест"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение",
|
||||
"Бъбречно-каменната болест (камъни в бъбреците,нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки.\nКонкрементите могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето,но по-често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите), пикочния мехур и уретрата (пикочния канал). \nЛатентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Разпространение",
|
||||
"Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като България е ендемична зона (т.е. болестта е често срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват годишно. \nЧестотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка при деца.\nБъбречни камъни са откривани в мумии отпреди 7000 години в Египед."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди.\nПри промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки, чужди тела, бактерии, излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци\nОрганични и неорганични конкременти."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предразполагащи фактори",
|
||||
"топъл и сух климат, недостиг на вода- концентрирана урина; \nвродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината;\nневрогенни заболявания, травми, ендокринни заболявания-хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези-хиперкалциурия), тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза); \nподагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта-хиперурикозурия- утаява се в кисела урина), инфекции на пикочните пътища (образуване на литогенни ядра от клетки и техни остатъци);\nзаболявания изискващи продължителен покой-счупване на кости,парализи,тежки вътрешни заболявания, нарушения на храненето и витаминния баланс-недостиг на вит.А и вит.С,излишък на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати- утаяват се в алкална урина), бъбречен рахит;\nзлоупотреба с лекарства-сулфонамиди,климакс и др"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Състав на бъбр.камъни",
|
||||
"Органичен матрикс\nКристална структура\nОксалатни – тъмнокафяви, твърди, множествени; \nФосфатни – белезникави, меки, трошливи; \nУратни – от чиста пикочна киселина – жълтокафяви, гладки, меки, често отливъчни; \nСмесени. \nЕдинични, множествени, отливъчни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"КЛИНИКА",
|
||||
"Безсимптомно (латентна нефролитиаза)- при случайно рентгеново или ехографско (“видеозон”) изследване се установява камък в бъбреците. \nБолковата форма (Бъбречната колика) се изявява с :\nостри болки в кръста,обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер,с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи, коликообразен х-р\nщипене и парене при уриниране,често уриниране,\nпотъмняване на урината дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните),\nподуване на корема,гадене и повръщане, слабо повишение на телесната температура, забавяне на пулса,изпотяване, \nвлияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка.\nпри слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лаборатория",
|
||||
"хематурия – макроскопска или микроскопска;\nвъзможна е оскъдна левкоцитурия; \nПри вторична инфекция:\nлевкоцитурията става обилна\nбактериурия, протеинурия\nускорена СУЕ, левкоцитоза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения",
|
||||
"Най-честото усложнение е пиелонефрит- остър и хроничен (възпаление на бъбречното легенче).\nОсвен това води и до развитие на бъбречен и паранефритен абсцес (кухина с гной),\nпионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване),\nхидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека), \nатрофия на бъбрека, \nостра бъбречна недостатъчност, \nуросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хидронефроза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Общи лечебни мерки",
|
||||
"Режимът по време на криза е постелен\nТоплинни процедури – грейка, електрическа възглавница в поясната област. \nТопли диуретични чайове – от мечо грозде, дръжки на череши, коса от царевица и др. \nХраната е лека, недразнеща. \nВисока диуреза се осигурява с прием на 2-3л течности."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Медикаменти",
|
||||
"Имат за цел да премахне спазъма и болката, да засили диурезата и да подпомогне изхвърлянето на камъка: \n\nОбезболяващи средства – аналгетици – аналгин, при тежки и продължителни кризи – фентанил , лидол. (Не Морфин.) Използват се и НСПВС – диклофенак, ибупрофен, индометацин и др. \nСпазмолитици – папаверин, но-шпа, бусколизин, атропин, спазмалгон. Спазмолитични коктейли.\nАнтиеметици- Деган и др.\nВисока диуреза се осигурява с прием(вливане) на течности, по преценка приложение на фурантрил. \nАнтибактериални средства- само при данни за уроинфекция. \nПри липса на ефект: ретроградна катетеризация с цел деблокиране на застойния бъбрек; екстракорпорална литотрипсия или отстраняване на камъка чрез налагане на примка"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"препоръчва се поемането на големи количества течности-минимум 2 литра на ден вода,безалкохолни напитки,чай,бира…, \nмерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните-черен дроб,слезка, мозък,бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза-избягване на салата,спанак, киселец,фасул,грах,сини сливи,какао,шоколад), с помощта на българското лекарство Солуран\nпри фосфатните обратно-целта е повишаване на киселинността-,белтъчна и мастна диета и вещества съдържащи вит.А и вит.Д-рибено масло, забрана на млечни продукти\u000b \nПолезно е пиенето на слабоминерализирани води \nза уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисаря, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, Сливен\nпри фосфатни камъни-вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
137
ppt_data/output/Бъбречно-каменна болест.txt
Normal file
137
ppt_data/output/Бъбречно-каменна болест.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,137 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Бъбречно-каменна болест.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 15
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбречно-каменна болест
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение
|
||||
• Бъбречно-каменната болест (камъни в бъбреците,нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки.
|
||||
Конкрементите могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето,но по-често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите), пикочния мехур и уретрата (пикочния канал).
|
||||
Латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Разпространение
|
||||
• Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като България е ендемична зона (т.е. болестта е често срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват годишно.
|
||||
Честотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка при деца.
|
||||
Бъбречни камъни са откривани в мумии отпреди 7000 години в Египед.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди.
|
||||
При промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки, чужди тела, бактерии, излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци
|
||||
Органични и неорганични конкременти.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предразполагащи фактори
|
||||
• топъл и сух климат, недостиг на вода- концентрирана урина;
|
||||
вродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината;
|
||||
неврогенни заболявания, травми, ендокринни заболявания-хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези-хиперкалциурия), тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза);
|
||||
подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта-хиперурикозурия- утаява се в кисела урина), инфекции на пикочните пътища (образуване на литогенни ядра от клетки и техни остатъци);
|
||||
заболявания изискващи продължителен покой-счупване на кости,парализи,тежки вътрешни заболявания, нарушения на храненето и витаминния баланс-недостиг на вит.А и вит.С,излишък на витамин D, идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати- утаяват се в алкална урина), бъбречен рахит;
|
||||
злоупотреба с лекарства-сулфонамиди,климакс и др
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Състав на бъбр.камъни
|
||||
• Органичен матрикс
|
||||
Кристална структура
|
||||
Оксалатни – тъмнокафяви, твърди, множествени;
|
||||
Фосфатни – белезникави, меки, трошливи;
|
||||
Уратни – от чиста пикочна киселина – жълтокафяви, гладки, меки, често отливъчни;
|
||||
Смесени.
|
||||
Единични, множествени, отливъчни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• КЛИНИКА
|
||||
• Безсимптомно (латентна нефролитиаза)- при случайно рентгеново или ехографско (“видеозон”) изследване се установява камък в бъбреците.
|
||||
Болковата форма (Бъбречната колика) се изявява с :
|
||||
остри болки в кръста,обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер,с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи, коликообразен х-р
|
||||
щипене и парене при уриниране,често уриниране,
|
||||
потъмняване на урината дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните),
|
||||
подуване на корема,гадене и повръщане, слабо повишение на телесната температура, забавяне на пулса,изпотяване,
|
||||
влияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка.
|
||||
при слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лаборатория
|
||||
• хематурия – макроскопска или микроскопска;
|
||||
възможна е оскъдна левкоцитурия;
|
||||
При вторична инфекция:
|
||||
левкоцитурията става обилна
|
||||
бактериурия, протеинурия
|
||||
ускорена СУЕ, левкоцитоза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения
|
||||
• Най-честото усложнение е пиелонефрит- остър и хроничен (възпаление на бъбречното легенче).
|
||||
Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритен абсцес (кухина с гной),
|
||||
пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване),
|
||||
хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека),
|
||||
атрофия на бъбрека,
|
||||
остра бъбречна недостатъчност,
|
||||
уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хидронефроза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Общи лечебни мерки
|
||||
• Режимът по време на криза е постелен
|
||||
Топлинни процедури – грейка, електрическа възглавница в поясната област.
|
||||
Топли диуретични чайове – от мечо грозде, дръжки на череши, коса от царевица и др.
|
||||
Храната е лека, недразнеща.
|
||||
Висока диуреза се осигурява с прием на 2-3л течности.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Медикаменти
|
||||
• Имат за цел да премахне спазъма и болката, да засили диурезата и да подпомогне изхвърлянето на камъка:
|
||||
|
||||
Обезболяващи средства – аналгетици – аналгин, при тежки и продължителни кризи – фентанил , лидол. (Не Морфин.) Използват се и НСПВС – диклофенак, ибупрофен, индометацин и др.
|
||||
Спазмолитици – папаверин, но-шпа, бусколизин, атропин, спазмалгон. Спазмолитични коктейли.
|
||||
Антиеметици- Деган и др.
|
||||
Висока диуреза се осигурява с прием(вливане) на течности, по преценка приложение на фурантрил.
|
||||
Антибактериални средства- само при данни за уроинфекция.
|
||||
При липса на ефект: ретроградна катетеризация с цел деблокиране на застойния бъбрек; екстракорпорална литотрипсия или отстраняване на камъка чрез налагане на примка
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• препоръчва се поемането на големи количества течности-минимум 2 литра на ден вода,безалкохолни напитки,чай,бира…,
|
||||
мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни (прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните-черен дроб,слезка, мозък,бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза-избягване на салата,спанак, киселец,фасул,грах,сини сливи,какао,шоколад), с помощта на българското лекарство Солуран
|
||||
при фосфатните обратно-целта е повишаване на киселинността-,белтъчна и мастна диета и вещества съдържащи вит.А и вит.Д-рибено масло, забрана на млечни продукти
|
||||
Полезно е пиенето на слабоминерализирани води
|
||||
за уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисаря, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, Сливен
|
||||
при фосфатни камъни-вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.
|
||||
|
||||
213
ppt_data/output/Гломерулонефрити.json
Normal file
213
ppt_data/output/Гломерулонефрити.json
Normal file
@@ -0,0 +1,213 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Гломерулонефрити.pptx",
|
||||
"total_slides": 21,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Гломерулонефрити"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Glomerulonephrites",
|
||||
"Определение: Гломерулонефритите са двустранни бъбречни болести с неизяснена етиология и имунна патогенеза. \nПатогенеза: В основата стои разстройство в имунната система, водещо до патологичен отговор на организма към външни или собствени антигени.\nВ резултат на имунната дисрегулация се оформят 3 патогенетични механизма: \nОбразуване на антитела към собствената гломерулна базална мембрана – по нея се отлагат IgG и IgM и С3-фракция на комплемента. Образуването на антитела не е постоянно, а фазово. \nОтлагане на циркулуращи в кръвта антиген-антитяло имунни комплекси в гломерулите. \nУчастие на клетъчния имунитет – уврежданията на гломерулните структури се дължат на пряко действие на различни лимфокини и цитокини, отделяни от макрофаги и Т-клетки; не се установяват нито антитела, нито имунни комплекси"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ (Glomerulonephritis acuta)",
|
||||
"Определение: Дифузно заболяване на двата бъбрека, което започва остро след прекарана стрептококова инфекция. \nХарактеризира се с отоци, артериална хипертония, олигурия, протеинурия и еритроцитурия. \nРазвива се главно в детска и юношеска възраст, по-често при момчета. \nЕтиология: Единствено при острия гломерулонефрит е доказана пряка етиологична връзка с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Най-често гломерулонфритът се предшества от стрептококов тонзилит или дерматит. \nПатогенеза: По гломерулната базална мембрана се установява отлагане на IgG (имуноглобулин G) и С3-фракция на комплемента."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патологоанатомия:",
|
||||
"Бъбреците са с нормални размери или леко уголемени, сочни, понякога с точковидни кръвоизливи по повърхността. \nГломерулите изглеждат уголемени, кръвонапълнени, капилярният лумен е стеснен или частично запушен от разрастване на ендотелните клетки. \nВърху базалната мембрана се откриват отложени имунни комплекси под формата на „гърбици”."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина:",
|
||||
"Латентен период – между предшестващата стрептококова инфекция и острия гломерулонефрит има безсимптомен период от 10 дни при тонзилита и 21 дни при дерматита. През този период оплакванията най-често са от отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, субфебрилитет, тъпи болки в кръста. \nПонякога заболяването стартира остро с поява на триадата отоци, хипертония, олигурия, с разностепенна хематурия и протеинурия. \nОтоци – най-често са първа изява на острия гломерулонефрит. Развиват се по местата с рехава съединителна тъкан – обикновено първо са периорбитални, а успоредно с тях или 1-2 дни след това се появяват и по долните крайници и лумбалната област. Степента им е в пряка зависимост от приемът на сол – по- високият внос на натрий води до масивни отоци. \nАртериална хипертония – наблюдава се при 70% от болните. Артериалното налягане е обикновено около 140-160/95-120. Внезапното повишаване на артериалното налягане може да доведе до остро обременяване на лявата камера на сърцето и развитие на остра левокамерна сърдечна слабост, понякога с фатални последици. Хипертонията е ранен симптом на острия гломерулонефрит, има преходен характер и продължава не повече от 1 месец"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Промени в урината",
|
||||
"олигурия, хематурия и протеинурия. Те са задължителни белези на острия гломерулонефрит и са налице дори при отсъствие на манифестни отоци и хипертония. \nОлигурия – през първите дни диурезата е под 500 ml – урината е тъмна, с високо специфично тегло. \nМакроскопска хематурия – обикновено е краткотрайна – от няколко часа до 1 денонощие, урината има ръждивокафяв цвят. След изчезването й дълго време се установява микроскопска хематурия. \nПротеинурия – около 3 g/24 h; \nВ седимента се установяват много еритроцити, също левкоцити, цилиндри."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания",
|
||||
"Кръв: повишени СУЕ и CRP, леко повишени серумен креатинин и урея.\nимунологичните – повишено ниво на циркулиращите имунни комплекси. \nФункционалните бъбречни изследвания показват запазена концентрационна способност на бъбреците, намалена гломерулна филтрация, намален клирънс на креатинина (СCr)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения: Вследствие рязкото покачване на артериалното налягане и внезапното натоварване на сърцето съществува риск от развитие на остра левокамерна сърдечна недостатъчност. \nДруги по-редки усложнения: мозъчен оток, остра бъбречна недостатъчност. \nДиагноза: описаните водещи симптоми, съчетани с лабораторната находка. Хистологичната диагноза се осигурява чрез бъбречна биопсия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение:",
|
||||
"Режимът и диетата са най-важните терапевтични мероприятия. \nВ началото режимът е постелен, впоследствие се либерализира. \nДиетата е абсолютно безсолна; течностите са до 1 l дневно – заради отоците и артериалната хипертония; храната – лека, без подправки, около 1500 kcal/дн. \nПри този режим още в първите дни отоците и артериалното налягане спадат и диурезата се увеличава. \nДиуретици – фурантрил 1-2 табл. от 40 mg дневно, след което дозата се намалява до 2-3 табл. седмично. При болни с изразени отоци, висока артериална хипертония, данни за белодробен застой фуроземидът може да се приложи и интравенозно – до 100 mg дневно. \nПри артериална хипертония – антихипертензивни средства – хлофазолин, бета-блокери; СаА; диуретици и др. \nАнтибиотици – при всички болни се провежда антибиотичен курс за саниране на стрептококовата инфекция:\nПеницилин 1,5-3 млн Е дн.; \nПри алергия към Пеницилин – Еритромицин 5 х 400 mg (2 g/дн.)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Протичане и прогноза:",
|
||||
"Острият гломерулонефрит има добра прогноза и повечето пациенти оздравяват напълно без съществени увреждания на бъбреците. \nПри някои болни с тежко клинично протичане е възможно развитието на т.нар. късни последици, изразяващи се в артериална хипертония, промени в урината, хронична бъбречна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ХРОНИЧНИ ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ (Glomerulonephrites chronicae)",
|
||||
"Двустранни дифузни гломерулни заболявания с неизвестна етиология и сходна патогенеза. \nРазличават се следните видове хронични гломерулонефрити: \nГломерулонефрит с минимални промени\nДифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит\nОгнищна и сегментна гломерулна склероза и хиалиноза \nДифузен мембранозен гломерулонефрит\nДифузен мембранопролиферативен гломерулонефрит\nМезангиален IgA гломерулонефрит \nХроничните гломерулонефрити протичат с няколко общи клинични синдрома, различно проявени при отделните видове, имат бавна, но прогресираща еволюция и водят до развитие на хронична бъбречна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза:",
|
||||
"Приема се, че основна причина за развитието на хроничните гломерулонефрити е патологичният имунен отговор на организма към собствени или външни антигени. \nВ резултат настъпва отлагане на автоантитела и циркулиращи имунни комплекси в гломерулите, което предизвиква увреждане и постепенно загиване на гломерулните структури."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина:",
|
||||
"В повечето случаи хроничните гломерулонефрити протичат с триадата: \nнефрозен синдром \nартериална хипертония\nбъбречна недостатъчност\nСамо при гломерулонефритът с минимални промени се наблюдава нефрозен синдром без артериална хипертония и без бъбречна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нефрозен синдром",
|
||||
"Изявява с отоци, локализирани по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум. \nБъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи. \nВ периодите на ремисия те са слабо проявени, а при обостряне стават масивни и са възможни изливи в коремната и плевралната кухина и перикарда. \nКогато отокът обхваща подкожната тъкан на цялото тяло, се говори за аназарка. \nБолните съобщават за тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции. \nСукусио реналис често е положително. \nОбщото количество на урината е намалено-олиго- анурия\nЛабораторните изследвания установяват високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триглицериди, силно повишена СУЕ. \nПри някои форми на хроничен гломерулонефрит в седимента на урината се откриват цилиндрурия, еритроцитурия, оскъдна по време на ремисия до обилна при изостряне на болестта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Артериална хипертония",
|
||||
"При ХГН е предимно от диастолен тип. \nС напредване на болестта тя се фиксира трайно, с високи стойности както за систолното, така и за диастолното налягане. \nПонякога придобива характера на малигнена хипертония. Съпроводена е с развитие на характерни изменения в очните дъна, електрокардиограмата и често води до развитие на сърдечна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбречна недостатъчност",
|
||||
"Настъпва постепенно, с напредване на бъбречните увреждания и отпадане на гломерулната функция.\nКлирънсът на креатинина прогресивно намалява, азотните тела в кръвта се повишават и се развива азотна задръжка с повишени нива на серумната урея и креатинин. \nУвреждането на концентрационната и разредителната способност на бъбреците води до развитие на хипостенурия, в напредналите стадии – до изостенурия. \nПостепенно, с напредване на бъбречната недостатъчност се развива бъбречна анемия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза:",
|
||||
"Поставя се въз основа на клиничните прояви, характерните промени в урината и кръвните показатели, функционалните бъбречни нарушения и данните от пункционната бъбречна биопсия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение:",
|
||||
"Целта е: \n1) да се отстрани съществуваща стрептококова или друга инфекция; \n2) да се потисне активността на имунните процеси, за да се забави прогресирането на болестта; \n3) да се поддържа отделителната функция на бъбреците; \n4) да се облекчат основните оплаквания на болните."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Режимът на болните е в зависимост от стадия на болестта. \nВ компенсиран стадий болните трябва да избягват физически натоварвания, простуди, употребата на алкохол се забранява, полагат се грижи за добра хигиена, за да не се допуснат инфекциозни усложнения. \nПри обостряне на болестта се налага постелен режим или хоспитализация. \nДиетичното хранене има важен дял в лечението на хроничните гломерулонефрити. \nХраненето трябва да бъде пълноценно, богато на витамини, с ограничен прием на животински мазнини. \nСвободно се консумират всякакъв вид въглехидрати, а вносът на белтъчини е в зависимост от стадия на заболяването: \nнормален – при компенсирана бъбречна функция, \nповишен – при изразен нефрозен синдром. \nГотварската сол се ограничава при липса на отоци и хипертония до абсолютно безсолна диета при поява на оточен и хипертоничен синдром."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенетичното медикаментозно лечение",
|
||||
"По схема с кортикостероиди (преднизон, преднизолон), имуносупресори (имуран, циклофосфамид, циклоспорин А и др.), имуноглобулин. \nПрилагат се и антикоагуланти – хепарин, синтром и др. \nАнтибиотично лечение се включва при активна огнищна инфекция. \nСимптоматичното лечение се провежда с диуретици, антихипертензивни средства; \nпри развитие на сърдечна недостатъчност – диуретици, сърдечни гликозиди. \nпри изразена хипопротеинемия се налага вливане на хуман албумин, нативна плазма."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Протичане и прогноза:",
|
||||
"Протичането на хроничните гломерулонефрити е с периоди на обостряния и спонтанни или терапевтични ремисии. \nЕволюцията на хроничните гломерулонефрити зависи от морфологичната форма. \nЕдинствено гломерулонефритът с минимални увреждания е с по- благоприятна прогноза. \nВсички останали гломерулонефрити в различен срок довеждат до хронична бъбречна недостатъчност. \nУремията, сърдечната недостатъчност, мозъчните и сърдечно-съдовите усложнения водят до летален изход. \nПонастоящем с методите на хемодиализа и бъбречна трансплантация прогнозата е значително подобрена."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
206
ppt_data/output/Гломерулонефрити.txt
Normal file
206
ppt_data/output/Гломерулонефрити.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,206 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Гломерулонефрити.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 21
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Гломерулонефрити
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Glomerulonephrites
|
||||
• Определение: Гломерулонефритите са двустранни бъбречни болести с неизяснена етиология и имунна патогенеза.
|
||||
Патогенеза: В основата стои разстройство в имунната система, водещо до патологичен отговор на организма към външни или собствени антигени.
|
||||
В резултат на имунната дисрегулация се оформят 3 патогенетични механизма:
|
||||
Образуване на антитела към собствената гломерулна базална мембрана – по нея се отлагат IgG и IgM и С3-фракция на комплемента. Образуването на антитела не е постоянно, а фазово.
|
||||
Отлагане на циркулуращи в кръвта антиген-антитяло имунни комплекси в гломерулите.
|
||||
Участие на клетъчния имунитет – уврежданията на гломерулните структури се дължат на пряко действие на различни лимфокини и цитокини, отделяни от макрофаги и Т-клетки; не се установяват нито антитела, нито имунни комплекси
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ (Glomerulonephritis acuta)
|
||||
• Определение: Дифузно заболяване на двата бъбрека, което започва остро след прекарана стрептококова инфекция.
|
||||
Характеризира се с отоци, артериална хипертония, олигурия, протеинурия и еритроцитурия.
|
||||
Развива се главно в детска и юношеска възраст, по-често при момчета.
|
||||
Етиология: Единствено при острия гломерулонефрит е доказана пряка етиологична връзка с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Най-често гломерулонфритът се предшества от стрептококов тонзилит или дерматит.
|
||||
Патогенеза: По гломерулната базална мембрана се установява отлагане на IgG (имуноглобулин G) и С3-фракция на комплемента.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патологоанатомия:
|
||||
• Бъбреците са с нормални размери или леко уголемени, сочни, понякога с точковидни кръвоизливи по повърхността.
|
||||
Гломерулите изглеждат уголемени, кръвонапълнени, капилярният лумен е стеснен или частично запушен от разрастване на ендотелните клетки.
|
||||
Върху базалната мембрана се откриват отложени имунни комплекси под формата на „гърбици”.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина:
|
||||
• Латентен период – между предшестващата стрептококова инфекция и острия гломерулонефрит има безсимптомен период от 10 дни при тонзилита и 21 дни при дерматита. През този период оплакванията най-често са от отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, субфебрилитет, тъпи болки в кръста.
|
||||
Понякога заболяването стартира остро с поява на триадата отоци, хипертония, олигурия, с разностепенна хематурия и протеинурия.
|
||||
Отоци – най-често са първа изява на острия гломерулонефрит. Развиват се по местата с рехава съединителна тъкан – обикновено първо са периорбитални, а успоредно с тях или 1-2 дни след това се появяват и по долните крайници и лумбалната област. Степента им е в пряка зависимост от приемът на сол – по- високият внос на натрий води до масивни отоци.
|
||||
Артериална хипертония – наблюдава се при 70% от болните. Артериалното налягане е обикновено около 140-160/95-120. Внезапното повишаване на артериалното налягане може да доведе до остро обременяване на лявата камера на сърцето и развитие на остра левокамерна сърдечна слабост, понякога с фатални последици. Хипертонията е ранен симптом на острия гломерулонефрит, има преходен характер и продължава не повече от 1 месец
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Промени в урината
|
||||
• олигурия, хематурия и протеинурия. Те са задължителни белези на острия гломерулонефрит и са налице дори при отсъствие на манифестни отоци и хипертония.
|
||||
Олигурия – през първите дни диурезата е под 500 ml – урината е тъмна, с високо специфично тегло.
|
||||
Макроскопска хематурия – обикновено е краткотрайна – от няколко часа до 1 денонощие, урината има ръждивокафяв цвят. След изчезването й дълго време се установява микроскопска хематурия.
|
||||
Протеинурия – около 3 g/24 h;
|
||||
В седимента се установяват много еритроцити, също левкоцити, цилиндри.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания
|
||||
• Кръв: повишени СУЕ и CRP, леко повишени серумен креатинин и урея.
|
||||
имунологичните – повишено ниво на циркулиращите имунни комплекси.
|
||||
Функционалните бъбречни изследвания показват запазена концентрационна способност на бъбреците, намалена гломерулна филтрация, намален клирънс на креатинина (СCr).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения: Вследствие рязкото покачване на артериалното налягане и внезапното натоварване на сърцето съществува риск от развитие на остра левокамерна сърдечна недостатъчност.
|
||||
Други по-редки усложнения: мозъчен оток, остра бъбречна недостатъчност.
|
||||
Диагноза: описаните водещи симптоми, съчетани с лабораторната находка. Хистологичната диагноза се осигурява чрез бъбречна биопсия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение:
|
||||
• Режимът и диетата са най-важните терапевтични мероприятия.
|
||||
В началото режимът е постелен, впоследствие се либерализира.
|
||||
Диетата е абсолютно безсолна; течностите са до 1 l дневно – заради отоците и артериалната хипертония; храната – лека, без подправки, около 1500 kcal/дн.
|
||||
При този режим още в първите дни отоците и артериалното налягане спадат и диурезата се увеличава.
|
||||
Диуретици – фурантрил 1-2 табл. от 40 mg дневно, след което дозата се намалява до 2-3 табл. седмично. При болни с изразени отоци, висока артериална хипертония, данни за белодробен застой фуроземидът може да се приложи и интравенозно – до 100 mg дневно.
|
||||
При артериална хипертония – антихипертензивни средства – хлофазолин, бета-блокери; СаА; диуретици и др.
|
||||
Антибиотици – при всички болни се провежда антибиотичен курс за саниране на стрептококовата инфекция:
|
||||
Пеницилин 1,5-3 млн Е дн.;
|
||||
При алергия към Пеницилин – Еритромицин 5 х 400 mg (2 g/дн.).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Протичане и прогноза:
|
||||
• Острият гломерулонефрит има добра прогноза и повечето пациенти оздравяват напълно без съществени увреждания на бъбреците.
|
||||
При някои болни с тежко клинично протичане е възможно развитието на т.нар. късни последици, изразяващи се в артериална хипертония, промени в урината, хронична бъбречна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ХРОНИЧНИ ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ (Glomerulonephrites chronicae)
|
||||
• Двустранни дифузни гломерулни заболявания с неизвестна етиология и сходна патогенеза.
|
||||
Различават се следните видове хронични гломерулонефрити:
|
||||
Гломерулонефрит с минимални промени
|
||||
Дифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит
|
||||
Огнищна и сегментна гломерулна склероза и хиалиноза
|
||||
Дифузен мембранозен гломерулонефрит
|
||||
Дифузен мембранопролиферативен гломерулонефрит
|
||||
Мезангиален IgA гломерулонефрит
|
||||
Хроничните гломерулонефрити протичат с няколко общи клинични синдрома, различно проявени при отделните видове, имат бавна, но прогресираща еволюция и водят до развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
• Приема се, че основна причина за развитието на хроничните гломерулонефрити е патологичният имунен отговор на организма към собствени или външни антигени.
|
||||
В резултат настъпва отлагане на автоантитела и циркулиращи имунни комплекси в гломерулите, което предизвиква увреждане и постепенно загиване на гломерулните структури.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина:
|
||||
• В повечето случаи хроничните гломерулонефрити протичат с триадата:
|
||||
нефрозен синдром
|
||||
артериална хипертония
|
||||
бъбречна недостатъчност
|
||||
Само при гломерулонефритът с минимални промени се наблюдава нефрозен синдром без артериална хипертония и без бъбречна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нефрозен синдром
|
||||
• Изявява с отоци, локализирани по местата с рехава съединителна тъкан – клепачи, лице, ръце, глезени, скротум.
|
||||
Бъбречните отоци са меки, бледи, тестовати и при натиск с пръст оставят дълбоки следи.
|
||||
В периодите на ремисия те са слабо проявени, а при обостряне стават масивни и са възможни изливи в коремната и плевралната кухина и перикарда.
|
||||
Когато отокът обхваща подкожната тъкан на цялото тяло, се говори за аназарка.
|
||||
Болните съобщават за тъпа болка и тежест в кръста, отпадналост, безапетитие, склонни са към инфекции.
|
||||
Сукусио реналис често е положително.
|
||||
Общото количество на урината е намалено-олиго- анурия
|
||||
Лабораторните изследвания установяват високостепенна протеинурия (до 20-30 g/24 h), клирънсът на креатинина е намален, в кръвта е налице хипопротеинемия, хипоалбуминемия, повишен холестерол и триглицериди, силно повишена СУЕ.
|
||||
При някои форми на хроничен гломерулонефрит в седимента на урината се откриват цилиндрурия, еритроцитурия, оскъдна по време на ремисия до обилна при изостряне на болестта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Артериална хипертония
|
||||
• При ХГН е предимно от диастолен тип.
|
||||
С напредване на болестта тя се фиксира трайно, с високи стойности както за систолното, така и за диастолното налягане.
|
||||
Понякога придобива характера на малигнена хипертония. Съпроводена е с развитие на характерни изменения в очните дъна, електрокардиограмата и често води до развитие на сърдечна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбречна недостатъчност
|
||||
• Настъпва постепенно, с напредване на бъбречните увреждания и отпадане на гломерулната функция.
|
||||
Клирънсът на креатинина прогресивно намалява, азотните тела в кръвта се повишават и се развива азотна задръжка с повишени нива на серумната урея и креатинин.
|
||||
Увреждането на концентрационната и разредителната способност на бъбреците води до развитие на хипостенурия, в напредналите стадии – до изостенурия.
|
||||
Постепенно, с напредване на бъбречната недостатъчност се развива бъбречна анемия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза:
|
||||
• Поставя се въз основа на клиничните прояви, характерните промени в урината и кръвните показатели, функционалните бъбречни нарушения и данните от пункционната бъбречна биопсия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение:
|
||||
• Целта е:
|
||||
1) да се отстрани съществуваща стрептококова или друга инфекция;
|
||||
2) да се потисне активността на имунните процеси, за да се забави прогресирането на болестта;
|
||||
3) да се поддържа отделителната функция на бъбреците;
|
||||
4) да се облекчат основните оплаквания на болните.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Режимът на болните е в зависимост от стадия на болестта.
|
||||
В компенсиран стадий болните трябва да избягват физически натоварвания, простуди, употребата на алкохол се забранява, полагат се грижи за добра хигиена, за да не се допуснат инфекциозни усложнения.
|
||||
При обостряне на болестта се налага постелен режим или хоспитализация.
|
||||
Диетичното хранене има важен дял в лечението на хроничните гломерулонефрити.
|
||||
Храненето трябва да бъде пълноценно, богато на витамини, с ограничен прием на животински мазнини.
|
||||
Свободно се консумират всякакъв вид въглехидрати, а вносът на белтъчини е в зависимост от стадия на заболяването:
|
||||
нормален – при компенсирана бъбречна функция,
|
||||
повишен – при изразен нефрозен синдром.
|
||||
Готварската сол се ограничава при липса на отоци и хипертония до абсолютно безсолна диета при поява на оточен и хипертоничен синдром.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенетичното медикаментозно лечение
|
||||
• По схема с кортикостероиди (преднизон, преднизолон), имуносупресори (имуран, циклофосфамид, циклоспорин А и др.), имуноглобулин.
|
||||
Прилагат се и антикоагуланти – хепарин, синтром и др.
|
||||
Антибиотично лечение се включва при активна огнищна инфекция.
|
||||
Симптоматичното лечение се провежда с диуретици, антихипертензивни средства;
|
||||
при развитие на сърдечна недостатъчност – диуретици, сърдечни гликозиди.
|
||||
при изразена хипопротеинемия се налага вливане на хуман албумин, нативна плазма.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Протичане и прогноза:
|
||||
• Протичането на хроничните гломерулонефрити е с периоди на обостряния и спонтанни или терапевтични ремисии.
|
||||
Еволюцията на хроничните гломерулонефрити зависи от морфологичната форма.
|
||||
Единствено гломерулонефритът с минимални увреждания е с по- благоприятна прогноза.
|
||||
Всички останали гломерулонефрити в различен срок довеждат до хронична бъбречна недостатъчност.
|
||||
Уремията, сърдечната недостатъчност, мозъчните и сърдечно-съдовите усложнения водят до летален изход.
|
||||
Понастоящем с методите на хемодиализа и бъбречна трансплантация прогнозата е значително подобрена.
|
||||
|
||||
199
ppt_data/output/Дихателна недостатъчност.json
Normal file
199
ppt_data/output/Дихателна недостатъчност.json
Normal file
@@ -0,0 +1,199 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Дихателна недостатъчност.pptx",
|
||||
"total_slides": 20,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Дихателна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение",
|
||||
"Дихателната недостатъчност (лат.-Insufficientia respiratoria) е състояние (остро или хронично), при което е нарушена обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между атмосферата и кръвта, като най-често нарушението е в белите дробове или дихателните пътища. \n\nРазвива се артериална хипоксемия(↓рО2<80ммЖ), с или без хиперкапния (↑рСО2>46ммЖ)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анатомия на ДС"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология(причини):",
|
||||
"От страна на белите дробове и дихателните пътища:\u000b– Плеврални увреждания – плеврални изливи, пневмоторакс.\u000b– Обструкция на дихателните пътища – чуждо тяло, оток на ларинкса, стеноза на ларинкса, трахеята, бронхите.\u000b– Белодробни заболявания – пневмония, белодробен абсцес, бронхиална астма, белодробен тромбоемболизъм, емфизем, пневмокониози и др.\u000b– Деформация на гръдния кош – сколиоза, кифосколиоза, гръдна травма, фрактура на ребрата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология(причини):",
|
||||
"Сърдечно-съдови заболявания: \nвродени сърдечни пороци, левостранна сърдечна недостатъчност, остра миокардна исхемия,ритъмни нарушения;\nНервномускулни заболявания: \nмозъчен инсулт, тумори, травми, полиомиелит, миастения гравис, мускулна дистрофия и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология(причини):",
|
||||
"Промени в кръвта – намаляване на количеството кръв при остра кръвозагуба или други видове анемия, нарушени киселинно-алкални показатели при ендокринни, бъбречни, чернодробни заболявания.\u000b5. Интоксикация с арсен, фосфор, алкохол, цианови съединения, медикаменти (опиати, седативни средства, антидепресанти).\u000b6. Други – понижаване на РаО2 при изкачване на височини."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза(механизъм):",
|
||||
"Намаляване на вентилацията(дишането) – \nобструктивен (с нарушена проходимост на дихателните пътища поради спазъм, едем на лигавицата и задръжка на гъст секрет), \nрестриктивен (ампутационен) синдром със снижени белодробни обеми и вентилационни резерви (при емфизем, пневмофибрози)\nсмесен вентилаторен синдром.\u000b\nНарушено разпределение на газовете и кръвта в белите дробове.\u000bДифузионни нарушения – нарушено преминаване на газовете от алвеолите към кръвта и/или обратно- при колагенози.\nАнатомични и функционални шънтове\nАлвеоларна хиповентилация (хипнотици, опиати и др.)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиологична класификация:",
|
||||
"първично белодробна, \nизвън белодробна, \nвторично белодробна – АRDS и др"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация: (според бързината на развитие)",
|
||||
"Остра ДН- възниква остро (за часове или дни). Прогресира бързо и организмът няма време да се адаптира към газовите нарушения. Представлява застрашаващо живота състояние.\nХронична ДН- постепенно снижаване на рО2 в артериалната кръв. Развива се в продължение на месеци или години- позволява на организма да се адаптира спрямо хипоксемията и хиперкапнията чрез включване на компенсаторни механизми"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Фази на ХДН",
|
||||
"1. Латентна. Проявява се при физическо натоварване. РаО2 и РаСО2 са в норма при покой.\n2. Манифестна – има три степени:\nІ степен – има хипоксемия без хиперкапния. РаО2 е до 65 mmHg.\nІІ степен – РаО2 е 55-65 mmHg. В зависимост от основното белодробно заболяване може да има хипокапния или хиперкапния, но РаСО2 не надхвърля 55 mmHg. \nІІІ степен – има тежки нарушения – РаО2 е под 55 mmHg, а хиперкапнията е в различна степен."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Задух и учестено дишане (над 30 в минута).\nЦианоза(посиняване)- чест, но не е задължителен белег. Наличието й по устните и езика потвърждава тежка хипоксемия. \nПо-рядко: тахикардия, хипертония, ритъмни нарушения. \nБолните са неспокойни, възбудени, често объркани, разговарят с къси изречения или отделни фрази. \nПри тежки форми има главоболие, сънливост, тремор, гърчове"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения:",
|
||||
"Има риск за развитие на редица усложнения: \nбелодробен тромбоемболизъм, \nкървене от гастро-интестиналния тракт, \nритъмни нарушения, \nвътреболнична инфекция, сепсис и др"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза:",
|
||||
"Диагнозата на дихателната недостатъчност е изключително лабораторна. \nЗадължително се прави кръвно-газов анализ на артериалната кръв с определяне на РаО2 и РаСО2, и параметрите на киселинно-алкалното равновесие.\nАнамнезата, клиничната картина, физикалното изследване, рентгенографията на гръдния кош, ЕКГ имат значение за откриване на причината за дихателната недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диференциална диагноза:",
|
||||
"белодробен оток, \nбелодробен тромбоемболизъм, \nмозъчен тумор и др. \nТрябва да се разграничи остра от хронична дихателна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"хроничен бронхит емфизем"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Поведение:",
|
||||
"Първо трябва да се осигурурят свободно проходими дихателни пътища. Болният се поставя в странично положение за избягване аспирацията на секрети, а наличните се аспирират(отстраняват).\u000bЗапочва се кислородотерапия за корекция на хипоксемията. \nБронхиалната обструкция се преодолява чрез бронходилататори-β2-агонисти (Salbutamol, Berotec), метилксантини (Novphyllin), антихолинергици, а при показани болни и кортикостероиди.\nЗа подпомахане отделянето на бронхиалния секрет- секретолитични средства(Ambroxol, Mucomist). Провежда се и постурален дренаж.\nАБ- при налична инфекция\nдихателни аналептици (стимуланти)- при изразена хиперкапнея- Micorene, Piracetam, Centrophenoxin. \nИнтубация и ИБВ\nПоради висок риск за развитие на белодробен тромбоемболизъм профилактично си прилага Heparin или НМХ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"Отстраняване или ранно прекратяване на причинните състояния и заболявания, предизвикващи развитие на дихателна недостатъчност. \nОтказът от тютюнопушене е полезна профилактична мярка."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза",
|
||||
"При острата дихателна недостатъчност е много сериозна. При забавяне на спешното лечение може да настъпят тежки увреждания и дори смърт. \nПри хроничната дихателна недостатъчност е сериозна. При успешно лечение на основните белодробни заболявания (туберкулоза, силикоза, хронична пневмония, пневмофиброза, бронхиектазии и други) прогнозата се подобрява."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
156
ppt_data/output/Дихателна недостатъчност.txt
Normal file
156
ppt_data/output/Дихателна недостатъчност.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,156 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Дихателна недостатъчност.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 20
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Дихателна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение
|
||||
• Дихателната недостатъчност (лат.-Insufficientia respiratoria) е състояние (остро или хронично), при което е нарушена обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между атмосферата и кръвта, като най-често нарушението е в белите дробове или дихателните пътища.
|
||||
|
||||
Развива се артериална хипоксемия(↓рО2<80ммЖ), с или без хиперкапния (↑рСО2>46ммЖ).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анатомия на ДС
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология(причини):
|
||||
• От страна на белите дробове и дихателните пътища: – Плеврални увреждания – плеврални изливи, пневмоторакс. – Обструкция на дихателните пътища – чуждо тяло, оток на ларинкса, стеноза на ларинкса, трахеята, бронхите. – Белодробни заболявания – пневмония, белодробен абсцес, бронхиална астма, белодробен тромбоемболизъм, емфизем, пневмокониози и др. – Деформация на гръдния кош – сколиоза, кифосколиоза, гръдна травма, фрактура на ребрата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология(причини):
|
||||
• Сърдечно-съдови заболявания:
|
||||
вродени сърдечни пороци, левостранна сърдечна недостатъчност, остра миокардна исхемия,ритъмни нарушения;
|
||||
Нервномускулни заболявания:
|
||||
мозъчен инсулт, тумори, травми, полиомиелит, миастения гравис, мускулна дистрофия и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология(причини):
|
||||
• Промени в кръвта – намаляване на количеството кръв при остра кръвозагуба или други видове анемия, нарушени киселинно-алкални показатели при ендокринни, бъбречни, чернодробни заболявания. 5. Интоксикация с арсен, фосфор, алкохол, цианови съединения, медикаменти (опиати, седативни средства, антидепресанти). 6. Други – понижаване на РаО2 при изкачване на височини.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза(механизъм):
|
||||
• Намаляване на вентилацията(дишането) –
|
||||
обструктивен (с нарушена проходимост на дихателните пътища поради спазъм, едем на лигавицата и задръжка на гъст секрет),
|
||||
рестриктивен (ампутационен) синдром със снижени белодробни обеми и вентилационни резерви (при емфизем, пневмофибрози)
|
||||
смесен вентилаторен синдром.
|
||||
Нарушено разпределение на газовете и кръвта в белите дробове. Дифузионни нарушения – нарушено преминаване на газовете от алвеолите към кръвта и/или обратно- при колагенози.
|
||||
Анатомични и функционални шънтове
|
||||
Алвеоларна хиповентилация (хипнотици, опиати и др.)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиологична класификация:
|
||||
• първично белодробна,
|
||||
извън белодробна,
|
||||
вторично белодробна – АRDS и др
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация: (според бързината на развитие)
|
||||
• Остра ДН- възниква остро (за часове или дни). Прогресира бързо и организмът няма време да се адаптира към газовите нарушения. Представлява застрашаващо живота състояние.
|
||||
Хронична ДН- постепенно снижаване на рО2 в артериалната кръв. Развива се в продължение на месеци или години- позволява на организма да се адаптира спрямо хипоксемията и хиперкапнията чрез включване на компенсаторни механизми
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Фази на ХДН
|
||||
• 1. Латентна. Проявява се при физическо натоварване. РаО2 и РаСО2 са в норма при покой.
|
||||
2. Манифестна – има три степени:
|
||||
І степен – има хипоксемия без хиперкапния. РаО2 е до 65 mmHg.
|
||||
ІІ степен – РаО2 е 55-65 mmHg. В зависимост от основното белодробно заболяване може да има хипокапния или хиперкапния, но РаСО2 не надхвърля 55 mmHg.
|
||||
ІІІ степен – има тежки нарушения – РаО2 е под 55 mmHg, а хиперкапнията е в различна степен.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Задух и учестено дишане (над 30 в минута).
|
||||
Цианоза(посиняване)- чест, но не е задължителен белег. Наличието й по устните и езика потвърждава тежка хипоксемия.
|
||||
По-рядко: тахикардия, хипертония, ритъмни нарушения.
|
||||
Болните са неспокойни, възбудени, често объркани, разговарят с къси изречения или отделни фрази.
|
||||
При тежки форми има главоболие, сънливост, тремор, гърчове
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения:
|
||||
• Има риск за развитие на редица усложнения:
|
||||
белодробен тромбоемболизъм,
|
||||
кървене от гастро-интестиналния тракт,
|
||||
ритъмни нарушения,
|
||||
вътреболнична инфекция, сепсис и др
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза:
|
||||
• Диагнозата на дихателната недостатъчност е изключително лабораторна.
|
||||
Задължително се прави кръвно-газов анализ на артериалната кръв с определяне на РаО2 и РаСО2, и параметрите на киселинно-алкалното равновесие.
|
||||
Анамнезата, клиничната картина, физикалното изследване, рентгенографията на гръдния кош, ЕКГ имат значение за откриване на причината за дихателната недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диференциална диагноза:
|
||||
• белодробен оток,
|
||||
белодробен тромбоемболизъм,
|
||||
мозъчен тумор и др.
|
||||
Трябва да се разграничи остра от хронична дихателна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• хроничен бронхит емфизем
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Поведение:
|
||||
• Първо трябва да се осигурурят свободно проходими дихателни пътища. Болният се поставя в странично положение за избягване аспирацията на секрети, а наличните се аспирират(отстраняват). Започва се кислородотерапия за корекция на хипоксемията.
|
||||
Бронхиалната обструкция се преодолява чрез бронходилататори-β2-агонисти (Salbutamol, Berotec), метилксантини (Novphyllin), антихолинергици, а при показани болни и кортикостероиди.
|
||||
За подпомахане отделянето на бронхиалния секрет- секретолитични средства(Ambroxol, Mucomist). Провежда се и постурален дренаж.
|
||||
АБ- при налична инфекция
|
||||
дихателни аналептици (стимуланти)- при изразена хиперкапнея- Micorene, Piracetam, Centrophenoxin.
|
||||
Интубация и ИБВ
|
||||
Поради висок риск за развитие на белодробен тромбоемболизъм профилактично си прилага Heparin или НМХ.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• Отстраняване или ранно прекратяване на причинните състояния и заболявания, предизвикващи развитие на дихателна недостатъчност.
|
||||
Отказът от тютюнопушене е полезна профилактична мярка.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза
|
||||
• При острата дихателна недостатъчност е много сериозна. При забавяне на спешното лечение може да настъпят тежки увреждания и дори смърт.
|
||||
При хроничната дихателна недостатъчност е сериозна. При успешно лечение на основните белодробни заболявания (туберкулоза, силикоза, хронична пневмония, пневмофиброза, бронхиектазии и други) прогнозата се подобрява.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
|
||||
357
ppt_data/output/Захарен диабет.json
Normal file
357
ppt_data/output/Захарен диабет.json
Normal file
@@ -0,0 +1,357 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Захарен диабет.pptx",
|
||||
"total_slides": 32,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Захарен диабет"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хронично, социално-значимо заболяване, при което е повишено нивото на глюкозата в кръвта.\nЗахарният диабет е хронично протичащо, наследствено заболяване на обмяната на веществата, породено от абсолютен или относителен дефицит на инсулин. \nС течение на времето захарният диабет води до увреждане на малките, средни и големи кръвоносни съдове и на периферните нерви, което определя системните и локални усложнения на заболяването.",
|
||||
"Определение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Глюкозата от кръвта може да влезе в клетките само в присъствие на достатъчно количество инсулин.\nГлюкозата е необходима за производство на енергия, което става във всяка клетка на тялото.\nИнсулинът е хормон, който се произвежда в задстомашната жлеза (панкреаса). Той има свойството да намалява повишената след прием на храна кръвна захар, като й помага да влезе в клетката.\nПри диабетиците има пълна или частична липса на производство на инсулин от панкреаса, както и нарушено действие на произвеждания инсулин.",
|
||||
"Патогенеза:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тип 1 – настъпва обикновено в детска или юношеска възраст, като първично са засегнати ß-клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин. Рано се налага заместително лечение и се наблюдава склонност към кетоацидоза.\n\nТип 2 – характерен за зрялата и напреднала възраст, с изразено полигенно унаследяване. Първично е засегната способността на организма да реагира на отделения от панкреаса инсулин, като обикновено има съчетание с метаболитен синдром (Х-синдром). Заместително лечение се налага на по-късен етап. Не са характерни кетоацидози, но за сметка на това може да се стигне до т.нар. хиперосмоларна кома.",
|
||||
"Типове захарен диабет"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Генетични дефекти във функцията на В-клетките или в действието на инсулина;\nЗаболявания на екзокринния панкреас (тази част от задстомашната жлеза, която секретира храносмилателни ензими);\nЕндокринни заболявания - акромегалия, синдром на Кушинг, феохромоцитом, хипертиреоидизъм;\nХронична употреба на някои медикаменти - кортикостероиди и др.;\nНякои инфекции - рубеола, цитомегаловирус;\nГенетични синдроми - синдром на Даун, синдром на Търнър и др.;\nГестационният диабет (диабет при бременност, нарушение на въглехидратната обмяна само по време на бременност).",
|
||||
"Други типове"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тип 1- развива се автоимунен процес - автоимунен инсулинит и абсолютен инсулинов дефицит.\nТип 2- следствие на инсулинова резистентност, поради рецепторен или пострецепторен дефект. Налице е относителен инсулинов дефицит. В повечето случаи се проявява като част от т.нар метаболитен синдром. Т.е. често се съчетава със затлъстяване от централен тип, хиперлипидемия, артериална хипертония и др. Поради инсулиновата резистентност при захарен диабет тип 2 се наблюдава хиперинсулинемия, която засилва чувството за глад и води до затлъстяване. Високото ниво на инсулина води и до намаляване на инсулиновите рецептори, което води до отслабване в действието на инсулина - развива се порочен кръг. Когато споменатите патологични процеси доведат до „изтощение” на островните клетки в панкреаса, настъпва клинична изява на захарния диабет.",
|
||||
"Патогенеза:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тип 1- „големи симптоми на диабета” - повишена жажда (полидипсия), полиурия (патологично увеличено уриниране), загуба на тегло. Тези симптоми се дължат на хипергликемията. Нарушение на водно-електролитното равновесие, което може да доведе до гърчове, нарушено зрение;\nНеспецифични симптоми - главоболие, уморяемост, намалена работоспособност;\nПри диабет тип 2, поради наличието на хиперинсулинизъм, може да се наблюдават още засилен глад, изпотяване;\nХарактерни са още и кожни прояви (особено при диабет тип 2) - пруритус; кожни инфекции (фурункулоза - гнойно възпаление на космените фоликули, кандидомикоза - гъбична кожно-лигавична инфекция и др.);\nМенструални нарушения и нарушения в потентността",
|
||||
"Симптоми:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Дължи се на липса на внос на инсулин (при пациенти, които са на инсулинолечение), повишена нужда от инсулин (при инфекции, грешки в диетата, стомашно-чревни заболявания, стрес и др.). \nЗа диабет тип 1 е характерна кетоацидозната кома, а за диабет тип 2 хиперосмоларната кома. \n\nДвете състояния се различават по механизма на възникването си, но са със сходна клиника: сравнително бавно развитие, постепенно, за дни; хипотония и липса на гърчове; суха кожа, дълбоко дишане, дъх на ацетон; евентуално температура, коремни болки.",
|
||||
"Диабетна кома"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Макроангиопатията се характеризира с развитие на ранна атеросклероза, която води до исхемична болест на сърцето (инфаркт на миокарда, стенокардия и др.), хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), мозъчно-съдова болест.",
|
||||
"Хронични усложнения:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бъбреци - диабетна нефропатия. Ранен симптом е микроалбуминурията (албумин в урината 20-300мг/24 часа). Често към бъбречните увреждания се прибавят и честите уро-генитални инфекции;\nОчи - диабетна ретинопатия. Особено характерна за диабет 1 тип. Може да се увреди централното зрение, да настъпи отлепване на ретината, да се развие вторична глаукома;\nНервна система - диабетна полиневропатия.\nДиабетно стъпало - характеризира се с безболезнени невропатични язви в областта на петите и възглавничките на пръстите, често предизвикани от неправилна хигиена и травматизиране, вследствие намалената чувствителност",
|
||||
"Микроангиопатията - увреждане на:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диабетно стъпало"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника\nЛабораторни изследвания:\nГликемия на гладно\nКЗП\nОГТТ\nГликиран хемоглобин\nАт- при съмнение за ЗД тип 1\nГлюкоза в урината",
|
||||
"Диагноза:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тип 1- практически навъзможна\n\nТип 2- редовни прегледи при фамилност и РФ- с цел ранно откриване и лечение",
|
||||
"Профилактика:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Бял ориз; Хляб, Картофи и",
|
||||
"Паста: Сакн продукти",
|
||||
"Червено несо, Масло",
|
||||
"ДА CE ПРИЕМАТ РЯДКО",
|
||||
"Калций",
|
||||
"1-2път на Ден",
|
||||
"Риба:",
|
||||
"Пил продукти: Япца",
|
||||
"Ядки",
|
||||
"0-2пътн на ден",
|
||||
"зпътн на ден",
|
||||
"Зеленчуцн",
|
||||
"НЕОГРАНИЧЕНО",
|
||||
"Плодове",
|
||||
"2 3 пътн наден",
|
||||
"Пълнозърнести продукти",
|
||||
"ПРИ ПОВЕЧЕТО ХРАНЕНИ",
|
||||
"Растштелни",
|
||||
"Oll",
|
||||
"насла; соев соc",
|
||||
"Ежедневно спортуване и контрол на теглото"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5752987068858918,
|
||||
0.7173500229317763,
|
||||
0.9330429607517355,
|
||||
0.7135926034065022,
|
||||
0.9953385671578346,
|
||||
0.6594553053347252,
|
||||
0.6801601862477733,
|
||||
0.7232276248469023,
|
||||
0.9903219938278198,
|
||||
0.8276775285519388,
|
||||
0.709445143497065,
|
||||
0.5678281376105545,
|
||||
0.5245971985682489,
|
||||
0.9999892313878428,
|
||||
0.5802466664643785,
|
||||
0.9059217181760048,
|
||||
0.9876792890550533,
|
||||
0.7725927503599618,
|
||||
0.5413347801105913,
|
||||
0.5921563745557747,
|
||||
0.8730490386573145
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диабетът, диагностициран по време на бременността (гестационният диабет) е все по-често срещано усложнение. \nПри 3-10% от бременностите се среща абнормна регулация на кръвнозахарното ниво. \nПри повечето жени глюкозният толеранс се нормализира след раждането, но те остават с повишен риск (30-60%) за развитие на захарен диабет в по-късна възраст.",
|
||||
"Гестационен диабет (ГЗД)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"По време на бременността настъпват ендокринни и метаболитни промени, голяма част от които се дължат на хормонални сигнали от фето-плацентарната единица. \nРано през бременността глюкозният толеранс е нормален или подобрен с повишена периферна инсулинова чувствителност на тъканите. Това се дължи на повишените майчини естрогени и прогестерон, които водят до увеличаване на бета-клетките на панкреаса, които произвеждат и секретират инсулин, и нарастване на плазменото му ниво. \nПо късно през бременността нараства инсулиновата резистентност с повишаване отделянето на контраинсуларни хормони (хормони, противодействащи на инсулина) – глюкагон, соматомедини, катехоламини, пролактин.",
|
||||
"Етиопатогенеза на ГЗД"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плацентата произвежда ензима инсулиназа, който разгражда инсулина. \nСъответно на това нараства и секрецията на инсулина и към третия триместър средните 24-часови инсулинови нива са с около 50% по-високи в сравнение с тези извън бременност. \nНарастващата инсулинова резистентност стимулира клетките на майката да използват други източници на енергия освен глюкозата – напр. свободни мастни киселини, и така се повишава доставката на глюкоза към плода. Бременните по-често имат епизоди на хипогликемия (намалена на кръвна захар) между храненията или през нощта.",
|
||||
"Етиопатогенеза на ГЗД"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При някои жени има неадекватен отговор към нарастващата инсулинова резистентност – панкреасната инсулинова секреция не нараства достатъчно, което води до хипергликемия при майката и плода. \nТова се съпътства от епизоди на фетална хиперинсулинемия (повишени инсулинови плазмени нива у плода). По-голямото количество инсулин стимулира синтезните процеси и масата на плода нараства значително („синдром на голямото бебе“, макрозомия). \nПри превръщането на глюкозата в мазнини се изразходва повече енергия и кислородните нива на феталната кръв намаляват – наблюдават се епизоди на хипоксия при плода. Те са свързани с повишено отделяне на катехоламини (норадреналин и адреналин) от надбъбречната жлеза, които водят до повишено кръвно налягане, промени в сърцето, нарастване образуването на еритроцити, повишаване на хематокрита и сгъстяване на кръвта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"– наднормено тегло;\n\u000b– фамилна анамнеза за диабет;\n\u000b– анамнеза за предшестващо раждане на бебе с голямо тегло;\n\u000b– забременяване в по-късна възраст;\n\u000b– гестационен диабет при предишни бременностти и др.",
|
||||
"Рискови фактори за гестационен диабет:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"– повишаване на кръвното налягане – по-голяма е честотата на прееклампсията при диабетички. \n- Хроничната хипертония в комбинация с диабет повишава риска от насложена прееклампсия, преждевременно отлепване на плацентата, съдови инциденти.\u000b– по-чести инфекции – на отделителната, половата система, рани и др.\u000b– тежко протичащи ранни токсикози на бременността – hyperemesis gravidarum.\u000b– прояви на усложненията на диабета – диабетна нефропатия и ретинопатия при диабет тип 1 с по-голяма давност и/или лош контрол.",
|
||||
"Влияние на диабета върху майката:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"– спонтанен аборт.\u000b– по-голяма честота на вродените аномалии.\u000b– забавено развитие на плода (интраутеринна ретардация) – наблюдава се при съдови увреди на плацентарните съдове – плацентарна недостатъчност.\u000b– хидрамнион – повишено количество околоплодна течност.\u000b– перинаталната детска смъртност при диабет се дължи основно на вродени малформации, респираторен дистрес синдром, прекомерна незрялост на плода при раждането.\u000b– хипогликемия след раждането поради повишените нива на инсулина.\u000b– повишен хематокрит, повишен билирубин.\u000b– макрозомия – по-голямо тегло за гестационната възраст. Макрозомията е свързана с намалено съотношение глава:раменен пояс и при вагинално раждане след раждането на главата има повишен риск от раменна дистокия (затруднено раждане на раменния пояс) и травма на раменния нервен сплит.\u000b– повишен риск за развитие на метаболитен синдром (затлъстяване, хипертония, дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс).\u000b– повишен сърдечно-съдов риск.",
|
||||
"Влияние на диабета върху плода:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"– Преди забременяване жените, болни от диабет, трябва да постигнат оптимални и постоянни нива на кръвната захар. \nИнформация за дълготрайния контрол на диабета дава стойността на гликирания хемоглобин (НвА1с).\n– По време на бременността се изследват гликираният хемоглобин и кръвната захар, проследява се развитието на плода.\n– За откриване на гестационен диабет се изследва кръвна захар на гладно, след нахранване, провежда се орален глюкозотолерантен тест.",
|
||||
"Поведение при бременни със ЗД:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"– подходящ режим на хранене – избягване на бързите въглехидрати, прием на дълговерижни въглехидрати и фибри.\u000b– физическа активност.\u000b– при нужда – инсулин.\n\n\nСпоред състоянието на майката и плода раждането е на термин или преди това – със/без индукция по естествен път или с цезарово сечение.",
|
||||
"Терапията на ЗД при бременните:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Инсулинът е средство на избор за лечение на захарен диабет по време на бременност. \nВсички бременни жени със захарен диабет тип 1 е добре да провеждат лечение с аналогови инсулинови препарати вместо човешки инсулини. \nИнсулинът позволява по-гъвкав контрол на кръвната захар, не преминава през плацентата и затова е безопасен за бебето.\nПоради хормоните, които се отделят от плацентата, по време на бременността ще нарастват инсулиновите нужди, особено през третия триместър. Причината е, че отделяните от плацентата хормони действат по т.нар. „контраинсуларен механизъм” – блокират действието на инсулина на периферно ниво.",
|
||||
"Лечение на ЗД при бременни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При жените със захарен диабет тип 2 е особено важно да се коригира терапията преди зачеване, защото до момента при нито един перорален медикамент не е установена безопасност по време на бременност. Причината е, че те преминават трансплацентарно и затова вариант за лечение на захарния диабет тип 2 остава отново инсулинът. \n\nПри жените с гестационен диабет спазването на диетичен режим и включването на редовна физическа активност в ежедневието често позволява постигането на оптимален гликемичен контрол. В случаите, в които това не се постига, средство за лечение отново е инсулинът.",
|
||||
"Лечение на ЗД при бременни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Американската диабетна асоциация (АДА) препоръчва следните прицелни стойности на кръвната захар при жени диабетички по време на бременност:\nКръвна захар преди хранене/преди лягане - 3,4 - 5,5 mmol/l;\nПостпрандиална кръвна захар (1-2 часа след нахранване) – 5,5 - 7,15 mmol/l;\nГликиран хемоглобин ≤ 6 %.\u000b \u000b\nПрактични съвети за постигане на оптимален гликемичен контрол:\nОтбелязване в дневник на кръвните захари.\nВодене на бележки за приетата през деня храна и какви физически активности са прилагани.\nВсяка промяна в хранителния режим и инсулиновите дози да се обсъждат с наблюдаващия ендокринолог.",
|
||||
"Проследяване:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Два важни принципа следва да се спазват: \nБременност не означава хранене за двама! По време на бременност е необходимо повишаване само с 300 килокалории дневно.\u000b\nВажно е, както количеството, така и качестовото на приетата храна! Здравословното хранене трябва да включва голямо разнообразие от следните видове храни: зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, нискомаслени продукти, бобови храни, постни меса (домашни птици и риба).\nПокачването на тегло по време на бременност е показател, който се следи от проследяващия гинеколог не само при жените с диабет. При тях обаче е особено необходимо да се спазват указаните препоръки, защото те имат отношение към контрола на кръвната захар. \nЖените, които встъпват в бременност с оптимални килограми следва да качат около 11-15 кг. Тези от тях с поднормено тегло се очаква да качат повече килограми – 12-18 кг. Жените с изходно наднормено тегло се очаква да качат около 6-11 кг, докато обезните жени – 5-9 кг.",
|
||||
"Хранене"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактиката на диабета при бременните е:\n\u000b– първична – борба с рисковите фактори;\n\u000b– вторична – ранно откриване и адекватен контрол на диабета.",
|
||||
"Профилактика:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
272
ppt_data/output/Захарен диабет.txt
Normal file
272
ppt_data/output/Захарен диабет.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,272 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Захарен диабет.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 32
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Захарен диабет
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хронично, социално-значимо заболяване, при което е повишено нивото на глюкозата в кръвта.
|
||||
Захарният диабет е хронично протичащо, наследствено заболяване на обмяната на веществата, породено от абсолютен или относителен дефицит на инсулин.
|
||||
С течение на времето захарният диабет води до увреждане на малките, средни и големи кръвоносни съдове и на периферните нерви, което определя системните и локални усложнения на заболяването.
|
||||
• Определение
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Глюкозата от кръвта може да влезе в клетките само в присъствие на достатъчно количество инсулин.
|
||||
Глюкозата е необходима за производство на енергия, което става във всяка клетка на тялото.
|
||||
Инсулинът е хормон, който се произвежда в задстомашната жлеза (панкреаса). Той има свойството да намалява повишената след прием на храна кръвна захар, като й помага да влезе в клетката.
|
||||
При диабетиците има пълна или частична липса на производство на инсулин от панкреаса, както и нарушено действие на произвеждания инсулин.
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тип 1 – настъпва обикновено в детска или юношеска възраст, като първично са засегнати ß-клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин. Рано се налага заместително лечение и се наблюдава склонност към кетоацидоза.
|
||||
|
||||
Тип 2 – характерен за зрялата и напреднала възраст, с изразено полигенно унаследяване. Първично е засегната способността на организма да реагира на отделения от панкреаса инсулин, като обикновено има съчетание с метаболитен синдром (Х-синдром). Заместително лечение се налага на по-късен етап. Не са характерни кетоацидози, но за сметка на това може да се стигне до т.нар. хиперосмоларна кома.
|
||||
• Типове захарен диабет
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Генетични дефекти във функцията на В-клетките или в действието на инсулина;
|
||||
Заболявания на екзокринния панкреас (тази част от задстомашната жлеза, която секретира храносмилателни ензими);
|
||||
Ендокринни заболявания - акромегалия, синдром на Кушинг, феохромоцитом, хипертиреоидизъм;
|
||||
Хронична употреба на някои медикаменти - кортикостероиди и др.;
|
||||
Някои инфекции - рубеола, цитомегаловирус;
|
||||
Генетични синдроми - синдром на Даун, синдром на Търнър и др.;
|
||||
Гестационният диабет (диабет при бременност, нарушение на въглехидратната обмяна само по време на бременност).
|
||||
• Други типове
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тип 1- развива се автоимунен процес - автоимунен инсулинит и абсолютен инсулинов дефицит.
|
||||
Тип 2- следствие на инсулинова резистентност, поради рецепторен или пострецепторен дефект. Налице е относителен инсулинов дефицит. В повечето случаи се проявява като част от т.нар метаболитен синдром. Т.е. често се съчетава със затлъстяване от централен тип, хиперлипидемия, артериална хипертония и др. Поради инсулиновата резистентност при захарен диабет тип 2 се наблюдава хиперинсулинемия, която засилва чувството за глад и води до затлъстяване. Високото ниво на инсулина води и до намаляване на инсулиновите рецептори, което води до отслабване в действието на инсулина - развива се порочен кръг. Когато споменатите патологични процеси доведат до „изтощение” на островните клетки в панкреаса, настъпва клинична изява на захарния диабет.
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тип 1- „големи симптоми на диабета” - повишена жажда (полидипсия), полиурия (патологично увеличено уриниране), загуба на тегло. Тези симптоми се дължат на хипергликемията. Нарушение на водно-електролитното равновесие, което може да доведе до гърчове, нарушено зрение;
|
||||
Неспецифични симптоми - главоболие, уморяемост, намалена работоспособност;
|
||||
При диабет тип 2, поради наличието на хиперинсулинизъм, може да се наблюдават още засилен глад, изпотяване;
|
||||
Характерни са още и кожни прояви (особено при диабет тип 2) - пруритус; кожни инфекции (фурункулоза - гнойно възпаление на космените фоликули, кандидомикоза - гъбична кожно-лигавична инфекция и др.);
|
||||
Менструални нарушения и нарушения в потентността
|
||||
• Симптоми:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Дължи се на липса на внос на инсулин (при пациенти, които са на инсулинолечение), повишена нужда от инсулин (при инфекции, грешки в диетата, стомашно-чревни заболявания, стрес и др.).
|
||||
За диабет тип 1 е характерна кетоацидозната кома, а за диабет тип 2 хиперосмоларната кома.
|
||||
|
||||
Двете състояния се различават по механизма на възникването си, но са със сходна клиника: сравнително бавно развитие, постепенно, за дни; хипотония и липса на гърчове; суха кожа, дълбоко дишане, дъх на ацетон; евентуално температура, коремни болки.
|
||||
• Диабетна кома
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Макроангиопатията се характеризира с развитие на ранна атеросклероза, която води до исхемична болест на сърцето (инфаркт на миокарда, стенокардия и др.), хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), мозъчно-съдова болест.
|
||||
• Хронични усложнения:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бъбреци - диабетна нефропатия. Ранен симптом е микроалбуминурията (албумин в урината 20-300мг/24 часа). Често към бъбречните увреждания се прибавят и честите уро-генитални инфекции;
|
||||
Очи - диабетна ретинопатия. Особено характерна за диабет 1 тип. Може да се увреди централното зрение, да настъпи отлепване на ретината, да се развие вторична глаукома;
|
||||
Нервна система - диабетна полиневропатия.
|
||||
Диабетно стъпало - характеризира се с безболезнени невропатични язви в областта на петите и възглавничките на пръстите, често предизвикани от неправилна хигиена и травматизиране, вследствие намалената чувствителност
|
||||
• Микроангиопатията - увреждане на:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диабетно стъпало
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
Лабораторни изследвания:
|
||||
Гликемия на гладно
|
||||
КЗП
|
||||
ОГТТ
|
||||
Гликиран хемоглобин
|
||||
Ат- при съмнение за ЗД тип 1
|
||||
Глюкоза в урината
|
||||
• Диагноза:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тип 1- практически навъзможна
|
||||
|
||||
Тип 2- редовни прегледи при фамилност и РФ- с цел ранно откриване и лечение
|
||||
• Профилактика:
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Бял ориз; Хляб, Картофи и
|
||||
• Паста: Сакн продукти
|
||||
• Червено несо, Масло
|
||||
• ДА CE ПРИЕМАТ РЯДКО
|
||||
• Калций
|
||||
• 1-2път на Ден
|
||||
• Риба:
|
||||
• Пил продукти: Япца
|
||||
• Ядки
|
||||
• 0-2пътн на ден
|
||||
• зпътн на ден
|
||||
• Зеленчуцн
|
||||
• НЕОГРАНИЧЕНО
|
||||
• Плодове
|
||||
• 2 3 пътн наден
|
||||
• Пълнозърнести продукти
|
||||
• ПРИ ПОВЕЧЕТО ХРАНЕНИ
|
||||
• Растштелни
|
||||
• Oll
|
||||
• насла; соев соc
|
||||
• Ежедневно спортуване и контрол на теглото
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диабетът, диагностициран по време на бременността (гестационният диабет) е все по-често срещано усложнение.
|
||||
При 3-10% от бременностите се среща абнормна регулация на кръвнозахарното ниво.
|
||||
При повечето жени глюкозният толеранс се нормализира след раждането, но те остават с повишен риск (30-60%) за развитие на захарен диабет в по-късна възраст.
|
||||
• Гестационен диабет (ГЗД)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• По време на бременността настъпват ендокринни и метаболитни промени, голяма част от които се дължат на хормонални сигнали от фето-плацентарната единица.
|
||||
Рано през бременността глюкозният толеранс е нормален или подобрен с повишена периферна инсулинова чувствителност на тъканите. Това се дължи на повишените майчини естрогени и прогестерон, които водят до увеличаване на бета-клетките на панкреаса, които произвеждат и секретират инсулин, и нарастване на плазменото му ниво.
|
||||
По късно през бременността нараства инсулиновата резистентност с повишаване отделянето на контраинсуларни хормони (хормони, противодействащи на инсулина) – глюкагон, соматомедини, катехоламини, пролактин.
|
||||
• Етиопатогенеза на ГЗД
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плацентата произвежда ензима инсулиназа, който разгражда инсулина.
|
||||
Съответно на това нараства и секрецията на инсулина и към третия триместър средните 24-часови инсулинови нива са с около 50% по-високи в сравнение с тези извън бременност.
|
||||
Нарастващата инсулинова резистентност стимулира клетките на майката да използват други източници на енергия освен глюкозата – напр. свободни мастни киселини, и така се повишава доставката на глюкоза към плода. Бременните по-често имат епизоди на хипогликемия (намалена на кръвна захар) между храненията или през нощта.
|
||||
• Етиопатогенеза на ГЗД
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При някои жени има неадекватен отговор към нарастващата инсулинова резистентност – панкреасната инсулинова секреция не нараства достатъчно, което води до хипергликемия при майката и плода.
|
||||
Това се съпътства от епизоди на фетална хиперинсулинемия (повишени инсулинови плазмени нива у плода). По-голямото количество инсулин стимулира синтезните процеси и масата на плода нараства значително („синдром на голямото бебе“, макрозомия).
|
||||
При превръщането на глюкозата в мазнини се изразходва повече енергия и кислородните нива на феталната кръв намаляват – наблюдават се епизоди на хипоксия при плода. Те са свързани с повишено отделяне на катехоламини (норадреналин и адреналин) от надбъбречната жлеза, които водят до повишено кръвно налягане, промени в сърцето, нарастване образуването на еритроцити, повишаване на хематокрита и сгъстяване на кръвта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• – наднормено тегло;
|
||||
– фамилна анамнеза за диабет;
|
||||
– анамнеза за предшестващо раждане на бебе с голямо тегло;
|
||||
– забременяване в по-късна възраст;
|
||||
– гестационен диабет при предишни бременностти и др.
|
||||
• Рискови фактори за гестационен диабет:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• – повишаване на кръвното налягане – по-голяма е честотата на прееклампсията при диабетички.
|
||||
- Хроничната хипертония в комбинация с диабет повишава риска от насложена прееклампсия, преждевременно отлепване на плацентата, съдови инциденти. – по-чести инфекции – на отделителната, половата система, рани и др. – тежко протичащи ранни токсикози на бременността – hyperemesis gravidarum. – прояви на усложненията на диабета – диабетна нефропатия и ретинопатия при диабет тип 1 с по-голяма давност и/или лош контрол.
|
||||
• Влияние на диабета върху майката:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• – спонтанен аборт. – по-голяма честота на вродените аномалии. – забавено развитие на плода (интраутеринна ретардация) – наблюдава се при съдови увреди на плацентарните съдове – плацентарна недостатъчност. – хидрамнион – повишено количество околоплодна течност. – перинаталната детска смъртност при диабет се дължи основно на вродени малформации, респираторен дистрес синдром, прекомерна незрялост на плода при раждането. – хипогликемия след раждането поради повишените нива на инсулина. – повишен хематокрит, повишен билирубин. – макрозомия – по-голямо тегло за гестационната възраст. Макрозомията е свързана с намалено съотношение глава:раменен пояс и при вагинално раждане след раждането на главата има повишен риск от раменна дистокия (затруднено раждане на раменния пояс) и травма на раменния нервен сплит. – повишен риск за развитие на метаболитен синдром (затлъстяване, хипертония, дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс). – повишен сърдечно-съдов риск.
|
||||
• Влияние на диабета върху плода:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• – Преди забременяване жените, болни от диабет, трябва да постигнат оптимални и постоянни нива на кръвната захар.
|
||||
Информация за дълготрайния контрол на диабета дава стойността на гликирания хемоглобин (НвА1с).
|
||||
– По време на бременността се изследват гликираният хемоглобин и кръвната захар, проследява се развитието на плода.
|
||||
– За откриване на гестационен диабет се изследва кръвна захар на гладно, след нахранване, провежда се орален глюкозотолерантен тест.
|
||||
• Поведение при бременни със ЗД:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• – подходящ режим на хранене – избягване на бързите въглехидрати, прием на дълговерижни въглехидрати и фибри. – физическа активност. – при нужда – инсулин.
|
||||
|
||||
|
||||
Според състоянието на майката и плода раждането е на термин или преди това – със/без индукция по естествен път или с цезарово сечение.
|
||||
• Терапията на ЗД при бременните:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Инсулинът е средство на избор за лечение на захарен диабет по време на бременност.
|
||||
Всички бременни жени със захарен диабет тип 1 е добре да провеждат лечение с аналогови инсулинови препарати вместо човешки инсулини.
|
||||
Инсулинът позволява по-гъвкав контрол на кръвната захар, не преминава през плацентата и затова е безопасен за бебето.
|
||||
Поради хормоните, които се отделят от плацентата, по време на бременността ще нарастват инсулиновите нужди, особено през третия триместър. Причината е, че отделяните от плацентата хормони действат по т.нар. „контраинсуларен механизъм” – блокират действието на инсулина на периферно ниво.
|
||||
• Лечение на ЗД при бременни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При жените със захарен диабет тип 2 е особено важно да се коригира терапията преди зачеване, защото до момента при нито един перорален медикамент не е установена безопасност по време на бременност. Причината е, че те преминават трансплацентарно и затова вариант за лечение на захарния диабет тип 2 остава отново инсулинът.
|
||||
|
||||
При жените с гестационен диабет спазването на диетичен режим и включването на редовна физическа активност в ежедневието често позволява постигането на оптимален гликемичен контрол. В случаите, в които това не се постига, средство за лечение отново е инсулинът.
|
||||
• Лечение на ЗД при бременни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Американската диабетна асоциация (АДА) препоръчва следните прицелни стойности на кръвната захар при жени диабетички по време на бременност:
|
||||
Кръвна захар преди хранене/преди лягане - 3,4 - 5,5 mmol/l;
|
||||
Постпрандиална кръвна захар (1-2 часа след нахранване) – 5,5 - 7,15 mmol/l;
|
||||
Гликиран хемоглобин ≤ 6 %.
|
||||
Практични съвети за постигане на оптимален гликемичен контрол:
|
||||
Отбелязване в дневник на кръвните захари.
|
||||
Водене на бележки за приетата през деня храна и какви физически активности са прилагани.
|
||||
Всяка промяна в хранителния режим и инсулиновите дози да се обсъждат с наблюдаващия ендокринолог.
|
||||
• Проследяване:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Два важни принципа следва да се спазват:
|
||||
Бременност не означава хранене за двама! По време на бременност е необходимо повишаване само с 300 килокалории дневно.
|
||||
Важно е, както количеството, така и качестовото на приетата храна! Здравословното хранене трябва да включва голямо разнообразие от следните видове храни: зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, нискомаслени продукти, бобови храни, постни меса (домашни птици и риба).
|
||||
Покачването на тегло по време на бременност е показател, който се следи от проследяващия гинеколог не само при жените с диабет. При тях обаче е особено необходимо да се спазват указаните препоръки, защото те имат отношение към контрола на кръвната захар.
|
||||
Жените, които встъпват в бременност с оптимални килограми следва да качат около 11-15 кг. Тези от тях с поднормено тегло се очаква да качат повече килограми – 12-18 кг. Жените с изходно наднормено тегло се очаква да качат около 6-11 кг, докато обезните жени – 5-9 кг.
|
||||
• Хранене
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактиката на диабета при бременните е:
|
||||
– първична – борба с рисковите фактори;
|
||||
– вторична – ранно откриване и адекватен контрол на диабета.
|
||||
• Профилактика:
|
||||
|
||||
125
ppt_data/output/ИБС.json
Normal file
125
ppt_data/output/ИБС.json
Normal file
@@ -0,0 +1,125 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "ИБС.pptx",
|
||||
"total_slides": 12,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Исхемична болест на сърцето"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение:",
|
||||
"Стеснение и/или запушване на кръвоносните съдове, доставящи кръв на сърцето (коронарни артерии), поради което част от сърдечния мускул получава недостатъчно кислород. Това нарушава функцията на сърцето."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини",
|
||||
"В 90%- коронарна атеросклероза\nВ 10 %-други причини:\nКоронарен спазъм(3-5%)\nЕмболия\nВродени аномалии\nДисекация(разцепване)\nФиброза на остиума на коронарен съд"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"РФ",
|
||||
"дислипидемии,\nартериална хипертония,\nтютюнопушенето,\nзахарен диабет\nмъжки пол, възраст\nнаследственост\nнаднормено телесно тегло,\nобездвижване, \nстрес"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Несъответствие между кислородни нужди и кислородна доставка"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форми на изява:",
|
||||
"Ангина пекторис- стабилна, нестабилна форма, ангина на Prinzmetal\nОстър миокарден инфаркт\nС изява на ритъмни и/или проводни нарушения\n„Тиха“ исхемия\nВнезапна сърдечна смърт"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Стабилна стенокардия",
|
||||
"Пристъпна предноторакална болка или дискомфорт в гърдите, резултат на преходна миокардна исхемия.\n с давност >30 дни, \n запазваща характера си\nКласификация по CCS (Канадско кардиологично дружество): I- IV ФК."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза:",
|
||||
"Клиника (болка, провоцация от натоварване, отминаване в покой);\nЕКГ;\nБХ-маркери;\nТест с натоварване-ВЕТ, „бягаща пътека“;\nЕхоКГ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диференциална диагноза",
|
||||
"Неврологични и психиатрични болести:\nневрастения, депресия, психоза, симулации\nНекоронарни сърдечни заболявания:\nаритмии, перикардит,миокардит, пороци, дисекация, БТЕ\nНарушения на ХС:\nвъзпаление или спазъм на хранопровод, язва, жлъчна криза\nКостно-ставни заболявания"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ОМИ",
|
||||
"Инфарктът на миокарда представлява некроза на миокардна тъкан, която се дължи на исхемия, настъпваща най-често поради високостепенна стеноза или пълно запушване на една от коронарните артерии. \nНай-често инфарктът настъпва вследствие на тромбозиране и разязвяване на атеросклеротична плака в областта на коронарните артерии. Образува се тромб, който води до критично намаляване на кръвоснабдяването на съответната миокардна тъкан с последваща некроза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Болка: >30 минути и за разлика от болката при стабилната стенокардия, не се повлиява от покой и от приема на нитроглицерин. Ирадиация на болката.\nВегетативни симптоми - гадене, повръщане, изпотяване, възможни са ритъмни нарушения, субфебрилна температура (по-късно)\nЗадух- вегетативна прояви или израз на сърдечна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностика:",
|
||||
"Клиника\nЕКГ\nБХ-маркери\nЕхоКГ\n\nТрансмурален и нетрансмурален"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
114
ppt_data/output/ИБС.txt
Normal file
114
ppt_data/output/ИБС.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,114 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: ИБС.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 12
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Исхемична болест на сърцето
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение:
|
||||
• Стеснение и/или запушване на кръвоносните съдове, доставящи кръв на сърцето (коронарни артерии), поради което част от сърдечния мускул получава недостатъчно кислород. Това нарушава функцията на сърцето.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини
|
||||
• В 90%- коронарна атеросклероза
|
||||
В 10 %-други причини:
|
||||
Коронарен спазъм(3-5%)
|
||||
Емболия
|
||||
Вродени аномалии
|
||||
Дисекация(разцепване)
|
||||
Фиброза на остиума на коронарен съд
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• РФ
|
||||
• дислипидемии,
|
||||
артериална хипертония,
|
||||
тютюнопушенето,
|
||||
захарен диабет
|
||||
мъжки пол, възраст
|
||||
наследственост
|
||||
наднормено телесно тегло,
|
||||
обездвижване,
|
||||
стрес
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Несъответствие между кислородни нужди и кислородна доставка
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форми на изява:
|
||||
• Ангина пекторис- стабилна, нестабилна форма, ангина на Prinzmetal
|
||||
Остър миокарден инфаркт
|
||||
С изява на ритъмни и/или проводни нарушения
|
||||
„Тиха“ исхемия
|
||||
Внезапна сърдечна смърт
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Стабилна стенокардия
|
||||
• Пристъпна предноторакална болка или дискомфорт в гърдите, резултат на преходна миокардна исхемия.
|
||||
с давност >30 дни,
|
||||
запазваща характера си
|
||||
Класификация по CCS (Канадско кардиологично дружество): I- IV ФК.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза:
|
||||
• Клиника (болка, провоцация от натоварване, отминаване в покой);
|
||||
ЕКГ;
|
||||
БХ-маркери;
|
||||
Тест с натоварване-ВЕТ, „бягаща пътека“;
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диференциална диагноза
|
||||
• Неврологични и психиатрични болести:
|
||||
неврастения, депресия, психоза, симулации
|
||||
Некоронарни сърдечни заболявания:
|
||||
аритмии, перикардит,миокардит, пороци, дисекация, БТЕ
|
||||
Нарушения на ХС:
|
||||
възпаление или спазъм на хранопровод, язва, жлъчна криза
|
||||
Костно-ставни заболявания
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ОМИ
|
||||
• Инфарктът на миокарда представлява некроза на миокардна тъкан, която се дължи на исхемия, настъпваща най-често поради високостепенна стеноза или пълно запушване на една от коронарните артерии.
|
||||
Най-често инфарктът настъпва вследствие на тромбозиране и разязвяване на атеросклеротична плака в областта на коронарните артерии. Образува се тромб, който води до критично намаляване на кръвоснабдяването на съответната миокардна тъкан с последваща некроза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Болка: >30 минути и за разлика от болката при стабилната стенокардия, не се повлиява от покой и от приема на нитроглицерин. Ирадиация на болката.
|
||||
Вегетативни симптоми - гадене, повръщане, изпотяване, възможни са ритъмни нарушения, субфебрилна температура (по-късно)
|
||||
Задух- вегетативна прояви или израз на сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностика:
|
||||
• Клиника
|
||||
ЕКГ
|
||||
БХ-маркери
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
|
||||
Трансмурален и нетрансмурален
|
||||
|
||||
706
ppt_data/output/Изследване на ДС.json
Normal file
706
ppt_data/output/Изследване на ДС.json
Normal file
@@ -0,0 +1,706 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Изследване на ДС.pptx",
|
||||
"total_slides": 48,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Дихателна система"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ДС-функция и анатомия",
|
||||
"Дишането (газообмен-поглъщане на кислород и отделяне на въглероден диоксид) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми. \nПосредством този физиологичен процес в организма постъпва кислород, необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси в ролята на окислител. Посредством дишането се отделя от организма образувания в резултат на същите биохимични процеси въглероден диоксид. \n\nМолекулите на кислородо и въглеродния диоксид се обменят пасивно, чрез дифузия, между газообразната околна среда и кръвта. Този прозес се извършва в алвеолите на белите дробове.\n\nДихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища:\nносна кухина\nносоглътка\nларинкс\nтрахея\nбели дробове(бронхи,бронхиоли,алвеоли)\nДиафрагма"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"нос",
|
||||
"УСТА",
|
||||
"гРъклян",
|
||||
"БЕЛИ ДРОБОВЕ"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999470045412716,
|
||||
0.9674480557441711,
|
||||
0.752865650536662,
|
||||
0.9921861797040671
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво. Стената на бронхите е заздравена от хрущял. \nНай-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли. \nВ тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Устройство на белите дробове",
|
||||
"тлавен",
|
||||
"десен бронх",
|
||||
"трахея",
|
||||
"десни лоба",
|
||||
"ляв бронх",
|
||||
"бронхи",
|
||||
"бронхиоли",
|
||||
"леви лоба",
|
||||
"плепрапна",
|
||||
"течност",
|
||||
"алвсол"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9970411285265977,
|
||||
0.9642850051200247,
|
||||
0.8500103947056167,
|
||||
0.8800667359342671,
|
||||
0.8462669941149851,
|
||||
0.9964804482806787,
|
||||
0.998617155890077,
|
||||
0.9729861392633825,
|
||||
0.6808041186930762,
|
||||
0.8827827127144987,
|
||||
0.6445513673731649,
|
||||
0.6463906546207863
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура – нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях. \n\nБелите дробове са покрити с външна обвивка – плевра - изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална (пристенна) плевра. Тя осигурява херметичността на гръдния кош и на междуплевралното пространство като до голяма степен улеснява движението на белите дробове спрямо гръдния кош. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство. Между двата листа на плеврата се намира малко количество течност, която улеснява приплъзването помежду им през време на акта на вдишване и издишване.\n\nСъдовите капиляри и белодробните алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна, които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на белодробната тъкан."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"УСТА",
|
||||
"ГРЪКЛЯН",
|
||||
"БЕЛИ ДРОБОВЕ",
|
||||
"ТРАХЕЯ"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9991888403892517,
|
||||
0.999912858775313,
|
||||
0.9985532355116653,
|
||||
0.9990523527915333
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Между двата листа на плеврата се формира плеврална кухина, която е затворена. Обемът на белите дробове е по-малък от обема на гръдния кош, но благодарение на плеврата те са \"разгънати\" в гръдната клетка. \nАко плевалната кухина бъде отворена, в гръдния кош навлиза въздух извън белите дробове, те се свиват (колабират) и заемат по-малък обем – пневмоторакс. \nТъй като лявата и дясната плеврална кухина нямат пряка връзка, при едностранно нарушаване на херметичността се свива само единия бял дроб."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Pneumothorax"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999880587208829
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Най-честите оплаквания при бронхо-пулмонални заболявания",
|
||||
"кашлица (различни видове), \nотделяне на храчки, \nкръвохрак, \nгръдни болки, \nзадух, \nвтрисане, повишена температура, изпотяване, \nотпадналост, лесна уморяемост, \nзагуба на тегло."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни симптоми при белодробни заболявания",
|
||||
"всички общи признаци и клинични прояви, които са характерни за заболяванията, засягащи белия дроб. \nанормална честота на дишане (тахипнея - учестено дишане; брадипнея - забавено дишане; апнея - временно спиране на дихателните движения; диспнея - затруднено дишане), \nкашлица (суха кашлица - без отделяне на секрет; влажна кашлица - с отделяне на секрет; кашлица с отделяне на храчки с кръв; пристъпна кашлица, тежка кашлица, продължителна кашлица, нощна кашлица), \nгръдна болка, \nсинкаво оцветяване на кожа и лигавици (цианоза), \nвисока температура, \nхрипове, \nасиметрично разширяване на гръдния кош, \nплеврално триене, крепитации и други"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Физикалното изследване на ДС- \u000bоглед, палпация, перкусия, аускултация",
|
||||
"По време на физикално изследване могат да бъдат открити многобройни признаци за болестни процеси и състояния в организма. \nЖизнени показатели:\nКръвно налягане- нормално е под 120/80 mm Hg\nСърдечна честота- нормално между 60 и 100 уд/мин\nДихателна честота - нормално е около 16/мин\nТелесна температура - нормално около 36,6 градуса по Целзий"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"оглед"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Добра сmойка",
|
||||
"2. Увсличена кифоза",
|
||||
"Tomaлна кифоза",
|
||||
"4. Увсличена лораоза",
|
||||
"Плосък аръб"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7853073650282224,
|
||||
0.8855039949554218,
|
||||
0.5955896238166786,
|
||||
0.6734225395734605,
|
||||
0.8216060376520716
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"перкусия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Аускултация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"MЕCTA АУСНУЛЬТАЦИИ ЛЕГНИХ",
|
||||
"ПЕаЕйГй"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5111498814143148,
|
||||
0.5293090069911781
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Газов анализ(АКР,КАС)",
|
||||
"Парциалното налягане на кислорода и въглерода в кръвта и рН на кръвта.\nБез тези данни не е възможно да се постави диагноза дихателна недостатъчност.\nНужно е пунктиране на артерия. Кръвта се взима с стерилни капилярки, хепаринизирани за да не се съсири кръвта"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При изследването на кръвни газове се измерва:",
|
||||
"Парциално налягане на кислород (PaO2). Измерва се налягането на кислорода, който е разтворен в кръвта и колко добре кислорода преминава от дихателните пътища на белите дробове към кръвта.\nПарциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2). Измерва се какво количество въглероден диоксид е разтворен в кръвта и колко добре се отстранява въглеродния диоксид от кръвта.\nАктуално pH. Измерват се водородните йони в кръвта (H+). Нормалното pH е между 7.35 и 7.45.\nБикарбонати (HCO3). Бикарбонатите са химически буфер, който подпомага поддържането на нормално pH на кръвта.\nВЕ - излишък от основи (base excess)\nSB - стандартен бикарбонат (концентрация на бикарбоната в кръвта)\n\nАко се провежда кислородна терапия в случаите, когато е възможно се спира подаването на кислород за 20 минути и тогава се взема проба от кръв."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нормални стойности на АКР",
|
||||
"Парциално налягане на кислород (PaO2) > 80 mm Hg (>10.6 kPa)\nПарциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2) 35–45 mm Hg (4.6–5.9 kPa)\npH 7.35–7.45\nБикарбонати (HCO3) 21-25 mmol/l (23–30mEq/l)\nSB (стандартен бикарбонат) 21-25mmol/l\nBE +2,4 до - 2,4 mmol/l\nСатурация на кислород (O2Sat) 95%–100% (0.95–1.00)\nМного състояния могат да доведат до промяна в нивото на кръвните газове. В зависимост от отклоненията от нормата на различните показатели и най-вече на pH, състоянието може да се определи като ацидоза или алкалоза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Дихателна (респираторна) ацидоза - първично дихателно обусловено повишение на PaCO2, водещо до понижение на pH. Дължи се на алвеоларна хиповентилация предизвикана от:\nзапушване на дихателните пътища: аспирация, чуждо тяло, ларингоспазъм, бронхиална астма, белодробен емфизем, ХОББ\nрестриктивни белодробни заболявания: пневмония, белодробна фиброза, плеврални страствания\nпотискане на дихателния център: анестезия, лекарства (производни на морфина, седативни средства), увреждане на дихателния център от травми, инфаркт, кръвоизлив\nДихателна (респираторна) алкалоза – първично, дихателно обусловено понижение на PaCO2, водещо до повишаване на pH, дължи се на хипервентилация. Най-честите причини за възникване на дихателна алкалоза са:\nхипоксия – бързо изкачване на голяма височина, белодробна дифузия, тежка анемия, остра сърдечна недостатъчност\nцентрално стимулиране на дихателния център – нарушено кръвоснабдяване, тумори, менингит, енцефалит, действието на салицилати, никотин\nпървични белодробни заболявания\nдруги: неврозен дихателен синдром, чернодробна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синдром на дихателна недостатъчност",
|
||||
"Дихателната недостатъчност (лат.-Insufficientia respiratoria) е състояние (остро или хронично), при което е нарушена обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между атмосферата и кръвта, като най-често нарушението е в белите дробове или дихателните пътища. \n\nРазвива се артериална хипоксемия(↓рО2<80ммЖ), с или без хиперкапния (↑рСО2>46ммЖ)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгеново изследване",
|
||||
"Има голямо, а в някои случаи решаващо значение при диагностика на заболяванията на дихателната система.\nВисоката информативност и достъпност, относително ниската себестойност, малкото лъчево натоварване и възможността за повторяемост, определят честото използване на рентгенографията при диагностициране и проследяване хода на много заболявания на белите дробове."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгенография на гръден кош е първото средство на избор за диагностициране в следните случаи:",
|
||||
"Кръвохрак\nКашлица\nПромяна в характера на хронична кашлица\nНеясна гръдна болка\nЗадух\nДанни за възпалителен процес\nНаранявания на гръден кош\nСъмнение за инхалирано чуждо тяло"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Потготовка за ретген на бял дроб",
|
||||
"Необходимо е да се отстранят всички бижута, очила и всякакви метални предмети или дрехи, които могат да попречат на рентгеновото изображение.\nПри наличие на пиърсинг или предишна операция на гърдите трябва да се уведоми рентгенолога.\nЖените винаги трябва да съобщават при установена или предполагаема бременност, когато им предстои рентгеново изследване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предпазни престилки за бременни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Функционални изследвания на дишането",
|
||||
"Обхващат измерването на вентилацията, дифузията и перфузията и се допълват от кръвно-газовия анализ. \nДокато изследването на белодробната вентилация се осъществява от апарати, чиято цена позволява то да се провежда рутинно, то изследването на белодробната дифузия и перфузия се осъществява в специални звена за функционална диагностика на дишането."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ФИД (спирометрия)трябва да даде отговор на следните пет въпроса:",
|
||||
"Съществува ли клинично значимо нарушение на белодробната вентилация?\nАко съществува, то дали се касае за обструктивно или рестриктивно нарушение на вентилацията?\nДали обструкцията е обратима?\nКак белодробната функция се повлиява от лечението?\nКакъв е дихателният капацитет (например възможност за физическо натоварване или провеждане на операция)?\n\nФункционалното изследване на дишането само по себе си не позволява поставянето на точна диагноза на дадено белодробно заболяване и не допринася за изясняването на диференциалната диагноза: пневмония - туберкулоза - бронхиален карцином."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Спирометрия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Инспиратарен",
|
||||
"резервен",
|
||||
"Инспнратарен",
|
||||
"оБем",
|
||||
"Жмзнена",
|
||||
"3.0",
|
||||
"внестимост",
|
||||
"Тотален",
|
||||
"белодробен",
|
||||
"Дихателен",
|
||||
"Експираторен",
|
||||
"капацитет",
|
||||
"резервсн",
|
||||
"g",
|
||||
"Функционален",
|
||||
"абeM",
|
||||
"25",
|
||||
"остатъчен",
|
||||
"капацитет",
|
||||
"Остатъчен обeм"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9611456955515092,
|
||||
0.9699472544405447,
|
||||
0.6679104443737413,
|
||||
0.8266090154647827,
|
||||
0.6360381812041787,
|
||||
0.9999650367200591,
|
||||
0.7261327760436981,
|
||||
0.9300354930649553,
|
||||
0.9998681675361003,
|
||||
0.8822736930537477,
|
||||
0.999818873647893,
|
||||
0.7811336702344764,
|
||||
0.7768054691772664,
|
||||
0.9433860707667385,
|
||||
0.6309470547175541,
|
||||
0.824896091995165,
|
||||
0.9875737595307219,
|
||||
0.9852704060144658,
|
||||
0.7531230385759973,
|
||||
0.7413021224343135
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Спирографски методи-бодиплетизмография\u000bСтатични показатели",
|
||||
"1. Витален капацитет(ВК): промяната в обема въздух от пълно вдишване (inspirium) до пълно издишване (expirium). Нормални стойности: 3500 — 5000 ml. \nИзмерен в спокойно състояние от пълно издишване до пълно вдишване - инспираторен витален капацитет. \nИзмерен в спокойно състояние от пълно вдишване до пълно издишване - експираторен витален капацитет. \nКогато същата процедура се извърши форсирано – форсиран витален капацитет. \n2. Дихателен обем(ДО): количеството въздух, което се вентилира при спокойно дишане за един дихателен цикъл. Hopма: 500 - 800 ml. \n3. Инспираторен резервен обем(ИРО) — количеството въздух, което след нормално вдишване може още допълнително да се вдиша. Норма: 1500 — 2000 ml. Намален е при емфизем и фиброза. \n4. Експираторен резервен обем(ЕРО) — количеството въздух, което може допълнително да се издиша след нормално издишване. Норма: 1000 —1400 ml. \n5. Резидуален (остатъчен) обем(ОО) — количеството въздух, което остава в белия дроб след максимално издишване. Норма: 1000—1500 ml. \n6. Инспираторен капацитет – количеството въздух, което може да се вдиша след края на спокойно издишване.\n7. Общ (тотален) белодробен капацитет — обемът въздух в белите дробове след максимално вдишване, равен е на сбора от виталния и резидуалния обем. Норма: 4500 — 6500 ml."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Спирометрия-\u000bдинамични показатели",
|
||||
"Функционален тест за изследване на дишането чрез който се измерват обемите на вдишване и издишване като функция на времето. Проследява се обема и потока. \nФорсиран витален капацитет (ФВК)– максималното количество въздух, издишан с най-голямото възможно усилие след максимално вдишване. \nФорсиран експираторен обем за 1 сек(ФЕО1)– максималния обем въздух, издишан през първата секунда на форсирано издишване след пълно вдишване. \nФЕО1/ВК(%)- индекс на Tifno\nВърхов експираторен дебит – най-големият въздушен поток, отчетен в хода на форсирано издишване, веднага след максимално вдишване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синдром на вентилаторна недостатъчност",
|
||||
"При нормалната белодробна вентилация динамичните и статичните белодробни показатели са над тяхната долна лимитна стойност.\nНамалението на динамичните спирографски показатели - ФЕО1, експираторните дебити и др., и увеличението на ФОК, ОО (при нормални статични показатели) говорят за оформяне на обструктивен тип вентилаторна недостатъчност - обструктивни заболявания.\nНамалението на статичните показатели ТВК и ВК / ТВК(%) - по-малки от 80 %, свидетелстват, че се развива рестриктивен тип вентилаторна недостатъчност - рестриктивни заболявания. Корелира с понижение и на дифузионния капацитет на белите дробове (DLCO). Тестът на Тифно и моментните и средните дебити при истински рестриктивен тип ВН са нормални.\nСъчетаното намаление на динамичните и статичните обеми и показатели говорят за наличие на смесен тип вентилаторна недостатъчност. Тя бива три вида:\nс доминиране на обструктивната компонента\nс доминиране на рестриктивната компонентаи\nеднакво са изразени и двете компоненти \nВъзможни са и преходи към даден тип вентилаторна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Измерване съпротивлението на дихателните пътища",
|
||||
"Измерване съпротивлението на дихателните пътища (Resistance = R/резистанс) се провежда с цел да бъде доказана или изключена ендобронхиапна обструкция. \nРезистансът обхваща предимно обструкцията на по-големите дихателни пътища. \nОбструкциите на по-малките дихателни пътища могат да бъдат установени с други методи на изследване (например посредством определяне на динамичния комплайнс)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нарушения на дифузията\u000b(Дифузионен капацитет)",
|
||||
"Етиология:\nИзменения на алвеоларната мембрана (белодробна фиброза)\nРазреждане на алвеолите (емфизем)\nБелодробен оток\nРецидивиращи белодробни емболии\nСкъсено контактно време на кръвта и алвеолите\nТъй като разтворимостта на въглеродния двуокис е 20 пъти по-голяма от тази на кислорода, то нарушенията на дифузията довеждат до хипоксия без повишаване на рСО2."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нарушения на перфузията",
|
||||
"Патогенеза: \nНарушения на артериалния кръвен приток, например при белодробни емболии\nОграничаване на капилярното русло:\nИзчезване на капилярите при деструктивни белодробни заболявания\nАлвеоло-капилярен рефлукс (на Euler-Liliestrand/Ойлер-Лилиенщранд). Алвеоло-капилярната хиповентилация води до констрикция на малките белодробни артерии в зоните, които се обдишват недостатъчно. Резултатът е преразпределение на кръвта и поява на белодробна хипертония.\nНарушения на вeнозния отток: например при левокамерна сърдечна недостатъчност или митрална стеноза.\n\nСпециалната диагностика включва перфузионна сцинтиграфия на белите дробове (с маркиран с 99mТс - албумин), дигитална субтракционна ангиография (DSA), пулмонална ангиография."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"вентилация/перфузия",
|
||||
"нормално по време на покой алвеолите се вентилират от 4 l въздух на минута и перфузират от 5 I кръв на минута: В/П = 4:5 или 0,8.\nПри наличие на шънтов ефект: оросявани, но недостатъчно вентилирани алвеоли (В/П < 0,8)\nПри наличието на ефект на мъртвото пространство: вентилирани, но недостатъчно оросявани алвеоли (В/П > 0,8)\nСпециалната диагностика включва инхалационна сцинтиграфия (133Xe) и перфузионна сцинтиграфия (99mТс) на белия дроб."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сцинтиграфия на белите дробове",
|
||||
"сцинтиграфия се извършва чрез венозно инжектиране на човешки серумен албумин, белязан е радиоактивно вещество. \nЧастиците са с размер, по-голям от диаметъра на белодробните капиляри, и предизвикват множество микроемболии на пре- и капилярите, които не са опасни за болния. \nЧрез детектор се определят зоните на радиоактивност в белия дроб. По този начин се получава информация за капилярното оросяване в системата на белодробната артерия (a. pulmonalis). \nВажна при на диагностицирането на рак и емболия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхоскопия",
|
||||
"Метод за директно наблюдение на трахеята и бронхите и вземане на биопсични материал при нужда.\nПровежда се след местна анестезия с лидокаин или новокаин на носогълтача, ларинкса, трахеята и съответния бронх. \nЗадължения на медицинската сестра:\nДа успокои предварително болния и го увери, че изследването не е опасно - за получаване на добри резултати е много важно пациентът да бъде спокоен.\nИзследването се провежда сутрин на гладно. В противен случай има опасност от повръщане и аспирация. Половин час преди това болният се успокоява чрез подкожно инжектиране на 1 mg атропин. \nСлед изследването болният трябва да почива 2 до 3 h, през което време се следят пулсът, кръвното налягане, дишането и за признаци па оток на ларинкса. \nЗа избягване на неприятните усещания в гърлото се назначават дезинфекционни разтвори или таблетки. \nХрана се разрешава 30 — 40 min, след като изчезнат симптомите на местната анестезия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Еронхоскап"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5291636439794869
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхография",
|
||||
"Метод за контрастно изследване на бронхиалното дърво. \nМетодика: след локална анестезия с лидокаин или новокаин на носогълтача, ларинкса, трахеята и бронха, който ще се изследва, през бронхоскопа се впръсква контрастно вещество. \nЗадължения на медицинската сестра- \nДа подготви психически болния за изследването. \nИзследването се извършва на гладно. \nЗа да се снижи вероятността от въвеждане на микрофлора през носогълтача в белите дробове, той се санира 2—З дни преди изследването. \nПоловин час преди бронхографията болният се успокоява с 1 mg атропин подкожно. \nСлед завършване на изследването болният заема за 3—5 min положение на Тренделенбург (Trendelenburg) за бързо освобождаване на бронхите в долните лобове на белия дроб от контрастното вещество. \nВ отделението болният се поставя да легне на здравата половина на гръдпия кош при леко повдигнато положение, чрез което се освобождават бронхите в горните лобове от контрастното вещество. \n3a2—3h се следят пулса, кръвното налягане и дишането. За 2-3 дни след бронхографията се назначават експекторанси и антибиотици."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 40,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Микробиологично изследване на ДС",
|
||||
"Провежда се за установяване на причинителите на различни инфекциозни заболявания, като за целта се изследват телесни течности и секрети като храчка, носо - гърлен секрет, бронхо-алвеоларен лаваж, плеврален пунктат и др. \nЧрез микробиологичното изследване и посявката на секрета на специални среди се доказва точния причинител на дадена инфекциозна болест, което позволява и прилагането на антибиотик, към който съответния причинител е най-чувствителен. \nРезултатите отнемат няколко дни, особено ако пробата е положителна и се прави антибиотично тестване.\nЗа правилното провеждане на микробиологичното изследване значение имат взимането на материал преди започване на антибиотично лечение и предпазването на пробата от замърсяване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 41,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"O€",
|
||||
"9"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7278226406336696,
|
||||
0.9598120298301325
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 42,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Проба на Манту (Mantoux)",
|
||||
"Изследване, което се използва за откриване на инфекция с микобактериум туберкулозис (Mycobacterium tuberculosis) — бактерията, причинител на туберкулозата.\nЧрез това изследване се прави оценка на имунния отговор на организма към туберкулозните антигени.\nТуберкулиновият кожен тест се провежда, когато резултати от скринингов тест, данни от изследване (например рентгенография на гръден кош) или наличието на специфични симптоми насочват към туберкулоза.\nПробата на Мендел-Манту е основният скринингов тест за откриване на туберкулоза.\nТуберкулинът представлява глицеринов екстракт на туберкулозната микобактерия (M. tuberculosis).\nТуберкулиновият пречистен протеинов дериват (туберкулин PPD) представлява разтвор от видово неспецифични молекули, получен чрез филтрация на концентрирани клетъчни култури.ППД не съдържа живи бактерии.\nПреди извършването на туберкулиновия кожен тест изследваното лице не трябва да се третира с противоалергични препарати (антихистамини)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 43,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Туберкулиновият кожен тест носи името на Чарлз Манту (Charles Mantoux) — френски лекар, който на базата на работата на Кох и Клеменс фон Пирке (Clemens von Pirquet), разработил теста през 1907 година.\nИнтрадермалната (вътрекожната) техника на въвеждане на туберкулина (наречена техника на Манту) е описана за първи път от Чарлз Манту през 1912 година."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Роберт Кох",
|
||||
"Клеменс фон Пирке",
|
||||
"Чарлз",
|
||||
"Манту"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9973207490873354,
|
||||
0.8734431286898295,
|
||||
0.9999221808046005,
|
||||
0.999978408606413
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 44,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ППД се инжектира вътре в кожата (интра-\nдермално) в доза 0.1 мл (5 TU — туберкулинови единици)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 45,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Отчитането на резултата от туберкулиновия кожен тест и неговата интерпретация се извършва само и единствено от лекар!!!",
|
||||
"Туберкулиновата кожна реакция трябва да се отчете в рамките на 48-72 часа.\nСлед 72-ия час тестът се смята за невалиден и ще трябва да се повтори.\nОтчитането на резултата от теста се извършва в добре осветено помещение, като предмишницата се поставя върху твърда повърхност.\nИзмерва се диаметърът на образуваната (ако се е образувала) папула (подутина, инфилтрат), чийто граници се определят внимателно с пръсти (палпация).\nДиаметърът на папулата се измерва напречно (перпендикулярно) на надлъжната ос на предмишницата и се записва в милиметри (mm).\nИзмерва се само и единствено диаметърът на подутината, без околното зачервяване (еритем).\nАко не се установява инфилтрат, резултатът се записва като \"0 mm\"."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Неправилно отчитане",
|
||||
"Правилно отчитане",
|
||||
"Зачервяване",
|
||||
"еритем)",
|
||||
"Папула",
|
||||
"(инфилтрат)"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7215593867144278,
|
||||
0.999993846538888,
|
||||
0.9963980177841475,
|
||||
0.9999984680658268,
|
||||
0.8876606507870055,
|
||||
0.9999994967985721
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 46,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Отчитане- на 72-я час",
|
||||
"При липса на специфични рискови фактори за развитие на туберкулоза, инфилтрат с диаметър между 5 и 15 mm е по-вероятно да се дължи на предишна БЦЖ ваксинация или на инфекция с нетуберкулозни микобактерии, отколкото на туберкулозна инфекция.\nПри лица, при които е налице по-голям риск за туберкулозна инфекция (скорошен контакт с туберкулозно болен, пребиваване в страна с висока честота на туберкулозно болни и др.), наличието на папула с диаметър ≥ 5 mm, без да е налице анамнеза за предишна BCG ваксинация, е по-вероятно да се дължи на туберкулоза.\nИнфилтрат с диаметър >15 е малко вероятно да се дължи на предишна БЦЖ ваксинация или на излагане с нетуберкулозни микобактерии."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 47,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Група с висок риск – обикновено пациентите са ХИВ-позитивни, контактни с туберкулозно болен, самите те с данни за туберкулоза по рентгеново изследване, със срив в имунната система, лекувани агресивно с кортикостероиди;\nГрупа със среден риск – обитатели на социални домове, затворници, ученици, деца под 4-годишна възраст, пребивавали в държави с активни зони на туберкулоза, тежко болни пациенти – с левкемия, бъбречна недостатъчност, рак, диабет, претърпелите гастректомия, хора с тегло много под нормата.\nГрупа с нисък риск – всички останали, които не принадлежат към предишните две групи (framar.bg)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Отклонение от",
|
||||
"Папула",
|
||||
"диаметър равен или >5 mm ce",
|
||||
"нормата",
|
||||
"приема за положителна",
|
||||
"реакция при хора, които",
|
||||
"(положителен",
|
||||
"в група",
|
||||
"висок риск",
|
||||
"резултат)",
|
||||
"Папула",
|
||||
"c диаметър >1O",
|
||||
"mm",
|
||||
"ce приема",
|
||||
"положителен",
|
||||
"резултат при хора,",
|
||||
"в група",
|
||||
"СЪС среден риск",
|
||||
"Папула",
|
||||
"диаметър >15 mm ce приема",
|
||||
"за",
|
||||
"положителен резултат при хора;",
|
||||
"в група",
|
||||
"нисък риск"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9989984980926069,
|
||||
0.999993721954033,
|
||||
0.913591962862624,
|
||||
0.9999963053339395,
|
||||
0.9931057570142231,
|
||||
0.8350835225467584,
|
||||
0.9999989332040946,
|
||||
0.9980384049443536,
|
||||
0.9999334321921212,
|
||||
0.9999790190549886,
|
||||
0.999997177313762,
|
||||
0.6841404396698983,
|
||||
0.9999998314126102,
|
||||
0.8632536436447253,
|
||||
0.9999143455276353,
|
||||
0.6941163805180789,
|
||||
0.9407249443480482,
|
||||
0.6138223165450684,
|
||||
0.9999919212725472,
|
||||
0.8918316781375005,
|
||||
0.9996979890427956,
|
||||
0.9148611578656627,
|
||||
0.9442670869254104,
|
||||
0.9998692698538041
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 48,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Квантиферонов тест(QuantiFERON -TB-Gold)",
|
||||
"Подобен на Манту, но с тази разлика, че се прави in vitro в епруветка. Кръвен тест. Резултат след 48-72 часа.\nРазликата между двата теста е в това, че квантифероновият тест е много по-специфичен и чувствителен от теста на Манту и може да разграничи заболяването туберкулоза от имунизацията с БЦЖ.\nТой е много важен във фазата, когато човек не отделя туберкулозни бацили и не може да се докаже микробиологично неговото заболяване. И това е една индикация, че човек наистина е инфектиран с туберкулоза и развива процес на туберкулозна инфекция. \nВажен е във фазата на латентната туберкулоза,както и на туберкулозата, която е извън белите дробове."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
542
ppt_data/output/Изследване на ДС.txt
Normal file
542
ppt_data/output/Изследване на ДС.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,542 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Изследване на ДС.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 48
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Дихателна система
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ДС-функция и анатомия
|
||||
• Дишането (газообмен-поглъщане на кислород и отделяне на въглероден диоксид) е основна жизнена функция, присъща за повечето живи организми.
|
||||
Посредством този физиологичен процес в организма постъпва кислород, необходим за осъществяването на голямата част от биохимичните процеси в ролята на окислител. Посредством дишането се отделя от организма образувания в резултат на същите биохимични процеси въглероден диоксид.
|
||||
|
||||
Молекулите на кислородо и въглеродния диоксид се обменят пасивно, чрез дифузия, между газообразната околна среда и кръвта. Този прозес се извършва в алвеолите на белите дробове.
|
||||
|
||||
Дихателната система включва органи, които образуват въздухоносните и дихателните пътища:
|
||||
носна кухина
|
||||
носоглътка
|
||||
ларинкс
|
||||
трахея
|
||||
бели дробове(бронхи,бронхиоли,алвеоли)
|
||||
Диафрагма
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• нос
|
||||
• УСТА
|
||||
• гРъклян
|
||||
• БЕЛИ ДРОБОВЕ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво. Стената на бронхите е заздравена от хрущял.
|
||||
Най-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли.
|
||||
В тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Устройство на белите дробове
|
||||
• тлавен
|
||||
• десен бронх
|
||||
• трахея
|
||||
• десни лоба
|
||||
• ляв бронх
|
||||
• бронхи
|
||||
• бронхиоли
|
||||
• леви лоба
|
||||
• плепрапна
|
||||
• течност
|
||||
• алвсол
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура – нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях.
|
||||
|
||||
Белите дробове са покрити с външна обвивка – плевра - изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална (пристенна) плевра. Тя осигурява херметичността на гръдния кош и на междуплевралното пространство като до голяма степен улеснява движението на белите дробове спрямо гръдния кош. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство. Между двата листа на плеврата се намира малко количество течност, която улеснява приплъзването помежду им през време на акта на вдишване и издишване.
|
||||
|
||||
Съдовите капиляри и белодробните алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна, които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на белодробната тъкан.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• УСТА
|
||||
• ГРЪКЛЯН
|
||||
• БЕЛИ ДРОБОВЕ
|
||||
• ТРАХЕЯ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Между двата листа на плеврата се формира плеврална кухина, която е затворена. Обемът на белите дробове е по-малък от обема на гръдния кош, но благодарение на плеврата те са "разгънати" в гръдната клетка.
|
||||
Ако плевалната кухина бъде отворена, в гръдния кош навлиза въздух извън белите дробове, те се свиват (колабират) и заемат по-малък обем – пневмоторакс.
|
||||
Тъй като лявата и дясната плеврална кухина нямат пряка връзка, при едностранно нарушаване на херметичността се свива само единия бял дроб.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Pneumothorax
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Най-честите оплаквания при бронхо-пулмонални заболявания
|
||||
• кашлица (различни видове),
|
||||
отделяне на храчки,
|
||||
кръвохрак,
|
||||
гръдни болки,
|
||||
задух,
|
||||
втрисане, повишена температура, изпотяване,
|
||||
отпадналост, лесна уморяемост,
|
||||
загуба на тегло.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни симптоми при белодробни заболявания
|
||||
• всички общи признаци и клинични прояви, които са характерни за заболяванията, засягащи белия дроб.
|
||||
анормална честота на дишане (тахипнея - учестено дишане; брадипнея - забавено дишане; апнея - временно спиране на дихателните движения; диспнея - затруднено дишане),
|
||||
кашлица (суха кашлица - без отделяне на секрет; влажна кашлица - с отделяне на секрет; кашлица с отделяне на храчки с кръв; пристъпна кашлица, тежка кашлица, продължителна кашлица, нощна кашлица),
|
||||
гръдна болка,
|
||||
синкаво оцветяване на кожа и лигавици (цианоза),
|
||||
висока температура,
|
||||
хрипове,
|
||||
асиметрично разширяване на гръдния кош,
|
||||
плеврално триене, крепитации и други
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Физикалното изследване на ДС- оглед, палпация, перкусия, аускултация
|
||||
• По време на физикално изследване могат да бъдат открити многобройни признаци за болестни процеси и състояния в организма.
|
||||
Жизнени показатели:
|
||||
Кръвно налягане- нормално е под 120/80 mm Hg
|
||||
Сърдечна честота- нормално между 60 и 100 уд/мин
|
||||
Дихателна честота - нормално е около 16/мин
|
||||
Телесна температура - нормално около 36,6 градуса по Целзий
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• оглед
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Добра сmойка
|
||||
• 2. Увсличена кифоза
|
||||
• Tomaлна кифоза
|
||||
• 4. Увсличена лораоза
|
||||
• Плосък аръб
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• перкусия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Аускултация
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• MЕCTA АУСНУЛЬТАЦИИ ЛЕГНИХ
|
||||
• ПЕаЕйГй
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Газов анализ(АКР,КАС)
|
||||
• Парциалното налягане на кислорода и въглерода в кръвта и рН на кръвта.
|
||||
Без тези данни не е възможно да се постави диагноза дихателна недостатъчност.
|
||||
Нужно е пунктиране на артерия. Кръвта се взима с стерилни капилярки, хепаринизирани за да не се съсири кръвта
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При изследването на кръвни газове се измерва:
|
||||
• Парциално налягане на кислород (PaO2). Измерва се налягането на кислорода, който е разтворен в кръвта и колко добре кислорода преминава от дихателните пътища на белите дробове към кръвта.
|
||||
Парциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2). Измерва се какво количество въглероден диоксид е разтворен в кръвта и колко добре се отстранява въглеродния диоксид от кръвта.
|
||||
Актуално pH. Измерват се водородните йони в кръвта (H+). Нормалното pH е между 7.35 и 7.45.
|
||||
Бикарбонати (HCO3). Бикарбонатите са химически буфер, който подпомага поддържането на нормално pH на кръвта.
|
||||
ВЕ - излишък от основи (base excess)
|
||||
SB - стандартен бикарбонат (концентрация на бикарбоната в кръвта)
|
||||
|
||||
Ако се провежда кислородна терапия в случаите, когато е възможно се спира подаването на кислород за 20 минути и тогава се взема проба от кръв.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нормални стойности на АКР
|
||||
• Парциално налягане на кислород (PaO2) > 80 mm Hg (>10.6 kPa)
|
||||
Парциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2) 35–45 mm Hg (4.6–5.9 kPa)
|
||||
pH 7.35–7.45
|
||||
Бикарбонати (HCO3) 21-25 mmol/l (23–30mEq/l)
|
||||
SB (стандартен бикарбонат) 21-25mmol/l
|
||||
BE +2,4 до - 2,4 mmol/l
|
||||
Сатурация на кислород (O2Sat) 95%–100% (0.95–1.00)
|
||||
Много състояния могат да доведат до промяна в нивото на кръвните газове. В зависимост от отклоненията от нормата на различните показатели и най-вече на pH, състоянието може да се определи като ацидоза или алкалоза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Дихателна (респираторна) ацидоза - първично дихателно обусловено повишение на PaCO2, водещо до понижение на pH. Дължи се на алвеоларна хиповентилация предизвикана от:
|
||||
запушване на дихателните пътища: аспирация, чуждо тяло, ларингоспазъм, бронхиална астма, белодробен емфизем, ХОББ
|
||||
рестриктивни белодробни заболявания: пневмония, белодробна фиброза, плеврални страствания
|
||||
потискане на дихателния център: анестезия, лекарства (производни на морфина, седативни средства), увреждане на дихателния център от травми, инфаркт, кръвоизлив
|
||||
Дихателна (респираторна) алкалоза – първично, дихателно обусловено понижение на PaCO2, водещо до повишаване на pH, дължи се на хипервентилация. Най-честите причини за възникване на дихателна алкалоза са:
|
||||
хипоксия – бързо изкачване на голяма височина, белодробна дифузия, тежка анемия, остра сърдечна недостатъчност
|
||||
централно стимулиране на дихателния център – нарушено кръвоснабдяване, тумори, менингит, енцефалит, действието на салицилати, никотин
|
||||
първични белодробни заболявания
|
||||
други: неврозен дихателен синдром, чернодробна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синдром на дихателна недостатъчност
|
||||
• Дихателната недостатъчност (лат.-Insufficientia respiratoria) е състояние (остро или хронично), при което е нарушена обмяната на кислорода и/или въглеродния диоксид между атмосферата и кръвта, като най-често нарушението е в белите дробове или дихателните пътища.
|
||||
|
||||
Развива се артериална хипоксемия(↓рО2<80ммЖ), с или без хиперкапния (↑рСО2>46ммЖ).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгеново изследване
|
||||
• Има голямо, а в някои случаи решаващо значение при диагностика на заболяванията на дихателната система.
|
||||
Високата информативност и достъпност, относително ниската себестойност, малкото лъчево натоварване и възможността за повторяемост, определят честото използване на рентгенографията при диагностициране и проследяване хода на много заболявания на белите дробове.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгенография на гръден кош е първото средство на избор за диагностициране в следните случаи:
|
||||
• Кръвохрак
|
||||
Кашлица
|
||||
Промяна в характера на хронична кашлица
|
||||
Неясна гръдна болка
|
||||
Задух
|
||||
Данни за възпалителен процес
|
||||
Наранявания на гръден кош
|
||||
Съмнение за инхалирано чуждо тяло
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Потготовка за ретген на бял дроб
|
||||
• Необходимо е да се отстранят всички бижута, очила и всякакви метални предмети или дрехи, които могат да попречат на рентгеновото изображение.
|
||||
При наличие на пиърсинг или предишна операция на гърдите трябва да се уведоми рентгенолога.
|
||||
Жените винаги трябва да съобщават при установена или предполагаема бременност, когато им предстои рентгеново изследване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предпазни престилки за бременни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Функционални изследвания на дишането
|
||||
• Обхващат измерването на вентилацията, дифузията и перфузията и се допълват от кръвно-газовия анализ.
|
||||
Докато изследването на белодробната вентилация се осъществява от апарати, чиято цена позволява то да се провежда рутинно, то изследването на белодробната дифузия и перфузия се осъществява в специални звена за функционална диагностика на дишането.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ФИД (спирометрия)трябва да даде отговор на следните пет въпроса:
|
||||
• Съществува ли клинично значимо нарушение на белодробната вентилация?
|
||||
Ако съществува, то дали се касае за обструктивно или рестриктивно нарушение на вентилацията?
|
||||
Дали обструкцията е обратима?
|
||||
Как белодробната функция се повлиява от лечението?
|
||||
Какъв е дихателният капацитет (например възможност за физическо натоварване или провеждане на операция)?
|
||||
|
||||
Функционалното изследване на дишането само по себе си не позволява поставянето на точна диагноза на дадено белодробно заболяване и не допринася за изясняването на диференциалната диагноза: пневмония - туберкулоза - бронхиален карцином.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Спирометрия
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Инспиратарен
|
||||
• резервен
|
||||
• Инспнратарен
|
||||
• оБем
|
||||
• Жмзнена
|
||||
• 3.0
|
||||
• внестимост
|
||||
• Тотален
|
||||
• белодробен
|
||||
• Дихателен
|
||||
• Експираторен
|
||||
• капацитет
|
||||
• резервсн
|
||||
• g
|
||||
• Функционален
|
||||
• абeM
|
||||
• 25
|
||||
• остатъчен
|
||||
• капацитет
|
||||
• Остатъчен обeм
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Спирографски методи-бодиплетизмография Статични показатели
|
||||
• 1. Витален капацитет(ВК): промяната в обема въздух от пълно вдишване (inspirium) до пълно издишване (expirium). Нормални стойности: 3500 — 5000 ml.
|
||||
Измерен в спокойно състояние от пълно издишване до пълно вдишване - инспираторен витален капацитет.
|
||||
Измерен в спокойно състояние от пълно вдишване до пълно издишване - експираторен витален капацитет.
|
||||
Когато същата процедура се извърши форсирано – форсиран витален капацитет.
|
||||
2. Дихателен обем(ДО): количеството въздух, което се вентилира при спокойно дишане за един дихателен цикъл. Hopма: 500 - 800 ml.
|
||||
3. Инспираторен резервен обем(ИРО) — количеството въздух, което след нормално вдишване може още допълнително да се вдиша. Норма: 1500 — 2000 ml. Намален е при емфизем и фиброза.
|
||||
4. Експираторен резервен обем(ЕРО) — количеството въздух, което може допълнително да се издиша след нормално издишване. Норма: 1000 —1400 ml.
|
||||
5. Резидуален (остатъчен) обем(ОО) — количеството въздух, което остава в белия дроб след максимално издишване. Норма: 1000—1500 ml.
|
||||
6. Инспираторен капацитет – количеството въздух, което може да се вдиша след края на спокойно издишване.
|
||||
7. Общ (тотален) белодробен капацитет — обемът въздух в белите дробове след максимално вдишване, равен е на сбора от виталния и резидуалния обем. Норма: 4500 — 6500 ml.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Спирометрия- динамични показатели
|
||||
• Функционален тест за изследване на дишането чрез който се измерват обемите на вдишване и издишване като функция на времето. Проследява се обема и потока.
|
||||
Форсиран витален капацитет (ФВК)– максималното количество въздух, издишан с най-голямото възможно усилие след максимално вдишване.
|
||||
Форсиран експираторен обем за 1 сек(ФЕО1)– максималния обем въздух, издишан през първата секунда на форсирано издишване след пълно вдишване.
|
||||
ФЕО1/ВК(%)- индекс на Tifno
|
||||
Върхов експираторен дебит – най-големият въздушен поток, отчетен в хода на форсирано издишване, веднага след максимално вдишване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синдром на вентилаторна недостатъчност
|
||||
• При нормалната белодробна вентилация динамичните и статичните белодробни показатели са над тяхната долна лимитна стойност.
|
||||
Намалението на динамичните спирографски показатели - ФЕО1, експираторните дебити и др., и увеличението на ФОК, ОО (при нормални статични показатели) говорят за оформяне на обструктивен тип вентилаторна недостатъчност - обструктивни заболявания.
|
||||
Намалението на статичните показатели ТВК и ВК / ТВК(%) - по-малки от 80 %, свидетелстват, че се развива рестриктивен тип вентилаторна недостатъчност - рестриктивни заболявания. Корелира с понижение и на дифузионния капацитет на белите дробове (DLCO). Тестът на Тифно и моментните и средните дебити при истински рестриктивен тип ВН са нормални.
|
||||
Съчетаното намаление на динамичните и статичните обеми и показатели говорят за наличие на смесен тип вентилаторна недостатъчност. Тя бива три вида:
|
||||
с доминиране на обструктивната компонента
|
||||
с доминиране на рестриктивната компонентаи
|
||||
еднакво са изразени и двете компоненти
|
||||
Възможни са и преходи към даден тип вентилаторна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Измерване съпротивлението на дихателните пътища
|
||||
• Измерване съпротивлението на дихателните пътища (Resistance = R/резистанс) се провежда с цел да бъде доказана или изключена ендобронхиапна обструкция.
|
||||
Резистансът обхваща предимно обструкцията на по-големите дихателни пътища.
|
||||
Обструкциите на по-малките дихателни пътища могат да бъдат установени с други методи на изследване (например посредством определяне на динамичния комплайнс).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нарушения на дифузията (Дифузионен капацитет)
|
||||
• Етиология:
|
||||
Изменения на алвеоларната мембрана (белодробна фиброза)
|
||||
Разреждане на алвеолите (емфизем)
|
||||
Белодробен оток
|
||||
Рецидивиращи белодробни емболии
|
||||
Скъсено контактно време на кръвта и алвеолите
|
||||
Тъй като разтворимостта на въглеродния двуокис е 20 пъти по-голяма от тази на кислорода, то нарушенията на дифузията довеждат до хипоксия без повишаване на рСО2.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нарушения на перфузията
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
Нарушения на артериалния кръвен приток, например при белодробни емболии
|
||||
Ограничаване на капилярното русло:
|
||||
Изчезване на капилярите при деструктивни белодробни заболявания
|
||||
Алвеоло-капилярен рефлукс (на Euler-Liliestrand/Ойлер-Лилиенщранд). Алвеоло-капилярната хиповентилация води до констрикция на малките белодробни артерии в зоните, които се обдишват недостатъчно. Резултатът е преразпределение на кръвта и поява на белодробна хипертония.
|
||||
Нарушения на вeнозния отток: например при левокамерна сърдечна недостатъчност или митрална стеноза.
|
||||
|
||||
Специалната диагностика включва перфузионна сцинтиграфия на белите дробове (с маркиран с 99mТс - албумин), дигитална субтракционна ангиография (DSA), пулмонална ангиография.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• вентилация/перфузия
|
||||
• нормално по време на покой алвеолите се вентилират от 4 l въздух на минута и перфузират от 5 I кръв на минута: В/П = 4:5 или 0,8.
|
||||
При наличие на шънтов ефект: оросявани, но недостатъчно вентилирани алвеоли (В/П < 0,8)
|
||||
При наличието на ефект на мъртвото пространство: вентилирани, но недостатъчно оросявани алвеоли (В/П > 0,8)
|
||||
Специалната диагностика включва инхалационна сцинтиграфия (133Xe) и перфузионна сцинтиграфия (99mТс) на белия дроб.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сцинтиграфия на белите дробове
|
||||
• сцинтиграфия се извършва чрез венозно инжектиране на човешки серумен албумин, белязан е радиоактивно вещество.
|
||||
Частиците са с размер, по-голям от диаметъра на белодробните капиляри, и предизвикват множество микроемболии на пре- и капилярите, които не са опасни за болния.
|
||||
Чрез детектор се определят зоните на радиоактивност в белия дроб. По този начин се получава информация за капилярното оросяване в системата на белодробната артерия (a. pulmonalis).
|
||||
Важна при на диагностицирането на рак и емболия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхоскопия
|
||||
• Метод за директно наблюдение на трахеята и бронхите и вземане на биопсични материал при нужда.
|
||||
Провежда се след местна анестезия с лидокаин или новокаин на носогълтача, ларинкса, трахеята и съответния бронх.
|
||||
Задължения на медицинската сестра:
|
||||
Да успокои предварително болния и го увери, че изследването не е опасно - за получаване на добри резултати е много важно пациентът да бъде спокоен.
|
||||
Изследването се провежда сутрин на гладно. В противен случай има опасност от повръщане и аспирация. Половин час преди това болният се успокоява чрез подкожно инжектиране на 1 mg атропин.
|
||||
След изследването болният трябва да почива 2 до 3 h, през което време се следят пулсът, кръвното налягане, дишането и за признаци па оток на ларинкса.
|
||||
За избягване на неприятните усещания в гърлото се назначават дезинфекционни разтвори или таблетки.
|
||||
Храна се разрешава 30 — 40 min, след като изчезнат симптомите на местната анестезия.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Еронхоскап
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхография
|
||||
• Метод за контрастно изследване на бронхиалното дърво.
|
||||
Методика: след локална анестезия с лидокаин или новокаин на носогълтача, ларинкса, трахеята и бронха, който ще се изследва, през бронхоскопа се впръсква контрастно вещество.
|
||||
Задължения на медицинската сестра-
|
||||
Да подготви психически болния за изследването.
|
||||
Изследването се извършва на гладно.
|
||||
За да се снижи вероятността от въвеждане на микрофлора през носогълтача в белите дробове, той се санира 2—З дни преди изследването.
|
||||
Половин час преди бронхографията болният се успокоява с 1 mg атропин подкожно.
|
||||
След завършване на изследването болният заема за 3—5 min положение на Тренделенбург (Trendelenburg) за бързо освобождаване на бронхите в долните лобове на белия дроб от контрастното вещество.
|
||||
В отделението болният се поставя да легне на здравата половина на гръдпия кош при леко повдигнато положение, чрез което се освобождават бронхите в горните лобове от контрастното вещество.
|
||||
3a2—3h се следят пулса, кръвното налягане и дишането. За 2-3 дни след бронхографията се назначават експекторанси и антибиотици.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 40 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Микробиологично изследване на ДС
|
||||
• Провежда се за установяване на причинителите на различни инфекциозни заболявания, като за целта се изследват телесни течности и секрети като храчка, носо - гърлен секрет, бронхо-алвеоларен лаваж, плеврален пунктат и др.
|
||||
Чрез микробиологичното изследване и посявката на секрета на специални среди се доказва точния причинител на дадена инфекциозна болест, което позволява и прилагането на антибиотик, към който съответния причинител е най-чувствителен.
|
||||
Резултатите отнемат няколко дни, особено ако пробата е положителна и се прави антибиотично тестване.
|
||||
За правилното провеждане на микробиологичното изследване значение имат взимането на материал преди започване на антибиотично лечение и предпазването на пробата от замърсяване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 41 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• O€
|
||||
• 9
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 42 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Проба на Манту (Mantoux)
|
||||
• Изследване, което се използва за откриване на инфекция с микобактериум туберкулозис (Mycobacterium tuberculosis) — бактерията, причинител на туберкулозата.
|
||||
Чрез това изследване се прави оценка на имунния отговор на организма към туберкулозните антигени.
|
||||
Туберкулиновият кожен тест се провежда, когато резултати от скринингов тест, данни от изследване (например рентгенография на гръден кош) или наличието на специфични симптоми насочват към туберкулоза.
|
||||
Пробата на Мендел-Манту е основният скринингов тест за откриване на туберкулоза.
|
||||
Туберкулинът представлява глицеринов екстракт на туберкулозната микобактерия (M. tuberculosis).
|
||||
Туберкулиновият пречистен протеинов дериват (туберкулин PPD) представлява разтвор от видово неспецифични молекули, получен чрез филтрация на концентрирани клетъчни култури.ППД не съдържа живи бактерии.
|
||||
Преди извършването на туберкулиновия кожен тест изследваното лице не трябва да се третира с противоалергични препарати (антихистамини).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 43 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Туберкулиновият кожен тест носи името на Чарлз Манту (Charles Mantoux) — френски лекар, който на базата на работата на Кох и Клеменс фон Пирке (Clemens von Pirquet), разработил теста през 1907 година.
|
||||
Интрадермалната (вътрекожната) техника на въвеждане на туберкулина (наречена техника на Манту) е описана за първи път от Чарлз Манту през 1912 година.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Роберт Кох
|
||||
• Клеменс фон Пирке
|
||||
• Чарлз
|
||||
• Манту
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 44 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ППД се инжектира вътре в кожата (интра-
|
||||
дермално) в доза 0.1 мл (5 TU — туберкулинови единици)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 45 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Отчитането на резултата от туберкулиновия кожен тест и неговата интерпретация се извършва само и единствено от лекар!!!
|
||||
• Туберкулиновата кожна реакция трябва да се отчете в рамките на 48-72 часа.
|
||||
След 72-ия час тестът се смята за невалиден и ще трябва да се повтори.
|
||||
Отчитането на резултата от теста се извършва в добре осветено помещение, като предмишницата се поставя върху твърда повърхност.
|
||||
Измерва се диаметърът на образуваната (ако се е образувала) папула (подутина, инфилтрат), чийто граници се определят внимателно с пръсти (палпация).
|
||||
Диаметърът на папулата се измерва напречно (перпендикулярно) на надлъжната ос на предмишницата и се записва в милиметри (mm).
|
||||
Измерва се само и единствено диаметърът на подутината, без околното зачервяване (еритем).
|
||||
Ако не се установява инфилтрат, резултатът се записва като "0 mm".
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Неправилно отчитане
|
||||
• Правилно отчитане
|
||||
• Зачервяване
|
||||
• еритем)
|
||||
• Папула
|
||||
• (инфилтрат)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 46 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Отчитане- на 72-я час
|
||||
• При липса на специфични рискови фактори за развитие на туберкулоза, инфилтрат с диаметър между 5 и 15 mm е по-вероятно да се дължи на предишна БЦЖ ваксинация или на инфекция с нетуберкулозни микобактерии, отколкото на туберкулозна инфекция.
|
||||
При лица, при които е налице по-голям риск за туберкулозна инфекция (скорошен контакт с туберкулозно болен, пребиваване в страна с висока честота на туберкулозно болни и др.), наличието на папула с диаметър ≥ 5 mm, без да е налице анамнеза за предишна BCG ваксинация, е по-вероятно да се дължи на туберкулоза.
|
||||
Инфилтрат с диаметър >15 е малко вероятно да се дължи на предишна БЦЖ ваксинация или на излагане с нетуберкулозни микобактерии.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 47 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Група с висок риск – обикновено пациентите са ХИВ-позитивни, контактни с туберкулозно болен, самите те с данни за туберкулоза по рентгеново изследване, със срив в имунната система, лекувани агресивно с кортикостероиди;
|
||||
Група със среден риск – обитатели на социални домове, затворници, ученици, деца под 4-годишна възраст, пребивавали в държави с активни зони на туберкулоза, тежко болни пациенти – с левкемия, бъбречна недостатъчност, рак, диабет, претърпелите гастректомия, хора с тегло много под нормата.
|
||||
Група с нисък риск – всички останали, които не принадлежат към предишните две групи (framar.bg).
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Отклонение от
|
||||
• Папула
|
||||
• диаметър равен или >5 mm ce
|
||||
• нормата
|
||||
• приема за положителна
|
||||
• реакция при хора, които
|
||||
• (положителен
|
||||
• в група
|
||||
• висок риск
|
||||
• резултат)
|
||||
• Папула
|
||||
• c диаметър >1O
|
||||
• mm
|
||||
• ce приема
|
||||
• положителен
|
||||
• резултат при хора,
|
||||
• в група
|
||||
• СЪС среден риск
|
||||
• Папула
|
||||
• диаметър >15 mm ce приема
|
||||
• за
|
||||
• положителен резултат при хора;
|
||||
• в група
|
||||
• нисък риск
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 48 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Квантиферонов тест(QuantiFERON -TB-Gold)
|
||||
• Подобен на Манту, но с тази разлика, че се прави in vitro в епруветка. Кръвен тест. Резултат след 48-72 часа.
|
||||
Разликата между двата теста е в това, че квантифероновият тест е много по-специфичен и чувствителен от теста на Манту и може да разграничи заболяването туберкулоза от имунизацията с БЦЖ.
|
||||
Той е много важен във фазата, когато човек не отделя туберкулозни бацили и не може да се докаже микробиологично неговото заболяване. И това е една индикация, че човек наистина е инфектиран с туберкулоза и развива процес на туберкулозна инфекция.
|
||||
Важен е във фазата на латентната туберкулоза,както и на туберкулозата, която е извън белите дробове.
|
||||
|
||||
361
ppt_data/output/Лечение на ЗД.json
Normal file
361
ppt_data/output/Лечение на ЗД.json
Normal file
@@ -0,0 +1,361 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Лечение на ЗД.pptx",
|
||||
"total_slides": 36,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на ЗД"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основен принцип",
|
||||
"Захарният диабет е доживотно заболяване, затова и лечението му продължава цял живот. \nЛечението се осъществява от:\nводещ специалист ендокринолог; \nекип от специалисти като очен лекар, нефролог, общ и съдов хирург и др.\nактивно участие на самия болен."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Цел на лечението",
|
||||
"Основна цел в лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата. \nКрайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните. \nДобрият контрол над гликемията е най-добрата профилактика на основните усложнения (проучвания доказват по-малък процент и по-късна изява на основните усложнения на заболяването при интензивен контрол над кръвната захар и поддържането и в нормални граници).\nЗа да се постигнат тези цели трябва да се наподоби нормалния инсулинов отговор на здравия човек между периодите на гладуване и хранене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечението на ЗД зависи от типа на заболяването и неговата тежест.",
|
||||
"Най-общо ЗД тип 1 се лекува с инсулин, балансиран режим на физическа активност и диета. \nЗД тип 2 се лекува:\nпървоначално с регулиране на телесното тегло, спазване на диета и балансиран режим на физическа активност; \nкогато тези мерки се окажат недостатъчни за контрол на повишената кръвна захар в лечението се прилагат лекарства, приемани през устата\nкогато и те се окажат неефективни се прилага инсулин."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Иновация в лечението на ЗД",
|
||||
"Надежда за трайно и окончателно излекуване на захарния диабет представлява трансплантацията на панкреас. Засега резултатите в тази област са окуражаващи, но все още методът не е популярна практика.\n \nПредмет на спорове е дали трябва да се трансплантира цяла задстомашна жлеза или само клетките, произвеждащи инсулин. \n\nОсновни проблеми са:\nтрудното намиране на донор, \nрискът от отхвърляне на присадъка и необходимостта от постоянно приемане след трансплантацията на лекарства, потискащи имунитета, \nрискът за повторно развитие на 1 тип захарен диабет при наличие на автоимунен отговор срещу бета клетките, \nвисоката цена и техническа трудност и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Инсулинотералия",
|
||||
"Цели да замести \"липсващия\" естесвен инсулин. Освен инсулина, други много важни елементи на лечението са диетата, физическата активност, самоконтрола и обучението и проследяването от специалист.\n\nИнсулинът се прилага инжекционно. \n\nПонастоящем в света, а и в България се прилага само човешки рекомбинантен инсулин, т.е. инсулин, произведен по генетичен път, абсолютно идентичен с човешкия. \nПо този начин се елиминират рискове като алергични реакции, развитите на нечувствителност към свинския и телешки инсулин, използван по-рано и риск от развитие на предавани по кръвен път болести. \n\nСъществува голямо разнообразие от инсулини, които се различават по време за начало на действие и продължителност на действието.\nВ България в момента се употребяват само бързодействащи и интермедиерни инсулини (\"умерено\" бавнодействащ, за улеснение го наричаме бавнодействащ). \nИма и трета категория инсулини - смесен, който представлява комбинация от бърз и бавен инсулин в стандартно фиксирани съотношения."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Съществува голямо разнообразие от инсулини, които се различават по време за начало на действие и продължителност на действието.\nВ България в момента се употребяват само бързодействащи и интермедиерни инсулини (\"умерено\" бавнодействащ, за улеснение го наричаме бавнодействащ). \nИма и трета категория инсулини - смесен, който представлява комбинация от бърз и бавен инсулин в стандартно фиксирани съотношения. \nБързодействащите инсулини в България са: Actrapid, Humulin-R и Rapid, а бавните: Insulatard, Humulin-N и Basal. \nОт скоро се прилага и нов вид бързодействащи инсулинови аналози. \nТе не полимеризират подкожно, навлизат направо в кръвта и затова действието им настъпва незабавно и трае кратко, което наподобява естествения начин на отделяне на инсулин и намалява риска от хипогликемия след нахранване (когато бързодействащият инсулин продължава да действа). \nОт бързодействащите аналози в България навлизат NovoRapid и Humalog. \nСъздадени са и бавнодействащи инсулинови аналози, които осигуряват устойчиво базално ниво на инсулин в кръвта. Такива са например препаратите Lantos и Detemir."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Възможни са различни схеми за прилагане на инсулин, инжектиранията са най-често 4 дори и 5 пъти на ден. Съвременното схващане е, че лечението на захарен диабет 1 тип с инсулин трябва да бъде интензивно.\nЦелта на инсулинолечението е да се наподоби естествения модел на отделяне на инсулин от панкреаса с рязко покачване на секрецията след нахранване и наличие на базално (основно), независимо от храненията, ниво. \nОбикновено при 1-и тип захарен диабет три пъти на ден преди хранене (колкото са основните хранения) се прилага бързодействащ инсулин и веднъж вечер или вечер и сутрин се прилага бавнодействащ. \nЕфектът на бързодействащия инсулин започва 30 мин. след инжектирането, продължава около 6 часа и е най-силен на 1-2-ия час. След подкожното инжектиране молекулите на бързодействащия инсулин полимеризират (групират се в по-голяма структура) по 6 молекули, което обуславя тези особености на действие.\nИзключително важно е след всяко инжектиране на бързодействащ инсулин болните да се хранят, за да не спадне глюкозата под нормалното ниво (хипогликемия)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Съществуват няколко начина за прилагане на инсулин.",
|
||||
"Класическият начин е чрез подкожно инжектиране; \nза да се избегнат неудобствата и рисковете на обикновените многократни и еднократни спринцовки и игли, днес повечето инсулини се продават в готова еднократна спринцовка с еднократна тънка игла. \nСъществуват т.нар. \"инсулинови писалки\", те представляват устройство за подкожно инжектиране, приличащо на писалка, което след предварителна настройка инжектира минимално травматично през много фина игла (за многократна употреба) точно предвиденото количество инсулин. \nПо-съвременно, но слабо разпространено устройство е инсулиновата помпа. Тя представлява мини-компютър, който инжектира предварително зададени като данни количества инсулин през поставена в подкожието на корема канюла. Пациентът може лесно да препрограмира устройството в съответствие с хранителния си режим и да инжектира по-високи дози от лекарството по време на хранене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диета при ЗД тип 1",
|
||||
"Диетата трябва да осигурява нормален енергиен баланс за тялото, спазването и трябва да нормализира кръвната захар и липидите. \nБолните от 1 тип диабет обикновено отслабват на тегло и затова при тях трябва да се спазва изграждащ и поддържащ калоричен режим. \nза децата се предпочита изграждащ режим (35-50 kcal/кг), \nпри възрастните с ненаднормено тегло- поддържащ (25-30 kcal/кг). \nВъглехидратите трябва да набавят 55-60% от калорийния внос, но предимно за сметка на полизахаридите като нишесте. Ограничават се монозахарите-до 10%. \nБелтъчините трябва да бъдат около 0,8 грама/кг. телесно тегло. Трябва да се избягва по-голямо количество белтъци поради риск от бъбречно увреждане.\nИзбягват се храни, богати на холестерол, (мазнни храни, яйчен жълтък), трябва да се приемат повече ненаситени мазнини (риба и рибни масла, маслинов зехтин), \nТрябва да се приемат в обилно количество растителни фибри (има ги в голямо количество в зеленчуците) и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Важно за болните при определяне на диетата им е т.нар. \"хлебна единица\" или \"въглехидратна единица\". \nЕдна въглехидратна единица съдържа 12 грама въглехидрат, а при разграждането на всеки грам въглехидрати се отделят 4kcal. \nТова трябва да се използва за изчисление на енергийния прием, болните трябва да се научат да боравят сами с хлебните единици. \nПо принцип за диабетиците не съществуват забранени храни, а има забранени количества."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Режим при ЗД тип1",
|
||||
"Желателно е болният да спазва режим на хранене с прием на храна в определени часове, съобразени с прилагането на инсулина. \nСъобразени с тази схема обикновено трябва да са и физическите активности. \nТова спомага за най-добра адекватност на инжектирания инсулин на моментните инсулинови нужди на организма и избягване на хипогликемия. \nФизическата активност улеснява независимото от инсулина навлизане на глюкоза в мускулите. \nПрепоръчва се поне 30-40 мин. ходене на ден както и всякакъв вид физическа активност без травмиращи спортове. \nДобрият двигателен режим оказва благоприятно влияние върху сърдечносъдовата система, оросяването на крайниците и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Обучение",
|
||||
"Обучението на болните от диабет е много важен елемент в лечението. \nБолните трябва да се научат как правилно да прилагат инсулина и как да следят сами кръвната си захар чрез домашни глюкомери. \nПациентите трябва да са способни да коригират количеството инжектиран инсулин спрямо нивото на кръвната захар.\nПодбирането и спазването на правилна диета и добра физическа активност е също важна точка от обучението. \nДобрата грижа за хигиена на краката е елемент на профилактиката на диабетното ходило и язвите по глезените.\nВажно е болните да се обучат да търсят незабавно лекарска помощ при начални белези на инфекция (например повишена температура), тъй като всяко такова състояние е свързано с по-високи нужди от инсулин и крие риск от кетоацидоза. \nБолните както и техните близки трябва да се обучат да разпознават спешните, бързо настъпващи и животозастрашаващи усложнения на диабета като кетоацидоза, хипогликемия, диабетна кома и др. и да реагират по адекватен начин."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на ЗД тип2",
|
||||
"Лечението на диабета от 2-и тип е стъпаловидно: \nзапочва се с диета и спазване на активен двигателен режим; \nако тези мерки не дадат резултат, към лечението се добавят лекарства от различни групи, които могат да се комбинират; \nкогато и тези медикаменти се окажат недостатъчни за поддържане на кръвната захар в нормални стойности в лечението се включва инсулин; \nмного често инсулинът се прилага в комбинация с някои от използваните преди това лекарства. \nОбучението, самоконтролът и проследяването от лекар-специалист са също важни елементи от лечението на 2-и тип диабет.\nДиета:\nтъй като преобладаващата част от болните от 2-и тип диабет страдат от андроидно затлъстяване диетата трябва да осигури хипокалоричен режим за пациентите с наднормено тегло; \nхраната трябва да осигурява 15-20 kcal/кг идеално тегло дневно. \nвсички останали особености и препоръки към диетата са същите както при диабет тип 1."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Двигателен режим при ЗД тип2",
|
||||
"двигателните активности трябва да са адекватни на енергийния прием за да има нормален енергиен баланс, препоръчва се добре изразена физическа активност във всяка разновидност. \nФизическата активност както и отслабването на тегло водят до повишаване на чувствителността на клетките към инсулина. \nНа диета и активен двигателен режим се разчита около 1-3 месеца (индивидуално). Ако тези мерки не постигнат желаното нормализиране на кръвната захар се включват перорални антиадиабетни средства."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Медикаменти за лечение на ЗД тип 2",
|
||||
"Тук спадат няколко групи средства, всяка група има различен механизъм на действие, различни предимства и недостатъци. \n\nМеханичзъмна действие:\nповишават секрециаята на инсулин от панкреаса, \nнамаляват призводството и отделянето на глюкоза от черния дроб, \nувеличават чувствителността на клетките към инсулина, \nнамаляват абсорбцията на въглехидратите в тънките черва, \nнамаляват изпразването на стомаха и отлагат резорбцията на въглехидратите в тънките черва. \n\nПри избирането на най-подходящото лекарство или най-подходящата комбинация се имат предвид редица фактори като степен на повлияване на кръвната захар и спектър на благоприятни ефекти, странични ефекти, други заболявания на пациента, противопоказания, цена."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лекарства, които увеличават отделянето на инсулин от панкреаса",
|
||||
"Сулфанилурейните препарати стимулират отделянето на инсулин и увеличават броя и чувствителността на клетъчните рецептори за инсулин.\nВ България са често разпространени медикаментите Glibenclamid (Maninil) с двукратен прием по 2 таблетки, \nGlipizide (Glucotrol), Gliclazide (Diaprel) са сулфанилурейни медикаменти от втора генерация \nGlimepiride (Amaryl)- от трета генерация, който се приема еднократно дневно. \nТези лекарства бързо понижават кръвната захар, но крият известен риск от предизвикване на хипогликемия. \nТе не трябва да се прилагат при алергия към сулфонамиди. \nМеглитинидите също подпомагат отделянето на инсулин от панкреаса. \nТе имат бързо и кратко действие и се прилагат 30 мин. преди хранене. \nТе се дават до три пъти дневно преди основните блюда. \nТези медикаменти също крият риск от хипогликемия, но значително по-нисък отколкото при сулфанилурейните. \nКъм тази нова група медикаменти спадат Repaglinide (Prandin, Novonorm) и Nateglinide (Starlix)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лекарства, понижаващи количеството на произведената от черния дроб глюкоза",
|
||||
"Тук спадат бигванидите- \nте не влияят на панкреаса, а подобряват работата на инсулиновоте рецептори в клетките, потискат производството на глюкоза в черния дроб и понижават серумния холестерол и триглицериди (подобряват липидния профил). \nпотискат апетита и се прилагат често при пациенти с наднормено тегло. \nНай-популярният медикамент в тази група е Metformin. \nТой се прилага по време на хранене. \nНегов потенциален страничен ефект е развитието на лактатна ацидоза и затова не се препоръчва при болни страдащи от сърдечна и бъбречна недостатъчност, както и по време на рентгенови изследвания с инжектиране на контрастна материя."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лекарства, които подобряват чувствителността на клетките към инсулин",
|
||||
"Инсулинови очувствители;\nКъм тази група спадат Pioglitazone (Actos) и Rosiglitazone (Avandia). \nЕфектът им е най-силен в мастната и мускулната тъкан. \nТе действат бързо и се дават веднъж дневно; \nповлияват благоприятно съотношението на добрия и лошия холестерол; \nмогат да се използват в комбинация с всички останали групи антидиабетни лекарства. \nСъществува малък риск от чернодробно увреждане като страничен ефект и затова не се прилагат при хора с чернодробна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лекарства, които потискат абсорбцията на въглехидратите от тънкото черво",
|
||||
"Преди да навлязат в кръвта въглехидратите трябва да се \"смелят\" до прости захари (каквато е глюкозата) от ензимите в тънкото черво. \nЕдин от тези ензими се нарича алфа-гликозидаза. Ако този ензим се потисне, \"смилането\" на въглехидратите в тънкото черво става неефективно в голяма степен и резорбцията на глюкозата (навлизането и от храносмилателната система в кръвния ток) се забавя и намалява. \nНай-популярен от тази група у нас е препаратът Glucobay. \nтой е особено подходящ за пациенти с нарушен глюкозен толеранс, \nчесто се прилага в комбинация с други средства. \nпоради значителен риск от развитие на странични ефекти от храносмилателния път (диария, подуване, образуване на газове) лечението се започва с ниска доза, която постепенно се увеличава със затихването на оплакванията от стомашно-чревния тракт."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нови медикаменти",
|
||||
"Symlin (pramlintide) e синтетичен аналог на човешкия амилин-това е естествен невроендокринен хормон, произвеждан от бета клетките на панкреаса, който съдейства за контрола на кръвната захар в периода след нахранването. \nПрепаратът се прилага инжекционно при болни от 1-и и 2-и тип диабет, които са на инсулин. \nАмилинът е в оскъдно количество или липсва при болните от диабет. Прилаган паралелно с инсулина Symlin постига по-добър контрол над гликемията, намалява колебанията в стойностите на кръвната захар през деня, създава усещане за ситост и съдейства за намаляване на теглото, намалява потребностите от инсулин. \nПрепаратът се инжектира преди хранене. Прилага се при болни от 2 тип диабет, които не могат да постигнат добър контрол над кръвната захар, самостоятелно или в комбинация със сулфанилурейни медикаменти и/или Metformin, както и при болни от 1 тип захарен диабет, които не могат да постигнат добър контрол над гликемията въпреки оптимизирането на инсулиновата схема. \nByetta (exenatide) е първият медикамент от нова група антидиабетни лекарства, които се наричат инкретинови миметици. \nТой забавя изпразването на стомаха след нахранване и има много от ефектите на естествения чревен хормон GLP-1. Byetta се прилага при болни от ЗД тип 2 на лечение със сулфанилуреен препарат, метформин или комбинация от двете, при които не могат да се постигнат желаните стойности на кръвната захар. \nПрепаратът също така потиска апетита и забавя абсорбцията на въглехидратите в кръвта. \nЛекартсвото се прилага инжекционно, два пъти на ден. Както и при Symlin, основният страничен ефект на Byetta е гадене.\nJardiance (Еmpagliflozin) - SGLT-2 (селективни и обратими инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер 2)– \nУвеличава отделяната с урината Глюкоза\nнамаляване на сърдечносъдовата смърт с 38%, на общата смъртност – с 32%, на нефаталните инфаркти и инсулти – с 14%, на хоспитализациите поради сърдечна недостатъчност – с 35%"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Комбинирани лекарства",
|
||||
"сравнително нови лекарства са готовите комбинации \nGlybride/metformine (Glucovance), \nrosiglitazone/metformin (Avandamet)\nglipizide/metformin (Metaglip). \nПредимството на тези лекарства е в по-малкия брой таблетки за пиене, което улеснява пациента и подобрява правилното провеждане на лечението.\u000b\nЧесто тези медикаменти от различни групи се комбинират в двойни и дори тройни комбинации. Комбинират се лекарства , които имат различен механизъм на действие и действат на различни \"нива\". \nЧесто срещани комбинации са: сулфанилуреен препарат+бигванид или сулфанилуреен препарат +бигванид +глюкозен очувствител и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение с инсулин при ЗД тип2",
|
||||
"Идва след неуспех на изброените дотук методи и средства.\nВ много случаи инсулинът се прилага в комбинация с някои от изброените вече лекарства. \nПри втори тип диабет се прилагат обикновено смесени инсулини. Това за България са Mixtard 10, 20, 30, 40 и 50 (числото показва процента на бързодействащия инсулин в сместа), Humulin M1, M2, M3 и M4 (отново различни съотношения) и Comb (Rapid+Basal с 25% дял на бързодействащия).\nПри 2-и тип диабет обикновено към съществуващото досега лечение се добавят една или две инжекции интермедиерен инсулин. \nЗапочва се с вечерна доза и ако се наложи се добавя и сутрешна. \nАко са високи стойностите на кръвната захар след нахранване се прилага двукратно смесен инсулин. \nПри по-младите болни от 2-и тип диабет може да се прилага схема на инсулинолечение както при 1 тип."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хипогликемия",
|
||||
"Хипогликемията е състояние, при което кр.захар се понижава под 3,5 ммол/л. Тя е остро усложнение на захарен диабет и може да бъде сериозна заплаха за живота на пациента.\nХипогликемията се развива внезапно за минути, с хипертонична мускулатура, тремор, влажна кожа, нормално дишане, нормални очни ябълки. Делирни прояви, евентуална картина на мозъчен инсулт с отпадни явления, евентуални епилептични припадъци\nПричини за хипогликемията:\nГрешки в хранителния режим\nПовишена физическа активност\nНеадекватно висока инсулинова дозировка\nПерорални хипогликемизиращи средства\nАлкохолна консумация, когато не е съпроводено с адекватен прием на храна\nНякои медикаменти\nЗапочваща бъбречна и чернодробна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Признаци на хипогликемия:",
|
||||
"Изпотяване\nСилен глад\nНервност, раздразнителност\nСърцебиене\nЗамъглено зрение\nРазтреперване\nНамалена концентрация\nОбща слабост\nСветовъртеж и обърканост\nРазширение на зениците\nНастръхване на космите\nДиплопия\nУпорито главоболие\nАгресивност\nНеспокойствие\nХалюцинации (рядко)\nАпатия\nСънливост"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Поведение при хипогликемия:",
|
||||
"Приемане на болния в отделението\nПри безсъзнание да се инжектира венозно 20-40% глюкоза или 1 мг глюкагон мускулно\nДа се има предвид незадоволителен ефект на глюкагона при гладувал пациент\nДа се приемат въглехидрати през устата след това и да се следи за повторна хипогликемия\nУстановяване причините, които са водели до хипогликемия\nГрижа за кожата и лигавиците\nНормализиране на пулса, кр.налягане\nНаблюдение на общото му състояние\nНаблюдение на дишането\nНаблюдение за повръщане\nНаблюдение за психични прояви\nЗдравно-просветна дейност- да се обучат здравните специалисти и близките да използват глюкагон при чести хипогликемии\nОбщуване с болния и неговите близки с цел да не се депресира"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диабетна кома",
|
||||
"Като правило диабетната кома се развива бавно, в течение на няколко дни или седмици. \nВ ранния продромален стадий са налице главоболие, гадене, апатия или обратното – повишена психическа възбудимост. Те отразяват нарушение на функциите на ЦНС и наред с жаждата, полидипсията, полиурията свидетелсват за развиваща се декомпенсация на диабета. \nСъс задълбочаване на комата нарушението на функциите на ЦНС прогресира.\nВ стадий на кома болните са в безсъзнание със силно отслабени или липсващи рефлекси. Кожата им е бледа и студена, устните са цианотични, пулсът им е слабодоловим, нишковиден, много ниско кр.налягане, температура, коремни болки, меки очни ябълки.\nОтключващи фактори:\nлипса на екзогенен внос на инсулин: първа изява на недиагностициран диабет, пропусната инсулинова инжекция, лечение с таблетки вместо инсулин\nнедостатъчен екзогенен внос на инсулин: предписване на недостатъчна доза, техническа грешка при определяне на дозата и нейното инжектиране\nповишена нужда от инсулин: инфекции, грешки в диетата, операция, произшествия, бременност, стомашно-чревни заболявания, инфаркт на миокарда, хипертиреоидизъм\nВ 25 % от случаите се касае за т.нар.манифестна кома, т.е захарния диабет се диадностицира за първи път в състояние на кома. Като най-честа причина се посочват инфекциите (около 40 %)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Известни са три клинични форми на диабетна декомпенсация:\nСС форма (загуба на обем, шок)\nБъбречна форма (ОБН)\nПсевдоперитонитна форма (прояви на перитонеално дразнене, стомашно-чревна атония\nЛабораторните изследвания:\nМного високи стойности на кр.захар\nВисоко съдържание на захар в урината и наличие на ацетон в нея\nПонижени са серумните електролити на К+, Na+, CL-\nАцидоза – pH на кръвта спада под 7,36\nЛевкоцитоза\nОграничаване на бъбречната функция - покачване на урея и креатинин в серума\nКр.захар, ацетон и захар в урина се проследяват ежечасно"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Има три основни видове диабетна кома:",
|
||||
"1. Диабетна кетоацидозна кома – (типична за диабет от I тип) характеризира с пълна загуба на съзнанието. Болният лежи съвсем отпуснат. Контактът с него е невъзможен. В началото реагира на болезнени дразнения. Първоначално червените устни цианозират, температурата се понижава, пулсът е мек, нишковиден, кр.налягане е мн.ниско, диурезата намалява и може да стигне до анурия.\n2. Хиперосмоларна диабетнанекетонна кома – най-опаснотот остро усложнение при диабет тип 2. \nЕтиология: голяма загуба на течности (от висока температура, масивно лечение с диуретици, гадене, повръщане, диария, изгаряния, обилно потене, след тежка физическа работа), третиране с някои медикамети.\nКл.картина: Колапс,Жажда,Полиурия,Безапетитие,Неориентиран и объркан,Понякога възбуден, Дехидратация на кожа и лигавица, Липсва мирис на ацетон\n3. Лактацидозна кома – едно от фаталните усложнения на захарния диабет. \nЕтиология:състояния, съпроводени с аноксия, тъканна хипоксия и ацидоза, при които спонтанно нараства образуване на лактат. Такива са СН и дих.недостатъчност, тежки чернодробни и бъбречни заболявания, сепсисът.\nКл.картина: Състоянието рязко се влошава. Явяват се за няколко часа тежка отпадналост, прилошаване, коремни болки, изразена хипервентилация, тахикардия, колапс"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение и грижи за болния",
|
||||
"От изключително важно значение е лечението да се започне навреме (ако то се забави повече за 1-2 дни, шансовете болният да излезе от това състояние значително намаляват). \nТакива болни трябва да бъдат незабавно изпращани в болница със спешен транспорт, добре затоплени с одеала и грейки на краката. \nВ болницата трябва да се осигури екип от лекар, мед.сестра, лаборант и санитар, които неотлъчно да полагат грижи за болния до излизането му от коматозно състояние и до изчезване на ацетона в урината"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сестрински грижи:",
|
||||
"Спешна хоспитализация на болния в интензивно отделение\nНаблюдение на общото състояние\nПопълване на медицинска документация\nТребваме го за храна\nБолният внимателно се затопля от м.с. със завивки, грейки\nИзмерване и регистриране на соматичните показатели в реанимационния лист на всеки 1-2 часа\nКонтролиране на дишането - дали е учестено, повърхностно, забавено\nНаблюдение на циркулацията - тахикардия, аритмия, брадикардия, хипотония, хипертония, изчезване на периферен пулс\nДа измери кръвното му налягане и да го проследява през определен интервал"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Наблюдение на кожата за промени - бледост, цианоза, студена пот, кръвоизливи, уртикария, зачервяване, сухост, влажност\nНаблюдение на повърнатите материи – цвят, количество\nПри настъпили усложнения се уведомява лекарят\nКонтролиране на водно-електролитно равновесие - съставяне на реанимационен план ( изчисляване загубата на течности и соли, като повръщане, изпотяване, диуреза, дефекация, дишане, хипертермия, изтичане на секрети), определяне състава на въвежданите течности, определяне скоростта на вливане\nПоставяне на уретрален катетър за балансиране вноса на течности и поддържане на проходимостта му\nОределяне количеството на диурезата и регистрирането й",
|
||||
"Сестрински грижи:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сестрински грижи:",
|
||||
"Подготвяме и асистираме на лекар при поставяне на централен венозен катетър за измерване на ЦВН\nПодготвяме и асистираме на лекар при поставяне на стомашна сонда (заради стомашната атония и пилороспазъма с гадене\nНа всеки час се определя кръвната захар, а калият и кръвните газове - на всеки 2 часа\nДа регистрира измерените показатели в специален реанимационен лист\nИзвършване на ежедневни хигиенни тоалети - включва сутрешен тоалет, частична баня, вечерна баня, тоалет на гениталиите. При необходимост - специалет тоалет на устата, носа и очите\nГрижи против декубитус - за целта се полагат грижи за леглото на болния (равен дюшек, галдък, чисто постелно бельо и винаги добре изпънато), на всеки 2 часа смяна на положението на тялото; поставяне на гумени кръгове на застрашените места \nХранене на тежко болни или подпомагане\nПрофилактика на тромбоемболиите - лечение с ниски дози Хепарин/НМХ\nПроследяване за болката - особено за коремната болка"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Медицинската сестра участва и в лекарствената терапия",
|
||||
"Лечение с инсулин, обикновено на всеки половин или един час, по 10-20Е до спадането на кр.захар. При понижението й в лечението се включва и Глюкоза. Използва се и левулоза или сорбит\nОсигуряват се големи количества течности и сол; когато е необходимо в инфузии – физиологичен или Рингеров разтвор, общо 2-5 л за 24 часа, с бързина на вливане около 500мл/1-3 часа. Трябва да се има впредвид диурезата на болния и степента на дехидратация. \nЗа борба с ацидоза се влизат в границите на предвидените течности 8,4% разтвор на натриев бикарбонат. При необходимост и връщане на болния в съзнание се прави промивка на стомаха с 5% от натриев бикарбонат.\nПри хипокалиемя се прилагат най-добре ижекционно калиеви соли- К-хлорид.\nКогато болния дойде в съзнание и е в състояние да поема храна, му се дават течности богати на калий – плодов сок, нектар, компот, портокалов сок, мляко\nПри сърдечно-съдова слабост се прилагат КА при нужда\nСъпътстващите инфекции се лекуват с антибиотици\nПри упорито повръщане – деган, хлоразин. В краен случай – промивка на стомаха с топъл физ.разтвор."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сестрински грижи",
|
||||
"След преминаването на острия стадий, на болния се назначава т.нар. антикетогенни диети – овесена, картофена, плодова.\nТя трябва да познава и следи за клиничните симптоми на диабетна кома\nДа осигури покой на болния и да следи състоянието му\nПри поява на застрашаващи симтоми веднага да уведоми лекаря за предприемане на спешни мерки за овладяване на състоянието \nДа следи за спазването на диетата и да не нарушава приема на лекарства\nДа предупреди близките да не натоварват допълно психически болния\nИзписване на пациента, попълване на необходимата документация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сестрински грижи- здравно-просветна дейност",
|
||||
"Да им даде разяснения във връзка начина им на живот след напускане на болничното заведение: \nда се запознае с условията и начина на живот на болния; дали живее сам; разполага ли със всички необходими неща; има ли кой да се грижи и за него. \nподдържане на двигателен режим на пациента – е много важен; трябва да се движат и да спортуват (но не се препоръчват състезателни спортове).\nда поддържа добро състояние на кожата, лигавиците, зъбите, ноктите, стъпалата с цел предпазване от замърсяване и инфекции\nспазване на диета номер 9 (най-основния момент при лечението) – да му подготвим примерно меню; храненията да е пето- или шестократно. Диетата е за цял живот. Забранено е алкохолът и тютюнопушенето\nда ги обучим как да изследват кр.захар с глюкомер (и да изследва пред нас, за да видим дали се справя) и как да водят дневник – какви храни са приели, какви лекарства използват, колко е кр.захар, какви оплаквания са имали, какви други лекарства приема освен за диабета\n постоянно поддържане на нормална кръвна захар\n да обучим болния за работа с писалка и какви правила да използва; тя трябва да е убедена, че болният и близките могат да се справят и спазват правилата за инжектиране\nда обучим пациента да разпознае симптомите на хипогликемичен шок и диабетна кома и как да се справи с тях"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
453
ppt_data/output/Лечение на ЗД.txt
Normal file
453
ppt_data/output/Лечение на ЗД.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,453 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Лечение на ЗД.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 36
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на ЗД
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основен принцип
|
||||
• Захарният диабет е доживотно заболяване, затова и лечението му продължава цял живот.
|
||||
Лечението се осъществява от:
|
||||
водещ специалист ендокринолог;
|
||||
екип от специалисти като очен лекар, нефролог, общ и съдов хирург и др.
|
||||
активно участие на самия болен.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Цел на лечението
|
||||
• Основна цел в лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата.
|
||||
Крайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните.
|
||||
Добрият контрол над гликемията е най-добрата профилактика на основните усложнения (проучвания доказват по-малък процент и по-късна изява на основните усложнения на заболяването при интензивен контрол над кръвната захар и поддържането и в нормални граници).
|
||||
За да се постигнат тези цели трябва да се наподоби нормалния инсулинов отговор на здравия човек между периодите на гладуване и хранене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечението на ЗД зависи от типа на заболяването и неговата тежест.
|
||||
• Най-общо ЗД тип 1 се лекува с инсулин, балансиран режим на физическа активност и диета.
|
||||
ЗД тип 2 се лекува:
|
||||
първоначално с регулиране на телесното тегло, спазване на диета и балансиран режим на физическа активност;
|
||||
когато тези мерки се окажат недостатъчни за контрол на повишената кръвна захар в лечението се прилагат лекарства, приемани през устата
|
||||
когато и те се окажат неефективни се прилага инсулин.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Иновация в лечението на ЗД
|
||||
• Надежда за трайно и окончателно излекуване на захарния диабет представлява трансплантацията на панкреас. Засега резултатите в тази област са окуражаващи, но все още методът не е популярна практика.
|
||||
|
||||
Предмет на спорове е дали трябва да се трансплантира цяла задстомашна жлеза или само клетките, произвеждащи инсулин.
|
||||
|
||||
Основни проблеми са:
|
||||
трудното намиране на донор,
|
||||
рискът от отхвърляне на присадъка и необходимостта от постоянно приемане след трансплантацията на лекарства, потискащи имунитета,
|
||||
рискът за повторно развитие на 1 тип захарен диабет при наличие на автоимунен отговор срещу бета клетките,
|
||||
високата цена и техническа трудност и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Инсулинотералия
|
||||
• Цели да замести "липсващия" естесвен инсулин. Освен инсулина, други много важни елементи на лечението са диетата, физическата активност, самоконтрола и обучението и проследяването от специалист.
|
||||
|
||||
Инсулинът се прилага инжекционно.
|
||||
|
||||
Понастоящем в света, а и в България се прилага само човешки рекомбинантен инсулин, т.е. инсулин, произведен по генетичен път, абсолютно идентичен с човешкия.
|
||||
По този начин се елиминират рискове като алергични реакции, развитите на нечувствителност към свинския и телешки инсулин, използван по-рано и риск от развитие на предавани по кръвен път болести.
|
||||
|
||||
Съществува голямо разнообразие от инсулини, които се различават по време за начало на действие и продължителност на действието.
|
||||
В България в момента се употребяват само бързодействащи и интермедиерни инсулини ("умерено" бавнодействащ, за улеснение го наричаме бавнодействащ).
|
||||
Има и трета категория инсулини - смесен, който представлява комбинация от бърз и бавен инсулин в стандартно фиксирани съотношения.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Съществува голямо разнообразие от инсулини, които се различават по време за начало на действие и продължителност на действието.
|
||||
В България в момента се употребяват само бързодействащи и интермедиерни инсулини ("умерено" бавнодействащ, за улеснение го наричаме бавнодействащ).
|
||||
Има и трета категория инсулини - смесен, който представлява комбинация от бърз и бавен инсулин в стандартно фиксирани съотношения.
|
||||
Бързодействащите инсулини в България са: Actrapid, Humulin-R и Rapid, а бавните: Insulatard, Humulin-N и Basal.
|
||||
От скоро се прилага и нов вид бързодействащи инсулинови аналози.
|
||||
Те не полимеризират подкожно, навлизат направо в кръвта и затова действието им настъпва незабавно и трае кратко, което наподобява естествения начин на отделяне на инсулин и намалява риска от хипогликемия след нахранване (когато бързодействащият инсулин продължава да действа).
|
||||
От бързодействащите аналози в България навлизат NovoRapid и Humalog.
|
||||
Създадени са и бавнодействащи инсулинови аналози, които осигуряват устойчиво базално ниво на инсулин в кръвта. Такива са например препаратите Lantos и Detemir.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Възможни са различни схеми за прилагане на инсулин, инжектиранията са най-често 4 дори и 5 пъти на ден. Съвременното схващане е, че лечението на захарен диабет 1 тип с инсулин трябва да бъде интензивно.
|
||||
Целта на инсулинолечението е да се наподоби естествения модел на отделяне на инсулин от панкреаса с рязко покачване на секрецията след нахранване и наличие на базално (основно), независимо от храненията, ниво.
|
||||
Обикновено при 1-и тип захарен диабет три пъти на ден преди хранене (колкото са основните хранения) се прилага бързодействащ инсулин и веднъж вечер или вечер и сутрин се прилага бавнодействащ.
|
||||
Ефектът на бързодействащия инсулин започва 30 мин. след инжектирането, продължава около 6 часа и е най-силен на 1-2-ия час. След подкожното инжектиране молекулите на бързодействащия инсулин полимеризират (групират се в по-голяма структура) по 6 молекули, което обуславя тези особености на действие.
|
||||
Изключително важно е след всяко инжектиране на бързодействащ инсулин болните да се хранят, за да не спадне глюкозата под нормалното ниво (хипогликемия).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Съществуват няколко начина за прилагане на инсулин.
|
||||
• Класическият начин е чрез подкожно инжектиране;
|
||||
за да се избегнат неудобствата и рисковете на обикновените многократни и еднократни спринцовки и игли, днес повечето инсулини се продават в готова еднократна спринцовка с еднократна тънка игла.
|
||||
Съществуват т.нар. "инсулинови писалки", те представляват устройство за подкожно инжектиране, приличащо на писалка, което след предварителна настройка инжектира минимално травматично през много фина игла (за многократна употреба) точно предвиденото количество инсулин.
|
||||
По-съвременно, но слабо разпространено устройство е инсулиновата помпа. Тя представлява мини-компютър, който инжектира предварително зададени като данни количества инсулин през поставена в подкожието на корема канюла. Пациентът може лесно да препрограмира устройството в съответствие с хранителния си режим и да инжектира по-високи дози от лекарството по време на хранене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диета при ЗД тип 1
|
||||
• Диетата трябва да осигурява нормален енергиен баланс за тялото, спазването и трябва да нормализира кръвната захар и липидите.
|
||||
Болните от 1 тип диабет обикновено отслабват на тегло и затова при тях трябва да се спазва изграждащ и поддържащ калоричен режим.
|
||||
за децата се предпочита изграждащ режим (35-50 kcal/кг),
|
||||
при възрастните с ненаднормено тегло- поддържащ (25-30 kcal/кг).
|
||||
Въглехидратите трябва да набавят 55-60% от калорийния внос, но предимно за сметка на полизахаридите като нишесте. Ограничават се монозахарите-до 10%.
|
||||
Белтъчините трябва да бъдат около 0,8 грама/кг. телесно тегло. Трябва да се избягва по-голямо количество белтъци поради риск от бъбречно увреждане.
|
||||
Избягват се храни, богати на холестерол, (мазнни храни, яйчен жълтък), трябва да се приемат повече ненаситени мазнини (риба и рибни масла, маслинов зехтин),
|
||||
Трябва да се приемат в обилно количество растителни фибри (има ги в голямо количество в зеленчуците) и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Важно за болните при определяне на диетата им е т.нар. "хлебна единица" или "въглехидратна единица".
|
||||
Една въглехидратна единица съдържа 12 грама въглехидрат, а при разграждането на всеки грам въглехидрати се отделят 4kcal.
|
||||
Това трябва да се използва за изчисление на енергийния прием, болните трябва да се научат да боравят сами с хлебните единици.
|
||||
По принцип за диабетиците не съществуват забранени храни, а има забранени количества.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Режим при ЗД тип1
|
||||
• Желателно е болният да спазва режим на хранене с прием на храна в определени часове, съобразени с прилагането на инсулина.
|
||||
Съобразени с тази схема обикновено трябва да са и физическите активности.
|
||||
Това спомага за най-добра адекватност на инжектирания инсулин на моментните инсулинови нужди на организма и избягване на хипогликемия.
|
||||
Физическата активност улеснява независимото от инсулина навлизане на глюкоза в мускулите.
|
||||
Препоръчва се поне 30-40 мин. ходене на ден както и всякакъв вид физическа активност без травмиращи спортове.
|
||||
Добрият двигателен режим оказва благоприятно влияние върху сърдечносъдовата система, оросяването на крайниците и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Обучение
|
||||
• Обучението на болните от диабет е много важен елемент в лечението.
|
||||
Болните трябва да се научат как правилно да прилагат инсулина и как да следят сами кръвната си захар чрез домашни глюкомери.
|
||||
Пациентите трябва да са способни да коригират количеството инжектиран инсулин спрямо нивото на кръвната захар.
|
||||
Подбирането и спазването на правилна диета и добра физическа активност е също важна точка от обучението.
|
||||
Добрата грижа за хигиена на краката е елемент на профилактиката на диабетното ходило и язвите по глезените.
|
||||
Важно е болните да се обучат да търсят незабавно лекарска помощ при начални белези на инфекция (например повишена температура), тъй като всяко такова състояние е свързано с по-високи нужди от инсулин и крие риск от кетоацидоза.
|
||||
Болните както и техните близки трябва да се обучат да разпознават спешните, бързо настъпващи и животозастрашаващи усложнения на диабета като кетоацидоза, хипогликемия, диабетна кома и др. и да реагират по адекватен начин.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на ЗД тип2
|
||||
• Лечението на диабета от 2-и тип е стъпаловидно:
|
||||
започва се с диета и спазване на активен двигателен режим;
|
||||
ако тези мерки не дадат резултат, към лечението се добавят лекарства от различни групи, които могат да се комбинират;
|
||||
когато и тези медикаменти се окажат недостатъчни за поддържане на кръвната захар в нормални стойности в лечението се включва инсулин;
|
||||
много често инсулинът се прилага в комбинация с някои от използваните преди това лекарства.
|
||||
Обучението, самоконтролът и проследяването от лекар-специалист са също важни елементи от лечението на 2-и тип диабет.
|
||||
Диета:
|
||||
тъй като преобладаващата част от болните от 2-и тип диабет страдат от андроидно затлъстяване диетата трябва да осигури хипокалоричен режим за пациентите с наднормено тегло;
|
||||
храната трябва да осигурява 15-20 kcal/кг идеално тегло дневно.
|
||||
всички останали особености и препоръки към диетата са същите както при диабет тип 1.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Двигателен режим при ЗД тип2
|
||||
• двигателните активности трябва да са адекватни на енергийния прием за да има нормален енергиен баланс, препоръчва се добре изразена физическа активност във всяка разновидност.
|
||||
Физическата активност както и отслабването на тегло водят до повишаване на чувствителността на клетките към инсулина.
|
||||
На диета и активен двигателен режим се разчита около 1-3 месеца (индивидуално). Ако тези мерки не постигнат желаното нормализиране на кръвната захар се включват перорални антиадиабетни средства.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Медикаменти за лечение на ЗД тип 2
|
||||
• Тук спадат няколко групи средства, всяка група има различен механизъм на действие, различни предимства и недостатъци.
|
||||
|
||||
Механичзъмна действие:
|
||||
повишават секрециаята на инсулин от панкреаса,
|
||||
намаляват призводството и отделянето на глюкоза от черния дроб,
|
||||
увеличават чувствителността на клетките към инсулина,
|
||||
намаляват абсорбцията на въглехидратите в тънките черва,
|
||||
намаляват изпразването на стомаха и отлагат резорбцията на въглехидратите в тънките черва.
|
||||
|
||||
При избирането на най-подходящото лекарство или най-подходящата комбинация се имат предвид редица фактори като степен на повлияване на кръвната захар и спектър на благоприятни ефекти, странични ефекти, други заболявания на пациента, противопоказания, цена.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лекарства, които увеличават отделянето на инсулин от панкреаса
|
||||
• Сулфанилурейните препарати стимулират отделянето на инсулин и увеличават броя и чувствителността на клетъчните рецептори за инсулин.
|
||||
В България са често разпространени медикаментите Glibenclamid (Maninil) с двукратен прием по 2 таблетки,
|
||||
Glipizide (Glucotrol), Gliclazide (Diaprel) са сулфанилурейни медикаменти от втора генерация
|
||||
Glimepiride (Amaryl)- от трета генерация, който се приема еднократно дневно.
|
||||
Тези лекарства бързо понижават кръвната захар, но крият известен риск от предизвикване на хипогликемия.
|
||||
Те не трябва да се прилагат при алергия към сулфонамиди.
|
||||
Меглитинидите също подпомагат отделянето на инсулин от панкреаса.
|
||||
Те имат бързо и кратко действие и се прилагат 30 мин. преди хранене.
|
||||
Те се дават до три пъти дневно преди основните блюда.
|
||||
Тези медикаменти също крият риск от хипогликемия, но значително по-нисък отколкото при сулфанилурейните.
|
||||
Към тази нова група медикаменти спадат Repaglinide (Prandin, Novonorm) и Nateglinide (Starlix).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лекарства, понижаващи количеството на произведената от черния дроб глюкоза
|
||||
• Тук спадат бигванидите-
|
||||
те не влияят на панкреаса, а подобряват работата на инсулиновоте рецептори в клетките, потискат производството на глюкоза в черния дроб и понижават серумния холестерол и триглицериди (подобряват липидния профил).
|
||||
потискат апетита и се прилагат често при пациенти с наднормено тегло.
|
||||
Най-популярният медикамент в тази група е Metformin.
|
||||
Той се прилага по време на хранене.
|
||||
Негов потенциален страничен ефект е развитието на лактатна ацидоза и затова не се препоръчва при болни страдащи от сърдечна и бъбречна недостатъчност, както и по време на рентгенови изследвания с инжектиране на контрастна материя.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лекарства, които подобряват чувствителността на клетките към инсулин
|
||||
• Инсулинови очувствители;
|
||||
Към тази група спадат Pioglitazone (Actos) и Rosiglitazone (Avandia).
|
||||
Ефектът им е най-силен в мастната и мускулната тъкан.
|
||||
Те действат бързо и се дават веднъж дневно;
|
||||
повлияват благоприятно съотношението на добрия и лошия холестерол;
|
||||
могат да се използват в комбинация с всички останали групи антидиабетни лекарства.
|
||||
Съществува малък риск от чернодробно увреждане като страничен ефект и затова не се прилагат при хора с чернодробна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лекарства, които потискат абсорбцията на въглехидратите от тънкото черво
|
||||
• Преди да навлязат в кръвта въглехидратите трябва да се "смелят" до прости захари (каквато е глюкозата) от ензимите в тънкото черво.
|
||||
Един от тези ензими се нарича алфа-гликозидаза. Ако този ензим се потисне, "смилането" на въглехидратите в тънкото черво става неефективно в голяма степен и резорбцията на глюкозата (навлизането и от храносмилателната система в кръвния ток) се забавя и намалява.
|
||||
Най-популярен от тази група у нас е препаратът Glucobay.
|
||||
той е особено подходящ за пациенти с нарушен глюкозен толеранс,
|
||||
често се прилага в комбинация с други средства.
|
||||
поради значителен риск от развитие на странични ефекти от храносмилателния път (диария, подуване, образуване на газове) лечението се започва с ниска доза, която постепенно се увеличава със затихването на оплакванията от стомашно-чревния тракт.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нови медикаменти
|
||||
• Symlin (pramlintide) e синтетичен аналог на човешкия амилин-това е естествен невроендокринен хормон, произвеждан от бета клетките на панкреаса, който съдейства за контрола на кръвната захар в периода след нахранването.
|
||||
Препаратът се прилага инжекционно при болни от 1-и и 2-и тип диабет, които са на инсулин.
|
||||
Амилинът е в оскъдно количество или липсва при болните от диабет. Прилаган паралелно с инсулина Symlin постига по-добър контрол над гликемията, намалява колебанията в стойностите на кръвната захар през деня, създава усещане за ситост и съдейства за намаляване на теглото, намалява потребностите от инсулин.
|
||||
Препаратът се инжектира преди хранене. Прилага се при болни от 2 тип диабет, които не могат да постигнат добър контрол над кръвната захар, самостоятелно или в комбинация със сулфанилурейни медикаменти и/или Metformin, както и при болни от 1 тип захарен диабет, които не могат да постигнат добър контрол над гликемията въпреки оптимизирането на инсулиновата схема.
|
||||
Byetta (exenatide) е първият медикамент от нова група антидиабетни лекарства, които се наричат инкретинови миметици.
|
||||
Той забавя изпразването на стомаха след нахранване и има много от ефектите на естествения чревен хормон GLP-1. Byetta се прилага при болни от ЗД тип 2 на лечение със сулфанилуреен препарат, метформин или комбинация от двете, при които не могат да се постигнат желаните стойности на кръвната захар.
|
||||
Препаратът също така потиска апетита и забавя абсорбцията на въглехидратите в кръвта.
|
||||
Лекартсвото се прилага инжекционно, два пъти на ден. Както и при Symlin, основният страничен ефект на Byetta е гадене.
|
||||
Jardiance (Еmpagliflozin) - SGLT-2 (селективни и обратими инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер 2)–
|
||||
Увеличава отделяната с урината Глюкоза
|
||||
намаляване на сърдечносъдовата смърт с 38%, на общата смъртност – с 32%, на нефаталните инфаркти и инсулти – с 14%, на хоспитализациите поради сърдечна недостатъчност – с 35%
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Комбинирани лекарства
|
||||
• сравнително нови лекарства са готовите комбинации
|
||||
Glybride/metformine (Glucovance),
|
||||
rosiglitazone/metformin (Avandamet)
|
||||
glipizide/metformin (Metaglip).
|
||||
Предимството на тези лекарства е в по-малкия брой таблетки за пиене, което улеснява пациента и подобрява правилното провеждане на лечението.
|
||||
Често тези медикаменти от различни групи се комбинират в двойни и дори тройни комбинации. Комбинират се лекарства , които имат различен механизъм на действие и действат на различни "нива".
|
||||
Често срещани комбинации са: сулфанилуреен препарат+бигванид или сулфанилуреен препарат +бигванид +глюкозен очувствител и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение с инсулин при ЗД тип2
|
||||
• Идва след неуспех на изброените дотук методи и средства.
|
||||
В много случаи инсулинът се прилага в комбинация с някои от изброените вече лекарства.
|
||||
При втори тип диабет се прилагат обикновено смесени инсулини. Това за България са Mixtard 10, 20, 30, 40 и 50 (числото показва процента на бързодействащия инсулин в сместа), Humulin M1, M2, M3 и M4 (отново различни съотношения) и Comb (Rapid+Basal с 25% дял на бързодействащия).
|
||||
При 2-и тип диабет обикновено към съществуващото досега лечение се добавят една или две инжекции интермедиерен инсулин.
|
||||
Започва се с вечерна доза и ако се наложи се добавя и сутрешна.
|
||||
Ако са високи стойностите на кръвната захар след нахранване се прилага двукратно смесен инсулин.
|
||||
При по-младите болни от 2-и тип диабет може да се прилага схема на инсулинолечение както при 1 тип.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хипогликемия
|
||||
• Хипогликемията е състояние, при което кр.захар се понижава под 3,5 ммол/л. Тя е остро усложнение на захарен диабет и може да бъде сериозна заплаха за живота на пациента.
|
||||
Хипогликемията се развива внезапно за минути, с хипертонична мускулатура, тремор, влажна кожа, нормално дишане, нормални очни ябълки. Делирни прояви, евентуална картина на мозъчен инсулт с отпадни явления, евентуални епилептични припадъци
|
||||
Причини за хипогликемията:
|
||||
Грешки в хранителния режим
|
||||
Повишена физическа активност
|
||||
Неадекватно висока инсулинова дозировка
|
||||
Перорални хипогликемизиращи средства
|
||||
Алкохолна консумация, когато не е съпроводено с адекватен прием на храна
|
||||
Някои медикаменти
|
||||
Започваща бъбречна и чернодробна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Признаци на хипогликемия:
|
||||
• Изпотяване
|
||||
Силен глад
|
||||
Нервност, раздразнителност
|
||||
Сърцебиене
|
||||
Замъглено зрение
|
||||
Разтреперване
|
||||
Намалена концентрация
|
||||
Обща слабост
|
||||
Световъртеж и обърканост
|
||||
Разширение на зениците
|
||||
Настръхване на космите
|
||||
Диплопия
|
||||
Упорито главоболие
|
||||
Агресивност
|
||||
Неспокойствие
|
||||
Халюцинации (рядко)
|
||||
Апатия
|
||||
Сънливост
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Поведение при хипогликемия:
|
||||
• Приемане на болния в отделението
|
||||
При безсъзнание да се инжектира венозно 20-40% глюкоза или 1 мг глюкагон мускулно
|
||||
Да се има предвид незадоволителен ефект на глюкагона при гладувал пациент
|
||||
Да се приемат въглехидрати през устата след това и да се следи за повторна хипогликемия
|
||||
Установяване причините, които са водели до хипогликемия
|
||||
Грижа за кожата и лигавиците
|
||||
Нормализиране на пулса, кр.налягане
|
||||
Наблюдение на общото му състояние
|
||||
Наблюдение на дишането
|
||||
Наблюдение за повръщане
|
||||
Наблюдение за психични прояви
|
||||
Здравно-просветна дейност- да се обучат здравните специалисти и близките да използват глюкагон при чести хипогликемии
|
||||
Общуване с болния и неговите близки с цел да не се депресира
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диабетна кома
|
||||
• Като правило диабетната кома се развива бавно, в течение на няколко дни или седмици.
|
||||
В ранния продромален стадий са налице главоболие, гадене, апатия или обратното – повишена психическа възбудимост. Те отразяват нарушение на функциите на ЦНС и наред с жаждата, полидипсията, полиурията свидетелсват за развиваща се декомпенсация на диабета.
|
||||
Със задълбочаване на комата нарушението на функциите на ЦНС прогресира.
|
||||
В стадий на кома болните са в безсъзнание със силно отслабени или липсващи рефлекси. Кожата им е бледа и студена, устните са цианотични, пулсът им е слабодоловим, нишковиден, много ниско кр.налягане, температура, коремни болки, меки очни ябълки.
|
||||
Отключващи фактори:
|
||||
липса на екзогенен внос на инсулин: първа изява на недиагностициран диабет, пропусната инсулинова инжекция, лечение с таблетки вместо инсулин
|
||||
недостатъчен екзогенен внос на инсулин: предписване на недостатъчна доза, техническа грешка при определяне на дозата и нейното инжектиране
|
||||
повишена нужда от инсулин: инфекции, грешки в диетата, операция, произшествия, бременност, стомашно-чревни заболявания, инфаркт на миокарда, хипертиреоидизъм
|
||||
В 25 % от случаите се касае за т.нар.манифестна кома, т.е захарния диабет се диадностицира за първи път в състояние на кома. Като най-честа причина се посочват инфекциите (около 40 %)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Известни са три клинични форми на диабетна декомпенсация:
|
||||
СС форма (загуба на обем, шок)
|
||||
Бъбречна форма (ОБН)
|
||||
Псевдоперитонитна форма (прояви на перитонеално дразнене, стомашно-чревна атония
|
||||
Лабораторните изследвания:
|
||||
Много високи стойности на кр.захар
|
||||
Високо съдържание на захар в урината и наличие на ацетон в нея
|
||||
Понижени са серумните електролити на К+, Na+, CL-
|
||||
Ацидоза – pH на кръвта спада под 7,36
|
||||
Левкоцитоза
|
||||
Ограничаване на бъбречната функция - покачване на урея и креатинин в серума
|
||||
Кр.захар, ацетон и захар в урина се проследяват ежечасно
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Има три основни видове диабетна кома:
|
||||
• 1. Диабетна кетоацидозна кома – (типична за диабет от I тип) характеризира с пълна загуба на съзнанието. Болният лежи съвсем отпуснат. Контактът с него е невъзможен. В началото реагира на болезнени дразнения. Първоначално червените устни цианозират, температурата се понижава, пулсът е мек, нишковиден, кр.налягане е мн.ниско, диурезата намалява и може да стигне до анурия.
|
||||
2. Хиперосмоларна диабетнанекетонна кома – най-опаснотот остро усложнение при диабет тип 2.
|
||||
Етиология: голяма загуба на течности (от висока температура, масивно лечение с диуретици, гадене, повръщане, диария, изгаряния, обилно потене, след тежка физическа работа), третиране с някои медикамети.
|
||||
Кл.картина: Колапс,Жажда,Полиурия,Безапетитие,Неориентиран и объркан,Понякога възбуден, Дехидратация на кожа и лигавица, Липсва мирис на ацетон
|
||||
3. Лактацидозна кома – едно от фаталните усложнения на захарния диабет.
|
||||
Етиология:състояния, съпроводени с аноксия, тъканна хипоксия и ацидоза, при които спонтанно нараства образуване на лактат. Такива са СН и дих.недостатъчност, тежки чернодробни и бъбречни заболявания, сепсисът.
|
||||
Кл.картина: Състоянието рязко се влошава. Явяват се за няколко часа тежка отпадналост, прилошаване, коремни болки, изразена хипервентилация, тахикардия, колапс
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение и грижи за болния
|
||||
• От изключително важно значение е лечението да се започне навреме (ако то се забави повече за 1-2 дни, шансовете болният да излезе от това състояние значително намаляват).
|
||||
Такива болни трябва да бъдат незабавно изпращани в болница със спешен транспорт, добре затоплени с одеала и грейки на краката.
|
||||
В болницата трябва да се осигури екип от лекар, мед.сестра, лаборант и санитар, които неотлъчно да полагат грижи за болния до излизането му от коматозно състояние и до изчезване на ацетона в урината
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сестрински грижи:
|
||||
• Спешна хоспитализация на болния в интензивно отделение
|
||||
Наблюдение на общото състояние
|
||||
Попълване на медицинска документация
|
||||
Требваме го за храна
|
||||
Болният внимателно се затопля от м.с. със завивки, грейки
|
||||
Измерване и регистриране на соматичните показатели в реанимационния лист на всеки 1-2 часа
|
||||
Контролиране на дишането - дали е учестено, повърхностно, забавено
|
||||
Наблюдение на циркулацията - тахикардия, аритмия, брадикардия, хипотония, хипертония, изчезване на периферен пулс
|
||||
Да измери кръвното му налягане и да го проследява през определен интервал
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Наблюдение на кожата за промени - бледост, цианоза, студена пот, кръвоизливи, уртикария, зачервяване, сухост, влажност
|
||||
Наблюдение на повърнатите материи – цвят, количество
|
||||
При настъпили усложнения се уведомява лекарят
|
||||
Контролиране на водно-електролитно равновесие - съставяне на реанимационен план ( изчисляване загубата на течности и соли, като повръщане, изпотяване, диуреза, дефекация, дишане, хипертермия, изтичане на секрети), определяне състава на въвежданите течности, определяне скоростта на вливане
|
||||
Поставяне на уретрален катетър за балансиране вноса на течности и поддържане на проходимостта му
|
||||
Оределяне количеството на диурезата и регистрирането й
|
||||
• Сестрински грижи:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сестрински грижи:
|
||||
• Подготвяме и асистираме на лекар при поставяне на централен венозен катетър за измерване на ЦВН
|
||||
Подготвяме и асистираме на лекар при поставяне на стомашна сонда (заради стомашната атония и пилороспазъма с гадене
|
||||
На всеки час се определя кръвната захар, а калият и кръвните газове - на всеки 2 часа
|
||||
Да регистрира измерените показатели в специален реанимационен лист
|
||||
Извършване на ежедневни хигиенни тоалети - включва сутрешен тоалет, частична баня, вечерна баня, тоалет на гениталиите. При необходимост - специалет тоалет на устата, носа и очите
|
||||
Грижи против декубитус - за целта се полагат грижи за леглото на болния (равен дюшек, галдък, чисто постелно бельо и винаги добре изпънато), на всеки 2 часа смяна на положението на тялото; поставяне на гумени кръгове на застрашените места
|
||||
Хранене на тежко болни или подпомагане
|
||||
Профилактика на тромбоемболиите - лечение с ниски дози Хепарин/НМХ
|
||||
Проследяване за болката - особено за коремната болка
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Медицинската сестра участва и в лекарствената терапия
|
||||
• Лечение с инсулин, обикновено на всеки половин или един час, по 10-20Е до спадането на кр.захар. При понижението й в лечението се включва и Глюкоза. Използва се и левулоза или сорбит
|
||||
Осигуряват се големи количества течности и сол; когато е необходимо в инфузии – физиологичен или Рингеров разтвор, общо 2-5 л за 24 часа, с бързина на вливане около 500мл/1-3 часа. Трябва да се има впредвид диурезата на болния и степента на дехидратация.
|
||||
За борба с ацидоза се влизат в границите на предвидените течности 8,4% разтвор на натриев бикарбонат. При необходимост и връщане на болния в съзнание се прави промивка на стомаха с 5% от натриев бикарбонат.
|
||||
При хипокалиемя се прилагат най-добре ижекционно калиеви соли- К-хлорид.
|
||||
Когато болния дойде в съзнание и е в състояние да поема храна, му се дават течности богати на калий – плодов сок, нектар, компот, портокалов сок, мляко
|
||||
При сърдечно-съдова слабост се прилагат КА при нужда
|
||||
Съпътстващите инфекции се лекуват с антибиотици
|
||||
При упорито повръщане – деган, хлоразин. В краен случай – промивка на стомаха с топъл физ.разтвор.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сестрински грижи
|
||||
• След преминаването на острия стадий, на болния се назначава т.нар. антикетогенни диети – овесена, картофена, плодова.
|
||||
Тя трябва да познава и следи за клиничните симптоми на диабетна кома
|
||||
Да осигури покой на болния и да следи състоянието му
|
||||
При поява на застрашаващи симтоми веднага да уведоми лекаря за предприемане на спешни мерки за овладяване на състоянието
|
||||
Да следи за спазването на диетата и да не нарушава приема на лекарства
|
||||
Да предупреди близките да не натоварват допълно психически болния
|
||||
Изписване на пациента, попълване на необходимата документация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сестрински грижи- здравно-просветна дейност
|
||||
• Да им даде разяснения във връзка начина им на живот след напускане на болничното заведение:
|
||||
да се запознае с условията и начина на живот на болния; дали живее сам; разполага ли със всички необходими неща; има ли кой да се грижи и за него.
|
||||
поддържане на двигателен режим на пациента – е много важен; трябва да се движат и да спортуват (но не се препоръчват състезателни спортове).
|
||||
да поддържа добро състояние на кожата, лигавиците, зъбите, ноктите, стъпалата с цел предпазване от замърсяване и инфекции
|
||||
спазване на диета номер 9 (най-основния момент при лечението) – да му подготвим примерно меню; храненията да е пето- или шестократно. Диетата е за цял живот. Забранено е алкохолът и тютюнопушенето
|
||||
да ги обучим как да изследват кр.захар с глюкомер (и да изследва пред нас, за да видим дали се справя) и как да водят дневник – какви храни са приели, какви лекарства използват, колко е кр.захар, какви оплаквания са имали, какви други лекарства приема освен за диабета
|
||||
постоянно поддържане на нормална кръвна захар
|
||||
да обучим болния за работа с писалка и какви правила да използва; тя трябва да е убедена, че болният и близките могат да се справят и спазват правилата за инжектиране
|
||||
да обучим пациента да разпознае симптомите на хипогликемичен шок и диабетна кома и как да се справи с тях
|
||||
|
||||
331
ppt_data/output/Метаболитен синдром и подагра.json
Normal file
331
ppt_data/output/Метаболитен синдром и подагра.json
Normal file
@@ -0,0 +1,331 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Метаболитен синдром и подагра.pptx",
|
||||
"total_slides": 22,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Метаболитен синдром и подагра"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Комбинация от затлъстяване с други болестни състояния, касаещи обмяната на мазнините, захарите и белтъчините в организма, която увеличава риска за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет.",
|
||||
"Определние:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Повишена кръвна захар на гладно – над 6.1ммол/л или терапия.\nВисоко кръвно налягане (≥140/90ммЖ) или терапия.\nЦентрално затлъстяване- познато като коремно затлъстяване, ябълковидно (мъжки тип) затлъстяване, предимно около пояса и корема- талия > 94см(за мъже) и >80см(за жени); ИТМ (BMI) >30кг/м2.\nНиски нива на високоплътни липопротеини (HDL-холестерол) в кръвта- <1,03 ммол/л за мъже и <1,3ммол/л за жени или терапия.\nПовишени плазмени триглицериди- >1,7ммол/л или терапия.\nМикроалбуминурия- 20-300 мг/24 часа",
|
||||
"Критерии-поне 3 от:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"възраст,\nнаследственост, \nнаднормено тегло, \nниско ниво на физическа активност \nсвръхкалории в храната.",
|
||||
"Рискови фактори"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хронично състояние с натрупване на ексцесивно (прекомерно) количество телесна мастна тъкан (подкожно, в коремната кухина, около вътрешните органи), което има отрицателен ефект върху здравето и е свързано не само с различни здравословни проблеми, но и с намалена продължителност на живота. \n\nЧесто под термина затлъстяване неправилно се разбира повишаване на общата телесна маса, която се формира, както от количеството на мастната тъкан, така и от масата на костната и мускулна тъкан, теглото на вътрешните органи, количеството вода в организма.",
|
||||
"Затлъстяване"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Типове затлъстяване",
|
||||
"Андроидно, геноидно и смесено"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"круша"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8105319717220597
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Андроидното затлъстяване, наричано още мъжки тип затлъстяване, централно затлъстяване или затлъстяване тип “ябълка”, се характеризира с натрупване на прекомерно количество мастна тъкан в горната половина на тялото, над ханша, предимно в подкожието на коремната стена и в мезентериума. Отлагане на мастна тъкан може да има и по горната част на гърдите, раменете и врата. Характеризира се с индекс на съотношение талия / ханш над 0,85 при жените и над 0,95 при мъжете. \nСвързано е с нарушен глюкозен толеранс, захарен диабет тип 2, дислипидемия (високи нива на триглицериди, ниски нива на “добрия” HDL-холестерол), хиперурикемия (високи нива на пикочна киселина), артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, високи нива на свободния тестостерон"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Гeноидното затлъстяване е известно още като женски тип затлъстяване или затлъстяване тип “круша”. Характеризира се с отлагане на мазнини предимно в долната половина на тялото. При него съотношението талия / ханш е под 0,85 при жените и под 0,95 при мъжете. \n\n\nГeноидното затлъстяване е свързано с по-висок риск от варикозни (разширени) вени и артрити, т.е. с механични проблеми и по-малко вероятно е да развият свързани със затлъстяването заболявания. То е резистентно на лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Според стойностите на ИТМ затлъстяването се дефинира в следните степени:\nот 25 до 29,9кг/м2-наднормено тегло\nот 30 до 34,9 кг/м² - първа степен затлъстяване\nот 35 до 39,9 кг/м² - втора степен \nнад 40 кг/м² - трета степен или болестно затлъстяване",
|
||||
"Степени на затлъстяване"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечно-съдови заболявания\nЗахарен диабет\nОстеоартроза\nОбструктивна сънна апнея\t\nАстма\nНакой видове рак\n\n\nПри ИТМ над 40 кг/м² продължителността на живота намалява с 10-20 години при мъжете и с 5 години при жените.",
|
||||
"Рискове при затлъстяване:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Релативен риск от смърт за 10 години в САЩ сред непушачи"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"удар[6]",
|
||||
"гърди; яйчниЦИ",
|
||||
"парестетична мералгия[49]",
|
||||
"хранопровод:",
|
||||
"колоректален",
|
||||
"черен дроб",
|
||||
"на панкреаса",
|
||||
"Неврология",
|
||||
"синдром на карпалния",
|
||||
"ОНкология[55]",
|
||||
"жлъчен мехур",
|
||||
"стомах",
|
||||
"деменция[52",
|
||||
"ендометриум",
|
||||
"шийка на матката",
|
||||
"идиопатична интракраниална хипертензия[53]",
|
||||
"простата",
|
||||
"бъбрек",
|
||||
"множествена склероза[54]",
|
||||
"неходжкинов лимфом; мултиплен миелом",
|
||||
"обструктивна сънна апнея [6[8",
|
||||
"хиповентилационен синдром от",
|
||||
"депресия гри",
|
||||
"жените[6]",
|
||||
"затлъстяване[6[8]",
|
||||
"Психиатрия",
|
||||
"Респирология",
|
||||
"обществено заклеймяване[6]",
|
||||
"астма[б[8]",
|
||||
"увеличаване на усложненията по време на",
|
||||
"обща анестезия [6[10j",
|
||||
"еректилна дисфункция[59]",
|
||||
"подагра[56]",
|
||||
"императивна инконтиненция [60]",
|
||||
"Ревматология",
|
||||
"слаба",
|
||||
"ГОДВИЖНОСТ[57",
|
||||
"Урология и",
|
||||
"хронична бъбречна недостатъчност[61]",
|
||||
"ортопедия",
|
||||
"остеоартритб",
|
||||
"нефрология",
|
||||
"кръста[58]",
|
||||
"скрит пенис[ез]",
|
||||
"мигрена[5q]",
|
||||
"тунел[51]"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9947039870540798,
|
||||
0.8096251981050909,
|
||||
0.9683268159585386,
|
||||
0.958471810583084,
|
||||
0.9985843858726359,
|
||||
0.9971691901899127,
|
||||
0.9966741899925081,
|
||||
0.8988557061956974,
|
||||
0.7553721103195687,
|
||||
0.5882630970133842,
|
||||
0.9997056409922095,
|
||||
0.8834170164145148,
|
||||
0.6653917760294726,
|
||||
0.9983860516496053,
|
||||
0.9956537365852292,
|
||||
0.8041937569791788,
|
||||
0.9999499711724483,
|
||||
0.9999816525074445,
|
||||
0.9742444448832824,
|
||||
0.8499735482517266,
|
||||
0.8298531274032279,
|
||||
0.9137980433200661,
|
||||
0.6838667152678548,
|
||||
0.9532285856095484,
|
||||
0.9908063342612732,
|
||||
0.9999888792643047,
|
||||
0.999607500520792,
|
||||
0.9555551760222081,
|
||||
0.830225393927265,
|
||||
0.9806474512658265,
|
||||
0.8330792159967527,
|
||||
0.9206874328752047,
|
||||
0.9839020299343543,
|
||||
0.8388592523873604,
|
||||
0.9476122881733323,
|
||||
0.9917177587381151,
|
||||
0.7589059990901497,
|
||||
0.955256060941087,
|
||||
0.9352087204613763,
|
||||
0.998993183032821,
|
||||
0.924177211452331,
|
||||
0.9998933510691789,
|
||||
0.9907796909063946,
|
||||
0.7374809558312134,
|
||||
0.5714260751312162,
|
||||
0.9399096593150343
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Подаграта е най-често срещаният тип на възпалителна артропатия при хора над 40 години.\nПодаграта се характеризира с внезапни, тежки пристъпи на болка, зачервяване и болезненост в ставите, често в основата на палеца. \nНездравословният начин на живот е основният причинител на заболяването подагра.",
|
||||
"Подагра"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"образува се в организма в резултат на метаболизма на нуклеиновите киселини. \nСинтезира се в черния дроб и във вид на натриева сол се намира в кръвта. \nИзлъчва се през бъбреците и нивото на пикочна киселина в кръвта се определя от равновесието между двата процеса – синтез и излъчване. \nКогато концентрацията на пикочна киселина в кръвта премине границата от 540 mmol/l, тези соли започват да кристализират (получава се преситен разтвор на пикочна киселина) и да се отлагат уратни кристали в меките тъкани на тялото – обикновено около ставните капсули, но също така и в сърцето и др. органи. \nТова заболяване се нарича подагра, а състоянието на повишена пикочна киселина – хиперурикемия.",
|
||||
"Пикочната киселина"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Подаграта може да бъде разделена на два основни вида: първична и вторична. \n\nПървичната най-често е породена от фактори, свързани с начина на живот, наследствени дефекти в обмяната на веществата, прием на лекарства. \n\nВторичната подагра възниква като резултат от други заболявания: затлъстяване, захарен диабет, повишено кръвно налягане, метаболитен синдром, бъбречна недостатъчност, левкемия и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Наследствена предразположеност\nПолът и възрастта са свързани с риск от развитие на подагра: по-често при мъжете, отколкото при жените и по-често при възрастни, отколкото при деца.\nНаднорменото тегло увеличава риска от развитие на хиперурикемия и подагра\nПиенето на твърде много алкохол може да доведе до хиперурикемия, защото тя пречи на отстраняването на пикочната киселина от организма.\nЯдене на прекалено много храни, богати на пурини може да предизвика или да усложни подагра при някои хора.\nЕнзимен дефект, който пречи на тялото да разгражда пурини причинява подагра\nРазвитието на подагра е свързано и с употребата на голям брой лекарства, сред които диуретици, лекарства, използвани при органни трансплантации, както и ниски дози аспирин. В момента между 45 и 60% от хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, приемат ежедневно ниски дози аспирин с профилактична цел. Аспиринът, и то приеман в ниски дози, притежава способността да повишава нивата на пикочна киселина и по този начин може да увеличи опасността от развитие на подагра. Едновременният прием на диуретици може още повече да влоши ситуацията.",
|
||||
"Няколко са основните рискови фактори, които могат да провокират развитието на подагра."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Безсимптомна хиперурикемия- на този етап, пациентът е с повишени нива на пикочна киселина в кръвта, но без други симптоми. Пациентите на този етап обикновено не се нуждаят от лечение.\u000b \nОстра подагра, или остър подагрозен артрит- често възниква през нощта и може да бъде предизвикана от стресови събития, алкохол или наркотици, или наличие на друго заболяване. След няколко дни до 3 седмици пристъпът спонтанно отзвучава. \nОстрият подагранозен пристъп е придружен от общи признаци на възпаление – температура, левкоцитоза, увеличаване на СУЕ. С течение на времето обаче пристъпът може да продължават по-дълго и да се появяват по-често.\u000b \nМеждупристъпен стадий- безсимптомен интервал между два подагранозни пристъпа\u000b \nХронична подагра с образуване на тофи и необратими изменения на ставите- в този етап на болестта е причинила трайно увреждане на засегнатите стави, а понякога и на бъбреците.",
|
||||
"Заболяването може да премине през четири етапа:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Кристалите предизвикват възпалителна реакция – подуване, болка, зачервяване, затопляне, и нарушават функцията на ставите. \nОтлагането на кристали става по-лесно на места по кожата, изложени на студ- подагрозни тофи. \nОколо 1% от хората с подагра развиват уратни камъни в бъбреците и което е най-лошо, тези камъни не могат да се визуализират на рентген. \nНаличието на камъни може да доведе до остра бъбречна недостатъчност и дори до смърт.\nВ по-тежки случаи болестта засяга и вътрешните органи и води до бъбречна недостатъчност,стенокардия, инфаркт на миокарда.\n30% от пациентите имат и АХ",
|
||||
"Клиника"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Подагра",
|
||||
"Еъяпапанне"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7008429670837536,
|
||||
0.6966527046459524
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"внезапна поява на остра и продължителна болка в големия пръст на крака или глезенна става, зачервяване и отточност, трудни движения на ставата. \nСъщо много важно е да се провери нивото на пикочната киселина в кръвта или наличието на бъбречно възпаление и бъбречни камъни.\nДиагнозата на подаграта е лесна. Първо се изследва кръвта за пикочна киселина. При вече наличен пристъп - примерно на коляно, се “изтегля” течност от колянната става (под микроскоп се търсят кристалите, в които се отлага киселината). \nЗа поставяне на диагнозата се правят се още ставна ехография (с която се разпознава кристалният артрит сред другите видове артрити), рентгенова снимка и т. н.",
|
||||
"За поставяне диагноза подагра имат значение следните симптоми:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечението на подаграта се назначава от ревматолог. \nЗа овладяване на острия пристъп на подагра се прилагат нестероиодни противовъзпалителни средства, кортикостероиди или колхицин. \nМежду пристъпите е важно да бъде намалено нивото на пикочната киселина. Това се постига по два начина. \nПри запазена бъбречна функция се прилагат медикаменти, които увеличават екскрецията на уратите – урикозурици (Desuric) като в началото на лечението се включва и НПВС или колхицин за предотвратяване на пристъп. Алкализирането на урината също влиза в съображение. \nПотискане производството на пикочна киселина е другият важен момент в терапията.\nТова се постига от една страна с ограничаване на алкохола, тлъсти меса, карантия, богата на белтъци храна, както и промяна в съпътстваща рискова терапия. \nМедикамени, инхибиращи продукцията на урати са също показани, напр. Alopurinol; Febuxostat. \nПрилагат се и други подходи. В отделни случаи е показано и оперативно лечение- на големи тофи.",
|
||||
"Лечение:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
242
ppt_data/output/Метаболитен синдром и подагра.txt
Normal file
242
ppt_data/output/Метаболитен синдром и подагра.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,242 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Метаболитен синдром и подагра.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 22
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Метаболитен синдром и подагра
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Комбинация от затлъстяване с други болестни състояния, касаещи обмяната на мазнините, захарите и белтъчините в организма, която увеличава риска за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет.
|
||||
• Определние:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Повишена кръвна захар на гладно – над 6.1ммол/л или терапия.
|
||||
Високо кръвно налягане (≥140/90ммЖ) или терапия.
|
||||
Централно затлъстяване- познато като коремно затлъстяване, ябълковидно (мъжки тип) затлъстяване, предимно около пояса и корема- талия > 94см(за мъже) и >80см(за жени); ИТМ (BMI) >30кг/м2.
|
||||
Ниски нива на високоплътни липопротеини (HDL-холестерол) в кръвта- <1,03 ммол/л за мъже и <1,3ммол/л за жени или терапия.
|
||||
Повишени плазмени триглицериди- >1,7ммол/л или терапия.
|
||||
Микроалбуминурия- 20-300 мг/24 часа
|
||||
• Критерии-поне 3 от:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• възраст,
|
||||
наследственост,
|
||||
наднормено тегло,
|
||||
ниско ниво на физическа активност
|
||||
свръхкалории в храната.
|
||||
• Рискови фактори
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хронично състояние с натрупване на ексцесивно (прекомерно) количество телесна мастна тъкан (подкожно, в коремната кухина, около вътрешните органи), което има отрицателен ефект върху здравето и е свързано не само с различни здравословни проблеми, но и с намалена продължителност на живота.
|
||||
|
||||
Често под термина затлъстяване неправилно се разбира повишаване на общата телесна маса, която се формира, както от количеството на мастната тъкан, така и от масата на костната и мускулна тъкан, теглото на вътрешните органи, количеството вода в организма.
|
||||
• Затлъстяване
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Типове затлъстяване
|
||||
• Андроидно, геноидно и смесено
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• круша
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Андроидното затлъстяване, наричано още мъжки тип затлъстяване, централно затлъстяване или затлъстяване тип “ябълка”, се характеризира с натрупване на прекомерно количество мастна тъкан в горната половина на тялото, над ханша, предимно в подкожието на коремната стена и в мезентериума. Отлагане на мастна тъкан може да има и по горната част на гърдите, раменете и врата. Характеризира се с индекс на съотношение талия / ханш над 0,85 при жените и над 0,95 при мъжете.
|
||||
Свързано е с нарушен глюкозен толеранс, захарен диабет тип 2, дислипидемия (високи нива на триглицериди, ниски нива на “добрия” HDL-холестерол), хиперурикемия (високи нива на пикочна киселина), артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, високи нива на свободния тестостерон
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Гeноидното затлъстяване е известно още като женски тип затлъстяване или затлъстяване тип “круша”. Характеризира се с отлагане на мазнини предимно в долната половина на тялото. При него съотношението талия / ханш е под 0,85 при жените и под 0,95 при мъжете.
|
||||
|
||||
|
||||
Гeноидното затлъстяване е свързано с по-висок риск от варикозни (разширени) вени и артрити, т.е. с механични проблеми и по-малко вероятно е да развият свързани със затлъстяването заболявания. То е резистентно на лечение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Според стойностите на ИТМ затлъстяването се дефинира в следните степени:
|
||||
от 25 до 29,9кг/м2-наднормено тегло
|
||||
от 30 до 34,9 кг/м² - първа степен затлъстяване
|
||||
от 35 до 39,9 кг/м² - втора степен
|
||||
над 40 кг/м² - трета степен или болестно затлъстяване
|
||||
• Степени на затлъстяване
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечно-съдови заболявания
|
||||
Захарен диабет
|
||||
Остеоартроза
|
||||
Обструктивна сънна апнея
|
||||
Астма
|
||||
Накой видове рак
|
||||
|
||||
|
||||
При ИТМ над 40 кг/м² продължителността на живота намалява с 10-20 години при мъжете и с 5 години при жените.
|
||||
• Рискове при затлъстяване:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Релативен риск от смърт за 10 години в САЩ сред непушачи
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• удар[6]
|
||||
• гърди; яйчниЦИ
|
||||
• парестетична мералгия[49]
|
||||
• хранопровод:
|
||||
• колоректален
|
||||
• черен дроб
|
||||
• на панкреаса
|
||||
• Неврология
|
||||
• синдром на карпалния
|
||||
• ОНкология[55]
|
||||
• жлъчен мехур
|
||||
• стомах
|
||||
• деменция[52
|
||||
• ендометриум
|
||||
• шийка на матката
|
||||
• идиопатична интракраниална хипертензия[53]
|
||||
• простата
|
||||
• бъбрек
|
||||
• множествена склероза[54]
|
||||
• неходжкинов лимфом; мултиплен миелом
|
||||
• обструктивна сънна апнея [6[8
|
||||
• хиповентилационен синдром от
|
||||
• депресия гри
|
||||
• жените[6]
|
||||
• затлъстяване[6[8]
|
||||
• Психиатрия
|
||||
• Респирология
|
||||
• обществено заклеймяване[6]
|
||||
• астма[б[8]
|
||||
• увеличаване на усложненията по време на
|
||||
• обща анестезия [6[10j
|
||||
• еректилна дисфункция[59]
|
||||
• подагра[56]
|
||||
• императивна инконтиненция [60]
|
||||
• Ревматология
|
||||
• слаба
|
||||
• ГОДВИЖНОСТ[57
|
||||
• Урология и
|
||||
• хронична бъбречна недостатъчност[61]
|
||||
• ортопедия
|
||||
• остеоартритб
|
||||
• нефрология
|
||||
• кръста[58]
|
||||
• скрит пенис[ез]
|
||||
• мигрена[5q]
|
||||
• тунел[51]
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Подаграта е най-често срещаният тип на възпалителна артропатия при хора над 40 години.
|
||||
Подаграта се характеризира с внезапни, тежки пристъпи на болка, зачервяване и болезненост в ставите, често в основата на палеца.
|
||||
Нездравословният начин на живот е основният причинител на заболяването подагра.
|
||||
• Подагра
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• образува се в организма в резултат на метаболизма на нуклеиновите киселини.
|
||||
Синтезира се в черния дроб и във вид на натриева сол се намира в кръвта.
|
||||
Излъчва се през бъбреците и нивото на пикочна киселина в кръвта се определя от равновесието между двата процеса – синтез и излъчване.
|
||||
Когато концентрацията на пикочна киселина в кръвта премине границата от 540 mmol/l, тези соли започват да кристализират (получава се преситен разтвор на пикочна киселина) и да се отлагат уратни кристали в меките тъкани на тялото – обикновено около ставните капсули, но също така и в сърцето и др. органи.
|
||||
Това заболяване се нарича подагра, а състоянието на повишена пикочна киселина – хиперурикемия.
|
||||
• Пикочната киселина
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Подаграта може да бъде разделена на два основни вида: първична и вторична.
|
||||
|
||||
Първичната най-често е породена от фактори, свързани с начина на живот, наследствени дефекти в обмяната на веществата, прием на лекарства.
|
||||
|
||||
Вторичната подагра възниква като резултат от други заболявания: затлъстяване, захарен диабет, повишено кръвно налягане, метаболитен синдром, бъбречна недостатъчност, левкемия и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Наследствена предразположеност
|
||||
Полът и възрастта са свързани с риск от развитие на подагра: по-често при мъжете, отколкото при жените и по-често при възрастни, отколкото при деца.
|
||||
Наднорменото тегло увеличава риска от развитие на хиперурикемия и подагра
|
||||
Пиенето на твърде много алкохол може да доведе до хиперурикемия, защото тя пречи на отстраняването на пикочната киселина от организма.
|
||||
Ядене на прекалено много храни, богати на пурини може да предизвика или да усложни подагра при някои хора.
|
||||
Ензимен дефект, който пречи на тялото да разгражда пурини причинява подагра
|
||||
Развитието на подагра е свързано и с употребата на голям брой лекарства, сред които диуретици, лекарства, използвани при органни трансплантации, както и ниски дози аспирин. В момента между 45 и 60% от хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, приемат ежедневно ниски дози аспирин с профилактична цел. Аспиринът, и то приеман в ниски дози, притежава способността да повишава нивата на пикочна киселина и по този начин може да увеличи опасността от развитие на подагра. Едновременният прием на диуретици може още повече да влоши ситуацията.
|
||||
• Няколко са основните рискови фактори, които могат да провокират развитието на подагра.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Безсимптомна хиперурикемия- на този етап, пациентът е с повишени нива на пикочна киселина в кръвта, но без други симптоми. Пациентите на този етап обикновено не се нуждаят от лечение.
|
||||
Остра подагра, или остър подагрозен артрит- често възниква през нощта и може да бъде предизвикана от стресови събития, алкохол или наркотици, или наличие на друго заболяване. След няколко дни до 3 седмици пристъпът спонтанно отзвучава.
|
||||
Острият подагранозен пристъп е придружен от общи признаци на възпаление – температура, левкоцитоза, увеличаване на СУЕ. С течение на времето обаче пристъпът може да продължават по-дълго и да се появяват по-често.
|
||||
Междупристъпен стадий- безсимптомен интервал между два подагранозни пристъпа
|
||||
Хронична подагра с образуване на тофи и необратими изменения на ставите- в този етап на болестта е причинила трайно увреждане на засегнатите стави, а понякога и на бъбреците.
|
||||
• Заболяването може да премине през четири етапа:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Кристалите предизвикват възпалителна реакция – подуване, болка, зачервяване, затопляне, и нарушават функцията на ставите.
|
||||
Отлагането на кристали става по-лесно на места по кожата, изложени на студ- подагрозни тофи.
|
||||
Около 1% от хората с подагра развиват уратни камъни в бъбреците и което е най-лошо, тези камъни не могат да се визуализират на рентген.
|
||||
Наличието на камъни може да доведе до остра бъбречна недостатъчност и дори до смърт.
|
||||
В по-тежки случаи болестта засяга и вътрешните органи и води до бъбречна недостатъчност,стенокардия, инфаркт на миокарда.
|
||||
30% от пациентите имат и АХ
|
||||
• Клиника
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Подагра
|
||||
• Еъяпапанне
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• внезапна поява на остра и продължителна болка в големия пръст на крака или глезенна става, зачервяване и отточност, трудни движения на ставата.
|
||||
Също много важно е да се провери нивото на пикочната киселина в кръвта или наличието на бъбречно възпаление и бъбречни камъни.
|
||||
Диагнозата на подаграта е лесна. Първо се изследва кръвта за пикочна киселина. При вече наличен пристъп - примерно на коляно, се “изтегля” течност от колянната става (под микроскоп се търсят кристалите, в които се отлага киселината).
|
||||
За поставяне на диагнозата се правят се още ставна ехография (с която се разпознава кристалният артрит сред другите видове артрити), рентгенова снимка и т. н.
|
||||
• За поставяне диагноза подагра имат значение следните симптоми:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечението на подаграта се назначава от ревматолог.
|
||||
За овладяване на острия пристъп на подагра се прилагат нестероиодни противовъзпалителни средства, кортикостероиди или колхицин.
|
||||
Между пристъпите е важно да бъде намалено нивото на пикочната киселина. Това се постига по два начина.
|
||||
При запазена бъбречна функция се прилагат медикаменти, които увеличават екскрецията на уратите – урикозурици (Desuric) като в началото на лечението се включва и НПВС или колхицин за предотвратяване на пристъп. Алкализирането на урината също влиза в съображение.
|
||||
Потискане производството на пикочна киселина е другият важен момент в терапията.
|
||||
Това се постига от една страна с ограничаване на алкохола, тлъсти меса, карантия, богата на белтъци храна, както и промяна в съпътстваща рискова терапия.
|
||||
Медикамени, инхибиращи продукцията на урати са също показани, напр. Alopurinol; Febuxostat.
|
||||
Прилагат се и други подходи. В отделни случаи е показано и оперативно лечение- на големи тофи.
|
||||
• Лечение:
|
||||
|
||||
197
ppt_data/output/Основни методи за изследване в медицината.json
Normal file
197
ppt_data/output/Основни методи за изследване в медицината.json
Normal file
@@ -0,0 +1,197 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Основни методи за изследване в медицината.pptx",
|
||||
"total_slides": 15,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни методи за изследване в медицината"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни методи за изследване в медицината",
|
||||
"АНАМНЕЗА (от гръцки- Припомняне)\nНа болестта- подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки, за характера на възникналото заболяване:\nПаспортна част (име,пол,възраст и др.)\nКога е започнало заболяването?\nКакви признаци са се проявили до момента и в каква последователност?\nИма ли други болни с подобни оплаквания- в дома или на работното място на пациента?\nБоледувал ли е друг път пациентът с подобни оплаквания или други болести (от какво)?\nКаква е причината за възникване на заболяването, според пациента?\nПровеждано до момента лечение- с какво и от кого?"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни методи за изследване:",
|
||||
"Анамнеза\nНа живота: данни за жизнената среда и наследствената обремененост на пациента\nХранителни навици\nБитова среда и вредни навици\nПрофесионални вредности\nФамилна обремененост\n\nПри сваляне на анамнеза трябва да проявяваме търпение към болния, да не го насочваме към търсените от нас отговори, да се съобразим с медицинските познания на болния, да задаваме ясни и конкретни въпроси."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни методи за изследване",
|
||||
"Физикален преглед\nОглед-кожа, видими лигавици, окосмяване, форма на лицето, шията, гръден кош, корем и пропорции на тялото, крайници."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Палпация(повърхностна и дълбока)- последователно и системно се опипват всички достъпни вътрешни органи на болния, преценява се тяхната големина, форма и плътност. На повърхността на тялото се усеща температурата и влажността на кожата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"ТОЧНИ ПАЛЬПАЦИИ АРТЕРИАЛЬНОГО ПУЛЬА"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9179925838246895
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Почукване (Перкусия)- при почукване по повърхността на тялото се получават различни тонове и по техния характер се съди за промени в състоянието на вътрешните органи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"асцит",
|
||||
"тимпанизъм",
|
||||
"притъпление"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9998681583610264,
|
||||
0.9816314154890099,
|
||||
0.9978829036738022
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"ТЕХНИНА ПЕРНУССИИ",
|
||||
"ПОЛОЖЕНМЕ",
|
||||
"ПРАВИЛЬНОЕ",
|
||||
"НЕПРАВИЛЬНОЕ",
|
||||
"ПАЛЬЦА-ПЛЕСИМЕТРА",
|
||||
"НАНЕСЕНИЕ",
|
||||
"ПЕРНУТОРНОГО",
|
||||
"ПРАВИЛЬНОЕ",
|
||||
"НЕПРАВИЛЬНОЕ",
|
||||
"УДАРА"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7218137292699307,
|
||||
0.7728198990181935,
|
||||
0.9382386874617595,
|
||||
0.9917935954940756,
|
||||
0.981762288932212,
|
||||
0.9941638110948132,
|
||||
0.9918313664489387,
|
||||
0.7839255994732747,
|
||||
0.9429299053403835,
|
||||
0.9999761694957807
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Преслушване (аускултация)- белите дробове, сърцето и коремът, съдовите зони\n\n\n\n\n\n\nПоследователно- общо състояние, глава, шия, кожа и лигавици, бял дроб, сърце и съдове, корем, крайници"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Специални методи за изследване",
|
||||
"Лабораторни- кръв, урина, биологични секрети, микробиогия и др.\nИнструментални: \nТермометрия\nАртериално налягане\nЕКГ\nРентген, радиоизотопи\nУлтразвук, \nЕндоскопии,\nПункции,\nИнвазивни и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Медицинска диагноза",
|
||||
"(от гр. διάγνωση - установявам, разпознавам) е медицински термин за точно означаване на болестното състояние на пациента. \nДиагнозата по правило се изписва на латински език. Това позволява пълноценна професионална комуникация между медицинските специалисти от цял свят, независимо от тяхната националност и езикови умения."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"В зависимост от начина за достигане до диагнозата, тя може да бъде:",
|
||||
"diagnosis per conclusionem - диагноза чрез заключение; методът се използва винаги, когато е възможно; диагнозата се поставя въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекаря симптоми, и синдроми; това е най-бързият, най-лесният и най-сигурният начин за поставяне на диагноза, но за съжаление не винаги е достъпен\ndiagnosis per exclusionem - диагноза чрез изключване; методът се използва само когато наблюдаваните у пациента болестни признаци са типични за две или повече заболявания; тогава лекарят трябва да състави списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и да започне да назначава специални изследвания, за да елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; поставянето на диагнозата чрез този метод отнема дни, а понякога и седмици\ndiagnosis ex juvantibus - диагноза чрез ефекта от използваните лекарства; методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния; състои се в последователно прилагане на лекарства от различни групи и непрекъснато, стриктно наблюдение на всички жизнени показатели на пациента; диагнозата се установава чрез ефекта от приложените лекарства; така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна; методът може да отнеме седмици и месеци"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде:",
|
||||
"diagnosis sympthomatica (симптоматична диагноза)\nосновава се на установените тъканни и органни нарушения; \nсимптоматичните диагнози се поставят бързо и лесно, по правило per conclusionem; \nсимптоматични диагнози са: Pneumonia (възпаление на белия дроб), Pharyngitis (възпаление на глътката), Fractura ossis radii (счупване на лъчевата кост) и т.н.\ndiagnosis aethiologica (етиологична диагноза)\nосновава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние; \nетиологичните диагнози се поставят трудно, по правило per exclusionem, след назначаване на специални изследвания; \nетиологични диагнози са: Хепатит С (HCV), Morbilli (дребна шарка, Mirbillivirus), СПИН(Human immunodeficiency virus) и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Медицинска прогноза",
|
||||
"Предвиждане на вероятното развитие и изхода на болестта.От гръцки- prognosis\nОсновава се на наличните знания за закономерностите на патологичните процеси и развитието на болестта.\nПо-ясна при остро заболяване и по-трудна при хронично заболяване\nБолния се интересува от прогнозата и по-малко от диагнозата\nПрогнозата се представя винаги в условно наклонение- ако няма усложнения, ако протича стандартно и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Видове медицинска прогноза",
|
||||
"По отношение на риск за живота: prognosis quoad vitam\nПо отношение оздравяване: prognosis quoad sanationem\nПо отношение продължителност на живота: prognosis quoad longitudinem vitae\nПо отношение протичане на болестта: prognosis quoad decursum morbi\nКато цяло прогнозите са: prognosis bona (добра), dubia (съмнителна), mala (лоша), pessima (много лоша)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Декурзус- протичане, ход, развитие. \u000bНапример декурзус на едно заболяване е неговото протичане. Провеждане на периодични контролни прегледи с анамнеза, физик.статус и изследвания, специфични за дадената болест.\u000bВ по-тесен смисъл се има предвид медицински запис на това протичане отразено в историята на заболяването на пациента. \u000bИма значение за пълното документиране на заболяването и протичането му.",
|
||||
"Ежедневна кратка информация от анамнеза и физикален преглед, отразяващи се в медицинската документация на пациента.\nПациентът се оплаква от….(…не се оплаква)\nЗаема активно(принудително, ортопноично) положение в леглото. Фебрилитет. Глава и шия. ДС. ССС. Корем. Крайници.\nДиуреза. Дефекация.\nНазначения."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
162
ppt_data/output/Основни методи за изследване в медицината.txt
Normal file
162
ppt_data/output/Основни методи за изследване в медицината.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,162 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Основни методи за изследване в медицината.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 15
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни методи за изследване в медицината
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни методи за изследване в медицината
|
||||
• АНАМНЕЗА (от гръцки- Припомняне)
|
||||
На болестта- подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки, за характера на възникналото заболяване:
|
||||
Паспортна част (име,пол,възраст и др.)
|
||||
Кога е започнало заболяването?
|
||||
Какви признаци са се проявили до момента и в каква последователност?
|
||||
Има ли други болни с подобни оплаквания- в дома или на работното място на пациента?
|
||||
Боледувал ли е друг път пациентът с подобни оплаквания или други болести (от какво)?
|
||||
Каква е причината за възникване на заболяването, според пациента?
|
||||
Провеждано до момента лечение- с какво и от кого?
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни методи за изследване:
|
||||
• Анамнеза
|
||||
На живота: данни за жизнената среда и наследствената обремененост на пациента
|
||||
Хранителни навици
|
||||
Битова среда и вредни навици
|
||||
Професионални вредности
|
||||
Фамилна обремененост
|
||||
|
||||
При сваляне на анамнеза трябва да проявяваме търпение към болния, да не го насочваме към търсените от нас отговори, да се съобразим с медицинските познания на болния, да задаваме ясни и конкретни въпроси.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни методи за изследване
|
||||
• Физикален преглед
|
||||
Оглед-кожа, видими лигавици, окосмяване, форма на лицето, шията, гръден кош, корем и пропорции на тялото, крайници.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Палпация(повърхностна и дълбока)- последователно и системно се опипват всички достъпни вътрешни органи на болния, преценява се тяхната големина, форма и плътност. На повърхността на тялото се усеща температурата и влажността на кожата.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• ТОЧНИ ПАЛЬПАЦИИ АРТЕРИАЛЬНОГО ПУЛЬА
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Почукване (Перкусия)- при почукване по повърхността на тялото се получават различни тонове и по техния характер се съди за промени в състоянието на вътрешните органи.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• асцит
|
||||
• тимпанизъм
|
||||
• притъпление
|
||||
Image 2:
|
||||
• ТЕХНИНА ПЕРНУССИИ
|
||||
• ПОЛОЖЕНМЕ
|
||||
• ПРАВИЛЬНОЕ
|
||||
• НЕПРАВИЛЬНОЕ
|
||||
• ПАЛЬЦА-ПЛЕСИМЕТРА
|
||||
• НАНЕСЕНИЕ
|
||||
• ПЕРНУТОРНОГО
|
||||
• ПРАВИЛЬНОЕ
|
||||
• НЕПРАВИЛЬНОЕ
|
||||
• УДАРА
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Преслушване (аускултация)- белите дробове, сърцето и коремът, съдовите зони
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
|
||||
Последователно- общо състояние, глава, шия, кожа и лигавици, бял дроб, сърце и съдове, корем, крайници
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Специални методи за изследване
|
||||
• Лабораторни- кръв, урина, биологични секрети, микробиогия и др.
|
||||
Инструментални:
|
||||
Термометрия
|
||||
Артериално налягане
|
||||
ЕКГ
|
||||
Рентген, радиоизотопи
|
||||
Ултразвук,
|
||||
Ендоскопии,
|
||||
Пункции,
|
||||
Инвазивни и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Медицинска диагноза
|
||||
• (от гр. διάγνωση - установявам, разпознавам) е медицински термин за точно означаване на болестното състояние на пациента.
|
||||
Диагнозата по правило се изписва на латински език. Това позволява пълноценна професионална комуникация между медицинските специалисти от цял свят, независимо от тяхната националност и езикови умения.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• В зависимост от начина за достигане до диагнозата, тя може да бъде:
|
||||
• diagnosis per conclusionem - диагноза чрез заключение; методът се използва винаги, когато е възможно; диагнозата се поставя въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекаря симптоми, и синдроми; това е най-бързият, най-лесният и най-сигурният начин за поставяне на диагноза, но за съжаление не винаги е достъпен
|
||||
diagnosis per exclusionem - диагноза чрез изключване; методът се използва само когато наблюдаваните у пациента болестни признаци са типични за две или повече заболявания; тогава лекарят трябва да състави списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и да започне да назначава специални изследвания, за да елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; поставянето на диагнозата чрез този метод отнема дни, а понякога и седмици
|
||||
diagnosis ex juvantibus - диагноза чрез ефекта от използваните лекарства; методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния; състои се в последователно прилагане на лекарства от различни групи и непрекъснато, стриктно наблюдение на всички жизнени показатели на пациента; диагнозата се установава чрез ефекта от приложените лекарства; така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна; методът може да отнеме седмици и месеци
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде:
|
||||
• diagnosis sympthomatica (симптоматична диагноза)
|
||||
основава се на установените тъканни и органни нарушения;
|
||||
симптоматичните диагнози се поставят бързо и лесно, по правило per conclusionem;
|
||||
симптоматични диагнози са: Pneumonia (възпаление на белия дроб), Pharyngitis (възпаление на глътката), Fractura ossis radii (счупване на лъчевата кост) и т.н.
|
||||
diagnosis aethiologica (етиологична диагноза)
|
||||
основава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние;
|
||||
етиологичните диагнози се поставят трудно, по правило per exclusionem, след назначаване на специални изследвания;
|
||||
етиологични диагнози са: Хепатит С (HCV), Morbilli (дребна шарка, Mirbillivirus), СПИН(Human immunodeficiency virus) и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Медицинска прогноза
|
||||
• Предвиждане на вероятното развитие и изхода на болестта.От гръцки- prognosis
|
||||
Основава се на наличните знания за закономерностите на патологичните процеси и развитието на болестта.
|
||||
По-ясна при остро заболяване и по-трудна при хронично заболяване
|
||||
Болния се интересува от прогнозата и по-малко от диагнозата
|
||||
Прогнозата се представя винаги в условно наклонение- ако няма усложнения, ако протича стандартно и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Видове медицинска прогноза
|
||||
• По отношение на риск за живота: prognosis quoad vitam
|
||||
По отношение оздравяване: prognosis quoad sanationem
|
||||
По отношение продължителност на живота: prognosis quoad longitudinem vitae
|
||||
По отношение протичане на болестта: prognosis quoad decursum morbi
|
||||
Като цяло прогнозите са: prognosis bona (добра), dubia (съмнителна), mala (лоша), pessima (много лоша)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Декурзус- протичане, ход, развитие. Например декурзус на едно заболяване е неговото протичане. Провеждане на периодични контролни прегледи с анамнеза, физик.статус и изследвания, специфични за дадената болест. В по-тесен смисъл се има предвид медицински запис на това протичане отразено в историята на заболяването на пациента. Има значение за пълното документиране на заболяването и протичането му.
|
||||
• Ежедневна кратка информация от анамнеза и физикален преглед, отразяващи се в медицинската документация на пациента.
|
||||
Пациентът се оплаква от….(…не се оплаква)
|
||||
Заема активно(принудително, ортопноично) положение в леглото. Фебрилитет. Глава и шия. ДС. ССС. Корем. Крайници.
|
||||
Диуреза. Дефекация.
|
||||
Назначения.
|
||||
|
||||
417
ppt_data/output/Остри интоксикации.json
Normal file
417
ppt_data/output/Остри интоксикации.json
Normal file
@@ -0,0 +1,417 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Остри интоксикации.pptx",
|
||||
"total_slides": 37,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остри интоксикации"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение",
|
||||
"Интоксикацията е патологично състояние на постъпване на отровни вещества от различен произход в организма\nОтрова- способна да предизвика вредни промени в организма, водещи до увреда или смърт\n\nНарастваща честота в последните години\n\nСлучайно, суицид или убийство"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Веществата могат да бъдат с или без фармакологична активност:\nХипнотици\t\nСедативни л-ва\nАналгетици\nВъглеводороди\nХрани (гъби, алкохол и др.)\nТежки метали\nКиселини, основи\n\n„Няма отрова- има… доза“- всяко в/во е потенциално токсично при определени условия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"4",
|
||||
"Omnis dosis fascit venenum",
|
||||
"Philippus Aureolus Theophrastus Bombastus von Hohenheim Paracelsus (1493–1541)",
|
||||
"Още древните римляни са казвали, че само дозата прави отровата. Дори кислородът в определени дози може да се окаже токсична нокса. Парацелз, който е считан за основател на съвременната токсикология казва, че само дозата различава отровата от лекарството."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основни прояви",
|
||||
"Тежестта и времетраенето на отравянето зависи от:\nТоксичност и доза\nЕкспозиция (от приема до започване на лечение)\nТип и скорост на резорбция\nМетаболизирани и излъчване на отровата или нейните продукти\nПроникване в организма:\nВдишване\nПоглъщане\nПрез кожата\nДиректно в кръвта"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Стадии на отравянето",
|
||||
"Резорбтивен\nХематогенен\nТоксопротеинови комплекси\nТоксоклетъчни комплекси(с Ер- СО,Pb и т.н.)\nЕкзогенен токсин\nТоксични метаболити\nОрганоцелуларен\nУвредна на органни структури\nУвредна на органни функции"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Екскреция",
|
||||
"Бъбреци-проста дифузия или активен п-с\nБял дроб-летливи в-ва(алкохол,разтворители и др.)\nГИТ- чрез жлъчката\nПот, слюнка, мляко\n\nКомулация: мастна тъкан (ДДТ), кости (Pb), бъбреци (Cd); космени фоликули (As, кокаин)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинични прояви",
|
||||
"НС- нарушения в съзнанието(качествени и/или количествени), гърчове и т.н. \nДС- Остра дихателна недостатъчносъ\nССС- аритмии, хипотония, хипертонична криза\nБъбречна или чернодробна недостатъчност\nНарушения в ГИТ –повръщене, диария\nУвреждания на кожа или лигавици"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Поведение:",
|
||||
"Изходът от отравянето зависи от компетентното и навременно лечение\n\nЗадачи:\nИдентифицирай състоянието\nИдентифицирай причинителя\nЛекувай- ускорена елиминация, антидоти, органна протекция, симптоматични намеси"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Поведение",
|
||||
"Диагноза: \nв сънание(лесно)- анамнеза\nВ безсъзнание- ДД с инсулт, епилепсия, мозъчна травма, метаболитни нарушения\n\nТърси данни за АХ, ЗД, нефропатия, хепатопатия, мозъчна травма, токсикомания(наркотици, алкохол, л-ва)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Настаняване:",
|
||||
"Задължително болнично лечение и наблюдение\nИнтензивно отделение: тежко нарушено съзнание(кома), заплашваща депресия на дишанеи/или кръвообръщение, усложнения- хипертермия, гърчове, аспирация\nТоксикология или ВО: по-леки нарушения\nПсихиатрия: суициди- след стабилизирането"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Мероприятия на място",
|
||||
"Елиминиране на отровата (пренахване, провокирано повръщане, изнасяне от средата и др.)\nСъбиране на анамнеза\nСпецифични прояви- цветно виждане (глюкозиди, халюциногени), дъх (алкохол, ацетон), цвят на кожа и лигавици (арсен, нитро), следи от убождания(наркомани)\nВземане на проби\nПревоз до СО\nКПР в редки случаи"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Болнично поведение",
|
||||
"Вентилация- О2 ; при нужда ИБВ\nНадежден венозен източник\nКатетър в пикочен мехур\nАпликация на антидот\nМониториране на жизнени показатели\nСтоп на резорбцията\nТърсене и лечение на усложненията\nЕлиминиране на отровата\nПроби за токсикологичен анализ- стомашно съдържимо, кръв, урина и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Елиминиране на отровата",
|
||||
"Преди да се започне елиминирането на отровата, добре е да се направи литературна справка (Poison index) за това как най-добре се елиминира дадения токсин.\nКонсултирайте POISON INDEX! http://www.nnepc.org/poison-index-mobile"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"15",
|
||||
"Индуцирано повръщане",
|
||||
"Начини:\nДигитално\nПриемане на течности\nПротивопоказания:\nКома, гърчове\nКорозивни средства, петрол, Strychninum\nПротивопоказание се явява и възраст под 2 години.\nИма ефект до 4 час след медикаменти и 2 час след приемането на течности."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"16",
|
||||
"Предизвикано повръщане",
|
||||
"Внимателно се извършва само при пациент в съзнание и запазени рефлекси от ГДП."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Елиминиране на отровата",
|
||||
"Стомашна промивка- не при корозивни отрови, петролни продукти, пенливи в-ва, парентерална отрова, гърчове с депресия на дишане и хемодинамика, безсъзнание с неосигурени ДП\nСонда през уста или нос-36-40 или 26-28 F.\n50-300мл на порция серум или вода с телесна температура- до поява на чиста течност (100-150мл/кг- 6 до 10 l при възрастен пациент)\nПървата порция- за анализ\nСлед промивка- апликация на 100мл течност с активен въглен\nЛокални антидоти\nОчистителни клизми"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Активен въглен",
|
||||
"Приложим при всички абсорбиращи се продукти.\nАбсорбцията е неспецифична.\nНамалява количеството нокса в ГИТ.\nПрекъсва ентеро-хепаталния цикъл.\nДозата е 1-1.5 g/kg po.",
|
||||
"18"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"19",
|
||||
"Стомашна промивка при пациент в съзнание",
|
||||
"Положението на пациента е стабилно странично наляво. Наличието на ъгъла на His възпрепятства възможността за лесно излизане на течности от стомаха."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"21",
|
||||
"Стомашна промивка при пациент в съзнание",
|
||||
"Пациентът е в съзнание и с налични рефлекси от ГДП. Промиването става на принципа на скачените съдове на малки порции. Стомашната сонда е достатъчно широка."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"22",
|
||||
"Стимулиращи перисталтиката средства",
|
||||
"MgSO4 - 250 mg/kg po\nMg Citrate - 4 ml/kg\nSorbitol - 70% + 20 g Активен въглен в 150 ml"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форсирана диуреза:",
|
||||
"Отрова отделяща се с урината\nНе при: олиго-анурия (некроза на туболи); хиповолемия, хипотония, мозъчен оток, белодробен оток, тежки аритмии; завишен креатинин>180(относителна контраиндикация)\nПодготовка: корекция на отклоненията; предварително рентген на бял дроб и ЕКГ; подкисляване или алкализиране на урината\nЦел- диуреза 6-8л/12 часа (над 3 ml/kg/h)\nСтоп при: диуреза <1мл/мин, нова ритъмна патология; хипотермия (<34°С); хипокалиемия (на 3 часа да се следи К+)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форсирана диуреза",
|
||||
"Осмотична неутрална:\nG 10% 500 ml iv\nNaCl 0.9% 1000 ml iv\nMannitol 10% 1000 ml iv за 8 h\nОсмотична алкална:\nПри отравяне с барбитурати и салицилати\n500 ml NaCl 0.9% се замества с NaHCO3 iv",
|
||||
"24"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Други методи за елиминация на отровата",
|
||||
"Хемодиализа- за в-ва, отделящи се през бъбреците\nПеритонеална диализа\nИзвънтелесни депурационни техники\nХемоперфузия- през капсула с активен въглен или смола\nХемофилтрация\nХемосорбция",
|
||||
"Тези техники се използват при животозастрашаващи или неповлияващи се от останалите средства на лечение интоксикации:\n Тежки степенни нарушения в съзнанието за повече от 24 часа\n Алкохол над 7 промила в кръвта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Критерии за извънтелесна депурация",
|
||||
"Молекулно тегло на токсина под 1500 Da\nВисоки плазмени концентрации\nНисък обем на разпределение\nОбратимо свързване с белтъците",
|
||||
"26"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Оценка на извънтелесната депурация",
|
||||
"Измерване на отделеното количество = плазмената концентрация на продукта х обема на разпределение х теглото. Винаги да се сравнява с количеството в организма.\nСлед завършване на може да настъпи преразпределение на токсина, което налага стриктно следене.",
|
||||
"27"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Показания за извънтелесна депурация",
|
||||
"Метаболитна ацидоза с РаСО2<15 mmHg(етиленгликол, метанол)\nНарушения в зрението (метанол)\nГърчове или ритъмни нарушения (Theophylline)\nПродължителна кома\nЕнцефалопатия (литий)\nТоксични плазмени нива",
|
||||
"28"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"29",
|
||||
"Екстракорпорална депурация",
|
||||
"При извънтелесната депурация кръв се извежда от съдовата система и се прекарва през диализатор, където токсичните материи се филтрират."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Артериалната кръв ce изПомпва към диализатора",
|
||||
"Филтрация",
|
||||
"ТоКСИНИ",
|
||||
"ртерия",
|
||||
"Диализат",
|
||||
"Вена",
|
||||
"Пречистената кръв ce изПомпва към венозната система"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5248007478230027,
|
||||
0.9946976088232546,
|
||||
0.7812598019193672,
|
||||
0.9924974862441276,
|
||||
0.6285367040266542,
|
||||
0.9959463477134705,
|
||||
0.861850329431735
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Перитонеална диализа",
|
||||
"По-малък клирънс от хемодиализата (5-6 пъти), но може да продължи няколко дни.\nОпростено приложение.\nОпасност от инфекция.\nМного ограничени показания, след въвеждането в клиничната практика на хемофилтрацията.",
|
||||
"30"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плазмафереза",
|
||||
"С апарат за хемофилтрация става заместване на двойния плазмен обем с прясно замразена плазма или кристалоиди.\nПоказания:\nХемолитични токсини\nМетхемоглобинемия",
|
||||
"31"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Екссангвинотрансфузия",
|
||||
"Замества се ОЦК:\n1 ОЦК – извлича 63%\n2 ОЦК – 87%\n3 ОЦК – 95%\nПоказания:\nМетхемоглобинопатии\nХемолитични токсини\nВисоки плазмени нива на токсина",
|
||||
"32",
|
||||
"Неудобствата са:\nНуждата от голямо количество съвместима кръв\nПромени в имунитета."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"33",
|
||||
"Антидоти",
|
||||
"Специфични\nНеспецифични (симптоматични)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"34",
|
||||
"Антидоти",
|
||||
"Специфични:\nFlumazenile – при отравяне с бензодиазепини\nАнти Digoxine антитела\nN-acetylcystein при отравяне с Paracetamol\nNaloxone при отравяне с опиоди"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"35",
|
||||
"Антидоти",
|
||||
"Неспецифични (симптоматични):\nАнтиаритмици\nБронходилататори\nГлюкоза\nGlucagone"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"36",
|
||||
"Поддържащо лечение-",
|
||||
"Централна нервна система:\nПротивогърчова терапия\nСпецифични антидоти\nЛечение на повишеното ВЧН\nДихателна система:\nМеханична вентилация за преодоляване на нарушенията в газообмена\nАнтибиотично лечение",
|
||||
"Поддържащото лечение осигурява правилното функциониране на основните витални системи: ЦНС, ССС, дихателна система с използването на конвенционални или неконвенционални средства."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"37",
|
||||
"Поддържащо лечение",
|
||||
"Сърдечносъдова система:\nБорба с хипо/хипертензията:\nИнфузии\nСимпатикомометици\nДиуретици\nВазодилататори/констриктори\nАнтиаритмици\nПрофилактика на ВТЕ с нискомолекулен Хепарин"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
405
ppt_data/output/Остри интоксикации.txt
Normal file
405
ppt_data/output/Остри интоксикации.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,405 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Остри интоксикации.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 37
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остри интоксикации
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение
|
||||
• Интоксикацията е патологично състояние на постъпване на отровни вещества от различен произход в организма
|
||||
Отрова- способна да предизвика вредни промени в организма, водещи до увреда или смърт
|
||||
|
||||
Нарастваща честота в последните години
|
||||
|
||||
Случайно, суицид или убийство
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Веществата могат да бъдат с или без фармакологична активност:
|
||||
Хипнотици
|
||||
Седативни л-ва
|
||||
Аналгетици
|
||||
Въглеводороди
|
||||
Храни (гъби, алкохол и др.)
|
||||
Тежки метали
|
||||
Киселини, основи
|
||||
|
||||
„Няма отрова- има… доза“- всяко в/во е потенциално токсично при определени условия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 4
|
||||
• Omnis dosis fascit venenum
|
||||
• Philippus Aureolus Theophrastus Bombastus von Hohenheim Paracelsus (1493–1541)
|
||||
• Още древните римляни са казвали, че само дозата прави отровата. Дори кислородът в определени дози може да се окаже токсична нокса. Парацелз, който е считан за основател на съвременната токсикология казва, че само дозата различава отровата от лекарството.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основни прояви
|
||||
• Тежестта и времетраенето на отравянето зависи от:
|
||||
Токсичност и доза
|
||||
Експозиция (от приема до започване на лечение)
|
||||
Тип и скорост на резорбция
|
||||
Метаболизирани и излъчване на отровата или нейните продукти
|
||||
Проникване в организма:
|
||||
Вдишване
|
||||
Поглъщане
|
||||
През кожата
|
||||
Директно в кръвта
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Стадии на отравянето
|
||||
• Резорбтивен
|
||||
Хематогенен
|
||||
Токсопротеинови комплекси
|
||||
Токсоклетъчни комплекси(с Ер- СО,Pb и т.н.)
|
||||
Екзогенен токсин
|
||||
Токсични метаболити
|
||||
Органоцелуларен
|
||||
Увредна на органни структури
|
||||
Увредна на органни функции
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Екскреция
|
||||
• Бъбреци-проста дифузия или активен п-с
|
||||
Бял дроб-летливи в-ва(алкохол,разтворители и др.)
|
||||
ГИТ- чрез жлъчката
|
||||
Пот, слюнка, мляко
|
||||
|
||||
Комулация: мастна тъкан (ДДТ), кости (Pb), бъбреци (Cd); космени фоликули (As, кокаин)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинични прояви
|
||||
• НС- нарушения в съзнанието(качествени и/или количествени), гърчове и т.н.
|
||||
ДС- Остра дихателна недостатъчносъ
|
||||
ССС- аритмии, хипотония, хипертонична криза
|
||||
Бъбречна или чернодробна недостатъчност
|
||||
Нарушения в ГИТ –повръщене, диария
|
||||
Увреждания на кожа или лигавици
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Поведение:
|
||||
• Изходът от отравянето зависи от компетентното и навременно лечение
|
||||
|
||||
Задачи:
|
||||
Идентифицирай състоянието
|
||||
Идентифицирай причинителя
|
||||
Лекувай- ускорена елиминация, антидоти, органна протекция, симптоматични намеси
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Поведение
|
||||
• Диагноза:
|
||||
в сънание(лесно)- анамнеза
|
||||
В безсъзнание- ДД с инсулт, епилепсия, мозъчна травма, метаболитни нарушения
|
||||
|
||||
Търси данни за АХ, ЗД, нефропатия, хепатопатия, мозъчна травма, токсикомания(наркотици, алкохол, л-ва)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Настаняване:
|
||||
• Задължително болнично лечение и наблюдение
|
||||
Интензивно отделение: тежко нарушено съзнание(кома), заплашваща депресия на дишанеи/или кръвообръщение, усложнения- хипертермия, гърчове, аспирация
|
||||
Токсикология или ВО: по-леки нарушения
|
||||
Психиатрия: суициди- след стабилизирането
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Мероприятия на място
|
||||
• Елиминиране на отровата (пренахване, провокирано повръщане, изнасяне от средата и др.)
|
||||
Събиране на анамнеза
|
||||
Специфични прояви- цветно виждане (глюкозиди, халюциногени), дъх (алкохол, ацетон), цвят на кожа и лигавици (арсен, нитро), следи от убождания(наркомани)
|
||||
Вземане на проби
|
||||
Превоз до СО
|
||||
КПР в редки случаи
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Болнично поведение
|
||||
• Вентилация- О2 ; при нужда ИБВ
|
||||
Надежден венозен източник
|
||||
Катетър в пикочен мехур
|
||||
Апликация на антидот
|
||||
Мониториране на жизнени показатели
|
||||
Стоп на резорбцията
|
||||
Търсене и лечение на усложненията
|
||||
Елиминиране на отровата
|
||||
Проби за токсикологичен анализ- стомашно съдържимо, кръв, урина и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Елиминиране на отровата
|
||||
• Преди да се започне елиминирането на отровата, добре е да се направи литературна справка (Poison index) за това как най-добре се елиминира дадения токсин.
|
||||
Консултирайте POISON INDEX! http://www.nnepc.org/poison-index-mobile
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 15
|
||||
• Индуцирано повръщане
|
||||
• Начини:
|
||||
Дигитално
|
||||
Приемане на течности
|
||||
Противопоказания:
|
||||
Кома, гърчове
|
||||
Корозивни средства, петрол, Strychninum
|
||||
Противопоказание се явява и възраст под 2 години.
|
||||
Има ефект до 4 час след медикаменти и 2 час след приемането на течности.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 16
|
||||
• Предизвикано повръщане
|
||||
• Внимателно се извършва само при пациент в съзнание и запазени рефлекси от ГДП.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Елиминиране на отровата
|
||||
• Стомашна промивка- не при корозивни отрови, петролни продукти, пенливи в-ва, парентерална отрова, гърчове с депресия на дишане и хемодинамика, безсъзнание с неосигурени ДП
|
||||
Сонда през уста или нос-36-40 или 26-28 F.
|
||||
50-300мл на порция серум или вода с телесна температура- до поява на чиста течност (100-150мл/кг- 6 до 10 l при възрастен пациент)
|
||||
Първата порция- за анализ
|
||||
След промивка- апликация на 100мл течност с активен въглен
|
||||
Локални антидоти
|
||||
Очистителни клизми
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Активен въглен
|
||||
• Приложим при всички абсорбиращи се продукти.
|
||||
Абсорбцията е неспецифична.
|
||||
Намалява количеството нокса в ГИТ.
|
||||
Прекъсва ентеро-хепаталния цикъл.
|
||||
Дозата е 1-1.5 g/kg po.
|
||||
• 18
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 19
|
||||
• Стомашна промивка при пациент в съзнание
|
||||
• Положението на пациента е стабилно странично наляво. Наличието на ъгъла на His възпрепятства възможността за лесно излизане на течности от стомаха.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 21
|
||||
• Стомашна промивка при пациент в съзнание
|
||||
• Пациентът е в съзнание и с налични рефлекси от ГДП. Промиването става на принципа на скачените съдове на малки порции. Стомашната сонда е достатъчно широка.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 22
|
||||
• Стимулиращи перисталтиката средства
|
||||
• MgSO4 - 250 mg/kg po
|
||||
Mg Citrate - 4 ml/kg
|
||||
Sorbitol - 70% + 20 g Активен въглен в 150 ml
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форсирана диуреза:
|
||||
• Отрова отделяща се с урината
|
||||
Не при: олиго-анурия (некроза на туболи); хиповолемия, хипотония, мозъчен оток, белодробен оток, тежки аритмии; завишен креатинин>180(относителна контраиндикация)
|
||||
Подготовка: корекция на отклоненията; предварително рентген на бял дроб и ЕКГ; подкисляване или алкализиране на урината
|
||||
Цел- диуреза 6-8л/12 часа (над 3 ml/kg/h)
|
||||
Стоп при: диуреза <1мл/мин, нова ритъмна патология; хипотермия (<34°С); хипокалиемия (на 3 часа да се следи К+)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форсирана диуреза
|
||||
• Осмотична неутрална:
|
||||
G 10% 500 ml iv
|
||||
NaCl 0.9% 1000 ml iv
|
||||
Mannitol 10% 1000 ml iv за 8 h
|
||||
Осмотична алкална:
|
||||
При отравяне с барбитурати и салицилати
|
||||
500 ml NaCl 0.9% се замества с NaHCO3 iv
|
||||
• 24
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Други методи за елиминация на отровата
|
||||
• Хемодиализа- за в-ва, отделящи се през бъбреците
|
||||
Перитонеална диализа
|
||||
Извънтелесни депурационни техники
|
||||
Хемоперфузия- през капсула с активен въглен или смола
|
||||
Хемофилтрация
|
||||
Хемосорбция
|
||||
• Тези техники се използват при животозастрашаващи или неповлияващи се от останалите средства на лечение интоксикации:
|
||||
Тежки степенни нарушения в съзнанието за повече от 24 часа
|
||||
Алкохол над 7 промила в кръвта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Критерии за извънтелесна депурация
|
||||
• Молекулно тегло на токсина под 1500 Da
|
||||
Високи плазмени концентрации
|
||||
Нисък обем на разпределение
|
||||
Обратимо свързване с белтъците
|
||||
• 26
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Оценка на извънтелесната депурация
|
||||
• Измерване на отделеното количество = плазмената концентрация на продукта х обема на разпределение х теглото. Винаги да се сравнява с количеството в организма.
|
||||
След завършване на може да настъпи преразпределение на токсина, което налага стриктно следене.
|
||||
• 27
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Показания за извънтелесна депурация
|
||||
• Метаболитна ацидоза с РаСО2<15 mmHg(етиленгликол, метанол)
|
||||
Нарушения в зрението (метанол)
|
||||
Гърчове или ритъмни нарушения (Theophylline)
|
||||
Продължителна кома
|
||||
Енцефалопатия (литий)
|
||||
Токсични плазмени нива
|
||||
• 28
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 29
|
||||
• Екстракорпорална депурация
|
||||
• При извънтелесната депурация кръв се извежда от съдовата система и се прекарва през диализатор, където токсичните материи се филтрират.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Артериалната кръв ce изПомпва към диализатора
|
||||
• Филтрация
|
||||
• ТоКСИНИ
|
||||
• ртерия
|
||||
• Диализат
|
||||
• Вена
|
||||
• Пречистената кръв ce изПомпва към венозната система
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Перитонеална диализа
|
||||
• По-малък клирънс от хемодиализата (5-6 пъти), но може да продължи няколко дни.
|
||||
Опростено приложение.
|
||||
Опасност от инфекция.
|
||||
Много ограничени показания, след въвеждането в клиничната практика на хемофилтрацията.
|
||||
• 30
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плазмафереза
|
||||
• С апарат за хемофилтрация става заместване на двойния плазмен обем с прясно замразена плазма или кристалоиди.
|
||||
Показания:
|
||||
Хемолитични токсини
|
||||
Метхемоглобинемия
|
||||
• 31
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Екссангвинотрансфузия
|
||||
• Замества се ОЦК:
|
||||
1 ОЦК – извлича 63%
|
||||
2 ОЦК – 87%
|
||||
3 ОЦК – 95%
|
||||
Показания:
|
||||
Метхемоглобинопатии
|
||||
Хемолитични токсини
|
||||
Високи плазмени нива на токсина
|
||||
• 32
|
||||
• Неудобствата са:
|
||||
Нуждата от голямо количество съвместима кръв
|
||||
Промени в имунитета.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 33
|
||||
• Антидоти
|
||||
• Специфични
|
||||
Неспецифични (симптоматични)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 34
|
||||
• Антидоти
|
||||
• Специфични:
|
||||
Flumazenile – при отравяне с бензодиазепини
|
||||
Анти Digoxine антитела
|
||||
N-acetylcystein при отравяне с Paracetamol
|
||||
Naloxone при отравяне с опиоди
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 35
|
||||
• Антидоти
|
||||
• Неспецифични (симптоматични):
|
||||
Антиаритмици
|
||||
Бронходилататори
|
||||
Глюкоза
|
||||
Glucagone
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 36
|
||||
• Поддържащо лечение-
|
||||
• Централна нервна система:
|
||||
Противогърчова терапия
|
||||
Специфични антидоти
|
||||
Лечение на повишеното ВЧН
|
||||
Дихателна система:
|
||||
Механична вентилация за преодоляване на нарушенията в газообмена
|
||||
Антибиотично лечение
|
||||
• Поддържащото лечение осигурява правилното функциониране на основните витални системи: ЦНС, ССС, дихателна система с използването на конвенционални или неконвенционални средства.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 37
|
||||
• Поддържащо лечение
|
||||
• Сърдечносъдова система:
|
||||
Борба с хипо/хипертензията:
|
||||
Инфузии
|
||||
Симпатикомометици
|
||||
Диуретици
|
||||
Вазодилататори/констриктори
|
||||
Антиаритмици
|
||||
Профилактика на ВТЕ с нискомолекулен Хепарин
|
||||
|
||||
351
ppt_data/output/Отравяния.json
Normal file
351
ppt_data/output/Отравяния.json
Normal file
@@ -0,0 +1,351 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Отравяния.pptx",
|
||||
"total_slides": 30,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остри отравяния\u000bМетоди на елиминиране на отровата"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение",
|
||||
"Абсорбция в организма по различен път на химичен или природен продукт.\nВ дози много по-високи от нормалните.\nВеществата могат да бъдат с или без фармакологична активност.",
|
||||
"2"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"3",
|
||||
"Omnis dosis fascit venenum",
|
||||
"Philippus Aureolus Theophrastus Bombastus von Hohenheim Paracelsus (1493–1541)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"4",
|
||||
"Методи на елиминиране на ноксата",
|
||||
"Консултирайте POISON INDEX! http://www.nnepc.org/poison-index-mobile\nИндуцирано повръщане\nСтомашна промивка\nСтимулиращи перисталтиката средства\nОчистителни клизми"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"5",
|
||||
"Методи на елиминиране на ноксата",
|
||||
"Форсирана диуреза\nПеритонеална диализа\nИзвънбъбречни депурационни техники"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"6",
|
||||
"Индуцирано повръщане",
|
||||
"Начини:\nДигитално\nПриемане на течности\nПротивопоказания:\nКома, гърчове\nКорозивни средства, петрол, Strychninum\nИма ефект до 4 час след медикаменти и 2 час след приемането на течности."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"7",
|
||||
"Предизвикано повръщане"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"8",
|
||||
"Стомашна промивка",
|
||||
"Прави се ако не са минали повече от 1-2 часа от пероралния прием на токсина.\nПротивопоказана е при:\n Отравяне с корозивни средства и перилни препарати\nНезащитени дихателни пътища\nДеца под 6 месечна възраст\nГърчове"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"9",
|
||||
"Стомашна промивка",
|
||||
"Поставя се сонда - 36-40 или 26-28 F.\nИзползва се изотоничен 1/2 M NaCl.\nТечността да е с телесна температура.\nПрави се с обем 100-150 ml/kg на порции от 50 - 300 ml."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"10",
|
||||
"Стомашна промивка",
|
||||
"В последната порция може да се добави активен въглен.\nПрилагането й е безмислено при отравяне с бензодиазепини и барбитурати.\nЗащитени или сепарирани дихателни пътища от ГИТ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"11",
|
||||
"Стомашна промивка при пациент в съзнание"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"12",
|
||||
"Стомашна промивка при пациент в съзнание"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Активен въглен",
|
||||
"Приложим при всички абсорбиращи се продукти.\nАбсорбцията е неспецифична.\nНамалява количеството нокса в ГИТ.\nПрекъсва ентеро-хепаталния цикъл.\nДозата е 1-1.5 g/kg po.",
|
||||
"13"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"14",
|
||||
"Стимулиращи перисталтиката средства",
|
||||
"MgSO4 - 250 mg/kg po\nMg Citrate - 4 ml/kg\nSorbitol - 70% + 20 g Активен въглен в 150 ml"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"15",
|
||||
"Форсирана диуреза",
|
||||
"Диуреза над 3 ml/kg/h\nСтимулирането е с диуретици или с обемно натоварване.\nИНФУЗИИТЕ ВИНАГИ СЛЕДВАТ ДИУРЕЗАТА!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"16",
|
||||
"Форсирана диуреза",
|
||||
"Опасностите които крие са:\nНарушена изоволемия в двете посоки\nНарушена изойония\nНарушена изохидрия\nНарушена изоосмия\nНарушена изотермия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форсирана диуреза",
|
||||
"Осмотична неутрална:\nG 10% 500 ml iv\nNaCl 0.9% 1000 ml iv\nMannitol 10% 1000 ml iv за 8 h\nОсмотична алкална:\nПри отравяне с барбитурати и салицилати\n500 ml NaCl 0.9% се замества с NaHCO3 iv",
|
||||
"17"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"18",
|
||||
"Извънтелесни депурационни техники",
|
||||
"Хемофилтрация\nХемоперфузия\nХемосорбция\nЕСМО"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Критерии за извънтелесна депурация",
|
||||
"Молекулно тегло на токсина под 1500 Da\nВисоки плазмени концентрации\nНисък обем на разпределение\nОбратимо свързване с белтъците",
|
||||
"19"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Оценка на извънтелесната депурация",
|
||||
"Измерване на отделеното количество = плазмената концентрация на продукта х обема на разпределение х теглото. Винаги да се сравнява с количеството в организма.\nСлед завършване на може да настъпи преразпределение на токсина, което налага стриктно следене.",
|
||||
"20"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Показания за извънтелесна депурация",
|
||||
"Метаболитна ацидоза с РаСО2<15 mmHg(етиленгликол, метанол)\nНарушения в зрението (метанол)\nГърчове или ритъмни нарушения (Theophylline)\nПродължителна кома\nЕнцефалопатия (литий)\nТоксични плазмени нива",
|
||||
"21"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"22",
|
||||
"Екстракорпорална депурация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Артериалната кръв ce изПомпва към диализатора",
|
||||
"Филтрация",
|
||||
"ТоКСИНИ",
|
||||
"ртерия",
|
||||
"Диализат",
|
||||
"Вена",
|
||||
"Пречистената кръв ce изПомпва към венозната система"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5248007478230027,
|
||||
0.9946976088232546,
|
||||
0.7812598019193672,
|
||||
0.9924974862441276,
|
||||
0.6285367040266542,
|
||||
0.9959463477134705,
|
||||
0.861850329431735
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Перитонеална диализа",
|
||||
"По-малък клирънс от хемодиализата (5-6 пъти), но може да продължи няколко дни.\nОпростено приложение.\nОпасност от инфекция.\nМного ограничени показания, след въвеждането в клиничната практика на хемофилтрацията.",
|
||||
"23"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плазмафереза",
|
||||
"С апарат за хемофилтрация става заместване на двойния плазмен обем с прясно замразена плазма или кристалоиди.\nПоказания:\nХемолитични токсини\nМетхемоглобинемия",
|
||||
"24"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Екссангвинотрансфузия",
|
||||
"Замества се ОЦК:\n1 ОЦК – извлича 63%\n2 ОЦК – 87%\n3 ОЦК – 95%\nПоказания:\nМетхемоглобинопатии\nХемолитични токсини\nВисоки плазмени нива на токсина",
|
||||
"25"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"26",
|
||||
"Антидоти",
|
||||
"Специфични\nНеспецифични (симптоматични)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"27",
|
||||
"Антидоти",
|
||||
"Специфични:\nFlumazenile – при отравяне с бензодиазепини\nАнти Digoxine антитела\nN-acetylcystein при отравяне с Paracetamol\nNaloxone при отравяне с опиоди"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"28",
|
||||
"Антидоти",
|
||||
"Неспецифични (симптоматични):\nАнтиаритмици\nБронходилататори\nГлюкоза\nGlucagone"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"29",
|
||||
"Поддържащо лечение",
|
||||
"Централна нервна система:\nПротивогърчова терапия\nСпецифични антидоти\nЛечение на повишеното ВЧН\nДихателна система:\nМеханична вентилация за преодоляване на нарушенията в газообмена\nАнтибиотично лечение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"30",
|
||||
"Поддържащо лечение",
|
||||
"Сърдечносъдова система:\nБорба с хипо/хипертензията:\nИнфузии\nСимпатикомометици\nДиуретици\nВазодилататори/констриктори\nАнтиаритмици\nПрофилактика на ВТЕ с нискомолекулен Хепарин"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
308
ppt_data/output/Отравяния.txt
Normal file
308
ppt_data/output/Отравяния.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,308 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Отравяния.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 30
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остри отравяния Методи на елиминиране на отровата
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение
|
||||
• Абсорбция в организма по различен път на химичен или природен продукт.
|
||||
В дози много по-високи от нормалните.
|
||||
Веществата могат да бъдат с или без фармакологична активност.
|
||||
• 2
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 3
|
||||
• Omnis dosis fascit venenum
|
||||
• Philippus Aureolus Theophrastus Bombastus von Hohenheim Paracelsus (1493–1541)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 4
|
||||
• Методи на елиминиране на ноксата
|
||||
• Консултирайте POISON INDEX! http://www.nnepc.org/poison-index-mobile
|
||||
Индуцирано повръщане
|
||||
Стомашна промивка
|
||||
Стимулиращи перисталтиката средства
|
||||
Очистителни клизми
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 5
|
||||
• Методи на елиминиране на ноксата
|
||||
• Форсирана диуреза
|
||||
Перитонеална диализа
|
||||
Извънбъбречни депурационни техники
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 6
|
||||
• Индуцирано повръщане
|
||||
• Начини:
|
||||
Дигитално
|
||||
Приемане на течности
|
||||
Противопоказания:
|
||||
Кома, гърчове
|
||||
Корозивни средства, петрол, Strychninum
|
||||
Има ефект до 4 час след медикаменти и 2 час след приемането на течности.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 7
|
||||
• Предизвикано повръщане
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 8
|
||||
• Стомашна промивка
|
||||
• Прави се ако не са минали повече от 1-2 часа от пероралния прием на токсина.
|
||||
Противопоказана е при:
|
||||
Отравяне с корозивни средства и перилни препарати
|
||||
Незащитени дихателни пътища
|
||||
Деца под 6 месечна възраст
|
||||
Гърчове
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 9
|
||||
• Стомашна промивка
|
||||
• Поставя се сонда - 36-40 или 26-28 F.
|
||||
Използва се изотоничен 1/2 M NaCl.
|
||||
Течността да е с телесна температура.
|
||||
Прави се с обем 100-150 ml/kg на порции от 50 - 300 ml.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 10
|
||||
• Стомашна промивка
|
||||
• В последната порция може да се добави активен въглен.
|
||||
Прилагането й е безмислено при отравяне с бензодиазепини и барбитурати.
|
||||
Защитени или сепарирани дихателни пътища от ГИТ.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 11
|
||||
• Стомашна промивка при пациент в съзнание
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 12
|
||||
• Стомашна промивка при пациент в съзнание
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Активен въглен
|
||||
• Приложим при всички абсорбиращи се продукти.
|
||||
Абсорбцията е неспецифична.
|
||||
Намалява количеството нокса в ГИТ.
|
||||
Прекъсва ентеро-хепаталния цикъл.
|
||||
Дозата е 1-1.5 g/kg po.
|
||||
• 13
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 14
|
||||
• Стимулиращи перисталтиката средства
|
||||
• MgSO4 - 250 mg/kg po
|
||||
Mg Citrate - 4 ml/kg
|
||||
Sorbitol - 70% + 20 g Активен въглен в 150 ml
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 15
|
||||
• Форсирана диуреза
|
||||
• Диуреза над 3 ml/kg/h
|
||||
Стимулирането е с диуретици или с обемно натоварване.
|
||||
ИНФУЗИИТЕ ВИНАГИ СЛЕДВАТ ДИУРЕЗАТА!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 16
|
||||
• Форсирана диуреза
|
||||
• Опасностите които крие са:
|
||||
Нарушена изоволемия в двете посоки
|
||||
Нарушена изойония
|
||||
Нарушена изохидрия
|
||||
Нарушена изоосмия
|
||||
Нарушена изотермия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форсирана диуреза
|
||||
• Осмотична неутрална:
|
||||
G 10% 500 ml iv
|
||||
NaCl 0.9% 1000 ml iv
|
||||
Mannitol 10% 1000 ml iv за 8 h
|
||||
Осмотична алкална:
|
||||
При отравяне с барбитурати и салицилати
|
||||
500 ml NaCl 0.9% се замества с NaHCO3 iv
|
||||
• 17
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 18
|
||||
• Извънтелесни депурационни техники
|
||||
• Хемофилтрация
|
||||
Хемоперфузия
|
||||
Хемосорбция
|
||||
ЕСМО
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Критерии за извънтелесна депурация
|
||||
• Молекулно тегло на токсина под 1500 Da
|
||||
Високи плазмени концентрации
|
||||
Нисък обем на разпределение
|
||||
Обратимо свързване с белтъците
|
||||
• 19
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Оценка на извънтелесната депурация
|
||||
• Измерване на отделеното количество = плазмената концентрация на продукта х обема на разпределение х теглото. Винаги да се сравнява с количеството в организма.
|
||||
След завършване на може да настъпи преразпределение на токсина, което налага стриктно следене.
|
||||
• 20
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Показания за извънтелесна депурация
|
||||
• Метаболитна ацидоза с РаСО2<15 mmHg(етиленгликол, метанол)
|
||||
Нарушения в зрението (метанол)
|
||||
Гърчове или ритъмни нарушения (Theophylline)
|
||||
Продължителна кома
|
||||
Енцефалопатия (литий)
|
||||
Токсични плазмени нива
|
||||
• 21
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 22
|
||||
• Екстракорпорална депурация
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Артериалната кръв ce изПомпва към диализатора
|
||||
• Филтрация
|
||||
• ТоКСИНИ
|
||||
• ртерия
|
||||
• Диализат
|
||||
• Вена
|
||||
• Пречистената кръв ce изПомпва към венозната система
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Перитонеална диализа
|
||||
• По-малък клирънс от хемодиализата (5-6 пъти), но може да продължи няколко дни.
|
||||
Опростено приложение.
|
||||
Опасност от инфекция.
|
||||
Много ограничени показания, след въвеждането в клиничната практика на хемофилтрацията.
|
||||
• 23
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плазмафереза
|
||||
• С апарат за хемофилтрация става заместване на двойния плазмен обем с прясно замразена плазма или кристалоиди.
|
||||
Показания:
|
||||
Хемолитични токсини
|
||||
Метхемоглобинемия
|
||||
• 24
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Екссангвинотрансфузия
|
||||
• Замества се ОЦК:
|
||||
1 ОЦК – извлича 63%
|
||||
2 ОЦК – 87%
|
||||
3 ОЦК – 95%
|
||||
Показания:
|
||||
Метхемоглобинопатии
|
||||
Хемолитични токсини
|
||||
Високи плазмени нива на токсина
|
||||
• 25
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 26
|
||||
• Антидоти
|
||||
• Специфични
|
||||
Неспецифични (симптоматични)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 27
|
||||
• Антидоти
|
||||
• Специфични:
|
||||
Flumazenile – при отравяне с бензодиазепини
|
||||
Анти Digoxine антитела
|
||||
N-acetylcystein при отравяне с Paracetamol
|
||||
Naloxone при отравяне с опиоди
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 28
|
||||
• Антидоти
|
||||
• Неспецифични (симптоматични):
|
||||
Антиаритмици
|
||||
Бронходилататори
|
||||
Глюкоза
|
||||
Glucagone
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 29
|
||||
• Поддържащо лечение
|
||||
• Централна нервна система:
|
||||
Противогърчова терапия
|
||||
Специфични антидоти
|
||||
Лечение на повишеното ВЧН
|
||||
Дихателна система:
|
||||
Механична вентилация за преодоляване на нарушенията в газообмена
|
||||
Антибиотично лечение
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 30
|
||||
• Поддържащо лечение
|
||||
• Сърдечносъдова система:
|
||||
Борба с хипо/хипертензията:
|
||||
Инфузии
|
||||
Симпатикомометици
|
||||
Диуретици
|
||||
Вазодилататори/констриктори
|
||||
Антиаритмици
|
||||
Профилактика на ВТЕ с нискомолекулен Хепарин
|
||||
|
||||
327
ppt_data/output/Патология на ЩЖ.json
Normal file
327
ppt_data/output/Патология на ЩЖ.json
Normal file
@@ -0,0 +1,327 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Патология на ЩЖ.pptx",
|
||||
"total_slides": 22,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патология на щитовидна жлеза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Щитовидна жлеза (glandula thyreoidea)",
|
||||
"Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията и е най – голямата ендоĸринна жлеза в човешкия организъм. \nПозицията на жлезата е такава, че при увеличаването ѝ може да се получи притисĸане на гълтача и хранопровода.\nОтстрани на щитовидната жлеза минават важни съдове, снабдяващи с кръв главата и мозъĸа.\nРолята на ЩЖ е ключова за основния метаболизъм, кислородната консумация, енергийния баланс, производството на топлина и други.\nВлошено състояние на жлезата може да доведе до промяна в обмяната на веществата, храносмилането, апетита, ĸожата, ĸосата и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"External",
|
||||
"carotid",
|
||||
"artery",
|
||||
"Superior",
|
||||
"Thyroid isthmus",
|
||||
"thyroid",
|
||||
"artery",
|
||||
"Thyroid ima arery",
|
||||
"Inferior thyroid",
|
||||
"Left common",
|
||||
"апегу",
|
||||
"carotid artery",
|
||||
"Thyrocervical",
|
||||
"trunk",
|
||||
"Left subclavian",
|
||||
"Right subclavian",
|
||||
"апегу",
|
||||
"artery",
|
||||
"Brachiocephalic",
|
||||
"Arch of аоta",
|
||||
"trunk"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9998952628094676,
|
||||
0.9999953591382639,
|
||||
0.7006409837344283,
|
||||
0.999994942372881,
|
||||
0.9637939672670358,
|
||||
0.9988703982913756,
|
||||
0.6924171886976849,
|
||||
0.9152883743155371,
|
||||
0.9997599956800528,
|
||||
0.9446111305933532,
|
||||
0.6255468726968745,
|
||||
0.7871823762157533,
|
||||
0.9617807818103178,
|
||||
0.9823615421425604,
|
||||
0.9967695321133819,
|
||||
0.9617619357444489,
|
||||
0.9269982209124042,
|
||||
0.9993312166390921,
|
||||
0.9818559840720529,
|
||||
0.7770015404193784,
|
||||
0.9999999466879849
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"THYROID GLAND",
|
||||
"Glalndula thyreoidea)",
|
||||
"BUTTERFLY",
|
||||
"LCBE:",
|
||||
"RICHT",
|
||||
"THYROID",
|
||||
"Thyroid",
|
||||
"M453:",
|
||||
"StSTEM:",
|
||||
"EHDCCRINE",
|
||||
"[sihmus"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8633896311165935,
|
||||
0.906090968898609,
|
||||
0.7644859230701093,
|
||||
0.9351195100576256,
|
||||
0.9293296143095839,
|
||||
0.9999990087485627,
|
||||
0.5580150734372582,
|
||||
0.5980969183956723,
|
||||
0.6734527736344973,
|
||||
0.5302145280777959,
|
||||
0.6734172259511517
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Гуша(struma)",
|
||||
"Увеличение на щитовидната жлеза, което не се дължи на възпалителни, кистични или ракови образувания. \nЕдно от най-разпространените ендокринни заболявания. \nОбикновено е безболезнена, но ако щитовидната жлеза увеличи значително размера си, може да се предизвика болка и дискомфорт. \nМоже да е налице:\nнормална функция на щитовидната жлеза; \nувеличена функция /хипертиреоидизъм/\nнамалена функция /хипотиреоидизъм/. \nСама по себе си гушата е индикатор за наличието на състояние в организма, което кара щитовидната жлеза да увеличи размера си."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини за гуша",
|
||||
"Една от най-често срещаните причини за появата на гушата е неправилния (недостатъчен) прием на йод. \nГлавната функция на щитовидната жлеза е извличането на йод от кръвта, благодарение на който произвежда щитовидните хормони. \nКогато в тялото има дефицит на йод, човекът страда от хипотиреидизъм. \nМозъкът разпознава ниското ниво на щитовидните хормони и праща сигнали към щитовидната жлеза- щитовиден стимулиращ хормон(ТСХ). \nТСХ стимулира жлезата да произвежда щитовидните хормони, в резултат от което тя започва да увеличава своите размери."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тироидът на Хашимото също е много често срещана причина за появата на гуша. \nПредставлява автоимунно състояние водещо до деструкция на щитовидната жлеза, провокирана от самата имунна система.\nКолкото по-тежки са пораженията върху жлезата, толкова повече се намалява способността и да произвежда хормони. \nЗа да подпомогне функциите на щитовидната жлеза, хипофизата реагира и започва да отделя по-големи количества ТСХ. Подобна стимулация предизвиква уголемяването на жлезата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Болестта на Грейвс (Базедова болест) е друга причина за гуша. \nИмунната система произвежда протеин– стимулиращ имунната система имуноглобулин.\nПодобно на щитовидния стимулиращ хормон(ТСХ) този протеин предизвиква нарастването на жлезата- гуша. \nОсвен това имуноглобулинът насърчава и производството на по-голямо количество щитовидни хормони – хипертиреоидизъм."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Многовъзловата гуша (struma nodosa) е друго състояние, провокиращо гушата. \nБолните имат един или няколко възли в щитовидната жлеза, които провокират нейното уголемяване. \nТези възли лесно се напипват и могат да бъдат открити по време на преглед при специалист.\nОсвен изброените основни причини за появата на гуша, съществуват и други по-рядко срещани – травми, инфекции на жлезата, генетични аномалии, в редки случаи злокачествени или доброкачествени тумори."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Според степента на разрастване на щитовидната жлеза се различават пет основни степени на увеличение:\n1. Щитовидната жлеза не се забелязва, но може да се опипа при преглъщане.\n2. При оглед жлезата се вижда, а при преглъщане се опипва добре.\n3. Наблюдава се значителното и увеличение, а релефът на шията се изглажда.\n4. Увеличението на жлезата започва да изпъква над контурите на самата шия.\n5. Гушата придобива огромни размери и практически обезобразява вида на шията."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Thyrcia",
|
||||
"Trachea"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9617702087832725,
|
||||
0.9963435187350548
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностициране на гуша",
|
||||
"Поставянето на диагнозата се извършва след провеждането на физикален преглед, по време на който се опипва шията. \nТъй като гушата е индикатор за проблем в щитовидната жлеза, следва да се направят изследвания, които установяват същността на проблема."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хипертиреоидизъм",
|
||||
"Хипертиреоидизъм е състояние на повишена функция на щитовидната жлеза. Тиреотоксикозата е повишено отделяне на щитовидни хормони, което в повечето случаи се съчетава с хипертиреоидизъм. Имуногенният хипертиреоидизъм, в частност се нарича още Базедова болест."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Базедовата болест е автоимунно заболяване. Хипертиреоидизмът в случая може да бъде без струма, както и с дифузна или с възловидна струма. \nДруга причина за хипертиреоидизъм са автономни процеси в щитовидната жлеза: дисеминирана или едноогнищна автономия на жлезата (аденом, автономен аденом). Най-честата причина за автономните процеси в щитовидната жлеза са йод-недоимъчните струми. \nРядко хипертиреоидно състояние може да настъпи при някои възпалителни заболявания на щитовидната жлеза, злокачествен процес или да бъде медикаментозно обусловено.\nЕндемичната гуша се причинява от общ за даден географски район фактор –йоден дефицит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ефект на хормоните на ЩЖ",
|
||||
"Повишават основната обмяна-пациентите имат непоносимост към топлина и склонност към диария.\nСтимулират растежа и развитието;\nВлияят върху възбудимостта на нервната система – хипертиреоидизмът води до свръхвъзбудимост- тремор, безсъние;\nСтимулират калциевата и фосфорната обмяна- остеопороза;\nПовишават катехоламиновата чувствителност (катехоламини – адреналин и норадреналин) на сърцето – за хипертиреоидизъм е характерна тахикардията;\nДействат върху мускулите и сухожилните рефлекси;\nКожата е топла, влажна, мека, кадифена, с тънки косми. \nМоже да са налице нарушения в менструлания цикъл"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"По-редки признаци:",
|
||||
"Тиреотоксичната кома- тахикардия (над 150удара в минута), хипертермия (температура > 41 градуса), тремор, страх, повръщане, диария, нарушения в съзнанието, психотични състояния.\nЕндокринна офталмопатия –екзофталм, както и претибиален оток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Exophthalmos (bulging eyes)",
|
||||
"Normal thyroid",
|
||||
"Enlarged thyroid",
|
||||
"Diffuse goiter"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8827325536386884,
|
||||
0.7709628889822757,
|
||||
0.9802351314509348,
|
||||
0.9999994459651445
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностика:",
|
||||
"Клиника\nБХ-изследвания- TSH, fT3, fT4\nУлтразвук\nСцинтиграфия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Тиреостатици- Metizol(таб. 50мг) или Thyrozol (таб.5мг). \nНачало с по-висока доза (до 3х3таб) и постепенно понижаване на дозите.\nОколо 0.3-0.6% случаи – агранулоцитоза (симптоми могат да се появят дори след седмици и месеци след началото на лечението и предизвикват спиране на лекарството). Контрол на Левкоцити на 30-я ден.\nОперативно\nРадио-йод\n\nПрофилактика:\nЙодиране на готварската сол"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хипотиреоидизъм",
|
||||
"Намалена функция на ЩЖ\nОбикновено при жените >40 години, а с нарастването на възрастта значително се увеличава по честота"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини за хипотиреоидизъм",
|
||||
"Автоимунен процес- тиреоидит на Хашимото\nРадиойод или лъчетерапия\nОперация на ЩЖ\nЛ-ва- литий, амиодарон\nВроден- 1/3000 деца\nНарушения в хипофизата\nБременност\nЙоден дефицит"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптоми:",
|
||||
"Начало- умора и забавеност на умствените процеси- може да отдадете на остаряването\nНапреднали симптоми:\nПовишено усещане за студ, повишен холестерол\u000bЗапек; бледа, суха кожа; дрезгав глас\u000bНеизяснено увеличение на теглото- голяма част са от задръжка на течности\u000bМускулни болки, тежест и вдървеност на раменете и тазобедрените стави. Болки и скованост в ставите и оточност на коленете и малките стави на ръцете и стъпалата.\u000bМускулна слабост, особено на краката\u000bОбилни менструации\u000bДепресия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Микседема"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7274550253870647
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Микседем",
|
||||
"Рядко, но животозастрашаващо състояние. \nНеговите симптоми се изразяват в сънливост, непоносимост към студ, последвани от задълбочаваща се летаргия и загуба на съзнание- микседемна кома, която може да е фатална."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза на хипотиреоидизма",
|
||||
"Клиника\nИзследване на хормони на ЩЖ и ТSH\n\nЛечение- заместително до края на живота"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
242
ppt_data/output/Патология на ЩЖ.txt
Normal file
242
ppt_data/output/Патология на ЩЖ.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,242 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Патология на ЩЖ.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 22
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патология на щитовидна жлеза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Щитовидна жлеза (glandula thyreoidea)
|
||||
• Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията и е най – голямата ендоĸринна жлеза в човешкия организъм.
|
||||
Позицията на жлезата е такава, че при увеличаването ѝ може да се получи притисĸане на гълтача и хранопровода.
|
||||
Отстрани на щитовидната жлеза минават важни съдове, снабдяващи с кръв главата и мозъĸа.
|
||||
Ролята на ЩЖ е ключова за основния метаболизъм, кислородната консумация, енергийния баланс, производството на топлина и други.
|
||||
Влошено състояние на жлезата може да доведе до промяна в обмяната на веществата, храносмилането, апетита, ĸожата, ĸосата и т.н.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• External
|
||||
• carotid
|
||||
• artery
|
||||
• Superior
|
||||
• Thyroid isthmus
|
||||
• thyroid
|
||||
• artery
|
||||
• Thyroid ima arery
|
||||
• Inferior thyroid
|
||||
• Left common
|
||||
• апегу
|
||||
• carotid artery
|
||||
• Thyrocervical
|
||||
• trunk
|
||||
• Left subclavian
|
||||
• Right subclavian
|
||||
• апегу
|
||||
• artery
|
||||
• Brachiocephalic
|
||||
• Arch of аоta
|
||||
• trunk
|
||||
Image 2:
|
||||
• THYROID GLAND
|
||||
• Glalndula thyreoidea)
|
||||
• BUTTERFLY
|
||||
• LCBE:
|
||||
• RICHT
|
||||
• THYROID
|
||||
• Thyroid
|
||||
• M453:
|
||||
• StSTEM:
|
||||
• EHDCCRINE
|
||||
• [sihmus
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Гуша(struma)
|
||||
• Увеличение на щитовидната жлеза, което не се дължи на възпалителни, кистични или ракови образувания.
|
||||
Едно от най-разпространените ендокринни заболявания.
|
||||
Обикновено е безболезнена, но ако щитовидната жлеза увеличи значително размера си, може да се предизвика болка и дискомфорт.
|
||||
Може да е налице:
|
||||
нормална функция на щитовидната жлеза;
|
||||
увеличена функция /хипертиреоидизъм/
|
||||
намалена функция /хипотиреоидизъм/.
|
||||
Сама по себе си гушата е индикатор за наличието на състояние в организма, което кара щитовидната жлеза да увеличи размера си.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини за гуша
|
||||
• Една от най-често срещаните причини за появата на гушата е неправилния (недостатъчен) прием на йод.
|
||||
Главната функция на щитовидната жлеза е извличането на йод от кръвта, благодарение на който произвежда щитовидните хормони.
|
||||
Когато в тялото има дефицит на йод, човекът страда от хипотиреидизъм.
|
||||
Мозъкът разпознава ниското ниво на щитовидните хормони и праща сигнали към щитовидната жлеза- щитовиден стимулиращ хормон(ТСХ).
|
||||
ТСХ стимулира жлезата да произвежда щитовидните хормони, в резултат от което тя започва да увеличава своите размери.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тироидът на Хашимото също е много често срещана причина за появата на гуша.
|
||||
Представлява автоимунно състояние водещо до деструкция на щитовидната жлеза, провокирана от самата имунна система.
|
||||
Колкото по-тежки са пораженията върху жлезата, толкова повече се намалява способността и да произвежда хормони.
|
||||
За да подпомогне функциите на щитовидната жлеза, хипофизата реагира и започва да отделя по-големи количества ТСХ. Подобна стимулация предизвиква уголемяването на жлезата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Болестта на Грейвс (Базедова болест) е друга причина за гуша.
|
||||
Имунната система произвежда протеин– стимулиращ имунната система имуноглобулин.
|
||||
Подобно на щитовидния стимулиращ хормон(ТСХ) този протеин предизвиква нарастването на жлезата- гуша.
|
||||
Освен това имуноглобулинът насърчава и производството на по-голямо количество щитовидни хормони – хипертиреоидизъм.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Многовъзловата гуша (struma nodosa) е друго състояние, провокиращо гушата.
|
||||
Болните имат един или няколко възли в щитовидната жлеза, които провокират нейното уголемяване.
|
||||
Тези възли лесно се напипват и могат да бъдат открити по време на преглед при специалист.
|
||||
Освен изброените основни причини за появата на гуша, съществуват и други по-рядко срещани – травми, инфекции на жлезата, генетични аномалии, в редки случаи злокачествени или доброкачествени тумори.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Според степента на разрастване на щитовидната жлеза се различават пет основни степени на увеличение:
|
||||
1. Щитовидната жлеза не се забелязва, но може да се опипа при преглъщане.
|
||||
2. При оглед жлезата се вижда, а при преглъщане се опипва добре.
|
||||
3. Наблюдава се значителното и увеличение, а релефът на шията се изглажда.
|
||||
4. Увеличението на жлезата започва да изпъква над контурите на самата шия.
|
||||
5. Гушата придобива огромни размери и практически обезобразява вида на шията.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Thyrcia
|
||||
• Trachea
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностициране на гуша
|
||||
• Поставянето на диагнозата се извършва след провеждането на физикален преглед, по време на който се опипва шията.
|
||||
Тъй като гушата е индикатор за проблем в щитовидната жлеза, следва да се направят изследвания, които установяват същността на проблема.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хипертиреоидизъм
|
||||
• Хипертиреоидизъм е състояние на повишена функция на щитовидната жлеза. Тиреотоксикозата е повишено отделяне на щитовидни хормони, което в повечето случаи се съчетава с хипертиреоидизъм. Имуногенният хипертиреоидизъм, в частност се нарича още Базедова болест.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Базедовата болест е автоимунно заболяване. Хипертиреоидизмът в случая може да бъде без струма, както и с дифузна или с възловидна струма.
|
||||
Друга причина за хипертиреоидизъм са автономни процеси в щитовидната жлеза: дисеминирана или едноогнищна автономия на жлезата (аденом, автономен аденом). Най-честата причина за автономните процеси в щитовидната жлеза са йод-недоимъчните струми.
|
||||
Рядко хипертиреоидно състояние може да настъпи при някои възпалителни заболявания на щитовидната жлеза, злокачествен процес или да бъде медикаментозно обусловено.
|
||||
Ендемичната гуша се причинява от общ за даден географски район фактор –йоден дефицит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ефект на хормоните на ЩЖ
|
||||
• Повишават основната обмяна-пациентите имат непоносимост към топлина и склонност към диария.
|
||||
Стимулират растежа и развитието;
|
||||
Влияят върху възбудимостта на нервната система – хипертиреоидизмът води до свръхвъзбудимост- тремор, безсъние;
|
||||
Стимулират калциевата и фосфорната обмяна- остеопороза;
|
||||
Повишават катехоламиновата чувствителност (катехоламини – адреналин и норадреналин) на сърцето – за хипертиреоидизъм е характерна тахикардията;
|
||||
Действат върху мускулите и сухожилните рефлекси;
|
||||
Кожата е топла, влажна, мека, кадифена, с тънки косми.
|
||||
Може да са налице нарушения в менструлания цикъл
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• По-редки признаци:
|
||||
• Тиреотоксичната кома- тахикардия (над 150удара в минута), хипертермия (температура > 41 градуса), тремор, страх, повръщане, диария, нарушения в съзнанието, психотични състояния.
|
||||
Ендокринна офталмопатия –екзофталм, както и претибиален оток.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Exophthalmos (bulging eyes)
|
||||
• Normal thyroid
|
||||
• Enlarged thyroid
|
||||
• Diffuse goiter
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностика:
|
||||
• Клиника
|
||||
БХ-изследвания- TSH, fT3, fT4
|
||||
Ултразвук
|
||||
Сцинтиграфия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Тиреостатици- Metizol(таб. 50мг) или Thyrozol (таб.5мг).
|
||||
Начало с по-висока доза (до 3х3таб) и постепенно понижаване на дозите.
|
||||
Около 0.3-0.6% случаи – агранулоцитоза (симптоми могат да се появят дори след седмици и месеци след началото на лечението и предизвикват спиране на лекарството). Контрол на Левкоцити на 30-я ден.
|
||||
Оперативно
|
||||
Радио-йод
|
||||
|
||||
Профилактика:
|
||||
Йодиране на готварската сол
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хипотиреоидизъм
|
||||
• Намалена функция на ЩЖ
|
||||
Обикновено при жените >40 години, а с нарастването на възрастта значително се увеличава по честота
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини за хипотиреоидизъм
|
||||
• Автоимунен процес- тиреоидит на Хашимото
|
||||
Радиойод или лъчетерапия
|
||||
Операция на ЩЖ
|
||||
Л-ва- литий, амиодарон
|
||||
Вроден- 1/3000 деца
|
||||
Нарушения в хипофизата
|
||||
Бременност
|
||||
Йоден дефицит
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптоми:
|
||||
• Начало- умора и забавеност на умствените процеси- може да отдадете на остаряването
|
||||
Напреднали симптоми:
|
||||
Повишено усещане за студ, повишен холестерол Запек; бледа, суха кожа; дрезгав глас Неизяснено увеличение на теглото- голяма част са от задръжка на течности Мускулни болки, тежест и вдървеност на раменете и тазобедрените стави. Болки и скованост в ставите и оточност на коленете и малките стави на ръцете и стъпалата. Мускулна слабост, особено на краката Обилни менструации Депресия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Микседема
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Микседем
|
||||
• Рядко, но животозастрашаващо състояние.
|
||||
Неговите симптоми се изразяват в сънливост, непоносимост към студ, последвани от задълбочаваща се летаргия и загуба на съзнание- микседемна кома, която може да е фатална.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза на хипотиреоидизма
|
||||
• Клиника
|
||||
Изследване на хормони на ЩЖ и ТSH
|
||||
|
||||
Лечение- заместително до края на живота
|
||||
|
||||
242
ppt_data/output/Пиелонефрит.json
Normal file
242
ppt_data/output/Пиелонефрит.json
Normal file
@@ -0,0 +1,242 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Пиелонефрит.pptx",
|
||||
"total_slides": 19,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остър и хроничен пиелонефрит"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определние",
|
||||
"Пиелонефритът е възпалително заболяване на бъбреците, което обхваща паренхима и легенчето на бъбрека- директно попадане на бактерии там. \nЖените боледуват 2-3 пъти по-често от мъжете. \nНедолекуването или неправилното лечение на острия пиелонефрит може да доведе до хронифицирането му. \nХроничният пиелонефрит е най-честото бъбречно заболяване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Най-честият причинител на пиелонефрита са Грам (-) бактерии: Е.coli (при около 60-70% от болните), Proteus, Pseudomonas и др. Грам (+) бактерии като Staphilococcus aureus и Enterococcus faecalis се изолират по-рядко."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предразполагащи фактори:",
|
||||
"1.Принадлежност към женския пол (поради по късата уретра която е първата бариера пред инфекцията)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Матка",
|
||||
"Пубнчна",
|
||||
"Ректу",
|
||||
"Чревнн бактерин",
|
||||
"бактерин",
|
||||
"третрата",
|
||||
"{#втласкват",
|
||||
"мехура"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9850441827101435,
|
||||
0.7711513446276759,
|
||||
0.9915012566799876,
|
||||
0.6784945575296242,
|
||||
0.8209898890215658,
|
||||
0.5863852167869618,
|
||||
0.5351492305188331,
|
||||
0.6472269245132807
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предразполагащи фактори:",
|
||||
"2.Смущения в нормалното оттичане на урината предизвикани от други бъбречни заболявания- бъбречно-каменна болест,везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите),простатна хиперплазия (уголемяване на простатната жлеза при мъжете), стриктура (стеснение) на пикочните пътища.\u000b 3.Повишена концентрация на урината при намален прием на течности,или значими водни загуби на организма,тъй като при разредена урина бактериите изпитват значителни трудности поради намаление на осмотичното налягане на урината което води до преминаване на вода вътре в бактериалната клетка която в един момент се издува вследствие на увеличения си обем и дори може образно казано да се «спука». Не случайно пиелонефритът зачестява през летните месеци когато организмът губи много течности вследствие на изпотяването и съответно отделя по-малко количество и по-концентрирана урина.\u000b 4.Други предразполагащи фактори-бременност и наличие на заболявания като: Захарен диабет, Хроничен запек,Травма при секс и други."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация",
|
||||
"Според протичането:\nОстър пиелонефрит.\nХроничен пиелонефрит:\nАктивна форма;\nЛатентна форма;\nРемисия.\nВторични пиелонефрити.\nСпоред дренажа:\nОбстуктивен\nНеобструктивен\nЕдностранен или двустранен"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Бактериите достигат до бъбреците по три начина (пътища):\nАсцендентен е пътят, при който бактериите достигат бъбречния паренхим по хода на пикочните пътища и посока, обратна на уринния ток (пикочен канал–пикочен мехур–уретер–бъбрек). От голямо значение е наличието на обструкции(стеснения,запушвания) по хода на пикочните пътища, което благоприятства „изкачването” на бактериите към бъбрека.\nПо кръвен път бактериите достигат до бъбреците при наличието на възпалително огнище, отдалечено от бъбреците или при сепсис.\n Лимфният път на проникване на инфекцията се оспорва от много автори."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остър ПН",
|
||||
"На повърхността на бъбрека се виждат малки кръвоизливи и абсцеси. \nПри обструкция на пикочните пътища и асцендентна инфекция кухината на легенчето е разширена, лигавицата е зачервена и оточна, често покрита с гноевиден налеп. \n\nСерозен и гноен остър пиелонефрит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Остър пиелонефрит",
|
||||
"Бъбрек",
|
||||
"калекцин"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8918961303639377,
|
||||
0.9999775157944271,
|
||||
0.7461377960567993
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на остър ПН",
|
||||
"Заболяването има остро начало. Общото състояние на болните е увредено. \nФебрилитет до 39-40° С, с втрисания и изпотявания. \nПостоянни болки в лумбалната област – едностранно или двустранно, с различна интензивност. \nПри серозно възпаление болката е тъпа.\nПри гнойно възпаление– силна, пробождаща болка, съпроводена с много висока температура и обща интоксикация. \nПри обструкция болката е с коликооб-разен характер.\nДизурични смущения – парене при уриниране, чести позиви. \nПолиурия.\nСукусио реналис (++), болезненост по хода на уретерите и/или пикочния мехур. \nАртериалното налягане най-често е нормално. Отоци липсват."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лабораторни изследвания:",
|
||||
"Изследването на урината показва обилна левкоцитурия, бактериурия, лека протеинурия, множество епителни клетки, понякога и еритроцитурия. \nОт кръвните изследвания – силно повишена СУЕ и левкоцитоза. \nСтойностите на азотните тела (урея, креатини) в кръвта са нормални, освен ако няма предшестващо бъбречно страдание."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения:",
|
||||
"Некроза на бъбречните папили – протича с хематурия, влошаване на бъбречната функция.\nПаранефрит – възпаление на околобъбречните тъкани – протича с много висока температура, силни лумбални болки .\nОстра бъбречна недостатъчност. \n\n\nПри правилно лечение острият пиелонефрит преминава за 10-15 дни."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хроничен ПН",
|
||||
"Макроскопски двата бъбрека са намалени, с различна големина. \nПовърхността им е неравна, с характерни различни по големина цикатрикси, които засягат неравномерно бъбрека. \nОбразуват се деформации на повърхността на бъбрека, чашките и легенчето. \nХистологично:\nлимфоцитни инфилтрати и склероза. \nОколо гломерулите се образува фиброза. \nТубулите са с тежка атрофия. \nБъбречното легенче е с хронични възпалителни промени."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Здоровая",
|
||||
"Хронический",
|
||||
"пиелонефрит"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8258626179155963,
|
||||
0.999851368616999,
|
||||
0.999997196447065
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Може да се равива с години и симптомите да бъдат много малко: \nТежест в кръста, лесна уморяемост и промени в урината (розова и мътна) са най-честите причини. \nС напредване на процеса се появяват сухота в устата, жажда и увеличаване на количеството на отделената урина. \nПовишеното кръвно налягане, особено при млади хора, може да бъде единствен симптом. \nПри изостряне на хроничния процес, симптомите наподобяват тези на острият пиелонефрит-висока температура (38-40 С ̊), разтрисане, обща отпадналост, главоболие, безапетитие, повръщане, болки в кръста (едностранно или двустранно), промени в урината (мътна и с „парцалчета”). Може също така да има често уриниране и болка при уриниране."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Параклиника:",
|
||||
"Изследването на урината показва невисока протеинурия, левкоцитурия, бактериурия, при калкулозен пиелонефрит – и еритроцитурия. \nOт кръвта- анемия, ускорена СУЕ, висок CRP, особено при обостряне на инфекцията. \nКонцентрационната способност е намалена, понижена е гломерулната филтрация."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Образни изследвания:",
|
||||
"Венозна урография: \nувеличени размери на легенчето (атония, деформирани чашки, рефлукс); \nнарушено излъчване на контрастната материя от бъбреците; \nизменение във формата и размерите на бъбреците."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Образни изследвания",
|
||||
"Бъбречната сцинтиграфия: натрупване на изотопа в здравите участъци, а в огнищата с болестни промени липсва натрупване. \nЕхографията на бъбреците:\nнамален размер на бъбрека,\nстеснен паренхим, \nпроменен пиело-паренхимен индекс >1 с неравна граница между паренхим и легенче. \nКАТ и ЯМР"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения: Артериална хипертония, анемия, нефросклероза, ХБН. \nПротичане: прогресивно, възпалителният процес обхваща все нови зони от бъбречния паренхим. Крайният резултат е развитие на хронична бъбречна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на хроничен ПН",
|
||||
"Активната фаза-като остър ПН\nТърсене и лечение на предразполагащи състояния-нефролитиаза, простатен аденом, захарен диабет и др. \nСимптоматично лечение – хипотензивно лечение при хипертония, кръвопреливане при анемия, витамини- А, В1, В6 и др. \nСлед стихване на острите явления е подходящо балнеолечение в Горна баня или Хисаря и пиене на минерална вода от същите места."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"За профилактика на пиелонефрита е важно:\n навреме да се лекуват инфекциите на долните пикочни пътища; \nВродените малоформации на отделителната система също трябва навреме да се ликвидират, за да се избегнат усложнения, едно от което е пиелонефритът.\n\nПри вече диагностициран пиелонефрит е от изключително значение да се проведе пълният антибиотичен курс. Укрепването на имумнитета, а също така и уроваксините (Уростим, Уроваксом) могат да бъдат от голяма помощ за справянето с инфекциозния процес. \nПонякога при хроничните пиелонефрити като профилактика от рецедив могат да се използват дълги курсове (до няколко месеца) с редуцирани дози антибиотици, както и уроантисептици.\nПериодични урокултури."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
204
ppt_data/output/Пиелонефрит.txt
Normal file
204
ppt_data/output/Пиелонефрит.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,204 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Пиелонефрит.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 19
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остър и хроничен пиелонефрит
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определние
|
||||
• Пиелонефритът е възпалително заболяване на бъбреците, което обхваща паренхима и легенчето на бъбрека- директно попадане на бактерии там.
|
||||
Жените боледуват 2-3 пъти по-често от мъжете.
|
||||
Недолекуването или неправилното лечение на острия пиелонефрит може да доведе до хронифицирането му.
|
||||
Хроничният пиелонефрит е най-честото бъбречно заболяване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Най-честият причинител на пиелонефрита са Грам (-) бактерии: Е.coli (при около 60-70% от болните), Proteus, Pseudomonas и др. Грам (+) бактерии като Staphilococcus aureus и Enterococcus faecalis се изолират по-рядко.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предразполагащи фактори:
|
||||
• 1.Принадлежност към женския пол (поради по късата уретра която е първата бариера пред инфекцията).
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Матка
|
||||
• Пубнчна
|
||||
• Ректу
|
||||
• Чревнн бактерин
|
||||
• бактерин
|
||||
• третрата
|
||||
• {#втласкват
|
||||
• мехура
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предразполагащи фактори:
|
||||
• 2.Смущения в нормалното оттичане на урината предизвикани от други бъбречни заболявания- бъбречно-каменна болест,везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите),простатна хиперплазия (уголемяване на простатната жлеза при мъжете), стриктура (стеснение) на пикочните пътища. 3.Повишена концентрация на урината при намален прием на течности,или значими водни загуби на организма,тъй като при разредена урина бактериите изпитват значителни трудности поради намаление на осмотичното налягане на урината което води до преминаване на вода вътре в бактериалната клетка която в един момент се издува вследствие на увеличения си обем и дори може образно казано да се «спука». Не случайно пиелонефритът зачестява през летните месеци когато организмът губи много течности вследствие на изпотяването и съответно отделя по-малко количество и по-концентрирана урина. 4.Други предразполагащи фактори-бременност и наличие на заболявания като: Захарен диабет, Хроничен запек,Травма при секс и други.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация
|
||||
• Според протичането:
|
||||
Остър пиелонефрит.
|
||||
Хроничен пиелонефрит:
|
||||
Активна форма;
|
||||
Латентна форма;
|
||||
Ремисия.
|
||||
Вторични пиелонефрити.
|
||||
Според дренажа:
|
||||
Обстуктивен
|
||||
Необструктивен
|
||||
Едностранен или двустранен
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Бактериите достигат до бъбреците по три начина (пътища):
|
||||
Асцендентен е пътят, при който бактериите достигат бъбречния паренхим по хода на пикочните пътища и посока, обратна на уринния ток (пикочен канал–пикочен мехур–уретер–бъбрек). От голямо значение е наличието на обструкции(стеснения,запушвания) по хода на пикочните пътища, което благоприятства „изкачването” на бактериите към бъбрека.
|
||||
По кръвен път бактериите достигат до бъбреците при наличието на възпалително огнище, отдалечено от бъбреците или при сепсис.
|
||||
Лимфният път на проникване на инфекцията се оспорва от много автори.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остър ПН
|
||||
• На повърхността на бъбрека се виждат малки кръвоизливи и абсцеси.
|
||||
При обструкция на пикочните пътища и асцендентна инфекция кухината на легенчето е разширена, лигавицата е зачервена и оточна, често покрита с гноевиден налеп.
|
||||
|
||||
Серозен и гноен остър пиелонефрит.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Остър пиелонефрит
|
||||
• Бъбрек
|
||||
• калекцин
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на остър ПН
|
||||
• Заболяването има остро начало. Общото състояние на болните е увредено.
|
||||
Фебрилитет до 39-40° С, с втрисания и изпотявания.
|
||||
Постоянни болки в лумбалната област – едностранно или двустранно, с различна интензивност.
|
||||
При серозно възпаление болката е тъпа.
|
||||
При гнойно възпаление– силна, пробождаща болка, съпроводена с много висока температура и обща интоксикация.
|
||||
При обструкция болката е с коликооб-разен характер.
|
||||
Дизурични смущения – парене при уриниране, чести позиви.
|
||||
Полиурия.
|
||||
Сукусио реналис (++), болезненост по хода на уретерите и/или пикочния мехур.
|
||||
Артериалното налягане най-често е нормално. Отоци липсват.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лабораторни изследвания:
|
||||
• Изследването на урината показва обилна левкоцитурия, бактериурия, лека протеинурия, множество епителни клетки, понякога и еритроцитурия.
|
||||
От кръвните изследвания – силно повишена СУЕ и левкоцитоза.
|
||||
Стойностите на азотните тела (урея, креатини) в кръвта са нормални, освен ако няма предшестващо бъбречно страдание.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения:
|
||||
• Некроза на бъбречните папили – протича с хематурия, влошаване на бъбречната функция.
|
||||
Паранефрит – възпаление на околобъбречните тъкани – протича с много висока температура, силни лумбални болки .
|
||||
Остра бъбречна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
При правилно лечение острият пиелонефрит преминава за 10-15 дни.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хроничен ПН
|
||||
• Макроскопски двата бъбрека са намалени, с различна големина.
|
||||
Повърхността им е неравна, с характерни различни по големина цикатрикси, които засягат неравномерно бъбрека.
|
||||
Образуват се деформации на повърхността на бъбрека, чашките и легенчето.
|
||||
Хистологично:
|
||||
лимфоцитни инфилтрати и склероза.
|
||||
Около гломерулите се образува фиброза.
|
||||
Тубулите са с тежка атрофия.
|
||||
Бъбречното легенче е с хронични възпалителни промени.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Здоровая
|
||||
• Хронический
|
||||
• пиелонефрит
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Може да се равива с години и симптомите да бъдат много малко:
|
||||
Тежест в кръста, лесна уморяемост и промени в урината (розова и мътна) са най-честите причини.
|
||||
С напредване на процеса се появяват сухота в устата, жажда и увеличаване на количеството на отделената урина.
|
||||
Повишеното кръвно налягане, особено при млади хора, може да бъде единствен симптом.
|
||||
При изостряне на хроничния процес, симптомите наподобяват тези на острият пиелонефрит-висока температура (38-40 С ̊), разтрисане, обща отпадналост, главоболие, безапетитие, повръщане, болки в кръста (едностранно или двустранно), промени в урината (мътна и с „парцалчета”). Може също така да има често уриниране и болка при уриниране.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Параклиника:
|
||||
• Изследването на урината показва невисока протеинурия, левкоцитурия, бактериурия, при калкулозен пиелонефрит – и еритроцитурия.
|
||||
Oт кръвта- анемия, ускорена СУЕ, висок CRP, особено при обостряне на инфекцията.
|
||||
Концентрационната способност е намалена, понижена е гломерулната филтрация.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Образни изследвания:
|
||||
• Венозна урография:
|
||||
увеличени размери на легенчето (атония, деформирани чашки, рефлукс);
|
||||
нарушено излъчване на контрастната материя от бъбреците;
|
||||
изменение във формата и размерите на бъбреците.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Образни изследвания
|
||||
• Бъбречната сцинтиграфия: натрупване на изотопа в здравите участъци, а в огнищата с болестни промени липсва натрупване.
|
||||
Ехографията на бъбреците:
|
||||
намален размер на бъбрека,
|
||||
стеснен паренхим,
|
||||
променен пиело-паренхимен индекс >1 с неравна граница между паренхим и легенче.
|
||||
КАТ и ЯМР
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения: Артериална хипертония, анемия, нефросклероза, ХБН.
|
||||
Протичане: прогресивно, възпалителният процес обхваща все нови зони от бъбречния паренхим. Крайният резултат е развитие на хронична бъбречна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на хроничен ПН
|
||||
• Активната фаза-като остър ПН
|
||||
Търсене и лечение на предразполагащи състояния-нефролитиаза, простатен аденом, захарен диабет и др.
|
||||
Симптоматично лечение – хипотензивно лечение при хипертония, кръвопреливане при анемия, витамини- А, В1, В6 и др.
|
||||
След стихване на острите явления е подходящо балнеолечение в Горна баня или Хисаря и пиене на минерална вода от същите места.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• За профилактика на пиелонефрита е важно:
|
||||
навреме да се лекуват инфекциите на долните пикочни пътища;
|
||||
Вродените малоформации на отделителната система също трябва навреме да се ликвидират, за да се избегнат усложнения, едно от което е пиелонефритът.
|
||||
|
||||
При вече диагностициран пиелонефрит е от изключително значение да се проведе пълният антибиотичен курс. Укрепването на имумнитета, а също така и уроваксините (Уростим, Уроваксом) могат да бъдат от голяма помощ за справянето с инфекциозния процес.
|
||||
Понякога при хроничните пиелонефрити като профилактика от рецедив могат да се използват дълги курсове (до няколко месеца) с редуцирани дози антибиотици, както и уроантисептици.
|
||||
Периодични урокултури.
|
||||
|
||||
166
ppt_data/output/Плеврити.json
Normal file
166
ppt_data/output/Плеврити.json
Normal file
@@ -0,0 +1,166 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Плеврити.pptx",
|
||||
"total_slides": 15,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плеврити"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плевра",
|
||||
"Двуслойна мембрана, покриваща двата бели дроба и вътрешната повърхност на гръдния кош. \nДвата листа на плеврата поддържат влажна среда в пространството между гръдната клетка и белите дробове, поради което се благоприятстват процесите на дишане и ефектът на триене между дробовете и гръдната кост се неутрализира."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плеврит-определение",
|
||||
"Плевритът е възпаление на двуслойната мембрана. \nСъстоянието причинява трудно и болезнено дишане. \nЧесто настъпват усложнения, ако не се предприеме лечение – образува се плеврален излив, при който пространството между двата листа на белодробната обвивка се изпълва с течност, което нарушава акта на дишане."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Плевритът и плевралният излив са по-скоро усложнения от друга белодробна (най-често инфекциозна) патология. \nНай-често се развива при пациенти с лобарна пневмония, залежали болни, болни поставени на изкуствена белодробна вентилация (ИБВ апарати), при туберкулоза, системен лупус-еритематозус, хипопротеинемия и анемия.\nПо индиректен път, пациенти със застойна сърдечна недостатъчност могат да развият плеврит.\nРевматоидният артрит и белодробният карцином също подпомогнат развитието на плеврит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Видове плеврит",
|
||||
"Сухият плеврит\nВ плевралната кухина няма събрана възпалителна течност.\nЗаболяването възниква при пневмонии(вирусни, бактериални), туберкулоза, инфекции, ревматизъм.\nВодният плеврит-В междуплевралното пространство се събира бистра, бледожълтеникава възпалителна течност. При водния плеврит причинителят най-често е туберкулозният бацил, по-рядко – ревматизмът, сифилисът и някои други заболявания.\n\nПлевритът може да бъде едностранен или двустранен.\n\nГнойният плеврит (емпием)обикновено е усложнение от белодробен абсцес, нараняване на гръдния кош, пневмония, сериозно увреждане на черния дроб, напреднала туберкулоза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на сух плеврит",
|
||||
"отпадналост и безапетитие в продължение на няколко дни;\nболка с характер на бодеж в областта на засегнатата част от гръдния кош;\nсуха кашлица, от която болките се засилват както при по-дълбоко дишане, така и при кихане;\nповишена температура;\nзатруднено дишане;\nоскъдно отделяне на храчки, което прави кашлицата още по-мъчителна. При внимателно прислушване на гърдите в някои случаи може да се чуе подобен на хъркане звук от триенето на двата плеврални пласта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на воден плеврит",
|
||||
"отпадналост; липса на апетит;\nповишена температура и бодежи;\nзадух, който се задълбочава с натрупването на течност в плевралната кухина. \nСлед набирането на течност между плевралните пластове болката се притъпява, но след това се изостря.\nПри туморните процеси, в резултат на които се развива плевритът, началото е незабележимо, по-бавно и първата проява обикновено е тежестта в гърдите.\nГНОЙНИЯТ ПЛЕВРИТ- Симптомите са както при водния плеврит, но доста по-драматични – по-висока температура, треска, обилно изпотяване, обща отпадналост."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностика:",
|
||||
"Клинична картина\nФизикален преглед:\nОглед-изоставане в дишането на гр.половина\nПеркусия- притъпление, намалена респираторна аподвижност\nАускултация:\nПларвално триене-сух плеврит(хъркане, хриптене)\nОтлсабено до липсващо дишане при воден преврит\nЛабораторни изследвания- назначават се рутинни изследвания като пълна кръвна картина, диференциална кръвна картина. \nПри данни за инфекциозен процес, левкоцитите най-често са повишени. \n↑СУЕ,↑CRP. \nПрилагат се и някои по-специфични изследвания, с които се търсят евентуално автоимунни заболявания, които често се проявяват и с плеврит.\nНеинвазивни образни изследвания\nРентгеновата диагностика.\nКАТ\nEхография"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При наличие на плеврална течност (плеврален излив), съвременните протоколи изискват и прилагане на друг диагностичен метод – плеврална пункция. \nПроцесът се извършва под локална анестезия с 1% разтвор на лидокаин. \nИзползва се дълга пункционна игла и спринцовка, с която се изтегля част от плевралната течност и се подлага на биохимичен, цитологичен и микробиологичен анализ. \nТова е важно за диагностиката, с цел установяване наличие на болестотворни микроорганизми (последствия от белодробна инфекция) и доказване на първопричината за образуване на плеврит или плеврален излив. \nПри болни с хипопротеинемия (ниско количество на белтъци в плазмата) настъпва отделяне на плазмена течност в плевралното пространство, по крайниците, а понякога и в корема (асцит). Причината е в съдовия пермеабилитет, който се нарушава силно и позволява на плазмена течност да проникне през съдовете в перивазалното пространство.\nБиопсия- в случаите, когато се подозира злокачествен процес, се налага вземане на материал от самата плевра и нейното изследване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Thoracentesis",
|
||||
"Flud Eusha"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.999999603247439,
|
||||
0.8740751909391618
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"0I"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7036232346118517
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пневмоторакс"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хидропневмоторакс"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ЛЕЧЕНИЕТО",
|
||||
"Лечението на плеврита (и на емпиема) се провежда в болнично заведение. \nБолният се нуждае от почивка на легло. Препоръчва се да лежи върху болната страна, така най-често болката намялява\nПрилагат се антибактериални средства (антибиотици, химиотерапевтици), противовъзпалителни лекарства(НСПВС, КС), правят се пункции, дават се болкоуспокояващи и кислород, както и отхрачващи медикаменти. \nПо показание при плеврален емпием се пристъпва към оперативно лечение с отстраняване на емпиема заедно със засегнатата плеврална тъкан."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Плеврит – профилактика",
|
||||
"Избягването на състоянията, които водят до плеврит често не е възможно.\nКогато се дължи на възпалителен процес на белия дроб, бързото поставяне на диагнозата и адекватното лечение могат да предпазят от въвличане на плеврата в процеса."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
139
ppt_data/output/Плеврити.txt
Normal file
139
ppt_data/output/Плеврити.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,139 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Плеврити.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 15
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плеврити
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плевра
|
||||
• Двуслойна мембрана, покриваща двата бели дроба и вътрешната повърхност на гръдния кош.
|
||||
Двата листа на плеврата поддържат влажна среда в пространството между гръдната клетка и белите дробове, поради което се благоприятстват процесите на дишане и ефектът на триене между дробовете и гръдната кост се неутрализира.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плеврит-определение
|
||||
• Плевритът е възпаление на двуслойната мембрана.
|
||||
Състоянието причинява трудно и болезнено дишане.
|
||||
Често настъпват усложнения, ако не се предприеме лечение – образува се плеврален излив, при който пространството между двата листа на белодробната обвивка се изпълва с течност, което нарушава акта на дишане.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Плевритът и плевралният излив са по-скоро усложнения от друга белодробна (най-често инфекциозна) патология.
|
||||
Най-често се развива при пациенти с лобарна пневмония, залежали болни, болни поставени на изкуствена белодробна вентилация (ИБВ апарати), при туберкулоза, системен лупус-еритематозус, хипопротеинемия и анемия.
|
||||
По индиректен път, пациенти със застойна сърдечна недостатъчност могат да развият плеврит.
|
||||
Ревматоидният артрит и белодробният карцином също подпомогнат развитието на плеврит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Видове плеврит
|
||||
• Сухият плеврит
|
||||
В плевралната кухина няма събрана възпалителна течност.
|
||||
Заболяването възниква при пневмонии(вирусни, бактериални), туберкулоза, инфекции, ревматизъм.
|
||||
Водният плеврит-В междуплевралното пространство се събира бистра, бледожълтеникава възпалителна течност. При водния плеврит причинителят най-често е туберкулозният бацил, по-рядко – ревматизмът, сифилисът и някои други заболявания.
|
||||
|
||||
Плевритът може да бъде едностранен или двустранен.
|
||||
|
||||
Гнойният плеврит (емпием)обикновено е усложнение от белодробен абсцес, нараняване на гръдния кош, пневмония, сериозно увреждане на черния дроб, напреднала туберкулоза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на сух плеврит
|
||||
• отпадналост и безапетитие в продължение на няколко дни;
|
||||
болка с характер на бодеж в областта на засегнатата част от гръдния кош;
|
||||
суха кашлица, от която болките се засилват както при по-дълбоко дишане, така и при кихане;
|
||||
повишена температура;
|
||||
затруднено дишане;
|
||||
оскъдно отделяне на храчки, което прави кашлицата още по-мъчителна. При внимателно прислушване на гърдите в някои случаи може да се чуе подобен на хъркане звук от триенето на двата плеврални пласта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на воден плеврит
|
||||
• отпадналост; липса на апетит;
|
||||
повишена температура и бодежи;
|
||||
задух, който се задълбочава с натрупването на течност в плевралната кухина.
|
||||
След набирането на течност между плевралните пластове болката се притъпява, но след това се изостря.
|
||||
При туморните процеси, в резултат на които се развива плевритът, началото е незабележимо, по-бавно и първата проява обикновено е тежестта в гърдите.
|
||||
ГНОЙНИЯТ ПЛЕВРИТ- Симптомите са както при водния плеврит, но доста по-драматични – по-висока температура, треска, обилно изпотяване, обща отпадналост.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностика:
|
||||
• Клинична картина
|
||||
Физикален преглед:
|
||||
Оглед-изоставане в дишането на гр.половина
|
||||
Перкусия- притъпление, намалена респираторна аподвижност
|
||||
Аускултация:
|
||||
Пларвално триене-сух плеврит(хъркане, хриптене)
|
||||
Отлсабено до липсващо дишане при воден преврит
|
||||
Лабораторни изследвания- назначават се рутинни изследвания като пълна кръвна картина, диференциална кръвна картина.
|
||||
При данни за инфекциозен процес, левкоцитите най-често са повишени.
|
||||
↑СУЕ,↑CRP.
|
||||
Прилагат се и някои по-специфични изследвания, с които се търсят евентуално автоимунни заболявания, които често се проявяват и с плеврит.
|
||||
Неинвазивни образни изследвания
|
||||
Рентгеновата диагностика.
|
||||
КАТ
|
||||
Eхография
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При наличие на плеврална течност (плеврален излив), съвременните протоколи изискват и прилагане на друг диагностичен метод – плеврална пункция.
|
||||
Процесът се извършва под локална анестезия с 1% разтвор на лидокаин.
|
||||
Използва се дълга пункционна игла и спринцовка, с която се изтегля част от плевралната течност и се подлага на биохимичен, цитологичен и микробиологичен анализ.
|
||||
Това е важно за диагностиката, с цел установяване наличие на болестотворни микроорганизми (последствия от белодробна инфекция) и доказване на първопричината за образуване на плеврит или плеврален излив.
|
||||
При болни с хипопротеинемия (ниско количество на белтъци в плазмата) настъпва отделяне на плазмена течност в плевралното пространство, по крайниците, а понякога и в корема (асцит). Причината е в съдовия пермеабилитет, който се нарушава силно и позволява на плазмена течност да проникне през съдовете в перивазалното пространство.
|
||||
Биопсия- в случаите, когато се подозира злокачествен процес, се налага вземане на материал от самата плевра и нейното изследване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Thoracentesis
|
||||
• Flud Eusha
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• 0I
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пневмоторакс
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хидропневмоторакс
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ЛЕЧЕНИЕТО
|
||||
• Лечението на плеврита (и на емпиема) се провежда в болнично заведение.
|
||||
Болният се нуждае от почивка на легло. Препоръчва се да лежи върху болната страна, така най-често болката намялява
|
||||
Прилагат се антибактериални средства (антибиотици, химиотерапевтици), противовъзпалителни лекарства(НСПВС, КС), правят се пункции, дават се болкоуспокояващи и кислород, както и отхрачващи медикаменти.
|
||||
По показание при плеврален емпием се пристъпва към оперативно лечение с отстраняване на емпиема заедно със засегнатата плеврална тъкан.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Плеврит – профилактика
|
||||
• Избягването на състоянията, които водят до плеврит често не е възможно.
|
||||
Когато се дължи на възпалителен процес на белия дроб, бързото поставяне на диагнозата и адекватното лечение могат да предпазят от въвличане на плеврата в процеса.
|
||||
|
||||
171
ppt_data/output/Пневмонии.json
Normal file
171
ppt_data/output/Пневмонии.json
Normal file
@@ -0,0 +1,171 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Пневмонии.pptx",
|
||||
"total_slides": 15,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пневмонии"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определние",
|
||||
"Пневмонията е възпаление на белите дробове, причинено от инфекциозни агенти.\nТерминът пневмония понякога се прилага по-широко към всяко състояние, водещо до възпаление на белите дробове (причинено например от автоимунни заболявания, химически изгаряния или реакции от лекарства); по-точно е обаче такова възпаление да се нарече пневмонит\nЗаболяването засяга поотделно, но по-често едновременно, алвеолите и заобикалящата ги белодробна тъкан, наречена интерстициум, при което се нарушава нормалния процес на дишане."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"Пневмонията е често срещана болест, разпространена сред всички възрастови групи, и е нерядка причина за смърт при млади, стари и хронично болни.\nВсяка година приблизително 450 милиона души се разболяват от пневмония, което представлява 7% от общото население, като резултатът от това са около 4 милиона смъртни случая. \nНаричана в миналото- „капитан на армията на смъртта“\nВ съвременните дни с усъвършенстването на антибиотичните терапии и ваксините се бележи подобрение в броя на оцелелите болестта.\nВъпреки това, в развиващите се страни и сред хората в напреднала възраст, най-младите и хронично болните, пневмонията си остава водеща причина за смъртност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Пневмонията се дължи предимно на инфекции, причинени от бактерии или вируси и по-рядко от гъбички( при хора с отслабена имунна система поради СПИН, имунопотискащи лекарства или други медицински проблеми) и паразити. \nВъпреки че са идентифицирани над 100 щама на заразни агенти, само няколко от тях са причина за повечето случаи на заболяването. \nСтрептококус пневмоние е изолирана в приблизително 50% от случаите.Други често изолирани бактерии включват: Хемофилус инфлуенце в 20%, Хламидофила пневмония в 13% и Микоплазма пневмония в 3% от случаите; Стафилококус ауреус; Мораксела катаралис; Легионела пневмофила и грам-отрицателни бацили.\nриновируси, коронавируси, инфлуенца вирус, респираторен синцитиален вирус (RSV), аденовирус и параинфлуенца.\nСмесени инфекции от вируси и бактерии едновременно могат да се проявят при до 45% от инфекциите при децата и 15% от инфекциите при възрастните.\nПри приблизително половината случаи на заболяване причинителят не може да бъде изолиран, въпреки внимателното тестване- идиопатична пневмония."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Предразполагащи фактори",
|
||||
"Тютюнопушене, алкохолизъм, имунна недостатъчност, алкохолизъм, хронична обструктивна белодробна болест, хронична бъбречна недостатъчност и чернодробно заболяване.\nНапредналата възраст също предразполага към пневмония\nУпотребата на киселинно потискащи лекарства, като инхибитори на протонната помпа или H2 блокери е свързана с увеличен риск от пневмония. \nРабота в птицеферми(хламидии)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пътища на инфекцията",
|
||||
"Въздушно-капков\nКръвен\nЛимфогенен\nПо съседство"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза",
|
||||
"Пневмонията изпълва алвеолите на белия дроб с течност, което пречи на достъпа на кислород- развива се ДН."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"влажна или суха кашлица, \nтемпература, придружена от втрисане,\nнедостиг на въздух, \nостра или пронизваща болка в гърдите при дълбоко поемане на въздух\nповишена дихателна честота\nставно-мускулен синдром\nпри тежко протичане може да има помраченото съзнание, цианоза, конвулсии"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагноза",
|
||||
"Клиника\nФизикален преглед- диспнея, тахипнея, цианоза, изоставане на гр.половина в дишането, скъсен перкуторен тон, бронхиално дишане с влажни и/или сухи хрипове, хипотония, тахикардия\nПКК-↑Лев с олевяване, ↑СУЕ, ↑CRP"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгенова диагностика",
|
||||
"Интерстициална (вирусна)",
|
||||
"Лобуларна (бронхопневмония)",
|
||||
"Лобарна пневмония",
|
||||
"КАТ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Микробилогия",
|
||||
"Храчка\nХемокултура\nВирусологични проби и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диференциална диагноза",
|
||||
"хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), \nбронхиална астма, \nбронхиектазна болест, \nбелодробен карцином, \nбелодробна емболия,\nбелодробен оток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Антипиретици\nСекретолитици\nБронходилататори\nАБ-при бактериална пневомия\nПротивовирусни- Тамифлу, Реленца и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза:",
|
||||
"При лечение повечето типове бактериална пневмония се стабилизират в рамките на 3 - 6 дни.\nЧесто са необходими няколко седмици, преди симптомите да отшумят напълно.\nРентгеновите находки се нормализират в рамките на четири седмици\nСмъртността е ниска (по-малко от 1%)\nРиск при възрастни и хронично болни"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Усложнения",
|
||||
"Плеврален излив",
|
||||
"Абсцес, емпием",
|
||||
"Дихателна недостатъчност\nСепсис\nБТЕ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"64",
|
||||
"64"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.999982635542571,
|
||||
0.9999957853177504
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
145
ppt_data/output/Пневмонии.txt
Normal file
145
ppt_data/output/Пневмонии.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,145 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Пневмонии.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 15
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пневмонии
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определние
|
||||
• Пневмонията е възпаление на белите дробове, причинено от инфекциозни агенти.
|
||||
Терминът пневмония понякога се прилага по-широко към всяко състояние, водещо до възпаление на белите дробове (причинено например от автоимунни заболявания, химически изгаряния или реакции от лекарства); по-точно е обаче такова възпаление да се нарече пневмонит
|
||||
Заболяването засяга поотделно, но по-често едновременно, алвеолите и заобикалящата ги белодробна тъкан, наречена интерстициум, при което се нарушава нормалния процес на дишане.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• Пневмонията е често срещана болест, разпространена сред всички възрастови групи, и е нерядка причина за смърт при млади, стари и хронично болни.
|
||||
Всяка година приблизително 450 милиона души се разболяват от пневмония, което представлява 7% от общото население, като резултатът от това са около 4 милиона смъртни случая.
|
||||
Наричана в миналото- „капитан на армията на смъртта“
|
||||
В съвременните дни с усъвършенстването на антибиотичните терапии и ваксините се бележи подобрение в броя на оцелелите болестта.
|
||||
Въпреки това, в развиващите се страни и сред хората в напреднала възраст, най-младите и хронично болните, пневмонията си остава водеща причина за смъртност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Пневмонията се дължи предимно на инфекции, причинени от бактерии или вируси и по-рядко от гъбички( при хора с отслабена имунна система поради СПИН, имунопотискащи лекарства или други медицински проблеми) и паразити.
|
||||
Въпреки че са идентифицирани над 100 щама на заразни агенти, само няколко от тях са причина за повечето случаи на заболяването.
|
||||
Стрептококус пневмоние е изолирана в приблизително 50% от случаите.Други често изолирани бактерии включват: Хемофилус инфлуенце в 20%, Хламидофила пневмония в 13% и Микоплазма пневмония в 3% от случаите; Стафилококус ауреус; Мораксела катаралис; Легионела пневмофила и грам-отрицателни бацили.
|
||||
риновируси, коронавируси, инфлуенца вирус, респираторен синцитиален вирус (RSV), аденовирус и параинфлуенца.
|
||||
Смесени инфекции от вируси и бактерии едновременно могат да се проявят при до 45% от инфекциите при децата и 15% от инфекциите при възрастните.
|
||||
При приблизително половината случаи на заболяване причинителят не може да бъде изолиран, въпреки внимателното тестване- идиопатична пневмония.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Предразполагащи фактори
|
||||
• Тютюнопушене, алкохолизъм, имунна недостатъчност, алкохолизъм, хронична обструктивна белодробна болест, хронична бъбречна недостатъчност и чернодробно заболяване.
|
||||
Напредналата възраст също предразполага към пневмония
|
||||
Употребата на киселинно потискащи лекарства, като инхибитори на протонната помпа или H2 блокери е свързана с увеличен риск от пневмония.
|
||||
Работа в птицеферми(хламидии).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пътища на инфекцията
|
||||
• Въздушно-капков
|
||||
Кръвен
|
||||
Лимфогенен
|
||||
По съседство
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза
|
||||
• Пневмонията изпълва алвеолите на белия дроб с течност, което пречи на достъпа на кислород- развива се ДН.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• влажна или суха кашлица,
|
||||
температура, придружена от втрисане,
|
||||
недостиг на въздух,
|
||||
остра или пронизваща болка в гърдите при дълбоко поемане на въздух
|
||||
повишена дихателна честота
|
||||
ставно-мускулен синдром
|
||||
при тежко протичане може да има помраченото съзнание, цианоза, конвулсии
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагноза
|
||||
• Клиника
|
||||
Физикален преглед- диспнея, тахипнея, цианоза, изоставане на гр.половина в дишането, скъсен перкуторен тон, бронхиално дишане с влажни и/или сухи хрипове, хипотония, тахикардия
|
||||
ПКК-↑Лев с олевяване, ↑СУЕ, ↑CRP
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгенова диагностика
|
||||
• Интерстициална (вирусна)
|
||||
• Лобуларна (бронхопневмония)
|
||||
• Лобарна пневмония
|
||||
• КАТ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Микробилогия
|
||||
• Храчка
|
||||
Хемокултура
|
||||
Вирусологични проби и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диференциална диагноза
|
||||
• хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ),
|
||||
бронхиална астма,
|
||||
бронхиектазна болест,
|
||||
белодробен карцином,
|
||||
белодробна емболия,
|
||||
белодробен оток.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Антипиретици
|
||||
Секретолитици
|
||||
Бронходилататори
|
||||
АБ-при бактериална пневомия
|
||||
Противовирусни- Тамифлу, Реленца и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза:
|
||||
• При лечение повечето типове бактериална пневмония се стабилизират в рамките на 3 - 6 дни.
|
||||
Често са необходими няколко седмици, преди симптомите да отшумят напълно.
|
||||
Рентгеновите находки се нормализират в рамките на четири седмици
|
||||
Смъртността е ниска (по-малко от 1%)
|
||||
Риск при възрастни и хронично болни
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Усложнения
|
||||
• Плеврален излив
|
||||
• Абсцес, емпием
|
||||
• Дихателна недостатъчност
|
||||
Сепсис
|
||||
БТЕ
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• 64
|
||||
• 64
|
||||
|
||||
733
ppt_data/output/Придобити пороци на Мт и Ао-клапа.json
Normal file
733
ppt_data/output/Придобити пороци на Мт и Ао-клапа.json
Normal file
@@ -0,0 +1,733 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Придобити пороци на Мт и Ао-клапа.pptx",
|
||||
"total_slides": 58,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Придобити пороци на митрална и аортна клапа"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечни клапи",
|
||||
"Клапният апарат на сърцето се състои от четири на брой клапи, които осигуряват правилния поток на кръвта през сърдечните кухини и в посока големите кръвоносни съдове(артерии). \nмитралната клапа (разположена между лявото предсърдия и лявата камера), \nтрикуспидалната клапа (разположена между дясното предсърдие и дясната камера), \nаортната клапа (разположена на изхода на лявата камера),\nпулмоналната клапа (разположена на изхода на дясната камера)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анатомичната и функционална цялост на сърдечните клапи е задължително условие за осигуряване на еднопосочно движение на кръвта по време на систолата и диастола.\nНарушените функции на сърдечните клапи (клапни пороци) се класифицират като стеснение на отвора (стеноза) или недостатъчното му затваряне (инсуфициенция, регургитация), но може да съществуват едновременно стеноза и инсуфициенция на една и съща клапа. \nПорокът може да бъде едноклапен или поликлапен, вроден или придобит. \nВродените сърдечни клапни пороци засягат предимно трикуспидалната и белодробната клапи, често се съчетават с други аномалии и са относително редки, а придобитите са най-често на митралната и аортната клапи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини за придобити пороци",
|
||||
"Ревматизъм \nИЕ\nИБС-МтИ заради исхемия или руптура на папиларен мускул\nКардиомиопатии\nАХ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Честота на пороците",
|
||||
"Европейско епидемиологично проучване установило, че най-честата единична клапна лезия била аортна стеноза - 43%, следвана от митрална регургитация - 32%. \nАортната регургитация и митрална стеноза имали приблизително еднаква честота, съответно 13% и 12%. \nПреобладаващата причина за възникване на аортна стеноза, аортна регургитация и митрална регургитация била настъпване на дегенеративни промени по клапите, докато възникването на митрална стеноза в 85% от случаите се дължало на ревматична болест на сърцето.\nС възрастта се увеличава честотата на клапните пороци с честота от 0,7% във възрастовата група 18-44 години до 13% в групата над 75 години"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Мт-клапна анатомия",
|
||||
"Митралната клапа представлява сложна сърдечна структура, състояща се от:\nклапен пръстен (анулус) с две части - предна и задна, \nплатна - предно и задно, \nкомисури - предномедиална и заднолатерална, \nхорди и папиларни мускули - преден и заден, \nподдържащи клапата контактни части от левокамерния миокард и от лявото предсърдие, както и от аортната стена (митро-аортен преход)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Мт-клапна анатомия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Пр-ден прьгтен",
|
||||
"Преднонеднална",
|
||||
"Зад олатврална",
|
||||
"Задно",
|
||||
"ПЛаТна",
|
||||
"Заден",
|
||||
"Хсрди",
|
||||
"Медиалан",
|
||||
"Латерален",
|
||||
"папилярен",
|
||||
"нускул"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.546176682534147,
|
||||
0.6562550911026278,
|
||||
0.5505456199999462,
|
||||
0.9972857700604103,
|
||||
0.5670193249438553,
|
||||
0.8953441678948532,
|
||||
0.9975102826754566,
|
||||
0.5730251802690849,
|
||||
0.6338886971309714,
|
||||
0.9184594291513902,
|
||||
0.8782964455729294
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"илапе",
|
||||
"клал;",
|
||||
"трикуслидална"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.674207135293127,
|
||||
0.5086979629827032,
|
||||
0.6083109386529263
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Мт-стеноза",
|
||||
"Нормалната площ на митралния клапен отвор е 4-6 кв.см. \nМитралната стеноза представлява стеснение на отвора на митралната клапа, което затруднява пълненето на лявата камера по време на диастолата и предизвикващо обременяване на лявото предсърдие. \n2,5-4 кв см най-често с безсимптомно протичане,\nпод 2,5 кв.см се появяват и субективни оплаквания.\nСпоред степента на стеснение на митралния клапен отвор порокът се приема за:\nлекостепенен при площ над 1,5 кв.см, \nумерено тежък - 1-1,5 кв.см;\nтежкостепенен - под 1 кв.см."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Мт-стеноза",
|
||||
"Изолирана митрална стеноза се среща в около 25% от всички пациенти с ревматични сърдечни пороци. \nКомбинираният митрален порок със стеноза и инсуфициенция се среща приблизително при 40% от болните с ревматично клапно заболяване. \nНякои заболявания, създаващи обструкция при пълненето на лявата камера могат да имитират митрална стеноза (вторична митрална стеноза) - това са тежка калциноза на митралния клапен пръстен, миксом на лявопредсърдната стена или тежка аортна регургитация. \n2/3 от болните с митрална стеноза са жени, като 60% от тях имат преживян поне един ревматичен пристъп."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология на Мт-стеноза",
|
||||
"Митралната стеноза представлява механична пречка за кръвотока от лявото предсърдие към лявата камера по време на диастолата. \nЗа да се запази постоянен обемът на преминаващата през стеснения отвор кръв, има необходимост от повишаване налягането в лявото предсърдие. \nТова води до възникване на патологична разлика (градиент) между наляганията в лявото предсърдие и лявата камера, ретроградно се повишава налягането в белодробните вени и капилярната система (пулмокапилярно налягане). \nБелодробен оток се явява, когато белодробното венозно налягане стане по-високо от плазменото онкотично налягане, тогава намалява минутния обем на сърцето."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология на Мт-стеноза",
|
||||
"Основните компенсаторни механизми, наблюдавани при митрална стеноза са хипертрофия и дилатация на лявото предсърдие и белодробна артериоларна констрикция. Последната води в началото до обратима (без фиброза), а впоследствие и до необратима (фиксирана) белодробна артериална хипертония. \nБАХ от своя страна води до обременяване на дясната камера, която хипертрофира и дилатира. Дясното предсърдие също се разширява, получава се вторична трикуспидална регургитация и настъпва десностранна сърдечна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на Мт-стеноза",
|
||||
"Клиничните симптоми при митрална стеноза зависят от стадия на заболяването. \nПри лека стеноза първоначално липсват оплаквания. По-късно се наблюдава намаляване на физическия капацитет и пациентът може да съобщи за наличие на задух, кашлица, тежест в гърдите и сърцебиене. \nПри по-тежка стеноза изразеността на задуха нараства, появяват се пристъпи на нощен задух (кардиална астма), епизоди на белодробен оток, хемоптиза (кръвохрак). \nПри развитие на десностранна сърдечна недостатъчност се появяват периферни отоци, никтурия (нощно уриниране), плеврални изливи, тежест в дясно подребрие (поради хепатомегалия), асцит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на Мт-стеноза",
|
||||
"Задухът представлява основният симптом на митралната стеноза. \nДължи се основно на намаления белодробен комплайънс вследствие на повишеното белодробно венозно и капилярно налягане. \nСпоред тежестта на стенозата могат да бъдат наблюдавани всички форми на изявата му - задух при физически усилия, задух в покой, пристъпи на нощен задух (кардиална астма) и белодробен оток. \nПри развитие на деснокамерна недостатъчност при значително повишено белодробно съдово съпротивление честотата на белодробния оток намалява поради по-малкия дебит на дясна камера."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Кашлицата при пациентите с митрална стеноза също се получава вследствие на застоя на кръв в белите дробове. Провокира се от физически усилия и легнало положение.\nХемоптиза (кръвохрак) при митрална стеноза се среща при руптура на разширени бронхиални венозни съдове, пристъпи на кардиална астма с отделяне на съдържащи кръв храчки, пристъпи на белодробен оток с отхрачване на розово оцветени, пенести храчки, белодробен инфаркт и придружаващ хроничен бронхит.\nГръдна болка или дискомфорт, наподобяващи стенокардия, се наблюдават при малък процент от болните с митрална стеноза. Дължат се на белодробна хипертония, исхемична болест на сърцето или коронарни емболии."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Обременяването на лявото предсърдие с развитие на структурни и електрофизиологични промени в него води до поява на предсърдно мъждене. В някои случаи то може да бъде първата клинична изява на митралната стеноза. \nОтпадането на предсърдното съкращение и скъсяването на диастолата при развитие на предсърдно мъждене са причина за намаляване на камерното пълнене.\nПроявите на десностранна сърдечна недостатъчност се развиват в резултат на обременяването на дясната камера при наличие на значителна белодробна артериална хипертония. Появяват се разширени шийни вени, периферни отоци, никтурия, плеврални изливи, увеличен черен дроб с тежест в дясното подребрие и в терминалния стадий на заболяването - асцит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Митрален фациес",
|
||||
"Митралното лице се характеризира със зачервени бузи с лилав оттенък. Установява се при пациенти с умерена и тежка митрална стеноза.\nСпецифична аускултация- диастолен шум, ТОМ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Допълнителни изследвания",
|
||||
"ЕКГ\nРентгеново изследване\nЕхоКГ\nИнвазивна оценка- преди решението за клапно протезиране"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Консервативно:\nНа СН\nНа ритъмни нарушения\nЕмболии\nБалонна дилатация\nОперативно- механична или биологична протеза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Митрална регургитация",
|
||||
"Митралната инсуфициенция (регургитация) представлява състояние, което се характеризира с непълно затваряне на митралната клапа по време на систолата с резултат обратно връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие.\nВ зависимост от локализацията на патологичните промени в клапата митралната регургитация бива:\nпървична (органична, с промени в клапните структури - най-вече в платната) \nвторична (функционална, релативна, с промени в околоклапните части на сърцето)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Степен на митралната регургитация",
|
||||
"Определя се чрез митралната регургитационна фракция, представляваща отношението на обема на регургитиралата кръв при едно съкращение на сърцето (регургитационен, ударен, обем) спрямо общия левокамерен ударен обем при същото съкращение. \nВъз основа на митралната регургитационна фракция митралната инсуфициенция се дели на:\nлека (МРФ < 0,3), \nумерена (МРФ = 0,3-0,5),\nтежка (МРФ > 0,5)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини",
|
||||
"При възпалителен произход на митралната регургитация най-честата причина остава ревматичния ендокардит (30-40%), последван от инфекциозния ендокардит (10-12 %) и заболяванията на съединителната тъкан (лупус еритематозус, склеродермия 1-4%).\nРевматичното увреждане на клапата се изразява във фиброза, калциноза, скъсяване и деформация на елементи от клапния аппарат. \nНевъзпалителни причини за формиране на невъзпалителна митрална инсуфициенция включват \nпромени в клапните платна - пролапс на едното или двете платна в кухината на лявото предсърдие, травматични руптури, миксоматозна дегенерация, синдром на Марфан, карциноид; \nпромени в клапния пръстен - калцификация, дилатация на лява камера при миокардит, кардиомиопатия и левокамерна сърдечна недостатъчност; \nпромени в хордите - миксоматозна дегенерация, синдром на Марфан; \nпромени в папиларните мускули - дисфункция при исхемия или след миокарден инфаркт, руптура при миокарден инфаркт, хипертрофична кардиомиопатия, инфилтративни заболявания на миокарда,\nкомплексни причини."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"При наличие на митрална инсуфициенция по време на систолата на лява камера се изтласква кръв през два отвора - през аортната клапа към аортата и през ненапълно затворената митрална клапа към лявото предсърдие. \nВръщането на кръв към лявото предсърдие води до обемно обременяване на предсърдието. По време на диастолата съответно по-голям обем кръв навлиза от лявото предсърдие в лявата камера с резултат - обемно обременяване на камерата.\nОбемното обременяване на двете кухини води до развитие на характерна картина с дилатация на лявото предсърдие и лявата камера. \nТези промени се установяват при хронична, бавно развиваща се митрална регургитация."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра митрална регургитация",
|
||||
"настъпва бързо повишаване на налягането в лявото предсърдие с малко увеличаване на обема му, което се дължи на нормалния левопредсърден комплайънс. \nПовишеното налягане в лявото предсърдие и венозното белодробно русло при остра митрална инсуфициенция могат да доведат до бързо развитие на белодробен оток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология на митралната регургитация",
|
||||
"Обемът на митралната регургитация зависи от големината на патологичния систолен митрален отвор и съпротивлението спрямо изтласкването на кръвта през аортната клапа. \nКолкото по-голям е регургитационния отвор на митралната клапа, толкова по-голям е обемът на регургитацията. \nКолкото по-голямо е съпротивлението спрямо изтласкването през аортната клапа, толкова по-голяма е регургитацията (например при аортна стеноза)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"regurgitation",
|
||||
"Norma",
|
||||
"blood",
|
||||
"flow"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.999856168915794,
|
||||
0.9987624696617988,
|
||||
0.9999826735774087,
|
||||
0.9997610449790955
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"1б"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8387587415509152
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Отек легких",
|
||||
"Аорта",
|
||||
"Високое",
|
||||
"Лплаоровлнном",
|
||||
"c нормальннм",
|
||||
"давление",
|
||||
"давлониам",
|
||||
"в ЛП",
|
||||
"ЛЖ",
|
||||
"НОРМА (СИСТОЛА)",
|
||||
"ОСТРАЯ МИТРАЛЬНАЯ",
|
||||
"ХРОНИЧЕСКАЯ",
|
||||
"НЕДОСТАТОЧНОСТЬ",
|
||||
"МИТРАЛЬНАЯ",
|
||||
"НЕДОСТАТОЧНОСТЬ"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9775113281090437,
|
||||
0.9240799381419555,
|
||||
0.770663053232804,
|
||||
0.6008391455570936,
|
||||
0.5902837003273802,
|
||||
0.9696840993949791,
|
||||
0.6586289494133989,
|
||||
0.8523224520047151,
|
||||
0.8759297412278623,
|
||||
0.9854746232251658,
|
||||
0.9968316663615215,
|
||||
0.9997255867083242,
|
||||
0.9922267876003027,
|
||||
0.9999847702285249,
|
||||
0.9983837964415468
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина",
|
||||
"Зависи от времето за формиране на порока, тежестта и, основното заболяване, придружаващите клапни и миокардни промени. \nКогато развитието на клапното увреждане е бавно, субективната симптоматика е сходна с тази при митрална стеноза. Налице е тенденция за по-късна поява на оплакванията (при развитие на левокамерна недостатъчност)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптомите при митрална инсуфициенция включват прояви на:\nвенозна белодробна хипертония с постепенно напредващ задух, достигащ до степен на белодробен оток при тежка сърдечна недостатъчност и/или въздействие на провокиращи фактори (тахиаритмии, бременност, физическо натоварване), застойна кашлица;\nнамален сърдечен дебит (слабост, лесна уморяемост), които се установяват по-често, отколкото при митрална стеноза;\nдесностранна сърдечна недостатъчност с набъбнали шийни вени, тежест в дясното подребрие вследствие на увеличен черен дроб, периферни отоци, асцит;\nритъмни нарушения (предсърдни тахиаритмии) и увеличен ударен обем с палпитации.\nКлиничната картина на острата митрална инсуфициенция е по-различна, тя бързо води до остра левостранна застойна сърдечна недостатъчност (кардиална астма, белодробен оток), а минутният обем на сърцето е редуциран-хиподебит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Физикален преглед",
|
||||
"Рядко-митрален фациес\nПри прегледа на болния се установява, че върховият удар е изместен наляво, разширен и повдигащ. Това се дължи на разширената лява камера, която измества лявата граница на сърдечното притъпление наляво. \nАускултаторната находка при митрална инсуфициенция включва систолен шум на сърдечния връх, отслабен първи тон, патологично раздвоен втори тон и патологичен трети тон."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания",
|
||||
"ЕКГ\nРентген\t\nЕхоКГ\nСърдечна катетеризация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Консервативно\nСН\nАритмии\nИБС\nХирургично- валвалопластика или протезиране на клапата"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"клапно протезиране",
|
||||
"лоставена",
|
||||
"неханична",
|
||||
"читралн:",
|
||||
"протеза",
|
||||
"биологична протеза",
|
||||
"механична протеза"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999667592757572,
|
||||
0.9791378851876911,
|
||||
0.9944924507580398,
|
||||
0.9829196780995717,
|
||||
0.9346950554655054,
|
||||
0.9744437009900152,
|
||||
0.8467716887192308
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ао-стеноза",
|
||||
"Аортната стеноза представлява клапен порок, който се характеризира със стеснение на отвора на аортната клапа, затрудняващо изтласкването на кръв от лявата камера по време на систолата. \nКласификация:\nВ зависимост от локализацията на стеснението, обструкцията на кръвотока може да бъде на ниво на аортната клапа (надклапна стеноза), на ниво аортна клапа (клапна аортна стеноза) или под аортна клапа (подклапна стеноза). \nАортната стеноза се среща като вродено и като придобито заболяване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Придобитата аортна стеноза може да се дължи на ревматично увреждане на клапата, дегенеративни промени с калциеви отлагания по клапата (сенилна, калциева аортна стеноза) на първоначално интактна клапа, атеросклероза със засягане на аортната клапа, инфекциозен ендокардит. \nНаличието на бикуспидна клапа с калциноза е една от най-честите причини за аортна стеноза, изискваща оперативно лечение при пациенти под 70 годишна възраст. \nНад тази възраст най-честа е сенилната калциева форма."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"тежката аортна стеноза се среща рядко в детството, като честота и е 0,33% при живородените, и се дължи на уникуспидна или бикуспидна клапа. Повечето пациенти с вродена бикуспидна аортна клапа развиват клинична симптоматика едва в средна или напреднала възраст. \nПациентите с ревматична аортна стеноза обикновено стават симптоматични след шестото десетилетие от живота.\nАортната склероза (калцификация на аортната клапа без обструкция на кръвотока, считана за прекурсор на дегенеративната калцифицираща аортна стеноза) увеличава своята честота с напредването на възрастта и се среща при 29% от индивидите на възраст над 65 години и в 37% при индивидите над 75 години. \nПри възрастни хора, честотата на аортна стеноза варира между 2% и 9%. Дегенеративната калцифицираща аортна стеноза обикновено се изявява при индивиди над 75 години и настъпва по-често при индивиди от мъжки пол."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"При стеноза на аортната клапа, се появява съпротивление на систоличното изтласкване на кръвта през лявата камера и се създава градиент на налягането между лявата камера и аортата. \nОбструкцията на изхода на лява камера води до повишаване на систоличното налягане."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Здрава аортна клапа",
|
||||
"Аортна стеноза",
|
||||
"Затворена",
|
||||
"Затворена",
|
||||
"Отворена",
|
||||
"Отворена"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9983647981378082,
|
||||
0.9999893809485563,
|
||||
0.9999970595020294,
|
||||
0.9999940792631885,
|
||||
0.9999946051973629,
|
||||
0.9999939308461857
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"Като компенсаторен механизъм, настъпва увеличаване масата на лявокамерната стена чрез успоредна репликация на саркомерите, водещо до концентрична хипертрофия. \nВ този стадий лявата камера не е дилатирана и нейната функция е запазена, въпреки че се наблюдава понижение на диастолния комплайънс. Въпреки че сърдечния дебит е нормален в покой, често се не може да се увеличи адекватно по време на физическо натоварване, което може да доведе до поява на симптоми.\nМиокардният контрактилитет може също да бъде понижен, което допълнително води до понижаване сърдечния дебит, поради настъпване на систолна дисфункция."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"Увеличената левокамерна маса, увеличеното систолно налягане и удължаването на систоличното изтласкване увеличават нуждите от кислород на миокарда, особено в субендокардната зона. Въпреки че коронарния кръвоток може да бъде нормален, отнесен към увеличената левокамерна маса, той може да бъде недостатъчен. \n\nАнгинозната симптоматика се появява поради едновременното настъпване на повишени нужди от кислород от хипертрофиралия миокард и понижената доставка на кислород поради понижения коронарен резерв, намалено диастолно перфузионно налягане и релативна субендокардна миокардна исхемия. \n\nСтруктурните промени в миокарда при хипертрофията му и миокардната исхемия стоят в основата на камерни ритъмни нарушения при болните с аортна стеноза. \n\nПри болните с калциева аортна стеноза навлизането на калций към проводната система може да доведе до развитие на проводни нарушения на ниво атриовентрикуларно съединение и под него."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Аортната стеноза обикновено има асимптоматичен латентен период от 10-20 години. През този период, обструкцията на изхода на лява камера и налягането върху левокамерния миокард постепенно се увеличават. \nСимптомите се развиват постепенно. \nЗадух при усилие е най-честото първоначално оплакване, дори при пациенти с нормална левокамерна систолна функция, и често се съпровожда с нарушена диастолна функция. \nВ допълнение, пациентите могат да усетят болка в гърдите при физическо натоварване, замайване или причерняване при усилие, лесна умора и прогресивно понижаване на функционалния капацитет."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Класическата триада при аортна стеноза включва болка в гърдите, сърдечна недостатъчност и синкоп.\nАнгина- среща се при болни със или без стенотични промени в коронарните съдове. Дължи се на дисбаланса между нуждите и доставянето на кислород за миокарда."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синкоп",
|
||||
"Синкопът, причинен от аортна стеноза, често настъпва по време на физическо усилие, когато системната вазодилатация при наличие на предварително фиксиран ударен обем, води до понижаване на систолното артериално налягане. \nСинкопът може да бъде причинен и от предсърдни или камерни аритмии. Синкоп при покой може да се дължи на преходна камерна тахикардия, предсърдно мъждене или (ако калцификацията по клапата се разпространи към проводната система на сърцето) атриовентрикуларен блок. \nДруга причина за синкоп е абнормален вазодепресорен рефлекс поради увеличено налягане в кухината на лява камера (вазодепресорен синкоп). \nСинкопът може да бъде придружен от конвулсии. \nПациентите с аортна стеноза могат да имат по-висока честота на синкоп, причинен от нитроглицерин, в сравнение с общата популация. Винаги трябва да се има предвид наличие на митрална стеноза при пациенти, които се представят с хемодинамични нарушения при употреба на нитрат."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 40,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечна недостатъчност",
|
||||
"В зависимост от тежестта на венозната белодробна хипертония късно в хода на заболяването могат да се наблюдават задух при физически усилия, ортопнея, пристъпен нощен задух и белодробен оток. \nОще по-късно се появяват признаци на намален сърдечен минутен обем - лесна уморяемост, слабост, периферна цианоза. \nНай-късно се развиват прояви на деснокамерна недостатъчност. \nМного рядко деснокамерната недостатъчност предшества левокамерната. Причината за такава последователност е в т.нар. ефект на Bernheim, при който хипертрофиралата междукамерна преграда изпъква към кухината на дясната камера и затруднява пълненето и."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 41,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Други прояви при Ао-стеноза",
|
||||
"Гастроинтестинално кървене, дължащо се на ангиодисплазия или други съдови малформации, се среща в по-висока честота от очакваното при пациенти с калциева аортна стеноза. Тези малформации обикновено не дават симптоматика след оперативна корекция на аортния порок.\n\nИнфекциозен ендокардит (треска, умора, безапетитие, загуба на тегло). Рискът от развитие на инфекциозен ендокардит е по-висок при млади пациенти със среден дефомитет на клапата, отколкото при възрастни пациенти с калцифициращи дегенеративни нарушения на аортната клапа. \n\nМогат да се изявят преходни нарушения на мозъчното кръвообращение или исхемични инсулти. Дължат се на калциеви емболии, изхождащи от калцифициралата клапа."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 42,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника",
|
||||
"Обективните симптоми включват промени: \nв артериалния пулс-parvus et tardus(бавно издигане с ниска амплитуда);\nВ артериалното налягане- САН и пулсовата амплитуда са понижени в различна степен\nаускултаторна находка с основен признак - аортен систолен шум на изтласкване; \nпрояви на хипертрофия на лявата камера- палпацията в областта на сърдечния връх показва усилен, разширен, продължителен върхов удар\nв късната фаза прояви на левокамерна, последвана от деснокамерна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 43,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания",
|
||||
"ЕКГ\nРентген\t\nЕхоКГ\nСърдечна катетеризация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 44,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Консервативно\nСН\nАритмии\nИБС\nсинкопи\nХирургично- валвалопластика(рядко) или протезиране на клапата"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 45,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Аортна инсуфициенция",
|
||||
"Клапен порок, който се характеризира с регургитирането (връщането) на известно количество кръв през аортната клапа в лявата камера, по време на диастолата. \nПорокът се дължи на дисфункция на аортната клапа или на някои елементи от клапния апарат (платна, анулус).\nАортната регургитация може да бъде вродена или придобита, остра или хронична."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 46,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза",
|
||||
"Прогнозата на аортната инсуфициенция при пациенти с тежък клапен порок зависи от наличието или отсъствието на левокамерна дисфункция и симптоматика. \nПри симптоматични пациенти с нормална фракция на изтласкване прогнозата е относително добра; \nПри асимптоматични пациенти с намалена фракция на изтласкване, прогресиране на заболяването до поява на симптоми става в повече от 25% от случаите в рамките на година;\nГодишната смъртност при симптоматични пациенти надвишава 10%."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 47,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Придобитата аортна регургитация може да се дължи на ревматизъм, инфекциозен ендокардит, колагенози на кръвоносните съдове, дегенеративно заболяване на аортната клапа, травматично увреждане на аортната клапа, след хирургична интервенция (например след TAVI - transcatheter aortic valve implantation).\n\nНякои нарушения на възходящата аорта, при отсъствие на клапно увреждане, може също да доведе до аортна регургитация. Такива нарушения могат да бъдат продължителна тежка хипертония, синдром на Марфан, идиопатична аортна дилатация, сенилна аортна ектазия и дилатация, сифилис на аортата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 48,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"Въпреки че ревматичната болест на сърцето е най-честата причина за поява на аортна регургитация в световен мащаб, вродените и дегенеративните клапни аномалии са най-честите причинители на аортна инсуфициенция в Съединените щати, като най-често се диагностицира във възрастовата група 40-60 години. \nПредполагаемата честота на аортна инсуфициенция, независимо от нейната тежест, е в границите между 2-30%, но само 5-10% от пациентите с този порок имат тежко заболяване, което води до честота на тежка аортна регургитация в общата популация по-малко от 1%. \nВъв Фрамингамското проучване, честотата на аортна регургитация била 13% при мъжете и 8,5% при жените. \nЧестотата и тежестта на заболяването се увеличавали с възрастта. \nАортната инсуфициенция се среща по-често при мъже, отколкото при жени."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 49,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"Диастолния рефлукс през аортната клапа може да доведе до обемно обременяване на лява камера. Повишаване на систолния ударен обем и ниско диастолно аортно налягане води до увеличаване на пулсовото налягане. \nТежестта на аортната регургитация се определя от:\nголемината на регургитационната площ на аортната клапа, \nдиастоличния градиент между аортата и лявата камера,\nпродължителността на диастолата. \nПатофизиологията при аортната инсуфициенция зависи от това дали тя е остра или хронична. \nПри острата аортна регургитация, лявата камера няма достатъчно време за дилатация в отговор на повишено обемно натоварване, докато при хроничната аортна инсуфициенция, лявата камера преминава през редица компенсаторни механизми."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 50,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра аортна регургитация",
|
||||
"Остра аортна регургитация със сигнификантна тежест води до увеличаване обема на постъпващата кръв по време на диастолата. \nЛявата камера няма достатъчно време да се дилатира в отговор на това внезапно свръхобременяване. \nВ резултат на това, теледиастолното налягане в лява камера бързо се увеличава, което води до повишаване на налягането в белодробните вени и нарушаване динамиката на коронарния кръвоток. \nС повишаване на налягането в белодробното кръвообращение, пациентите постепенно развиват белодробен застой и оток. \nВ тежките случаи е възможно възникване на сърдечна недостатъчност и евентуално да доведе до кардиогенен шок. \nНамалената миокардна перфузия може да доведе до миокардна исхемия. \nВ тези случаи трябва да се има предвид ранната хирургична интервенция (особено при аортна инсуфициенция, дължаща се на аортна дисекация, хирургичното лечение трябва да бъде незабавно)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 51,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хронична аортна регургитация",
|
||||
"Предизвиква постепенно обемно обременяване на лява камера, което води до редица компенсаторни промени, включително левокамерна дилатация и ексцентрична хипертрофия. \nВ резултат на това, лявата камера става по-голяма и с увеличен комплайънс, с по-големи възможности за доставяне на голям ударен обем, който да компенсира регургитационния обем. Последвалата хипертрофия на стената възниква в съответствие на увеличените налягане и стрес, получени при левокамерната дилатация. \nПрез ранните фази на хроничната аортна регургитация, фракцията на изтласкване на лява камера е нормална или дори повишена (поради увеличеното преднатоварване и механизмът на Франк-Старлинг). В този период пациентите могат да останат асимптоматични."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 52,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хронична аортна регургитация",
|
||||
"С прогресирането на аортната регургитация, левокамерната дилатация надвишава резервът на преднатоварване по кривата от механизма на Франк-Старлинг и фракцията на изтласкване спада до нормалните или по-ниски от нормалните стойности. \nКрайният диастолен обем на лява камера се увеличава и представлява критерии за прогресивна миокардна дисфункция. \nЕвентуално, лявата камера може да достигне максималните си размери и диастолното налягане да започне да се покачва, което се изразява с диспнея. \nУвеличаването на крайното диастолно налягане на лява камера може също да понижи коронарните перфузионни градиенти, водещо до субендокардна исхемия и миокардна исхемия, некроза и апоптоза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 53,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина",
|
||||
"Отново зависи от това дали тя е остра или хронична. \nТипичните оплаквания при тежка остра аортна регургитация са тежък задух, бързо развиваща се сърдечна наедостатъчност и гръдна болка, ако миокардната перфузия е нарушена или е налична аортна дисекация.\nПациентите с хронична аортна инсуфициенция имат много дълъг асимптомен период, който може да продължи с години. \nВъзможно е да се развие компенсаторна тахикардия (учестен сърдечен ритъм) за поддържане добър сърдечен дебит, което води до скъсяване на диастолата. \nВ резултат на това е възможно пациентите да бъдат асимптомни дори при физическо натоварване.\nС течение на времето обаче обемното обременяване води до левокамерна дисфункция и лявата камера дилатира."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 54,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на остра АоИ",
|
||||
"По време на прегледа на болен с остра регургитация на аортната клапа се установява тахикардия, периферна вазоконстрикция, цианоза, белодробен оток, алтерниращ пулс, диастоличен шум. \nПри много тежки, фулминантно протичащи форми регургитации е възможно да се развият симптоми на кардиогенен шок."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 55,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника на хронична АоИ",
|
||||
"При хроничните форми на аортна регургитация могат да се наблюдават симптоми като:\nголеми стойности на пулсовото налягане (високо систолично и ниско диастолично налягане), \nсимптом на Бекер (видими систолични пулсации на ретиналните артериоли), \nпулс на Къригън, \nсимптом на Мюсет (ритмично поклащане главата на пациента в синхрон със сърдечния ритъм), \nпризнак на Duroziez (систоличен шум на феморалната артерия при проксимална компресия на артерията и диастоличен шум при дистална компресия), \nсимптом на Мюлер (видими систолични пулсации на увулата), \nпризнак на Квинке (пулсации на нокътното ложе при лека компресия), \nпризнак на Траубе (шум наподобяващ пистолен изстрел при аускултация на феморалната артерия). \nШумът на Austin-Flint представлява диастоличен шум, който се дължи на взаимодействието на регургитационния джет с предното митрално платно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 56,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания",
|
||||
"ЕКГ\nРентген\t\nЕхоКГ\nСърдечна катетеризация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 57,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Консервативно\nСН\nАритмии\nИБС\nсинкопи\nХирургично- протезиране на клапата +/- протеза на възходяща Аорта"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 58,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"БИОЛОГИЧНА КЛАПА",
|
||||
"МЕХАНИЧНА КЛАПА",
|
||||
"Без коагуланти",
|
||||
"Прием на коагуланти",
|
||||
"Живот 8",
|
||||
"Живот 250 години"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9992876585555769,
|
||||
0.9975517174651979,
|
||||
0.9944758029958832,
|
||||
0.9792333596781523,
|
||||
0.8713231105617405,
|
||||
0.8541591315003072
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
594
ppt_data/output/Придобити пороци на Мт и Ао-клапа.txt
Normal file
594
ppt_data/output/Придобити пороци на Мт и Ао-клапа.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,594 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Придобити пороци на Мт и Ао-клапа.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 58
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Придобити пороци на митрална и аортна клапа
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечни клапи
|
||||
• Клапният апарат на сърцето се състои от четири на брой клапи, които осигуряват правилния поток на кръвта през сърдечните кухини и в посока големите кръвоносни съдове(артерии).
|
||||
митралната клапа (разположена между лявото предсърдия и лявата камера),
|
||||
трикуспидалната клапа (разположена между дясното предсърдие и дясната камера),
|
||||
аортната клапа (разположена на изхода на лявата камера),
|
||||
пулмоналната клапа (разположена на изхода на дясната камера).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анатомичната и функционална цялост на сърдечните клапи е задължително условие за осигуряване на еднопосочно движение на кръвта по време на систолата и диастола.
|
||||
Нарушените функции на сърдечните клапи (клапни пороци) се класифицират като стеснение на отвора (стеноза) или недостатъчното му затваряне (инсуфициенция, регургитация), но може да съществуват едновременно стеноза и инсуфициенция на една и съща клапа.
|
||||
Порокът може да бъде едноклапен или поликлапен, вроден или придобит.
|
||||
Вродените сърдечни клапни пороци засягат предимно трикуспидалната и белодробната клапи, често се съчетават с други аномалии и са относително редки, а придобитите са най-често на митралната и аортната клапи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини за придобити пороци
|
||||
• Ревматизъм
|
||||
ИЕ
|
||||
ИБС-МтИ заради исхемия или руптура на папиларен мускул
|
||||
Кардиомиопатии
|
||||
АХ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Честота на пороците
|
||||
• Европейско епидемиологично проучване установило, че най-честата единична клапна лезия била аортна стеноза - 43%, следвана от митрална регургитация - 32%.
|
||||
Аортната регургитация и митрална стеноза имали приблизително еднаква честота, съответно 13% и 12%.
|
||||
Преобладаващата причина за възникване на аортна стеноза, аортна регургитация и митрална регургитация била настъпване на дегенеративни промени по клапите, докато възникването на митрална стеноза в 85% от случаите се дължало на ревматична болест на сърцето.
|
||||
С възрастта се увеличава честотата на клапните пороци с честота от 0,7% във възрастовата група 18-44 години до 13% в групата над 75 години
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Мт-клапна анатомия
|
||||
• Митралната клапа представлява сложна сърдечна структура, състояща се от:
|
||||
клапен пръстен (анулус) с две части - предна и задна,
|
||||
платна - предно и задно,
|
||||
комисури - предномедиална и заднолатерална,
|
||||
хорди и папиларни мускули - преден и заден,
|
||||
поддържащи клапата контактни части от левокамерния миокард и от лявото предсърдие, както и от аортната стена (митро-аортен преход).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Мт-клапна анатомия
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Пр-ден прьгтен
|
||||
• Преднонеднална
|
||||
• Зад олатврална
|
||||
• Задно
|
||||
• ПЛаТна
|
||||
• Заден
|
||||
• Хсрди
|
||||
• Медиалан
|
||||
• Латерален
|
||||
• папилярен
|
||||
• нускул
|
||||
Image 2:
|
||||
• илапе
|
||||
• клал;
|
||||
• трикуслидална
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Мт-стеноза
|
||||
• Нормалната площ на митралния клапен отвор е 4-6 кв.см.
|
||||
Митралната стеноза представлява стеснение на отвора на митралната клапа, което затруднява пълненето на лявата камера по време на диастолата и предизвикващо обременяване на лявото предсърдие.
|
||||
2,5-4 кв см най-често с безсимптомно протичане,
|
||||
под 2,5 кв.см се появяват и субективни оплаквания.
|
||||
Според степента на стеснение на митралния клапен отвор порокът се приема за:
|
||||
лекостепенен при площ над 1,5 кв.см,
|
||||
умерено тежък - 1-1,5 кв.см;
|
||||
тежкостепенен - под 1 кв.см.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Мт-стеноза
|
||||
• Изолирана митрална стеноза се среща в около 25% от всички пациенти с ревматични сърдечни пороци.
|
||||
Комбинираният митрален порок със стеноза и инсуфициенция се среща приблизително при 40% от болните с ревматично клапно заболяване.
|
||||
Някои заболявания, създаващи обструкция при пълненето на лявата камера могат да имитират митрална стеноза (вторична митрална стеноза) - това са тежка калциноза на митралния клапен пръстен, миксом на лявопредсърдната стена или тежка аортна регургитация.
|
||||
2/3 от болните с митрална стеноза са жени, като 60% от тях имат преживян поне един ревматичен пристъп.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология на Мт-стеноза
|
||||
• Митралната стеноза представлява механична пречка за кръвотока от лявото предсърдие към лявата камера по време на диастолата.
|
||||
За да се запази постоянен обемът на преминаващата през стеснения отвор кръв, има необходимост от повишаване налягането в лявото предсърдие.
|
||||
Това води до възникване на патологична разлика (градиент) между наляганията в лявото предсърдие и лявата камера, ретроградно се повишава налягането в белодробните вени и капилярната система (пулмокапилярно налягане).
|
||||
Белодробен оток се явява, когато белодробното венозно налягане стане по-високо от плазменото онкотично налягане, тогава намалява минутния обем на сърцето.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология на Мт-стеноза
|
||||
• Основните компенсаторни механизми, наблюдавани при митрална стеноза са хипертрофия и дилатация на лявото предсърдие и белодробна артериоларна констрикция. Последната води в началото до обратима (без фиброза), а впоследствие и до необратима (фиксирана) белодробна артериална хипертония.
|
||||
БАХ от своя страна води до обременяване на дясната камера, която хипертрофира и дилатира. Дясното предсърдие също се разширява, получава се вторична трикуспидална регургитация и настъпва десностранна сърдечна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на Мт-стеноза
|
||||
• Клиничните симптоми при митрална стеноза зависят от стадия на заболяването.
|
||||
При лека стеноза първоначално липсват оплаквания. По-късно се наблюдава намаляване на физическия капацитет и пациентът може да съобщи за наличие на задух, кашлица, тежест в гърдите и сърцебиене.
|
||||
При по-тежка стеноза изразеността на задуха нараства, появяват се пристъпи на нощен задух (кардиална астма), епизоди на белодробен оток, хемоптиза (кръвохрак).
|
||||
При развитие на десностранна сърдечна недостатъчност се появяват периферни отоци, никтурия (нощно уриниране), плеврални изливи, тежест в дясно подребрие (поради хепатомегалия), асцит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на Мт-стеноза
|
||||
• Задухът представлява основният симптом на митралната стеноза.
|
||||
Дължи се основно на намаления белодробен комплайънс вследствие на повишеното белодробно венозно и капилярно налягане.
|
||||
Според тежестта на стенозата могат да бъдат наблюдавани всички форми на изявата му - задух при физически усилия, задух в покой, пристъпи на нощен задух (кардиална астма) и белодробен оток.
|
||||
При развитие на деснокамерна недостатъчност при значително повишено белодробно съдово съпротивление честотата на белодробния оток намалява поради по-малкия дебит на дясна камера.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Кашлицата при пациентите с митрална стеноза също се получава вследствие на застоя на кръв в белите дробове. Провокира се от физически усилия и легнало положение.
|
||||
Хемоптиза (кръвохрак) при митрална стеноза се среща при руптура на разширени бронхиални венозни съдове, пристъпи на кардиална астма с отделяне на съдържащи кръв храчки, пристъпи на белодробен оток с отхрачване на розово оцветени, пенести храчки, белодробен инфаркт и придружаващ хроничен бронхит.
|
||||
Гръдна болка или дискомфорт, наподобяващи стенокардия, се наблюдават при малък процент от болните с митрална стеноза. Дължат се на белодробна хипертония, исхемична болест на сърцето или коронарни емболии.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Обременяването на лявото предсърдие с развитие на структурни и електрофизиологични промени в него води до поява на предсърдно мъждене. В някои случаи то може да бъде първата клинична изява на митралната стеноза.
|
||||
Отпадането на предсърдното съкращение и скъсяването на диастолата при развитие на предсърдно мъждене са причина за намаляване на камерното пълнене.
|
||||
Проявите на десностранна сърдечна недостатъчност се развиват в резултат на обременяването на дясната камера при наличие на значителна белодробна артериална хипертония. Появяват се разширени шийни вени, периферни отоци, никтурия, плеврални изливи, увеличен черен дроб с тежест в дясното подребрие и в терминалния стадий на заболяването - асцит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Митрален фациес
|
||||
• Митралното лице се характеризира със зачервени бузи с лилав оттенък. Установява се при пациенти с умерена и тежка митрална стеноза.
|
||||
Специфична аускултация- диастолен шум, ТОМ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Допълнителни изследвания
|
||||
• ЕКГ
|
||||
Рентгеново изследване
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
Инвазивна оценка- преди решението за клапно протезиране
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Консервативно:
|
||||
На СН
|
||||
На ритъмни нарушения
|
||||
Емболии
|
||||
Балонна дилатация
|
||||
Оперативно- механична или биологична протеза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Митрална регургитация
|
||||
• Митралната инсуфициенция (регургитация) представлява състояние, което се характеризира с непълно затваряне на митралната клапа по време на систолата с резултат обратно връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие.
|
||||
В зависимост от локализацията на патологичните промени в клапата митралната регургитация бива:
|
||||
първична (органична, с промени в клапните структури - най-вече в платната)
|
||||
вторична (функционална, релативна, с промени в околоклапните части на сърцето)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Степен на митралната регургитация
|
||||
• Определя се чрез митралната регургитационна фракция, представляваща отношението на обема на регургитиралата кръв при едно съкращение на сърцето (регургитационен, ударен, обем) спрямо общия левокамерен ударен обем при същото съкращение.
|
||||
Въз основа на митралната регургитационна фракция митралната инсуфициенция се дели на:
|
||||
лека (МРФ < 0,3),
|
||||
умерена (МРФ = 0,3-0,5),
|
||||
тежка (МРФ > 0,5).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини
|
||||
• При възпалителен произход на митралната регургитация най-честата причина остава ревматичния ендокардит (30-40%), последван от инфекциозния ендокардит (10-12 %) и заболяванията на съединителната тъкан (лупус еритематозус, склеродермия 1-4%).
|
||||
Ревматичното увреждане на клапата се изразява във фиброза, калциноза, скъсяване и деформация на елементи от клапния аппарат.
|
||||
Невъзпалителни причини за формиране на невъзпалителна митрална инсуфициенция включват
|
||||
промени в клапните платна - пролапс на едното или двете платна в кухината на лявото предсърдие, травматични руптури, миксоматозна дегенерация, синдром на Марфан, карциноид;
|
||||
промени в клапния пръстен - калцификация, дилатация на лява камера при миокардит, кардиомиопатия и левокамерна сърдечна недостатъчност;
|
||||
промени в хордите - миксоматозна дегенерация, синдром на Марфан;
|
||||
промени в папиларните мускули - дисфункция при исхемия или след миокарден инфаркт, руптура при миокарден инфаркт, хипертрофична кардиомиопатия, инфилтративни заболявания на миокарда,
|
||||
комплексни причини.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• При наличие на митрална инсуфициенция по време на систолата на лява камера се изтласква кръв през два отвора - през аортната клапа към аортата и през ненапълно затворената митрална клапа към лявото предсърдие.
|
||||
Връщането на кръв към лявото предсърдие води до обемно обременяване на предсърдието. По време на диастолата съответно по-голям обем кръв навлиза от лявото предсърдие в лявата камера с резултат - обемно обременяване на камерата.
|
||||
Обемното обременяване на двете кухини води до развитие на характерна картина с дилатация на лявото предсърдие и лявата камера.
|
||||
Тези промени се установяват при хронична, бавно развиваща се митрална регургитация.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра митрална регургитация
|
||||
• настъпва бързо повишаване на налягането в лявото предсърдие с малко увеличаване на обема му, което се дължи на нормалния левопредсърден комплайънс.
|
||||
Повишеното налягане в лявото предсърдие и венозното белодробно русло при остра митрална инсуфициенция могат да доведат до бързо развитие на белодробен оток.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология на митралната регургитация
|
||||
• Обемът на митралната регургитация зависи от големината на патологичния систолен митрален отвор и съпротивлението спрямо изтласкването на кръвта през аортната клапа.
|
||||
Колкото по-голям е регургитационния отвор на митралната клапа, толкова по-голям е обемът на регургитацията.
|
||||
Колкото по-голямо е съпротивлението спрямо изтласкването през аортната клапа, толкова по-голяма е регургитацията (например при аортна стеноза).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• regurgitation
|
||||
• Norma
|
||||
• blood
|
||||
• flow
|
||||
Image 2:
|
||||
• 1б
|
||||
Image 3:
|
||||
• Отек легких
|
||||
• Аорта
|
||||
• Високое
|
||||
• Лплаоровлнном
|
||||
• c нормальннм
|
||||
• давление
|
||||
• давлониам
|
||||
• в ЛП
|
||||
• ЛЖ
|
||||
• НОРМА (СИСТОЛА)
|
||||
• ОСТРАЯ МИТРАЛЬНАЯ
|
||||
• ХРОНИЧЕСКАЯ
|
||||
• НЕДОСТАТОЧНОСТЬ
|
||||
• МИТРАЛЬНАЯ
|
||||
• НЕДОСТАТОЧНОСТЬ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина
|
||||
• Зависи от времето за формиране на порока, тежестта и, основното заболяване, придружаващите клапни и миокардни промени.
|
||||
Когато развитието на клапното увреждане е бавно, субективната симптоматика е сходна с тази при митрална стеноза. Налице е тенденция за по-късна поява на оплакванията (при развитие на левокамерна недостатъчност).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптомите при митрална инсуфициенция включват прояви на:
|
||||
венозна белодробна хипертония с постепенно напредващ задух, достигащ до степен на белодробен оток при тежка сърдечна недостатъчност и/или въздействие на провокиращи фактори (тахиаритмии, бременност, физическо натоварване), застойна кашлица;
|
||||
намален сърдечен дебит (слабост, лесна уморяемост), които се установяват по-често, отколкото при митрална стеноза;
|
||||
десностранна сърдечна недостатъчност с набъбнали шийни вени, тежест в дясното подребрие вследствие на увеличен черен дроб, периферни отоци, асцит;
|
||||
ритъмни нарушения (предсърдни тахиаритмии) и увеличен ударен обем с палпитации.
|
||||
Клиничната картина на острата митрална инсуфициенция е по-различна, тя бързо води до остра левостранна застойна сърдечна недостатъчност (кардиална астма, белодробен оток), а минутният обем на сърцето е редуциран-хиподебит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Физикален преглед
|
||||
• Рядко-митрален фациес
|
||||
При прегледа на болния се установява, че върховият удар е изместен наляво, разширен и повдигащ. Това се дължи на разширената лява камера, която измества лявата граница на сърдечното притъпление наляво.
|
||||
Аускултаторната находка при митрална инсуфициенция включва систолен шум на сърдечния връх, отслабен първи тон, патологично раздвоен втори тон и патологичен трети тон.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания
|
||||
• ЕКГ
|
||||
Рентген
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
Сърдечна катетеризация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Консервативно
|
||||
СН
|
||||
Аритмии
|
||||
ИБС
|
||||
Хирургично- валвалопластика или протезиране на клапата
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• клапно протезиране
|
||||
• лоставена
|
||||
• неханична
|
||||
• читралн:
|
||||
• протеза
|
||||
• биологична протеза
|
||||
• механична протеза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ао-стеноза
|
||||
• Аортната стеноза представлява клапен порок, който се характеризира със стеснение на отвора на аортната клапа, затрудняващо изтласкването на кръв от лявата камера по време на систолата.
|
||||
Класификация:
|
||||
В зависимост от локализацията на стеснението, обструкцията на кръвотока може да бъде на ниво на аортната клапа (надклапна стеноза), на ниво аортна клапа (клапна аортна стеноза) или под аортна клапа (подклапна стеноза).
|
||||
Аортната стеноза се среща като вродено и като придобито заболяване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Придобитата аортна стеноза може да се дължи на ревматично увреждане на клапата, дегенеративни промени с калциеви отлагания по клапата (сенилна, калциева аортна стеноза) на първоначално интактна клапа, атеросклероза със засягане на аортната клапа, инфекциозен ендокардит.
|
||||
Наличието на бикуспидна клапа с калциноза е една от най-честите причини за аортна стеноза, изискваща оперативно лечение при пациенти под 70 годишна възраст.
|
||||
Над тази възраст най-честа е сенилната калциева форма.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• тежката аортна стеноза се среща рядко в детството, като честота и е 0,33% при живородените, и се дължи на уникуспидна или бикуспидна клапа. Повечето пациенти с вродена бикуспидна аортна клапа развиват клинична симптоматика едва в средна или напреднала възраст.
|
||||
Пациентите с ревматична аортна стеноза обикновено стават симптоматични след шестото десетилетие от живота.
|
||||
Аортната склероза (калцификация на аортната клапа без обструкция на кръвотока, считана за прекурсор на дегенеративната калцифицираща аортна стеноза) увеличава своята честота с напредването на възрастта и се среща при 29% от индивидите на възраст над 65 години и в 37% при индивидите над 75 години.
|
||||
При възрастни хора, честотата на аортна стеноза варира между 2% и 9%. Дегенеративната калцифицираща аортна стеноза обикновено се изявява при индивиди над 75 години и настъпва по-често при индивиди от мъжки пол.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• При стеноза на аортната клапа, се появява съпротивление на систоличното изтласкване на кръвта през лявата камера и се създава градиент на налягането между лявата камера и аортата.
|
||||
Обструкцията на изхода на лява камера води до повишаване на систоличното налягане.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Здрава аортна клапа
|
||||
• Аортна стеноза
|
||||
• Затворена
|
||||
• Затворена
|
||||
• Отворена
|
||||
• Отворена
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• Като компенсаторен механизъм, настъпва увеличаване масата на лявокамерната стена чрез успоредна репликация на саркомерите, водещо до концентрична хипертрофия.
|
||||
В този стадий лявата камера не е дилатирана и нейната функция е запазена, въпреки че се наблюдава понижение на диастолния комплайънс. Въпреки че сърдечния дебит е нормален в покой, често се не може да се увеличи адекватно по време на физическо натоварване, което може да доведе до поява на симптоми.
|
||||
Миокардният контрактилитет може също да бъде понижен, което допълнително води до понижаване сърдечния дебит, поради настъпване на систолна дисфункция.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• Увеличената левокамерна маса, увеличеното систолно налягане и удължаването на систоличното изтласкване увеличават нуждите от кислород на миокарда, особено в субендокардната зона. Въпреки че коронарния кръвоток може да бъде нормален, отнесен към увеличената левокамерна маса, той може да бъде недостатъчен.
|
||||
|
||||
Ангинозната симптоматика се появява поради едновременното настъпване на повишени нужди от кислород от хипертрофиралия миокард и понижената доставка на кислород поради понижения коронарен резерв, намалено диастолно перфузионно налягане и релативна субендокардна миокардна исхемия.
|
||||
|
||||
Структурните промени в миокарда при хипертрофията му и миокардната исхемия стоят в основата на камерни ритъмни нарушения при болните с аортна стеноза.
|
||||
|
||||
При болните с калциева аортна стеноза навлизането на калций към проводната система може да доведе до развитие на проводни нарушения на ниво атриовентрикуларно съединение и под него.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Аортната стеноза обикновено има асимптоматичен латентен период от 10-20 години. През този период, обструкцията на изхода на лява камера и налягането върху левокамерния миокард постепенно се увеличават.
|
||||
Симптомите се развиват постепенно.
|
||||
Задух при усилие е най-честото първоначално оплакване, дори при пациенти с нормална левокамерна систолна функция, и често се съпровожда с нарушена диастолна функция.
|
||||
В допълнение, пациентите могат да усетят болка в гърдите при физическо натоварване, замайване или причерняване при усилие, лесна умора и прогресивно понижаване на функционалния капацитет.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Класическата триада при аортна стеноза включва болка в гърдите, сърдечна недостатъчност и синкоп.
|
||||
Ангина- среща се при болни със или без стенотични промени в коронарните съдове. Дължи се на дисбаланса между нуждите и доставянето на кислород за миокарда.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синкоп
|
||||
• Синкопът, причинен от аортна стеноза, често настъпва по време на физическо усилие, когато системната вазодилатация при наличие на предварително фиксиран ударен обем, води до понижаване на систолното артериално налягане.
|
||||
Синкопът може да бъде причинен и от предсърдни или камерни аритмии. Синкоп при покой може да се дължи на преходна камерна тахикардия, предсърдно мъждене или (ако калцификацията по клапата се разпространи към проводната система на сърцето) атриовентрикуларен блок.
|
||||
Друга причина за синкоп е абнормален вазодепресорен рефлекс поради увеличено налягане в кухината на лява камера (вазодепресорен синкоп).
|
||||
Синкопът може да бъде придружен от конвулсии.
|
||||
Пациентите с аортна стеноза могат да имат по-висока честота на синкоп, причинен от нитроглицерин, в сравнение с общата популация. Винаги трябва да се има предвид наличие на митрална стеноза при пациенти, които се представят с хемодинамични нарушения при употреба на нитрат.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 40 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечна недостатъчност
|
||||
• В зависимост от тежестта на венозната белодробна хипертония късно в хода на заболяването могат да се наблюдават задух при физически усилия, ортопнея, пристъпен нощен задух и белодробен оток.
|
||||
Още по-късно се появяват признаци на намален сърдечен минутен обем - лесна уморяемост, слабост, периферна цианоза.
|
||||
Най-късно се развиват прояви на деснокамерна недостатъчност.
|
||||
Много рядко деснокамерната недостатъчност предшества левокамерната. Причината за такава последователност е в т.нар. ефект на Bernheim, при който хипертрофиралата междукамерна преграда изпъква към кухината на дясната камера и затруднява пълненето и.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 41 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Други прояви при Ао-стеноза
|
||||
• Гастроинтестинално кървене, дължащо се на ангиодисплазия или други съдови малформации, се среща в по-висока честота от очакваното при пациенти с калциева аортна стеноза. Тези малформации обикновено не дават симптоматика след оперативна корекция на аортния порок.
|
||||
|
||||
Инфекциозен ендокардит (треска, умора, безапетитие, загуба на тегло). Рискът от развитие на инфекциозен ендокардит е по-висок при млади пациенти със среден дефомитет на клапата, отколкото при възрастни пациенти с калцифициращи дегенеративни нарушения на аортната клапа.
|
||||
|
||||
Могат да се изявят преходни нарушения на мозъчното кръвообращение или исхемични инсулти. Дължат се на калциеви емболии, изхождащи от калцифициралата клапа.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 42 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника
|
||||
• Обективните симптоми включват промени:
|
||||
в артериалния пулс-parvus et tardus(бавно издигане с ниска амплитуда);
|
||||
В артериалното налягане- САН и пулсовата амплитуда са понижени в различна степен
|
||||
аускултаторна находка с основен признак - аортен систолен шум на изтласкване;
|
||||
прояви на хипертрофия на лявата камера- палпацията в областта на сърдечния връх показва усилен, разширен, продължителен върхов удар
|
||||
в късната фаза прояви на левокамерна, последвана от деснокамерна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 43 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания
|
||||
• ЕКГ
|
||||
Рентген
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
Сърдечна катетеризация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 44 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Консервативно
|
||||
СН
|
||||
Аритмии
|
||||
ИБС
|
||||
синкопи
|
||||
Хирургично- валвалопластика(рядко) или протезиране на клапата
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 45 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Аортна инсуфициенция
|
||||
• Клапен порок, който се характеризира с регургитирането (връщането) на известно количество кръв през аортната клапа в лявата камера, по време на диастолата.
|
||||
Порокът се дължи на дисфункция на аортната клапа или на някои елементи от клапния апарат (платна, анулус).
|
||||
Аортната регургитация може да бъде вродена или придобита, остра или хронична.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 46 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза
|
||||
• Прогнозата на аортната инсуфициенция при пациенти с тежък клапен порок зависи от наличието или отсъствието на левокамерна дисфункция и симптоматика.
|
||||
При симптоматични пациенти с нормална фракция на изтласкване прогнозата е относително добра;
|
||||
При асимптоматични пациенти с намалена фракция на изтласкване, прогресиране на заболяването до поява на симптоми става в повече от 25% от случаите в рамките на година;
|
||||
Годишната смъртност при симптоматични пациенти надвишава 10%.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 47 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Придобитата аортна регургитация може да се дължи на ревматизъм, инфекциозен ендокардит, колагенози на кръвоносните съдове, дегенеративно заболяване на аортната клапа, травматично увреждане на аортната клапа, след хирургична интервенция (например след TAVI - transcatheter aortic valve implantation).
|
||||
|
||||
Някои нарушения на възходящата аорта, при отсъствие на клапно увреждане, може също да доведе до аортна регургитация. Такива нарушения могат да бъдат продължителна тежка хипертония, синдром на Марфан, идиопатична аортна дилатация, сенилна аортна ектазия и дилатация, сифилис на аортата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 48 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• Въпреки че ревматичната болест на сърцето е най-честата причина за поява на аортна регургитация в световен мащаб, вродените и дегенеративните клапни аномалии са най-честите причинители на аортна инсуфициенция в Съединените щати, като най-често се диагностицира във възрастовата група 40-60 години.
|
||||
Предполагаемата честота на аортна инсуфициенция, независимо от нейната тежест, е в границите между 2-30%, но само 5-10% от пациентите с този порок имат тежко заболяване, което води до честота на тежка аортна регургитация в общата популация по-малко от 1%.
|
||||
Във Фрамингамското проучване, честотата на аортна регургитация била 13% при мъжете и 8,5% при жените.
|
||||
Честотата и тежестта на заболяването се увеличавали с възрастта.
|
||||
Аортната инсуфициенция се среща по-често при мъже, отколкото при жени.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 49 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• Диастолния рефлукс през аортната клапа може да доведе до обемно обременяване на лява камера. Повишаване на систолния ударен обем и ниско диастолно аортно налягане води до увеличаване на пулсовото налягане.
|
||||
Тежестта на аортната регургитация се определя от:
|
||||
големината на регургитационната площ на аортната клапа,
|
||||
диастоличния градиент между аортата и лявата камера,
|
||||
продължителността на диастолата.
|
||||
Патофизиологията при аортната инсуфициенция зависи от това дали тя е остра или хронична.
|
||||
При острата аортна регургитация, лявата камера няма достатъчно време за дилатация в отговор на повишено обемно натоварване, докато при хроничната аортна инсуфициенция, лявата камера преминава през редица компенсаторни механизми.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 50 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра аортна регургитация
|
||||
• Остра аортна регургитация със сигнификантна тежест води до увеличаване обема на постъпващата кръв по време на диастолата.
|
||||
Лявата камера няма достатъчно време да се дилатира в отговор на това внезапно свръхобременяване.
|
||||
В резултат на това, теледиастолното налягане в лява камера бързо се увеличава, което води до повишаване на налягането в белодробните вени и нарушаване динамиката на коронарния кръвоток.
|
||||
С повишаване на налягането в белодробното кръвообращение, пациентите постепенно развиват белодробен застой и оток.
|
||||
В тежките случаи е възможно възникване на сърдечна недостатъчност и евентуално да доведе до кардиогенен шок.
|
||||
Намалената миокардна перфузия може да доведе до миокардна исхемия.
|
||||
В тези случаи трябва да се има предвид ранната хирургична интервенция (особено при аортна инсуфициенция, дължаща се на аортна дисекация, хирургичното лечение трябва да бъде незабавно).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 51 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хронична аортна регургитация
|
||||
• Предизвиква постепенно обемно обременяване на лява камера, което води до редица компенсаторни промени, включително левокамерна дилатация и ексцентрична хипертрофия.
|
||||
В резултат на това, лявата камера става по-голяма и с увеличен комплайънс, с по-големи възможности за доставяне на голям ударен обем, който да компенсира регургитационния обем. Последвалата хипертрофия на стената възниква в съответствие на увеличените налягане и стрес, получени при левокамерната дилатация.
|
||||
През ранните фази на хроничната аортна регургитация, фракцията на изтласкване на лява камера е нормална или дори повишена (поради увеличеното преднатоварване и механизмът на Франк-Старлинг). В този период пациентите могат да останат асимптоматични.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 52 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хронична аортна регургитация
|
||||
• С прогресирането на аортната регургитация, левокамерната дилатация надвишава резервът на преднатоварване по кривата от механизма на Франк-Старлинг и фракцията на изтласкване спада до нормалните или по-ниски от нормалните стойности.
|
||||
Крайният диастолен обем на лява камера се увеличава и представлява критерии за прогресивна миокардна дисфункция.
|
||||
Евентуално, лявата камера може да достигне максималните си размери и диастолното налягане да започне да се покачва, което се изразява с диспнея.
|
||||
Увеличаването на крайното диастолно налягане на лява камера може също да понижи коронарните перфузионни градиенти, водещо до субендокардна исхемия и миокардна исхемия, некроза и апоптоза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 53 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина
|
||||
• Отново зависи от това дали тя е остра или хронична.
|
||||
Типичните оплаквания при тежка остра аортна регургитация са тежък задух, бързо развиваща се сърдечна наедостатъчност и гръдна болка, ако миокардната перфузия е нарушена или е налична аортна дисекация.
|
||||
Пациентите с хронична аортна инсуфициенция имат много дълъг асимптомен период, който може да продължи с години.
|
||||
Възможно е да се развие компенсаторна тахикардия (учестен сърдечен ритъм) за поддържане добър сърдечен дебит, което води до скъсяване на диастолата.
|
||||
В резултат на това е възможно пациентите да бъдат асимптомни дори при физическо натоварване.
|
||||
С течение на времето обаче обемното обременяване води до левокамерна дисфункция и лявата камера дилатира.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 54 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на остра АоИ
|
||||
• По време на прегледа на болен с остра регургитация на аортната клапа се установява тахикардия, периферна вазоконстрикция, цианоза, белодробен оток, алтерниращ пулс, диастоличен шум.
|
||||
При много тежки, фулминантно протичащи форми регургитации е възможно да се развият симптоми на кардиогенен шок.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 55 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника на хронична АоИ
|
||||
• При хроничните форми на аортна регургитация могат да се наблюдават симптоми като:
|
||||
големи стойности на пулсовото налягане (високо систолично и ниско диастолично налягане),
|
||||
симптом на Бекер (видими систолични пулсации на ретиналните артериоли),
|
||||
пулс на Къригън,
|
||||
симптом на Мюсет (ритмично поклащане главата на пациента в синхрон със сърдечния ритъм),
|
||||
признак на Duroziez (систоличен шум на феморалната артерия при проксимална компресия на артерията и диастоличен шум при дистална компресия),
|
||||
симптом на Мюлер (видими систолични пулсации на увулата),
|
||||
признак на Квинке (пулсации на нокътното ложе при лека компресия),
|
||||
признак на Траубе (шум наподобяващ пистолен изстрел при аускултация на феморалната артерия).
|
||||
Шумът на Austin-Flint представлява диастоличен шум, който се дължи на взаимодействието на регургитационния джет с предното митрално платно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 56 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания
|
||||
• ЕКГ
|
||||
Рентген
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
Сърдечна катетеризация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 57 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Консервативно
|
||||
СН
|
||||
Аритмии
|
||||
ИБС
|
||||
синкопи
|
||||
Хирургично- протезиране на клапата +/- протеза на възходяща Аорта
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 58 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• БИОЛОГИЧНА КЛАПА
|
||||
• МЕХАНИЧНА КЛАПА
|
||||
• Без коагуланти
|
||||
• Прием на коагуланти
|
||||
• Живот 8
|
||||
• Живот 250 години
|
||||
|
||||
105
ppt_data/output/Ревматизъм (1).json
Normal file
105
ppt_data/output/Ревматизъм (1).json
Normal file
@@ -0,0 +1,105 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Ревматизъм (1).pptx",
|
||||
"total_slides": 10,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ревматизъм"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определние:",
|
||||
"БОЛЕСТ НА БУЙО-СОКОЛСКИ\nРевматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимна локализация в ставите, сърцето и централната нервна система. \nБолестта започва остро, протича хронично и има периоди на изостряне. \nОбикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни клапни пороци, наречени ревматични. «Ближе ставите, но хапе сърцето»"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология и етиология",
|
||||
"Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора. \nВ миналото честотата на заболяването е 1-2%, т.е. - приблизително на всеки 100 души един боледувал от ревматизъм. \nРевматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза:",
|
||||
"Решаваща роля за поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите. \nСтрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях.\nВ резултат на имунната реакция антиген-антитяло в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Еволюция",
|
||||
"Средната продължителост на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече. \nСлед първия ревматичен пристъп почти у половината болни се развива сърдечен клапен порок. \nСлед всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форми на протичане:",
|
||||
"1. Сърдечна - с предимно засягане на сърцето; \u000b2. Мозъчна (церебрална) - с предимно засягане на централната нервна система; \u000b3. Кожна; \u000b4. Ставна - с предимно засягане на стави; \u000b5. Смесена"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Две до три седмици след стрептококова инфекция започва ревматичен пристъп. \nНай-важните признаци на ревматичния пристъп: \nПокачване на телесната температура до и над 38 градуса С;\nИнтоксикация на организма; \nПоява на полиартрит; \nПоява на ендо-, мио-, перикардит;\nПоява на хореа минор; \nПоява на кожен ревматизъм."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"Първичната профилактика лечение на инфекциозни огнища (тонзлитит, гранулом, отит, синуит, фарингит), избягване на влага, простуда и други увреждащи фактори. \nВторичната профилактика изисква също трайна санация на инфекциозните огнища, пеницилинова профилактика с депо-препарати за минимум 5 години, закалителни процедури, санаториално-климатично лечение. \nПреболедувалите от ревматизъм деца подлежат на диспансерно лечение, наблюдение и контрол, като срокът за това се определя от лекар-ревматолог."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза:",
|
||||
"Зависи от наличието на траен ревматичен сърдечен порок(РСП) или трайни невологични увреди.\n\nЛечението на всеки пристъп- задължително в болнично заведение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечни пороци:",
|
||||
"Стеноза и/или недостатъчност на митрална, аортна, трикуспидална или пулмонална клапа.\nРевматични, дегенеративни, вродени и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
84
ppt_data/output/Ревматизъм (1).txt
Normal file
84
ppt_data/output/Ревматизъм (1).txt
Normal file
@@ -0,0 +1,84 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Ревматизъм (1).pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 10
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ревматизъм
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определние:
|
||||
• БОЛЕСТ НА БУЙО-СОКОЛСКИ
|
||||
Ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимна локализация в ставите, сърцето и централната нервна система.
|
||||
Болестта започва остро, протича хронично и има периоди на изостряне.
|
||||
Обикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни клапни пороци, наречени ревматични. «Ближе ставите, но хапе сърцето»
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология и етиология
|
||||
• Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора.
|
||||
В миналото честотата на заболяването е 1-2%, т.е. - приблизително на всеки 100 души един боледувал от ревматизъм.
|
||||
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
• Решаваща роля за поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите.
|
||||
Стрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях.
|
||||
В резултат на имунната реакция антиген-антитяло в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Еволюция
|
||||
• Средната продължителост на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече.
|
||||
След първия ревматичен пристъп почти у половината болни се развива сърдечен клапен порок.
|
||||
След всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форми на протичане:
|
||||
• 1. Сърдечна - с предимно засягане на сърцето; 2. Мозъчна (церебрална) - с предимно засягане на централната нервна система; 3. Кожна; 4. Ставна - с предимно засягане на стави; 5. Смесена
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Две до три седмици след стрептококова инфекция започва ревматичен пристъп.
|
||||
Най-важните признаци на ревматичния пристъп:
|
||||
Покачване на телесната температура до и над 38 градуса С;
|
||||
Интоксикация на организма;
|
||||
Поява на полиартрит;
|
||||
Поява на ендо-, мио-, перикардит;
|
||||
Поява на хореа минор;
|
||||
Поява на кожен ревматизъм.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• Първичната профилактика лечение на инфекциозни огнища (тонзлитит, гранулом, отит, синуит, фарингит), избягване на влага, простуда и други увреждащи фактори.
|
||||
Вторичната профилактика изисква също трайна санация на инфекциозните огнища, пеницилинова профилактика с депо-препарати за минимум 5 години, закалителни процедури, санаториално-климатично лечение.
|
||||
Преболедувалите от ревматизъм деца подлежат на диспансерно лечение, наблюдение и контрол, като срокът за това се определя от лекар-ревматолог.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза:
|
||||
• Зависи от наличието на траен ревматичен сърдечен порок(РСП) или трайни невологични увреди.
|
||||
|
||||
Лечението на всеки пристъп- задължително в болнично заведение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечни пороци:
|
||||
• Стеноза и/или недостатъчност на митрална, аортна, трикуспидална или пулмонална клапа.
|
||||
Ревматични, дегенеративни, вродени и т.н.
|
||||
|
||||
243
ppt_data/output/Ревматизъм.json
Normal file
243
ppt_data/output/Ревматизъм.json
Normal file
@@ -0,0 +1,243 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Ревматизъм.pptx",
|
||||
"total_slides": 20,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ревматизъм"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определние:",
|
||||
"БОЛЕСТ НА БУЙО-СОКОЛСКИ\nРевматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимна локализация в ставите, сърцето и централната нервна система. \nБолестта започва остро, протича хронично и има периоди на изостряне. \nОбикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни клапни пороци, наречени ревматични. «Ближе ставите, но хапе сърцето»"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология и етиология",
|
||||
"Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора. \nВ миналото честотата на заболяването е 1-2%, т.е. - приблизително на всеки 100 души един боледувал от ревматизъм. \nРевматичната болест е последица от инфекция, причинена от В-хемолитични стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"Преди възможността за антибиотично лечение, заболяемостта в топлите страни е била висока. \nСлед въвеждането на антибиотиците като средство за лечение на фарингит, честотата на заболяването намалява, но то все пак засяга много деца на възраст между 5-15 години по целия свят, като в малка част от случаите има и симптоми от страна на сърцето. Поради засягането на ставите, ревматизмът е включен към заболяванията на съединителната тъкан при деца и подрастващи. \nТежестта на проявите е неравномерно разпределена в различните части на света. \nЗаболеваемостта от ревматизъм варира в отделните страни: има държави без нито един регистриран случай, има и такива със средни и високи стойности /повече от 40 случая на 100 000 човека на година/. \nПо изчисления, в света има около 15 милиона пациенти с ревматични сърдечни заболявания, с 282 000 нови случаи и 233 000 смъртни случаи годишно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Патогенеза:",
|
||||
"Решаваща роля за поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите. \nСтрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях.\nВ резултат на имунната реакция антиген-антитяло в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Засягане на ЦНС",
|
||||
"Стрептококова инфекция",
|
||||
"нойна ангина",
|
||||
"Активация на",
|
||||
"В линфоцити",
|
||||
"Производство",
|
||||
"Ставни",
|
||||
"на антитела",
|
||||
"увреждания",
|
||||
"Сърдечни",
|
||||
"поражения",
|
||||
"Кожни прояви",
|
||||
"циркулиращи",
|
||||
"кръстосано",
|
||||
"реагиращи",
|
||||
"Ревматизъм",
|
||||
"антитела",
|
||||
"патогенеза"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8603863131171721,
|
||||
0.7911256314843161,
|
||||
0.9232406260798445,
|
||||
0.8404446387980213,
|
||||
0.7676521147938978,
|
||||
0.9993623676308953,
|
||||
0.9998723446574589,
|
||||
0.9371279877481136,
|
||||
0.9999433777428446,
|
||||
0.9874830698541949,
|
||||
0.9995926998542968,
|
||||
0.9561741634010543,
|
||||
0.9722846321547916,
|
||||
0.999985750366391,
|
||||
0.9988155581945011,
|
||||
0.9998219087986187,
|
||||
0.9999975554815488,
|
||||
0.99996859787313
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Еволюция",
|
||||
"Средната продължителост на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече. \nСлед първия ревматичен пристъп почти у половината болни се развива сърдечен клапен порок. \nСлед всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Форми на протичане:",
|
||||
"1. Сърдечна - с предимно засягане на сърцето; \u000b2. Мозъчна (церебрална) - с предимно засягане на централната нервна система; \u000b3. Кожна; \u000b4. Ставна - с предимно засягане на стави; \u000b5. Смесена"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Две до три седмици след стрептококова инфекция започва ревматичен пристъп. \nВъзпалено гърло – само около 35-60% от пациентите с ревматизъм си спомнят за предшестващо заболяване със симптоми от горните дихателни пътища в предходните няколко седмици. Много от заболелите не търсят медицинска помощ или не вземат предписаните им антибиотици за профилактика на ревматизъм."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Най-важните признаци на ревматичния пристъп:",
|
||||
"Покачване на телесната температура до и над 38 градуса С;\nИнтоксикация на организма; кръвотечение от носа, болки в корема\nПоява на полиартрит; \nПоява на ендо-, мио-, перикардит;\nПоява на хореа минор; \nПоява на кожен ревматизъм."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Полиартрит",
|
||||
"Артритът на повече от една стави настъпва при около 75% от болните с ревматизъм. \nЧестотата на появата на този симптом нараства с възрастта. \nАртритът при ревматизъм обикновено е симетричен и засяга големите стави, като коленни, глезенни, лакътни и ставите на китките. \nТе са оточни, зачервени, топли и болезнени. \nАртритът обикновено мигрира и обхваща нови стави. \nПри повечето случаи на заболяването, полиартритът отзвучава за около 4 седмици, без да остават трайни последици. В противен случай трябва да се преразгледа диагнозата и да се търси друга причина за артрита."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Полиартрит"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Кардит",
|
||||
"Единственото проявление на ревматизъм, което може да остави трайни увреждания и дори да причини смърт. \nОбикновено се проявява като панкардит – с възпаление на ендокарда, миокарда и перикарда. \nНаблюдава се в 30-60% при първите атаки на ревматизъм. \nПо-често се наблюдава при по-малки деца, но се случва и при възрастни. \nТежкото възпаление може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност. Пациентите с кардит могат да имат задух при физически усилия, кашлица, пристъпен нощен задух, гръдна болка, ортопнея. \nПри перикардит се появява характерен шум – перикардно триене, както и е възможно наличие на излив в перикардната торбичка. \nЗасягането на клапите на сърцето (предимно митралната) води до поява на характерен шум при аускултация. \nВъзможно е пациентът да няма изявени симптоми на кардит, а диагнозата да се постави на базата на данни от аускултацията или от ехокардиография."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Хорея",
|
||||
"Характеризира се с бързи, некоординирани и неволеви движения на части на тялото, емоционална лабилност, промени в личността. \nМоже да засегне артикулацията и когнитивните способности. \nНастъпва при около 25% от случаите и е много рядко срещана при възрастни. Най-често се засягат момиченца. \nВъзникването й се обяснява с антигенна мимикрия – с наличие на автоантитела, свързващи се с ганглиозида в мозъка. \nХорея може да се наблюдава самостоятелно или в комбинация с другите симптоми. Обикновено настъпва от един до шест месеца след предшестваща стрептококова инфекция и има едновременно неврологични и психологични прояви. \nПодобно на полиартрита, хореята обикновено отзвучава без да остави трайни увреждания. В някои случаи обаче, може да продължи две – три години и да е значителен проблем за болния и семейството му."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Кожни прояви",
|
||||
"Еритема маргинатум – проявява се най-често като несърбящи, безболезнени, зачервени обриви по тялото. \nИмат форма на кръгчета дим, които нарастват в периферията, а изсветляват в центъра. \nНай-често се разполагат по тялото и проксималните части на крайниците. \nОбикновено се забелязват само при хора със светла кожа. \nЕритемата се наблюдава при около 10% от случаите на ревматизъм и е много рядка при възрастни. \nОбривите се запазват от няколко седмици до месеци.\nПодкожни възли – не са често срещано явление и обикновено съпътстват тежко протичащ кардит. \nВъзлите са безболезнени и се разполагат върху костни повърхности или над сухожилия – колена, лакти, глезени, върху ахилесовото сухожилие и др. \nОбикновено изчезват след една – две седмици."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Кожни прояви"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лабораторни изследвания",
|
||||
"Както при много други ревматологични заболявания, симптоми на системно възпаление се наблюдават при почти всички пациенти, с изключение на тези с хорея.\nПри повечето пациенти няма белези за гърлена инфекция и стрептококът от гърлото е елиминиран от имунната система към момента на началото на болестта. \nИма кръвни изследвания, които показват антитела срещу стрептококите, дори ако болният не е забелязал и не помни признаци на инфекция на гърлото. Повишените титри (нива) на тези антитела, познати като антистрептолизинови (AST) или DNA-за B, могат да бъдат намерени при кръвни тестове 2-4 седмици по-късно. \nВисоките титри показват скорошна инфекция, но няма доказана връзка с тежестта на болестта. Високо AST или DNA-за B означава, предхождаща среща с бактерията и стимулация на имунната система да образува антитела, и само по себе си не поставя диагноза ревматизъм при безсимптомни пациенти. В тези случаи антибиотично лечение по правило не е необходимо. \nТези изследвания може са с нормални стойности при пациенти само с хорея, което затруднява диагнозата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Терапия на ревматизъм:",
|
||||
"Лечение на стрептококовата инфекция, която е довела до заболяването- пеницилинови препарати, а при алергия- макролиди.\nЛечение на острата фаза на ревматизъм.\nПрилагат се противовъзпалителни средства за контрол над артрита, треската и другите остри симптоми. Най-често се прилагат салицилати, въпреки че е възможно и приложение на други нестероидни противовъзпалителни. Стероиди се прилагат при пациенти, при които нестероидните медикаменти не са дали добър ефект.\nРежимът на легло е традиционна част от лечението на ревматизъм, особено при пациенти с кардит. На болните се препоръчва да почиват през острата фаза на заболяването и постепенно да повишават активността си след преминаването й.\nХореята обикновено се третира консервативно в спокойна, нестимулираща среда. При нужда от седация се прилага най-често валпроева киселина. При рефрактерна на лечение хорея се прилагат интравенозен глобулин, стероиди и плазмафереза, въпреки че сигурен ефект не е доказан.\nЛечение на кардита\nПочивката на легло е съществена при пациентите със засягане на сърцето. \nПри наличие на сърдечна недостатъчност, лечението е конвенционално. Диуретиците са основни в терапията. \nПри тежък кардит някои прилагат стероиди. \nПри миокардит трябва да се внимава за поява на аритмии."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"Първичната профилактика лечение на инфекциозни огнища (тонзлитит, гранулом, отит, синуит, фарингит), избягване на влага, простуда и други увреждащи фактори. \nВторичната профилактика изисква също трайна санация на инфекциозните огнища, пеницилинова профилактика с депо-препарати за минимум 5 години, закалителни процедури, санаториално-климатично лечение. \nПрофилактиката се извършва с пеницилин, а при наличие на алергия – с еритромицин.\nПреболедувалите от ревматизъм деца подлежат на диспансерно лечение, наблюдение и контрол, като срокът за това се определя от лекар-ревматолог."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза:",
|
||||
"Зависи от наличието на траен ревматичен сърдечен порок(РСП) или трайни невологични увреди.\n\nЛечението на всеки пристъп- задължително в болнично заведение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
201
ppt_data/output/Ревматизъм.txt
Normal file
201
ppt_data/output/Ревматизъм.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,201 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Ревматизъм.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 20
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ревматизъм
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определние:
|
||||
• БОЛЕСТ НА БУЙО-СОКОЛСКИ
|
||||
Ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимна локализация в ставите, сърцето и централната нервна система.
|
||||
Болестта започва остро, протича хронично и има периоди на изостряне.
|
||||
Обикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни клапни пороци, наречени ревматични. «Ближе ставите, но хапе сърцето»
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология и етиология
|
||||
• Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора.
|
||||
В миналото честотата на заболяването е 1-2%, т.е. - приблизително на всеки 100 души един боледувал от ревматизъм.
|
||||
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от В-хемолитични стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• Преди възможността за антибиотично лечение, заболяемостта в топлите страни е била висока.
|
||||
След въвеждането на антибиотиците като средство за лечение на фарингит, честотата на заболяването намалява, но то все пак засяга много деца на възраст между 5-15 години по целия свят, като в малка част от случаите има и симптоми от страна на сърцето. Поради засягането на ставите, ревматизмът е включен към заболяванията на съединителната тъкан при деца и подрастващи.
|
||||
Тежестта на проявите е неравномерно разпределена в различните части на света.
|
||||
Заболеваемостта от ревматизъм варира в отделните страни: има държави без нито един регистриран случай, има и такива със средни и високи стойности /повече от 40 случая на 100 000 човека на година/.
|
||||
По изчисления, в света има около 15 милиона пациенти с ревматични сърдечни заболявания, с 282 000 нови случаи и 233 000 смъртни случаи годишно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Патогенеза:
|
||||
• Решаваща роля за поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите.
|
||||
Стрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях.
|
||||
В резултат на имунната реакция антиген-антитяло в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Засягане на ЦНС
|
||||
• Стрептококова инфекция
|
||||
• нойна ангина
|
||||
• Активация на
|
||||
• В линфоцити
|
||||
• Производство
|
||||
• Ставни
|
||||
• на антитела
|
||||
• увреждания
|
||||
• Сърдечни
|
||||
• поражения
|
||||
• Кожни прояви
|
||||
• циркулиращи
|
||||
• кръстосано
|
||||
• реагиращи
|
||||
• Ревматизъм
|
||||
• антитела
|
||||
• патогенеза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Еволюция
|
||||
• Средната продължителост на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече.
|
||||
След първия ревматичен пристъп почти у половината болни се развива сърдечен клапен порок.
|
||||
След всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Форми на протичане:
|
||||
• 1. Сърдечна - с предимно засягане на сърцето; 2. Мозъчна (церебрална) - с предимно засягане на централната нервна система; 3. Кожна; 4. Ставна - с предимно засягане на стави; 5. Смесена
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Две до три седмици след стрептококова инфекция започва ревматичен пристъп.
|
||||
Възпалено гърло – само около 35-60% от пациентите с ревматизъм си спомнят за предшестващо заболяване със симптоми от горните дихателни пътища в предходните няколко седмици. Много от заболелите не търсят медицинска помощ или не вземат предписаните им антибиотици за профилактика на ревматизъм.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Най-важните признаци на ревматичния пристъп:
|
||||
• Покачване на телесната температура до и над 38 градуса С;
|
||||
Интоксикация на организма; кръвотечение от носа, болки в корема
|
||||
Поява на полиартрит;
|
||||
Поява на ендо-, мио-, перикардит;
|
||||
Поява на хореа минор;
|
||||
Поява на кожен ревматизъм.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Полиартрит
|
||||
• Артритът на повече от една стави настъпва при около 75% от болните с ревматизъм.
|
||||
Честотата на появата на този симптом нараства с възрастта.
|
||||
Артритът при ревматизъм обикновено е симетричен и засяга големите стави, като коленни, глезенни, лакътни и ставите на китките.
|
||||
Те са оточни, зачервени, топли и болезнени.
|
||||
Артритът обикновено мигрира и обхваща нови стави.
|
||||
При повечето случаи на заболяването, полиартритът отзвучава за около 4 седмици, без да остават трайни последици. В противен случай трябва да се преразгледа диагнозата и да се търси друга причина за артрита.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Полиартрит
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Кардит
|
||||
• Единственото проявление на ревматизъм, което може да остави трайни увреждания и дори да причини смърт.
|
||||
Обикновено се проявява като панкардит – с възпаление на ендокарда, миокарда и перикарда.
|
||||
Наблюдава се в 30-60% при първите атаки на ревматизъм.
|
||||
По-често се наблюдава при по-малки деца, но се случва и при възрастни.
|
||||
Тежкото възпаление може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност. Пациентите с кардит могат да имат задух при физически усилия, кашлица, пристъпен нощен задух, гръдна болка, ортопнея.
|
||||
При перикардит се появява характерен шум – перикардно триене, както и е възможно наличие на излив в перикардната торбичка.
|
||||
Засягането на клапите на сърцето (предимно митралната) води до поява на характерен шум при аускултация.
|
||||
Възможно е пациентът да няма изявени симптоми на кардит, а диагнозата да се постави на базата на данни от аускултацията или от ехокардиография.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Хорея
|
||||
• Характеризира се с бързи, некоординирани и неволеви движения на части на тялото, емоционална лабилност, промени в личността.
|
||||
Може да засегне артикулацията и когнитивните способности.
|
||||
Настъпва при около 25% от случаите и е много рядко срещана при възрастни. Най-често се засягат момиченца.
|
||||
Възникването й се обяснява с антигенна мимикрия – с наличие на автоантитела, свързващи се с ганглиозида в мозъка.
|
||||
Хорея може да се наблюдава самостоятелно или в комбинация с другите симптоми. Обикновено настъпва от един до шест месеца след предшестваща стрептококова инфекция и има едновременно неврологични и психологични прояви.
|
||||
Подобно на полиартрита, хореята обикновено отзвучава без да остави трайни увреждания. В някои случаи обаче, може да продължи две – три години и да е значителен проблем за болния и семейството му.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Кожни прояви
|
||||
• Еритема маргинатум – проявява се най-често като несърбящи, безболезнени, зачервени обриви по тялото.
|
||||
Имат форма на кръгчета дим, които нарастват в периферията, а изсветляват в центъра.
|
||||
Най-често се разполагат по тялото и проксималните части на крайниците.
|
||||
Обикновено се забелязват само при хора със светла кожа.
|
||||
Еритемата се наблюдава при около 10% от случаите на ревматизъм и е много рядка при възрастни.
|
||||
Обривите се запазват от няколко седмици до месеци.
|
||||
Подкожни възли – не са често срещано явление и обикновено съпътстват тежко протичащ кардит.
|
||||
Възлите са безболезнени и се разполагат върху костни повърхности или над сухожилия – колена, лакти, глезени, върху ахилесовото сухожилие и др.
|
||||
Обикновено изчезват след една – две седмици.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Кожни прояви
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лабораторни изследвания
|
||||
• Както при много други ревматологични заболявания, симптоми на системно възпаление се наблюдават при почти всички пациенти, с изключение на тези с хорея.
|
||||
При повечето пациенти няма белези за гърлена инфекция и стрептококът от гърлото е елиминиран от имунната система към момента на началото на болестта.
|
||||
Има кръвни изследвания, които показват антитела срещу стрептококите, дори ако болният не е забелязал и не помни признаци на инфекция на гърлото. Повишените титри (нива) на тези антитела, познати като антистрептолизинови (AST) или DNA-за B, могат да бъдат намерени при кръвни тестове 2-4 седмици по-късно.
|
||||
Високите титри показват скорошна инфекция, но няма доказана връзка с тежестта на болестта. Високо AST или DNA-за B означава, предхождаща среща с бактерията и стимулация на имунната система да образува антитела, и само по себе си не поставя диагноза ревматизъм при безсимптомни пациенти. В тези случаи антибиотично лечение по правило не е необходимо.
|
||||
Тези изследвания може са с нормални стойности при пациенти само с хорея, което затруднява диагнозата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Терапия на ревматизъм:
|
||||
• Лечение на стрептококовата инфекция, която е довела до заболяването- пеницилинови препарати, а при алергия- макролиди.
|
||||
Лечение на острата фаза на ревматизъм.
|
||||
Прилагат се противовъзпалителни средства за контрол над артрита, треската и другите остри симптоми. Най-често се прилагат салицилати, въпреки че е възможно и приложение на други нестероидни противовъзпалителни. Стероиди се прилагат при пациенти, при които нестероидните медикаменти не са дали добър ефект.
|
||||
Режимът на легло е традиционна част от лечението на ревматизъм, особено при пациенти с кардит. На болните се препоръчва да почиват през острата фаза на заболяването и постепенно да повишават активността си след преминаването й.
|
||||
Хореята обикновено се третира консервативно в спокойна, нестимулираща среда. При нужда от седация се прилага най-често валпроева киселина. При рефрактерна на лечение хорея се прилагат интравенозен глобулин, стероиди и плазмафереза, въпреки че сигурен ефект не е доказан.
|
||||
Лечение на кардита
|
||||
Почивката на легло е съществена при пациентите със засягане на сърцето.
|
||||
При наличие на сърдечна недостатъчност, лечението е конвенционално. Диуретиците са основни в терапията.
|
||||
При тежък кардит някои прилагат стероиди.
|
||||
При миокардит трябва да се внимава за поява на аритмии.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• Първичната профилактика лечение на инфекциозни огнища (тонзлитит, гранулом, отит, синуит, фарингит), избягване на влага, простуда и други увреждащи фактори.
|
||||
Вторичната профилактика изисква също трайна санация на инфекциозните огнища, пеницилинова профилактика с депо-препарати за минимум 5 години, закалителни процедури, санаториално-климатично лечение.
|
||||
Профилактиката се извършва с пеницилин, а при наличие на алергия – с еритромицин.
|
||||
Преболедувалите от ревматизъм деца подлежат на диспансерно лечение, наблюдение и контрол, като срокът за това се определя от лекар-ревматолог.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза:
|
||||
• Зависи от наличието на траен ревматичен сърдечен порок(РСП) или трайни невологични увреди.
|
||||
|
||||
Лечението на всеки пристъп- задължително в болнично заведение.
|
||||
|
||||
67
ppt_data/output/ССС - анатомия.json
Normal file
67
ppt_data/output/ССС - анатомия.json
Normal file
@@ -0,0 +1,67 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "ССС - анатомия.pptx",
|
||||
"total_slides": 4,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анатомия на сърдечно-съдова система"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечно съдова система\u000b\u000b- състои се от сърце и кръвоносни съдове\u000b\u000b- кръвоносните съдове са артерии, вени и капиляри\u000b\u000b- сърцето е кух мускулест орган, намира се в гръдния кош, спрямо гръдната кост 2/3ти от сърцето се намират в ляво, а 1/3та в дясно"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"- Големината на сърцето зависи от пола – при мъжете е средно 300гр, а при жените 220гр.\u000b\u000b- Сърцето се разделя на четири кухини – две предсърдия и две камери разделени съответно с междупредсърдна и междукамерна преграда.\u000b\u000bДясното предсърдие и дясната камера образуват дясната или венозна половина на сърцето – през нея преминава венозната кръв. \u000b\u000bЛявото предсърдие и лявата камера образуват лявата или артериална половина на сърцето – през нея преминава артериалната кръв."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Сърце. Външен",
|
||||
"бекоgробен cmBo^",
|
||||
"кяба бекоgробна",
|
||||
"аоргна gъ2а",
|
||||
"аpmepuя",
|
||||
"еорна kуха Вена",
|
||||
"gясна kамера",
|
||||
"Венечнu (kоронарнu",
|
||||
"кяба kамера",
|
||||
"Rug"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7151681677053322,
|
||||
0.7935142477071605,
|
||||
0.7636082995279976,
|
||||
0.6574856069510461,
|
||||
0.6173778647056668,
|
||||
0.56098288163738,
|
||||
0.9956154068616666,
|
||||
0.69308871913406,
|
||||
0.8108597119157515,
|
||||
0.9738479790233301
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
35
ppt_data/output/ССС - анатомия.txt
Normal file
35
ppt_data/output/ССС - анатомия.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,35 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: ССС - анатомия.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 4
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анатомия на сърдечно-съдова система
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечно съдова система - състои се от сърце и кръвоносни съдове - кръвоносните съдове са артерии, вени и капиляри - сърцето е кух мускулест орган, намира се в гръдния кош, спрямо гръдната кост 2/3ти от сърцето се намират в ляво, а 1/3та в дясно
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• - Големината на сърцето зависи от пола – при мъжете е средно 300гр, а при жените 220гр. - Сърцето се разделя на четири кухини – две предсърдия и две камери разделени съответно с междупредсърдна и междукамерна преграда. Дясното предсърдие и дясната камера образуват дясната или венозна половина на сърцето – през нея преминава венозната кръв. Лявото предсърдие и лявата камера образуват лявата или артериална половина на сърцето – през нея преминава артериалната кръв.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Сърце. Външен
|
||||
• бекоgробен cmBo^
|
||||
• кяба бекоgробна
|
||||
• аоргна gъ2а
|
||||
• аpmepuя
|
||||
• еорна kуха Вена
|
||||
• gясна kамера
|
||||
• Венечнu (kоронарнu
|
||||
• кяба kамера
|
||||
• Rug
|
||||
|
||||
386
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност-м.с..json
Normal file
386
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност-м.с..json
Normal file
@@ -0,0 +1,386 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Сърдечна недостатъчност-м.с..pptx",
|
||||
"total_slides": 39,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение",
|
||||
"Сърдечната недостатъчност е невъзможност на сърцето да изпомпва адекватно за нуждите на тялото количество кръв.\nКлиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на:\nневъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или \nневъзможност да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Епидемиология",
|
||||
"В Европа честотата на симптомната СН се движи от 0,4% до 2%. При население от 900 милиона около 10 милиона души са с клинични прояви на СН. \nОще толкова са с асимптомна сърдечна дисфункция. Броят на случаите нараства с напредване на възрастта. \nЛевокамерна дисфункция се установява при 2% от населението между 25 и 65 години, а при хората над 65 г., този процент се движи между 4% и 6%."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Систолна или диастолна дисфункция",
|
||||
"В основата на СН стои сърдечната дисфункция. \nСистолната дисфункция се характеризира с намалена помпена дейност на сърцето, при което има намалена фракция на изтласкване (ФИ) и увеличен телесистолен обем на засегнатата сърдечна камера. \nДиастолната сърдечна дисфункция включва нарушение на релаксацията на камерата по време на диастола при запазена систолна функция. Намалената камерна релаксация обуславя нарушаване на нейното пълнене с кръв. \nПричини за дисфункция:\nСистолна дисфункция се наблюдава най-често при исхемична болест на сърцето (ИБС) – инфаркт на миокарда или съществуваща тиха миокардна исхемия. \nДиастолната дисфункция е сравнително рядка при млади хора и е честа при лица в напреднала възраст, при които е налице камерна хипертрофия и/или миокардна исхемия. \nНе рядко при един и същи пациент има едновременно или последователно оформяне на систолна и диастолна дисфункция. При част от случаите със сърдечна дисфункция тя може да съществува за известно време безсимптомно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра или хронична СН",
|
||||
"Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) може да се изяви за първи път с появата на остра СН или в своето хронично протичане да има епизоди на изостряне. \nТерминът остра сърдечна недостатъчност се използва за обозначаване на острия кардиогенен белодробен оток и на кардиогенния шок."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"СН с нисък или висок дебит",
|
||||
"При повечето сърдечни заболявания при настъпила СН сърдечният дебит не нараства при физически усилия или показва понижение. При напредване на СН сърдечният дебит се понижава и при състояние на покой:\nИсхемична болест на сърцето\nАртериална хипертония\nКлапни сърдечни пороци\nКардиомиопатии\nПри някои заболявания, които протичат с повишен сърдечен дебит, при настъпване на СН минутният обем на сърцето намалява, но поради повишените му изходни стойности остава повишен или в границите на нормата:\nТиреотоксикоза\nАртерио-венозни фистули\nХронично белодробно сърце\nЧернодробни цирози\nТежки анемии"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Сърдечна недостатъчност може да възникне при болести на ендокарда, миокарда, перикарда и големите съдове. \nПри 80 – 90% от случаите, Хронична левостранна СН се дължи на левокамерна дисфункция. При 75% от случаите с ХСН има данни за ИБС и артериална хипертония. По-малък е процентът на другите причини за случаите на левостранна СН: клапни сърдечни заболявания, миокардит, кардиомиопатии, вродени сърдечни пороци.\nОстър кардиогенен белодробен оток и кардиогенен шок настъпват най-често при остър инфаркт на миокарда (ОМИ), тежка хипертонична криза при хипертонично сърце, клапанни сърдечни заболявания с ЛК обременяване, остра митрална и аортна регургитация, тежка миокардна исхемия (зашеметен или или хиберниран миокард), остър перикардит със сърдечна тампонада, високочестотни тахиаритмии, тежка митрална стеноза или тромбозана митрална клапна протеза. При последните две заболявания високостепенните венозна и пулмонална хипертония са резултат на механична пречка за ЛК пълнене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Хроничната десностранна СН се наблюдава при ХОББ с хронично белодробно сърце, рецидивиращ БТЕ, първична пулмонална хипертония, трикуспидална инсуфициенция, увреждания на пулмоналната клапа. Тежката трикуспидална стеноза и туморите на дясното предсърдие водят до системна венозна хипертония както при деснокамерна слабост. \nОстра десностранна СН може да възникне при масивна белодробна емболия, инфаркт на миокарда на дясната камера, тромбоза или дехисценция на трикуспидална клапна протеза, миокардит с предимно деснокамерно ангажиране, ендокардит с тежка деструкция на трикуспидалната или пулмоналната клапи и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Етиология",
|
||||
"При съществуваща сърдечна дисфункция проявата на манифестна СН може да бъде провокирана от редица фактори:\nспиране на провежданото лечение;\nголям прием на готварска сол;\nпоява на сърдечни аритмии;\nвъзникване на инфекциозно заболяване;\nфизически или психически стрес;\nбелодробен емболизъм;\nнеконтролирана артериална хипертония;\nпоява на възпалителни сърдечни заболявания;\nприбавяне на друго вътрешно заболяване (бъбречно, ендокринно)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация",
|
||||
"В зависимост от това коя камера е с нарушена функция се различават:\nЛевостранна сърдечна недостатъчност – засяга се лявата камера.\nДесностранна сърдечна недостатъчност – засяга се дясната камера.\nТотална сърдечна недостатъчност – засягат се и двете камери."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация",
|
||||
"Според начина на протичане се различават:\n\nОстра сърдечна недостатъчност – развива се за часове или дни.\n\nХронична сърдечна недостатъчност – развива се за месеци и години."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация",
|
||||
"Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:\nЗастойна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация назад.\nНискодебитна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация напред и намаляване на минутния сърдечен обем.\nСмесена сърдечна недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Според Нюйорската кардиологична асоциация (NYHA) сърдечната недостатъчност бива 4 класа:\nI клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.\nII клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.\nIII клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.\nIV клас – поява на задух в покой."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптоми и белези на СН",
|
||||
"Оплакванията при сърдечната недостатъчност зависят от типа, т.е. дали тя настъпва остро или става въпрос за хронична сърдечна недостатъчност. \nСъщо така от значение е и коя от двете сърдечни половини е с нарушена функция - лявата, дясната или и двете.\nПри острата сърдечна недостатъчност промените настъпват бързо и ако не се превземат навреме мерки за овладяването и тя най-често води до шок (кардиогенен шок) с много вероятен неблагоприятен изход."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Задух (диспнея) - основния симптом при сърдечна недостатъчност. Задухът се дължи на задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове).\nВ началото задуха е провокиран от физически натоварвания, а с напредване на сърдечната недостатъчност се появява и в покой. \nЗадухът може да е придружен и с кашлица, която може да е както суха така и влажна, в зависимост от степента на застоя.\nОртопнеята е появата на задух в легнало и облекчаването му в седнало и право положение. Причината за ортопнеята е също в застоя на течности в белия дроб, който е по изразен в легнало положение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Умората е симптом, който пряко корелира със степента на сърдечната недостатъчност. Този симптом варира от умора при големи физически натоварвания до умора, слабост и отпадналост при минимални натоварвания в по-напреднал стадий.\nУскорената сърдечна дейност и нарушения в сърдечния ритъм - промените в сърдечната честота и в сърдечния ритъм са често срещани явления. Сърцебиенето при сърдечна недостатъчност се явява и като компенсаторен - адаптивен механизъм."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Никтурията представлява често нощно уриниране. Намалено е уринирането през деня, когато болния е активен и изправен. Когато той заеме легнало положение през нощта се увеличава притока на кръв към бъбреците и се увеличава и количеството отделена урина.\nОлигурията представлява намалено отделяне на урина и се дължи на намаленото кръвоснабдяване на бъбреците при левостранна сърдечна недостатъчност и е белег за напреднала сърдечна недостатъчност.\nПри сърдечна недостатъчност кръвообращението в мозъка може да намалее и до 50%. Това води мозъчни прояви като възбуда, обърканост, апатия и сънливост. Значение имат намалената и забавена циркулация в мозъка и пониженото кислородно насищане на кръвта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Оточен синдром- периферни отоци, най-често по долните крайници и набиране на течност серозните обвивки:\nв гръдния кош - хидроторакс;\nв сърдечната торбичка - хидроперикард;\nв корема - асцит.\nУвеличаването на размера на черния дроб се отбелязва като хепатомегалия. Черният дроб се увеличава вследствие на десностранна сърдечна недостатъчност, тъй като кръвта от черния дроб се влива в дясната половина на сърцето."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Анамнеза при СН",
|
||||
"Пациентите със сърдечна недостатъчност съобщават за намален толеранс към физически натоварвания. Най-честите оплаквания са задух и лесна умора. \nТези оплаквания, освен при сърдечна недостатъчност може да се наблюдават и при детренирани хора или при други (несърдечни) заболявания - белодробни, анемия и др. \nПодуване на краката или корема- оточен синдром. \nОтоците при сърдечна недостатъчност се наблюдават най-често по долните крайници и са по-изразени вечер.\nСъпътстващи и минали заболявания - високо кръвно налягане, захарен диабет, високи нива на холестерола, исхемична болест на сърцето и др. \nФамилна анамнеза, за да се установи дали има предразположеност към сърдечни заболявания. \nСпоред анамнестичните данни се определя и функционалния капацитет, а именно при каква степен на натоварване пациента получава оплаквания."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Физикален преглед",
|
||||
"Прегледа започва с оглед на пациента. От огледа може да се получи ценна информация. При някои заболявания и състояния са налице характерни промени в изгледа на лицето, гръдния кош и други части на тялото. С оглед се установява дали има оток по краката.\nСледваща стъпка от прегледа е палпацията. Например с палпация може да се установи мястото на сърдечния връх, който е изместен наляво или наляво и надолу при сърдечна недостатъчност.\nАускултацията. С този метод се чуват сърдечните тонове и евентуално за налични шумове. Много ценен метод е за установяване на клапни пороци - вродени или придобити. Също така се аускултират и белите дробове за наличието на хрипове.\nПеркусията. С този метод се определят сърдечните граници които са разширени при дилатация на сърдечните кухини.\nИзмерва се кръвното налягане, честотата на пулса и честотата на дишането."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Инструментални изследвания",
|
||||
"ЕКГ\nРентгенография на гръден кош\nЕхоКГ\nЯМР\nЛабораторни изследвания:\nПКК-анемия, левкоцитоза\nКр.захар\nУрея, креатинин\nЙонограма-Na, K\nСърдечни инзими\nЧернодробни ензими\nНатриуретични пептиди- BNP под 100 пг/мл, NT-proBNР под 400 пг/мл говори за нормален лявокамерен стрес. Малко вероятно е наличието на сърдечна недостатъчност, ако пациентът не е лекуван"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение на СН",
|
||||
"Лечението на сърдечната недостатъчност зависи от вида нарушение - остро или хронично. \nПри остра левокамерна или деснокамерна сърдечна недостатъчност целта е една - спасяване живота на болния. \nПри хроничната сърдечна недостатъчност целите на лечението се изразяват в:\nотлагане на смъртта, \nподобряване качеството на живот чрез подобряване на симптомите, непозволяване те да се влошат, избягвне на факторите, които влошават СН, намаляване на възможностите за възникване на нови прояви."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Терапевтичен подход",
|
||||
"В терапевтичния подход преди всичко се поставя лечението на основното заболяване - хипертония, ИБС, сърдечен възпалителен процес, байпас при миокардна исхемия, оперативно лечение на вродените и придобитите пороци, перикардиектомия и други.\nПодобряване помпената ф-я на сърцето. \nТя се определя от 4 фактора - миокарден контрактилитет, сърдечна честота, преднатоварване и следнатоварване. \nОсновната причина за появат на сърдечна недостатъчност по правило е отслабване на миокардния контрактилитет, често в съчетание с механични фактори, които ограничават функцията на сърцето, в това число и на диастолата."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Основните групи препарати, които се използват при лечение на сърдечна недостатъчност са:",
|
||||
"диуретици, \nбета-блокери, \nАСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ), \nдигиталисови препарати, \nнитрати, \nКатехоламини,\nдруги."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"дигиталисови препарати",
|
||||
"Дигоксин,Ланитоп и др.\nПодобряват клинично сърдечната недостатъчност, но смъртността не се повлиява, а при наличие на ектопия тя може дори да се увеличи (повишават възбудимостта). \nВ резултат на клиничното подобрение намалява необходимостта от хоспитализации. \nНай-добре се повлияват от лечението с дигоксин болните с тахиаритмия и белодробен застой; функционален клас III и IV по NYHA с ФИ <35%, кардиомегалия, лекуваните с диуретици.\nАбсолютни противопоказания за лечение с дигиталисови гликозиди са интоксикация с дигиталис, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия; атриовентрикуларен блок от втора или трета степен; камерна тахикардия; предсърдно мъждене, свързано с WPW-синдром; камерна екстрасистолия при дигитализирането. \nОтносителни противопоказания за приложение на тези препарати са увеличена чувствителност към дигиталисови гликозиди; хипокалиемия; хиперкалциемия; изолирана митрална стеноза с белодробен оток; изолирана диастолна дисфунцкия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диуретици",
|
||||
"Много от клиничните симптоми при сърдечна недостатъчност се дължат на задръжката на течности и съпътсващата я хиперволемия и увеличаването на интерстициалната течност. \nКлинично приложение намират голям брой диуретици с различен механизъм на действие. Изборът на диуретичен препарат при лечението на сърдечна недостатъчност зависи от личния опит на лекуващия лекар. \nГолемите дози трябва да се избягват, поради опасността от хиповолемия. Бързото намаляване на обема на кръвта се отразява върху минутния обем и води до засилване на проявите на СН.\nТиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон); \nБримкови (Фуроземид, Тораземид); \nКалийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диуретиците са основно лечение на СН, особено при наличие на застой (отоци, подути юголарни вени, застойни хрипове в белите дробове). \nПодобряват хемодинамичната основа на двата основни симптома на СН - задуха и умората, чрез намаляването на крайното диастолно налягане в лявата камера и периферното съдово съпротивление. \nМогат да се съчетават с останалите използвани при СН медикаменти.\nОсновни групи\nТиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон); \nБримкови (Фуроземид, Тораземид); \nКалийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"АСЕ-инхибитори",
|
||||
"АСЕ-инхибиторите са базово лечение при сърдечна недостатъчност от всички класове по NYHA. \nТе намаляват ремоделирането, в голяма степен ограничават смъртността и хоспитализациите при СН, като същевременно подобряват класа по NYHA. \nИползват се и при безсимптомни болни със СН. \nПри-по тежките форми на СН те могат да се съчетават с бета-блокери. Тогава смъртността се ограничава с още 15%. Най-добро е съчетаването на АСЕ инхибитори с диуретици. Тогава те намаляват значително умората и задуха, увеличават толеранса към усилия, забавят развитието на СН. \nВсички болни със сърдечна недостатъчност (ако нямат противопоказания) трябва да се лекуват с АСЕ инхибитор, и най-вече тези, които имат левокамерна систолна дисфункция, независимо дали преди това са имали, или не подобрение само от диуретично лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прилагането на АСЕ-инхибиторите се съобразява задължително с бъбречната функция, още повече че те по-правило се прилагат при СН съвместно с диуретик. \nПри влошаването на тази функция първо се ограничава диуретикът. \nСъществените контраиндикации за употреба на АСЕ-инхибитори са непоносимост към препаратите, ангионевротичен едем, упорита кашлица (при поносима не се спират), реновазална хипертония. \nДозирането на АСЕ-инхибиторите при сърдечна недостатъчност е постепенно, с мониториране на артериалното налягане и бъбречната функция. Прицелна доза се достига за различно време."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бетаблокери",
|
||||
"Препоръчват се при сърдечна недостатъчност от ІІ – ІV ФК по NYHA с исхемичен и неисхемичен произход и намалена левокамерна фракция на изтласкване, в допълнение на стандартната терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици. \nБета-блокерите са показани при всички пациенти с левокамерна дисфункция след миокарден инфаркт, независимо от това дали има симптоми на СН\nПациентите трябва да са на базисна терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици и трябва да са в относително стабилизирано състояние - без нужда от иннотропни агенти и без прояви на маркантна задръжка на течности\nКарведилол, Небиволол, Метопролол сукцинат, Бизопролол са разрешените В-блокери при СН.\nТитриране на дозите"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нитрати",
|
||||
"понижават изключително тонуса на венозните съдове, като значително количество кръв се депонира във венозното кръвообращение (ефект на кръвопускане). \nПритокът на кръв към дясното сърце намалява с последващо отражение върху преднатоварването на двете камери. \nНаляганията в белодробната артерия и пулмо-капилярната област се понижават и застоят в белите дробове се ограничава. \nНамаляват (макар и в малка степен) и следнатоварването чрез понижаване на периферното съдово съпротивление.\nПостига се ограничаване на кислородната консумация в миокарда, помпената функция на сърцето се подобрява.\nНай-често използваните нитропрепарати са нитроглицеринът и изосорбиддинитратът."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Катехоламини",
|
||||
"Използват се обикновено при ограничени във времето епизоди на тежка сърдечна недостаттъчност или като мост към сърдечна трансплантация . \nЧести странични ефекти и несигурният им ефект върху прогнозата. Пролонгираната употреба води до увеличаване на смъртността.\nНай-често използваният препарат е Добутамин. Най-често срещаните нежелани странични явления са тахифилаксия, тахикардия и неадекватна вазодилатация. \nИнтравенозният Допамин се използва за краткотрайна корекция на хемодинамичните нарушения при тежка влошена сърдечна недостатъчност. В малки дози може да подобри бъбречния кръвоток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нефармакологични мерки",
|
||||
"обучение на пациентите за същността на заболяването и неговите причини и за целите на хигенно-диетичния режим и фармакологичната терапия\nредовен контрол на телесното тегло – ежедневно или поне два пъти седмично и при неочаквано наддаване от повече от 2 кг за 3 дни задължително консултиране с лекар\nдиетични мерки - ограничаване приема на сол особено при напреднала сърдечна недостатъчност. Внимание с К –съдаржащите заместители,особено в съчетание с АСЕ- инхибитори, поради опасност от хиперкалиемия.\nприемът на течности трябва да се намали (до 1,5 – 2 л. дневно) само при напреднала СН с или без хипонатриемия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"алкохол - забранява се при алкохолна кардиомиопатия. Леката до умерена алкохолна консумация според някои съобщения подобрява прогнозата на левокамерната дисфункция.\nредукция на тегло при пациенти с наднормено тегло (ИТМ 25-30) и затлъстяване (ИТМ над З0)\nнаддаване на тегло при кардиачна кахексия при тежка сърдечна недостатъчност - чест прием на малки порции храна\nпреустановяване на пушенето\nвнимание при пътуване - посещенията на места с голяма надморска височина или топъл и влажен климат не са препоръчителни.Като цяло кратки полети са за предпочитане пред продължително пътуване с друг вид транспорт.\nвнимание при сексуална активност - пацинтите с ІІ ФК по НИХА имат умерен, а тези с ІІІ – ІV клас повишен риск от декомпенсация, вследствие сексуална активност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"имунизации – независимо от липсата на документирани данни за положителен ефект, пациентите със сърдечна недостатъчност се съветват да се имунизират с пневмококова и противогрипна ваксина\nлекарства, които трябва да се избягват или употребяват с повишено внимание – НСПВС, кортикостероиди(задръжка на сол)\nрежим на физическа активност и почивка – \nрежим на пълна почивка и на легло трябва да бъде назаначаван при остра сърдечна недостатъчност и дестабилизация и екзацербация на хроничната. Но дори и тогава трябва да се извършват първо пасивни, а след това активни движения в леглото и дихателна гимнастика.\nВ стабилно състояние пациентите трябва да бъдат окуражавани да извършват всичики ежедневни активности, които не предизвикват симптоми. \nНещо повече пацинтите от ІІ – ІІІ ФК трябва да провеждат тренировъчна програма с аеробни физически упражнения и стремеж към достигане на 60-80% от предвидената максимална честота и бавно, постепенно увеличаване на натоварването. \nПо-увредените пациенти могат да провеждат неколкократни 5-10 минутни тренировки ежедневно, а пациентите с по-добър функционален клас могат да провеждат по-продължителни сесии - 20-30 минуни – 3-5 пъти седмично."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност",
|
||||
"Етиология: Най-честите причини са: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.\nПатофизиология: \nостро се повишава налягането в белодробната венозна система. \nПовишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Кардиална астма.",
|
||||
"Проявява се с: пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. \nНай-често възникват през нощта. Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се успокоява (за разлика от ортопнеята).\nсуха, дразнеща кашлица;\nбледост, изпотяване, цианоза по устните;\nсърцебиене;\nнеспокойствие, страх.\nПри аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове, предимно в белодробните основи.\nРентгенографията на белите дробове показва интерстициален оток. \nЧрез ехокардиографията се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.\nКардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен оток",
|
||||
"Проявява се с:\u000b– много силен задух, болните заемат седнало положение;\u000b– учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”;\u000b– дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки;\u000b– кожата е бледа, цианотична, студена.\nПри аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове. \nАускултацията на сърцето е затруднена. Има тахикардия, отслабени сърдечни тонове, Т3 галопен ритъм, акцентуиран втори тон на пулмоналната артерия. \nРентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки. \nКръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.\nВ повечето случаи белодробният оток завършва летално."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Терапевтична схема при ОЛСН- в определен порядък.",
|
||||
"Болният се поставя в полуседнало положение. \nПодава се кислород с лицева маска в дозировка около 4-6 литра на минута. \nВеднага се поставя венозен източник и се започва спешното прилагане на бримкови диуретици - фуроземид от 40 до 80 мг. \nВ последствие може да се включат аналгетици - морфинът. \nПрилагат се таблетки с нитроглицерин под езика или венозно. Алтернатива са нитратните спрейове(Изокет), които се впръскват в доза 1-2 впръсквания под езика. \nПри систолна стойност на артериалното налягане под 100 ммЖ се включва кардиотоници като допамин и добутамин. \nВ крайния стадий, при липса на терапевтичен ефект, и задълбочаване на дихателната недостатъчност, пациентите се поставят на ИБВ."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
394
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност-м.с..txt
Normal file
394
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност-м.с..txt
Normal file
@@ -0,0 +1,394 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Сърдечна недостатъчност-м.с..pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 39
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение
|
||||
• Сърдечната недостатъчност е невъзможност на сърцето да изпомпва адекватно за нуждите на тялото количество кръв.
|
||||
Клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на:
|
||||
невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или
|
||||
невъзможност да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Епидемиология
|
||||
• В Европа честотата на симптомната СН се движи от 0,4% до 2%. При население от 900 милиона около 10 милиона души са с клинични прояви на СН.
|
||||
Още толкова са с асимптомна сърдечна дисфункция. Броят на случаите нараства с напредване на възрастта.
|
||||
Левокамерна дисфункция се установява при 2% от населението между 25 и 65 години, а при хората над 65 г., този процент се движи между 4% и 6%.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Систолна или диастолна дисфункция
|
||||
• В основата на СН стои сърдечната дисфункция.
|
||||
Систолната дисфункция се характеризира с намалена помпена дейност на сърцето, при което има намалена фракция на изтласкване (ФИ) и увеличен телесистолен обем на засегнатата сърдечна камера.
|
||||
Диастолната сърдечна дисфункция включва нарушение на релаксацията на камерата по време на диастола при запазена систолна функция. Намалената камерна релаксация обуславя нарушаване на нейното пълнене с кръв.
|
||||
Причини за дисфункция:
|
||||
Систолна дисфункция се наблюдава най-често при исхемична болест на сърцето (ИБС) – инфаркт на миокарда или съществуваща тиха миокардна исхемия.
|
||||
Диастолната дисфункция е сравнително рядка при млади хора и е честа при лица в напреднала възраст, при които е налице камерна хипертрофия и/или миокардна исхемия.
|
||||
Не рядко при един и същи пациент има едновременно или последователно оформяне на систолна и диастолна дисфункция. При част от случаите със сърдечна дисфункция тя може да съществува за известно време безсимптомно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра или хронична СН
|
||||
• Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) може да се изяви за първи път с появата на остра СН или в своето хронично протичане да има епизоди на изостряне.
|
||||
Терминът остра сърдечна недостатъчност се използва за обозначаване на острия кардиогенен белодробен оток и на кардиогенния шок.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• СН с нисък или висок дебит
|
||||
• При повечето сърдечни заболявания при настъпила СН сърдечният дебит не нараства при физически усилия или показва понижение. При напредване на СН сърдечният дебит се понижава и при състояние на покой:
|
||||
Исхемична болест на сърцето
|
||||
Артериална хипертония
|
||||
Клапни сърдечни пороци
|
||||
Кардиомиопатии
|
||||
При някои заболявания, които протичат с повишен сърдечен дебит, при настъпване на СН минутният обем на сърцето намалява, но поради повишените му изходни стойности остава повишен или в границите на нормата:
|
||||
Тиреотоксикоза
|
||||
Артерио-венозни фистули
|
||||
Хронично белодробно сърце
|
||||
Чернодробни цирози
|
||||
Тежки анемии
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Сърдечна недостатъчност може да възникне при болести на ендокарда, миокарда, перикарда и големите съдове.
|
||||
При 80 – 90% от случаите, Хронична левостранна СН се дължи на левокамерна дисфункция. При 75% от случаите с ХСН има данни за ИБС и артериална хипертония. По-малък е процентът на другите причини за случаите на левостранна СН: клапни сърдечни заболявания, миокардит, кардиомиопатии, вродени сърдечни пороци.
|
||||
Остър кардиогенен белодробен оток и кардиогенен шок настъпват най-често при остър инфаркт на миокарда (ОМИ), тежка хипертонична криза при хипертонично сърце, клапанни сърдечни заболявания с ЛК обременяване, остра митрална и аортна регургитация, тежка миокардна исхемия (зашеметен или или хиберниран миокард), остър перикардит със сърдечна тампонада, високочестотни тахиаритмии, тежка митрална стеноза или тромбозана митрална клапна протеза. При последните две заболявания високостепенните венозна и пулмонална хипертония са резултат на механична пречка за ЛК пълнене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• Хроничната десностранна СН се наблюдава при ХОББ с хронично белодробно сърце, рецидивиращ БТЕ, първична пулмонална хипертония, трикуспидална инсуфициенция, увреждания на пулмоналната клапа. Тежката трикуспидална стеноза и туморите на дясното предсърдие водят до системна венозна хипертония както при деснокамерна слабост.
|
||||
Остра десностранна СН може да възникне при масивна белодробна емболия, инфаркт на миокарда на дясната камера, тромбоза или дехисценция на трикуспидална клапна протеза, миокардит с предимно деснокамерно ангажиране, ендокардит с тежка деструкция на трикуспидалната или пулмоналната клапи и др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Етиология
|
||||
• При съществуваща сърдечна дисфункция проявата на манифестна СН може да бъде провокирана от редица фактори:
|
||||
спиране на провежданото лечение;
|
||||
голям прием на готварска сол;
|
||||
поява на сърдечни аритмии;
|
||||
възникване на инфекциозно заболяване;
|
||||
физически или психически стрес;
|
||||
белодробен емболизъм;
|
||||
неконтролирана артериална хипертония;
|
||||
поява на възпалителни сърдечни заболявания;
|
||||
прибавяне на друго вътрешно заболяване (бъбречно, ендокринно).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация
|
||||
• В зависимост от това коя камера е с нарушена функция се различават:
|
||||
Левостранна сърдечна недостатъчност – засяга се лявата камера.
|
||||
Десностранна сърдечна недостатъчност – засяга се дясната камера.
|
||||
Тотална сърдечна недостатъчност – засягат се и двете камери.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация
|
||||
• Според начина на протичане се различават:
|
||||
|
||||
Остра сърдечна недостатъчност – развива се за часове или дни.
|
||||
|
||||
Хронична сърдечна недостатъчност – развива се за месеци и години.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация
|
||||
• Според преобладаващото хемодинамично нарушение се различават:
|
||||
Застойна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация назад.
|
||||
Нискодебитна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация напред и намаляване на минутния сърдечен обем.
|
||||
Смесена сърдечна недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Според Нюйорската кардиологична асоциация (NYHA) сърдечната недостатъчност бива 4 класа:
|
||||
I клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.
|
||||
II клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.
|
||||
III клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.
|
||||
IV клас – поява на задух в покой.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптоми и белези на СН
|
||||
• Оплакванията при сърдечната недостатъчност зависят от типа, т.е. дали тя настъпва остро или става въпрос за хронична сърдечна недостатъчност.
|
||||
Също така от значение е и коя от двете сърдечни половини е с нарушена функция - лявата, дясната или и двете.
|
||||
При острата сърдечна недостатъчност промените настъпват бързо и ако не се превземат навреме мерки за овладяването и тя най-често води до шок (кардиогенен шок) с много вероятен неблагоприятен изход.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Задух (диспнея) - основния симптом при сърдечна недостатъчност. Задухът се дължи на задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове).
|
||||
В началото задуха е провокиран от физически натоварвания, а с напредване на сърдечната недостатъчност се появява и в покой.
|
||||
Задухът може да е придружен и с кашлица, която може да е както суха така и влажна, в зависимост от степента на застоя.
|
||||
Ортопнеята е появата на задух в легнало и облекчаването му в седнало и право положение. Причината за ортопнеята е също в застоя на течности в белия дроб, който е по изразен в легнало положение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Умората е симптом, който пряко корелира със степента на сърдечната недостатъчност. Този симптом варира от умора при големи физически натоварвания до умора, слабост и отпадналост при минимални натоварвания в по-напреднал стадий.
|
||||
Ускорената сърдечна дейност и нарушения в сърдечния ритъм - промените в сърдечната честота и в сърдечния ритъм са често срещани явления. Сърцебиенето при сърдечна недостатъчност се явява и като компенсаторен - адаптивен механизъм.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Никтурията представлява често нощно уриниране. Намалено е уринирането през деня, когато болния е активен и изправен. Когато той заеме легнало положение през нощта се увеличава притока на кръв към бъбреците и се увеличава и количеството отделена урина.
|
||||
Олигурията представлява намалено отделяне на урина и се дължи на намаленото кръвоснабдяване на бъбреците при левостранна сърдечна недостатъчност и е белег за напреднала сърдечна недостатъчност.
|
||||
При сърдечна недостатъчност кръвообращението в мозъка може да намалее и до 50%. Това води мозъчни прояви като възбуда, обърканост, апатия и сънливост. Значение имат намалената и забавена циркулация в мозъка и пониженото кислородно насищане на кръвта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Оточен синдром- периферни отоци, най-често по долните крайници и набиране на течност серозните обвивки:
|
||||
в гръдния кош - хидроторакс;
|
||||
в сърдечната торбичка - хидроперикард;
|
||||
в корема - асцит.
|
||||
Увеличаването на размера на черния дроб се отбелязва като хепатомегалия. Черният дроб се увеличава вследствие на десностранна сърдечна недостатъчност, тъй като кръвта от черния дроб се влива в дясната половина на сърцето.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Анамнеза при СН
|
||||
• Пациентите със сърдечна недостатъчност съобщават за намален толеранс към физически натоварвания. Най-честите оплаквания са задух и лесна умора.
|
||||
Тези оплаквания, освен при сърдечна недостатъчност може да се наблюдават и при детренирани хора или при други (несърдечни) заболявания - белодробни, анемия и др.
|
||||
Подуване на краката или корема- оточен синдром.
|
||||
Отоците при сърдечна недостатъчност се наблюдават най-често по долните крайници и са по-изразени вечер.
|
||||
Съпътстващи и минали заболявания - високо кръвно налягане, захарен диабет, високи нива на холестерола, исхемична болест на сърцето и др.
|
||||
Фамилна анамнеза, за да се установи дали има предразположеност към сърдечни заболявания.
|
||||
Според анамнестичните данни се определя и функционалния капацитет, а именно при каква степен на натоварване пациента получава оплаквания.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Физикален преглед
|
||||
• Прегледа започва с оглед на пациента. От огледа може да се получи ценна информация. При някои заболявания и състояния са налице характерни промени в изгледа на лицето, гръдния кош и други части на тялото. С оглед се установява дали има оток по краката.
|
||||
Следваща стъпка от прегледа е палпацията. Например с палпация може да се установи мястото на сърдечния връх, който е изместен наляво или наляво и надолу при сърдечна недостатъчност.
|
||||
Аускултацията. С този метод се чуват сърдечните тонове и евентуално за налични шумове. Много ценен метод е за установяване на клапни пороци - вродени или придобити. Също така се аускултират и белите дробове за наличието на хрипове.
|
||||
Перкусията. С този метод се определят сърдечните граници които са разширени при дилатация на сърдечните кухини.
|
||||
Измерва се кръвното налягане, честотата на пулса и честотата на дишането.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Инструментални изследвания
|
||||
• ЕКГ
|
||||
Рентгенография на гръден кош
|
||||
ЕхоКГ
|
||||
ЯМР
|
||||
Лабораторни изследвания:
|
||||
ПКК-анемия, левкоцитоза
|
||||
Кр.захар
|
||||
Урея, креатинин
|
||||
Йонограма-Na, K
|
||||
Сърдечни инзими
|
||||
Чернодробни ензими
|
||||
Натриуретични пептиди- BNP под 100 пг/мл, NT-proBNР под 400 пг/мл говори за нормален лявокамерен стрес. Малко вероятно е наличието на сърдечна недостатъчност, ако пациентът не е лекуван
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение на СН
|
||||
• Лечението на сърдечната недостатъчност зависи от вида нарушение - остро или хронично.
|
||||
При остра левокамерна или деснокамерна сърдечна недостатъчност целта е една - спасяване живота на болния.
|
||||
При хроничната сърдечна недостатъчност целите на лечението се изразяват в:
|
||||
отлагане на смъртта,
|
||||
подобряване качеството на живот чрез подобряване на симптомите, непозволяване те да се влошат, избягвне на факторите, които влошават СН, намаляване на възможностите за възникване на нови прояви.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Терапевтичен подход
|
||||
• В терапевтичния подход преди всичко се поставя лечението на основното заболяване - хипертония, ИБС, сърдечен възпалителен процес, байпас при миокардна исхемия, оперативно лечение на вродените и придобитите пороци, перикардиектомия и други.
|
||||
Подобряване помпената ф-я на сърцето.
|
||||
Тя се определя от 4 фактора - миокарден контрактилитет, сърдечна честота, преднатоварване и следнатоварване.
|
||||
Основната причина за появат на сърдечна недостатъчност по правило е отслабване на миокардния контрактилитет, често в съчетание с механични фактори, които ограничават функцията на сърцето, в това число и на диастолата.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Основните групи препарати, които се използват при лечение на сърдечна недостатъчност са:
|
||||
• диуретици,
|
||||
бета-блокери,
|
||||
АСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ),
|
||||
дигиталисови препарати,
|
||||
нитрати,
|
||||
Катехоламини,
|
||||
други.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• дигиталисови препарати
|
||||
• Дигоксин,Ланитоп и др.
|
||||
Подобряват клинично сърдечната недостатъчност, но смъртността не се повлиява, а при наличие на ектопия тя може дори да се увеличи (повишават възбудимостта).
|
||||
В резултат на клиничното подобрение намалява необходимостта от хоспитализации.
|
||||
Най-добре се повлияват от лечението с дигоксин болните с тахиаритмия и белодробен застой; функционален клас III и IV по NYHA с ФИ <35%, кардиомегалия, лекуваните с диуретици.
|
||||
Абсолютни противопоказания за лечение с дигиталисови гликозиди са интоксикация с дигиталис, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия; атриовентрикуларен блок от втора или трета степен; камерна тахикардия; предсърдно мъждене, свързано с WPW-синдром; камерна екстрасистолия при дигитализирането.
|
||||
Относителни противопоказания за приложение на тези препарати са увеличена чувствителност към дигиталисови гликозиди; хипокалиемия; хиперкалциемия; изолирана митрална стеноза с белодробен оток; изолирана диастолна дисфунцкия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диуретици
|
||||
• Много от клиничните симптоми при сърдечна недостатъчност се дължат на задръжката на течности и съпътсващата я хиперволемия и увеличаването на интерстициалната течност.
|
||||
Клинично приложение намират голям брой диуретици с различен механизъм на действие. Изборът на диуретичен препарат при лечението на сърдечна недостатъчност зависи от личния опит на лекуващия лекар.
|
||||
Големите дози трябва да се избягват, поради опасността от хиповолемия. Бързото намаляване на обема на кръвта се отразява върху минутния обем и води до засилване на проявите на СН.
|
||||
Тиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон);
|
||||
Бримкови (Фуроземид, Тораземид);
|
||||
Калийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диуретиците са основно лечение на СН, особено при наличие на застой (отоци, подути юголарни вени, застойни хрипове в белите дробове).
|
||||
Подобряват хемодинамичната основа на двата основни симптома на СН - задуха и умората, чрез намаляването на крайното диастолно налягане в лявата камера и периферното съдово съпротивление.
|
||||
Могат да се съчетават с останалите използвани при СН медикаменти.
|
||||
Основни групи
|
||||
Тиазидни (Хидрохлортиазид; Хлорталидон);
|
||||
Бримкови (Фуроземид, Тораземид);
|
||||
Калийсъхраняващи (Спиронолактон, Еплеренон, Триамптерен)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• АСЕ-инхибитори
|
||||
• АСЕ-инхибиторите са базово лечение при сърдечна недостатъчност от всички класове по NYHA.
|
||||
Те намаляват ремоделирането, в голяма степен ограничават смъртността и хоспитализациите при СН, като същевременно подобряват класа по NYHA.
|
||||
Иползват се и при безсимптомни болни със СН.
|
||||
При-по тежките форми на СН те могат да се съчетават с бета-блокери. Тогава смъртността се ограничава с още 15%. Най-добро е съчетаването на АСЕ инхибитори с диуретици. Тогава те намаляват значително умората и задуха, увеличават толеранса към усилия, забавят развитието на СН.
|
||||
Всички болни със сърдечна недостатъчност (ако нямат противопоказания) трябва да се лекуват с АСЕ инхибитор, и най-вече тези, които имат левокамерна систолна дисфункция, независимо дали преди това са имали, или не подобрение само от диуретично лечение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прилагането на АСЕ-инхибиторите се съобразява задължително с бъбречната функция, още повече че те по-правило се прилагат при СН съвместно с диуретик.
|
||||
При влошаването на тази функция първо се ограничава диуретикът.
|
||||
Съществените контраиндикации за употреба на АСЕ-инхибитори са непоносимост към препаратите, ангионевротичен едем, упорита кашлица (при поносима не се спират), реновазална хипертония.
|
||||
Дозирането на АСЕ-инхибиторите при сърдечна недостатъчност е постепенно, с мониториране на артериалното налягане и бъбречната функция. Прицелна доза се достига за различно време.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бетаблокери
|
||||
• Препоръчват се при сърдечна недостатъчност от ІІ – ІV ФК по NYHA с исхемичен и неисхемичен произход и намалена левокамерна фракция на изтласкване, в допълнение на стандартната терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици.
|
||||
Бета-блокерите са показани при всички пациенти с левокамерна дисфункция след миокарден инфаркт, независимо от това дали има симптоми на СН
|
||||
Пациентите трябва да са на базисна терапия с АСЕ-инхибитори и диуретици и трябва да са в относително стабилизирано състояние - без нужда от иннотропни агенти и без прояви на маркантна задръжка на течности
|
||||
Карведилол, Небиволол, Метопролол сукцинат, Бизопролол са разрешените В-блокери при СН.
|
||||
Титриране на дозите
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нитрати
|
||||
• понижават изключително тонуса на венозните съдове, като значително количество кръв се депонира във венозното кръвообращение (ефект на кръвопускане).
|
||||
Притокът на кръв към дясното сърце намалява с последващо отражение върху преднатоварването на двете камери.
|
||||
Наляганията в белодробната артерия и пулмо-капилярната област се понижават и застоят в белите дробове се ограничава.
|
||||
Намаляват (макар и в малка степен) и следнатоварването чрез понижаване на периферното съдово съпротивление.
|
||||
Постига се ограничаване на кислородната консумация в миокарда, помпената функция на сърцето се подобрява.
|
||||
Най-често използваните нитропрепарати са нитроглицеринът и изосорбиддинитратът.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Катехоламини
|
||||
• Използват се обикновено при ограничени във времето епизоди на тежка сърдечна недостаттъчност или като мост към сърдечна трансплантация .
|
||||
Чести странични ефекти и несигурният им ефект върху прогнозата. Пролонгираната употреба води до увеличаване на смъртността.
|
||||
Най-често използваният препарат е Добутамин. Най-често срещаните нежелани странични явления са тахифилаксия, тахикардия и неадекватна вазодилатация.
|
||||
Интравенозният Допамин се използва за краткотрайна корекция на хемодинамичните нарушения при тежка влошена сърдечна недостатъчност. В малки дози може да подобри бъбречния кръвоток.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нефармакологични мерки
|
||||
• обучение на пациентите за същността на заболяването и неговите причини и за целите на хигенно-диетичния режим и фармакологичната терапия
|
||||
редовен контрол на телесното тегло – ежедневно или поне два пъти седмично и при неочаквано наддаване от повече от 2 кг за 3 дни задължително консултиране с лекар
|
||||
диетични мерки - ограничаване приема на сол особено при напреднала сърдечна недостатъчност. Внимание с К –съдаржащите заместители,особено в съчетание с АСЕ- инхибитори, поради опасност от хиперкалиемия.
|
||||
приемът на течности трябва да се намали (до 1,5 – 2 л. дневно) само при напреднала СН с или без хипонатриемия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• алкохол - забранява се при алкохолна кардиомиопатия. Леката до умерена алкохолна консумация според някои съобщения подобрява прогнозата на левокамерната дисфункция.
|
||||
редукция на тегло при пациенти с наднормено тегло (ИТМ 25-30) и затлъстяване (ИТМ над З0)
|
||||
наддаване на тегло при кардиачна кахексия при тежка сърдечна недостатъчност - чест прием на малки порции храна
|
||||
преустановяване на пушенето
|
||||
внимание при пътуване - посещенията на места с голяма надморска височина или топъл и влажен климат не са препоръчителни.Като цяло кратки полети са за предпочитане пред продължително пътуване с друг вид транспорт.
|
||||
внимание при сексуална активност - пацинтите с ІІ ФК по НИХА имат умерен, а тези с ІІІ – ІV клас повишен риск от декомпенсация, вследствие сексуална активност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• имунизации – независимо от липсата на документирани данни за положителен ефект, пациентите със сърдечна недостатъчност се съветват да се имунизират с пневмококова и противогрипна ваксина
|
||||
лекарства, които трябва да се избягват или употребяват с повишено внимание – НСПВС, кортикостероиди(задръжка на сол)
|
||||
режим на физическа активност и почивка –
|
||||
режим на пълна почивка и на легло трябва да бъде назаначаван при остра сърдечна недостатъчност и дестабилизация и екзацербация на хроничната. Но дори и тогава трябва да се извършват първо пасивни, а след това активни движения в леглото и дихателна гимнастика.
|
||||
В стабилно състояние пациентите трябва да бъдат окуражавани да извършват всичики ежедневни активности, които не предизвикват симптоми.
|
||||
Нещо повече пацинтите от ІІ – ІІІ ФК трябва да провеждат тренировъчна програма с аеробни физически упражнения и стремеж към достигане на 60-80% от предвидената максимална честота и бавно, постепенно увеличаване на натоварването.
|
||||
По-увредените пациенти могат да провеждат неколкократни 5-10 минутни тренировки ежедневно, а пациентите с по-добър функционален клас могат да провеждат по-продължителни сесии - 20-30 минуни – 3-5 пъти седмично.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност
|
||||
• Етиология: Най-честите причини са: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.
|
||||
Патофизиология:
|
||||
остро се повишава налягането в белодробната венозна система.
|
||||
Повишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Кардиална астма.
|
||||
• Проявява се с: пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане.
|
||||
Най-често възникват през нощта. Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се успокоява (за разлика от ортопнеята).
|
||||
суха, дразнеща кашлица;
|
||||
бледост, изпотяване, цианоза по устните;
|
||||
сърцебиене;
|
||||
неспокойствие, страх.
|
||||
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове, предимно в белодробните основи.
|
||||
Рентгенографията на белите дробове показва интерстициален оток.
|
||||
Чрез ехокардиографията се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.
|
||||
Кардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен оток
|
||||
• Проявява се с: – много силен задух, болните заемат седнало положение; – учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”; – дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки; – кожата е бледа, цианотична, студена.
|
||||
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове.
|
||||
Аускултацията на сърцето е затруднена. Има тахикардия, отслабени сърдечни тонове, Т3 галопен ритъм, акцентуиран втори тон на пулмоналната артерия.
|
||||
Рентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки.
|
||||
Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.
|
||||
В повечето случаи белодробният оток завършва летално.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Терапевтична схема при ОЛСН- в определен порядък.
|
||||
• Болният се поставя в полуседнало положение.
|
||||
Подава се кислород с лицева маска в дозировка около 4-6 литра на минута.
|
||||
Веднага се поставя венозен източник и се започва спешното прилагане на бримкови диуретици - фуроземид от 40 до 80 мг.
|
||||
В последствие може да се включат аналгетици - морфинът.
|
||||
Прилагат се таблетки с нитроглицерин под езика или венозно. Алтернатива са нитратните спрейове(Изокет), които се впръскват в доза 1-2 впръсквания под езика.
|
||||
При систолна стойност на артериалното налягане под 100 ммЖ се включва кардиотоници като допамин и добутамин.
|
||||
В крайния стадий, при липса на терапевтичен ефект, и задълбочаване на дихателната недостатъчност, пациентите се поставят на ИБВ.
|
||||
|
||||
84
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност.json
Normal file
84
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност.json
Normal file
@@ -0,0 +1,84 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Сърдечна недостатъчност.pptx",
|
||||
"total_slides": 8,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сърдечна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение:",
|
||||
"Сърдечната недостатъчност представлява състояние, при което: \n1)сърцето не получава достатъчен приток на кръв от венозната система, \n2)не може да изтласква необходимите количества кръв, с които да задоволява потребността на органите и тъканите от кислород и хранителни вещества и/или\n3)налице е увеличено налягане - застой на кръвта във венозната система зад отслабналата част (лява или дясна) на сърцето."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация:",
|
||||
"Остра или хронична\n\nЛевостранна, десностранна или смесена\n\nЗастойна, хиподебитна или смесена\n\nСистолна , диастолна или смесена"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причини:",
|
||||
"Артериална хипертония (в 55% от случаите); \nХронична исхемична болест на сърцето- 30%; \nКлапни сърдечни пороци (в 10% от случаите). \nПричина могат да бъдат и заболявания на миокарда, вродени сърдечни пороци, разширение (коарктация) на аортата и други малформации."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клиника:",
|
||||
"Болните се оплакват от задух, кашлица с отделяне на белезникави и кръвенисти храчки.- засилват се в легнало положение или физиеско натоварване.\nУстановяват се хрипове в задните долни части на белите дробове.\nНамалява количеството на отделяната урина (олигурия). \nВ организма се задържат сол и вода, което предизвиква покачване на телесното тегло и поява на отоци. \nВ по-късен стадий се развива и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с увеличение на черния дроб, подуване на краката и корема. \u000bЗадухът е постоянен, даже и в покой, отоците по краката се увеличават, устните и краищата на пръстите посиняват, кашлицата и отделяните храчки постепенно изтощават болните. Те се оплакват от крайно безсилие, безсъние, загуба на апетит."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Класификация (NYHA):",
|
||||
"I клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.\nII клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.\nIII клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.\nIV клас – поява на задух в покой."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Стадиране:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза според ФК и стадий:",
|
||||
"NYHA: I ↔II ↔ III ↔ IV ФК\n\nСтадии по АСС/АНА: A → B → C → D"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
71
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност.txt
Normal file
71
ppt_data/output/Сърдечна недостатъчност.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,71 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Сърдечна недостатъчност.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 8
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение:
|
||||
• Сърдечната недостатъчност представлява състояние, при което:
|
||||
1)сърцето не получава достатъчен приток на кръв от венозната система,
|
||||
2)не може да изтласква необходимите количества кръв, с които да задоволява потребността на органите и тъканите от кислород и хранителни вещества и/или
|
||||
3)налице е увеличено налягане - застой на кръвта във венозната система зад отслабналата част (лява или дясна) на сърцето.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация:
|
||||
• Остра или хронична
|
||||
|
||||
Левостранна, десностранна или смесена
|
||||
|
||||
Застойна, хиподебитна или смесена
|
||||
|
||||
Систолна , диастолна или смесена
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причини:
|
||||
• Артериална хипертония (в 55% от случаите);
|
||||
Хронична исхемична болест на сърцето- 30%;
|
||||
Клапни сърдечни пороци (в 10% от случаите).
|
||||
Причина могат да бъдат и заболявания на миокарда, вродени сърдечни пороци, разширение (коарктация) на аортата и други малформации.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клиника:
|
||||
• Болните се оплакват от задух, кашлица с отделяне на белезникави и кръвенисти храчки.- засилват се в легнало положение или физиеско натоварване.
|
||||
Установяват се хрипове в задните долни части на белите дробове.
|
||||
Намалява количеството на отделяната урина (олигурия).
|
||||
В организма се задържат сол и вода, което предизвиква покачване на телесното тегло и поява на отоци.
|
||||
В по-късен стадий се развива и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с увеличение на черния дроб, подуване на краката и корема. Задухът е постоянен, даже и в покой, отоците по краката се увеличават, устните и краищата на пръстите посиняват, кашлицата и отделяните храчки постепенно изтощават болните. Те се оплакват от крайно безсилие, безсъние, загуба на апетит.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Класификация (NYHA):
|
||||
• I клас – болните нямат оплаквания при обичайна физическа активност.
|
||||
II клас – появяват се оплаквания (задух, сърцебиене, умора) при обичайна физическа активност.
|
||||
III клас – поява на оплаквания при субобичайни физически усилия.
|
||||
IV клас – поява на задух в покой.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Стадиране:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза според ФК и стадий:
|
||||
• NYHA: I ↔II ↔ III ↔ IV ФК
|
||||
|
||||
Стадии по АСС/АНА: A → B → C → D
|
||||
|
||||
333
ppt_data/output/Същност на ВБ.json
Normal file
333
ppt_data/output/Същност на ВБ.json
Normal file
@@ -0,0 +1,333 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Същност на ВБ.pptx",
|
||||
"total_slides": 32,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вътрешни болести"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вътрешни болести-\u000b предмет и задачи",
|
||||
"Предмет на вътрешната медицина са болестите на вътрешните органи на човека и лечението им с консервативни, нехирургични методи. \n\nЗадачи на Вътрешната медицина: профилактика, диагностика, терапия и рехабилитация на заболяванията на отделните органи и системи в човешкото тяло."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика",
|
||||
"Съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото (в частност здравните работници) предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици (хронификация или трайна неработоспособност-инвалидност), както и предотвратяване на преждевременна смърт."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Преморбидна профилактика",
|
||||
"Насочена към предотвратяване на появата на рисковите фактори сред популацията и възпрепятстване появата на социални, икономически и поведенчески модели на живот, водещи до повишаване на риска от заболявания. Пример за преморбидна профилактика е прилагането на безотпадни технологии на производство, които предпазват околната среда от химически вредности и рискови фактори."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Първична профилактика",
|
||||
"Първичната профилактика включва всички действия, насочени към предотвратяване на взаимодействието между рисковия фактор и възприемчивия индивид. \nПри първичната профилактика се цели да се предотврати възникването на заболяването или травмите чрез пълното отстраняване на рисковия фактор или намаляването на неговата екпозиция в количество или време сред популацията от хора с определени характеристики, показващи повишената им възприемчивост и ниво на риск от заболяване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Първична профилактика",
|
||||
"Тя може да бъде разглеждана като популационна (масова) или високорискова (индивидуална) стратегия на приложение. \nПри популационната стратегия целта е снижаването на средния риск за популацията чрез преместване на цялото разпределение на рисковия фактор към по-ниските стойности на риска. Това са подходи свързани с „извеждане” на лицата с висок риск от опасната зона или намаляване на дела на лицата в популацията, които са с повишен риск. \nВисокорисковата стратегия при първичната профилактика цели да се идентифицират и предпазят от заболяване лицата с висок риск."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вторична профилактика",
|
||||
"Активен метод, насочен към ранно откриване на заболяването, преди пълното разгръщане на клиничната симптоматика и чрез ранно лечение за подобряване на прогнозата и намаляване на честотата на тежките симптоми и хронифициране на заболяването. \nОбект на вторичната профилактика са предимно видимо здрави лица, със заболяване в безсимптомен период или ранния клиничен стадий. \nТакъв надежден инструмент за ранно откриване на заболяването и стартиране на прилагането на мерките по вторична профилактика е провеждането на скрининг."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Третична профилактика",
|
||||
"Насочена към гостоприемниците и факторите на околната среда при вече клинично изявеното заболяване с цел предотвратяване на развитие на усложнения, подобряване на рехабилитацията и възстановяване и поддържане на максималното функциониране след като заболяването и усложненията са стабилизирани.\n\nОсновната цел на третичната профилактика е свързана с предприемане на мерки за отстраняване на дълготрайните ефекти на заболяването и промяна в прогнозата за пациента. \n\nТретичната профилактика освен, че добавя години към живота на лицата с определено заболяване, оказва и ефект върху качеството им на живот."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вътрешни болести-раздели",
|
||||
"Кардиология- болести на сърцето и кръвообращението.\nАнгиология- болести на кръвоносните съдове. \nПулмология- болести на дихателната система.\nГастроентерология- болести на органите от храносмилателната система.\nНефрология- болести на бъбреците и цялата отделителната система.\nЕндокринология- болести на жлезите с вътрешна секреция и на метаболизма."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вътрешни болести-раздели",
|
||||
"Хематология- болести на кръвта; кръвообразуващите органи и органите на лимфната система. Подраздел- Транфузионна хематология.\nАлергология- алегичните реакции и заболявания (мултиорганни прояви).\nРевматология- болести на костите и съединителната тъкан. \nИмунология- заболявания на имунната система или болестни процеси, настъпили в резултат на промени в имунологичните механизми.\nТоксикология – наука за взаимодействието на отровата и организма. Изучава вредните ефекти на различните в-ва върху живи организми.\nОнкология- изучава и третира злокачествените солидни тумори с химични и биологични продукти или с имунотерапия и е свързана с терапевтичното поведение при злокачествени солидни тумори (нехематологична малигненост) от всички органи и системи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Здраве",
|
||||
"Здраве: При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка.\n“триъгълник на здравето”- СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“ \nСвързва се със състоянието на структурата, метаболизма и функциите на отделните органи и целия организъм. \nПредполага се, че при здрав организъм липсват отклонения от нормалните параметри на тези показатели. \nЕто защо често понятието здраве се отъждествява с термина „норма“. Същността на нормата се изразява във факта, че всички процеси в организма и различните форми на контакт с външната среда са обусловени от тенденцията към съхранение и продължение на живота."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Фактори на здравете",
|
||||
"Доход и социален статус\nМрежа за социална подкрепа\nОбразование и грамотност\nУсловия на работа\nСоциална среда\nФизическа среда\nЛични практики за здраве и способности за справяне\nЗдравословно развитие в детството\nБиология и генетика\nУслуги по здравеопазване\nКултура"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Здравето се влошава от:",
|
||||
"нездравословен / небалансиран и заседнал начин на живот\nпушене, употреба на алкохол, стимуланти и наркотици\nстрес\nболести\nлипса на лична хигиена и замърсяване\nстареене"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ИЗТОЧНИЦИ НА ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ",
|
||||
"За да се постигне промяна в поведението за здраве, са необходими надеждни и достъпни източници на здравни знания. \nНай-предпочитани източници на здравна информация от респондентите са: \nразговор с лекар – за половината население;\nтелевизия – по-често живеещите в селата;\nинтернет – по-често живеещите в градовете.\nНад 90.0% от изследваните считат, че здравето е грижа и отговорност на самия човек, но има респонденти, които смятат, че отговорни за здравето им са държавата, лекарите или др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Болест (на лат. Morbus)",
|
||||
"Болестта е клиничен израз на реакцията на организма към вредни въздействия от обкръжаващата среда или в резултат на генетични фактори.\n\nЕтиологията (от гръцки Aetya-наука за причините и условията за възникаване на болестите) на възникване на вътрешните болести е разнообразна, множество причини могат да доведат до заболявания:\nФизични причини- механичен удар, излагане на висока или ниска температура,\nрентгенови и радиоактивни лъчения, електричество, промени в атмосферното налягане и др.\nХимични причини- досег с промишлени или хранителни отрови, лекарствени\nсредства, алкохол, никотин, наркотични вещества и др.\nБиологични или инфекциозни причинители-бактерии, вируси, паразити\nПсихични- стрес\nВродени и генетично унаследени дефекти\nСоциално обусловени причини\nВ много случаи заболяванията са с неясна етиология, а в други-полиетиологични. \n\nВъншните и вътрешните условия за организма могат силно да повлияят развитието на дадено заболяване.\n\nПатогенеза е механизмът на възникване и протичане на болестния процес."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πepиoди нa пpoтичaнe нa бoлecтитe",
|
||||
"Bcяĸa бoлecт пpoтичa oбиĸнoвeнo в 4 пepиoдa: \nсĸpит; \nпepиoд нa пpeдвecтницитe;\nпepиoд нa пълнoтo изpaзявaнe нa бoлecттa;\nзaĸлючитeлeн пepиoд."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Cĸpит пepиoд",
|
||||
"Cĸpитият пepиoд e изpaзeн нaй - дoбpe пpи зapaзнитe бoлecти, пpи ĸoитo ce нapичa инĸyбaциoнeн. \nOбxвaщa вpeмeтo oт нaчaлoтo нa дeйcтвиeтo, или внeдpявaнeтo, нa бoлecтoтвopния фaĸтop дo пoявявaнeтo нa пъpвитe пpизнaци. \nΠpoдължитeлнocттa нa тoзи пepиoд e paзличнa пpи oтдeлнитe зapaзни бoлecти. Πpи тяx тoй зaвиcи, oт eднa cтpaнa, oт cъпpoтивитeлнитe cили нa opгaнизмa, а oт дpyгa, oт бoлecтoтвopнитe ĸaчecтвa нa миĸpoopгaнизмитe. \nOбиĸнoвeнo инĸyбaциoнният пepиoд вapиpa oт няĸoлĸo чaca (дизeнтepия) дo мeceци и дopи гoдини (пpи Tyбepĸyлoзaтa, Бpyцeлoзaтa, Лeвĸoзaтa и дp.). \nΠpoдължитeлнocттa нa cĸpития пepиoд пpи нeзapaзнитe бoлecти e cъщo paзличнa. Зaвиcи oт xapaĸтepa, пpoдължитeлнocттa и cилaтa нa дeйcтвиe нa бoлecтoтвopния фaĸтop. Haпpимep пpи изгapянe c ĸиceлини и ocнoви cĸpит пepиoд практически липcвa, пpи Лъчeвaтa бoлecт тoй тpae ceдмици и дopи мeceци; при белодробния рак- години тютюнопушене е нужно."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πepиoд нa пpeдвecтницитe",
|
||||
"Toзи пepиoд зaпoчвa c пoявявaнeтo нa пъpвитe пpизнaци и пpиĸлючвa с пълното разгръщане нa бoлecттa. \nΠpeз тoзи пepиoд ce пoявявaт нaчaлнитe пpизнaци, ĸoитo ca oбщи зa мнoгo бoлecти (условия за дианостична грешка). Пo - xapaĸтepнитe oт тяx ca липcaтa нa aпeтит, пoвишaвaнeтo нa тeмпepaтypaтa, yгнeтeнoтo cъcтoяниe, зaлeжaвaнeтo.\nΠpoдължитeлнocттa нa пepиoдa нa пpeдвecтницитe e paзличнa - oбиĸнoвeнo няĸoлĸo дни. Tя зaвиcи oт предшестващото състояние на организма, oт вpeднoтo дeйcтвиe нa бoлecтoтвopния пpичинитeл и oт фактори на околната среда."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πepиoд нa пълнo изpaзявaнe",
|
||||
"Зaпoчвa c пoявявaнeтo нa cъщecтвeнитe и xapaĸтepни зa дaдeнa бoлecт пpизнaци (симптоми) и зaвъpшвa c пpиĸлючвaнeтo нa зaбoлявaнeтo. \nΠpизнaцитe нe ce пpoявявaт eднaĸвo пpи вcичĸи. \nΠpoдължитeлнocттa нa тoзи пepиoд зaвиcи oт cъщитe фaĸтopи, ĸaĸтo пpи втopия пepиoд и e paзличнa - oт няĸoлĸo чaca дo дни, ceдмици, мeceци и гoдини. \nΠpи няĸoи бoлecти eдин oт пpизнaцитe e тoлĸoвa xapaĸтepeн, чe caмo въз ocнoвa нa нeгo мoжe дa ce пocтaви диaгнoзaтa. Taĸъв пpизнaĸ ce нapичa \"пaтoгнoмичeн\"."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Псевдомембрана на сливиците, гърлото и носната лигавица",
|
||||
"Дифтерит"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Ксантелазми и ксантоми",
|
||||
"хиперлипопротеинемия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πpи дpyги бoлecти ca xapaĸтepни гpyпa пpизнaци (симптоми), ĸoитo ce нapичaт \"cиндpoм\".",
|
||||
"Сърдечна недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Заключителен период",
|
||||
"Заключителният период може да завърши с пълно оздравяване, с непълно оздравяване или със смърт."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πълнo oздpaвявaнe",
|
||||
"Πълнoтo oздpaвявaнe e тaĸъв изxoд нa бoлecттa, пpи ĸoйтo нaпълнo ce възcтaнoвявaт cтpoeжът и фyнĸциятa нa зaceгнaтитe opгaни, a cъщo и фyнĸциятa нa opгaнизмa ĸaтo цялo. \nTo ce нaблюдaвa чecтo пpи бoлecти, ĸoитo нe пpeдизвиĸвaт тeжĸи aнaтoмични измeнeния нa тъĸaнитe и opгaнитe (например при банален вирусен ринит). \nΠълнoтo oздpaвявaнe e дo извecтнa cтeпeн oтнocитeлнo, тъй ĸaтo opгaнизмът нe ce възвpъщa ĸъм пъpвoнaчaлнoтo, изxoднoтo cъcтoяниe, в ĸoeтo тoй e бил пpeди зaбoлявaнeтo. Bcяĸa пpeĸapaнa бoлecт ocтaвя няĸaĸви cлeди в opгaнизмa. Haпpимep cлeд пpeбoлeдyвaнeтo пpи няĸoи бoлecти човек cтaвa нeвъзпpиeмчив ĸъм пoвтopнo зaбoлявaнe (имунна памет), a пpи дpyги opгaнизмът cтaвa мнoгo пo - чyвcтвитeлeн ĸъм пoвтopнoтo дeйcтвиe нa cъщитe бoлecтoтвopни пpичинитeли."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πътищaтa нa oздpaвявaнe ca няĸoлĸo:",
|
||||
"Oтcтpaнявaнe нa вpeднoтo нaчaлo - вpeдният фaĸтop мoжe дa ce oтcтpaни чpeз cлoжни peфлeĸтopни peaĸции - пoвpъщaнe, ĸиxaнe, ĸaшлянe, cълзoтeчeниe и дp., или чpeз paзpyшaвaнeтo или нeyтpaлизиpaнeтo мy (в чepния дpoб). Bpeднoтo нaчaлo, ocoбeнo ĸoгaтo e миĸpoopгaнизъм, мoжe дa бъдe yнищoжeнo oт cпeциaлни зaщитни тeлa (антитела) или oт лeвĸoцититe. \nBъзcтaнoвявaнe нa пoвpeдeнитe тъĸaни - нa мяcтoтo нa зaгинaлитe ĸлeтъчни eлeмeнти peгeнepиpaт нoви ĸлeтĸи. Πpи тoвa в зaвиcимocт oт бpoя нa пoвpeдeнитe eлeмeнти и oт cпocoбнocттa нa тъĸaнтa дa peгeнepиpa ce възcтaнoвявaт зaгинaлитe cпeцифични eлeмeнти или peгeнepиpa caмo cъeдинитeлнaтa тъĸaн нa мяcтoтo нa cпeцифичнaтa. \nKoмпecaтopни пpиcпocoблeния - ĸoмпeнcaтopнo пpиcпocoбявaнe нa opгaнизмa и нa фyнĸциятa нa пoвpeдeния opгaн, пpи ĸoeтo гoлямa poля игpaят нepвнaтa cиcтeмa и мoзъчнaтa ĸopa. Ocoбeнo яcнo тoвa ce виждa пpи нapyшaвaнe фyнĸциятa нa чифтнитe opгaни. Haпpимep пoвpeждaнeтo нa eдиния бъбpeĸ ce ĸoмпeнcиpa чpeз ycилвaнe фyнĸциятa нa здpaвия бъбpeĸ, ĸoйтo пoчти нaпълнo пoeмa paбoтaтa и нa изгyбeния (често компенсаторно се уголемява по обем)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Heпълнo oздpaвявaнe",
|
||||
"Heпълнoтo oздpaвявaнe ce нaблюдaвa, ĸoгaтo бoлecтният пpoцec пpичинявa зaгивaнeтo нa гoлям бpoй ĸлeтъчни eлeмeнти в opгaнa и ocoбeнo нa eлeмeнти c мaлĸa cпocoбнocт зa peгeнepaция. \nЧecтo peгeнepaциятa нa cпeцифичнитe eлeмeнти e дaлeч нeдocтaтъчнa зa възcтaнoвявaнe нa дeфeĸтитe. B тeзи cлyчaи нacтъпвa ycилeнa peгeнepaция нa cъeдинитeлнaтa тъĸaн, ĸoятo зaпълвa дeфeĸтa. Cлeд зaпълвaнeтo нa дeфeĸтa нopмaлният cтpoeж и фyнĸциятa нa opгaнa нe ce възcтaнoвявaт нaпълнo. \nTaĸъв изxoд нa зaбoлявaнeтo ce нapичa нeпълнo oздpaвявaнe, oздpaвявaнe c дeфeĸт или пaтoлoгичнo cъcтoяниe. Xapaĸтepни зa нeпълнoтo oздpaвявaнe ca кожните белези след травми или операции, тyбepĸyлoзнитe възли в бeлитe дpoбoвe, cъeдинитeлнoтъĸaннитe paзpacтвaния в черния дроб след масивна увреда, ĸoмпeнcиpaният cъpдeчeн пopoĸ и дp."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Cмъpт",
|
||||
"Cмъpттa нacтъпвa тoгaвa, ĸoгaтo opгaнизмът нe мoжe дa ce пpиcпocoбявa пoвeчe ĸъм измeнeнитe ycлoвия нa cъщecтвyвaнe и нeгoвaтa жизнeнa дeйнocт cпиpa. \nOcнoвнa пpичинa зa cмъpттa e ĸиcлopoднoтo глaдyвaнe нa тъĸaнитe, ĸoeтo нacтъпвa в peзyлтaт нa cпиpaнe нa дишaнeтo или нa cъpдeчнaтa дeйнocт. \nPaзличнитe тъĸaни нe ca eднaĸвo чyвcтвитeлни ĸъм нeдocтигa нa ĸиcлopoд. Haй - чyвcтвитeлнa в тoвa oтнoшeниe e нepвнaтa тъĸaн и нa пъpвo мяcтo мoзъчнaтa ĸopa (най-млада в еволюционно отношение). Kиcлopoднoтo глaдyвaнe бъpзo дoвeждa дo yмиpaнe нa нepвнитe ĸлeтĸи, в peзyлтaт нa ĸoeтo ce нapyшaвa вpъзĸaтa мeждy oтдeлнитe opгaни и нacтъпвa cмъpттa нa opгaнизмa ĸaтo цялo, въпpeĸи чe oтдeлни opгaни мoгaт дa пpoдължaт дa фyнĸциoниpaт (мозъчна смърт)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Bидoвe cмъpт",
|
||||
"Cмъpттa e пpoцec, ĸoйтo имa cвoй циĸъл нa paзвитиe. \nΠepиoдът мeждy cпиpaнeтo нa дишaнeтo или нa cъpдeчнaтa дeйнocт и yмиpaнeтo нa мoзъчнaтa ĸopa ce нapичa ĸлиничнa cмъpт (oтнocитeлнa cмъpт). \nKoгaтo yмpe мoзъчнaтa ĸopa, нacтъпвa иcтинcĸaтa, или биoлoгичнaтa cмъpт- Exutus letalis. \nМозъчна смърт настъпва, когато отпаднат всички функции на централната нервна система поради необратимо увреждане на главния мозък, включително на малкия мозък и мозъчния ствол.\nToвa дeлeниe имa гoлямo пpaĸтичecĸo знaчeниe, тъй ĸaтo пpeз пepиoдa нa ĸлиничнaтa cмъpт, ĸoятo тpae oĸoлo 5 - 7 мин., мoжe дa бъдe пpeдoтвpaтeнa биoлoгичнaтa cмъpт чрез реанимационни действия. \nCмъpттa, ĸoятo нacтъпвa в peзyлтaт oт пocтeпeннoтo изxaбявaнe (cтapeeнe) нa opгaнизмa, ce нapичa физиoлoгичнa или ecтecтвeнa cмъpт, a ĸoгaтo e изxoд нa няĸoe зaбoлявaнe, травма или интоксикация- пaтoлoгичнa."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Видове смърт",
|
||||
"Πpи ĸpъвoизлив в мoзъĸa, взрив, cлънчeв yдap дp. cмъpттa мoжe дa нacтъпи зa мнoгo ĸраткo вpeмe и тoгaвa ce нapичa внeзaпнa. \nHaй - чecтo oбaчe cмъpттa ce пpeдxoждa oт пpeдcмъpтeн пepиoд, нapeчeн aгoния (борба за живот). B тoзи cлyчaй пopaди пapaлизиpaнeтo нa вaжни мoзъчни цeнтpoвe opгaнизмът yмиpa бaвнo. \n\nAгoниятa пpoдължaвa oбиĸнoвeнo oт 2 - 3 чaca дo няколко дни. Πpoявявa ce cъc cлaб, мeĸ и нeyлoвим пyлc, дълбoĸo или cъвceм пoвъpxнocтнo дишaнe, пoнижaвaнe нa тeмпepaтypaтa, зaгyбвaнe нa cъзнaниeтo, нeвoлнo дeфeĸиpaнe и ypиниpaнe. Aгoнизиpaщитe лeжaт нeпpeĸъcнaтo c oтпycнaтa въpxy постелятa глaвa и движaт cлaбo ĸpайниците, устните си, едва отварят очи и т.н."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Πpизнaци нa cмъpттa",
|
||||
"Липса на дишане и сърдечна дейност.\nШироки, нереагиращи на светлина зеници.\nЗасъхване на лигавиците, конюнктивите (очните роговици)\nИзcтивaнe нa тpyпa - нacтъпвa пocтeпeннo, ĸaтo пpeз пъpвия дeн тeмпepaтypaтa ce пoнижaвa нa вceĸи чac c 1 °C, a пpeз втopия дeн - c 0,2 °C. B тoвa oтнoшeниe в няĸoи cлyчaи ce нaблюдaвaт изĸлючeния. Haпpимep пpи Teтaнyca в първите часове e нaлицe oбpaтнo явлeниe - пoвишaвaнe нa тeмпepaтypaтa дo 42 °C, дължaщo ce нa cилнитe мycĸyлни cпaзми, пpи ĸoитo ce пpoизвeждa тoплинa."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белези на смъртта",
|
||||
"Πeтнa пo ĸoжaтa - пoявявaт ce в peзyлтaт нa пpocмyĸвaнe oт ĸoжaтa нa xeмoлизиpaнa ĸpъв. Сигурен белег, ранен- около 30-а мин. Тъмновиолетов цвят и особено силно са изразени у починали със застойни явления, а слабо - у малокръвни индивиди"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"ранни послеснъртни петна"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7747250676409475
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Трупно вкочанение- нacтъпвa напълно между 8 дo 10 чac cлeд cмъpттa и ce oтĸpивa пpeдимнo пpи мycĸyлитe нa шиятa и ĸpaйницитe. \nДължи ce нa дeйcтвиeтo нa млeчнaтa ĸиceлинa, ĸoятo ce пoлyчaвa oт paзлaгaнeтo нa глиĸoгeнa. \nБъpзинaтa нa нeгoвoтo нacтъпвaнe зaвиcи oт тeмпepaтypaтa нa oĸoлнaтa cpeдa - ĸoлĸoтo пo - виcoĸa e тя, тoлĸoвa пo - бъpзo нacтъпвa пopaди пo - ycилeнoтo paзпaдaнe нa глиĸoгeнa. \nΠpи Aнтpaĸca тoзи пpизнaĸ нe ce нaблюдaвa! \nСлабо изразен при старци и деца, при изтощени и умрели от сепсис лица. При недоносените новородени липсва трупно вкочаняване. \nНиската температура на околната среда затруднява настъпването на този процес и удължава срока на съществуването му.\nЗaгнивaнe нa тpyпa - дължи ce нa paзвитиeтo нa гнилocтнитe бaĸтepии, ĸoитo ce нaмиpaт в гoлямo ĸoличecтвo в xpaнocмилaтeлния ĸaнaл. \nΠpoявявa ce c пoявaтa нa cивo-зeлeни пeтнa, ĸoитo ce дължaт нa жeлeзния cyлфид, oбpaзyвaн oт жeлязoтo нa xeмoглoбинa и oт cepoвoдopoд. Πpи paзвитиeтo нa гaзooбpaзyвaщи бaĸтepии тpyпът мoжe дa ce пoдye. Т\nрупното разлагане се ускорява у починали от септични състояния и при оставяне на трупа в затоплена среда, а от студа се забавя."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
298
ppt_data/output/Същност на ВБ.txt
Normal file
298
ppt_data/output/Същност на ВБ.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,298 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Същност на ВБ.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 32
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вътрешни болести
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вътрешни болести- предмет и задачи
|
||||
• Предмет на вътрешната медицина са болестите на вътрешните органи на човека и лечението им с консервативни, нехирургични методи.
|
||||
|
||||
Задачи на Вътрешната медицина: профилактика, диагностика, терапия и рехабилитация на заболяванията на отделните органи и системи в човешкото тяло.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика
|
||||
• Съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото (в частност здравните работници) предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици (хронификация или трайна неработоспособност-инвалидност), както и предотвратяване на преждевременна смърт.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Преморбидна профилактика
|
||||
• Насочена към предотвратяване на появата на рисковите фактори сред популацията и възпрепятстване появата на социални, икономически и поведенчески модели на живот, водещи до повишаване на риска от заболявания. Пример за преморбидна профилактика е прилагането на безотпадни технологии на производство, които предпазват околната среда от химически вредности и рискови фактори.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Първична профилактика
|
||||
• Първичната профилактика включва всички действия, насочени към предотвратяване на взаимодействието между рисковия фактор и възприемчивия индивид.
|
||||
При първичната профилактика се цели да се предотврати възникването на заболяването или травмите чрез пълното отстраняване на рисковия фактор или намаляването на неговата екпозиция в количество или време сред популацията от хора с определени характеристики, показващи повишената им възприемчивост и ниво на риск от заболяване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Първична профилактика
|
||||
• Тя може да бъде разглеждана като популационна (масова) или високорискова (индивидуална) стратегия на приложение.
|
||||
При популационната стратегия целта е снижаването на средния риск за популацията чрез преместване на цялото разпределение на рисковия фактор към по-ниските стойности на риска. Това са подходи свързани с „извеждане” на лицата с висок риск от опасната зона или намаляване на дела на лицата в популацията, които са с повишен риск.
|
||||
Високорисковата стратегия при първичната профилактика цели да се идентифицират и предпазят от заболяване лицата с висок риск.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вторична профилактика
|
||||
• Активен метод, насочен към ранно откриване на заболяването, преди пълното разгръщане на клиничната симптоматика и чрез ранно лечение за подобряване на прогнозата и намаляване на честотата на тежките симптоми и хронифициране на заболяването.
|
||||
Обект на вторичната профилактика са предимно видимо здрави лица, със заболяване в безсимптомен период или ранния клиничен стадий.
|
||||
Такъв надежден инструмент за ранно откриване на заболяването и стартиране на прилагането на мерките по вторична профилактика е провеждането на скрининг.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Третична профилактика
|
||||
• Насочена към гостоприемниците и факторите на околната среда при вече клинично изявеното заболяване с цел предотвратяване на развитие на усложнения, подобряване на рехабилитацията и възстановяване и поддържане на максималното функциониране след като заболяването и усложненията са стабилизирани.
|
||||
|
||||
Основната цел на третичната профилактика е свързана с предприемане на мерки за отстраняване на дълготрайните ефекти на заболяването и промяна в прогнозата за пациента.
|
||||
|
||||
Третичната профилактика освен, че добавя години към живота на лицата с определено заболяване, оказва и ефект върху качеството им на живот.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вътрешни болести-раздели
|
||||
• Кардиология- болести на сърцето и кръвообращението.
|
||||
Ангиология- болести на кръвоносните съдове.
|
||||
Пулмология- болести на дихателната система.
|
||||
Гастроентерология- болести на органите от храносмилателната система.
|
||||
Нефрология- болести на бъбреците и цялата отделителната система.
|
||||
Ендокринология- болести на жлезите с вътрешна секреция и на метаболизма.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вътрешни болести-раздели
|
||||
• Хематология- болести на кръвта; кръвообразуващите органи и органите на лимфната система. Подраздел- Транфузионна хематология.
|
||||
Алергология- алегичните реакции и заболявания (мултиорганни прояви).
|
||||
Ревматология- болести на костите и съединителната тъкан.
|
||||
Имунология- заболявания на имунната система или болестни процеси, настъпили в резултат на промени в имунологичните механизми.
|
||||
Токсикология – наука за взаимодействието на отровата и организма. Изучава вредните ефекти на различните в-ва върху живи организми.
|
||||
Онкология- изучава и третира злокачествените солидни тумори с химични и биологични продукти или с имунотерапия и е свързана с терапевтичното поведение при злокачествени солидни тумори (нехематологична малигненост) от всички органи и системи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Здраве
|
||||
• Здраве: При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка.
|
||||
“триъгълник на здравето”- СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“
|
||||
Свързва се със състоянието на структурата, метаболизма и функциите на отделните органи и целия организъм.
|
||||
Предполага се, че при здрав организъм липсват отклонения от нормалните параметри на тези показатели.
|
||||
Ето защо често понятието здраве се отъждествява с термина „норма“. Същността на нормата се изразява във факта, че всички процеси в организма и различните форми на контакт с външната среда са обусловени от тенденцията към съхранение и продължение на живота.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Фактори на здравете
|
||||
• Доход и социален статус
|
||||
Мрежа за социална подкрепа
|
||||
Образование и грамотност
|
||||
Условия на работа
|
||||
Социална среда
|
||||
Физическа среда
|
||||
Лични практики за здраве и способности за справяне
|
||||
Здравословно развитие в детството
|
||||
Биология и генетика
|
||||
Услуги по здравеопазване
|
||||
Култура
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Здравето се влошава от:
|
||||
• нездравословен / небалансиран и заседнал начин на живот
|
||||
пушене, употреба на алкохол, стимуланти и наркотици
|
||||
стрес
|
||||
болести
|
||||
липса на лична хигиена и замърсяване
|
||||
стареене
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ИЗТОЧНИЦИ НА ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ
|
||||
• За да се постигне промяна в поведението за здраве, са необходими надеждни и достъпни източници на здравни знания.
|
||||
Най-предпочитани източници на здравна информация от респондентите са:
|
||||
разговор с лекар – за половината население;
|
||||
телевизия – по-често живеещите в селата;
|
||||
интернет – по-често живеещите в градовете.
|
||||
Над 90.0% от изследваните считат, че здравето е грижа и отговорност на самия човек, но има респонденти, които смятат, че отговорни за здравето им са държавата, лекарите или др.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Болест (на лат. Morbus)
|
||||
• Болестта е клиничен израз на реакцията на организма към вредни въздействия от обкръжаващата среда или в резултат на генетични фактори.
|
||||
|
||||
Етиологията (от гръцки Aetya-наука за причините и условията за възникаване на болестите) на възникване на вътрешните болести е разнообразна, множество причини могат да доведат до заболявания:
|
||||
Физични причини- механичен удар, излагане на висока или ниска температура,
|
||||
рентгенови и радиоактивни лъчения, електричество, промени в атмосферното налягане и др.
|
||||
Химични причини- досег с промишлени или хранителни отрови, лекарствени
|
||||
средства, алкохол, никотин, наркотични вещества и др.
|
||||
Биологични или инфекциозни причинители-бактерии, вируси, паразити
|
||||
Психични- стрес
|
||||
Вродени и генетично унаследени дефекти
|
||||
Социално обусловени причини
|
||||
В много случаи заболяванията са с неясна етиология, а в други-полиетиологични.
|
||||
|
||||
Външните и вътрешните условия за организма могат силно да повлияят развитието на дадено заболяване.
|
||||
|
||||
Патогенеза е механизмът на възникване и протичане на болестния процес.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πepиoди нa пpoтичaнe нa бoлecтитe
|
||||
• Bcяĸa бoлecт пpoтичa oбиĸнoвeнo в 4 пepиoдa:
|
||||
сĸpит;
|
||||
пepиoд нa пpeдвecтницитe;
|
||||
пepиoд нa пълнoтo изpaзявaнe нa бoлecттa;
|
||||
зaĸлючитeлeн пepиoд.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Cĸpит пepиoд
|
||||
• Cĸpитият пepиoд e изpaзeн нaй - дoбpe пpи зapaзнитe бoлecти, пpи ĸoитo ce нapичa инĸyбaциoнeн.
|
||||
Oбxвaщa вpeмeтo oт нaчaлoтo нa дeйcтвиeтo, или внeдpявaнeтo, нa бoлecтoтвopния фaĸтop дo пoявявaнeтo нa пъpвитe пpизнaци.
|
||||
Πpoдължитeлнocттa нa тoзи пepиoд e paзличнa пpи oтдeлнитe зapaзни бoлecти. Πpи тяx тoй зaвиcи, oт eднa cтpaнa, oт cъпpoтивитeлнитe cили нa opгaнизмa, а oт дpyгa, oт бoлecтoтвopнитe ĸaчecтвa нa миĸpoopгaнизмитe.
|
||||
Oбиĸнoвeнo инĸyбaциoнният пepиoд вapиpa oт няĸoлĸo чaca (дизeнтepия) дo мeceци и дopи гoдини (пpи Tyбepĸyлoзaтa, Бpyцeлoзaтa, Лeвĸoзaтa и дp.).
|
||||
Πpoдължитeлнocттa нa cĸpития пepиoд пpи нeзapaзнитe бoлecти e cъщo paзличнa. Зaвиcи oт xapaĸтepa, пpoдължитeлнocттa и cилaтa нa дeйcтвиe нa бoлecтoтвopния фaĸтop. Haпpимep пpи изгapянe c ĸиceлини и ocнoви cĸpит пepиoд практически липcвa, пpи Лъчeвaтa бoлecт тoй тpae ceдмици и дopи мeceци; при белодробния рак- години тютюнопушене е нужно.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πepиoд нa пpeдвecтницитe
|
||||
• Toзи пepиoд зaпoчвa c пoявявaнeтo нa пъpвитe пpизнaци и пpиĸлючвa с пълното разгръщане нa бoлecттa.
|
||||
Πpeз тoзи пepиoд ce пoявявaт нaчaлнитe пpизнaци, ĸoитo ca oбщи зa мнoгo бoлecти (условия за дианостична грешка). Пo - xapaĸтepнитe oт тяx ca липcaтa нa aпeтит, пoвишaвaнeтo нa тeмпepaтypaтa, yгнeтeнoтo cъcтoяниe, зaлeжaвaнeтo.
|
||||
Πpoдължитeлнocттa нa пepиoдa нa пpeдвecтницитe e paзличнa - oбиĸнoвeнo няĸoлĸo дни. Tя зaвиcи oт предшестващото състояние на организма, oт вpeднoтo дeйcтвиe нa бoлecтoтвopния пpичинитeл и oт фактори на околната среда.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πepиoд нa пълнo изpaзявaнe
|
||||
• Зaпoчвa c пoявявaнeтo нa cъщecтвeнитe и xapaĸтepни зa дaдeнa бoлecт пpизнaци (симптоми) и зaвъpшвa c пpиĸлючвaнeтo нa зaбoлявaнeтo.
|
||||
Πpизнaцитe нe ce пpoявявaт eднaĸвo пpи вcичĸи.
|
||||
Πpoдължитeлнocттa нa тoзи пepиoд зaвиcи oт cъщитe фaĸтopи, ĸaĸтo пpи втopия пepиoд и e paзличнa - oт няĸoлĸo чaca дo дни, ceдмици, мeceци и гoдини.
|
||||
Πpи няĸoи бoлecти eдин oт пpизнaцитe e тoлĸoвa xapaĸтepeн, чe caмo въз ocнoвa нa нeгo мoжe дa ce пocтaви диaгнoзaтa. Taĸъв пpизнaĸ ce нapичa "пaтoгнoмичeн".
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Псевдомембрана на сливиците, гърлото и носната лигавица
|
||||
• Дифтерит
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Ксантелазми и ксантоми
|
||||
• хиперлипопротеинемия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πpи дpyги бoлecти ca xapaĸтepни гpyпa пpизнaци (симптоми), ĸoитo ce нapичaт "cиндpoм".
|
||||
• Сърдечна недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Заключителен период
|
||||
• Заключителният период може да завърши с пълно оздравяване, с непълно оздравяване или със смърт.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πълнo oздpaвявaнe
|
||||
• Πълнoтo oздpaвявaнe e тaĸъв изxoд нa бoлecттa, пpи ĸoйтo нaпълнo ce възcтaнoвявaт cтpoeжът и фyнĸциятa нa зaceгнaтитe opгaни, a cъщo и фyнĸциятa нa opгaнизмa ĸaтo цялo.
|
||||
To ce нaблюдaвa чecтo пpи бoлecти, ĸoитo нe пpeдизвиĸвaт тeжĸи aнaтoмични измeнeния нa тъĸaнитe и opгaнитe (например при банален вирусен ринит).
|
||||
Πълнoтo oздpaвявaнe e дo извecтнa cтeпeн oтнocитeлнo, тъй ĸaтo opгaнизмът нe ce възвpъщa ĸъм пъpвoнaчaлнoтo, изxoднoтo cъcтoяниe, в ĸoeтo тoй e бил пpeди зaбoлявaнeтo. Bcяĸa пpeĸapaнa бoлecт ocтaвя няĸaĸви cлeди в opгaнизмa. Haпpимep cлeд пpeбoлeдyвaнeтo пpи няĸoи бoлecти човек cтaвa нeвъзпpиeмчив ĸъм пoвтopнo зaбoлявaнe (имунна памет), a пpи дpyги opгaнизмът cтaвa мнoгo пo - чyвcтвитeлeн ĸъм пoвтopнoтo дeйcтвиe нa cъщитe бoлecтoтвopни пpичинитeли.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πътищaтa нa oздpaвявaнe ca няĸoлĸo:
|
||||
• Oтcтpaнявaнe нa вpeднoтo нaчaлo - вpeдният фaĸтop мoжe дa ce oтcтpaни чpeз cлoжни peфлeĸтopни peaĸции - пoвpъщaнe, ĸиxaнe, ĸaшлянe, cълзoтeчeниe и дp., или чpeз paзpyшaвaнeтo или нeyтpaлизиpaнeтo мy (в чepния дpoб). Bpeднoтo нaчaлo, ocoбeнo ĸoгaтo e миĸpoopгaнизъм, мoжe дa бъдe yнищoжeнo oт cпeциaлни зaщитни тeлa (антитела) или oт лeвĸoцититe.
|
||||
Bъзcтaнoвявaнe нa пoвpeдeнитe тъĸaни - нa мяcтoтo нa зaгинaлитe ĸлeтъчни eлeмeнти peгeнepиpaт нoви ĸлeтĸи. Πpи тoвa в зaвиcимocт oт бpoя нa пoвpeдeнитe eлeмeнти и oт cпocoбнocттa нa тъĸaнтa дa peгeнepиpa ce възcтaнoвявaт зaгинaлитe cпeцифични eлeмeнти или peгeнepиpa caмo cъeдинитeлнaтa тъĸaн нa мяcтoтo нa cпeцифичнaтa.
|
||||
Koмпecaтopни пpиcпocoблeния - ĸoмпeнcaтopнo пpиcпocoбявaнe нa opгaнизмa и нa фyнĸциятa нa пoвpeдeния opгaн, пpи ĸoeтo гoлямa poля игpaят нepвнaтa cиcтeмa и мoзъчнaтa ĸopa. Ocoбeнo яcнo тoвa ce виждa пpи нapyшaвaнe фyнĸциятa нa чифтнитe opгaни. Haпpимep пoвpeждaнeтo нa eдиния бъбpeĸ ce ĸoмпeнcиpa чpeз ycилвaнe фyнĸциятa нa здpaвия бъбpeĸ, ĸoйтo пoчти нaпълнo пoeмa paбoтaтa и нa изгyбeния (често компенсаторно се уголемява по обем).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Heпълнo oздpaвявaнe
|
||||
• Heпълнoтo oздpaвявaнe ce нaблюдaвa, ĸoгaтo бoлecтният пpoцec пpичинявa зaгивaнeтo нa гoлям бpoй ĸлeтъчни eлeмeнти в opгaнa и ocoбeнo нa eлeмeнти c мaлĸa cпocoбнocт зa peгeнepaция.
|
||||
Чecтo peгeнepaциятa нa cпeцифичнитe eлeмeнти e дaлeч нeдocтaтъчнa зa възcтaнoвявaнe нa дeфeĸтитe. B тeзи cлyчaи нacтъпвa ycилeнa peгeнepaция нa cъeдинитeлнaтa тъĸaн, ĸoятo зaпълвa дeфeĸтa. Cлeд зaпълвaнeтo нa дeфeĸтa нopмaлният cтpoeж и фyнĸциятa нa opгaнa нe ce възcтaнoвявaт нaпълнo.
|
||||
Taĸъв изxoд нa зaбoлявaнeтo ce нapичa нeпълнo oздpaвявaнe, oздpaвявaнe c дeфeĸт или пaтoлoгичнo cъcтoяниe. Xapaĸтepни зa нeпълнoтo oздpaвявaнe ca кожните белези след травми или операции, тyбepĸyлoзнитe възли в бeлитe дpoбoвe, cъeдинитeлнoтъĸaннитe paзpacтвaния в черния дроб след масивна увреда, ĸoмпeнcиpaният cъpдeчeн пopoĸ и дp.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Cмъpт
|
||||
• Cмъpттa нacтъпвa тoгaвa, ĸoгaтo opгaнизмът нe мoжe дa ce пpиcпocoбявa пoвeчe ĸъм измeнeнитe ycлoвия нa cъщecтвyвaнe и нeгoвaтa жизнeнa дeйнocт cпиpa.
|
||||
Ocнoвнa пpичинa зa cмъpттa e ĸиcлopoднoтo глaдyвaнe нa тъĸaнитe, ĸoeтo нacтъпвa в peзyлтaт нa cпиpaнe нa дишaнeтo или нa cъpдeчнaтa дeйнocт.
|
||||
Paзличнитe тъĸaни нe ca eднaĸвo чyвcтвитeлни ĸъм нeдocтигa нa ĸиcлopoд. Haй - чyвcтвитeлнa в тoвa oтнoшeниe e нepвнaтa тъĸaн и нa пъpвo мяcтo мoзъчнaтa ĸopa (най-млада в еволюционно отношение). Kиcлopoднoтo глaдyвaнe бъpзo дoвeждa дo yмиpaнe нa нepвнитe ĸлeтĸи, в peзyлтaт нa ĸoeтo ce нapyшaвa вpъзĸaтa мeждy oтдeлнитe opгaни и нacтъпвa cмъpттa нa opгaнизмa ĸaтo цялo, въпpeĸи чe oтдeлни opгaни мoгaт дa пpoдължaт дa фyнĸциoниpaт (мозъчна смърт).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Bидoвe cмъpт
|
||||
• Cмъpттa e пpoцec, ĸoйтo имa cвoй циĸъл нa paзвитиe.
|
||||
Πepиoдът мeждy cпиpaнeтo нa дишaнeтo или нa cъpдeчнaтa дeйнocт и yмиpaнeтo нa мoзъчнaтa ĸopa ce нapичa ĸлиничнa cмъpт (oтнocитeлнa cмъpт).
|
||||
Koгaтo yмpe мoзъчнaтa ĸopa, нacтъпвa иcтинcĸaтa, или биoлoгичнaтa cмъpт- Exutus letalis.
|
||||
Мозъчна смърт настъпва, когато отпаднат всички функции на централната нервна система поради необратимо увреждане на главния мозък, включително на малкия мозък и мозъчния ствол.
|
||||
Toвa дeлeниe имa гoлямo пpaĸтичecĸo знaчeниe, тъй ĸaтo пpeз пepиoдa нa ĸлиничнaтa cмъpт, ĸoятo тpae oĸoлo 5 - 7 мин., мoжe дa бъдe пpeдoтвpaтeнa биoлoгичнaтa cмъpт чрез реанимационни действия.
|
||||
Cмъpттa, ĸoятo нacтъпвa в peзyлтaт oт пocтeпeннoтo изxaбявaнe (cтapeeнe) нa opгaнизмa, ce нapичa физиoлoгичнa или ecтecтвeнa cмъpт, a ĸoгaтo e изxoд нa няĸoe зaбoлявaнe, травма или интоксикация- пaтoлoгичнa.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Видове смърт
|
||||
• Πpи ĸpъвoизлив в мoзъĸa, взрив, cлънчeв yдap дp. cмъpттa мoжe дa нacтъпи зa мнoгo ĸраткo вpeмe и тoгaвa ce нapичa внeзaпнa.
|
||||
Haй - чecтo oбaчe cмъpттa ce пpeдxoждa oт пpeдcмъpтeн пepиoд, нapeчeн aгoния (борба за живот). B тoзи cлyчaй пopaди пapaлизиpaнeтo нa вaжни мoзъчни цeнтpoвe opгaнизмът yмиpa бaвнo.
|
||||
|
||||
Aгoниятa пpoдължaвa oбиĸнoвeнo oт 2 - 3 чaca дo няколко дни. Πpoявявa ce cъc cлaб, мeĸ и нeyлoвим пyлc, дълбoĸo или cъвceм пoвъpxнocтнo дишaнe, пoнижaвaнe нa тeмпepaтypaтa, зaгyбвaнe нa cъзнaниeтo, нeвoлнo дeфeĸиpaнe и ypиниpaнe. Aгoнизиpaщитe лeжaт нeпpeĸъcнaтo c oтпycнaтa въpxy постелятa глaвa и движaт cлaбo ĸpайниците, устните си, едва отварят очи и т.н.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Πpизнaци нa cмъpттa
|
||||
• Липса на дишане и сърдечна дейност.
|
||||
Широки, нереагиращи на светлина зеници.
|
||||
Засъхване на лигавиците, конюнктивите (очните роговици)
|
||||
Изcтивaнe нa тpyпa - нacтъпвa пocтeпeннo, ĸaтo пpeз пъpвия дeн тeмпepaтypaтa ce пoнижaвa нa вceĸи чac c 1 °C, a пpeз втopия дeн - c 0,2 °C. B тoвa oтнoшeниe в няĸoи cлyчaи ce нaблюдaвaт изĸлючeния. Haпpимep пpи Teтaнyca в първите часове e нaлицe oбpaтнo явлeниe - пoвишaвaнe нa тeмпepaтypaтa дo 42 °C, дължaщo ce нa cилнитe мycĸyлни cпaзми, пpи ĸoитo ce пpoизвeждa тoплинa.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белези на смъртта
|
||||
• Πeтнa пo ĸoжaтa - пoявявaт ce в peзyлтaт нa пpocмyĸвaнe oт ĸoжaтa нa xeмoлизиpaнa ĸpъв. Сигурен белег, ранен- около 30-а мин. Тъмновиолетов цвят и особено силно са изразени у починали със застойни явления, а слабо - у малокръвни индивиди
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• ранни послеснъртни петна
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Трупно вкочанение- нacтъпвa напълно между 8 дo 10 чac cлeд cмъpттa и ce oтĸpивa пpeдимнo пpи мycĸyлитe нa шиятa и ĸpaйницитe.
|
||||
Дължи ce нa дeйcтвиeтo нa млeчнaтa ĸиceлинa, ĸoятo ce пoлyчaвa oт paзлaгaнeтo нa глиĸoгeнa.
|
||||
Бъpзинaтa нa нeгoвoтo нacтъпвaнe зaвиcи oт тeмпepaтypaтa нa oĸoлнaтa cpeдa - ĸoлĸoтo пo - виcoĸa e тя, тoлĸoвa пo - бъpзo нacтъпвa пopaди пo - ycилeнoтo paзпaдaнe нa глиĸoгeнa.
|
||||
Πpи Aнтpaĸca тoзи пpизнaĸ нe ce нaблюдaвa!
|
||||
Слабо изразен при старци и деца, при изтощени и умрели от сепсис лица. При недоносените новородени липсва трупно вкочаняване.
|
||||
Ниската температура на околната среда затруднява настъпването на този процес и удължава срока на съществуването му.
|
||||
Зaгнивaнe нa тpyпa - дължи ce нa paзвитиeтo нa гнилocтнитe бaĸтepии, ĸoитo ce нaмиpaт в гoлямo ĸoличecтвo в xpaнocмилaтeлния ĸaнaл.
|
||||
Πpoявявa ce c пoявaтa нa cивo-зeлeни пeтнa, ĸoитo ce дължaт нa жeлeзния cyлфид, oбpaзyвaн oт жeлязoтo нa xeмoглoбинa и oт cepoвoдopoд. Πpи paзвитиeтo нa гaзooбpaзyвaщи бaĸтepии тpyпът мoжe дa ce пoдye. Т
|
||||
рупното разлагане се ускорява у починали от септични състояния и при оставяне на трупа в затоплена среда, а от студа се забавя.
|
||||
|
||||
@@ -0,0 +1,93 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Тема 10 СГ при болни с остра сърдечна недостатъчност.pptx",
|
||||
"total_slides": 9,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Сестрински грижи при болни с Остра сърдечна недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра сърдечна недостатъчност\n \nе клиничен синдром, който се характеризира с бързо настъпила високостепенна застойна сърдечна недостатъчност \n(остър белодробен оток, \nостър системен венозен застой)\n и/или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъканна хипоперфузия (шок)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Острата сърдечна недостатъчност бива:",
|
||||
"І. Левокамерна:\n\u000b1. Предимно застойна – доминира застойния синдром (остра венозна пулмонална хипертония и белодробен застой), настъпва кардиална астма и белодробен оток.\u000b2. Предимно нискодебитна – (силно понижение на минутния обем и развитие на тежка хипоперфузия на тъканите), настъпва кардиогенен шок.\u000b3. Смесена."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ІІ. Деснокамерна:\n\u000b1. Предимно застойна – настъпва остър системен венозен застой.\u000b2. Предимно нискодебитна – настъпва кардиогенен шок.\u000b3. Смесена.\n\n\nІІІ. Двукамерна (тотална)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност",
|
||||
"Етиология: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.\nПатофизиология: повишава се налягането в белодробната венозна система. Повишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Клинична картина:",
|
||||
"Кардиална астма:\u000b– пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най-често възникват през нощта. \nБолните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се отзвучава.\u000b– суха, дразнеща кашлица;\u000b– бледост, изпотяване, цианоза по устните;\u000b– сърцебиена;\u000b– неспокойствие, страх.\n влажни хрипове, предимно в белодробните основи."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Изследвания",
|
||||
"Рентгенография на белите дробове - интерстициален оток. \nЕхокардиография- се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.\u000bКардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. \nПри задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен оток",
|
||||
"много силен задух, болните заемат седнало положение;\u000b– учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”;\u000b– дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки;\u000b– кожата е бледа, цианотична, студена.\u000bПри аускултация - влажни хрипове; тахикардия, отслабени сърдечни тонове.. \nРентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки.\n Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.\u000bВ повечето случаи белодробният оток завършва летално."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"кардиналната астма и на белодробния оток - лечение в интензивно болнично отделение. Прилагат се:\nДиуретици;\nКардиотоници;\nКислород; \nСпазмолитици;\nпо показание - антихипертензивни и аналгетични медикаменти. \nВ хода на интензивното лечение се изяснява произходът на острата лявокамерна сърдечна недостатъчност, включително развитие на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит и др."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
@@ -0,0 +1,78 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Тема 10 СГ при болни с остра сърдечна недостатъчност.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 9
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Сестрински грижи при болни с Остра сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра сърдечна недостатъчност
|
||||
|
||||
е клиничен синдром, който се характеризира с бързо настъпила високостепенна застойна сърдечна недостатъчност
|
||||
(остър белодробен оток,
|
||||
остър системен венозен застой)
|
||||
и/или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъканна хипоперфузия (шок).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Острата сърдечна недостатъчност бива:
|
||||
• І. Левокамерна:
|
||||
1. Предимно застойна – доминира застойния синдром (остра венозна пулмонална хипертония и белодробен застой), настъпва кардиална астма и белодробен оток. 2. Предимно нискодебитна – (силно понижение на минутния обем и развитие на тежка хипоперфузия на тъканите), настъпва кардиогенен шок. 3. Смесена.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ІІ. Деснокамерна:
|
||||
1. Предимно застойна – настъпва остър системен венозен застой. 2. Предимно нискодебитна – настъпва кардиогенен шок. 3. Смесена.
|
||||
|
||||
|
||||
ІІІ. Двукамерна (тотална).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност
|
||||
• Етиология: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.
|
||||
Патофизиология: повишава се налягането в белодробната венозна система. Повишава се и белодробното капилярно налягане, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Клинична картина:
|
||||
• Кардиална астма: – пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най-често възникват през нощта.
|
||||
Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се отзвучава. – суха, дразнеща кашлица; – бледост, изпотяване, цианоза по устните; – сърцебиена; – неспокойствие, страх.
|
||||
влажни хрипове, предимно в белодробните основи.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Изследвания
|
||||
• Рентгенография на белите дробове - интерстициален оток.
|
||||
Ехокардиография- се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност. Кардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове.
|
||||
При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен оток
|
||||
• много силен задух, болните заемат седнало положение; – учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”; – дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки; – кожата е бледа, цианотична, студена. При аускултация - влажни хрипове; тахикардия, отслабени сърдечни тонове..
|
||||
Рентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки.
|
||||
Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния. В повечето случаи белодробният оток завършва летално.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• кардиналната астма и на белодробния оток - лечение в интензивно болнично отделение. Прилагат се:
|
||||
Диуретици;
|
||||
Кардиотоници;
|
||||
Кислород;
|
||||
Спазмолитици;
|
||||
по показание - антихипертензивни и аналгетични медикаменти.
|
||||
В хода на интензивното лечение се изяснява произходът на острата лявокамерна сърдечна недостатъчност, включително развитие на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит и др.
|
||||
|
||||
489
ppt_data/output/Туберкулоза.json
Normal file
489
ppt_data/output/Туберкулоза.json
Normal file
@@ -0,0 +1,489 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Туберкулоза.pptx",
|
||||
"total_slides": 27,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Туберкулоза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Определение:",
|
||||
"Хронично инфекциозно заболяване.\nВ 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% - и други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Tuberculosis Affects Many Parts of the Body",
|
||||
"Adrenal",
|
||||
"glands",
|
||||
"CNS",
|
||||
"Liver, spleen",
|
||||
"~Tonsi",
|
||||
"(brain and",
|
||||
"periloneum",
|
||||
"meninges)",
|
||||
"Ureler",
|
||||
"Bladdler",
|
||||
"bones; spine",
|
||||
"psoas musce",
|
||||
"Genials",
|
||||
"espeaal",
|
||||
"Prostale",
|
||||
"epidklymis",
|
||||
"semie",
|
||||
"Тo opposile",
|
||||
"Lung",
|
||||
"parls",
|
||||
"01 same lung",
|
||||
"Pericarcium",
|
||||
"olner"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.8078636533770089,
|
||||
0.8496488934302251,
|
||||
0.99979476657533,
|
||||
0.9998895358651986,
|
||||
0.5294717309842311,
|
||||
0.8954891074071634,
|
||||
0.6818350765571141,
|
||||
0.9995467812202435,
|
||||
0.8436158053950787,
|
||||
0.999965592305975,
|
||||
0.8887992981013491,
|
||||
0.6445450818765216,
|
||||
0.5218830343388808,
|
||||
0.5102196815649579,
|
||||
0.9970259888070953,
|
||||
0.999746726301245,
|
||||
0.9429060146109662,
|
||||
0.9446898973443798,
|
||||
0.845379910739968,
|
||||
0.9941077694893891,
|
||||
0.9857731265790365,
|
||||
0.6256503732151204,
|
||||
0.9999484209864982,
|
||||
0.7008050751059572
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"„Жълтата гостенка“",
|
||||
"В миналото основно е засегнато населението на бедните страни и бедните прослойки. \nДнес, туберкулозата е разпространена в почти всички развити държави в света."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Заболеваемост от туберкулоза в България за периода 1990-2007 г (на 100 000 жители)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"35,6",
|
||||
"35,4",
|
||||
"25 1",
|
||||
"1990",
|
||||
"1995",
|
||||
"1998",
|
||||
"2000",
|
||||
"2005",
|
||||
"2006",
|
||||
"2007"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9973634702318672,
|
||||
0.7139151133020403,
|
||||
0.7002204605653758,
|
||||
0.9992647767066956,
|
||||
0.9999982714653015,
|
||||
0.9999955892562866,
|
||||
0.9741863012313843,
|
||||
0.9345491528511047,
|
||||
0.999976396560669,
|
||||
0.9999949932098389
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Причинител:",
|
||||
"Микобактериум туберкулозe (Mycobacterium tuberculosae, бактерий на Кох)- отличава се със значителна устойчивост във външната среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване. \nИзточници на зараза могат да бъдат болните от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бактерий на Кох"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Скрита туберкулозна инфекция",
|
||||
"Повечето от хората, които се заразяват с туберкулозните бактерии, успяват да се «преборят» с тях и да спрат растежа им - бактериите остават да живеят в тялото на заразения човек, но не са активни- скрита туберкулозна инфекция. \nСлед време може да се активират от само себе си. Хората със скрита инфекция нямат определените за заболяването симптоми и не могат да заразяват други хора."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Заразяване",
|
||||
"Най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренeсе и чрез праха в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни. \n\u000b Заразяване с туберкулоза е възможно и по хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или продуктите, приготвени от него; при консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца; при употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.\n\u000b Възможно е, макар и рядко, заразяването с туберкулоза да стане по контактен път, през увредени кожа и лигавици, което е характерно за хора с професии, свързани с отглеждане на животни.\n\nРазболяват се лица с подтисната имунна система."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рискови групи:",
|
||||
"Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;\u000bПушене и злоупотреба с алкохол;\u000bСъпътстващи заболявания: хронични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии); диабет; язвена болест на стомаха; психични заболявания; алергични състояния и други;\u000bЛипса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата;\u000bНамалени съпротивителни възможности на организма: \nпрекарани инфекции, непълноценно хранене, хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; пубертет, бременност и кърмене; \nНосителство на вируса на СПИН и други имунодефицити."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Път на разпространение",
|
||||
"След инхалиране и достигане до алвеолите, бактериите биват фагоцитирани от макрофагите. \nМикобактериите преживяват процеса на фагоцитоза и започват да се размножават във фагозомите. \nЧрез лимфата те достигат до регионарните лимфни възли, където се задържат. \nВ повечето случаи имунната система ограничава инфекцията до този етап, наречен първичен афект. В това състояние туберкулозните бактерии могат да останат жизнени в продължение на години, дори за цял живот. Така описаната инфекция се нар. първична туберкулоза."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"ПЪРВИЧЕН ТУБЕРКУЛОЗЕН КОМПЛЕКС",
|
||||
"ПЪРВИЧЕН АФЕКТ:",
|
||||
"Мястото на попадане на",
|
||||
"Туберколозния микобактерии",
|
||||
"в белия дроб (или червата)",
|
||||
"ЛИМФАНГИТ:",
|
||||
"Пътечка от туберкули",
|
||||
"по лимфните пътища",
|
||||
"от първичния афект",
|
||||
"до лимфните възли",
|
||||
"КАЗЕОЗЕН",
|
||||
"ЛИМФАДЕНИТ",
|
||||
"Засягане на",
|
||||
"трахеобронх:",
|
||||
"(или мезентер )",
|
||||
"лимфни възли"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9978056580997996,
|
||||
0.9998617374681796,
|
||||
0.993658863069898,
|
||||
0.7482407226122717,
|
||||
0.8628168393837334,
|
||||
0.9226493033593258,
|
||||
0.999393287629378,
|
||||
0.9994234801290917,
|
||||
0.9070423871053597,
|
||||
0.8685899124564862,
|
||||
0.7469007745119599,
|
||||
0.9280971989082121,
|
||||
0.8733441293796745,
|
||||
0.7259437458952589,
|
||||
0.8560476649691893,
|
||||
0.9995748448705832
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Формиране на грануломи",
|
||||
"Грануломите представляват морфологично и функционално обособени струпвания от специализирани имунокомпетентни клетки около клетките на инфекциозния причинител, които възпрепятстват по-нататъшното разпространение на инфекцията. \nВъв вътрешността на гранулома туберкулозните бактерии могат да изпаднат в латентно състояние, което допринася за хронифицирането на инфекцията. \nМного характерна за туберкулозата е интензивната клетъчна смърт във вътрешността на гранулома – т. нар. казеозна некроза, при което в органите се формират празнини от мъртва тъкан – туберкули, откъдето идва и името на болестта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Дисеминация",
|
||||
"Разпадането на некротизиралата тъкан дава възможност на причинителя да попадне в кръвния ток и да достигне други органи. \nСредно в 1-3 % от случаите се достига до широко разпространяване на микобактериите в тялото, при което се развива т. нар. милиарна или дисеминирана туберкулоза. \nТя се характеризира с типична рентгенова находка – множество малки (1 – 5 мм) лезии из целия бял дроб, приличащи на просо (откъдето идва и термина „милиарна“)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"R"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999947547981378
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Първична туберкулоза",
|
||||
"Първичните форми на туберкулоза се срещат главно при деца и юноши. При попадането на туберкулозния бацил в белия дроб за първи път, на мястото се образува туберкулозно възпалитено огнище. То може да еволюира по различен начин - да се разнесе, да казеифицира, да се инкапсулира, да образува каверна или да се калцифицира. Това е т.нар първичен афект. \nСъвкупността от първичен афект, регионален лифаденит и лимфагиит се нарича първичен комплекс."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Първична туберкулоза:",
|
||||
"Туберкулозна интоксикация (най-често у деца и юноши);\nПървичен туберкулозен комплекс;\nТуберкулоза на вътрегръдните лимфни възли;\nЕксудатиен плеврит;\nМинимални лезии - описани като върхови огнища на Simon, когато калцифицират;\nХематогенно-дисеминирани форми"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вторични форми на туберкулоза:",
|
||||
"Обикновено се наблюдават у възрастни. \nТе са резултат на повторни инфекции с бацила или на реактивиране на стари огнища поради спадане на имунните защити на организма. Лошите условия на живот и работа, претрупаността в работни и жилишни помешения, недохранване, влошени хигиенни условия са предразполагащи фактори за реактивиране на заболяването. \nХарактерно за вторичната туберкулоза е формирането на инфилтрат с последваща каверна. Тя може да бъде източник на разпространение на бактериите в организма и в белия дроб. По съседство обикновено се въвлича и плеврата. При продължително възпаление в белите дробове се развиват фиброзни и склеротични промени."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Вторични форми на туберкулоза:",
|
||||
"Огнищна туберкулоза;\nИнфилтративна белодробна туберкулоза;\nТуберкулом на белия дроб;\nКавернозна белодробна туберкулоза;\nХронична фибро-кавернозна туберкулоза;\nЦиротична туберкулоза на белия дроб;\nТуберкулозен плеврит;\nТуберкулоза на горните дихателни пътища."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптоми:",
|
||||
"Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна;\u000bХрачене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;\u000bПовишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци);\nИзпотяване – обилно, особено нощно време, кисела пот; \u000bБолки в гръдния кош – те се засилват при дишане и кашлица;\u000bБезапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;\u000bЗадух –напреднал стадий на болестта;\u000bОтпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време;"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптоми:",
|
||||
"Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно в около 15% от случаите. \nПри възрастни хора често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване- дълго неповлияно от лечението.\nИзвънбелодробните форми- характерни за системата симптоми- продължителни и неповлияни от «стандартно» лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Рентгеново изследване:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагностичи тестове:",
|
||||
"Туберкулинов тест - най-чувтвителен е вътрекожният тест на Манту: при него вътрекожно се въвежда 5МЕ PPD (пречистен протеинов дериват). Отчитането става след 72 часа:\nОтрицателна реакция – инфилтрат 0-5мм;\nНормоергична реакция- 6-14мм ;\nХиперергична реакция – 15 и повече мм.\n\nQuantiFERON-тест - най-големия напредък в диагностиката на ТВК след теста на Mantoux."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение",
|
||||
"Лечението на туберкулозата е бавен и труден процес, протичащ между 6 и 12 месеца и изискващ постоянство, както от страна на пациента, така и от страна на лекуващия персонал. \nЦентрален момент в лечението е антибиотичната терапия, която цели пълното изкореняване (ерадикация) на причинителя.\nИзключително важно е лечението да се доведе до успешен край, тъй като ако бъде преждевременно прекратено има висок риск от създаване на резистентност срещу прилаганите медикаменти. Резистентните щамове са голямо терапевтично предизвикателство и са свързани с много по-висока смъртност от средната за туберкулозата. В САЩ препоръките към лекарите и клиницистите са да практикуват т. нар. дирекно наблюдавана терапия, при която здравен работник дава на пациента дневната му доза и непосредствено проследява приемането й.\nПълноценното хранене също е съществен момент в общата схема на лечение, като клиничният опит показва, че то значително повишава успеваемостта на лечението, в сравнение с пациентите с недоимъчно хранене."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Съществуват няколко терапевтични схеми, включващи 4 или 5, а при HIV-позитивни пациенти 6 медикамента. \nСЗО препоръчва следната схема на дозиране, базирана на телесно тегло, като първа линия лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Веднъж дневно",
|
||||
"3 пъти седмично",
|
||||
"Лекарство",
|
||||
"Доза в mgl Максимална",
|
||||
"Доза в mgl Максимална",
|
||||
"дозов",
|
||||
"доза",
|
||||
"mg",
|
||||
"дозов",
|
||||
"доза",
|
||||
"mg",
|
||||
"интервал",
|
||||
"интервал",
|
||||
"mg kg",
|
||||
"в mg kg",
|
||||
"телесно",
|
||||
"телесно",
|
||||
"тегло",
|
||||
"тегло",
|
||||
"Изониазид",
|
||||
"5 (4-6)",
|
||||
"300",
|
||||
"10 (8-12)",
|
||||
"900",
|
||||
"Рифампицин",
|
||||
"10 (8-12)",
|
||||
"G00",
|
||||
"10 (8-12)",
|
||||
"600",
|
||||
"Пиразинамид",
|
||||
"25 (20-",
|
||||
"35 (30-",
|
||||
"30)",
|
||||
"40)",
|
||||
"Етамбутол",
|
||||
"15 (15",
|
||||
"35 (25-",
|
||||
"20)",
|
||||
"35)",
|
||||
"Стрептомицин",
|
||||
"15 (12-",
|
||||
"15 (12-",
|
||||
"1000",
|
||||
"18)",
|
||||
"18)"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9993134661600761,
|
||||
0.9207571593795274,
|
||||
0.9978637806228958,
|
||||
0.9487924035538127,
|
||||
0.951467257580946,
|
||||
0.9957740741715145,
|
||||
0.8464692234992981,
|
||||
1.0,
|
||||
0.9966589696520045,
|
||||
0.9994921088218689,
|
||||
1.0,
|
||||
0.9998733453978623,
|
||||
0.9998862851245452,
|
||||
0.9068615536179694,
|
||||
0.6486592250174906,
|
||||
0.748263073308775,
|
||||
0.731822823089929,
|
||||
0.8219667207584838,
|
||||
0.8744854294289567,
|
||||
0.9999848206261938,
|
||||
0.9445524935358325,
|
||||
0.99073325505633,
|
||||
0.9945552420772098,
|
||||
0.9996551233107737,
|
||||
0.999786695527373,
|
||||
0.9902551015190547,
|
||||
0.8641526824939092,
|
||||
0.9235926771048519,
|
||||
0.9028391691647967,
|
||||
0.9999251289833725,
|
||||
0.9998499525563138,
|
||||
0.882675274742146,
|
||||
0.9998834793119388,
|
||||
0.9991669136419712,
|
||||
0.9920975601136323,
|
||||
0.6478229160719423,
|
||||
0.9612072578948808,
|
||||
0.9998785239538365,
|
||||
0.9982950427052679,
|
||||
0.9985359504730795,
|
||||
0.9745852244995266,
|
||||
0.7917537557773622,
|
||||
0.9707611799240112,
|
||||
0.9990857090436674,
|
||||
0.9998634514264995
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Нежелани лекарствени реакции",
|
||||
"Във всички случаи трябва да се следи за появата на хепатотоксичност в хода на лечението (измерване на ALAT, ASAT, серумен билирубин)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Профилактика:",
|
||||
"Ваксиниране с БЦЖ\n\u000bПоддържане на естествените съпротивителни сили на организма: \nпълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); \nредовно практикуване на физически упражнения и туризъм;\u000b\nОтказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици; \n\u000bПоддържане на добра лична и обществена хигиена; \n\u000bКонсумиране само на «проверени» хранителни продукти (месо, мляко и яйца); \u000b\nПриемане на лекарственото средство римицид, ако размерът на инфилтрата при кожната туберкулозна чувствителност е над 5 мм.\n\u000bНезабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
315
ppt_data/output/Туберкулоза.txt
Normal file
315
ppt_data/output/Туберкулоза.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,315 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Туберкулоза.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 27
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Туберкулоза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Определение:
|
||||
• Хронично инфекциозно заболяване.
|
||||
В 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% - и други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други).
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Tuberculosis Affects Many Parts of the Body
|
||||
• Adrenal
|
||||
• glands
|
||||
• CNS
|
||||
• Liver, spleen
|
||||
• ~Tonsi
|
||||
• (brain and
|
||||
• periloneum
|
||||
• meninges)
|
||||
• Ureler
|
||||
• Bladdler
|
||||
• bones; spine
|
||||
• psoas musce
|
||||
• Genials
|
||||
• espeaal
|
||||
• Prostale
|
||||
• epidklymis
|
||||
• semie
|
||||
• Тo opposile
|
||||
• Lung
|
||||
• parls
|
||||
• 01 same lung
|
||||
• Pericarcium
|
||||
• olner
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• „Жълтата гостенка“
|
||||
• В миналото основно е засегнато населението на бедните страни и бедните прослойки.
|
||||
Днес, туберкулозата е разпространена в почти всички развити държави в света.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Заболеваемост от туберкулоза в България за периода 1990-2007 г (на 100 000 жители)
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• 35,6
|
||||
• 35,4
|
||||
• 25 1
|
||||
• 1990
|
||||
• 1995
|
||||
• 1998
|
||||
• 2000
|
||||
• 2005
|
||||
• 2006
|
||||
• 2007
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Причинител:
|
||||
• Микобактериум туберкулозe (Mycobacterium tuberculosae, бактерий на Кох)- отличава се със значителна устойчивост във външната среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване.
|
||||
Източници на зараза могат да бъдат болните от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бактерий на Кох
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Скрита туберкулозна инфекция
|
||||
• Повечето от хората, които се заразяват с туберкулозните бактерии, успяват да се «преборят» с тях и да спрат растежа им - бактериите остават да живеят в тялото на заразения човек, но не са активни- скрита туберкулозна инфекция.
|
||||
След време може да се активират от само себе си. Хората със скрита инфекция нямат определените за заболяването симптоми и не могат да заразяват други хора.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Заразяване
|
||||
• Най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренeсе и чрез праха в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни.
|
||||
Заразяване с туберкулоза е възможно и по хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или продуктите, приготвени от него; при консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца; при употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.
|
||||
Възможно е, макар и рядко, заразяването с туберкулоза да стане по контактен път, през увредени кожа и лигавици, което е характерно за хора с професии, свързани с отглеждане на животни.
|
||||
|
||||
Разболяват се лица с подтисната имунна система.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рискови групи:
|
||||
• Непосредствен контакт с болен от туберкулоза; Пушене и злоупотреба с алкохол; Съпътстващи заболявания: хронични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии); диабет; язвена болест на стомаха; психични заболявания; алергични състояния и други; Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата; Намалени съпротивителни възможности на организма:
|
||||
прекарани инфекции, непълноценно хранене, хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; пубертет, бременност и кърмене;
|
||||
Носителство на вируса на СПИН и други имунодефицити.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Път на разпространение
|
||||
• След инхалиране и достигане до алвеолите, бактериите биват фагоцитирани от макрофагите.
|
||||
Микобактериите преживяват процеса на фагоцитоза и започват да се размножават във фагозомите.
|
||||
Чрез лимфата те достигат до регионарните лимфни възли, където се задържат.
|
||||
В повечето случаи имунната система ограничава инфекцията до този етап, наречен първичен афект. В това състояние туберкулозните бактерии могат да останат жизнени в продължение на години, дори за цял живот. Така описаната инфекция се нар. първична туберкулоза.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• ПЪРВИЧЕН ТУБЕРКУЛОЗЕН КОМПЛЕКС
|
||||
• ПЪРВИЧЕН АФЕКТ:
|
||||
• Мястото на попадане на
|
||||
• Туберколозния микобактерии
|
||||
• в белия дроб (или червата)
|
||||
• ЛИМФАНГИТ:
|
||||
• Пътечка от туберкули
|
||||
• по лимфните пътища
|
||||
• от първичния афект
|
||||
• до лимфните възли
|
||||
• КАЗЕОЗЕН
|
||||
• ЛИМФАДЕНИТ
|
||||
• Засягане на
|
||||
• трахеобронх:
|
||||
• (или мезентер )
|
||||
• лимфни възли
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Формиране на грануломи
|
||||
• Грануломите представляват морфологично и функционално обособени струпвания от специализирани имунокомпетентни клетки около клетките на инфекциозния причинител, които възпрепятстват по-нататъшното разпространение на инфекцията.
|
||||
Във вътрешността на гранулома туберкулозните бактерии могат да изпаднат в латентно състояние, което допринася за хронифицирането на инфекцията.
|
||||
Много характерна за туберкулозата е интензивната клетъчна смърт във вътрешността на гранулома – т. нар. казеозна некроза, при което в органите се формират празнини от мъртва тъкан – туберкули, откъдето идва и името на болестта.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Дисеминация
|
||||
• Разпадането на некротизиралата тъкан дава възможност на причинителя да попадне в кръвния ток и да достигне други органи.
|
||||
Средно в 1-3 % от случаите се достига до широко разпространяване на микобактериите в тялото, при което се развива т. нар. милиарна или дисеминирана туберкулоза.
|
||||
Тя се характеризира с типична рентгенова находка – множество малки (1 – 5 мм) лезии из целия бял дроб, приличащи на просо (откъдето идва и термина „милиарна“).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• R
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Първична туберкулоза
|
||||
• Първичните форми на туберкулоза се срещат главно при деца и юноши. При попадането на туберкулозния бацил в белия дроб за първи път, на мястото се образува туберкулозно възпалитено огнище. То може да еволюира по различен начин - да се разнесе, да казеифицира, да се инкапсулира, да образува каверна или да се калцифицира. Това е т.нар първичен афект.
|
||||
Съвкупността от първичен афект, регионален лифаденит и лимфагиит се нарича първичен комплекс.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Първична туберкулоза:
|
||||
• Туберкулозна интоксикация (най-често у деца и юноши);
|
||||
Първичен туберкулозен комплекс;
|
||||
Туберкулоза на вътрегръдните лимфни възли;
|
||||
Ексудатиен плеврит;
|
||||
Минимални лезии - описани като върхови огнища на Simon, когато калцифицират;
|
||||
Хематогенно-дисеминирани форми
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вторични форми на туберкулоза:
|
||||
• Обикновено се наблюдават у възрастни.
|
||||
Те са резултат на повторни инфекции с бацила или на реактивиране на стари огнища поради спадане на имунните защити на организма. Лошите условия на живот и работа, претрупаността в работни и жилишни помешения, недохранване, влошени хигиенни условия са предразполагащи фактори за реактивиране на заболяването.
|
||||
Характерно за вторичната туберкулоза е формирането на инфилтрат с последваща каверна. Тя може да бъде източник на разпространение на бактериите в организма и в белия дроб. По съседство обикновено се въвлича и плеврата. При продължително възпаление в белите дробове се развиват фиброзни и склеротични промени.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Вторични форми на туберкулоза:
|
||||
• Огнищна туберкулоза;
|
||||
Инфилтративна белодробна туберкулоза;
|
||||
Туберкулом на белия дроб;
|
||||
Кавернозна белодробна туберкулоза;
|
||||
Хронична фибро-кавернозна туберкулоза;
|
||||
Циротична туберкулоза на белия дроб;
|
||||
Туберкулозен плеврит;
|
||||
Туберкулоза на горните дихателни пътища.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптоми:
|
||||
• Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна; Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв; Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци);
|
||||
Изпотяване – обилно, особено нощно време, кисела пот; Болки в гръдния кош – те се засилват при дишане и кашлица; Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло; Задух –напреднал стадий на болестта; Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време;
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптоми:
|
||||
• Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно в около 15% от случаите.
|
||||
При възрастни хора често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване- дълго неповлияно от лечението.
|
||||
Извънбелодробните форми- характерни за системата симптоми- продължителни и неповлияни от «стандартно» лечение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Рентгеново изследване:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагностичи тестове:
|
||||
• Туберкулинов тест - най-чувтвителен е вътрекожният тест на Манту: при него вътрекожно се въвежда 5МЕ PPD (пречистен протеинов дериват). Отчитането става след 72 часа:
|
||||
Отрицателна реакция – инфилтрат 0-5мм;
|
||||
Нормоергична реакция- 6-14мм ;
|
||||
Хиперергична реакция – 15 и повече мм.
|
||||
|
||||
QuantiFERON-тест - най-големия напредък в диагностиката на ТВК след теста на Mantoux.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение
|
||||
• Лечението на туберкулозата е бавен и труден процес, протичащ между 6 и 12 месеца и изискващ постоянство, както от страна на пациента, така и от страна на лекуващия персонал.
|
||||
Централен момент в лечението е антибиотичната терапия, която цели пълното изкореняване (ерадикация) на причинителя.
|
||||
Изключително важно е лечението да се доведе до успешен край, тъй като ако бъде преждевременно прекратено има висок риск от създаване на резистентност срещу прилаганите медикаменти. Резистентните щамове са голямо терапевтично предизвикателство и са свързани с много по-висока смъртност от средната за туберкулозата. В САЩ препоръките към лекарите и клиницистите са да практикуват т. нар. дирекно наблюдавана терапия, при която здравен работник дава на пациента дневната му доза и непосредствено проследява приемането й.
|
||||
Пълноценното хранене също е съществен момент в общата схема на лечение, като клиничният опит показва, че то значително повишава успеваемостта на лечението, в сравнение с пациентите с недоимъчно хранене.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Съществуват няколко терапевтични схеми, включващи 4 или 5, а при HIV-позитивни пациенти 6 медикамента.
|
||||
СЗО препоръчва следната схема на дозиране, базирана на телесно тегло, като първа линия лечение.
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Веднъж дневно
|
||||
• 3 пъти седмично
|
||||
• Лекарство
|
||||
• Доза в mgl Максимална
|
||||
• Доза в mgl Максимална
|
||||
• дозов
|
||||
• доза
|
||||
• mg
|
||||
• дозов
|
||||
• доза
|
||||
• mg
|
||||
• интервал
|
||||
• интервал
|
||||
• mg kg
|
||||
• в mg kg
|
||||
• телесно
|
||||
• телесно
|
||||
• тегло
|
||||
• тегло
|
||||
• Изониазид
|
||||
• 5 (4-6)
|
||||
• 300
|
||||
• 10 (8-12)
|
||||
• 900
|
||||
• Рифампицин
|
||||
• 10 (8-12)
|
||||
• G00
|
||||
• 10 (8-12)
|
||||
• 600
|
||||
• Пиразинамид
|
||||
• 25 (20-
|
||||
• 35 (30-
|
||||
• 30)
|
||||
• 40)
|
||||
• Етамбутол
|
||||
• 15 (15
|
||||
• 35 (25-
|
||||
• 20)
|
||||
• 35)
|
||||
• Стрептомицин
|
||||
• 15 (12-
|
||||
• 15 (12-
|
||||
• 1000
|
||||
• 18)
|
||||
• 18)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Нежелани лекарствени реакции
|
||||
• Във всички случаи трябва да се следи за появата на хепатотоксичност в хода на лечението (измерване на ALAT, ASAT, серумен билирубин).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Профилактика:
|
||||
• Ваксиниране с БЦЖ
|
||||
Поддържане на естествените съпротивителни сили на организма:
|
||||
пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци);
|
||||
редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
|
||||
Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици;
|
||||
Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
|
||||
Консумиране само на «проверени» хранителни продукти (месо, мляко и яйца);
|
||||
Приемане на лекарственото средство римицид, ако размерът на инфилтрата при кожната туберкулозна чувствителност е над 5 мм.
|
||||
Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта.
|
||||
|
||||
198
ppt_data/output/Тумори на бял дроб.json
Normal file
198
ppt_data/output/Тумори на бял дроб.json
Normal file
@@ -0,0 +1,198 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "Тумори на бял дроб.pptx",
|
||||
"total_slides": 11,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Тумори на бял дроб"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Белодробен рак",
|
||||
"Злокачествено образувание, причинено от деградиране или изграждане на бронхиалните клетки, изразяващо се в бързо разрастваща се формация и увеличаване на белодробната тъкан.\nРакът на белия дроб се развива най - често в лигавицата на бронхите, но може да започне от всяко място на дихателната система - алвеоли, трахея или малките бронхиоли. \nЧестотата му нараства в световен мащаб и е причина за милиони смъртни случаи годишно.\nРазвива се бавно в продължение на години, преди да се проявят първите симптоми.\nРазличават се няколко вида рак на белите дробове, които са съставени от различни клетки и възникват в различни участъци на дроба. \nНай - общо се означават като дребноклетъчен и недребноклетъчен рак. \nТова е много важно, тъй като те имат различно поведение и се лекуват различно, както и прогнозата е различна при всеки отделен вид."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Признати и доказани рискови фактори:",
|
||||
"Предимно засяга мъжете и е основна причина за смърт на мъжете между 40 и 65 години. \nТютюнопушене - развитието на рака е право пропорционално на броя изпушени цигари на ден и продължителността на навика в години\nВторично излагане на цигарен дим - пасивно пушене\nИзлагане на газ радон, който е нормален продукт от кръговрата на почвата и водата и се намира и в жилищните сгради\nРабота с азбест\nФамилна анамнеза за рак на белия дроб\nЕмфизем и други възпалително - деструктивни заболявания на дробовете"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Симптоми",
|
||||
"Тъй като в началото ракът на белия дроб не показва някакви особени симптоми, когато те са налице заболяването вече е в напреднал стадий. \nНай - честите симптоми са:\nПоява на нова упорита кашлица, неподдаваща се на лечение\nПромяна в характера на обичайната \"тютюнджийска\" или хронична кашлица\nПоява на кръв в храчките, дори и на малки количества\nСвиркане в гърдите\nЗадух\nБолка и тежест в гърдите\nПрегракване и пресипване на гласа или всяка друга промяна в нормалния глас\nНеобяснимо отслабване на тегло\nПлеврален излив\nПневмония, неподдаваща се на лечение или рецидивираща\nтрудности при преглъщане;\nПаранеопластични симптоми:\nГлавоболие\nБолка по костите\nТемпература\nрязък спад на нивото на натрий"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Прогноза:",
|
||||
"Ракът на белия дроб има лоша прогноза и 5- годишната преживяемост е ниска. \nТой метастазира бързо в мозъка, черния дроб, костите и надбъбречните жлези по кръвен и лимфен път."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Диагнозата се поставя по:",
|
||||
"Клиничен преглед с физикално изследване\nИзследване на храчка - микроскопско и цитологично\nКръвни изследвания - хематологични, биохимични и за туморни маркери\nРенгенография на бели дробове\nКомпютърна томография\nМагнитен резонанс\nБронхоскопия и биопсия\nТрансторакална биопсия за повърхностно разположени тумори\nБронхиален лаваж\nМедиастиноскопия с биопсия на лимфни възли\nТоракоскопия\nПозитронно - емисионна томография\nКостно сканиране за изключване на метастази\nТуморен маркер - карцино - ембрионален антиген /СЕА/\nСпирометрия(ФИД)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"spartakhadjiev com",
|
||||
"Diagnosis: Lung cancer (Adenocarcinoma pulmonum)",
|
||||
"Patient: A.K,, male",
|
||||
"before treatment with HD88",
|
||||
"29.01.1998"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.958121755930417,
|
||||
0.9630384463715254,
|
||||
0.6389180235137343,
|
||||
0.7262245601267587,
|
||||
0.7787206148499813
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"WWJW",
|
||||
"spartakhadjiev com",
|
||||
"Diagnosis: Lung cancer (Carcinoma pulmonum)",
|
||||
"Patient: A.V:, male; before treatment with HD88"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5099552587711742,
|
||||
0.9477705775094041,
|
||||
0.9717285983170585,
|
||||
0.7337248336185002
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Бронхоскопия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Брандоско",
|
||||
"Бял дроб"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.7894193363722738,
|
||||
0.780938045996327
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"дроб",
|
||||
"Белодробният рак ce разделя на четири осн",
|
||||
"вни хистологични",
|
||||
"типа; които имат голям брой варианти:",
|
||||
"Плоскоклетъчен карцином",
|
||||
"вретеновидноклетъчен",
|
||||
"2. Дребноклетъчен карцином:",
|
||||
"карцином тип",
|
||||
"овесено зърно\"",
|
||||
"междинен тип;",
|
||||
"комбинирани форми:",
|
||||
"3. Аденокарцином:",
|
||||
"ацинарен",
|
||||
"денокарцином;",
|
||||
"папиларен аденокарцином;",
|
||||
"бронхио",
|
||||
"еоларен;",
|
||||
"солиден карцином със слузообразуване",
|
||||
"4.Едро",
|
||||
"ен карцином:",
|
||||
"светлоклетъчен карцином;",
|
||||
"гигантоклетъчен карцином:"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9832699298858643,
|
||||
0.7771963534970765,
|
||||
0.9965887721174412,
|
||||
0.7512397821412959,
|
||||
0.9999804355931492,
|
||||
0.834955150604979,
|
||||
0.7884853990990415,
|
||||
0.9956187248281838,
|
||||
0.6373125432366871,
|
||||
0.9986462198250897,
|
||||
0.9710021128048684,
|
||||
0.8469119659527261,
|
||||
0.9998635667961779,
|
||||
0.9774825090655684,
|
||||
0.7705262432552237,
|
||||
0.6794242107603653,
|
||||
0.67041287114565,
|
||||
0.9108965007425625,
|
||||
0.9944559991747727,
|
||||
0.9948462245390414,
|
||||
0.90086262557268,
|
||||
0.9480161820046695
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Лечение:",
|
||||
"Винаги, когато е възможна, оперативната намеса се счита за най-доброто лечение. Провежда се сама или в комбинация с пред-(неоадювантна) и пост-оперативна(адювантна) химио- и / или лъчетерапия.\nХимиотерапия\nЛъчетерапия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
148
ppt_data/output/Тумори на бял дроб.txt
Normal file
148
ppt_data/output/Тумори на бял дроб.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,148 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: Тумори на бял дроб.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 11
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Тумори на бял дроб
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Белодробен рак
|
||||
• Злокачествено образувание, причинено от деградиране или изграждане на бронхиалните клетки, изразяващо се в бързо разрастваща се формация и увеличаване на белодробната тъкан.
|
||||
Ракът на белия дроб се развива най - често в лигавицата на бронхите, но може да започне от всяко място на дихателната система - алвеоли, трахея или малките бронхиоли.
|
||||
Честотата му нараства в световен мащаб и е причина за милиони смъртни случаи годишно.
|
||||
Развива се бавно в продължение на години, преди да се проявят първите симптоми.
|
||||
Различават се няколко вида рак на белите дробове, които са съставени от различни клетки и възникват в различни участъци на дроба.
|
||||
Най - общо се означават като дребноклетъчен и недребноклетъчен рак.
|
||||
Това е много важно, тъй като те имат различно поведение и се лекуват различно, както и прогнозата е различна при всеки отделен вид.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Признати и доказани рискови фактори:
|
||||
• Предимно засяга мъжете и е основна причина за смърт на мъжете между 40 и 65 години.
|
||||
Тютюнопушене - развитието на рака е право пропорционално на броя изпушени цигари на ден и продължителността на навика в години
|
||||
Вторично излагане на цигарен дим - пасивно пушене
|
||||
Излагане на газ радон, който е нормален продукт от кръговрата на почвата и водата и се намира и в жилищните сгради
|
||||
Работа с азбест
|
||||
Фамилна анамнеза за рак на белия дроб
|
||||
Емфизем и други възпалително - деструктивни заболявания на дробовете
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Симптоми
|
||||
• Тъй като в началото ракът на белия дроб не показва някакви особени симптоми, когато те са налице заболяването вече е в напреднал стадий.
|
||||
Най - честите симптоми са:
|
||||
Поява на нова упорита кашлица, неподдаваща се на лечение
|
||||
Промяна в характера на обичайната "тютюнджийска" или хронична кашлица
|
||||
Поява на кръв в храчките, дори и на малки количества
|
||||
Свиркане в гърдите
|
||||
Задух
|
||||
Болка и тежест в гърдите
|
||||
Прегракване и пресипване на гласа или всяка друга промяна в нормалния глас
|
||||
Необяснимо отслабване на тегло
|
||||
Плеврален излив
|
||||
Пневмония, неподдаваща се на лечение или рецидивираща
|
||||
трудности при преглъщане;
|
||||
Паранеопластични симптоми:
|
||||
Главоболие
|
||||
Болка по костите
|
||||
Температура
|
||||
рязък спад на нивото на натрий
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Прогноза:
|
||||
• Ракът на белия дроб има лоша прогноза и 5- годишната преживяемост е ниска.
|
||||
Той метастазира бързо в мозъка, черния дроб, костите и надбъбречните жлези по кръвен и лимфен път.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Диагнозата се поставя по:
|
||||
• Клиничен преглед с физикално изследване
|
||||
Изследване на храчка - микроскопско и цитологично
|
||||
Кръвни изследвания - хематологични, биохимични и за туморни маркери
|
||||
Ренгенография на бели дробове
|
||||
Компютърна томография
|
||||
Магнитен резонанс
|
||||
Бронхоскопия и биопсия
|
||||
Трансторакална биопсия за повърхностно разположени тумори
|
||||
Бронхиален лаваж
|
||||
Медиастиноскопия с биопсия на лимфни възли
|
||||
Торакоскопия
|
||||
Позитронно - емисионна томография
|
||||
Костно сканиране за изключване на метастази
|
||||
Туморен маркер - карцино - ембрионален антиген /СЕА/
|
||||
Спирометрия(ФИД)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• spartakhadjiev com
|
||||
• Diagnosis: Lung cancer (Adenocarcinoma pulmonum)
|
||||
• Patient: A.K,, male
|
||||
• before treatment with HD88
|
||||
• 29.01.1998
|
||||
Image 2:
|
||||
• WWJW
|
||||
• spartakhadjiev com
|
||||
• Diagnosis: Lung cancer (Carcinoma pulmonum)
|
||||
• Patient: A.V:, male; before treatment with HD88
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Бронхоскопия
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Брандоско
|
||||
• Бял дроб
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• дроб
|
||||
• Белодробният рак ce разделя на четири осн
|
||||
• вни хистологични
|
||||
• типа; които имат голям брой варианти:
|
||||
• Плоскоклетъчен карцином
|
||||
• вретеновидноклетъчен
|
||||
• 2. Дребноклетъчен карцином:
|
||||
• карцином тип
|
||||
• овесено зърно"
|
||||
• междинен тип;
|
||||
• комбинирани форми:
|
||||
• 3. Аденокарцином:
|
||||
• ацинарен
|
||||
• денокарцином;
|
||||
• папиларен аденокарцином;
|
||||
• бронхио
|
||||
• еоларен;
|
||||
• солиден карцином със слузообразуване
|
||||
• 4.Едро
|
||||
• ен карцином:
|
||||
• светлоклетъчен карцином;
|
||||
• гигантоклетъчен карцином:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Лечение:
|
||||
• Винаги, когато е възможна, оперативната намеса се счита за най-доброто лечение. Провежда се сама или в комбинация с пред-(неоадювантна) и пост-оперативна(адювантна) химио- и / или лъчетерапия.
|
||||
Химиотерапия
|
||||
Лъчетерапия
|
||||
|
||||
932
ppt_data/output/кардиогенен шок.json
Normal file
932
ppt_data/output/кардиогенен шок.json
Normal file
@@ -0,0 +1,932 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "кардиогенен шок.pptx",
|
||||
"total_slides": 63,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"КАРДИОГЕНЕН ШОК"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"2",
|
||||
"Определение",
|
||||
"Клинично състояние, определено като неспособност на сърцето да осигури достатъчно количество кръв на тъканите за посрещане на метаболитните им нужди в покой, като резултат на нарушение на помпената му функция.\nСиндром на остро и най-тежко нарушение в помпената функция на сърцето, водещо до животозастрашаваща терминална органна хипоперфузия и хипоксия.\nНалице е силно намален минутен обем на сърцето, при нормален обем на циркулиращата кръв."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"3",
|
||||
"Детерминанти на кардиогенния шок",
|
||||
"Поддържане на Систоличното Артериално Кръвно Налягане (САКН) в стойности по-ниски от 80 - 90 mmHg, или поддържане на СрАКН по-ниско от 60 mmHg или с 30 mmHg под изходното, за повече от 30 минути, въпреки приложението на симпатикомиметици и адекватно обемно заместване.\nСърдечен индекс (СИ) - по-нисък от 1.8 l/min/m2 без подпомагащо лечение, или под 2.2 l/min/m2 с подпомагащо лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"4",
|
||||
"Детерминанти на кардиогенния шок",
|
||||
"Адекватно или повишено пълнещо налягане:\nКрайно диастолично налягане за лява камера над 18 mmHg;\nКрайно диастолично налягане за дясна камера над 10-15 mmHg.\nСърдечна честота над 60 /min\nСимптоматика на тъканна хипоперфузия:\nСтепенни промени в съзнанието;\nЧасова диуреза под 0.5 ml/kg/h;\nСтудени крайници/кожа."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"5",
|
||||
"Етиология",
|
||||
"Остри коронарни синдроми – най-често ОИМ\nИнфекциозни – миокардити\nТоксични - медикаментозни интоксикации\nЖивотозастрашаващи ритъмни нарушения\nОбструктивни – стенози\nТравматични\nВъзпалителни – СЛЕ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"6",
|
||||
"Честота",
|
||||
"Най-чест при пациентите с ОИМ\nПри 5-10% от пациентите с ОИМ\nСмъртността е над 70%.\nСъвременните терапевтични насоки като перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика, поставяне на стент и тромболитична терапия я намаляват до 30-50%."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"7",
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"АКН = ƒ МОС х ПСС\n\nАКН - Артериално Кръвно Налягане\nƒ – Функция\nМОС - Минутен Обем на Сърцето\nПСС - Периферно Съдово Съпротивление"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"8",
|
||||
"Пaтофизиология",
|
||||
"МОС = УО х СЧ\n\nУО - Ударен Обем\nСЧ - Сърдечна Честота"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"9",
|
||||
"Фактори които определят УО",
|
||||
"Преднатоварване\nСледнатоварване\nКонтрактилитет\nСинергизъм на контракциите\nКъмплайънс (разтегливост) на сърцето"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"10",
|
||||
"Патофизиология",
|
||||
"Намален контрактилитет\nНамален МОС и фракция на изгонване\nПовишени камерни пълнещи налягания\nКамерна дилатация\nЕдно или двукамерна недостатъчност, водеща до:\nСистемна хипотония\nБелодробен оток\nНарушена коронарна перфузия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"11"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"12",
|
||||
"Клинична картина",
|
||||
"Анамнестична симптоматика за остра исхемия на сърдечния мускул:\nБолка;\nПовърхностно дишане;\nНеспокойствие;\nГадене и повръщане."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"13",
|
||||
"Клинична картина",
|
||||
"Симптоми на органна хипоперфузия:\nНиско АКН;\nСтепенни нарушения в съзнанието;\nСтудена и лепкава пот;\nБледи и цианотични кожа и крайници;\nОлигурия и бъбречна недостатъчност;\nХипонатриемия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"14",
|
||||
"Клинична картина",
|
||||
"Симптоми на деснокамерна помпена недостатъчност:\nЮгуларна венозна дистензия или тургесцентност на лицето;\nЗастойна хепатомегалия;\nХепатоюгуларен рефлукс;\nАсцит и данни за чревен застой;\nДвустранни отоци по крайниците."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"15",
|
||||
"Клинична картина",
|
||||
"Левокамерна помпена недостатъчност:\nТахипнея с диспнея и ортопнея;\nПароксизмална нощна диспнея и принудително седнало положение;\nШумно дишане с прибавени, дифузно разпръснати разнокалибрени влажни хрипове;\nДвустранни пефирени отоци.\nАускултация на сърце:\nШумове - 3/4 тон;\nГлухи тонове;\nГалоп."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"16",
|
||||
"Хемодинамични критерии",
|
||||
"Тахикардия – над 120 /min. \nМного рядко може и Брадикардия – под 40/min.\nХипотензия - САН по-ниско от 80-90 mmHg, или СрАН по-ниско с 30 mmHg, за повече от 30 минути, при приложение на симпатикомиметици и адекватно обемно заместване.\nЦентралното венозно налягане (ЦВН) е със стойности над 16 (18) mmHg.\nБелодробно капилярно налягане (БКН) над 16 (18) mmHg.\nДишане – над 25/min с тираж или под 8 /min, въпреки диспнеята."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"17",
|
||||
"Хемодинамични критерии",
|
||||
"Сърдечен Индекс (СИ) по-нисък от 2.2 (1.8) l/min/m2\nИндекс на сърдечната мощ (CМи) = СИ х СрАН\nC(a–v)O2 > 55 ml/l (vol%)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"18",
|
||||
"Лабораторен скрининг",
|
||||
"Няма специфични белези за кардиогенен шок.\nСерумен лактат над 2 mmol/l\nБелези за миокарда исхемия:\nЕнзимни:\nТропонин I и Т\nСРК-МВ\nВ тип натриуретичен пептид (BNP/NT-proBNP, MR-proANP)\nМиоглобин"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"19",
|
||||
"Лабораторен скрининг",
|
||||
"Пълна кръвна картина и ДКК\nЕлектролити:\nNa, K, Ca\nКръвна захар, урея и креатинин\nХемостазен профил:\nПВ, ККВ, INR;\nD-димери.\nКАС – метаболитна ацидоза"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"20",
|
||||
"Към диагнозата",
|
||||
"ЕКГ данни за:\nИсхемия - елевация на ST сегмента с 1 mm в периферните или 2 mm в прекордиалните отвеждания или бедрен блок;\nРитъмни нарушения;\nМиокардна хипертрофия.\nЕхокардиография:\nПроменена кинетика на сърдечния мускул;\nСистолна и диастолна камерна функция;\nКлапна патология – стеноза или недостатъчност;\nПерикарден излив/тампонада."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"21",
|
||||
"Допълнителни изследвания",
|
||||
"При хемодинамично стабилен пациент:\nРентгенографско изследване:\nСърдечна сянка;\nГолеми съдове;\nБелодробен паренхим."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"22",
|
||||
"Допълнителни изследвания",
|
||||
"Ангиокардиография\nТрансезофагеална ехография – TEE\nКАТ или ЯМР"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"23",
|
||||
"Диференциална диагноза",
|
||||
"Пневмония или други изострени белодробни заболявания \nБелодробна тромбемболия\nПневмоторакс\nARDS\nТежка анемия\nХипервентилация при ацидоза\nСепсис/септичен шок\nХиповолемичен шок"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"24",
|
||||
"Нашите задачи",
|
||||
"Доказване на факта, че пациентът е в шок.\nДоказване на вида на шока.\nДоказване на фазата на шока.\nОценка на терапевтичните въздействия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"25",
|
||||
"Терапия",
|
||||
"Каузална терапия\nНасочена терапия към стабилизиране на хемодинамиката на пациента."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"26",
|
||||
"Каузална терапия",
|
||||
"Целта на каузалната терапия е реперфузия и реваскуларизация с методите на инвазивната кардиология и кардиохирургията."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"27",
|
||||
"Каузална терапия",
|
||||
"Тромболиза - несигурна при шок\nКоронарна ангиопластика\nВъзстановяване на интервентрикуларен дефект\nПриложение на тъканно лепило\nКонтролирана реперфузия\nТрансплантация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"28",
|
||||
"Доболнична помощ",
|
||||
"Осигуряване на проходими дихателни пътища\nОсигуряване на ефективна вентилация и адекватна оксигенация\nОсигуряване на венозен достъп\nЕКГ\nТранспорт в подходящо положение"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"29",
|
||||
"Транспорт на болен с помпена недостатъчност"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"30",
|
||||
"Видове кардиогенен шок"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"31",
|
||||
"Видове кардиогенен шок",
|
||||
"ЗАСТОЙ (-)",
|
||||
"Периферни двустранни отоци\nЮгуларна венозна дилатация\nЗастойна хепатомегалия\nЧревен застой, асцит\nХепатоюгуларен рефлукс\nБелодробен застой\nОртопнея/пароксизмална нощна диспнея\n\t\t\n\tЗАСТОЙ (+)",
|
||||
"ХИПОПЕРФУЗИЯ (-)",
|
||||
"ХИПОПЕРФУЗИЯ (+)",
|
||||
"ТОПЪЛ/СУХ",
|
||||
"ТОПЪЛ/ВЛАЖЕН",
|
||||
"СТУДЕН/СУХ",
|
||||
"СТУДЕН/ВЛАЖЕН"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"32",
|
||||
"В Спешно приемно отделение – дo 15 min",
|
||||
"Започнете кислородолечение с висок дебит – 0 min.\nОсигурете стабилен венозен източник.\nНачална оценка и мониторинг :\nВъзраст 64-74 години и по-висока;\nСърдечна честота над 100 /min.\nСистолично артериално налягане под 100 mmHg;\nНамалено ПАКН под 25% и СИ под 2.2 l/min/m2;\nТахипнея над 20 /min, особено внимание ако е над 30;\nОртопнея при БКН над 25 mmHg."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"33",
|
||||
"В Спешно приемно отделение – дo 15 min",
|
||||
"Killip II - IV клас;\nКлинични данни за тъканна хипоперфузия и хипоксия:\nСтепенни нарушения в съзнанието;\nНарушено капилярно пълнене и мраморираност;\nДиуреза под 30 ml/h;\nСтудени крайници и кожа."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"34",
|
||||
"В Спешно приемно отделение - до 15 min",
|
||||
"Доказване на диагнозата:\nАнамнестични данни;\nИнструментални изследвания;\nЛабораторни изследвания;\nДоказване на точната причина\nХемодинамичен мониторинг\nКонсултация с кардиолог"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"35",
|
||||
"В Кардиологично интензивно отделение",
|
||||
"Артериална катетеризация и катетеризация на централни вени, с възможност за измерване на ScvO2 – до 15 min.\nСтандартна ЕКГрама за оценка на лево/десно камерната функция и установяване на ранните потенциални механични усложнения на ОИМ – до 30 min.\nРанна коронарна ангиография в специализиран център при налични данни за миокардна исхемия (елевация на ST сегмент и ОИМ) – до 60 min."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"36",
|
||||
"Класификация на SCAI",
|
||||
"A (“At-risk”): Пациенти, които са хемодинамично стабилни, но имат остро ССЗаболяване и това ги прави рискови за развитието на кардиогенен шок.\nB (“Beginning”): Налице са белези на хемодинамична нестабилност (хипотензия и тахикардия), но липсва кардиогенен шок.\nC (“Classic”): Кардиогенен шок със симтоматика на тъканна хипоперфузия, но без влошаване."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"37",
|
||||
"Класификация на SCAI",
|
||||
"D (“Deteriorating”): Пациенти с кардиогенен шок и нестабилност на кръвообращението и/или хипоперфузия, неотговарящи на началното лечение.\nE (“Extremis”): Пациенти с кардиогенен шок, третирани с множество интервенции, които са прекарали сърдечен арест с последваща КПР/Електролечение или ЕКМО."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"38",
|
||||
"Класификация на SCAI",
|
||||
"А В Риск",
|
||||
"В Начален",
|
||||
"С Класически",
|
||||
"D Влошаващ се",
|
||||
"Е Екстремен",
|
||||
"A",
|
||||
"D",
|
||||
"E"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"39",
|
||||
"В Кардиологично интензивно отделение",
|
||||
"Корекция на хипогликемията и хипокалциемията.\nЛечение на животозастрашаващите аритмии.\nИнфузиране на 20-30 ml/kg, но не повече от 500 ml NaCl 0.9% за 30 min, с цел достигане на ЦВН - 8 до 12 mmHg или подобрена тъканна перфузия (не повече от 500 ml).\nПровеждане на механична вентилация, с цел корекция на хипоксемията и ацидозата.\nПриложение на инотропни медикаменти (Dobutamine) и/или вазоконстриктори."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 40,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"40",
|
||||
"В Кардиологично интензивно отделение",
|
||||
"Цели на лечението са постигането на:\nСрАКН 60 mmHg или по-високо;\nСредно заклинено налягане в белодробната артерия 18 mmHg или по-ниско;\nЦентрално венозно налягане - 8 до 12 mmHg;\nЧасова диуреза 0.5 ml/kg/h или по-висока;\npHа 7.3 - 7.5\nЦентрална венозна сатурация (ScvO2) ≥70% при SpO2 ≥93% и Хемоглобин ≥ 90 g/l."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 41,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"min",
|
||||
"РАННО СОРТИРАНЕ (НА ПАЦИ-",
|
||||
"Възраст: 65-74,275",
|
||||
"ЕНТИТЕ) И МОНИТОРИРАНЕ",
|
||||
"Сърдечна честота >100 удара в минута",
|
||||
"Включване на ВИСОК",
|
||||
"0",
|
||||
"Систолно артериално налягане <100 mmHg",
|
||||
"Осигуряване на интравенозен",
|
||||
"Пропорционално пулсово налягане <25 mmHg (Cl <2,2l/min/m2)",
|
||||
"ПЪТ",
|
||||
"Ортопнея (PCWP >22 mmHg)",
|
||||
"Тахипнея (>20/min); >З0/min (!)",
|
||||
"Killip клас II-IV",
|
||||
"Клинични симптоми на тъканна хипоперфузия/хипоксия",
|
||||
"5 min",
|
||||
"студени крайници",
|
||||
"намалена диуреза (диуреза <40 ml/h)",
|
||||
":",
|
||||
"намалено капилярно пълнене",
|
||||
"или мармориране",
|
||||
"нарушено съзнание",
|
||||
"НАЧАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ",
|
||||
"КОРЕКЦИЯ: хипогликемия и хипокалциемия,",
|
||||
"Поставяне",
|
||||
"на",
|
||||
"артериален",
|
||||
"ЛЕЧЕНИЕ: продължителни аритмии:",
|
||||
"илитаХИ-",
|
||||
"централен венозен катетър; да-",
|
||||
"Провокация c физиологичен серум 20 до 30 ml/kg телесно тегло",
|
||||
"15 min",
|
||||
"ващ възможност",
|
||||
"за измерване",
|
||||
"за период от 30 минути до достигане на централно венозно на-",
|
||||
"1",
|
||||
"на централната венозна кисло-",
|
||||
"лягане между 8 и 12 mmHg или до подобряване на перфузията",
|
||||
"родна сатурация",
|
||||
"(максимум 500 ml)",
|
||||
"Стандартна",
|
||||
"трансторакална",
|
||||
"ДА CE ОБСЪДИ неинвазивна/механична вентилация за осигуря-",
|
||||
"ехокардиография за оценка на",
|
||||
"ване на комфорт (при изтощение; дистрес) или при",
|
||||
"необходимост",
|
||||
"левокамерната (и деснокамер-",
|
||||
"от такава:",
|
||||
"ната) функция",
|
||||
"и за откриване",
|
||||
"корекция на ацидозата",
|
||||
"корекция на хипоксемията",
|
||||
"на",
|
||||
"потенциални механични ус-",
|
||||
"ИНОТРОПНА ПОДКРЕПА (добутамин иили вазопресорна подкрепа)",
|
||||
"6",
|
||||
"m",
|
||||
"ложнения след МИ",
|
||||
"1",
|
||||
"Ранна коронарна ангиография",
|
||||
"ТЕРАПЕВТИЧНИ ЦЕЛИ",
|
||||
"специализиран",
|
||||
"интервен-",
|
||||
"СРЕДНО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ >60 mmHg",
|
||||
"ционален център при призна-",
|
||||
"Средно пулмо-капилярно налягане (PCWP) <18 mmHg",
|
||||
"симптоми на",
|
||||
"продължа-",
|
||||
"Централно венозно налягане между 8 и 12 mmHg",
|
||||
"#",
|
||||
"ваща исхемия (те: миокарден",
|
||||
"Диуреза 20,5 mI/h/kg телесно тегло",
|
||||
"инфаркт c елевация на ST-сer-",
|
||||
"Артериално pH между 7,3 и 7,5",
|
||||
"g",
|
||||
"мента)",
|
||||
"Централна венозна сатурация (ScvO2) 270% (при SpO2 293% и Hb 29 g/dl)",
|
||||
"При персистиращ, резистентен на лечение кардиогенен шок",
|
||||
"се обсъди механично циркулаторно подпомагане",
|
||||
"дебит",
|
||||
"бради-"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9999999311744849,
|
||||
0.7263405427630264,
|
||||
0.9357497791062943,
|
||||
0.9779114827329218,
|
||||
0.9112864888256433,
|
||||
0.7462020002425056,
|
||||
0.9998486099324424,
|
||||
0.9767137472401226,
|
||||
0.8023457447887022,
|
||||
0.818513223235044,
|
||||
0.5910798565032475,
|
||||
0.989671090400923,
|
||||
0.6499086222250755,
|
||||
0.9809190095444963,
|
||||
0.7877274075123105,
|
||||
0.9939884773803179,
|
||||
0.9979731640211457,
|
||||
0.9433280055467471,
|
||||
0.8184059166356441,
|
||||
0.8968321548971829,
|
||||
0.9526383813098388,
|
||||
0.9680651799541355,
|
||||
0.9961454584778485,
|
||||
0.9941159456962513,
|
||||
0.863679243244276,
|
||||
0.9871643314680731,
|
||||
0.9999882384061591,
|
||||
0.9973108589000105,
|
||||
0.7260616602210879,
|
||||
0.8789873963433688,
|
||||
0.846950976625243,
|
||||
0.9910295395991924,
|
||||
0.9598590102077915,
|
||||
0.5354195771733872,
|
||||
0.7997399173549377,
|
||||
0.683584422747586,
|
||||
0.9826635450834205,
|
||||
0.9561798789953952,
|
||||
0.9999693925464997,
|
||||
0.794465630638258,
|
||||
0.9987813428574405,
|
||||
0.9999596963639115,
|
||||
0.7814167184130866,
|
||||
0.9046558855309549,
|
||||
0.8490690986083956,
|
||||
0.9999266988593979,
|
||||
0.7939255533921401,
|
||||
0.835660185771375,
|
||||
0.9372454735517706,
|
||||
0.5480097826471477,
|
||||
0.921953863507039,
|
||||
0.8734044903906838,
|
||||
0.9575485656795064,
|
||||
0.7518114254147671,
|
||||
0.8381323625063481,
|
||||
0.9991498608986014,
|
||||
0.9571899170781286,
|
||||
0.9995582759271567,
|
||||
0.6030039747759339,
|
||||
0.9978840354852935,
|
||||
0.9999980612428611,
|
||||
0.7811897550744266,
|
||||
0.9999316919105754,
|
||||
0.7740758131893327,
|
||||
0.785042231465343,
|
||||
0.9904187980807256,
|
||||
0.7110483093938792,
|
||||
0.9999760387892648,
|
||||
0.974594485025698,
|
||||
0.5174537608935594,
|
||||
0.824865494268156,
|
||||
0.6269095792265695,
|
||||
0.7575073835221379,
|
||||
0.7902325600957142,
|
||||
0.9440899473402773,
|
||||
0.9999896339193389,
|
||||
0.7520967422132586,
|
||||
0.961194009972343,
|
||||
0.9405247293691802,
|
||||
0.9998633068907705,
|
||||
0.9998100486884695
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 42,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"ПАЦИЕНТ С ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ",
|
||||
"Оценете хемодинамичния профил на пациента",
|
||||
"″ВЛАЖЕН И ТОПЪЛ″\nСАКН е нормално или повишено",
|
||||
"Съдов тип\nЗадръжка на течности\nХипертонията доминира",
|
||||
"Вазодилататор\nДиуретик",
|
||||
"Сърдечен тип\nЗадръжка на течности\nЗастоят доминира",
|
||||
"Вазодилататор\nДиуретик\nУлтрафилтрация",
|
||||
"″СУХ И ТОПЪЛ″\nКомпенсиран",
|
||||
"″СУХ И СТУДЕН″\nХипоперфузиран\nХиповолемичен",
|
||||
"Обемно натоварване\nИнотропни средства",
|
||||
"Уточнете перорална терапия",
|
||||
"″ВЛАЖЕН И СТУДЕН″\nАКН < 90 mmHg",
|
||||
"Вазодилататор\nДиуретик\nИнотропни средства",
|
||||
"Инотропни средства\nВазоконстриктори\nДиуретици\nПомпа",
|
||||
"ДА\n\n95%",
|
||||
"НЕ\n\n5%",
|
||||
"ДА",
|
||||
"НЕ",
|
||||
"ДА",
|
||||
"НЕ",
|
||||
"ДА",
|
||||
"НЕ",
|
||||
"НАЛИЧИЕ НА КОНГЕСТИЯ (ЗАСТОЙ)?",
|
||||
"НАЛИЧИЕ НА АДЕКВАТНА ТЪКАННА ПЕРФУЗИЯ?",
|
||||
"ВЛАЖЕН",
|
||||
"СУХ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 43,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"43",
|
||||
"Стабилизиране на кръвообращението",
|
||||
"Медикаментозно повлияване на:\nКонтрактилитет:\nКатехоламини:\nDopamine, Dobutamine, Dopexamine, Noradrenaline\nФосфодиестеразни инхибитори:\nAmrinone, Milrinone, Enoximone\nДигиталисови препарати?"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 44,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"44",
|
||||
"Стабилизиране на кръвообращението",
|
||||
"Преднатоварване:\nДиуретик\nВенозни вазодилататори:\nNitroglycerine;\nMorphine Sulfate\nСинергизъм:\nАнтиаритмици"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 45,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"45",
|
||||
"Стабилизиране на кръвообращението",
|
||||
"Сърдечна честота:\nAtropine sulfatе\nCordarone\nСа антагонисти\nБета блокери\nДигиталис?"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 46,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"46",
|
||||
"Стабилизиране на кръвообращението",
|
||||
"Провеждане на механична неинвазивна или инвазивна вентилация.\nМеханична хемодинамична подпора:\nАортна балонна контрапулсация\nТранскутанна екстракорпорална циркулация\nХемопомпа"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 47,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"47",
|
||||
"САКН < 90 mmHg",
|
||||
"Манифестни данни за нисък МОС:\nИнотропни медикаменти:\nDobutamine 2-20 μg/kg/min;\nMilrinone 25 μg/kg bolus iv за 10-20 min + 0.375 μg/kg/min\nВазоконстриктори:\nNorepinephrine 0.2 μg/kg/min\nДиуретици:\nFurosemide 20-40 mg bolus + 100 mg/6 h\nИнфузионно лечение с NaCl + диуретик\nМеханично подпомагане на кръвообращението"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 48,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"48",
|
||||
"САКН < 100 mmHg",
|
||||
"При обемно инфузионно натоварване, САКН не е над 100 mmHg.\nДиуретици:\nFurosemide 20-40 mg bolus + 100 mg/6 h. При пациенти на хронично лечение дозата е 2.5 по-висока.\nИнотропни медикаменти:\nDobutamine 2-20 μg/kg/min\nMilrinone 25 μg/kg bolus за 10-20 min + 0.375 μg/kg/min\nLevosimendan 12 μg/kg bolus за 10 min + 0.1 μg/kg/min\nВземете решение за приложение на ACE-I/ARB, бета-блокери, MRA.\n*"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 49,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"49",
|
||||
"САКН > 110 mmHg",
|
||||
"При обемно инфузионно натоварване, САКН е над 100 mmHg.\nВазодилататори:\nNitroglycerine spray 400 μg sl, повторяй на 5-10 min\nNitroglycerine 10 μg/min iv, повишаване с 5 μg/min\nNitroprusside 0.3 μg/kg/min до 5 microg/kg/min\nДиуретици:\nFurosemide 20-40 mg iv bolus + 100 mg/6 h\nВземете решение за приложение на ACE-I/ARB, бета-блокери, MRA."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 50,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"50",
|
||||
"Поведение при белодробен оток",
|
||||
"Първа линия\nВтора линия\nТрета линия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 51,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"51",
|
||||
"Първа линия",
|
||||
"Седнало положение с депендентни крайници\nКислородолечение - 6-8 l/min до SaO2>90%\nCPAP - ако при 100% кислород има ниска сатурация и артериални газове\nВенозна линия и кръв за изследвания\nСтриктен хемодинамичен мониторинг"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 52,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"52",
|
||||
"Първа линия",
|
||||
"Nitroglycerin - 0.4 mg s.l. или spray на 5-10 min или паста, ако САКН > 100 mmHg\nMorphine sulphate - 1-3 mg, ако САКН > 100 mmHg\nFuranthril - 0.5-1 mg/kg\nАнтикоагулация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 53,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"53",
|
||||
"Втора линия",
|
||||
"CPAP или NIPPV\nМеханична вентилация + PEEP\nПоставяне на Swan-Ganz катетър?\nNitroglycerin - 20-200 mcg/min, ако САКН > 100 mmHg"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 54,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"54",
|
||||
"Втора линия",
|
||||
"Na Nitroprusside при:\nПСС>1300 dynes/cm2 \nБКН>20 mmHg\nСИ<2.2 l/min/m2\nв доза 0.1-5 mcg/kg/min, ако САКН > 110 mmHg"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 55,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"55",
|
||||
"Втора линия",
|
||||
"Dopamine - 2-20 mcg/kg/min, ако САКН е под 100 mmHg, при налична клинична симптоматика за шок.\nDobutamine – 2-20 mcg/kg/min, ако САКН>110 mmHg, при липсваща клинична симптоматика на шок."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 56,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"56",
|
||||
"Трета линия",
|
||||
"Milrinone – 25-75 mcg/kg+0.375-0.75 mcg/kg/min\nLevosimendane – 12-24 mcg/kg + 0.05-0.2 mcg/kg/min"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 57,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"57",
|
||||
"Трета линия",
|
||||
"Тромболитична терапия\nАнгиопластика\nАортна балонна контрапулсация\nКардиохирургия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 58,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"58",
|
||||
"Аортна балонна контрапулсация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 59,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"59",
|
||||
"Перкутанна транскамерна асистенция\u000bна лявата камера (PTVA)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 60,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"72 часа",
|
||||
"2 седмици",
|
||||
"1 месец"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 61,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"3 декември 1967 година",
|
||||
"61",
|
||||
"Dr. Christiaan Neethling Barnard\n(8 November 1922 – 2 September 2001)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 62,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"62",
|
||||
"Изкуствено сърце"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 63,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"63",
|
||||
"Изкуствено сърце"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"072131R1009"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.6091047206013377
|
||||
]
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Аорта",
|
||||
"Белодробна",
|
||||
"Празни",
|
||||
"артерия",
|
||||
"вени",
|
||||
"Дясно",
|
||||
"Ляво",
|
||||
"предсърдие",
|
||||
"предсърдие",
|
||||
"Лява",
|
||||
"Дясна",
|
||||
"камера",
|
||||
"камера"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9995963118036462,
|
||||
0.9999983790158816,
|
||||
0.9999838425304263,
|
||||
0.9886468279972691,
|
||||
0.999513566493988,
|
||||
0.9999429559519073,
|
||||
0.9999762177467346,
|
||||
0.9999466198131829,
|
||||
0.9999908018373092,
|
||||
0.9999966025352478,
|
||||
0.9999790483521992,
|
||||
0.9999906559283646,
|
||||
0.999938922510016
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
817
ppt_data/output/кардиогенен шок.txt
Normal file
817
ppt_data/output/кардиогенен шок.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,817 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: кардиогенен шок.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 63
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• КАРДИОГЕНЕН ШОК
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 2
|
||||
• Определение
|
||||
• Клинично състояние, определено като неспособност на сърцето да осигури достатъчно количество кръв на тъканите за посрещане на метаболитните им нужди в покой, като резултат на нарушение на помпената му функция.
|
||||
Синдром на остро и най-тежко нарушение в помпената функция на сърцето, водещо до животозастрашаваща терминална органна хипоперфузия и хипоксия.
|
||||
Налице е силно намален минутен обем на сърцето, при нормален обем на циркулиращата кръв.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 3
|
||||
• Детерминанти на кардиогенния шок
|
||||
• Поддържане на Систоличното Артериално Кръвно Налягане (САКН) в стойности по-ниски от 80 - 90 mmHg, или поддържане на СрАКН по-ниско от 60 mmHg или с 30 mmHg под изходното, за повече от 30 минути, въпреки приложението на симпатикомиметици и адекватно обемно заместване.
|
||||
Сърдечен индекс (СИ) - по-нисък от 1.8 l/min/m2 без подпомагащо лечение, или под 2.2 l/min/m2 с подпомагащо лечение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 4
|
||||
• Детерминанти на кардиогенния шок
|
||||
• Адекватно или повишено пълнещо налягане:
|
||||
Крайно диастолично налягане за лява камера над 18 mmHg;
|
||||
Крайно диастолично налягане за дясна камера над 10-15 mmHg.
|
||||
Сърдечна честота над 60 /min
|
||||
Симптоматика на тъканна хипоперфузия:
|
||||
Степенни промени в съзнанието;
|
||||
Часова диуреза под 0.5 ml/kg/h;
|
||||
Студени крайници/кожа.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 5
|
||||
• Етиология
|
||||
• Остри коронарни синдроми – най-често ОИМ
|
||||
Инфекциозни – миокардити
|
||||
Токсични - медикаментозни интоксикации
|
||||
Животозастрашаващи ритъмни нарушения
|
||||
Обструктивни – стенози
|
||||
Травматични
|
||||
Възпалителни – СЛЕ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 6
|
||||
• Честота
|
||||
• Най-чест при пациентите с ОИМ
|
||||
При 5-10% от пациентите с ОИМ
|
||||
Смъртността е над 70%.
|
||||
Съвременните терапевтични насоки като перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика, поставяне на стент и тромболитична терапия я намаляват до 30-50%.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 7
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• АКН = ƒ МОС х ПСС
|
||||
|
||||
АКН - Артериално Кръвно Налягане
|
||||
ƒ – Функция
|
||||
МОС - Минутен Обем на Сърцето
|
||||
ПСС - Периферно Съдово Съпротивление
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 8
|
||||
• Пaтофизиология
|
||||
• МОС = УО х СЧ
|
||||
|
||||
УО - Ударен Обем
|
||||
СЧ - Сърдечна Честота
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 9
|
||||
• Фактори които определят УО
|
||||
• Преднатоварване
|
||||
Следнатоварване
|
||||
Контрактилитет
|
||||
Синергизъм на контракциите
|
||||
Къмплайънс (разтегливост) на сърцето
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 10
|
||||
• Патофизиология
|
||||
• Намален контрактилитет
|
||||
Намален МОС и фракция на изгонване
|
||||
Повишени камерни пълнещи налягания
|
||||
Камерна дилатация
|
||||
Едно или двукамерна недостатъчност, водеща до:
|
||||
Системна хипотония
|
||||
Белодробен оток
|
||||
Нарушена коронарна перфузия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 11
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 12
|
||||
• Клинична картина
|
||||
• Анамнестична симптоматика за остра исхемия на сърдечния мускул:
|
||||
Болка;
|
||||
Повърхностно дишане;
|
||||
Неспокойствие;
|
||||
Гадене и повръщане.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 13
|
||||
• Клинична картина
|
||||
• Симптоми на органна хипоперфузия:
|
||||
Ниско АКН;
|
||||
Степенни нарушения в съзнанието;
|
||||
Студена и лепкава пот;
|
||||
Бледи и цианотични кожа и крайници;
|
||||
Олигурия и бъбречна недостатъчност;
|
||||
Хипонатриемия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 14
|
||||
• Клинична картина
|
||||
• Симптоми на деснокамерна помпена недостатъчност:
|
||||
Югуларна венозна дистензия или тургесцентност на лицето;
|
||||
Застойна хепатомегалия;
|
||||
Хепатоюгуларен рефлукс;
|
||||
Асцит и данни за чревен застой;
|
||||
Двустранни отоци по крайниците.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 15
|
||||
• Клинична картина
|
||||
• Левокамерна помпена недостатъчност:
|
||||
Тахипнея с диспнея и ортопнея;
|
||||
Пароксизмална нощна диспнея и принудително седнало положение;
|
||||
Шумно дишане с прибавени, дифузно разпръснати разнокалибрени влажни хрипове;
|
||||
Двустранни пефирени отоци.
|
||||
Аускултация на сърце:
|
||||
Шумове - 3/4 тон;
|
||||
Глухи тонове;
|
||||
Галоп.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 16
|
||||
• Хемодинамични критерии
|
||||
• Тахикардия – над 120 /min.
|
||||
Много рядко може и Брадикардия – под 40/min.
|
||||
Хипотензия - САН по-ниско от 80-90 mmHg, или СрАН по-ниско с 30 mmHg, за повече от 30 минути, при приложение на симпатикомиметици и адекватно обемно заместване.
|
||||
Централното венозно налягане (ЦВН) е със стойности над 16 (18) mmHg.
|
||||
Белодробно капилярно налягане (БКН) над 16 (18) mmHg.
|
||||
Дишане – над 25/min с тираж или под 8 /min, въпреки диспнеята.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 17
|
||||
• Хемодинамични критерии
|
||||
• Сърдечен Индекс (СИ) по-нисък от 2.2 (1.8) l/min/m2
|
||||
Индекс на сърдечната мощ (CМи) = СИ х СрАН
|
||||
C(a–v)O2 > 55 ml/l (vol%)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 18
|
||||
• Лабораторен скрининг
|
||||
• Няма специфични белези за кардиогенен шок.
|
||||
Серумен лактат над 2 mmol/l
|
||||
Белези за миокарда исхемия:
|
||||
Ензимни:
|
||||
Тропонин I и Т
|
||||
СРК-МВ
|
||||
В тип натриуретичен пептид (BNP/NT-proBNP, MR-proANP)
|
||||
Миоглобин
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 19
|
||||
• Лабораторен скрининг
|
||||
• Пълна кръвна картина и ДКК
|
||||
Електролити:
|
||||
Na, K, Ca
|
||||
Кръвна захар, урея и креатинин
|
||||
Хемостазен профил:
|
||||
ПВ, ККВ, INR;
|
||||
D-димери.
|
||||
КАС – метаболитна ацидоза
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 20
|
||||
• Към диагнозата
|
||||
• ЕКГ данни за:
|
||||
Исхемия - елевация на ST сегмента с 1 mm в периферните или 2 mm в прекордиалните отвеждания или бедрен блок;
|
||||
Ритъмни нарушения;
|
||||
Миокардна хипертрофия.
|
||||
Ехокардиография:
|
||||
Променена кинетика на сърдечния мускул;
|
||||
Систолна и диастолна камерна функция;
|
||||
Клапна патология – стеноза или недостатъчност;
|
||||
Перикарден излив/тампонада.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 21
|
||||
• Допълнителни изследвания
|
||||
• При хемодинамично стабилен пациент:
|
||||
Рентгенографско изследване:
|
||||
Сърдечна сянка;
|
||||
Големи съдове;
|
||||
Белодробен паренхим.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 22
|
||||
• Допълнителни изследвания
|
||||
• Ангиокардиография
|
||||
Трансезофагеална ехография – TEE
|
||||
КАТ или ЯМР
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 23
|
||||
• Диференциална диагноза
|
||||
• Пневмония или други изострени белодробни заболявания
|
||||
Белодробна тромбемболия
|
||||
Пневмоторакс
|
||||
ARDS
|
||||
Тежка анемия
|
||||
Хипервентилация при ацидоза
|
||||
Сепсис/септичен шок
|
||||
Хиповолемичен шок
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 24
|
||||
• Нашите задачи
|
||||
• Доказване на факта, че пациентът е в шок.
|
||||
Доказване на вида на шока.
|
||||
Доказване на фазата на шока.
|
||||
Оценка на терапевтичните въздействия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 25
|
||||
• Терапия
|
||||
• Каузална терапия
|
||||
Насочена терапия към стабилизиране на хемодинамиката на пациента.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 26
|
||||
• Каузална терапия
|
||||
• Целта на каузалната терапия е реперфузия и реваскуларизация с методите на инвазивната кардиология и кардиохирургията.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 27
|
||||
• Каузална терапия
|
||||
• Тромболиза - несигурна при шок
|
||||
Коронарна ангиопластика
|
||||
Възстановяване на интервентрикуларен дефект
|
||||
Приложение на тъканно лепило
|
||||
Контролирана реперфузия
|
||||
Трансплантация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 28
|
||||
• Доболнична помощ
|
||||
• Осигуряване на проходими дихателни пътища
|
||||
Осигуряване на ефективна вентилация и адекватна оксигенация
|
||||
Осигуряване на венозен достъп
|
||||
ЕКГ
|
||||
Транспорт в подходящо положение
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 29
|
||||
• Транспорт на болен с помпена недостатъчност
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 30
|
||||
• Видове кардиогенен шок
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 31
|
||||
• Видове кардиогенен шок
|
||||
• ЗАСТОЙ (-)
|
||||
• Периферни двустранни отоци
|
||||
Югуларна венозна дилатация
|
||||
Застойна хепатомегалия
|
||||
Чревен застой, асцит
|
||||
Хепатоюгуларен рефлукс
|
||||
Белодробен застой
|
||||
Ортопнея/пароксизмална нощна диспнея
|
||||
|
||||
ЗАСТОЙ (+)
|
||||
• ХИПОПЕРФУЗИЯ (-)
|
||||
• ХИПОПЕРФУЗИЯ (+)
|
||||
• ТОПЪЛ/СУХ
|
||||
• ТОПЪЛ/ВЛАЖЕН
|
||||
• СТУДЕН/СУХ
|
||||
• СТУДЕН/ВЛАЖЕН
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 32
|
||||
• В Спешно приемно отделение – дo 15 min
|
||||
• Започнете кислородолечение с висок дебит – 0 min.
|
||||
Осигурете стабилен венозен източник.
|
||||
Начална оценка и мониторинг :
|
||||
Възраст 64-74 години и по-висока;
|
||||
Сърдечна честота над 100 /min.
|
||||
Систолично артериално налягане под 100 mmHg;
|
||||
Намалено ПАКН под 25% и СИ под 2.2 l/min/m2;
|
||||
Тахипнея над 20 /min, особено внимание ако е над 30;
|
||||
Ортопнея при БКН над 25 mmHg.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 33
|
||||
• В Спешно приемно отделение – дo 15 min
|
||||
• Killip II - IV клас;
|
||||
Клинични данни за тъканна хипоперфузия и хипоксия:
|
||||
Степенни нарушения в съзнанието;
|
||||
Нарушено капилярно пълнене и мраморираност;
|
||||
Диуреза под 30 ml/h;
|
||||
Студени крайници и кожа.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 34
|
||||
• В Спешно приемно отделение - до 15 min
|
||||
• Доказване на диагнозата:
|
||||
Анамнестични данни;
|
||||
Инструментални изследвания;
|
||||
Лабораторни изследвания;
|
||||
Доказване на точната причина
|
||||
Хемодинамичен мониторинг
|
||||
Консултация с кардиолог
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 35
|
||||
• В Кардиологично интензивно отделение
|
||||
• Артериална катетеризация и катетеризация на централни вени, с възможност за измерване на ScvO2 – до 15 min.
|
||||
Стандартна ЕКГрама за оценка на лево/десно камерната функция и установяване на ранните потенциални механични усложнения на ОИМ – до 30 min.
|
||||
Ранна коронарна ангиография в специализиран център при налични данни за миокардна исхемия (елевация на ST сегмент и ОИМ) – до 60 min.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 36
|
||||
• Класификация на SCAI
|
||||
• A (“At-risk”): Пациенти, които са хемодинамично стабилни, но имат остро ССЗаболяване и това ги прави рискови за развитието на кардиогенен шок.
|
||||
B (“Beginning”): Налице са белези на хемодинамична нестабилност (хипотензия и тахикардия), но липсва кардиогенен шок.
|
||||
C (“Classic”): Кардиогенен шок със симтоматика на тъканна хипоперфузия, но без влошаване.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 37
|
||||
• Класификация на SCAI
|
||||
• D (“Deteriorating”): Пациенти с кардиогенен шок и нестабилност на кръвообращението и/или хипоперфузия, неотговарящи на началното лечение.
|
||||
E (“Extremis”): Пациенти с кардиогенен шок, третирани с множество интервенции, които са прекарали сърдечен арест с последваща КПР/Електролечение или ЕКМО.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 38
|
||||
• Класификация на SCAI
|
||||
• А В Риск
|
||||
• В Начален
|
||||
• С Класически
|
||||
• D Влошаващ се
|
||||
• Е Екстремен
|
||||
• A
|
||||
• D
|
||||
• E
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 39
|
||||
• В Кардиологично интензивно отделение
|
||||
• Корекция на хипогликемията и хипокалциемията.
|
||||
Лечение на животозастрашаващите аритмии.
|
||||
Инфузиране на 20-30 ml/kg, но не повече от 500 ml NaCl 0.9% за 30 min, с цел достигане на ЦВН - 8 до 12 mmHg или подобрена тъканна перфузия (не повече от 500 ml).
|
||||
Провеждане на механична вентилация, с цел корекция на хипоксемията и ацидозата.
|
||||
Приложение на инотропни медикаменти (Dobutamine) и/или вазоконстриктори.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 40 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 40
|
||||
• В Кардиологично интензивно отделение
|
||||
• Цели на лечението са постигането на:
|
||||
СрАКН 60 mmHg или по-високо;
|
||||
Средно заклинено налягане в белодробната артерия 18 mmHg или по-ниско;
|
||||
Централно венозно налягане - 8 до 12 mmHg;
|
||||
Часова диуреза 0.5 ml/kg/h или по-висока;
|
||||
pHа 7.3 - 7.5
|
||||
Централна венозна сатурация (ScvO2) ≥70% при SpO2 ≥93% и Хемоглобин ≥ 90 g/l.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 41 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• min
|
||||
• РАННО СОРТИРАНЕ (НА ПАЦИ-
|
||||
• Възраст: 65-74,275
|
||||
• ЕНТИТЕ) И МОНИТОРИРАНЕ
|
||||
• Сърдечна честота >100 удара в минута
|
||||
• Включване на ВИСОК
|
||||
• 0
|
||||
• Систолно артериално налягане <100 mmHg
|
||||
• Осигуряване на интравенозен
|
||||
• Пропорционално пулсово налягане <25 mmHg (Cl <2,2l/min/m2)
|
||||
• ПЪТ
|
||||
• Ортопнея (PCWP >22 mmHg)
|
||||
• Тахипнея (>20/min); >З0/min (!)
|
||||
• Killip клас II-IV
|
||||
• Клинични симптоми на тъканна хипоперфузия/хипоксия
|
||||
• 5 min
|
||||
• студени крайници
|
||||
• намалена диуреза (диуреза <40 ml/h)
|
||||
• :
|
||||
• намалено капилярно пълнене
|
||||
• или мармориране
|
||||
• нарушено съзнание
|
||||
• НАЧАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ
|
||||
• КОРЕКЦИЯ: хипогликемия и хипокалциемия,
|
||||
• Поставяне
|
||||
• на
|
||||
• артериален
|
||||
• ЛЕЧЕНИЕ: продължителни аритмии:
|
||||
• илитаХИ-
|
||||
• централен венозен катетър; да-
|
||||
• Провокация c физиологичен серум 20 до 30 ml/kg телесно тегло
|
||||
• 15 min
|
||||
• ващ възможност
|
||||
• за измерване
|
||||
• за период от 30 минути до достигане на централно венозно на-
|
||||
• 1
|
||||
• на централната венозна кисло-
|
||||
• лягане между 8 и 12 mmHg или до подобряване на перфузията
|
||||
• родна сатурация
|
||||
• (максимум 500 ml)
|
||||
• Стандартна
|
||||
• трансторакална
|
||||
• ДА CE ОБСЪДИ неинвазивна/механична вентилация за осигуря-
|
||||
• ехокардиография за оценка на
|
||||
• ване на комфорт (при изтощение; дистрес) или при
|
||||
• необходимост
|
||||
• левокамерната (и деснокамер-
|
||||
• от такава:
|
||||
• ната) функция
|
||||
• и за откриване
|
||||
• корекция на ацидозата
|
||||
• корекция на хипоксемията
|
||||
• на
|
||||
• потенциални механични ус-
|
||||
• ИНОТРОПНА ПОДКРЕПА (добутамин иили вазопресорна подкрепа)
|
||||
• 6
|
||||
• m
|
||||
• ложнения след МИ
|
||||
• 1
|
||||
• Ранна коронарна ангиография
|
||||
• ТЕРАПЕВТИЧНИ ЦЕЛИ
|
||||
• специализиран
|
||||
• интервен-
|
||||
• СРЕДНО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ >60 mmHg
|
||||
• ционален център при призна-
|
||||
• Средно пулмо-капилярно налягане (PCWP) <18 mmHg
|
||||
• симптоми на
|
||||
• продължа-
|
||||
• Централно венозно налягане между 8 и 12 mmHg
|
||||
• #
|
||||
• ваща исхемия (те: миокарден
|
||||
• Диуреза 20,5 mI/h/kg телесно тегло
|
||||
• инфаркт c елевация на ST-сer-
|
||||
• Артериално pH между 7,3 и 7,5
|
||||
• g
|
||||
• мента)
|
||||
• Централна венозна сатурация (ScvO2) 270% (при SpO2 293% и Hb 29 g/dl)
|
||||
• При персистиращ, резистентен на лечение кардиогенен шок
|
||||
• се обсъди механично циркулаторно подпомагане
|
||||
• дебит
|
||||
• бради-
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 42 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• ПАЦИЕНТ С ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
|
||||
• Оценете хемодинамичния профил на пациента
|
||||
• ″ВЛАЖЕН И ТОПЪЛ″
|
||||
САКН е нормално или повишено
|
||||
• Съдов тип
|
||||
Задръжка на течности
|
||||
Хипертонията доминира
|
||||
• Вазодилататор
|
||||
Диуретик
|
||||
• Сърдечен тип
|
||||
Задръжка на течности
|
||||
Застоят доминира
|
||||
• Вазодилататор
|
||||
Диуретик
|
||||
Ултрафилтрация
|
||||
• ″СУХ И ТОПЪЛ″
|
||||
Компенсиран
|
||||
• ″СУХ И СТУДЕН″
|
||||
Хипоперфузиран
|
||||
Хиповолемичен
|
||||
• Обемно натоварване
|
||||
Инотропни средства
|
||||
• Уточнете перорална терапия
|
||||
• ″ВЛАЖЕН И СТУДЕН″
|
||||
АКН < 90 mmHg
|
||||
• Вазодилататор
|
||||
Диуретик
|
||||
Инотропни средства
|
||||
• Инотропни средства
|
||||
Вазоконстриктори
|
||||
Диуретици
|
||||
Помпа
|
||||
• ДА
|
||||
|
||||
95%
|
||||
• НЕ
|
||||
|
||||
5%
|
||||
• ДА
|
||||
• НЕ
|
||||
• ДА
|
||||
• НЕ
|
||||
• ДА
|
||||
• НЕ
|
||||
• НАЛИЧИЕ НА КОНГЕСТИЯ (ЗАСТОЙ)?
|
||||
• НАЛИЧИЕ НА АДЕКВАТНА ТЪКАННА ПЕРФУЗИЯ?
|
||||
• ВЛАЖЕН
|
||||
• СУХ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 43 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 43
|
||||
• Стабилизиране на кръвообращението
|
||||
• Медикаментозно повлияване на:
|
||||
Контрактилитет:
|
||||
Катехоламини:
|
||||
Dopamine, Dobutamine, Dopexamine, Noradrenaline
|
||||
Фосфодиестеразни инхибитори:
|
||||
Amrinone, Milrinone, Enoximone
|
||||
Дигиталисови препарати?
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 44 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 44
|
||||
• Стабилизиране на кръвообращението
|
||||
• Преднатоварване:
|
||||
Диуретик
|
||||
Венозни вазодилататори:
|
||||
Nitroglycerine;
|
||||
Morphine Sulfate
|
||||
Синергизъм:
|
||||
Антиаритмици
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 45 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 45
|
||||
• Стабилизиране на кръвообращението
|
||||
• Сърдечна честота:
|
||||
Atropine sulfatе
|
||||
Cordarone
|
||||
Са антагонисти
|
||||
Бета блокери
|
||||
Дигиталис?
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 46 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 46
|
||||
• Стабилизиране на кръвообращението
|
||||
• Провеждане на механична неинвазивна или инвазивна вентилация.
|
||||
Механична хемодинамична подпора:
|
||||
Аортна балонна контрапулсация
|
||||
Транскутанна екстракорпорална циркулация
|
||||
Хемопомпа
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 47 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 47
|
||||
• САКН < 90 mmHg
|
||||
• Манифестни данни за нисък МОС:
|
||||
Инотропни медикаменти:
|
||||
Dobutamine 2-20 μg/kg/min;
|
||||
Milrinone 25 μg/kg bolus iv за 10-20 min + 0.375 μg/kg/min
|
||||
Вазоконстриктори:
|
||||
Norepinephrine 0.2 μg/kg/min
|
||||
Диуретици:
|
||||
Furosemide 20-40 mg bolus + 100 mg/6 h
|
||||
Инфузионно лечение с NaCl + диуретик
|
||||
Механично подпомагане на кръвообращението
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 48 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 48
|
||||
• САКН < 100 mmHg
|
||||
• При обемно инфузионно натоварване, САКН не е над 100 mmHg.
|
||||
Диуретици:
|
||||
Furosemide 20-40 mg bolus + 100 mg/6 h. При пациенти на хронично лечение дозата е 2.5 по-висока.
|
||||
Инотропни медикаменти:
|
||||
Dobutamine 2-20 μg/kg/min
|
||||
Milrinone 25 μg/kg bolus за 10-20 min + 0.375 μg/kg/min
|
||||
Levosimendan 12 μg/kg bolus за 10 min + 0.1 μg/kg/min
|
||||
Вземете решение за приложение на ACE-I/ARB, бета-блокери, MRA.
|
||||
*
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 49 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 49
|
||||
• САКН > 110 mmHg
|
||||
• При обемно инфузионно натоварване, САКН е над 100 mmHg.
|
||||
Вазодилататори:
|
||||
Nitroglycerine spray 400 μg sl, повторяй на 5-10 min
|
||||
Nitroglycerine 10 μg/min iv, повишаване с 5 μg/min
|
||||
Nitroprusside 0.3 μg/kg/min до 5 microg/kg/min
|
||||
Диуретици:
|
||||
Furosemide 20-40 mg iv bolus + 100 mg/6 h
|
||||
Вземете решение за приложение на ACE-I/ARB, бета-блокери, MRA.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 50 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 50
|
||||
• Поведение при белодробен оток
|
||||
• Първа линия
|
||||
Втора линия
|
||||
Трета линия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 51 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 51
|
||||
• Първа линия
|
||||
• Седнало положение с депендентни крайници
|
||||
Кислородолечение - 6-8 l/min до SaO2>90%
|
||||
CPAP - ако при 100% кислород има ниска сатурация и артериални газове
|
||||
Венозна линия и кръв за изследвания
|
||||
Стриктен хемодинамичен мониторинг
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 52 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 52
|
||||
• Първа линия
|
||||
• Nitroglycerin - 0.4 mg s.l. или spray на 5-10 min или паста, ако САКН > 100 mmHg
|
||||
Morphine sulphate - 1-3 mg, ако САКН > 100 mmHg
|
||||
Furanthril - 0.5-1 mg/kg
|
||||
Антикоагулация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 53 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 53
|
||||
• Втора линия
|
||||
• CPAP или NIPPV
|
||||
Механична вентилация + PEEP
|
||||
Поставяне на Swan-Ganz катетър?
|
||||
Nitroglycerin - 20-200 mcg/min, ако САКН > 100 mmHg
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 54 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 54
|
||||
• Втора линия
|
||||
• Na Nitroprusside при:
|
||||
ПСС>1300 dynes/cm2
|
||||
БКН>20 mmHg
|
||||
СИ<2.2 l/min/m2
|
||||
в доза 0.1-5 mcg/kg/min, ако САКН > 110 mmHg
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 55 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 55
|
||||
• Втора линия
|
||||
• Dopamine - 2-20 mcg/kg/min, ако САКН е под 100 mmHg, при налична клинична симптоматика за шок.
|
||||
Dobutamine – 2-20 mcg/kg/min, ако САКН>110 mmHg, при липсваща клинична симптоматика на шок.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 56 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 56
|
||||
• Трета линия
|
||||
• Milrinone – 25-75 mcg/kg+0.375-0.75 mcg/kg/min
|
||||
Levosimendane – 12-24 mcg/kg + 0.05-0.2 mcg/kg/min
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 57 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 57
|
||||
• Трета линия
|
||||
• Тромболитична терапия
|
||||
Ангиопластика
|
||||
Аортна балонна контрапулсация
|
||||
Кардиохирургия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 58 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 58
|
||||
• Аортна балонна контрапулсация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 59 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 59
|
||||
• Перкутанна транскамерна асистенция на лявата камера (PTVA)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 60 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 72 часа
|
||||
• 2 седмици
|
||||
• 1 месец
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 61 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 3 декември 1967 година
|
||||
• 61
|
||||
• Dr. Christiaan Neethling Barnard
|
||||
(8 November 1922 – 2 September 2001)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 62 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 62
|
||||
• Изкуствено сърце
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 63 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 63
|
||||
• Изкуствено сърце
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• 072131R1009
|
||||
Image 2:
|
||||
• Аорта
|
||||
• Белодробна
|
||||
• Празни
|
||||
• артерия
|
||||
• вени
|
||||
• Дясно
|
||||
• Ляво
|
||||
• предсърдие
|
||||
• предсърдие
|
||||
• Лява
|
||||
• Дясна
|
||||
• камера
|
||||
• камера
|
||||
|
||||
697
ppt_data/output/ритъмни нарушения.json
Normal file
697
ppt_data/output/ритъмни нарушения.json
Normal file
@@ -0,0 +1,697 @@
|
||||
{
|
||||
"filename": "ритъмни нарушения.pptx",
|
||||
"total_slides": 53,
|
||||
"slides": [
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 1,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Животозастрашаващи ритъмни нарушения"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 2,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"2",
|
||||
"Определение",
|
||||
"Всяко едно ритъмно нарушение, което може да доведе до значимо намаляване на минутния обем на сърцето (МОС), а оттам на артериалното кръвно налягане (AКН) и перфузията на жизнено важните органи - мозък, сърце и бял дроб."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 3,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"3",
|
||||
"Алгоритъм на поведение",
|
||||
"Оценката и лечението при тези състояния се определя от два фактора:\nСъстоянието на пациента (стабилно или нестабилно).\nХарактеристиката на настъпилите ритъмни или проводни нарушения."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 4,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"4",
|
||||
"Алгоритъм на поведение",
|
||||
"Осигурете кислородолечение с висок поток.\nОсигурете надежден венозен източник.\nПроследете АКН, СЧ, ЕКГ, SpO2.\nНаправете 12 канална ЕКГ, ако е възможно.\nКоригирайте нарушенията в електролитите (К+, Са2+, Mg2+).\nПреценете кои са причините, които са довели до това състояние."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 5,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"5",
|
||||
"Алгоритъм на поведение",
|
||||
"Наличието или липсата на сериозна симптоматика определят лечението на повечето от аритмиите.\nСледващите изброени неблагоприятни фактори (сериозна симптоматика), определят пациента като нестабилен, поради настъпилата аритмия:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 6,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"6",
|
||||
"Неблагоприятни фактори",
|
||||
"Шок:\nСтепенни нарушения в съзнанието от намаления мозъчен кръвоток;\nХипотония – САКН под 90 mmHg;\nБледи, студени и изпотени с лепкава пот кожа и крайници, поради повишената симпатикусова активност;\nСинкоп поради намаления мозъчен кръвоток;\nТахикардия над 150 удара/min;\nБрадикардия под 60 удара/min;"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 7,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"7",
|
||||
"Неблагоприятни фактори",
|
||||
"Помпена недостатъчност:\nЛевокамерна:\nБелодробен оток;\nХипотония.\nДеснокамерна:\nЮгуларна венозна дистензия;\nХепатомегалия;\nОтоци по депендентните части на тялото.\nМиокардна исхемия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 8,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"8",
|
||||
"Терапевтични методи",
|
||||
"Физикални процедури\nЕлектролечение:\nКардиоверзио;\nПейсиране.\nАнтиаритмично и друго медикаментозно лечение."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 9,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"9",
|
||||
"Брадикардия",
|
||||
"Видове:\nАбсолютна - по-ниска от 60 уд/min.\nОтносителна (клинично значима) – брадикардия, която се явява неадекватна за дадени клинични условия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 10,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"10",
|
||||
"Етиологични фактори",
|
||||
"Заболявания на сърцето:\nОстър инфаркт на миокарда;\nМиокардна исхемия;\nСиндром на болния синусов възел.\nДруги причини:\nВазовагален отговор;\nХипотермия;\nХипогликемия;\nМедикаменти – Digoxin, Бета-блокери, Са антагонисти"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 11,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"11",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при брадикардия",
|
||||
"Осигурете проходими дихателни пътища.\nОсигурете ефективна вентилация.\nДобавете кислород.\nМониторирайте хемодинамиката:\nЕКГ;\nСЧ, АКН, сатурация.\nОсигурете венозен достъп.\nПотърсете и лекувайте вероятната причина – нарушения в електролитите."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 12,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"12",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при брадикардия",
|
||||
"Налице ли е симптоматика за нарушена тъканна перфузия?\nСАКН под 90 mmHg;\nСърдечна честота под 60 уд/min;\nХемодинамично значими камерни аритмии;\nПомпена недостатъчност."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 13,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"13",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при брадикардия",
|
||||
"Ако няма сериозна симптоматика провери за:\nПрекарана асистолия;\nAV блок тип Möbitz II;\nПълен блок с широк QRS комплекс;\nКомпенсаторна камерна пауза над 3 s.\nАко не - внимателен мониторинг"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 14,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"14",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при брадикардия",
|
||||
"Ако има сериозна симптоматика:\nAtropine 0.5 mg iv, до обща доза 3 mg iv\nПри липса на задоволителен резултат се прилагат:\nIsoprenaline 5 mcg.min−1 начална доза;\nAdrenaline 2–10 mcg.min−1;\nАлтернативни медикаменти* или\nТранскутанно пейсиране\nПотърсете експертна помощ и се пригответе за трансвенозно пейсиране."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 15,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"15",
|
||||
"Алтернативни медикаменти *",
|
||||
"Dopamine 2–10 mcg.kg−1.min−1;\nTheophylline 100–200 mg бавно iv ако причината е долен миокарден инфаркт, трансплантация на сърце или травна на гръбначния мозък.\nGlucagone 3 mg+3 mg/h iv при отравяне с бета-блокери или калциеви антагонисти;\nGlycopyrolate при липса на ефект от Atropine."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 16,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пейсиране",
|
||||
"При липса на ефект от медикаментите се преминава към транскутанно пейсиране.\nПроцедурата може да бъде болезнена и е необходимо да се приложи седиране или обезболяване.\nПри невъзможност за бързо започване може да се приложи удар с юмрук върху стерналната кост."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 17,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Пейсиране",
|
||||
"Потърсете помощ от експерт за да се определи необходимостта от прилагане на временно трансвенозно пейсиране.\nПоказанията са:\nАнамнеза за скоро прекарана асистолия;\nAV block тип Möbitz II;\nПълен блок III степен особено при широк QRS комплекс или начална СЧ<40 удара/min или данни за камерно спиране за повече от 3 s."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 18,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"18",
|
||||
"Търси и лекувай причината",
|
||||
"Х:\nХиповолемия;\nХипоксия;\nХипогликемия;\nХипо/хиперкалиемия;\nХипотермия;\nХипо рН (тежка ацидоза)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 19,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"19",
|
||||
"Причини за брадикардия",
|
||||
"Т:\nТоксини – бета-блокери, Са антагонисти;\nТампонада на сърцето;\nТромбоза на коронарни или белодробни съдове;\nТравма - хиповолемия, повишено ВЧН;\nТензионен (вентилен) пневмоторакс."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 20,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Оценете; използвайки ABCDE алгоритъма",
|
||||
"Започнете кислородолечение и осигурете венозен ДОСТЪП",
|
||||
"Проследявайте ЕКГ, АКН; SpO_ 12-канален ЕКГ запис",
|
||||
"Определете",
|
||||
"коригирайте обратимите причини (напр. електролитни нарушения)",
|
||||
"Потърсете белези на усложнения",
|
||||
"Шок",
|
||||
"2 Синкоп",
|
||||
"He",
|
||||
"3 Исхемия на миокарда",
|
||||
"Помпена недостатъчност",
|
||||
"Atropine",
|
||||
"500 mcg iv",
|
||||
"Задоволителен отговор?",
|
||||
"Да",
|
||||
"He",
|
||||
"Риск от Асистолия?",
|
||||
"Скоро прекарана асистолия",
|
||||
"Да",
|
||||
"AV блок тип Mobitz Il",
|
||||
"Пълен AV блок",
|
||||
"широки QRS комплекси",
|
||||
"Камерна пауза > 3 s",
|
||||
"Мерки междувременно:",
|
||||
"Atropine 500 mcg iv",
|
||||
"повторете максимум до 3 mg",
|
||||
"He",
|
||||
"Isoprenaline 5 mcg min-1",
|
||||
"Adrenaline 2-10 mcg min1",
|
||||
"Алтернативни медикаменти*",
|
||||
"ИЛИ",
|
||||
"Транскутанно пейсиране",
|
||||
"Потърсете помОЩ от експерт",
|
||||
"Проследете пациента",
|
||||
"Осигурете трансвенозно пейсиране",
|
||||
"Алтернативите вклюЧВат:",
|
||||
"Aminophylline",
|
||||
"Dopamine",
|
||||
"Glucagon (при предозиране на бета-блокери или",
|
||||
"калциеви антагонисти)",
|
||||
"Glycopyrrolate може да ce използва вместо Atropine",
|
||||
"@gKC"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.9737420492755867,
|
||||
0.9067294681904835,
|
||||
0.7021487256739533,
|
||||
0.9999967957275941,
|
||||
0.9655479219585652,
|
||||
0.9685948994247231,
|
||||
0.7238787412643433,
|
||||
0.9932703780654105,
|
||||
0.9739519176296308,
|
||||
0.9981694369326829,
|
||||
0.9738124653179744,
|
||||
0.9999948580790059,
|
||||
0.8915689331231058,
|
||||
0.9244264001996377,
|
||||
0.9999897161844511,
|
||||
0.986295802420113,
|
||||
0.8491024239507957,
|
||||
0.9263492225058599,
|
||||
0.9999967968410157,
|
||||
0.7497382643495939,
|
||||
0.9850089097954707,
|
||||
0.9187621499525228,
|
||||
0.8969871750296631,
|
||||
0.9993866487348974,
|
||||
0.8813599314246088,
|
||||
0.7632396273647228,
|
||||
0.9928141300226,
|
||||
0.9088971401930107,
|
||||
0.8110338878082585,
|
||||
0.9855732285732282,
|
||||
0.9998815522278414,
|
||||
0.995399364402758,
|
||||
0.524077912554678,
|
||||
0.957555522879858,
|
||||
0.9896878934385422,
|
||||
0.5724046007559461,
|
||||
0.5502303865551689,
|
||||
0.9999999157063015,
|
||||
0.9648876594247717,
|
||||
0.9973268466683656,
|
||||
0.7717991863212251,
|
||||
0.6950130462646484
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 21,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"21",
|
||||
"Тахикардия",
|
||||
"Увеличена сърдечна честота на 100 удара/min при възрастен пациент."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 22,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"22",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при тахикардия",
|
||||
"Осигурете проходими дихателни пътища.\nОсигурете ефективна вентилация.\nДобавете кислород.\nМониторирайте хемодинамиката:\nЕКГ;\nСЧ, АКН, сатурация.\nОсигурете венозен достъп."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 23,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"23",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при тахикардия",
|
||||
"Оценка на пациента:\nСтабилна ли е хемодинамиката?\nИма ли налична сериозна симптоматика?\nДължи ли се това на тахикардията?"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 24,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"24",
|
||||
"Нестабилен пациент",
|
||||
"Налице е сериозна симптоматика:\nСтепенни промени в съзнанието\nИсхемична гръдна болка\nСАКН < 90 mmHg\nПомпена недостатъчност\nУстановете, че симптоматиката се дължи на променената сърдечна честота!\nПодготви се за незабавно за синхронизирано кардиоверзио (СКВ)!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 25,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синхронизирано кардиоверзио",
|
||||
"Ако се налага приложението на СКВ при предсърдни или камерни тахиаритмии, ударът трябва да бъде синхронизиран по-скоро с R вълната, отколкото с Т вълната на ЕКГ.\nТака с избягване на относителния рефрактерен период, се намалява риска от предизвикване на камерни фибрилации.\nПри пациенти в съзнание, процедурата налага допълнително седиране."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 26,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"Синхронизирано кардиоверзио",
|
||||
"При ширококомплексна тахикардия и предсърдно мъждене се започва с 200 J монофазен или 120–150 J бифазен ток, като при неуспех се покачва стъпаловидно\nПредсърдното трептене и пароксизмална надкамерна тахикардия често се конвертират с по-ниска енергия - начална 100 J монофазен или 70–120 J бифазен. При неуспех може да се осъществят допълнителни опити за конверсия със стъпаловидно покачваща се енергия."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 27,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"27",
|
||||
"Алгоритъм на поведение при нестабилен пациент",
|
||||
"До три удара СКВ – винаги под седиране или обща анестезия.\nCordarone 300 mg iv за 10-20 min и нов електрошок.\nСлед това приложете Cordarone 900 mg iv за 24 h."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 28,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"28",
|
||||
"Стабилен пациент без сериозна симптоматика",
|
||||
"Какъв е QRS комплекса?\nТесен – под 0.12 s;\nСинусов ритъм?\nШирок – над 0.12 s:\nПравилен\nНеправилен – потърсете мнение и помощ на екперт"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 29,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При широк неправилен QRS комплекс",
|
||||
"Потърсете мнение от експерт;\nВъзможностите включват:\nПредсърдно мъждене с бедрен блок - действа се както при тесен комплекс \nПредсърдно мъждене - приложете Cordarone \nПолиморфна КТ (torsades de pointes - приложете Magnesium 2 g iv за 10 min)."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 30,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"30",
|
||||
"Предсърдно трептене и мъждене",
|
||||
"Клинично стабилен ли е пациентът?\nИма ли нарушена помпена функция?\nИма ли WPW?\nКаква е продължителността - повече или по-малко от 48 часа?"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 31,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"31",
|
||||
"Насоки на лечението при предсърдно трептене",
|
||||
"Нестабилния пациент се лекува незабавно!\nКонтролирайте сърдечната честота!\nКонтролирайте сърдечния ритъм!\nОсигурете антикоагулация!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 32,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"При широк правилен QRS компекс",
|
||||
"При камерна тахикардия или неясен ритъм: \nCordarone 300 mg iv за 20-60 min; след това 900 mg за 24 h\nПри предварително доказана Синусова камерна тахикардия с бедрен блок: \nПриложете Cordarone, както при тахиардия с правилен тесен комплекс"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 33,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"33",
|
||||
"Тесен QRS комплекс със синусов ритъм",
|
||||
"Приложете вагусови прийоми\nAdenosine 6 mg бърз iv болус; при неуспех приложете 12 mg; при неуспех приложете още 12 mg; \nНепрекъснат ЕКГ мониторинг.\nПроверете възстановен ли е нормалния синусов ритъм?\nНе – потърсете помощ от експерт;\nВероятно предсърдно трептене;\nНеобходим контрол на сърдечната честота с приложение на бета-блокер."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 34,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"34",
|
||||
"Тесен QRS комплекс със синусов ритъм",
|
||||
"Приложете вагусови прийоми\nAdenosine 6 mg бърз iv болус; при неуспех приложете 12 mg; при неуспех приложете още 12 mg; \nНепрекъснат ЕКГ мониторинг.\nПроверете възстановен ли е нормалния синусов ритъм?\nДа – потърсете помощ от експерт;\nВероятна пароксизмална надкамерна тахикардия по re-entry механизъм:\nЗапис на 12-канално ЕКГ при синусов ритъм;\nПри рецидив приложете отново Adenosine и започнете профилактика с антиритъмни средства"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 35,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"35",
|
||||
"Тесен QRS комплекс без синусов ритъм",
|
||||
"Тахикардия с тесни и неправилни комплекси вероятно предсърдно мъждене\nКонтрол на сърдечната честота с:\nБета-блокер или Diltiazem;\nОбмислете прилагане на Digoxin или Cordarone при белези за помпена недостатъчност.\nАнтикоагулант при продължителност > 48 h."
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 36,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"36",
|
||||
"Тяснокомплексна тахикардия",
|
||||
"12 канално ЕКГ\nБързо клинично изследване\nВагални прийоми\nAdenosine 6 mg iv +12 mg iv +12 mg iv\nДиференциална диагноза:"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 37,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"37",
|
||||
"Диференциална диагноза",
|
||||
"Ектопична предсърдна тахикардия\nМултифокална предсърдна тахикардия\nПароксизмална надкамерна тахикардия (PSVT)"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 38,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"38",
|
||||
"Тахикардия на възела",
|
||||
"Запазена:\nБез СКВ\nCordarone\nEsmolol, Labetalol, Propranolol\nDiltiazem, Verapamil"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 39,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"39",
|
||||
"Тахикардия на възела",
|
||||
"EF<40% и/или хронична помпена недостатъчност:\nБез СКВ\nCordarone"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 40,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"40",
|
||||
"PSVT",
|
||||
"Запазена:\nCa антагонисти\nБета блокери\nDigoxine\nСКВ\nProcainamide, Cordarone; Sotalol"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 41,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"41",
|
||||
"PSVT",
|
||||
"EF<40% и/или хронична помпена недостатъчност:\nБез СКВ\nDigoxine\nCordarone\nDilthiazem"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 42,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"42",
|
||||
"Ектопична или мултифокална предсърдна тахикардия",
|
||||
"Без СКВ:\nСа антагонисти\nБета блокер\nCordarone"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 43,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"43",
|
||||
"Ектопична или мултифокална предсърдна тахикардия",
|
||||
"EF < 40% и/или хронична помпена недостатъчност:\nБез СКВ\nCordarone\nDilthiazem"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 44,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"44",
|
||||
"Стабилна ширококомплексна тахикардия",
|
||||
"12 канално ЕКГ\nЕзофагеални отвеждания\nКлиничен оглед\nДиференциална диагноза:\nНадкамерна тахикардия\nШирококомплексна тахикардия от неизвестен тип\nКамерна тахикардия"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 45,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"45",
|
||||
"Ширококомплексна тахикардия от неизвестен тип",
|
||||
"Запазена помпена функция:\nСКВ\nProcainamide\nCordarone\nНарушена помпена функция:\nСКВ\nCordarone"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 46,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"46",
|
||||
"Камерна екстрасистолия",
|
||||
"Lidocaine - 1-3 mg/kg"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 47,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"47",
|
||||
"Стабилна \u000bКамерна тахикардия",
|
||||
"Мономорфна КТ:\nНормална помпена функция:\nProcainamide или Sotalol\nДруги приемливи: Cordarone, Lidocaine\nНиска EF:\nCordarone - 150 mg iv bolus за 10 min или:\nLidocaine 0.5-0.75 mg/kg iv струйно, след което\nСКВ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 48,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"48",
|
||||
"Стабилна \u000bКамерна тахикардия",
|
||||
"Полиморфна КТ - удължен ли се явява QT интервала?\nНормален:\nЛекувай исхемията\nКоригирай диселектролитемията\nБета блокери или Lidocaine или Cordarone или Procainamide или Sotalol\nПри нарушена помпена функция - Cordarone или Lidocaine и СКВ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 49,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"49",
|
||||
"Стабилна \u000bКамерна тахикардия",
|
||||
"Полиморфна КТ - удължен ли се явява QT интервала?\nУдължен\nКоригирай диселектролитемията\nMgSO4 или Overdrive pacing или Isoprenaline или Phenytoine или Lidocaine\nПри нарушена помпена функция - Cordarone или Lidocaine и СКВ"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 50,
|
||||
"text_content": [],
|
||||
"image_content": [
|
||||
{
|
||||
"text": [
|
||||
"Определете",
|
||||
"Синхронизирано кардиоверзио\"",
|
||||
"СТагипен",
|
||||
"Налице ЛИ ₽ тесен ORS",
|
||||
"Широк",
|
||||
"Amicd scne",
|
||||
"Широк ORS",
|
||||
"Пра вилен л",
|
||||
"Синасооритм?",
|
||||
"иденес",
|
||||
"#дене",
|
||||
"чогз",
|
||||
"u"
|
||||
],
|
||||
"confidence_scores": [
|
||||
0.5856010625163899,
|
||||
0.7350015731491324,
|
||||
0.6009366726916744,
|
||||
0.8512053563868444,
|
||||
0.8027590060712256,
|
||||
0.6169997826559392,
|
||||
0.6627021980678036,
|
||||
0.5676562045841905,
|
||||
0.6067754029329331,
|
||||
0.5438256787379044,
|
||||
0.625904440806904,
|
||||
0.8463525772094727,
|
||||
0.7624352488033423
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
],
|
||||
"has_text": false,
|
||||
"has_images_with_text": true
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 51,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"51",
|
||||
"Синхронизирана кардиоверзия",
|
||||
"Кислород\nАспирационна система\nВенозен източник\nНабор за интубация и вентилация\nПодходяща премедикация"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 52,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"52",
|
||||
"Индикации за синхронизирано кардиоверзио",
|
||||
"Камерна тахикардия\nPSVT\nПредсърдене трептене\nПредсърдно мъждеене"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
},
|
||||
{
|
||||
"slide_number": 53,
|
||||
"text_content": [
|
||||
"53",
|
||||
"Синхронизирано кардиоверзио",
|
||||
"50 J при PSVT и АF!\n100 J\n200 J\n300 J\n360 J монофазна енергетична доза или клиничния еквивалент на бифазна енергетична доза.\nВинаги под седиране или анестезия!"
|
||||
],
|
||||
"image_content": [],
|
||||
"has_text": true,
|
||||
"has_images_with_text": false
|
||||
}
|
||||
]
|
||||
}
|
||||
621
ppt_data/output/ритъмни нарушения.txt
Normal file
621
ppt_data/output/ритъмни нарушения.txt
Normal file
@@ -0,0 +1,621 @@
|
||||
================================================================================
|
||||
FILE: ритъмни нарушения.pptx
|
||||
TOTAL SLIDES: 53
|
||||
================================================================================
|
||||
|
||||
--- SLIDE 1 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Животозастрашаващи ритъмни нарушения
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 2 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 2
|
||||
• Определение
|
||||
• Всяко едно ритъмно нарушение, което може да доведе до значимо намаляване на минутния обем на сърцето (МОС), а оттам на артериалното кръвно налягане (AКН) и перфузията на жизнено важните органи - мозък, сърце и бял дроб.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 3 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 3
|
||||
• Алгоритъм на поведение
|
||||
• Оценката и лечението при тези състояния се определя от два фактора:
|
||||
Състоянието на пациента (стабилно или нестабилно).
|
||||
Характеристиката на настъпилите ритъмни или проводни нарушения.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 4 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 4
|
||||
• Алгоритъм на поведение
|
||||
• Осигурете кислородолечение с висок поток.
|
||||
Осигурете надежден венозен източник.
|
||||
Проследете АКН, СЧ, ЕКГ, SpO2.
|
||||
Направете 12 канална ЕКГ, ако е възможно.
|
||||
Коригирайте нарушенията в електролитите (К+, Са2+, Mg2+).
|
||||
Преценете кои са причините, които са довели до това състояние.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 5 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 5
|
||||
• Алгоритъм на поведение
|
||||
• Наличието или липсата на сериозна симптоматика определят лечението на повечето от аритмиите.
|
||||
Следващите изброени неблагоприятни фактори (сериозна симптоматика), определят пациента като нестабилен, поради настъпилата аритмия:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 6 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 6
|
||||
• Неблагоприятни фактори
|
||||
• Шок:
|
||||
Степенни нарушения в съзнанието от намаления мозъчен кръвоток;
|
||||
Хипотония – САКН под 90 mmHg;
|
||||
Бледи, студени и изпотени с лепкава пот кожа и крайници, поради повишената симпатикусова активност;
|
||||
Синкоп поради намаления мозъчен кръвоток;
|
||||
Тахикардия над 150 удара/min;
|
||||
Брадикардия под 60 удара/min;
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 7 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 7
|
||||
• Неблагоприятни фактори
|
||||
• Помпена недостатъчност:
|
||||
Левокамерна:
|
||||
Белодробен оток;
|
||||
Хипотония.
|
||||
Деснокамерна:
|
||||
Югуларна венозна дистензия;
|
||||
Хепатомегалия;
|
||||
Отоци по депендентните части на тялото.
|
||||
Миокардна исхемия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 8 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 8
|
||||
• Терапевтични методи
|
||||
• Физикални процедури
|
||||
Електролечение:
|
||||
Кардиоверзио;
|
||||
Пейсиране.
|
||||
Антиаритмично и друго медикаментозно лечение.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 9 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 9
|
||||
• Брадикардия
|
||||
• Видове:
|
||||
Абсолютна - по-ниска от 60 уд/min.
|
||||
Относителна (клинично значима) – брадикардия, която се явява неадекватна за дадени клинични условия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 10 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 10
|
||||
• Етиологични фактори
|
||||
• Заболявания на сърцето:
|
||||
Остър инфаркт на миокарда;
|
||||
Миокардна исхемия;
|
||||
Синдром на болния синусов възел.
|
||||
Други причини:
|
||||
Вазовагален отговор;
|
||||
Хипотермия;
|
||||
Хипогликемия;
|
||||
Медикаменти – Digoxin, Бета-блокери, Са антагонисти
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 11 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 11
|
||||
• Алгоритъм на поведение при брадикардия
|
||||
• Осигурете проходими дихателни пътища.
|
||||
Осигурете ефективна вентилация.
|
||||
Добавете кислород.
|
||||
Мониторирайте хемодинамиката:
|
||||
ЕКГ;
|
||||
СЧ, АКН, сатурация.
|
||||
Осигурете венозен достъп.
|
||||
Потърсете и лекувайте вероятната причина – нарушения в електролитите.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 12 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 12
|
||||
• Алгоритъм на поведение при брадикардия
|
||||
• Налице ли е симптоматика за нарушена тъканна перфузия?
|
||||
САКН под 90 mmHg;
|
||||
Сърдечна честота под 60 уд/min;
|
||||
Хемодинамично значими камерни аритмии;
|
||||
Помпена недостатъчност.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 13 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 13
|
||||
• Алгоритъм на поведение при брадикардия
|
||||
• Ако няма сериозна симптоматика провери за:
|
||||
Прекарана асистолия;
|
||||
AV блок тип Möbitz II;
|
||||
Пълен блок с широк QRS комплекс;
|
||||
Компенсаторна камерна пауза над 3 s.
|
||||
Ако не - внимателен мониторинг
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 14 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 14
|
||||
• Алгоритъм на поведение при брадикардия
|
||||
• Ако има сериозна симптоматика:
|
||||
Atropine 0.5 mg iv, до обща доза 3 mg iv
|
||||
При липса на задоволителен резултат се прилагат:
|
||||
Isoprenaline 5 mcg.min−1 начална доза;
|
||||
Adrenaline 2–10 mcg.min−1;
|
||||
Алтернативни медикаменти* или
|
||||
Транскутанно пейсиране
|
||||
Потърсете експертна помощ и се пригответе за трансвенозно пейсиране.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 15 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 15
|
||||
• Алтернативни медикаменти *
|
||||
• Dopamine 2–10 mcg.kg−1.min−1;
|
||||
Theophylline 100–200 mg бавно iv ако причината е долен миокарден инфаркт, трансплантация на сърце или травна на гръбначния мозък.
|
||||
Glucagone 3 mg+3 mg/h iv при отравяне с бета-блокери или калциеви антагонисти;
|
||||
Glycopyrolate при липса на ефект от Atropine.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 16 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пейсиране
|
||||
• При липса на ефект от медикаментите се преминава към транскутанно пейсиране.
|
||||
Процедурата може да бъде болезнена и е необходимо да се приложи седиране или обезболяване.
|
||||
При невъзможност за бързо започване може да се приложи удар с юмрук върху стерналната кост.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 17 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Пейсиране
|
||||
• Потърсете помощ от експерт за да се определи необходимостта от прилагане на временно трансвенозно пейсиране.
|
||||
Показанията са:
|
||||
Анамнеза за скоро прекарана асистолия;
|
||||
AV block тип Möbitz II;
|
||||
Пълен блок III степен особено при широк QRS комплекс или начална СЧ<40 удара/min или данни за камерно спиране за повече от 3 s.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 18 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 18
|
||||
• Търси и лекувай причината
|
||||
• Х:
|
||||
Хиповолемия;
|
||||
Хипоксия;
|
||||
Хипогликемия;
|
||||
Хипо/хиперкалиемия;
|
||||
Хипотермия;
|
||||
Хипо рН (тежка ацидоза).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 19 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 19
|
||||
• Причини за брадикардия
|
||||
• Т:
|
||||
Токсини – бета-блокери, Са антагонисти;
|
||||
Тампонада на сърцето;
|
||||
Тромбоза на коронарни или белодробни съдове;
|
||||
Травма - хиповолемия, повишено ВЧН;
|
||||
Тензионен (вентилен) пневмоторакс.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 20 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Оценете; използвайки ABCDE алгоритъма
|
||||
• Започнете кислородолечение и осигурете венозен ДОСТЪП
|
||||
• Проследявайте ЕКГ, АКН; SpO_ 12-канален ЕКГ запис
|
||||
• Определете
|
||||
• коригирайте обратимите причини (напр. електролитни нарушения)
|
||||
• Потърсете белези на усложнения
|
||||
• Шок
|
||||
• 2 Синкоп
|
||||
• He
|
||||
• 3 Исхемия на миокарда
|
||||
• Помпена недостатъчност
|
||||
• Atropine
|
||||
• 500 mcg iv
|
||||
• Задоволителен отговор?
|
||||
• Да
|
||||
• He
|
||||
• Риск от Асистолия?
|
||||
• Скоро прекарана асистолия
|
||||
• Да
|
||||
• AV блок тип Mobitz Il
|
||||
• Пълен AV блок
|
||||
• широки QRS комплекси
|
||||
• Камерна пауза > 3 s
|
||||
• Мерки междувременно:
|
||||
• Atropine 500 mcg iv
|
||||
• повторете максимум до 3 mg
|
||||
• He
|
||||
• Isoprenaline 5 mcg min-1
|
||||
• Adrenaline 2-10 mcg min1
|
||||
• Алтернативни медикаменти*
|
||||
• ИЛИ
|
||||
• Транскутанно пейсиране
|
||||
• Потърсете помОЩ от експерт
|
||||
• Проследете пациента
|
||||
• Осигурете трансвенозно пейсиране
|
||||
• Алтернативите вклюЧВат:
|
||||
• Aminophylline
|
||||
• Dopamine
|
||||
• Glucagon (при предозиране на бета-блокери или
|
||||
• калциеви антагонисти)
|
||||
• Glycopyrrolate може да ce използва вместо Atropine
|
||||
• @gKC
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 21 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 21
|
||||
• Тахикардия
|
||||
• Увеличена сърдечна честота на 100 удара/min при възрастен пациент.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 22 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 22
|
||||
• Алгоритъм на поведение при тахикардия
|
||||
• Осигурете проходими дихателни пътища.
|
||||
Осигурете ефективна вентилация.
|
||||
Добавете кислород.
|
||||
Мониторирайте хемодинамиката:
|
||||
ЕКГ;
|
||||
СЧ, АКН, сатурация.
|
||||
Осигурете венозен достъп.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 23 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 23
|
||||
• Алгоритъм на поведение при тахикардия
|
||||
• Оценка на пациента:
|
||||
Стабилна ли е хемодинамиката?
|
||||
Има ли налична сериозна симптоматика?
|
||||
Дължи ли се това на тахикардията?
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 24 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 24
|
||||
• Нестабилен пациент
|
||||
• Налице е сериозна симптоматика:
|
||||
Степенни промени в съзнанието
|
||||
Исхемична гръдна болка
|
||||
САКН < 90 mmHg
|
||||
Помпена недостатъчност
|
||||
Установете, че симптоматиката се дължи на променената сърдечна честота!
|
||||
Подготви се за незабавно за синхронизирано кардиоверзио (СКВ)!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 25 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синхронизирано кардиоверзио
|
||||
• Ако се налага приложението на СКВ при предсърдни или камерни тахиаритмии, ударът трябва да бъде синхронизиран по-скоро с R вълната, отколкото с Т вълната на ЕКГ.
|
||||
Така с избягване на относителния рефрактерен период, се намалява риска от предизвикване на камерни фибрилации.
|
||||
При пациенти в съзнание, процедурата налага допълнително седиране.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 26 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• Синхронизирано кардиоверзио
|
||||
• При ширококомплексна тахикардия и предсърдно мъждене се започва с 200 J монофазен или 120–150 J бифазен ток, като при неуспех се покачва стъпаловидно
|
||||
Предсърдното трептене и пароксизмална надкамерна тахикардия често се конвертират с по-ниска енергия - начална 100 J монофазен или 70–120 J бифазен. При неуспех може да се осъществят допълнителни опити за конверсия със стъпаловидно покачваща се енергия.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 27 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 27
|
||||
• Алгоритъм на поведение при нестабилен пациент
|
||||
• До три удара СКВ – винаги под седиране или обща анестезия.
|
||||
Cordarone 300 mg iv за 10-20 min и нов електрошок.
|
||||
След това приложете Cordarone 900 mg iv за 24 h.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 28 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 28
|
||||
• Стабилен пациент без сериозна симптоматика
|
||||
• Какъв е QRS комплекса?
|
||||
Тесен – под 0.12 s;
|
||||
Синусов ритъм?
|
||||
Широк – над 0.12 s:
|
||||
Правилен
|
||||
Неправилен – потърсете мнение и помощ на екперт
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 29 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При широк неправилен QRS комплекс
|
||||
• Потърсете мнение от експерт;
|
||||
Възможностите включват:
|
||||
Предсърдно мъждене с бедрен блок - действа се както при тесен комплекс
|
||||
Предсърдно мъждене - приложете Cordarone
|
||||
Полиморфна КТ (torsades de pointes - приложете Magnesium 2 g iv за 10 min).
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 30 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 30
|
||||
• Предсърдно трептене и мъждене
|
||||
• Клинично стабилен ли е пациентът?
|
||||
Има ли нарушена помпена функция?
|
||||
Има ли WPW?
|
||||
Каква е продължителността - повече или по-малко от 48 часа?
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 31 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 31
|
||||
• Насоки на лечението при предсърдно трептене
|
||||
• Нестабилния пациент се лекува незабавно!
|
||||
Контролирайте сърдечната честота!
|
||||
Контролирайте сърдечния ритъм!
|
||||
Осигурете антикоагулация!
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 32 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• При широк правилен QRS компекс
|
||||
• При камерна тахикардия или неясен ритъм:
|
||||
Cordarone 300 mg iv за 20-60 min; след това 900 mg за 24 h
|
||||
При предварително доказана Синусова камерна тахикардия с бедрен блок:
|
||||
Приложете Cordarone, както при тахиардия с правилен тесен комплекс
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 33 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 33
|
||||
• Тесен QRS комплекс със синусов ритъм
|
||||
• Приложете вагусови прийоми
|
||||
Adenosine 6 mg бърз iv болус; при неуспех приложете 12 mg; при неуспех приложете още 12 mg;
|
||||
Непрекъснат ЕКГ мониторинг.
|
||||
Проверете възстановен ли е нормалния синусов ритъм?
|
||||
Не – потърсете помощ от експерт;
|
||||
Вероятно предсърдно трептене;
|
||||
Необходим контрол на сърдечната честота с приложение на бета-блокер.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 34 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 34
|
||||
• Тесен QRS комплекс със синусов ритъм
|
||||
• Приложете вагусови прийоми
|
||||
Adenosine 6 mg бърз iv болус; при неуспех приложете 12 mg; при неуспех приложете още 12 mg;
|
||||
Непрекъснат ЕКГ мониторинг.
|
||||
Проверете възстановен ли е нормалния синусов ритъм?
|
||||
Да – потърсете помощ от експерт;
|
||||
Вероятна пароксизмална надкамерна тахикардия по re-entry механизъм:
|
||||
Запис на 12-канално ЕКГ при синусов ритъм;
|
||||
При рецидив приложете отново Adenosine и започнете профилактика с антиритъмни средства
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 35 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 35
|
||||
• Тесен QRS комплекс без синусов ритъм
|
||||
• Тахикардия с тесни и неправилни комплекси вероятно предсърдно мъждене
|
||||
Контрол на сърдечната честота с:
|
||||
Бета-блокер или Diltiazem;
|
||||
Обмислете прилагане на Digoxin или Cordarone при белези за помпена недостатъчност.
|
||||
Антикоагулант при продължителност > 48 h.
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 36 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 36
|
||||
• Тяснокомплексна тахикардия
|
||||
• 12 канално ЕКГ
|
||||
Бързо клинично изследване
|
||||
Вагални прийоми
|
||||
Adenosine 6 mg iv +12 mg iv +12 mg iv
|
||||
Диференциална диагноза:
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 37 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 37
|
||||
• Диференциална диагноза
|
||||
• Ектопична предсърдна тахикардия
|
||||
Мултифокална предсърдна тахикардия
|
||||
Пароксизмална надкамерна тахикардия (PSVT)
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 38 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 38
|
||||
• Тахикардия на възела
|
||||
• Запазена:
|
||||
Без СКВ
|
||||
Cordarone
|
||||
Esmolol, Labetalol, Propranolol
|
||||
Diltiazem, Verapamil
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 39 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 39
|
||||
• Тахикардия на възела
|
||||
• EF<40% и/или хронична помпена недостатъчност:
|
||||
Без СКВ
|
||||
Cordarone
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 40 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 40
|
||||
• PSVT
|
||||
• Запазена:
|
||||
Ca антагонисти
|
||||
Бета блокери
|
||||
Digoxine
|
||||
СКВ
|
||||
Procainamide, Cordarone; Sotalol
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 41 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 41
|
||||
• PSVT
|
||||
• EF<40% и/или хронична помпена недостатъчност:
|
||||
Без СКВ
|
||||
Digoxine
|
||||
Cordarone
|
||||
Dilthiazem
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 42 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 42
|
||||
• Ектопична или мултифокална предсърдна тахикардия
|
||||
• Без СКВ:
|
||||
Са антагонисти
|
||||
Бета блокер
|
||||
Cordarone
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 43 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 43
|
||||
• Ектопична или мултифокална предсърдна тахикардия
|
||||
• EF < 40% и/или хронична помпена недостатъчност:
|
||||
Без СКВ
|
||||
Cordarone
|
||||
Dilthiazem
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 44 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 44
|
||||
• Стабилна ширококомплексна тахикардия
|
||||
• 12 канално ЕКГ
|
||||
Езофагеални отвеждания
|
||||
Клиничен оглед
|
||||
Диференциална диагноза:
|
||||
Надкамерна тахикардия
|
||||
Ширококомплексна тахикардия от неизвестен тип
|
||||
Камерна тахикардия
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 45 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 45
|
||||
• Ширококомплексна тахикардия от неизвестен тип
|
||||
• Запазена помпена функция:
|
||||
СКВ
|
||||
Procainamide
|
||||
Cordarone
|
||||
Нарушена помпена функция:
|
||||
СКВ
|
||||
Cordarone
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 46 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 46
|
||||
• Камерна екстрасистолия
|
||||
• Lidocaine - 1-3 mg/kg
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 47 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 47
|
||||
• Стабилна Камерна тахикардия
|
||||
• Мономорфна КТ:
|
||||
Нормална помпена функция:
|
||||
Procainamide или Sotalol
|
||||
Други приемливи: Cordarone, Lidocaine
|
||||
Ниска EF:
|
||||
Cordarone - 150 mg iv bolus за 10 min или:
|
||||
Lidocaine 0.5-0.75 mg/kg iv струйно, след което
|
||||
СКВ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 48 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 48
|
||||
• Стабилна Камерна тахикардия
|
||||
• Полиморфна КТ - удължен ли се явява QT интервала?
|
||||
Нормален:
|
||||
Лекувай исхемията
|
||||
Коригирай диселектролитемията
|
||||
Бета блокери или Lidocaine или Cordarone или Procainamide или Sotalol
|
||||
При нарушена помпена функция - Cordarone или Lidocaine и СКВ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 49 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 49
|
||||
• Стабилна Камерна тахикардия
|
||||
• Полиморфна КТ - удължен ли се явява QT интервала?
|
||||
Удължен
|
||||
Коригирай диселектролитемията
|
||||
MgSO4 или Overdrive pacing или Isoprenaline или Phenytoine или Lidocaine
|
||||
При нарушена помпена функция - Cordarone или Lidocaine и СКВ
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 50 ---
|
||||
|
||||
TEXT FROM IMAGES:
|
||||
Image 1:
|
||||
• Определете
|
||||
• Синхронизирано кардиоверзио"
|
||||
• СТагипен
|
||||
• Налице ЛИ ₽ тесен ORS
|
||||
• Широк
|
||||
• Amicd scne
|
||||
• Широк ORS
|
||||
• Пра вилен л
|
||||
• Синасооритм?
|
||||
• иденес
|
||||
• #дене
|
||||
• чогз
|
||||
• u
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 51 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 51
|
||||
• Синхронизирана кардиоверзия
|
||||
• Кислород
|
||||
Аспирационна система
|
||||
Венозен източник
|
||||
Набор за интубация и вентилация
|
||||
Подходяща премедикация
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 52 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 52
|
||||
• Индикации за синхронизирано кардиоверзио
|
||||
• Камерна тахикардия
|
||||
PSVT
|
||||
Предсърдене трептене
|
||||
Предсърдно мъждеене
|
||||
|
||||
|
||||
--- SLIDE 53 ---
|
||||
TEXT CONTENT:
|
||||
• 53
|
||||
• Синхронизирано кардиоверзио
|
||||
• 50 J при PSVT и АF!
|
||||
100 J
|
||||
200 J
|
||||
300 J
|
||||
360 J монофазна енергетична доза или клиничния еквивалент на бифазна енергетична доза.
|
||||
Винаги под седиране или анестезия!
|
||||
|
||||
Reference in New Issue
Block a user